Р Е Ш Е Н И Е
№ 346/27.10.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка Колева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 143 по описа за 2022 г. на
Административен съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във р.
с чл.68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и е образувано по жалба на М.Т.Н. с постоянен адрес и
адрес за призоваване l гр.Балчик,
ул.“Ал.Стамболийски“ № 23, срещу Решение № 83 от 10.02.2022 г. по пр. №
445/2020 г. на Комисията за защита от
дискриминация, с което e установена дискриминация, извършена от
жалбоподателя, под формата на „тормоз“ по см. на § 1, т.1 от ЗЗДискр по признак „сексуална ориентация“ по см.
на чл.4, ал.2 във вр. с чл.4, ал.1 от с.з.отношение на заинтересованата страна А.Х.Б.;
наложена е глоба в размер на 500 лв.; дадено е предписание на жалбоподателя, на
основание чл.47, т.4 т ЗЗДискр да се въздържа за в бъдеще от подобни
дискриминационни действия и да не допуска наличието на обстоятелства, които
биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за
такава.
Жалбоподателят не е
съгласен с решението на Комисията за защита от дискриминация и излага доводи
за неговата незаконосъобразност. Оспорва фактическите констатации за извършени
дискриминационни действия като подробно изразява съображенията си за това в жалбата
и в съдебно заседание. Счита, че посочените от заинтересованата страна твърдения
и факти не са били изяснени в производството по ЗЗДискр Като прави оплакване,
че непосочването на конкретните факти и неизясняването им правело защитата му в
административното производство невъзможна и нарушавало презумпцията за
невиновност. Оспорва изводите в оспореното решение, че отношението му към
заинтересованата страна Б. било провокирано от нейната сексуална ориентация,
отрича това да е така и възразява, че няма доказателства за извършени от него дискриминационни
действия по признака „сексуална ориентация“. В съдебно заседание, лично и с
адв.Г.К. - АК Варна, заявява, че поддържа жалбата си и моли решението да бъде отменено или да бъде обявена
неговата нищожност. В представени по делото писмени бележки с вх. №
3527/11.10.2022 г. подробно изразява становището си за незаконосъобразност на
оспореното решение на КЗДискр. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответната страна, Комисия за защита от дискриминация
(Комисията), чрез гл.юрисконсулт Боряна Борисова, редовно упълномощена, в придружаващото
административната преписка писмо с вх. № 1086/16.03.2022 г. оспорва изцяло
подадената жалба като неоснователна и недоказана. Изразява становище, че не са
налице отменителните основания по чл.146 от АПК. Счита оспореното решение за законосъобразен
акт, издаден от компетентен орган, при спазване на административно
производствените правила и в съответствие с материалния закон. В писмено становище
на гл.юрисконсулт В.Г., редовно упълномощен, се поддържа становището за неоснователност
на жалбата и се иска тя да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
Заинтересованата страна, А.Б., лично и чрез адв.П.Г. ***,
оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че решението на
Комисията е правилно, законосъобразно, постановено от законен състав, съобразно
събраните доказателства. Подробно излага съображенията си за това в съдебно
заседание и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
присъждане на разноските за адвокатския хонорар.
Административен съд - Добрич, след като обсъди
доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства
приема следното:
От фактическа страна се установява, че А.Х.Б. и М.Т.Н.
са родители на малолетния М. М. Н., роден на *** г. (Удостоверение за раждане на л.120.
Не е спорно по делото, че между родителите няма сключен
граждански брак и към настоящия момент те не живеят заедно. С Определение № 52
от 22.01.2019 г., постановено по гр.д. № 911/2018 г. (л.118 и сл.) Балчишкият
районен съд е определил по искова молба на А.Б. привременни мерки относно
местоживеенето на детето като е предоставил упражняването на родителските права
на майката и е определил местоживеене на детето при майката. Съдът е определил
и режим на лични отношения с бащата. По делото е било постановено решение което е отменено с Решение № 100/15.04.2020
г. по в.гр.д. № 103/2020 г. по описа на Окръжен съд –Добрич (л.138 и сл.) в
частта на определения режим на лични контакти на бащата с детето.
Производството пред Комисията за защита от
дискриминация е образувано по жалба
с вх.№ 44-00-1719/17.06.2020 г. по описа
на КЗД, подадена от А.Х.Б. срещу М.Т.Н., в която заинтересованата страна Б. е
изложила оплаквания, че нейната хомосексуална ориентация се използва от Н. и
неговата адвокатка за тормоз в образуваните съдебни производства за упражняване
на родителски права и определяне на привременни мерки спрямо малолетното дете.
В жалбата се сочи, че отношенията между двамата са се влошили през м.август
2018 г., когато Б. споделила, че е срещнала и обича една жена.
С Разпореждане № 948/26.06.2020 г. на председателя на
Комисията са направени констатации, че жалбата на А.Б. съдържа оплаквания за
дискриминация, осъществена чрез тормоз по смисъла на § 1, т. 1, т.7 и т.8 във
връзка с чл.4, ал.1 във вр. с чл.5 от ЗЗДискр. по признак „сексуална
ориентация", образувана е преписка № 445/2020 г., която е разпределена за
разглеждане от Пети специализиран постоянен заседателен състав. С
разпореждането също е разпоредено да се уведомят страните по реда на чл.26 от АПК, разпределена е доказателствената тежест и е предоставен 30 –дневен срок за
проучване на преписката и изготвяне на писмено заключение.
Представени са доказателства за уведомяването на
страните за започналото производство. Видно от известие за доставяне М.Н. е
уведомен на 24.08.2020г., а А.Б. на 14.07.2020 г.
На 21.07.2020г. г-жа Б. е изложила пред Комисията
допълнителни факти и обстоятелства с писмо с вх. № 44-00-2115/21.07.2020г.,
получено на ел.поща на Комисията на адрес ***@***.** и е представила касационна жалба, подадена от М.Н.
срещу Решение № 100/15.04.2020г. по гр. д. № 103/20202г. по описа на Окръжен
съд –Добрич като доказателство за твърденията за упражняван спрямо нея тормоз,
заради сексуалната й ориентация.
На 25.08.2020 г. М.Н. е представил на Комисията
писменото си становище по жалбата на А.Б., с което е изразил пълното си
несъгласие с твърденията, че упражнява дискриминация спрямо г-жа Б. заради
хомосексуалната й ориентация.
Въз основа на изготвен Доклад–заключение, на
08.10.2020 г. Комисията е изпратила призовки до страните, с които ги е поканила
на откритото заседание за 17.11.2020г. от 15,00 часа
С молба от 30.10.2020г. г-н Н. е възразил, че не е
запознат с всички документи в преписката като
е посочил допълнително представеното от г-жа Б. писмо с вх. №
44-00-2115/21.07.2020 г.
В отговор на становището на жалбоподателя с писмо с
вх. № 44-00-3396/04.11.2020 г. заинтересованата страна е представила
психологическа експертиза, цитирана в становището и изготвена от Мая Златева
социален психолог по гр.д. № 484/2019г. по описа на Районен съд-Балчик по спор
за упражняване на родителски права.
С писмено становище от 17.11.2020г. с вх. № 44-00-3520
г. жалбоподателят е заявил пред Комисията, че не му е възможно да се яви на
откритото заседание, определено и е изразил становище по твърденията на А.Б. и
представените доказателства.
На откритото заседание на 17.11.2020 г. е присъствала А.Б.
и Комисията е решила да приеме всички събрани в хода на проучването документи
като доказателства за постановяването на крайния акт и е обявила преписката за
решаване.
С Решение № 156/02.02.2021 г. (л.131) на
специализирания постоянен заседателен състав преписката е върната за събиране
на всички посочени в жалбата на А.Б. доказателства като са допуснати до разпит
сочените от жалбоподателката двама свидетели, Т.И.К. и И.С.С.
На насроченото на 23.02.2021 г. А.Б. и свидетелите не
са се явили като жалбоподателката е посочила писмено пред Комисията, че има
финансови затруднения да организира пътуването до гр.София. Страните са били
призовани за провеждане на друго заседание на 18.05.2021 г.
За заседанието от 18.05.2021 г. М.Н. е изразил
становище (л.187) да не се дава ход на заседанието като е представил
доказателства, че не може да се яви по обективни причини – издадено предписание
от 10.05.2021 г. на директора на РЗИ-Добрич, с което е поставен в изолация в
домашни условия за периода от 07.05.2021 – 20.05.2021 г. В становището си е
посочил, че въпреки оспорването на предписанието, то не било отменено, което
било видно от Определение № 143/17.05.2021 г., по адм.д. № 209/2021 г. на
Административен съд Добрич (л.188).
Явилите се свидетели на заседанието от 18.05.2021 г. не
са били изслушани от състава на Комисията, който е приел, че неявяването на М.Н.
е пречка за събиране на допуснатите гласни доказателства, видно от представения
по делото протокол (л.200 и сл.). Следващото заседание е било насрочено за
29.06.2021г.
Междувременно, свидетелите, Т.И.К. и И.С.С. са
представили на КЗД по преписка № 445/2020 г.
писмените си показания, оформени с нотариална заверка на подписите,
извършена на 25.05.2021г. съответно от нотариуси с район на действие РС-Балчик,
С. И. и Р. Х. –пом.нотариус (л.207-209).
Насроченото на 29.06.2021г. не е било проведено,
поради нередовното призоваване на М.Н..
Със Становище,
подписано с ел.подпис на 01.11.2021г. г-н Н. е възразил по приемането на
писмените показания на свидетелите, оспорил е твърденията им и е заявил, че
счита преписката за неизяснена от фактическа и правна страна и че не знае
причината за образуваното срещу него производство.
Преписката е била обявена за решаване на заседанието от
19.10.2021г. Видно от съставения протокол, специализираният състав на КЗД е
обсъдил всички искания и възражения на М.Н. по призоваването, направени в молба
с вх. № 44-00-3471/19.10.2021г. от Н., приел е представените доказателства,
обявил е, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна .
На 10.02.2022г. Комисия за защита от дискриминация е
постановила оспореното в настоящото производство решение.
Решението е съобщено на М.Н. на 22.02.2022г., а
жалбата му е постъпила в деловодството на Комисията за защита от дискриминация,
на електронната й поща на 07.03.2022 г. и е в 14-дневния срок за обжалване.
В съдебното производство бяха събрани гласни
доказателства. Свидетелката М. Б. Б., майка на А.Б., заявява, че за сексуалната
ориентация на дъщеря си узнала от М. Б. през лятото на 2018 г. Свидетелката
заявява също следното: „ След като стана
научаване от неговата страна А. го напусна. Те се разделиха. Много слушах от
него да я упреква за сексуалната ѝ ориентация, в началото още, в скайпа.
После почна да ми докладва : „Ти знаеш ли къде е сега дъщеря ти? Тя изпраща
своята приятелка на автогарата.“ В недоумение бях той откъде може да знае.
После: „Ти знаеш ли, че тя …пак е със своята приятелка“. Как може да знае той
аз не можах да разбера. По – късно научихме, че той е сложил проследяващо
устройство в колата ѝ и я следи навсякъде. Къде се намира, с кого се
намира и какво прави.“(цитат)
Свидетелката заявява също, че е чувала и виждала в електронни
съобщения обидни думи, отправени от М.Н. към дъщеря й, която наричал с думите „курва“,
„пачавра“ и „проститутка“ и отправял упрека, че „спи с жени“ и че е „лесбийка“.
Свидетелката заявява, че е молила Н. да не разпрострА.ва твърдения за хомосексуалната
ориентация на дъщеря й из града (Балчик). Заявява също, че е ходил при
приятелките на дъщеря й да разказва за сексуалната ориентация на А., при
директорката в детската градина на внука й, за което свидетелката била узнала
от възпитателката в детската градина. Работодателят на А.Б. споделил със
свидетелката, че М.Н. е ходил и при него и искал дъщеря й да бъде уволнена.
Свидетелката споделя в съдебно заседание дори, че
молила дъщеря си да спре да й показва „крайно неприятни“ писма, смс-и, написани
от М.Н..
По делото бе разпитан и Т.И.К., дал писмени сведения в
административното производство. Свидетелят К. заявява категорично, че поддържа
писмените си показания, които е представил на Комисия за защита от
дискриминация. В писмените си сведения, дадени пред Комисията (л.204 и сл.)
свидетелят К. е заявил, че счита причина
за поведението на М., различната сексуална ориентация на А..
Съдът преценява, че свидетелите, макар и близки на
заинтересованата страна, са добросъвестни, открити и честни при разпита им в
съдебно заседание и кредитира показанията
им като достоверни.
От писмените показания на свидетелката пред
административния орган Нина С. (л.207 и сл.), които са подробни, логични и
съответстващи на останалите доказателства в преписката, може да се направи
извод, че тя и заинтересованата страна Б. са били подложени на тормоз от Н.,
заради интимната връзка между двете като са били проследявани, Н. е провалил съвместното им съжителство, като е
заплашвал С., че ако не остави А. и не се махне, ще има последствия.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване
административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението е постановено от компетентен орган, в
рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 т. 1- 4 във вр. с
чл.48, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр.
Решението отговаря на общите изисквания за форма на
индивидуалните административни актове, установени в чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и
на специалните изисквания по отношение на формата по чл. 65 и чл. 66 от
ЗЗДискр.
Решението е мотивирано от фактическа и правна страна,
като от фактическа страна са изложени всички съображения на определения
специализиран състав, въз- основа на които той е достигнал до изводите за
наличие на дискриминационни действия от страна на М.Н.. В тази връзка съдът
приема за неоснователно оплакването, че решението не съдържало мотиви.
Административният орган е приел, че представените множество
писмени доказателства не са били оспорени по своето съдържание и и/или
истинността им, поради което същите следва да се кредитират като достоверни.
След това Комисията се е позовала на цитираната в административното
производство и от двете страни подробната съдебно- психологична експертиза,
изготвена от Мая Любенова Златева - експерт психолог и графолог, като е приела,
че констатациите на вещото лице потвърждават оплакванията на жалбоподателката.
Комисията е обсъдила и съдържанието на представена от Б.
разпечатка от електронна поща - изпратено съобщение от М.Н. до приятелката на Б.
- И.С., като е приела, че с това съобщение Н. е отправил заплахи и обиди към приятелката
на Б., с което се потвърждава истинността на оплакванията в жалбата, с която е
сезирана КЗД, в тази част.
Съдът не установи в специалното производство пред
Комисията за защита от дискриминация, уредено в чл.50 и сл. от ЗЗДискр да са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Комисията се е произнесла по допустима жалба, като
изрично е съобразила срока по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. При образуване на
административното производство, не са били налице отрицателни процесуални
предпоставки, възпрепятстващи образуването на производството и разглеждането на
жалбата по същество. В изпълнение на чл. 55 от ЗЗДискр., Комисията е провела
предвиденото в специалния закон
проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата на
участниците в производството. Спазено е и изискването на чл. 62 от ЗЗДискр за
насочване към помирителна процедура. На страните е гарантирано правото да се
запознаят със събраните по преписката материали на основание чл. 59, ал. 3 от
ЗЗДискр, предоставена им е възможност да обективират своите възражения, като
предоставят допустими, необходими и относими към спора доказателства. Страните
активно са се възползвали от това право. М.Н. е представил множество молби и
становище, в които е отричал твърденията и фактите, изложени от А.Б..
При проведеното
проучване и при събиране на необходимите и относими доказателства органът е
извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая
факти в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК.
Обстоятелството, че в хода на производството пред
Комисията определени членове от състава й са били замествани от други, не е
процесуално нарушение, което води до нищожност на постановеното решение. Видно
е, че на последното заседание, на което преписката е обявена за решаване е било
проведено в присъствието на определения с разпореждане № 948/26.06.2020г.на
председателя на КЗД пети заседателен състав състоящ се от Петър Кичашки,
Златина Дукова и Владимира Стоименова. В същия състав е постановено и
оспореното решение.
Изложеното
обуславя извод за липсата на съществени процесуални нарушения при изясняване на
обективната истина, съответно спазени са основните принципи на процеса,
гарантиращи равенството на страните в производството, тяхното активно участие,
вкл. и при събирането на доказателства.
Оспореното решение е издадено в съответствие с
материалния закон.
Съгласно легалната дефиниция на понятието "тормоз"
по см. на ЗЗДискр, дадена в § 1, т.1 от ДР на Закона, тормоз е всяко нежелано
поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна,
обидна или застрашителна среда.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е забранена
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Нормата на чл. 4,
ал. 2 от ЗЗДискр сочи, че "пряка дискриминация" е "всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по, ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства". Като "неблагоприятно третиране" е
определен всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга
права или законни интереси (§ 1 т. 7 от ДР на ЗЗДискр), а съгласно § 1 т. 8 от
ДР на ЗЗДискр "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на
основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на
един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то
е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за
дискриминацията.".
А нормата на чл.6, ал.1 от ЗЗДискр определя, че
забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата
на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и
свободи, т.е. тя се отнася и за отношенията между граждани, какъвто е настоящия
случай.
За да е налице проява на дискриминация по смисъла на
закона, първо, следва да е налице акт, действие или бездействие, свързани с
диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица. На следващо място,
диференцираният подход трябва да е обвързан от защитен признак по чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. На трето място, по-неблагоприятното третиране, респективно
поставянето в по-неблагоприятно положение следва да е целено (извършено
съзнателно) или да има за резултат засягане на права или законни интереси. На
последно място, следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното положение и причината за него, т.е. неравното третиране следва
да е обусловено от защитен от закона признак.
Съдът споделя напълно изводите на Комисията за защита
от дискриминация, че събраните в хода на административното производство
доказателства установяват фактическия състав на осъществена дискриминация
спрямо Б., изразяваща се в тормоз заради сексуалната й ориентация, изразяваща
се в предпочитания и към собствения пол.
За да е налице тормоз, е необходимо нежелано поведение
на основата на защитен признак, което има за цел или резултат накърняване на
достойнството на лицето и създаване на неблагоприятна среда. В случая от
доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е имал грубо, обидно и
заплашително поведение спрямо А.Б., афиширано пред нея и пред трети лица, след
като тя е споделила с него през м.август 2018г., че има връзка с друга жена. Поведението
е продължително и се е осъществявало основно по време на комуникацията между
страните във връзка с осъществяване на родителските грижи за малолетното им
дете.
Комисията е установила, че доказателства за това
поведение се съдържат в представените писма и имейли, написани от Н. и чрез
писмените сведения, дадени от Т.К. и И.С., които са категорични за основната
причини за нежеланото поведение на Н. спрямо Б..
От събраните в съдебното производство
допълнителни доказателства, свидетелските показания на майката на А.Б. и на
нейния приятел Т.К. не се установява фактическа обстановка, различна от
установената пред Комисията. Напротив, твърдяните от А.Б. пред КЗД факти не
бяха оборени от жалбоподателя.
Съдът приема, че нежеланото поведение на Н. е на
основата на защитен признак "сексуална ориентация". Обстоятелството,
че нежеланото поведение най-вероятно е продиктувано и от други съображения на Н.,
както той твърди наличие на връзки на Б. и
с мъже, не води до извод, че той не осъществява тормоз спрямо Б. чрез
афиширане с обвинителен уклон пред административни и съдебни органи и пред
трети лица бисексуалната ориентация на майката на детето му.
Законът забрА.ва неблагоприятно третиране заради
изявени предпочитания към собствения пол или и към собствения пол, тъй като
този признак в поведението на личността не е укорим, нарушение или
престъпление.
Съдът счита, че е безспорно установен и вторият
елемент от състава на забраната, т.е. тормоза, тъй като всички събрани
доказателства за поведението на М.Н. спрямо А.Б. водят извод, че то цели да
накърни нейното достойнство, да я унижи пред майка й, приятелите й, пред
възпитателите в детската градина, която посещава синът й, длъжностни лица,
ангажирани с проблемите по осъществяване на родителските грижи за малолетното
дете на страните, вкл. и пред работодателя на Б.. Въпреки че, цивилизованият
свят не приема за срамна, укорима или обществено опасна сексуалната ориентация
на човешката личност, безспорно е, че
непрекъснатото изтъкване от Н. на интимното поведение на Б. пред нея и
други лица, съпровождано с обиди и укор, че детето им не живее в нормална
среда, представлява тормоз, който я поставя в неблагоприятна среда.
Правилно в мотивите на оспореното решение Комисията се
е позовала и на експертизата, извършена по делото за родителските права, като е
цитирана констатация на вещото лице на стр.34, т. VII.1.2. относно
психологическо обследване на М.Н.:„....Възмущава се от сексуалната ориентация и
сексуалното поведение на майката. Смята, че именно нейната сексуална ориентация
е в основата на хронифицираните им конфликти, което го превръща в подчертано
мнителна личност..."
Дори и да бъдат игнорирани всички събрани в хода на
административното и съдебното производство писмени показания и свидетелски
показания, обстоятелството, че именно различната сексуална ориентация на Б. е
една от главните причини за осъществявания спрямо нея тормоз, се съдържат в
писмените изявления на жалбоподателя. Така например в подписана от него
касационна жалба срещу Решение № 100/15.04.2020 г. по в.гр.д. № 103/20202г. по
описа на Окръжен съд -Добрич, в абзаца, озаглавен „Изложение по чл.248, ал.3,
т.1 от ГПК“ жалбоподателят настоява, че Б. има връзка с друга жена към
настоящия момент (момента на изготвяне на касационната жалба) , а от м.октомври
2019г. и с още една жена. Именно с тези свои твърдения същият цели да обори
изводите на въззивния съд, че евентуална връзка на майката с друга жена не би
се отразила непременно негативно на детето.
Жалбоподателят единствено отрича, че поведението му
спрямо Б. е заради сексуалната й ориентация, но от изтъкваните от него факти и
обстоятелства ( той също се позовава на заключението на вещото лице, изготвило
психологическата експертиза), не може да се направи обоснован извод, че
поведението му е желано, че не е основано на защитен признак или че няма
исканата от закона специална цел или резултат.
Затова правилно като акцесорни последици от установената
дискриминация на жалбоподателя е ангажирана админстративнонаказателната му отговорност на основание чл. 78, ал. 1 от
ЗЗДискр. и правилно му е наложена предвидената в чл. 76, ал. 1 т. 1, вр. чл. 47
т. 2 и т. 4 от ЗЗДискр принудителна административна мярка чрез предписание
занапред да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото
антидискриминационно законодателство в РБ.
При този изход на делото претенцията на ответната
страна и на заинтересованата страна за присъждане на направените разноски
съответно за юрисконсултско възнаграждение и за адвокатско възнаграждение са
основателни и следва да се уважат на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК.
Комисия за защита от дискриминация е представлявана от юрисконсулти, които са
изготвили писмени становище по жалбата и затова седва да й се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева., предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото. На заинтересованата страна следва да се
присъдят разноски от 300 лева- уговорено и платено адвокатско възнаграждение,
видно от представен договор за правна защита и съдействие на л.274, което не е
прекомерен размер.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.Н. срещу Решение № 83 от
10.02.2022 г. по пр. № 445/2020 г. на
Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с
ЕГН ********** *** да заплати на Комисията за защита от дискриминация СУМАТА от
100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с
ЕГН ********** *** да заплати на А.Х.Б.
с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, СУМАТА от 300 (триста) лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна
жалба, подадена до Върховен административен съд чрез Административен съд
–Добрич.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: