Р Е Ш Е Н И Е № 149
гр. Варна, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско
отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 522 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от
страните в първоинстанционното производство срещу решение № 153/29.07.2019г., постановено по гражданско дело № 81 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Разград, както следва:
1.
Въззивна жалба от Г.А. ***, подадена чрез адв. М. Р. ***, против решението в частта му, с която е отхвърлен иска
на ищеца за разликата над присъдения
размер от 15 000 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв., като обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, вследствие на повдигане на обвинение в извършване
на престъпление от общ характер по чл.
219, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по което ищецът е бил оправдан и признат за невиновен, заедно със законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от 11.02.2017г. до
окончателното ѝ плащане. В жалбата се сочи, че решението в тази му част е
постановено в противоречие с материалния закон и критерия за справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и е необосновано.
Установенените по делото факти, които са релевантни за определянето на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди, не са намерили адекватно
отражение при самото му определяне по размер в конкретния случай. Поддържа се
още, че в случая не е била отчетена практиката на съдилищата в страната и на
ЕСПЧ по идентични казуси, жизненият стандарт и икономическото състояние в
страната. Не са оценени правилно и установените по вид, интензивност и прогноза
за преодоляването им неимуществени вреди, които са довели до коренна промяна в
живота на ищеца в резултат на воденото срещу него наказателно производство.
Направен е подробен анализ на установената по делото фактическа обстановка,
касаеща претърпените от ищеца морални и физически страдания, които са дали
конкретно отражение във всички сфери на личностната му и социална реализация.
Поради това и съобразно указанията, дадени с ППВС № 4/68г. на ВС, се счита, че
обезщетението следва да е съразмерно на установените вреди и на обществените
представи за справедливост. В тази връзка се поддържа, че претендираното с
исковата молба обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. е
адекватно на претърпените и установени по делото вреди, поради което се
претендира отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на сума в
размер на още 35 000 лв., ведно със законната лихва от 11.02.17г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените за двете инстанции
разноски, съразмено на уважената част от исковете.
Не е постъпил отговор
на тази въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на Република
България.
2. Въззивна жалба на
Прокуратурата на РБ, подадена чрез зам. окръжен прокурор на ОП-Разград, против
решението в частите му, с които този
въззивник е бил осъден да заплати на Г.А.А. сумата от 15 000лв. като обезщетение за описаните по-горе
неимуществени вреди и на посоченото основание, както и сумата в общ размер на 4800 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
платени адвокатски възнаграждения за воденото срещу ищеца наказателно
производство, по което същият е бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 11.02.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане. Счита се, че решението в тези му части е неправилно и се претендира
същото да бъде изменено като се намали размера на обезщетенията за причинени
неимуществени и имуществени вреди и да се отхвърлят исковете в останалата им
част. Не се оспорва извода на съда, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ и са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата на РБ. Счита се обаче, че определените размери на обезщетенията
са прекомерни, тъй като съдът е придал прекомерна тежест на обстоятелства,
които не могат да бъдат приети за настъпили, а други, макар и да са се
осъществили, не стоят в причинно-следствена връзка с повдигнатото от
прокуратурата обвинение. Счита се, че по делото не е установено да са били
засегнати честта, достойнството и доброто име на ищеца. Освен това
констатираните чрез съдебно-психологичната експертиза промени в емоционалното
състояние на ищеца се дължат на факта, че той не е потърсил специализирана
помощ за преодоляването им, както и на това, че настоящото производство е
изострило отново възприятията му, което е повлияло на извършеното експертно
изследване. Поддържа се, че прокуратурата няма никакъв принос за
разпространение на информацията в средствата за масова информация за
конкретното наказателно дело, а в изнесената такава от медиите, акцентът е бил
върху повдигнатото обвинение на кмета на гр. Лозница. Сочи се на
обстоятелството, че воденото наказателно дело срещу ищеца не е повлияло и на
професионалната му реализация, тъй като същият и през процесния период, и след
това, е продължил да заема длъжността си „заместник-кмет“ на общината, а през
2018г. е номиниран за временно изпълняващ длъжността „кмет“ на общината до
провеждането на частичните местни избори. Обсъждат се и обстоятелствата в
конкретния случай, свързани с вида на взетата мярка за неотклонение и на мярката
за процесуална принуда – забрана за напускане пределите на страната, както и
периода на тяхното търпене от ищеца. Направени са изводи, че те не са
ограничили драстично и извънмерно правата на ищеца. Обръща се внимание и на
фактическата и правна сложност на делото, на броя на подсъдимите по
наказателното дело, както и на тяхното и това на защитниците им процесуално
поведение, което се счита, че е дало отражение на продължителността на
наказателния процес. В тази връзка се поддържа, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди се явява прекомерно спрямо принципа за справедливост.
Относно обезщетението за имуществени вреди се счита, че заплатените от ищеца
възнаграждения за адвокат са прекомерни, тъй като по настоящото дело не е
установен обема на извършваните процесуални действия по наказателното дело с
участието на упълномощения защитник.
В предвидения срок не
е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Г.А.А..
Подадената от
представител на Прокуратурата на РБ въззивна жалба се поддържа чрез прокурор от Апелативна
прокуратура-Варна, който след допълнителен анализ на доказателствата по делото
/допълнителни споразумения към трудовия договор на ищеца/ сочи, че няма данни
наказателното производство да е рефлектирало негативно върху професионалната
реализация и социалното положение на ищеца. Освен това се поддържа възражението
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защитата
му по наказателното дело, считайки, че следва да се присъди обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 600 лв.
При извършената проверка
за допустимостта на въззивното производство настоящият състав на съда установи
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от
страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваем
първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна
представителна власт и редовност на жалбите, поради което и същите се явяват
допустими.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа
страна, относимо към предмета на въззивното производство:
В исковата си молба Г.А. е претендирал осъждането на ответника Прокуратурата на РБ
на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по
чл. 219, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което той е
оправдан с присъда по НОХД № 73/14г. на ОС-Разград, потвърдена с присъда на
въззивната инстанция, която е влязла в сила след изтичане на срока за
касационното ѝ обжалване или протестиране – на 11.02.17г. В исковата
молба е посочено, че повдигнатите и поддържани срещу ищеца обвинения са
опетнили честта, достойнството и доброто му име, накарали са го да се чувства
изключително оскърбен и потиснат, сринали личния му и професионален авторитет,
граден с години. Воденото срещу него наказателно производство е станало
достояние на обществото и посредством публикации в медиите. Близки, семейни
приятели и колеги се дистанцирали и започнали да странят от него. Освен това по
време на наказателното производство ищецът се намирал под постоянно напрежение
и изпитвал засилена тревожност. Чувствал се потиснат, изнервен, емоционално
лабилен и неуверен, депресиран от случващото се. Изпълнявал с голямо усилие
длъжността си на заместник-кмет, тъй като съзнанието му било ангажирано с
воденото срещу него производство и с евентуалните негативни последици на
осъдителна присъда. Не можел да се храни нормално, не можел да спи пълноценно,
отслабнал. Чувствал се неуверен, безпомощен и не виждал перспектива за себе си,
тъй като живеел със страха от ефективна присъда и от лишаването му от правото
да заема изпълняваната до момента публична длъжност. Всичко това се отразило
негативно и на неговото семейство, което допълнително травмирало ищеца. Отделно
от това ищецът търпял неблагоприятни последици и от наложената му мярка за
процесуална принуда – забрана за пътуване зад граница, която неоправдано е
ограничила свободата му за придвижване. Същата накърнила обществения и личния
му авторитет на спортен деятел, познат и канен многократно за участия в
международни спортни събития в чужбина. Тази мярка не му позволила и да пътува
със семейството си зад граница. Изключително негативно се отразило върху
доброто име на ищеца, личния му и професионален авторитет и широкото медийно
отразяване на воденото срещу него наказателно производство – чрез отразяването
и на изявленията на прокуратурата, че той е извършил тежко умишлено
престъпление, с което е ощетил общината. В същото време оправдаването на ищеца
не било огласено и на практика никой не разбрал за това.
Ищецът е претендирал и осъждането на
ответника за сумата от 4 800 лв. като обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на оправдаването му по наказателното дело,
изразяващи се в заплатени от него адвокатски възнаграждения във връзка със
защитата му в наказателния процес.
Ответната страна е оспорила така
предявените искове, поддържайки, че не е доказано по делото претърпяването на твърдяните
от ищеца неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с повдигнатото и
поддържано срещу него обвинение, по което същият е бил оправдан. Изтъкнато е,
че спрямо ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение “подписка“ и
то не през целия период на делото. Счита се, че не са ангажирани и
доказателства за реално претърпените вреди от наложената на ищеца забрана за
напускане пределите на страната, която е продължила за периода от 11.05.11г. до
28.11.13г. Относно продължителността на наказателното производство е изтъкнато,
че следва да се има предвид, че същото е водено срещу осем подсъдими и тяхното
процесуално поведение и това на техните процесуални представители, е допринесло
в значителна степен за продължителността. Освен това делото е било с фактическа
и правна сложност, което обективно е обусловило по-дългата продължителност на
производството. Претендираният от ищеца размер на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразен с критерия за справедливост, съпоставен с икономическия
стандарт в страната. Поддържа се, че размера на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване на пострадалия, а единствено да съответства на
необходимостта от преодоляването на действително претърпени морални вреди.
Релевирано е и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, претендирано в настоящия процес
като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.
Имайки предвид предмета на предявените
искове, очертани като основание чрез твърденията в исковата молба относно
фактите и предявените въз основа на тях искания, следва да се приеме, че
исковете следва да се квалифицират като такива по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Още тук следва да се посочи, че по
делото не са приобщени материалите на цялото наказателно производство по НОХД №
73/14г. на ОС-Разград, тъй като същите са приложени към друго дело, образувано
по иск по ЗОДОВ от друг оправдан по същото наказателно дело подсъдим. Поради
това и въззивният съд следва да се произнесе само въз основа на
доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, тъй като пред настоящата
инстанция страните не са релевирали оплаквания за процесуални нарушения в тази
насока и не са отправили доказателствени искания за приобщаване на допълнителни
писмени доказателства. Последицата от евентуален процесуален пропуск в това
отношение ще бъдат коментирани по-долу, изхождайки от разпределението на
доказателствената тежест за установяването на определени от всяка от страните
факти.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява,
че на 30.03.11г. на ищеца е било предявено издаденото на 11.03.11г.
Постановление за привличането му като обвиняем по ДП № ЗМ-В-327/09г. по описа
на ОД на МВР-Разград, за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 2,
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за времето от
11.02.09г. до 12.10.09г. в гр. Лозница, в условията на продължавано
престъпление, в качеството му на длъжностно лице – заместник-кмет на община
Лозница, не е положил достатъчно грижи за управлението и стопанисването на
повереното му имущество – целеви средства от резерва за непредвидени и
неотложни разходи по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 от ЗДБ на РБ за 2009г. за предотвратяване,
овладяване и преодоляване на последствия от бедствия, предоставени от
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС, отпуснати на
общината за ремонт и възстановяване на посочени конкретни обекти в населени
места от община Лозница, и не е упражнил достатъчен контрол върху работата на
представител и управител на посочени две търговски дружества, от което са
последвали значителни щети в размер на 87 680.65 лв., представляващи
надактувани СМР, като деянието е извършено умишлено. С привличането му като
обвиняем, по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На
25.11.11г. на ищеца е било връчено ново Постановление от 23.11.11г. за
привличането му като обвиняем за същото престъпление при същата фактическа
обстановка, като е бил променен само периода, за който се сочи, че е било
извършено престъплението – от 08.06.09г. до 15.07.09г. Взетата мярка за
неотклонение не е променяна.
От
мотивите на Постановление от 28.10.11г. на наблюдаващия прокурор /л. 26/ се
установява, че на 11.05.11г. по отношение на ищеца по досъдебното производство
е била наложена и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите
на РБ“. В тази връзка с молба от 27.10.11г. ищецът е отправил искане до
ОП-Разград да му бъде разрешено напускането пределите на страната за периода от
04.11.11г. до 15.11.11г. за посещение на РТурция и Кипър за подготовка и
участие в международен турнир по борба. Посочено е било, че участието му е
свързано с качеството му на заместник-кмет на общината, отговарящ за развитието
на спорта и туризма и с качеството му на президент на клуба по борба. С
цитираното вече постановление от 28.10.11г. е отказано да бъде отменена
ограничителната мярка. Срещу отказа е била депозирана жалба от 01.11.11г. За
резултата от произнасянето от ОС-Разград няма доказателства, но твърдението на
ищеца, че същата не е била уважена, не е било оспорено от ответната страна,
поради което и следва да се приеме, че този факт е установен по делото.
Нова
молба за разрешаване напускането на пределите на страната ищецът е подал на
10.02.12г. с оглед участието му в международен турнир по борба в РСловакия и
подписването на споразумение за размяна на посещения и участия, в качеството му
на президент на клуба по борба „Кубадън“, гр. Лозница, за периода от 22.02.12г.
до 29.02.12г. Последвал е нов отказ по молбата с постановление от 14.02.12г.
С
нова молба от 07.06.12г. до ОС-Разград, ищецът е отправил отново искане,
касаещо получаването на разрешение за периода от 19.06.12г. до 26.06.12г. да
посети РТурция, изтъквайки същите съображения – за участие на СК по борба
„Кубадън“ в спортни игри на побратимените балкански градове, както и
подписването на споразумение за размяна на посещения и участия в състезания на
разменни начала. Няма данни относно произнасянето по тази молба, но с оглед
признанията на ответника следва да се приеме, че е последвал нов отказ.
С
две молби съответно от м. 06.13г. и м. 09.13г., ищецът отново е поискал от
ОП-Разград за конкретни периоди от посочените месеци, да му се разреши да
напусне пределите на страната с оглед участия в международни турнири по борба в
качеството му на председател на българската делегация. Няма данни относно
произнасянето и по тези молби, но с оглед признанията на ответника, следва да
се приеме, че са последвали нови откази.
С постановления от 28.11.13г. на наблюдаващия
прокурор са били отменени наложените на ищеца мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на РБ“ и
мярката за неотклонение „Подписка“ поради изтичането на предвидените в закона
пределни срокове за тяхното налагане /л. 35-38/.
Страните
не спорят относно развитието на наказателното производство, съобразно
наведените в тази насока твърдения от ищеца в исковата молба и представени за
част от тях писмени доказателства, и по-конкретно за това, че: на 28.12.11г. е
бил внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъплението, за което е бил
привлечен като обвиняем, подсъдим заедно с още 8 други лица, по който е било
образувано НОХД № 353/11г. на ОС-Разград. Производството по същото е било
прекратено с разпореждане от 10.09.12г. на съдията-докладчик по делото и
върнато на ОП-Разград за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения /л.
97-116/. Последвало е внасянето на 30.10.12г. на нов обвинителен акт в съда /л.
118-134/, по който се твърди, че е било образувано НОХД № 386/12г., което
отново е било прекратено от съда и върнато на прокурора. На 28.02.14г. е внесен
нов обвинителен акт срещу същите лица, по който е образувано НОХД № 73/14г. на
ОС-Разград /л. 135-170/. По последното е произнесена на 30.05.16г. присъда №
29, с която ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение в
извършването на престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК при конкретната поддържана от прокурора фактическа обстановка на извършване
на умишленото деяние /л. 171-176/. Присъдата е била протестирана и по отношение
на ищеца е била потвърдена с присъда № 1 от 26.01.17г. по ВНОХД № 373/16г. на
ВАпС /л. 189/. Няма данни за протестирането на присъдата на въззивния съд от
страна на прокурора, както и не се спори от страните, че срокът за подаването
на протеста е изтекъл и считано от 11.02.17г. същата е влязла в сила по
отношение на ищеца.
Видно
от представените с исковата молба писмени доказателства, представляващи
заверени от страната копия на трудов договор № 436/21.11.03г. и сключвани
допълнителни споразумения към трудов договор за периода от 16.03.09г. до
05.06.17г., че ищецът е бил назначен на длъжността „заместник-кмет на община“ в
общинската администрация на Община Лозница, считано от 26.11.03г. и без
прекъсване е продължил да изпълнява тази длъжност, вкл. и по време на целия
наказателен процес срещу него. С допълнителни споразумения от 20.10.11г., от
01.11.11г., от 03.11.11г. и от 03.11.15г., сключени с ОбС-Лозница, ищецът е бил
назначаван за временно изпълняващ длъжността „кмет на общината“.
От
публично достъпната в електронното пространство информация /разпечатки, за
която са приложени на л. 249-253/ се установява, че във връзка с влизането в
сила на осъдителната присъда на досегашния кмет на гр. Лозница А. Х., в
общината е било насрочено провеждането на частични избори за 20.05.18г., като с
решение на ОбС-Лозница от 19.03.18г. на ищеца е било възложено временно да
изпълнява кметската длъжност.
От
представените от ищеца разпечатки от електронната страница на местен областен
вестник се установява, че в медията са били публикувани редовно информации през
периода от 26.05.10г. до 01.06.16г., отразяващи предмета на обвинението и
движението на наказателното производство, водено срещу деветимата подсъдими,
включително и относно резултата на първата съдебна инстанция. Името на ищеца, както и негова снимка също са
били публикувани като материалите са били озаглавявани като информация по
„делото срещу лознишките първенци“. Освен това е бил отразен и отказа на
наблюдаващия прокурор за разрешаване на пътуването на ищеца за международен
турнир в Кипър.
От документите,
представени с исковата молба и приети като доказателства се установява още, че
с решение от 09.11.06г. по фирменото дело на сдружение с нестопанска цел
„Спортен клуб по борба „Кубадън““, е разпоредено вписването на промени в
състава на УС и ищецът е бил вписан като член на УС и председател на
сдружението /л. 96/. За периода преди 2011г. са налице публикации в местната
преса относно постиженията на борците от спортния клуб, ръководен от ищеца,
включително и при участието на отбора на международни турнири в България и
чужбина – Турция, Словакия, Македония. В сертификат, издаден на името на ищеца
през 2008г., е отразено участието му в
международен турнир, организиран в Турска република Северен Кипър /л. 190/.
От показанията на
разпитаната като свидетел съпруга на ищеца /св. А./, които съдът преценява с
оглед нормата на чл. 172 от ГПК, се установява, че преди да бъде обвинен през
2011г. съпругът ѝ бил жизнен, приветлив и весел човек със склонност към
шегите. На 27.01.11г. на рождения си ден е получил призовка и всичко изведнъж
се е сринало – станал мълчалив и се затворил в себе си. Притесненията на ищеца
от една страна са били свързани със случващото се със самия него, но от друга
страна се притеснявал и за изпитваната от членовете на семейството му тревога.
Синът им узнал за обвинението на баща си от информацията, публикувана в
интернет, което силно го разтревожило. Ищецът се притеснявал и за реакцията на
своите родители, тъй като майка му била с болно сърце. Всичките 7 години на
наказателния процес били кошмар. Хората се отдръпнали и семейството по-рядко е
било канено на различни празненства и събирания. Свидетелката твърди, че
съпругът ѝ получил бъбречна криза и лежал в болницата. Станал нервен и е
бил нарушен съня му, а сутрин му се гадело. Хората започнали да коментират
информацията от медиите, в която е била отразена и общата щета, която
прокуратурата е твърдяла, че е настъпила от действията на всички подсъдими,
възлизаща на сума над 600 000 лв. Когато ищецът е узнал какво е
предвиденото за деянието наказание се разплакал, тъй като имал притеснения, че
може да влезе в затвора. Наложило се да си подаде оставката като председател на
клуба по борба, тъй като не могъл да напуска пределите на страната. От този
период на наказателното дело е останала реакцията на ищеца, свързана със силно
зачервяване на ушите и очите. Всяко телефонно позвъняване е тревожело ищеца, тъй
като той го е свързвал с делото. Свидетелката сочи, че 2-годишния период след
оправдателната присъда е твърде малък и съпругът ѝ все още не е напълно
възстановил емоционалната си стабилност, сочейки, че в момента е по-лабилен и
от самата нея /готов е да се разплаче, само гледайки телевизия/. При
посещенията при личния си лекар ищецът е споделял, че не е добре, но лекарства
не са му били изписвани.
От показанията на
свидетеля С. М., който е треньор от 1996г. в клуба по борба в гр. Лозница, се
установява, че след като ищецът е поел ръководството на клуба, са били
създадени множество международни връзки със 7 чуждестранни отбора. След
повдигането на обвинението обаче и до 2019г., контактите са намалели и останал
само един отбор от Молдова. След повдигането на обвинението ищецът е станал
по-затворен в себе си, по-мълчалив и като че ли нямал амбиции и желание да
печели. После се принудил да си подаде оставката и от 2-3 години има нов
председател на клуба. Отборът след 2011г. започнал да пътува без ръководителя
си в лицето на ищеца и това имало негативен ефект относно последващите покани
за участия на отбора. При предварително проведено гласуване за избор на
кандидат на партията, в която ищецът членува, за кандидат за кмет на частичните
избори на гр. Лозница, Г. А. е получил подкрепата на около 80 % на хората, но
имало вътрешно-партийно решение той да не бъде издигнат за кандидат за кмет,
тъй като името му било опетнено. Свидетелят обаче няма преки впечатления за
тези факти относно издигането на кандидат, а само е „чул приказки“.
Според свидетелят К.,
който е кмет на с. Манастирци от 2003г. и са работили заедно с ищеца в
качеството му на заместник-кмет на общината, Г. А. се е справял перфектно със
своята работа. В годините по време на делото ищецът станал по-затворен в себе
си, по-нервен и по-трудно се контактувало с него. Хората от общината започнали
да го избягват и имало хора, които го обсъждали, приемайки за верни твърденията
в медиите, че е откраднал пари. И този свидетел излага данни за снето от ищеца
доверие от неговите съпартиийци във връзка с излъчването на кандидат за кмет на
общината за последните избори, когато първоначално е бил подкрепен от 80% от
хората. Свидетелят сочи, че за обвинението се писало много, но за оправдаването
никой не е чул.
От заключението на
назначената по първоинстанционното дело съдебно- психологична експертиза се
установява, че в биологичната си основа личността на ищеца е с приоритетни
черти на сангвиничен темпераментов тип - спокоен, комуникативен, миролюбиво
настроен, уравновесен, активен и отворен в общуването, стабилен в емоциите си,
с изграден стремеж към успех и потребност от социално приспособимо поведение.
По време на интервюто е демонстрирал: 1/ При тест за невротичност-
емоционална лабилност - колеблив изказ на емоции, вълнение и ретроспективно
преживяване на минали, свързани с наказателното му преследване моменти; висока
ранимост, психическа астенизация, страхова готовност, вегетативни дисфункции;
2/Тестовата диагностика на тревожността отчита: умерено повишена
личностова, ситуативна тревожност и болезнена ранимост; преобладаващ
вегетативен симптомокомплекс с обща
невротичност - дистимни състояния, разстройство на съня (кошмари), сърцебиене,
главоболие, изпотяване Всички тези проявления се сочат от експерта като
резултат от хроничната фрустрация в годините, когато психотравмените
изживявания, свързани с воденото срещу него дело, съпътстват ежедневието му; 3/При
тестване на личността е установено: общителност, подлагаща на прецизиране
контактите, склонност към отхвърляне на вниманието от себе си; притеснителност,
недоверчивост, сензитивност и ниско самочувствие; значимост на мнението на
околните за него; склонност към натрапливи мисли, лабилни емоции, които
улесняват появата на свръхчувствителност и сензитивност.
В обобщение вещото
лице сочи, че създадената около ищеца ситуация на стрес е прерастнала в
продължително психотравмиращо изживяване и в промяна на личностовите му
особености - нов тип емоционалност и стил на поведение, характерова деформация.
Възникналото в социума му напрежение не се отработва и той реагира с мълчание,
отдръпване и прикриване на емоции. За разлика от семейната му среда, където
начинът на вентилиране на напрежението се характеризира с прояви на невротичност,
раздразнителност, неадекватна невъздържаност.
След запознаване с
показанията на свидетелите, снети по делото, вещото лице е допълнило в
писменото си становище от 26.06.19г., че изложените от тях факти сочат на
поредица от събития-ситуации, които кумулират изграждането на психотравмиращото
изживяване от началото на образуване на делото през 2011г. Начинът на протичане
на тези събития са имали значение за протрахиране на стреса в неговите етапи на
физиологичен, психичен и поведенчески. Става дума за поредица от събития, които
са фрустрирали ищеца за продължителен период от време, формирайки хронична
психотравма, отразила се на неговия живот от 2011г. насам.
В с.з. вещото лице
допълва, че към днешна дата ищецът не е възстановен до ниво, каквото е било в
личния му профил преди. Макар, че ценностната му система продължава да бъде
ориентирана и насочена към хората, защото той е един силен и уравновесен тип,
ориентиран към положителна социална реализация чрез отговорността за другите,
понастоящем, стремейки се да запази своето социално функциониране и
самочувствие, използва защитни механизми, един от които е рационализирането.
Понастоящем ищецът се стреми да преодолее тази ниска емоционална реактивност в
резултат на преживяната комбинирана психотравма. Вещото лице сочи, че ако
ищецът на по-ранен етап беше взел други мерки и потърсил професионална
психологична помощ, е нямало да развие стабилно тези личностови прояви,
наблюдавани понастоящем. Мнението на вещото лице е, че оттук-насетне проблемите
на ищеца биха се решили по-лесно. Обяснява, че разстроеният сън и зачервяването
са вегетативна симптоматика на стреса. По някакъв начин в психиката на ищеца е
отчетена оправдателната присъда, но до момента тя не го е удовлетворила.
Допълва се още, че медикаментозното лечение би повлияло за снемането на
напрежението и отшумяване на вегетативната симптоматика, но вътрезначимото като
психотравма, не може да се заличи с един медикамент.
Видно от представените с
исковата молба заверени копия на договори за правна защита и съдействие,
сключени между ищеца и неговия адвокат за осъществяване на защитата му по
досъдебното производство /сключен на дата 19.05.11г./, по НОХД № 353/11г. на
ОС-Разград /сключен на дата 22.08.12г./ и по ВНОХД № 373/16г. на ВАпС /сключен
на дата 26.01.17г./, че по всеки един от тях възложителят е заплати в брой
съответно сумата от 1000лв., 1800 лв. и 2000 лв. или общо 4 800 лв. /л.
94-95/.
От изслушаното и прието
от първоинстанционния съд заключение на назначената по делото СИЕ се
установява, че проведените с участието на ищеца съдебни заседания по
наказателното дело са общо 19 бр. – 17 съдебни заседания пред ОС-Разград и 2
с.з. пред Апелативен съд-Варна.
Правни съображения и изводи.
Относно претенцията за обезщетение на
неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР
№ 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на
чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на
ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на
ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е
прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за
неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има
ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е
то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди
от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този
деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки
отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни
или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на
отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
От
посоченото по-горе по фактите следва да се приеме, че спрямо ищеца е било
повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпление, което е тежко
по см. на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като предвиденото наказание за същото е било
лишаване от свобода от 2 до 8 години. Освен това за това престъпление е
предвидена и възможността на залагане на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 6 он НК – лишаване от правото да се заема определена дълржавна или обществена
длъжност. По това обвинение ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 11.02.17г.
присъда. Наказателното производство спрямо ищеца е продължило за период от 5
г., 10 мес. и 12 дни, считано от 30.03.11г. /датата на предявяване на
Постановлението от 11.03.11г. за
привличането му като обвиняем/ и до влизането в сила на оправдателната присъда
на 11.02.17г. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията на
съпругата на ищеца е изнесена информация, че той е получил призовка на
27.01.11г. /на рождения си ден/ и тогава е посърнал, но няма други
доказателства по делото, подкрепящи така посочения факт на получаване на книжа
на посочената дата, още по-малко пък, че на тази дата ищецът е узнал, че ще
бъде обвинен в извършването на престъпление. Поради това и съдът приема, че
ищецът е узнал за уличаването му в извършването на престъпление от момента на
предявяване на постановлението за привличането му като обвиняем по досъдебното
производство, което е станало на 30.03.11г.
Периодът,
в който е продължило наказателното производство против ищеца, не би могъл да
бъде определен като разумен съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, като следва да бъде
посочено, че по делото не са събрани от ответника /чиято е доказателствената
тежест/ доказателства, тази продължителност да е следствие от процесуалното и
извънпроцесуалното поведение на ищеца – както се установи чрез СИЕ същият се е
явявал лично и с процесуален представител във всички съдебни заседания/общо
19/, като няма данни да са налице отложени такива поради неговото или на
представителя му неявяване, както и се е явявал при изискването му в хода на
досъдебното производство. Освен това се установи, че именно поради процесуални
пропуски на прокурора делото е връщано два пъти от съда с оглед тяхното
отстраняване.
Същевременно
обаче на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“,
търпяна за периода от 30.03.11г. до 28.11.13г., за която няма данни да е ограничила
извънмерно неговата свобода на придвижване или изпълнението на неговите
професионални и лични задължения. Наложената му друга мярка за процесуална
принуда – „Забрана за напускане пределите на Република България“ ищецът е
търпял за периода от 11.05.11г. до 28.11.13г. Коментирани бяха доказателства,
че за целия период на търпене на тази мярка ищецът е отправял искания за
нейната отмяна с оглед изпълнение на задълженията си като ръководител на
спортния клуб по борба в града и като ръководител на спортна делегация в
международни спортни турнири /общо 5 молби с последвали 5 отказа/. Всичко това
се е отразило негативно на преживяванията на ищеца, което се установи от
свидетелските показания на неговата съпруга и на треньора по борба в същия
спортен клуб. И макар и двамата да са заинтересовани в полза на ищеца, то
поради това, че така изнесените факти са еднопосочни и непротиворечиви,
неопровергани от други доказателства по делото, следва да се приемат за
доказани негативните емоции и преживявания на ищеца, причинени от тези действия
на прокуратурата.
Няма
обаче писмени доказателства, подкрепящи показанията на двама от свидетелите
/св. А. и св. М./, че ищецът си е подал оставката като президент на спортния
клуб и това да е отразено по партидата на юридическото лице.
Наред
с горното следва да се приеме за установено от показанията на всички разпитани
по делото свидетели, които не са опровергани от останалия доказателствен
материал, а и в тази насока изцяло се подкрепят от заключението на
съдебно-психологическата експертиза, че вследствие на повдигнатото на ищеца
обвинение, същият от един ведър и жизнерадостен човек, открит и комуникативен,
се е затворил в себе си, станал е мълчалив и емоционално лабилен. Преживявал е
тревога за собственото си настояще и бъдеще, свързано с неблагоприятни
последици от евентуално наложено ефективно наказание лишаване от свобода и
предвидената възможност за налагане на наказанието лишаване от правото да заема
определена държавна или обществена длъжност. Освен това е преживявал и
тревогата на своите близки. Ищецът е изпитвал силен стрес, който е продължил
през цялото времетраене на наказателното производство срещу него, преминавайки в
неговите етапи на физиологичен, психичен и поведенчески. Налице е понастоящем хронична
психотравма и промяна
на личностовите му особености - нов тип емоционалност и стил на поведение,
характерова деформация. Налице е все още и вегетативна симптоматика –
зачервяване на кожата при стрес. Понастоящем
ищецът се стреми да преодолее ниската си емоционална реактивност, която е в
резултат на преживяната комбинирана психотравма, използвайки и защитни
механизми, един от които е рационализирането на преживяното.
Същевременно
обаче следва да се отчете и изложеното от експерта-психолог, че при навременно
предприети от ищеца мерки за лечение и подкрепа, не само вегетативната
симптоматика би била преодоляна, но и последиците на преживяната психотравма.
Освен това следва да се посочи, че при ищеца не са налице данни за преживени
депресии или други диагностицирани психични заболявания. Освен това не се
подкрепени с писмени доказателства показанията на съпругата му, че ищецът е
преживял и бъбречна криза, лекувайки се стационарно в лечебно заведение, както
и евентуално причинната обусловеност на такова заболяване с воденото срещу него
наказателно производство.
Следва
да се отчете, че макар и да няма преки изявления на представители на ответника,
които да са били възпроизведени от медиите, то за целия наказателен процес в
съдебната му фаза /а и още във връзка с повдигнатите обвинения на досъдебното
производство и във връзка с отказите за отмяна на забраната на ищеца да пътува
зад граница/, е налице широко публично оповестяване, което е станало достояние
и на цялото население от малкия провинциален град. Широкият медиен отзвук е
имал своето негативно влияние върху положението на ищеца в професионалната и
личната му сфера /така от показанията и на тримата свидетели/. Това се е
отразило и на неговото достойнство и самочувствие, влючително и в начина му на
поведение при решаване на служебни въпроси /така св. М. и св. К./.
Същевременно
обаче следва да се вземе предвид и обстоятелството, че въпреки воденото
наказателно производство, доверието в професионалните качества на ищеца не е
било загубено. И това личи от обстоятелството, че след 2011г. в период след
повдигането на обвинението спрямо ищеца, последният е бил назначаван за
временно изпълняващ длъжността кмет на общината – общо три пъти през 2001г. и
един път през 2015г. Наред с това се установи и че във връзка с влизането в
сила на осъдителната присъда против кмета на общината и насрочването през
2018г. на частични избори за тази длъжност, на ищеца отново е било гласувано, и
то единодушно, от ОбС Лозница, доверието да изпълнява временно длъжността кмет
на общината.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите М. и К., че е налице снето доверие от
съпартийците на ищеца, които не са го подкрепили за участие в изборите за
излъчване на кмет на общината, тъй като те нямат непосредствени впечатления за
тези обстоятелства, а само са чували приказки от хората. Същевременно пък тези
свидетели сочат, че ищецът е получил 80% подкрепа за евенуалната му кандидатура
за кмет на общината.
Не
се твърди от ответника, а и няма доказателства по делото за предишни осъждания
на ищеца.
Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че на ищеца се дължи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но неговият размер с оглед
посочените по-горе критерии, относими към принципа на справедливостта, следва
да бъде определен на сумата от общо 12 000 лв. – размер, който адекватно
ще обезщети неимуществените вреди на ищеца от воденото срещу него наказателно
производство, по което той е бил оправдан. В тази връзка съдът отчита освен
изтъкнатите подробно по-горе конкретните данни по делото, но и съобразява
стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането (по данни на НСИ средният общ годишен доход
на едно лице за 2017 г. е в размер на 5 586 лв.), както и съдебната
практика в сходни случаи /вкл. но не само - и по делата на другите подсъдими по
същото дело/.
Първоинстанционното
решение следва да се отмени в осъдителната му част за разликата над дължимото
обезщетение от 12 000 лв. до присъдената сума от 15 000 лв. и
предявения иск за тази част следва да се отхвърли като неоснователен. Решението
в отхвърлителната му част за разликата над 15 000 лв. до претендираната от
ищеца сума от 50 000 лв. следва да се потвърди. Обезщетението се дължи със
законна лихва, считано от влизането в сила на оправдателната присъда против
ищеца, което в настоящия случай е от 11.02.17г.
По обезщетението за имуществени вреди.
Заплатеното от обвиняемия,
респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по
реда на ЗОДОВ. И все в тази връзка - тъй като в рамките на наказателното
производство не се присъждат на оправданото лице направените от него разноски,
то не е нужно същият да представя в наказателния процес доказателства за вида и
размера на извършените разходи. Както се посочи и по-горе, в настоящото
производство ищецът е доказал заплащането на възнаграждение на процесуалния си
представител за осъществената защита по досъдебното производство в размер на
1000 лв., за защитата пред първата съдебна инстанция – в размер на 1800 лв. и
за защитата пред въззивната инстанция – в размер на 2 000лв.
Възражението на ответника
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение
е неоснователно (допустимо възражение съгласно ТР № 1/2017г., постановено на
11.12.18г. по т.д. № 1/17г. на ОСГК на ВКС) с оглед вида и обема на извършената
процесуална защита по досъдебното производство, по НОХД № 73/2014г. по описа на
РОС и по ВНОХД № 373/2016г. на АС-Варна, предвид множеството проведени съдебни
заседания и извършените процесуални действия. В тази връзка следва да се вземе
предвид, че на осн. чл. 12 от Наредба № 1 на ВАС възнаграждението за защита на
досъдебното производство е в размерите по чл. 13, ал. 1 от наредбата, а при
извършване на процесуални действия в различни дни, се заплаща по 100 лв. за
всеки следващ ден. В случая е приложима нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 ат
наредбата и предвиденото минимално възнаграждение е в размер на 800 лв. От
материалите по делото се установи, че при предявяването на постановлението от
11.03.11г. на 30.03.11г. е присъствал адв. М. Р. в качеството му на защитник на
ищеца. Освен това по досъдебното производство е налице и предявяване на
разследването в присъствието на адв. М. Р. на 13.05.11г., ново постановление за
привличане на ищеца като обвиняем, връчено му на 23.11.11г. отново в
присъствието на адв. Р.. Освен това от постановлениятя от 06.12.11г. и от
17.10.12г. /л. 28 и л. 32/ личи, че отново е предявяно разследването на ищеца и
неговият защитник е отправял искания за назначаване на нови експертизи. Само
тези действия сочат на дължим минимален размер на адвокатското възнаграждение
от 1 200 лв. /800 лв. + 4 х 100лв./ и са достатъчни, за да обосноват заплатения
размер от 1000 лв. на досъдебното производство. За първата съдебна инстанция
минималното възнаграждение е 800 лв. + 1600 лв. /16 с.з. (без първото) х 100
лв./ = 2 400 лв. Заплатеното е в размер на 1 800 лв. За втората
инстанция минималното според наредбата възнаграждение е в размер на 800 лв. +
100 лв. /за 1 с.з. след първото/, или 900 лв., а заплатеното е в размер на
2 000 лв. Общо дължимият размер на минималното възнаграждение за цялото
наказателно производство е 4 500 лв., а реално заплатеното е в размер на
4 800 лв. Всичко това налага извода, че размерът на заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерен, а същият е обоснован и справедлив по смисъла на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
При
това положение обжалваното решение в осъдителната му част за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 11.02.17г. до
окончателното му изплащане, следва да се потвърди.
По разноските.
Съобразно нормата на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед частичното уважаване на исковете на ищеца,
ответникът му дължи заплащането на внесената ДТ, както и разноските в пълен
размер. Освен това на ищеца се дължи и заплащането на адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете. При това положение за първата
инстанция дължимата на ищеца сума е в размер на 839.86 лв. /заплатената ДТ от
10 лв. и разноските в размер на общо 370 лв., които се дължат в пълен размер +
459.86лв., представляваща съразмерна на уважената част от исковете сума спрямо
заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 500 лв./. Тъй като с
първоинстанционното решение е присъдена обща сума в размер на 715.40 лв., и
предвид липсата на проведено по инициатива на ищеца производство по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, решението в тази му част
следва да бъде потвърдено.
За настоящата инстанция
предвид отхвърлянето на въззивната жалба на ищеца, на същия не се дължи
присъждането на сумата, съставляваща заплатена ДТ от 5 лв., а доказателства за
други направени разноски не са представени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 153/29.07.2019г., постановено по
гр. дело № 81 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Разград, в частта му, с
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г.А.А., ЕГН ********** ***, обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на повдигане на обвинение
в извършване на престъпление от общ
характер по чл. 219, ал. 3 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, по което ищецът е бил
оправдан и признат за невиновен с присъда по НОХД № 73/14г. на ОС-Разград, за разликата над дължимата сума от
12 000 (дванадесет хиляди) лв. до присъдения размер от 15 000 лв.,
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.А., ЕГН ********** ***
против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата,
представляваща разликата над дължимата сума от 12 000 лв. до
15 000 лв., като обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, вследствие на повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 219, ал.
3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по което
ищецът е бил оправдан и признат за
невиновен с присъда по НОХД № 73/14г. на ОС-Разград, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/29.07.2019г., постановено по
гр. дело № 81 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Разград, в частите му, с
които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г.А. ***, сума в размер от 12 000 лв., като обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, както и сума в размер на 4 800 лв., като обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди, които вреди са вследствие на повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 219, ал.
3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по
което ищецът е бил оправдан и признат за
невиновен с присъда по НОХД № 73/14г. на ОС-Разград, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва
върху присъдените суми като обезщетения, считано от 11.02.2017г. до
окончателното им плащане, КАКТО И В ЧАСТТА му, с която в полза на ищеца е
присъдена сумата в размер на 715.40 лв. разноски за първата инстанция, на осн.
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/29.07.2019г., постановено по
гр. дело № 81 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Разград, в частта му, с
която е бил отхвърлен иска на Г.А.А., ЕГН ********** *** против Прокуратурата
на Република България за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 219, ал. 3
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по което
ищецът е бил оправдан и признат за
невиновен с присъда по НОХД № 73/14г. на ОС-Разград, за разликата над 15 000
лв. до претендирания размер от 50 000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ,
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на
касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – само в частта му по претенцията за
неимуществени вреди, а в останалата му част /по претенцията за
имуществени вреди/ - е окончателно, по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: