РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 7450/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът Н.Б.П. твърди, че родителите й Б.Г.Т./починал 1983 г./ и Б.Х.Т. /починала 2016г./ през 1962 г. /уточнение в становище от 29.03.2021 г./ чрез покупко-продажба през 1962 г. от Б.Д.К.и Л.Х.К.са придобили недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.108.96.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, гр. София, район „Средец“, ул. ***********, с площ от 95,91 кв.м., ниво 1, при съседни самостоятелни обекти – на същия етаж няма, над обекта - 68134.108.96.1.2, под обекта – няма, заедно с прилежащите ¼ идеална част от общите части на сградата, както и ¼ ид.ч. от избено помещение и ¼ ид.ч. от пералня. Твърди, че ответникът „Ф.г.к.“ АД с нотариален акт за продажба на недвижимия имот № 146, том I, рег. № 11973, дело № 123/2018 г. на нотариус Т.В., рег. № 033 на НК е придобил процесния недвижим имот от „Б.П.Б.“ АД, като оспорва банката да е била собственик на продавания имот, тъй като самата тя го е придобила на публична продан от ипотекарния длъжник В.С.С., който не е бил собственик. Излага твърдения, че Б. и Л.К.през 1971г. продали втори път същия имот на В. Й.М.и съпругата му Д.А.М., които от своя страна с нотариален акт № 2/20.12.1993 г. го продали на В.С.С., който учредил в полза на „Б.П.Б.“ АД договорна ипотека върху имота. Ищецът твърди, че както наследодателите й, а след смъртта им тя, е осъществявала непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години. В становище от 29.03.2021 г. уточнява, че с протокол от 2010 г. В.С.С. се е задължил да й върне владението на имота, а с протокол от 2013 г. доброволно й го е предал, което владение продължило до въвеждане във владение на „П.Б.Б.“ ЕАД през 2017 г. Твърди, че с декларация от 1996 г. брат й се е отказал от наследствените си права, поради което се явява единствен наследник на своите родители. Моли да бъде установено, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.108.96.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с ¼ идеална част от общите части, от дворното място, както и ¼ идеална част от избено и перално помещение, както и да бъде осъден ответникът да предаде владението им.
Ответникът „Ф.г.к.“ АД оспорва иска. Твърди родителите на ищеца да не са придобивали чрез правна сделка процесния недвижим имот, а с нотариален акт № 25, том V, дело № 766/1966 на Нотариус при СНС да са придобили друг обект в същата сграда - първи надпартерен етаж. Сочи, че с нотариален акт № 185, том ХХХIII, дело № 5999/1971 г. Нотариус при СНС Б.Д.К.и Л.Х.К.са продали на В. Й.М.и Д.А.М. собствения си апартамент на първи етаж на сградата, поради което оспорват да е налице идентичност между притежавания от ищеца и процесния, притежаван от ответника, недвижим имот. Оспорва ищецът или неговите наследодатели да са осъществявали фактическа власт върху процесния имот, като такава в периода 20.12.1993 г. до 09.11.2017 г. твърди да е осъществявана от В.С., в каквато посока са и признанията на Н.П. по гр.д. № 24313/2013 г. по описа на СРС, 48 състав. Сочи, че в исковата молба и уточнителните молби по това дело П. е посочила, че ответникът В.С. е собственик на първия, партерен етаж от жилищната сграда. Евентуално сочи, че дори и праводателят му да не е станал собственик на процесния недвижим имот на деривативно основание, то той е станал негов собственик по силата на осъществено непрекъснато владение от неговите праводатели, което той е присъединил към собственото си владение върху имота.
Третото лице – помагач на страната на ответника „Ю.Б.“ АД оспорва иска.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
С договор от 27.09.1965 г. Д.А.Д., В.Д.К., Л.Х.К., Б.Г.Т., Г.Х.И.и И.М.С., постигнали съгласие за следното: Д..Дкато собственик на втори /първи надпартерен етаж/ на сграда в гр. София, ул. ********на 80/100 идеални части от апартамента и 25/100 идеални части от общите части на сградата и Б.Г.Т., собственик на 9/10 от апартамента на първия етаж и на 9/10 от 50/100 идеални части от общите части на сградата и на дворното място, дават право на Г.Х.И.и И.М.С. да си надстроят трети етаж на сградата и дават право на В.Д.К. и Л.Х.К.да си надстроят 4-ти етаж върху съществуващата сграда, като срещу така учредената суперфиция В.Д.К. и Л.Х.К.се задължават да възстановят 100 % собствеността на първия етаж, като по пътя на доброволна делба прехвърлят на Д.А.Д. техните 20/100 идеални части. Срещу учредената суперфиция Г.Х.И.се задължава да възстанови 100 % собственост на Б.Т. на първия етаж, в който Г.Х.И.има 1/10 идеална част, а Б.Т.се е задължи да прехвърли на Г.И.4/10 от собствените си 50/100 идеални части от общите части и правото на строеж на дворното място.
С нотариален акт № 25/17.02.1966 г. Д.А.К., Б.Д.К.и Л.Х.К.са продали на Б.Г.Т. и Б.Х.Т. етаж от жилищна постройка на ул. „*********, заемаща първия надпартерен етаж, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня и клозет, при съседи на етажа: отдолу – партерен етаж, отгоре – Г.Х.и от двете страни двор, заедно с мазе и таванско помещение, заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата и ¼ идеална част от мястото, представляващо парцел VI, от кв. 13, по плана на гр. София – III извънградска.
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 78/3.10.1971 г. на нотариус при СНС Б.Д.К.и Л.Х.К.прехвърлят собствеността на своя апартамент, представляващ четвърти етаж на жилищна сграда на ул. „**********, построена в парцел VI, кв.13, по плана на гр. София – III извънградска на Д.И.Д.и В.Н.Д.срещу насрещно прехвърляне на техния апартамент, представляващ партерен етаж на същата сграда, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня и клозет, без таванско помещение, като и да изплатят заема върху 4-тия етаж за сумата от 3416 лева.
С нотариален акт № 185 от 22.12.1971 г. на нотариус Х.О.Л.Х.К.и Б.Д.К.са продали на В. Й.М.и Д.А.М. собствения си апартамент, представляващ партерен етаж на сградата на ул. „*********, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня и клозет, без таванско помещение, заедно с ¼ идеална част от дворното място, заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата и ¼ идеална част от избеното помещение.
По силата на нотариален акт № 2/20.12.1993 г. В. Й.М.и Д.А.М. продават на В.С.С., действащ като ЕТ „В.С.“ партерен етаж на сграда, находящ се на ул. „**************, със застроена площ от 95,91 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня и клозет, заедно с ¼ идеална част от дворното място, заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата, заедно с ¼ идеална част от пералнята и от избеното помещение.
С нотариален акт № 007/21.12.2010 г. в полза на „Б.П.Б.“ АД е учредена договорна ипотека от В.С.С. върху партерен етаж в сграда, находяща се в гр. София, ул. „**************, вх.1, ет.1 заедно с ¼ идеална част от избено помещение, заедно с ¼ идеална част от пералня, заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата и от дворното място.
С искова молба вх. № при СРС 10932/07.06.2013 г., вписана на 16.08.2013 г. , по която е образувано гр.д. № 24313/2013 г. на СРС, 48-ми състав Н.Б.П. е предявила срещу В.С.С. отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на ¼ идеална част от дворно място и ¼ идеална част от избено помещение и пералня, като в исковата молба се твърди, че с нотариален акт № 185/1971 г. Б.К.и Л.К.са продали на В. и Денка М.и партерния етаж в сградата на ул. „****************, заедно с тези идеални част, без да са техни собственици, а те от своя страна ги прехвърлили с нотариален акт № 2/20.12.1993 г. на В.С.. С влязло в сила на 30.10.2018 г. решение от 28.07.2015 г. по гр.д. № 24313/2013 г. по описа на СРС, 48-ми състав е признато за установено по предявения от Н.Б.П. срещу В.С.С. отрицателен установителен иск, че В.С. не е собственик на ¼ идеална част от дворно място, цялото от 329,40 кв.м., находящо се в урегулиран поземлен имот УПИ ХII-4, в кв. 13 по плана на гр. София, м. „Трета извънградска част“, при граници: улица, УПИ ХI-3, УПИ VIII-13, УХИ III-10, УПИ ХIII-5, с адрес гр. София, район „Средец“, ул. „**************, с идентификатор 68134.108.96 съгласно Заповед РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК и на ¼ идеална част от избено помещение и пералня в построената в имота сграда с идентификатор 68134.108.96.1 съгласно Заповед РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 28.06.2013 г. на ЧСИ Ал. Бизов самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.108.96.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с ¼ идеални части от общите части, както и от мястото върху което е построена сградата, представляващо имот с идентификатор 68134.108.96, както и ¼ идеална част от избено помещение и ¼ идеална част от перално помещение е възложен на „Б.П.Б.“ АД.
По делото са представени споразумителен протокол от 10.08.2010 г. и приемо-предавателен протокол от 16.05.2013 г., по отношение на които е отрито производство по чл. 193 ГПК относно авторството на подписа, положен за В.С.С., както и е оспорена датата на документите с твърдение за изготвянето им от ищеца за целите на процеса.
С нотариален акт № 146/15.08.2018 г. „Б.П.Б.“ АД е продала на „Ф.г.к.“ АД процесния недвижим имот.
Видно от протокол за въвод във владение от 09.11.2019 г. купувачът „Ф.г.к.“ АД е въведен във владение в процесния имот, като жилището е отворено с ключар и е поставен СОТ.
Според показанията на свидетеля В.С. той живеел с Н.П. ***, той на партерния, а тя на горния етаж. Свидетелят сочи, че живеел в апартамента от 1991г., като в последстве го закупил от В. М.и го обитавал, докато не го загубил във връзка с ипотека, направена в полза на „Б.П.Б.“ АД.
Според показанията на свидетеля С.Н.в периода 2016 г. – 2019 г. той е бил служител в „Б.П.Б.“ АД, директор „недвижими имоти“, като помни процесния имот, който се намирал на първи етаж в четириетажна сграда на ул. „*********, в гр. София. Свидетелят сочи, че имали ключове от имота, но реално нямали достъп до него, тъй като ищцата била пуснала кучета и не можело да се влезе дори и в двора и нейното поведение наложило въвода.
Според показанията на свидетелката Г.С.а преди много години къщата на ул. „**********била на два етажа, много хубава къща, в която живеело семейство фабрикатни, които имали едно осиновено момиче – Д.А.Д., което, когато майка й и баща й умрели, сложило обява, че първият етаж се продава. Свидетелката сочи, че сестра й - Б.Х.Т. и съпругът й Б.Г.Т.имала нужда от жилище и се разбрали свидетелката да им помогне с пари и заедно да купят първия етаж на къщата от Д.Д.. След време бащата на Н.П. – Б.Т.решил да продаде първия етаж, за да купи втория. Първият етаж го продали на В. и Д.Д., а Б.Т.купил втория етаж. След това започнали да строят с Бяло и Л.Д.още 2 етажа, като третия етаж на къщата е на свидетелката, а четвъртият бил за Бяло и Л.Д.. Б.и Бяло се скарали и Бяло и Л.Д.решили да разменят своя 4-ти етаж с този на В. и Д.Д. на първия етаж, който първи етаж след това продали на В. М.. В. М.живеел дълги години на първия етаж и имал две момчета. След това продал апартамента на първия етаж на В.С., който имал бизнес с книжарници. След това В.С. казал, че там не може да се живее. Свидетелката сочи, че ищцата разбивала и нейния апартамент, в който С.а живяла до 2013г., а след това имала квартиранти. Фирмата на Камен Петков проявила интерес от изкупуване на апартамента на свидетеля на 3-тия етаж, както и този на първия етаж. Свидетелката сочи, че П. е идвала в апартамента й и я е биела и питала какво прави в нейния апартамент.
Според показанията на свидетеля К.К.-М.тя е присъствала при подписване на протокол от 2010 г. за морална подкрепа на своята приятелка Н.П.. Подписването било от Н., майка й Б., А. и още двама свидетели на подписването, като протоколът се подписал в двора на къщата и В. предал на Н. ключовете. Свидетелката сочи, че до 1990 г. на първия етаж живеели възходящи роднини на проф. Т.К., а след 1990 г. върнали жилището на родителите на ищцата. Свидетелката сочи, че не е влизала в жилището на първия етаж, а само е надничала в него. К.К.-М.не е виждала нито преди това, нито след това В.С. свидетелката сочи, че не го е виждала нито преди, като от положените подписи и действията, които видяла счита, че е видяла това лице на подписване на протокола.
Според показанията на свидетелят А. Г. от 2009 г. той живеел на втория етаж на жилищната сграда, заедно с Н.П. и майка й. В.С. живеел на първия етаж до подписване на протокола от 2010 г., на което подписване свидетелят присъствал и до 2013 г. изнасял багажа си. Г. сочи, че в периода 2013г. до 2017г. в апартамента на първия етаж живели той, Н.П. и майка й, която починала 2016 г. През 2017 г. ги извели от първия етаж съдия изпълнител с полиция и човек, който се представил за новия собственик. За периода, в който свидетелят живеел на първия етаж, регистрацията му била на втория етаж. Свидетелят описва жилището на първия етаж по следния начин: срещу входната врата е баня и тоалетна, има дълго помещение – вестибюл, който започва от терасата и в който има бар-плот, а отляво на вестибюла има малко коридорче, което води в две стаи.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза жилищната сграда, в която се намира процесният партерен етаж, е проектирана и построена в началото на 30-те години на 20-ти век, като в последствие е надстроена с още 2 жилищни етажа. В о.с.з., проведено на 22.11.2022 г., вещото лице сочи, че при направен външен оглед през прозорците на апартамента /доколкото достъп до него не е предоставен от дружеството ответник/ вещото лице е констатирало, че са налице посочените в протокол от 2010 г. преустройства в жилището като апартаментът вече не е тристаен, тъй като няма хол и кухня, а се състои от две стаи и вестибюл. Вещото лице сочи, че е налице идентичност между процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.108.96.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, гр. София, район „Средец“, ул. ***********, с площ от 95,91 кв.м., ниво 1, при съседни самостоятелни обекти – на същия етаж няма, над обекта - 68134.108.96.1.2, под обекта – няма, заедно с прилежащите части от общите части на сградата – ¼ ид.ч. от избено помещение и ¼ ид.ч. от пералня и апартаментит, предмет на нотариален акт № 2/20.12.1993 г. и постановлението за възлагане от 26.08.2013 г.
Установява се от представените удостоверения за наследници на Б.Г.Т., че той е починал на 30.12.1983 г., както и от удостоверение за наследници на Б.Х.Т., че тя е починала на 21.07.2016 г. и са оставили свои наследници по закон децата си Н.Б.П. и Г.Б.Т.– починал на 10.07.2000 г. и оставил за свои наследници децата си Б.Г.Т.и М.Г.Т.
При така
установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС. В тежест на ищеца по така предявения иск с оглед въведените придобивни основания беше да докаже, че е станал собственик на процесния недвижим имот по силата на наследствено приемство от своите родители, както и в резултат на придобивна давност на идеални части на другия наследник, евентуално – въз основа на изтекла придобивна давност по отношение на целия процесен имот, като докаже момента на установяване на фактическа власт върху имота с намерение за неговото своене и периода на осъществяване на тази фактическа власт.
В тежест на ищеца по направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност беше да докаже, че той, респ. неговия праводател е извършил действия обезпокояващи владението, осъществявано от ответника, респ. от неговите праводатили, както и тяхното знание за обстоятелства изключващи добросъвестността.
В тежест на ответника беше да докаже, че е собственик на имота на посоченото от него придобивно основание – покупко-продажба на недижим имот, както и че праводателите му са били собственици, включително и на посоченото евентуално придобивно основание – придобивна давност, като докаже момента на установяване на фактическа власт върху имота с намерение за неговото своене и периода на осъществяване на тази фактическа власт.
От събраните по делото доказателства – договор за взаимно учредяване на право на строеж от 27.09.1965 г. и показанията на свидетеляГ.Х.И.съдът приема за несъмнено установено по делото, че към дата 27.09.1965 г. бащата на ищцата Н.Б.П. Б.Г.Т.е бил собственик на 9/10 идеални части, а свидетелкатаГ.Х.И.на другата 1/10 идеална част от апартамента, находящ се на първи жилищен етаж на сградата, находяща са на ул. „**************, както и от половината от идеалните части от дворното място и от избеното и перални помещения. Не се установява след тази дата този жилищен обект да е прехвърлен от съсобствениците му Б.Г.Т.иГ.Х.И.на трети лице чрез правна сделка.
По делото не се установява Д.И.Д.и В.Н.Д.да са били собственици на първи партерен етаж на жилищната сграда на ул. „**********към датата на сключване на договор за замяна от 03.10.1971 г., поради което тази сделка не е породила вещно-прехвърлително действия и Б.Д.К.и Л.Х.К.не са станали собственици на процесния партерен етаж, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня и клозет, без таванско помещение.
По въведеното второ придобивно основание – изтекла придобивна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 и ал. 2 ЗЗД правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Алинея втора на разпоредбата установява презумпция за добросъвестност на владелеца.
С оглед мотивите и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК правото на собственост се придобива по давност с изтичане на предвидения в закона срок, като при позоваване на давността, придобиването на вещното право се зачитат от момента на изтичане на законно определения в чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС срок. Прекъсване на давността е налице, когато владението се преустанови за срок по-дълъг от 6 месеца.
От събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Г.С.а, които съдът кредитира като непосредствени, пълни, незаинтересовани и непротиворечиви с останалия доказателствен материал, се установява, че на 03.10.1971 Б. и Л.К.са установили фактическа власт върху процесния жилищен имот, каквато са продължили да упражняват и последващите им приобретатели, установили владение на 22.12.1971 г. – В. И. М.и Д.А.М. и същите са я упражнявали до продажбата му на 20.12.1993 г. на В.С.С.. По делото липсват твърдения давността да е прекъсвана преди изтичането на 5- годишния давностен срок на 03.10.1976 г., като прекъсването на давностното владение след тази дата е ирелевантно, докалкото не води до изтичане на нова придобивна давност в полза на ищеца. Твърденията на ищеца са, че е упражнявал фактическа власт върху имота в периода 16.05.2013 г. – до момента на въвода във владение на 09.11.2017 г. /лист 88 от делото/, който период е по-кратък от предвидения в закона давностен срок за придобиване на имот по давност, в резултат на недобросъвестно давностно владение.
За пълнота следва да се отбележи, че от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за този факт, не се установи при условията на пълно доказване, че оспореният подпис под споразумения от дати 10.08.2010 г. и 16.05.2013 г., положен за В.С.С., е положен именно от него. В тази връзка следва да се посочи, че самият С. е бил разпитан като свидетел, призован по искане на ищеца Н.П., но такъв въпрос не му е поставен, а свидетелят К.К.-М.която твърди да е присъствала на съставянето на протокола сочи, че не познава и до тогава не е виждала В.С. и била страничен наблюдател на подписването на документа. При непроведено доказване по реда на чл. 193, ал., 3 изр. 3 ГПК, на основание чл. 194, ал.2 ГПК съдът приема, че така оспорените два документа са неистински и следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Публичната продан е специфичен деривативен придобивен способ, в резултат на който от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота - в този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГК. Предвид изложеното по-горе, към момента на придобиване на имота от страна на „Б.П.Б.“ АД с постановление за възлагане на недвижим имот от 28.06.2013 г. длъжникът по изпълнението В.С.С. е бил негов собственик, по силата на давностно владение изтекло в полза на неговите праводатели. Ето защо и нотариален акт № 146/15.08.2018 г., с който ответникът „Ф.г.к.“ АД е закупил процесния жилищен недвижим имот е породил вещно-прехвърлителното си действие.
Влязлото в сила решение по гр.д. № 24313/2013 г. на СРС, 48-ми състав се ползва със сила на присъдено нещо между страните и техните правоприемници /арг. чл. 298, ал.2 ГПК/. В настоящия случай датата на вписване на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 24313/2013 г. на СРС, 48-ми състав – 16.08.2013 г. предхожда датата на постановлението за възлагане, с което процесният жилищен имот на първи етаж от жилищна сграда в гр. София, ул. „**************, заедно с ¼ от пералното, ¼ от избеното помещение и ¼ идеални части от дворното място е възложена на „Б.П.Б.“ АД, поради което решението има сила на присъдено нещо и за банката, като приобретател в хода на процеса.
Предвид установеното със сила на присъдено нещо, че праводателят на праводателя на ответника В.С.С. не е бил собственик към датата на последните устни състезания по това дело на ¼ идеална част от дворно място, цялото от 329,40 кв.м., находящо се в урегулиран поземлен имот УПИ ХII-4, в кв. 13 по плана на гр. София, м. „Трета извънградска част“, при граници: улица, УПИ ХI-3, УПИ VIII-13, УХИ III-10, УПИ ХIII-5, с адрес гр. София, район „Средец“, ул. „**************, с идентификатор 68134.108.96 съгласно Заповед РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК и на ¼ идеална част от избено помещение и ¼ идеална част от пералня, в построената в имота сграда с идентификатор 68134.108.96.1 съгласно Заповед РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ответникът не е станал собственик на тези идеални части по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 146/15.08.2018 г.
От посоченото по-горе доказателство - договор за взаимно учредяване на право на строеж от 27.09.1965 г., както и от събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за несъмнено установено, че наследодателят на ищцата Б.Г.Т./починал 1983 г., поради което неприложима разпоредбата на §4 от ПР на СК обр. бр.41/1985 г. отм./ към 1965 г. е бил собственик на 9/10 от половината от идеалните части от дворното място, пералното и избеното помещение или 18/80 идеални части от тях. Със смъртта на Б.Г.Т.същите са придобити от неговите наследници по закон – чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал.1 ЗН по равни части – т.е. по 1/3 идеална част са придобити от преживялата съпруга – Б.Х.Т. и двете му деца – Н.Б.П. и Г.Б.Т..
С оглед уточненията на исковата молба, че ищецът се позовава на придобиване от неговия наследодател на процесния недвижим имот с нотариален акт от 1962г., придобитите от Б.Г.Т., идеални части от дворното място, предмет на нотариален акт от 17.02.1966 г. не са предмет на настоящия процес, тъй като те са прилежащи на друг самостоятелен обект в същата жилищна сграда, по отношение на който страните не спорят.
Декларация от 25.06.1996 г. Г.Б.Т.не представлява отказ от цялото наследство на Б.Г.Т., който подлежи на вписване в специална книга към районните съдилища по местооткриване на наследството /арг. чл. 52, вр. с чл. 49, ал.1 ЗН/, като същата може да бъде само начало на писмено доказателство относно владението на втория етаж от жилищната сграда, който не е предмет на делото. След смъртта на Б.Х.Т. на 21.07.2016 г. притежаваните от нея идеални части от дворното място, избеното и пералното помещение са станали собственост на наследниците й по закон – ½ част от тях на Н.Б.П. и ½ идеална част – на наследниците на Г.Б.Т.по право на заместване.
Предвид изложеното на ищцата Н.П. следва да бъде признато право на собственост по отношение на получените от нея по наследство от своите родители 9/80 идеални части от дворното място и избеното и перално помещение, като искът следва да бъде отхвърлен в установителната си част за притежанието на останалите до 20/80 идеални части /равняващи се на ¼ идеални части/ от дворното място, от избеното и пералното помещение.
С извършване на въвода във владение на ответника „ Ф.г.к.“ АД на 09.11.2019 г. същият е установил владение върху процесния имот, ведно с посочените в протокола за въвод ¼ идеална част от дворното място, избено помещение и перално помещение, като самостоятелни съсобствени между етажните собственици обекти, не представляващи общи части.
От момента на установяване на владение по отношение на така посочените идеални части, както от ответника, така от неговия недобросъвестен праводател „Б.П.Б.“ АД /въведен във владение на 09.11.2017г./ не е изтекъл 10-годишен срок на давностно владение до датата на подаване на исковата молба, поради което ревандикационният иск по отношение на тези идеални части следва да бъде уважен.
По разноските.
Ищецът не претендира разноски по делото.
По искането, направено в исковата молба за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв съдът намира следното.
С оглед оттегляне пълномощията на адв. Р.Р. в хода на процеса на адв. Р. следва да бъде определено възнаграждение по правилата на чл. 9, ал.1, вр. с чл. 7, ал.5 НМРАВ. Доколкото липсва данъчна оценка на процесните идеални части от перално помещение, избено помещение и от дворното място за тях адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по минимума, предвиден в разпоредбата от ¾ от 600 лева или сумата от 450,00 лева, за която сума следва да бъде осъден ответникът.
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Доколкото по делото са налице данни за данъчната оценка процентото жилище, но не и на идеалните части, за които ревандикационният иск се явява основателен, съдът намира, че ищецът следва да поеме 9/10 част от сторените от ответника разноски по делото в размер на 5413,50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения ревандикационен иск с
правно основание чл. 108 ЗС, от Н.Б.П., ЕГН: **********
срещу „Ф.Г.К.“ АД, ЕИК: ********,
че ищецът Н.Б.П., ЕГН: ********** е
собственик по силата на наследство от своите родители Б.Г.Т.и Б.Х.Т. на 9/80 идеални части от дворно
място, цялото от 329,40 кв.м., находящо се в
урегулиран поземлен имот УПИ ХII-4,
в кв. 13 по плана на гр. София, м. „Трета извънградска част“, при граници:
улица, УПИ ХI-3, УПИ VIII-13, УХИ III-10, УПИ ХIII-5, с адрес гр. София, район
„Средец“, ул. „**************, с идентификатор 68134.108.96 съгласно Заповед РД
– 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК и на 9/80 идеална
част от избено помещение и 9/80 идеална част от пералня, находящи
се в построената в имота сграда с идентификатор 68134.108.96.1 съгласно Заповед
РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като ОСЪЖДА ответника „Ф.Г.К.“ АД, ЕИК: ********да предаде на ищеца Н.Б.П., ЕГН: ********** владението върху посочените
обекти.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Б.П., ЕГН: ********** срещу „Ф.Г.К.“ АД, ЕИК: ********ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик по силата на наследство от своите родители Б.Г.Т.и Б.Х.Т., евентуално по силата на давностно владение, в т.ч. и присъединено такова, считано от 31.07.1962 г., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.108.96.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, гр. София, район „Средец“, ул. ***********, с площ от 95,91 кв.м., ниво 1, при съседни самостоятелни обекти – на същия етаж няма, над обекта - 68134.108.96.1.2, под обекта – няма, като за горницата над 9/80 идеални части до предявените 20/80 идеални части от избено и перално помещение, построени в сграда с идентификатор 68134.108.96.1 и от дворното място с идентификатор 68134.108.96 съгласно Заповед РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА „Ф.Г.К.“ АД, ЕИК: ********да заплати на адв. Р.Р. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
ОСЪЖДА Н.Б.П., ЕГН: ********** да заплати на „Ф.Г.К.“ АД, ЕИК: ********на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 5413,50 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ******** като трето лице-помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: