Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Русе, 16.01.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1592 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу Н.С.Б., в която се твърди, че страните
се намират в облигационно правоотношение, което се регулира от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество.
Последното изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия за електроснабден
имот с титуляр ответницата, находящ се в гр. ****с ИТН ******. Твърди се, че за
периода 18.10.2017г. до 19.03.2018г. в този имот дружеството доставило
електрическа енергия на обща стойност 726,98лв., за което били издадени съответните
фактури.
Съгласно Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
абонатът разполагал с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането било
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок същото ставало годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Чл. 19, ал. 8 от Общите условия изрично
постановявал, че неполучаването на съобщението не освобождавало потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума.
Тъй като
ответницата не била заплатила дължимите
суми по издадените фактури, й била начислена законна лихва за забава в размер
на 18.16лв. за периода от 22.12.2017г. до 05.06.2018 г.
За събиране на
вземането си, ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № ****/2018г.
по описа на Районен съд – Русе и издадена Заповед за изпълнение срещу
ответницата за дължимите суми за горепосочения период. С оглед дадените от съда
указания в заповедното производство за предявяване на иск, ищецът претендира в
настоящото производство да бъде признато за установено, че Н.С.Б. дължи на „ЧЕЗ
Електро България“ АД сумите в размер на 726,98 лв. главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2017г. до 19.03.2018г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
заплащане; 18,16лв. законна лихва за забава, считано от 22.12.2017г. до 05.06.2018г.
Претендират се и направените в двете производства разноски.
В срока за отговор
по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, изразява становище за недоказаност на предявеният иск и конкретно за
възникването на облигационни отношения между страните за електрозахранването на
посочения в исковата молба имот.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
За потребена електрическа
енергия в имот находящ се в гр. ****с ИТН ******, за периода 18.10.2017г. до
19.03.2018г. ищцовото дружество е издало фактури на обща стойност 726,98лв., а
именно: фактура № *** от 30.04.2018г. на стойност 0 лева за периода
17.02.2018г. - 19.03.2018г.; Фактура № *** от 25.11.2017г. на стойност 61.13лв.
за периода 18.10.2017г. -16.11.2017г.; Фактура № *** от 27.12.2017г. на
стойност 66.92 лв. за периода 17.11.2017г. - 17.12.2017г.; Фактура № *** от
27.03.2018г. на стойност 123.43лв. за периода 17.02.2018г. - 19.03.2018г.;
Фактура № *** от 26.01.2018г. на стойност 187.76лв. за периода
18.12.2017г.-17.01.2018г. и Фактура № *** от 25.02.2018г. на стойност 287.74
лв. за периода 18.01.2018г. – 16.02.2018г.
Според заключението
на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, посочените по-горе
фактури са осчетоводени в деня на издаването им по съответните разчети,
включително като задължения на посочения клиент – ответницата Н.С.Б., като
сумите, начислени с ДДС са включени в справките по ЗДДС, поради което
счетоводството на ищеца е водено редовно. Вещото лице е посочило, че към 10.12.2019г.
няма извършено плащане по процесните фактури, общото задължение по които
възлиза в размер на 726,98лв. главница и 18,16лв. обезщетение за забава за
периода от падежа на всяка фактура (първата неплатена е с падеж 21.12.2017г.)
до 05.06.2018г. Установено е плащане по предходно издадени фактури за същия
имот и на същия титуляр, за продължителен период от време (години). В
заключението на вещото лице е посочено, че при встъпване на пазара на
енергетиката през 2007г., клиентската информационна система на „ЧЕЗ Електро
България“ АД е наследила данни за наличие на сключени договори за продажба на
електрическа енергия, включително с кл. №****** и съответстващ аб. №****с
лицето Н.С.Б..
Ищцовото дружеството
е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№****/2018г.
по описа на РС – Русе и срещу ответницата е издадена на 17.07.2018г. заповед за
изпълнение на парично задължение за дължима главница в размер на 726,98лв. по
процесните фактури за периода 22.12.2017г. до 05.06.2018г. и обезщетение за
забава в размер на 18,16лв. представляващо сбора от мораторната лихва по всяка
една фактура от падежа й до 05.06.2018г., законната лихва върху главницата
считано от 14.06.2018г. до окончателното й плащане, както и 83лв. разноски за
заповедното производство. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и на
осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване на
установителен иск за претендираното вземане.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради
което се явява процесуално допустим.
Представените по
делото писмени доказателства установяват, че между страните по делото са налице
облигационни отношения във връзка с доставянето на електрическа енергия за
посочения в молбата имот в гр. ***, които съществуват в продължение на много
години (още преди 2007г.). Липсват доказателства по делото, че след
възникването на тези облигационни отношения, са настъпили обстоятелства даващи
основание за прекратяване им и съответно ответницата или нейн представител са
предприели действия за уведомяване на ищцовото дружество за това, каквото
задължение клиентът има по чл. 13, т.5 от ОУ на дружеството. Дали към процесния
период ответницата е реален ползвател или собственик на имота за който се
претендира заплащане на потребена електроенергия е ирелевантно за нейната
отговорност да заплати начислената електроенергия, след като не е уведомила
ищцовото дружество за наличието на предпоставки за промяна на титуляра на
партидата за имота или за прекратяване на електроснабдяването. Дружеството
доставчик на електрическа енергия няма възможност и задължение самостоятелно да
променя титулярите (клиентите), които отговарят за заплащането на потреблението
за съответните имоти.
Претендираната в
случая сума за заплащане е за доставена и потребена през процесния период
електрическа енергия, отчетена реално и ежемесечно видно от отразеното във
фактурите. Поради това и предвид липсата на възражения срещу размера на
исковата претенция, основани на неправилно измерване, отчитане и пр.,
предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен по изложените
съображения по-горе.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да се
възложат направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в
размер на 622лв., включващи държавна такса в размер на 75лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 87лв., депозит за ССЕ 160лв. и депозит за особен
представител 300лв. За заповедното производство в полза на ищцовото дружество
следва да се присъдят разноски в размер на 83лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Б. ЕГН********** *** дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД с
ЕИК175133827, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе” №159, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център, сумата от 726,98лв. - главница за незаплатена електрическа енергия за периода
18.10.2017г. до 19.03.2018г. за обект в гр. *****, сумата от 18,16лв. представляваща мораторната
лихва за периода от 22.12.2017г. до 05.06.2018г., както и законната лихва върху главницата считано от 14.06.2018г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед №***/17.07.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. по описа
на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Н.С.Б. ЕГН**********
*** да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД с
ЕИК175133827, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе” №159, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център сумата от 622лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 83лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС
– Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните
Районен
съдия: