РЕШЕНИЕ№
260489
гр. Пловдив, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 551 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Националната агенция за приходите чрез Териториална
дирекция на НАП – Пловдив кумулативно обективно и субективно пасивно съединени
конститутивни искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК против
“Радотранс” ЕООД, “ВР Транс Груп” ЕООД и Р.П.Р. за обявяване на относително
недействителни по отношение на държавата на следните разпоредителни сделки: 1.
договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. № …., сключен
между “Радотранс” ЕООД и “ВР Транс Груп” ЕООД с предмет товарен автомобил “Опел
Комбо” с рег. № ...за сумата от 900 лв.; 2. договор за покупко-продажба на МПС,
нотариално заверен с рег. № …. .., сключен между “Радотранс” ЕООД и “ВР Транс
Груп” ЕООД с предмет товарен автомобил “Мерцедес 814” с рег. № … за сумата от
900 лв.; 3. договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. № …,
сключен между “Радотранс” ЕООД и “ВР Транс Груп” ЕООД с предмет товарен
автомобил “Ивеко 75 Е 15” с рег. № … за сумата от 1050 лв.; 4. договор за
покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. № …, сключен между
“Радотранс” ЕООД и Р.П.Р. с предмет лек автомобил “Опел Фронтера” с рег. № … за
сумата от 600 лв.; 5. договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с
рег. № .., сключен между “Радотранс” ЕООД и Р.П.Р. с предмет лек автомобил
“Опел Астра” с рег. № … за сумата от 1600 лв.; 6. договор за покупко-продажба
на МПС, нотариално заверен с рег. № .., сключен между “Радотранс” ЕООД и Р.П.Р.
с предмет лек автомобил “Опел Тигра” с рег. № … за сумата от 380 лв.
Ищецът твърди, че ответникът
“Радотранс” ЕООД има публични задължения, които към 10.01.2019 г. са в общ
размер от 67 112 лв., от които главница
от 32 508, 78 лв. и лихви – 34 603, 62 лв., за събирането на които било
образувано изп.д. № .. Задълженията на първия ответник произтичали от Справка –
декларация по ЗДДС за данъчните периоди 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г.,
2014 г., 2015 г. 2016 г., 2017 г.; Декларация, Образец 6 за ДОО, УПФ, ЗО и ДОД
за периоди 2010 г. - 2017 г.; Данъчна декларация по ЗКПО за периоди 2010 г. –
2017 г.; Наказателно постановление от 24.06.2010 г. и Електронен фиш на ОД на
МВР – гр. Пловдив. При извършено проучване на имуществото на длъжника били
установени шест МПС, за които при справка в ОД на МВР – Пловдив било
установено, че не са собственост на фирмата - длъжник. Твърди се, че са налице
окончателно установени данъчни задължения, тъй като в 5-годишен срок от
подаване на данъчната декларация не е била проведена процедура по ревизия, т.е.
при изтичане на срока по чл. 109 ДОПК. Счита, че тези разпоредителни сделки са
недействителни на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и и т. 6 ДОПК, доколкото
представляват сделки, сключени с намерение да се увредят публичните взискатели
и сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е
свързано с длъжника лице, а такива лица по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на
ДОПК са съпрузите, роднините по права линия и по съребрена линия – до трета
степен включително. Сочи, че купувачът по три от сделките е първи б. на
управителя на “Радотранс” ЕООД – Р.Д.П.
В законоустановения за това срок
по чл. 133 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от тримата ответници. И
тримата ответници релевират взъражение за недопустимост на производството по
делото, предвид липсата на процесуалноправна легитимация на ищеца ТД на НАП –
Пловдив за образуване на производството и съответно предявяване на иск,
доколкото последната не е самостоятелен разпоредител с бюджетни кредити и в
този смисъл не е процесуално правоспособна страна. Излагат се доводи, че в
исковата молба не е посочен ЕИК на ищеца, както и имената на и. д.,
представляващ Агенцията. Считат исковата молба за нередовна, доколкото не е
посочена цената на иска и не са представени всички посочени под опис писмени
доказателства.
Ответникът “Радотранс” ЕООД
твърди, че публичните вземания не са установени, тъй като липсва издаден
ревизионен или друг акт, като за повечето от тях не е изтекъл срокът по чл.
109, ал. 1 ДОПК. Счита, че публичните вземания по издаденото наказателно
постановление и електронен фиш са погасени, поради изтичане на абсолютната
давност. Намира, че с наложените запори върху останалите моторни превозни
средства, вземането на държавата е надлежно обезпечено. В тази връзка твърди,
че управителят на дружеството не е имал намерение да увреди публичния
взискател, тъй като е мислил, че вземането му е надлежно обезпечено. Твърди, че
не е договарял със свързано с дружеството лице, доколкото страна по сделката е
юридическо, а не физическо лице, и е невъзможно да има връзка на свързаност по
смисъла на ДОПК. На следващо място поддържа, че приобретателят по три от
сделките е роднина от четвърта степен по съребрена линия на у. на “Радотранс”
ЕООД – негов първи б., и не е свързано лице по смисъла на ДОПК.
Ответникът Р.П.Р. твърди, че не е
предполагал, че дружеството, от което е закупил леките автомобили има публични
задължения, като не е целял да увреди неговите кредитори, а да удовлетвори
необходимостта от ползване на леки автомобили за него и неговото семейство.
Оспорва да има качесвтото на свързано лице по смисъла на ДОПК, доколкото е
договарял с юридическо лице, като дори да се приеме, че посочената разпоредба
се отнася и до управителните органи на юридическите лица, последният е роднина
по съребрена линия от четвърта степен на дружеството – праводател.
Ответникът “ВР Транс Груп” ЕООД,
твърди, че при сключване на процесните сделки, представителят на дружеството не
е знаел, че праводателят му е имал публични задължения, като не е целял да
увреди кредиторите на последния. Целта на закупуване на товарните автомобили
била свързана с осъществяваната от дружеството – приобретател транспортна
дейност.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно и субективно пасивно съединени
конститутивни искове с правно основание чл.
216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК.
Предявените искове
са допустими за разглеждане, по който въпрос съдът се е произнесъл с
определението за насрочване на делото в производството по чл. 140, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 146 ГПК.
Производството по
делото е образувано по депозирана искова молба на Националната агенция за
приходите, действаща чрез съответното териториално поделение, в качеството й на
процесуален субституент на държавата, доколкото и съгласно разпоредбата на чл.
216, ал. 2 ДОПК недействителността на посочената категория сделки по отношение
на държавата се обявява по иск на съответния публичен взискател или публичен
изпълнител, като в случая ищецът е публичен взискател за събиране на твърдените
публични вземания, за които е образувано изпълнително производство.
Специалният иск по
чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на държавата и общините при разпореждане
от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по
своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК,
предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Страните по увреждащата
сделка са необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при
възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация.
В исковата молба са
изложени твърдения за недействителност на всички оспорени сделки на основание
чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, като по отношение на част от транслативните сделки с
приобретател Р.П.Р. сочи да е налице основанието по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК,
тъй като управителят на “Радотранс” ЕООД – Р.Д.П и приобретателят по част от
процесните сделки – Р.П.Р., са първи б..
С разпоредбата на
чл. 216, ал. 1, т. 4 и 6 ДОПК е уредена правната възможност на държавата да
поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от
длъжника след датата на установяване на публичното му задължение, съответно
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения, с които се уврежда нейния интерес
за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник, а именно:
сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели - т. 4, и
сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е
свързано с длъжника лице - т. 6.
За да е изпълнен
фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК трябва длъжникът по
едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след
датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни
действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. Този
фактически състав поражда правото на иск за обявяване на относителна
недействителност спрямо държавата на съответните сделки или действия.
Обстоятелството, че
у. на “Радотранс” ЕООД – Р.Д.П и приобретателят по част от процесните сделки – Р.П.Р.,
са първи б., е обявено за безспорно между страните, като последното се
установява от приложените към исковата молба справки за родствени връзки, от
които се доказва, че б на Р.П.Р. – П. Р. П. е б. на б. на Р.Д.П – Д. Р. П..
Съдът намира, че
управителят на дружеството – праводател и приобретателят по част от процесните
сделки не представляват свързани лица
по смисъла на ДОПК, тъй като са роднини по съребрена линия от четвърта степен, а разпоредбата на пар.
1, т. 3, б. а от ДОПК установява, че свързани лица са съпрузите, роднините по
права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство
- до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са
включени в общо домакинство. В този смисъл и само предвид така установеното не
е налице основанието по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК по отношение на сделките,
сключени с Р.П.Р..
Следва да се
отчете, и че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на
този иск и вида на вземанията (публични), чиято събираемост е в обществен
интерес, законодателят е дал принципно по - силна защита на тези кредитори в
сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
тъй като в хипотезатата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е без значение знанието на
приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на отчуждителя за
това. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в
Решение № 69/22.06.2012 г. по т.д. № 534/2011 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което е
възприето следното разрешение: “...очевидно, че с оглед защитата на
обществените интереси по събиране на публични задължения, специалният закон не
е възпроизвел общата норма за изискване на знание за увреждането и у
приобретателя по сделката. След като такова ограничение липсва в нормата на чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК, не може да се приложи общата норма на чл. 135, ал. 1, изр.второ ЗЗД. Следователно субективният елемент на фактическия състав на чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника.”
За да се прогласи
за недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата на чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК сделката трябва да е извършена с намерение да се увреди
публичния взискател, т.е. елемент от фактическия състав на посочената правна
норма е намерение за увреждане на публичния взискател- кредитор. В тежест на
ищеца е да установи наличието фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК,
пораждащ правото на иск за обвяване на относителна недействителност спрямо
държавата на съответните действия и сделки. Законът санкционира тези действия,
които са били предназначени да увредят публичния взискател. Относно
съдържанието на понятието намерение за увреждане на кредитора в хипотезата на
чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК в Решение № 27/28.02.2013 г. по т.д. № 410/2012 г.
на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че самото намерение за увреждане /animus
nocendi/ като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора,
т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често
като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване
вземанията на кредиторите /чл. 133 от ЗЗД/. Следователно като вътрешно мисловно
- емоционално състояние на длъжника/ респ. на неговите управителни органи/, то
няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в
контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи
след преценка на всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е
такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по - често следва това да
стане при косвено такова, на основата на предположения произтичащи от преценката
на конкретните факти материализиращи субективното намерение за увреждане.
С доклада по
делото, приет без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1. с договор
за покупко-продажба на МПС от 06.03.2017 г. “Радотранс” ЕООД е прехвърлил на
“ВР Транс Груп” ЕООД товарен автомобил “Опел Комбо” с рег. № ...за сумата от
900 лв.; 2. с договор за покупко-продажба на МПС от 06.03.2017 г. “Радотранс”
ЕООД е прехвърлил на “ВР Транс Груп” ЕООД товарен автомобил “Мерцедес 814” с
рег. № … за сумата от 900 лв.; 3. с договор за покупко-продажба на МПС от
06.03.2017 г. “Радотранс” ЕООД е прехвърлил на “ВР Транс Груп” ЕООД товарен
автомобил “Ивеко 75 Е 15” с рег. № .. за сумата от 1050 лв.; 4. с договор за
покупко-продажба на МПС от 07.03.2017 г. “Радотранс” ЕООД е прехвърлил на Р.П.Р.
лек автомобил “Опел Фронтера” с рег. № .. за сумата от 600 лв.; 5. с договор за
покупко-продажба на МПС от 07.03.2017 г. “Радотранс” ЕООД е прехвърлил на Р.П.Р.
лек автомобил “Опел Астра” с рег. № .. за сумата от 1 600 лв.; 6. с договор за покупко-продажба на МПС от
07.03.2017 г. “Радотранс” ЕООД е прехвърлил на Р.П.Р. лек автомобил “Опел Тигра”
с рег. № .. за сумата от 380 лв.
От представените в
производството по делото застрахователни стойности на процесните моторни
превозни средства, се установява, че последните са продадени на цена, равна на
тяхната застрахователна стойност, установена пред нотариуса изповядал сделката
с нотариално удостоверяване на подписите на страните.
В производството по
делото са изслушани показанията на свидетеля Н.К.П., който свидетелства, че
познава у. на ответното дружество ВР Транс Груп – В.К., което дружество
представлява фирма, осъществяваща транспортни услуги. Твърди, че в качеството
си на у. на фирма, която се занимава с производство е ползвал услугите на
ответника, като за превоза са ползвани следните транспортни средства – малък
пикап “Опел” – бял на цвят, и два камиона - “Мерцедес” и “Ивеко”.
От показанията на
свидетеля К.З.К., в приятелски взаимоотношения с ответника Р.П.Р., се
установява, че ответникът притежава джип “Опел Фронтера”, който ползва за
риболов. Притежавал също и “Опел Астра”, спортен автомобил, който управлявал
ежедневно, тъй като харесвал марката “Опел”. Притежавал и “Опел Тигра”, който
представлява малък спортен автомобил, който закупил за своята с.
По делото са
представени писмени доказателства за налични публични задължения на първия
ответник “Радотранс” ЕООД, които не са установени в ревизионно производство.
Представени са част от депозираните от ответника данъчни декларации, справки –
декларации за данък върху добавената стойност, декларации по Образец № 6 и
справка за общите задължения на последния към 01.11.2019 г., издадена от
Национална агенция за приходите.
От последните се
установяват начислени публични задължения за сумата от 52 742, 52 лв. –
главница и 37 880, 39 лв. – лихви за задължения възникнали в периода 2010 г. –
2017 г.
Съгласно чл. 108 ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт, респективно се
считат за установени след изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия
по чл. 109 ДОПК. В производството по делото не се твърди, като не са
представени и доказателства за започване на ревизионно производство, завършило
с постановяване на ревизионен акт за установяване на публичните задължения на
длъжника. По отношение на част от посочените в справката задължения на
ответника “Радотранс” ЕООД е изтекъл установения в разпоредбата на чл. 109 ДОПК
петгодишен срок за установяване на публичните задължения.
В случая обаче
съдът намира, че изтичане на срока по чл. 109 ДОПК досежно твърдените за
възникнали публични задължения на ответника, не води до установеност на
публичното задължение по смисъла на разпоредбата на чл. 216 ДОПК.
Трайна е практиката
на Върховния касационен съд, в която по приложение на разпоредбата на чл. 216 ДОПК е прието, че публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен
иск се явява кредитор следва да е установено с влязъл в сила административен
акт, респ. влязло в сила съдебно решение. В посочената практика са обсъдени
разпоредбите на чл. 108 и чл. 109 ДОПК, като касационната инстанция е приела,
че предпоставка за уважаване на
специалния отменителен иск по чл. 216 ДОПК е наличие на установеност на публично задължение, която не свързана с влязъл в сила
административен акт или съдебно решение. В този смисъл е Решение от 30.12.2009 г. по т.д. № 430/2009
г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 436/22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на
ВКС, ІІІ г.о. и Определение № 606/05.07.2012 г. по ч.т.д. № 441/2012 г. на ВКС,
ІІ т.о.
В случая вземането
на държавата не е установено с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение, поради което последното не е установено по смисъла на разпоредбата на
чл. 216 ДОПК и не обосновава наличието на материалноправна легитимация на
държавата да предяви специалния отменителен иск по реда на чл. 216 ДОПК.
Доколкото в
производството по делото не се установи една от материалноправните предпоставки
за уважаване на предявения иск, последният следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, без да се пристъпва към изследване на останалите предпоставки за
основателност на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, подробно посочени в
гореизложеното.
С оглед изхода на
правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответните страни
следва да бъдат присъдени сторените от последните разноски за адвокатско
възнаграждение, както следва в полза на “Радотранс” ЕООД - сумата от 601, 50
лв., в полза на “ВР Транс Груп” ЕООД - сумата от 429, 50 лв. и в полза на Р.П.Р.
– сумата от 410, 60 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност на претендираните от ответните страни възнаграждения, тъй като от
процесуалния представител се получават три отделни възнаграждения. Всяка страна
е сторила отделни разноски за упълномощаване на процесуален представител, макар
в производството по делото и трите ответни страни да са представлявани от един
адвокат, поради което в полза на всеки ответник се следват сторените в цялост
разноски.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Националната агенция за приходите, ЕИК 1310631880039, чрез Териториална
дирекция на НАП – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. “Скопие” № 106, кумулативно
обективно и субективно пасивно съединени конститутивни искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК против “Радотранс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Гаганица” № 5,
“ВР Транс Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Димо Хаджидимов” № 11, ет. 1, ап. 31, и Р.П.Р., ЕГН **********, с
адрес ***, за обявяване на относително недействителни по отношение на държавата
на следните разпоредителни сделки: 1. договор за покупко-продажба на МПС,
нотариално заверен с рег. .., сключен между “Радотранс” ЕООД и “ВР Транс Груп”
ЕООД с предмет товарен автомобил “Опел Комбо” с рег. № ...за сумата от 900 лв.;
2. договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. № .., сключен
между “Радотранс” ЕООД и “ВР Транс Груп” ЕООД с предмет товарен автомобил
“Мерцедес 814” с рег. № … за сумата от 900 лв.; 3. договор за покупко-продажба на
МПС, нотариално заверен с рег. № . .., сключен между “Радотранс” ЕООД и “ВР
Транс Груп” ЕООД с предмет товарен автомобил “Ивеко 75 Е 15” с рег. № .. за
сумата от 1050 лв.; 4. договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с
рег. № .., сключен между “Радотранс” ЕООД и Р.П.Р. с предмет лек автомобил
“Опел Фронтера” с рег. № .. за сумата от 600 лв.; 5. договор за
покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. № .., сключен между
“Радотранс” ЕООД и Р.П.Р. с предмет лек автомобил “Опел Астра” с рег. № .. за сумата
от 1 600 лв.; 6. договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег.
№ ., сключен между “Радотранс” ЕООД и Р.П.Р. с предмет лек автомобил “Опел
Тигра” с рег. № .. за сумата от 380 лв.
ОСЪЖДА
Националната
агенция за приходите, ЕИК 1310631880039, чрез Териториална дирекция на НАП –
Пловдив да заплати на “Радотранс”
ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 601, 50 лв.– разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 551/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
Националната
агенция за приходите, ЕИК 1310631880039, чрез Териториална дирекция на НАП –
Пловдив да заплати на “ВР Транс
Груп” ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 429, 50 лв.–
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. №
551/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК 1310631880039, чрез
Териториална дирекция на НАП – Пловдив
да заплати на Р.П.Р., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 410, 60 лв.– разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 551/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП