Определение по дело №1909/2024 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 4134
Дата: 7 май 2025 г.
Съдия: Румен Йосифов
Дело: 20247040701909
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4134

Бургас, 07.05.2025 г.

Административният съд - Бургас - VII-ми състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: РУМЕН ЙОСИФОВ

Като разгледа докладваното от съдия РУМЕН ЙОСИФОВ административно дело № 20247040701909 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), вр. чл. 144 от Административно-процесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба на жалбоподателя „Росагрофонд“ ООД с вх. № 3999/04.04.2025 г., с която е направено искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по настоящото адм. дело № 1909/2024 г. решение № 2654/21.03.2025 г. в частта за разноските, като се иска съдът да му присъди като разноски и заплатеното възнаграждение на вещото лице.

Препис от искането е връчен на останалите страни, които в дадения им съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК срок, не представят отговор.

Административен съд Бургас, като взе предвид доводите на страните и въз основа на наличните по делото данни приема от фактическа и правна страна следното:

Молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена от надлежна страна - жалбоподателя по делото и в едномесечен срок от постановяване на решението, тъй като същото е необжалваемо, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по жалба на „Росагрофонд“ ООД против решение по протокол № 1 от 04.12.2023 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД-09-971/01.12.2023 г. на кмета на Община Камено. Съдът уважи жалбата, като измени частично решението на комисията по чл. 210 ЗУТ и увеличи размера на дължимото обезщетение на дружеството-жалбоподател - от 1935 лева на 2751 лева.

С молба вх. № 1162/03.03.2025 г. жалбоподателят поиска присъждане на направените разноски. Представи и списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 146), съдържащ платените държавна такса от 50 лева и депозит за изготвяне на експертизата от 500 лева, както и претенция за юрисконсултско възнаграждение от 250 лева.

Въпреки, че съдът уважи жалбата и се е произнесе по направеното искане за разноски - в полза на „Росагрофонд“ ООД бяха присъдени само сторените от него разноски за заплатената държавна такса и дължимото юрисконсултско възнаграждение, като беше пропуснато да бъде присъдено заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, приложима субсидиарно в това производство по силата на чл. 144 АПК, искането за присъждане на деловодни разноски, заедно със списък за направените такива следва да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание. Следователно заради заявеното в срок желание на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноските по делото и наличието на списък по чл. 80 ГПК, са изпълнени специалните изисквания на тази разпоредба.

Предвид обстоятелството, че подадената жалба е уважена и на „Росагрофонд“ ООД не е присъден пълният размер на сторените от него разноски, искането му следва да бъде уважено.

По изложените съображения решението в частта за разноските следва да се измени, като се присъди в полза на жалбоподателя заплатеното от него възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лева.

На основание чл. 248, ал. 3, изр. последно ГПК, вр. чл. 144 АПК, предвид необжалваемостта на решението което се допълва, настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Поради горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ свое решение № 2654/21.03.2025 г., постановено по настоящото адм. дело № 1909/2024 г., в частта му за разноските, като го допълва в диспозитива му със следния тест: ОСЪЖДА Община Камено, [улица], да заплати на „Росагрофонд“ ООД, ЕИК *********, [населено място], [улица] сумата от още 500 (петстотин) лева, за разноски по делото.

Определението е неразделна част от решение № 2654/21.03.2025 г., постановено по настоящото дело.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: