Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….2021 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІІ състав в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 1973 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с чл. 186
от ЗДДС.
Инициирано е по жалба от „Трейднет Варна“ЕООД ЕИК *******,
с адрес на управление в гр.Варна, представлявано от В.С.М., управител,
против Заповед №ФК-С1181-0462207/30.07.21г., издадена от Началник на
отдел „Оперативни дейности- София“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на дружеството е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект- бензиностанция „ VМ Petroleum“
- гр. София, ул.*******за срок от три дни.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като се твърдят
допуснати при издаването и нарушения на административнопроизводствените
правила, при неправилно приложение на материалния закон.
Възразява срещу констатациите и
изводите на контролните органи
обективирани в съставените протоколи, като счита, че не е доказано
описаното в тях нарушение. Твърди, че наложената ПАМ е в пряко противоречие с целта на закона
и принципа за съразмерност, разписан в
чл.6 от АПК, привеждането й в изпълнение би причинило на дружеството значителни
и трудно поправими вреди, би създало погрешно впечатление у клиентите на
дружеството. Оспорва констатацията, че създадената организация на работа в обекта не
позволява данните за доставени/продадени количества горива да не се предават
дистанционно към сървърите на НАП. Твърди, че фискът не е ощетен с дължимия
ДДС, тъй като доставките са документирани по определение от ЗДДС ред. Заявява,
че данните за получените доставки са били подадени, но по технически причини се
е получило разминаване между количествата по АДД и отчетените от НИС. Поради
това описаното в заповедта неправилно е квалифицирано от административния орган
като нарушение на задължението за подаване на данни от ЕСФП към НАП.
Иска отмяна на заповедта и присъждане на съдебни разноски в общ размер 6050лева
в т.ч. адвокатско възнаграждение в размер на 6000лева и държавна такса в размер
на 50 лева.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита я за
неоснователна. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, същата е
законосъобразна и правилна. Нарушението на чл.118, ал.6 от ЗДДС и чл.3, ал.3 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, е основание за налагане на ПАМ. Наложената ПАМ
счита за справедлива.
Въз основа на изложеното моли оспорената
заповедта да бъде потвърдена. Претендира разноски. Представя
писмени бележки.
По допустимостта:
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена
принудителната административна мярка в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
На 21.07.2021 г. в 09:50 часа е извършена проверка на търговски обект по
смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция VM Petroleum, находящ се на адрес: гр. София, ул*******, стопанисван от „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ ЕООД с ЕИК *******.
При проверката е установено, че търговския обект е с обща площ около 11 994
кв.м. и разполага с 6 бр. подземни резервоари: №1
Дизел с обем 60 928,20 литра; №2 Дизел с обем 20 610,20 литра.; №3 Дизел с обем
60 596,60 литра; № 4 Бензин А95Н с обем 45 579,40 литра; № 5 Бензин А100Н с
обем 15 425,20 литра; № 6 Пропан - Бутан с обем 25 053,30 литра и един брой
надземен резервоар за Ad Blue
с обем 3000 литра. Има 22 броя колонки с 50 пистолета. В обекта има монтирана и
функционираща ЕСФ11 с нивомерна система, модел „ОЙЛ СИС
2.0-Д КЛ“ и ФПр. модел Datccs
FP-800, с ИН на ФУ №OS005632 и ИН на ФП №58007416, per.
№ на ФУ в НАП 4403364.
При извършена проверка в ПП ФУДВ „Справка за регистрирани съобщения за
доставка на гориво“ за ЕСФП - FDRID 4403364, за период от 15.07.2021г. до
31.07.2021г., е установено, че има съществени разлики между получените
количества горива по АДД и количествата горива постъпили в резервоарите от нивомерната система в обекта както следва:
- За 14.07.2021 г. полученото количество гориво - дизел по АДД №00000000000006195807/14.07.2021
г. е 8000 литра - резервоар 1, показателите за количеството гориво, постъпило в
резервоара, по данни от нивомерната система е 6765
литра, разлика 1234.87 литра.
- За 13.07.2021 г. полученото
количество гориво пропан-бутан - по АДЦ №01000000000006192798/13.07.2021 г. е
10 055,35 литра - резервоар 6, показателите за количеството гориво, постъпило в
резервоара, по данни от нивомерната система е 10
953,50 литра, разлика -898,15 литра.
За 20.07.2021 г. полученото количество гориво LPG - по АДД
№00000000000006207147/20.07.2021 г. е 11 632,27 литра - резервоар 6,
показателите за количеството гориво, постъпило в резервоара, по данни от нивомерната система - 12 272,80 литра, разлика -640,53
литра.
- За 17.07.2021 г е получено
количество гориво пропан-бутан - по АДЦ №01000000000006203444/17.07.2021 г. -
резервоар 6, е 14 129,63 литра, показателите за количеството гориво, постъпило
в резервоара, по данни от нивомерната система - 14
888,50 литра, разлика -758.87 литра.
- За 18.07.2021 г. полученото
количество гориво дизел - по АДД № 00000000000006203842/18.07.2021 г. е 12 000
литра - резервоар 1, показателите за количеството гориво, постъпило в
резервоара, по данни от нивомерната система - 11
359,87 литра, разлика 640,13 литра.
- За 18.07.2021 г. полученото
количество гориво пропан-бутан - по АДЦ №00000000000006203680/18.07.2021 г. -
резервоар 6, е 14 510,17 литра, показателите за количеството гориво, постъпило
в резервоара, по данни от нивомерната система - 15
175,70 литра, разлика -665,53 литра.
Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.
110, ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка
серия АА №0462207 от 21.07.2021 г.
При тези констатации, оспорени и оборени от
проверяваното дружество, е прието, че
„Трейднет Варна“ ЕООД използва ЕСФП, която позволява режим на
работа при прекъсване на връзката и/или
комуникацията/комуникациите между
отделните модули не по установения в чл.
118, ал.6 от ЗДДС вр. чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/2006
г. регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти и др. Дружеството не е предало на
НАП по установената дистанционна връзка
и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Тези фактически констатации са
възприети изцяло от компетентния
административен орган, който ги квалифицирал
като нарушение на чл.118 ал.6 от ЗДДС и чл.3, ал.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. и на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“г“
и чл.187 ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка
– „запечатване на търговски обект“, описан подробно, както и забрана за достъпа
до него на основание чл.187, ал.1 от същия закон за срок от 3 дни.
При определяне продължителността на принудителната мярка са взети предвид: тежестта на
извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението му в град
София, ул*******, видът на стоката - течно гориво,
като не могат да се проследят наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива, така че да може да се
определят наличните количества горива.
В хода на съдебното производство са приети: Свидетелство № 169FS/01.04.2019г., издадено от Председателя на БИМ и извлечение от
регистър на ЕСФП; Фискални бонове за успешно въведени документални доставки;
Сервизни протоколи от 21.07.21г. и 26.07.21г., изд. от „Енис“ООД;
Становище от „Енис“ООД; Отчети от фискалната памет за
оборота от 5-те каси на обекта за последните 3 месеца;
При тези факти съдът приема следните парвни
изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на
НАП (адм. преписка), началниците на дирекция "Оперативни дейности" в
ГД "Фискален контрол" на НАП са оправомощени да издават заповеди за
налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Предвид изложеното
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата
функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект,
който да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка е
издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" и чл. 187 ЗДДС. На
дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект
– бензиностанция, намираща се на посочения в заповедта адрес, и забрана за
достъп до него за срок от 3 дни, поради извършено нарушение на чл. 3, ал.3 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 6
от ЗДДС – изразяващо се в неспазване на реда за подаване на данни за получените
доставки на гориво.
Задължението да се подават данни по реда на чл. 3, ал. 3, от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., както и за промените в тях, е нормативно регламентирано
задължение за субектите, които извършват продажби на течни горива чрез средства
за измерване на разход като за тази цел като средство за измерване от одобрен
тип се използва нивомерна измервателна система за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Съобразно
съдържанието на оспорената заповед, адресата на наложената с нея ПАМ е субект
на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС,
изразяващо се в задължение за предаване по дистанционна връзка на Националната
агенция за приходите на данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС определя неподаването на данни по чл. 118 в НАП като основание за
налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.
Анализът на цитираните разпоредби обуславя извод, че при установено по
съответния ред неподаване на НАП по установената
дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените
продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът следва да съобразява продължителността на срока на мярката с всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до
30 дни".
Принудителната административна мярка е израз на административната държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в
съответствие с характера / във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.
В тежест на административния орган обаче е да обоснове с конкретни обективни
данни както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши
друго нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В разглеждания случай виновното извършване на нарушението, за което е
приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин.
Според Наредба № Н-18 търговците на течни горива имат две основни
задължения :1/ получените и извършени
доставки на течни горива да бъдат отчитани чрез използването на електронна
система с фискална памет (ЕСФП), свързана с нивомерна
измервателна система (НИС) от одобрен тип (чл. 3 ал. 2 и ал. 3 от Наредбата),
осигуряваща връзка с НАП. От своя страна одобрената ЕСФП следва да изпраща
данни за постъпилите в обекта горива, отчетени от НИС, автоматично без намеса
на служителите на Дружеството; 2/ да въвеждат електронните акцизни данъчни
документи (АДД) за получените доставки на горива чрез използване на баркод
четец на ЕСФП (чл. 59а от Наредба Н- 18).
Спазването на първото задължение се гарантира чрез използваната обекта с
одобрена електронна система с фискална памет (ЕСФП). В хода на съдебното производство
това обстоятелство е доказано от представеното Свидетелство за одобрение на
ЕСФП от БИМ. Използването на одобрена система не е оспорено от органите по приходите в хода на
проверката, видно от констативния протокол.
На следващо място, предаването на данните от НИС до НАП е доказано чрез
приетите по делото бонове за нивомерни доставки,
издадени от ЕСФП. Видно от цитираните документи, данните за доставките са били
и предадени в НАП. Това се доказва от посочения в боновете "статус
0", който съгласно т. 9а от Приложение № 17, част I от Наредба Н-18
означава, че сървърите на НАП са отговорили, че информацията е получена от тях.
Относно второто задължение - в хода на съдебното производство е доказано,
че служителите на „Трейднет Варна“ ЕООД добросъвестно
са изпълнили своите задължения по въвеждане на електронните акцизни данъчни документи
(АДД) чрез баркод четец в ЕСФП съгласно изискванията на чл. 59а, ал. 1,
изречение трето от Наредбата. Изпълнението на това задължение е доказано чрез
представените бонове за документална доставка, от които е видно, че служителите
на Дружеството надлежно са отчели получените АДД. Тези данни от своя страна
също са били подадени към НАП, видно от посочения в боновете "статус 0“.
От гореизложеното следва извода, че Дружеството е изпълнило всички възможни
задължения по отчитане на получените доставки и изпращане на данните до НАП.
Следователно, липсва нарушение, което да дава основание за прилагане на ПАМ в
конкретния случай.
По отношението на описаните в Заповедта разминавания между отчетеното от
НИС и посоченото в АДД - в хода на производството са представени доказателства,
че същите се дължат на техническа неизправност на НИС, която е извън контрола
на Дружеството и за която то не може да носи отговорност.
Незабавно след установяване на нарушението, в деня на проверката от НАП
(21.07.2021г.), Дружеството се е свързало с производителя на ЕСФП „Енсис" ООД с цел извършване на проверка и ремонтни
дейности на системата. Именно това е и единственото възможно действие пред
Дружеството при констатиране на неизправност на НИС. Служителите на Дружеството
нямат право да извършват ремонтни дейности на системата/ като това може да бъде
направено само от производителя. Тези факти не са оспорени от ответната страна.
От представения по делото Сервизен протокол № 36368/26.07.2021г. е видно,
че техническата неизправност на НИС във връзка с получените доставки на
пропан-бутан е отстранена, като е констатирано, че същата се е дължала на разкалибриране на системата, дължащо се на обективни
причини. Следователно не е констатирано да е доставено по-голямо количество
гориво, което да не е отчетено по надлежния ред.
По делото не е спорно, че при използване на одобрена ЕСФП няма как да бъдат
доставени, неотчетени по-високи количества гориво, без НАП да бъде уведомена за
това. Също не е спорно, че системата от една страна автоматично отчита
полученото гориво чрез НИС, а впоследствие, когато това гориво бъде продадено,
изходящите зареждания се отчитат чрез свързаните с ЕСФП разходомери, за което
НАП получава данни в реално време. Тоест, дори и да се приеме, че не са
отчетени получени доставки, то последващи продажби няма как да не бъдат
установени от органите по приходите. В тази връзка също не е спорно, че органите
по приходите не са констатирали незаконосъобразна намеса в работата на ЕСФП от
страна на служителите на Дружеството.
По отношение на разминаването между показанията от НИС и получени АДД на
процесните доставки на дизел - същите са анализирани и изводите са обективирани
в Становище с изх. номер 1015/20.08.2021г., изпратено от производителя на
системата и приложено по делото. В него се констатира, че разминаването се
дължи на обективни технически причини (подробно описани в т. 1 от Становището).
Наред с това, твърдяното разминаване няма как да доведе до неотчитане
на продажби, тъй като според изложеното в заповедта, то касае получаване на
по-малко количество гориво.
Въз основа на изложеното, следва извода, че в хода на настоящото
производство не е установено да са налице неподадени
данни към НАП за получени доставки на горива. Следователно, не е налице
твърдяното от АО нарушение на чл. 186 от ЗДДС, което от своя страна обосновава
липсата на основание за прилагане на ПАМ.
Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания
за издаване на принудителната административна мярка, не е сторил това, поради
което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС
се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това ( в
т. см. реш. по адм. дело № 14190/ 2019 г. на ВАС).
На следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС мярка има
превантивно действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на
друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В този см. реш. по адм.д. № 11108/20г. на
ВАС.
В случая извършването на нарушение не бе доказано по безспорен и
категоричен начин, а наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на
принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото
не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване
извършването на нарушения на фискалната дисциплина. В подкрепа на извода за
несъразмерност на ПАМ е и обстоятелството, че от страна на търговското
дружество са били предприети действия и техническият проблем е отстранен, което
изключва необходимостта от осъществяване на административна принуда, чрез която
се цели преустановяване и предотвратяване на констатираното нарушение.
Определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 3 дни не е съобразен с
принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК, сочещ, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера
на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения
интерес чрез налагането на съответни на нарушението мерки. Неоправдано би било
да се засяга в по-голяма степен от необходимото стопанския оборот, който е
източник на приходи в бюджета, особено при липса на констатирани конкретни
вреди за фиска. Ето защо оспорената принудителна административна мярка, предвид
нейната тежест и обстоятелствата, при които е наложена, се явява прекомерна.
С налагането на обжалваната принудителна административна мярка не се
постига нито една от целите ѝ по чл.22 от ЗАНН, тъй като липсата на
нарушение, което да бъде преустановено и предотвратено опровергава законовата
необходимост от налагане ѝ. Регистрирането на данните от акцизните
данъчни документи във фискалната памет на одобрената от Българския институт по
метрология електронната система за изпращането им към НАП е установено чрез
писмени доказателства, които не са оспорени. Не беше доказано от страна на
ответника, че не са били получени поради недобросъвестно поведение на
дружеството-жалбоподател и при пълна изправност на сървъра на НАП за периода от
15.07.21г. до 31.07.21г. Същите данни от документалните доставки
са били успешно изпратени и няма
данни за настъпили вредни последици.
В този смисъл е реш. по адм. дело № 41/2021г.
на ВАС със същите страни.
При извод за материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на
закона обжалваният акт подлежи на отмяна.
Съдът приема, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски.
Претенцията за разноски е в размер на 6050лв., от които 6000лв. адв. хонорар и
50лв. д.т. Поради възражението за прекомерност от
ответната страна, адвокатският хонорар следва да бъде намален от съда. Предвид
фактическата и правна сложност съдът определя за справедлив размер от 800лв. за
адвокатски хонорар на осн. Наредба № 1/09.07.2004г.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Трейднет Варна“ЕООД ЕИК *******, с
адрес на управление в гр.Варна, представлявано
от В.С.М., управител, Заповед №ФК-С1181-0462207/30.07.21г.,
издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол - София“ при ЦУ на НАП, с
която на дружеството е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект- бензиностанция „ VМ Petroleum“
- гр. София, ул.*******за срок от три дни.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП
да заплати на „Трейднет Варна“ЕООД
ЕИК *******, с адрес на управление в гр.Варна, представлявано от В.С.М., направените по делото
разноски в размер на 850лв. /осемстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: