П Р О Т О К О Л
№ 1047/20.12.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД Наказателно отделение
На двадесети декември две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
Секретар РОДИНА
ПЕТКОВА
Прокурор АНТОНИЯ
ИВАНОВА
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
КОЛЕВА
ЧНД № 1373 по описа за 2019 година
На
именното повикване в 14:28 часа се явиха:
Л.св.М.М.М. ***.
Началникът на Затвора – Варна, комисар Йордан Йорданов – редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход
на делото.
Л.св. М.: Да се даде ход на
делото. Не желая служебен защитник.
Н-ка на затвора: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Л.св. М.: Представям
епикризите си, където съм бил болен.
ПРОКУРОРЪТ: Формално съм запозната, да бъдат приложени.
Н-ка на затвора: Считам, че илеревантни към настоящото дело,
т.к. процедурата по УПО визира оценяване поведението на л.св. М. от времето на
задържането му до настоящия момент, което не включва освобождаване по медицински
причини.
Съдът намира, че представените
медицински документи не следва да бъдат приобщавани по настоящото производство,
доколкото здравословното състояние на осъдения не е от обстоятелствата, които
са релевантни за постановяване на УПО. Подобни обстоятелства биха могли да
бъдат коментирани и обсъждани в едно друго производство по прекъсване на
изтърпяване на наказанието, което е различно от настоящото производство и извън
компетентността на съда да интерпретира.
Предвид
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на л.св. М. за приобщаване
на медицински документи по делото, поради което връща същите на осъдения.
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: С оглед на представените в затворническото
досие доказателства, считам, че е налице
първата изискуема предпоставка относно това л.св. М. да бъде УПО, а именно фактически изтърпяно
наказание в размер на 1г., 9 м. и 8 дни, което е повече от ½ от
определеното му с присъда наказание на ОС Шумен в размер на 3 години и 4
месеца.
С оглед на останалите
представени доказателства обаче считам, че не е налице втората изискуема
предпоставка, т.к. о.л. М. не е дал доказателства за своето поправяне. При
приемането му в местата за лишаване от свобода е отчетен среден коефициент на риска
от рецидив – 62 точки, като наказанието е стартирало в Затова-Ловеч. Към
настоящия момент след привеждането на територията в Затвора-Варна служителите
от администрацията са констатирали липса на нагласи за промяна в мисленето и
поведението на л.св. Той е проявил дезинтересираност по плана за изпълнение на
присъдата, отричал е наличието на каквито и да проблеми. Констатирани са
проблеми с овладяването на гнева, л.св. не приемал критика. С оглед на актуални
наказания за извършени от него
дисциплинарни постъпки през 2019 г. риска от рецидив е бил завишен на 72 т. ,
средно ниво и с 10 точки по-високо от първоначалния такъв.
С оглед на това
считам, че към настоящия момент липсват доказателства, лишения от свобода
изобщо да желае да полага усилия за законосъобразен начин на живот и неговата
молба за УПО не следва да бъде уважавана.
Н-ка на затвора: Считам молбата на л.св. М. за допустима, но
не основателна. Моля да се вземе предвид и обстоятелството, че поправително
въздействие има за цел за приучи лишените от свобода към уважение на законите в
страната, то не може да постигне своето въздействие и цели когато самото изпълнение съпроводено
със закононарушение.
С оглед горното
считам молбата за неоснователна.
Л.св.М.: Съжалявам за постъпката си. Искам да ме
пуснете, защото семейството ми без мене не могат да спомогнат.
СЪДЪТ като взе предвид
становището на страните и материалите от затворническото досие, за да се
произнесе установи следното:
Производството е по реда на чл.
439, ал.1 от НПК,
вр.чл.70, ал.1 от НК. Образувано е по молба на осъденото лице М.М.М. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му с присъда
по НОХД № 101/2017 г. по описа на ОС Шумен наказание „Лишаване от свобода”.
По делото е
приложено становище на Началника на Затвора Варна, според което не са налице
предпоставките на чл.70 от НК, тъй като по никакъв начин не може да бъде
направен извод за наличие на позитивна промяна в съзнанието и поведението на М.,
което да е ясно и стабилно проявено в един по продължителен период от време, за
да се приеме, че тя е необратима. Напротив - незначителна част от плана на
присъдата е изпълнен към момента, предвид и факта на две наложени през 2019 г. дисциплинарни
нарушения.
В
съдебно заседание молителят поддържа искането.
Началникът
на Затвора Варна и прокурорът изразяват становище за нейната неоснователност.
Варненският
окръжен съд, като се запозна със съдържащите се в делото
материали, намери за
установено от фактическа страна следното:
С присъда по НОХД № 101/2017 г. на Окръжен съд Шумен на осъденото лице М.М.М. е било наложено да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години и четири месеца при първоначален общ режим.
Изтърпяване на
наказанието е започнало на 13.03.2018
г., а към момента на
разглеждане на настоящото дело пред първата инстанция размерът на остатъка възлиза на 1 година 2 месеца
и 20 дни.
По делото е
безспорно, че М. е изтърпял към момента на разглеждане на делото пред първата
инстанция 1 година, 9 месеца и 7 дни, зачетено задържане 1 ден, зачетена работа
4 месеца и 2 дни от наложеното му наказание за срок от три години и четири
месеца, което е повече от изискуемата от закона една втора.
Безспорно е, че М.
се е включвал в реалния трудов процес на Затвора Варна.
Изготвена е
първоначална оценка на риска от рецидив и вреди - 62 т - среден риск за рецидив, с дефицити в зоните Настоящо
правонарушение, Отношение към правонарушението, Управление на финанси и доходи
и Умения за мислене.
Идентифицирани са и фактори,
индикиращи риск от вреди, като за обществото риска е оценен като
висок (вероятно е събитието да настъпи по
всяко време и ефекта да е сериозен), а в условията на МЛС - среден с опасения за нарушаване на
задълженията и въпроси, свързани с контрола.
На 28.03.2019 г. в
ЗО „ВеликоТърново" е изготвен втори профил на оценката на риск от рецидив
и на риска от вреди. Оценката на риска от рецидив е отчетена на средно ниво - 72 т. Отчетено е завишение с 10 пункта
спрямо първоначалната оценка. Отчитат се зони на дефицит: настоящо
правонарушение, отношение към правонарушението, взаимоотношения, образование и
обучение, трудова заетост, управление на финанси и доходи, начин на живот и
обкръжение, злоупотреба е алкохол, емоционални проблеми, междуличностни
проблеми и умения за мислене. Наблюдаваното завишение в профила на нуждите
бележи промяна по отношение на зоните: взаимоотношения,образование и обучение, трудова заетост, начин на
живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол, емоционални проблеми, междуличностни
проблеми и умения за мислене. Риска от вреди е среден с характер - причиняване
на физически вреди. .
Безспорно осъденото
лице е било награждавано двукратно. Безспорно е също така, че осъденото лице е
наказвано 2 пъти за допуснати дисциплинарни нарушение на вътрешния ред през
2019 год. със Заповед №
4/15.01.2019 г. - чл.101, т.5 ЗИНЗС и Заповед № 16/03.05.2019 г. - чл.101, т.2 от с.з.
По отношение плана
за изпълнение на присъдата на л.св. М. затворническата администрация
констатира, че той все още не разбира изцяло нуждата от промяна в начина си на
живот и поведение, както и собствената си отговорност постигането и. Липсва
устойчивост и ясно дефинирана мотивация за преодоляване дефицитите в
поведението си. Непостоянен в изпълнение на целите и задачите по плана на
присъдата. Декларира формална мотивация за промяна, най малкото без корекционна
стойност. Основното корекционно въздействие, което се прилага след
настаняването му в ЗООТТазделна" е индивидуално - корекционни срещи,
целящи постигане на качествен анализ на досегашния начин на живот и мислене,
развиване на уменията за мислене, планиране и прогнозиране на дейносста,
подпомагащи и съпътстващи процеса на ресоциализация. Постигнатите към момента
резултати са недостатъчни във връзка с изпълнение плана на присъдата.
Корекционната прогноза е песимистична по отношение постигане на трайна
резултатност, отчитането на зависимост към алкохол, личностната структура е
криминализирана.
При тези данни основният спорен въпрос по
делото е дали М.М. е „осъден, който е дал доказателства за своето поправяне”.
Тук следва да се отбележи, че според настоящия състав на ВОС вложения от
законодателя смисъл е различен от този, придаден му от осъденото лице. Затова и
не е достатъчно декларативното изявление на осъденото лице, че се е променило и
е изоставило престъпните си навици. Нещо повече, не е достатъчно и то да не е
нарушавало правилата на пенитенциарните заведения, в които е пребивавало, а е необходимо
в неговото съзнание и поведение да е настъпила такава промяна, която да сочи на
поправяне до степен, щото да отпаднат другите основания, обусловили налагането
на наказанието. Легитимни пенологически основания за лишаване от свобода и
хвърляне в затвора включват наказание, възпиране, публична защита и поправяне.
Съотношението между тях не е по необходимост статично – то се променя в хода на
изтърпяване на присъдата. Това, което може да е първично основание за лишаване
от свобода в началото на изпълнението на дадена присъда, може да престане да е
такова след известен период на излежаване на тази присъда. Т.е. когато
поправянето надделее над интересите от публична защита и възпиране, то тогава
може да се приеме, че са налице и основанията за предсрочно освобождаване на
осъденото лице. Затова и изискуемата промяна в неговото съзнание и поведение
трябва да е ясно и стабилно проявявана в един продължителен период време, за да
се приеме, че е и необратима, т.е. ще остане такава и в реалната социална и
икономическа среда, в семейното обкръжението и след освобождаването му. Едва
тогава може да се достигне до извода, че наказанието е постигнало своите цели
предсрочно и нуждата от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала.
Подобен извод спрямо осъденото лице М.М. не може да бъде направен.
Въз основа на изложеното по-горе съдът
намира, че по делото не са налице реални доказателства за поправяне и
превъзпитаване на осъдения, с което да са изпълнени законовите критерии за
допускането на условно предсрочно освобождаване по чл. 70, ал.1 от НК, поради
което
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. М.М.М., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част - 1
година,2 месеца и 20 дни от наложеното
му с присъда по НОХД № 101/2017 г. на ОС-Шумен наказание лишаване
от свобода за срок от 3 години и
4 месеца.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от прокурора пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан в съдебно заседание,
което приключи в 15.15 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: