Определение по дело №1087/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Настоящото дело е образувано по въззивна жалба от Ш. П. срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – решение№4859от 17.06.2013 г.по гр.д.№ 1682/2012г. на РС-Благоевглад, с което е прието за установено вземането на М. Г. произтичащо от Договор за наем с жалбоподателката , общо в размер на 320 лева/четири месечни наема/ и консумативи – ток 53.30 лева, вода-48.10 лева и др.

Решението се обжалва в частта касаеща наема, като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът смята, че неправилно РС е приел, че месечният наем е 80 лева при положение , че в договора за наем е посочен месечен такъв в размер на 40 лева. Моли ОС да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноските.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв.

В с.з. въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, изразява становище за неоснователност на жалбата и излага аргументи за правилността на обжалваното решение.

ОС преценя въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, жалбата е неоснователна.

Решението на РС е валидно и допустимо.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното: Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.

Безспорно установено е , че за процесния период страните са били в наемно правоотношение. Безспорно е , че за процесните четири месеца жалбоподателката не е заплатила дължимата наемна цена. Спора е какъв е размера на наемната цена – 40 лева , така като е отразено в договора за нем или 80 лева , какъвто наем е събиран и се претендира .Страните са били подписали 3 годишен договор за наем , изтекъл 01.01.2011 г. . Наемното правоотношение е продължено и след изтичане на договора. Разпитаните свидетели сочат , че през последните години наема е бил в размер на 80 лева. Съгласно чл.20а ЗЗД договорите могат да бъдат изменяни само по взаимно съгласие на страните. В случая въпреки увеличението на наема още от 2009 г./св. Ваклински/ ответницата е продължила да ползва жилището, така че с действието си тя е приела това изменение на договора досежно размера на наема и той е - 80 лева.

Освен това видно от поканата (стр.7 от първоинстанционното дело), ищцата след прекратяване на договора за наем е поискала от ответницата доброволно уреждане на спора , като и заплати дължимия наем по 80 лева месечно от 01.12 2011- 03.2012 г. включително.

На основание изложеното, въззивният съд намира жалбата за неоснователна, първоинстанционното решение за правилно и следва да го потвърди.

Поради съвпадане на изводите на ОС с тези на РС ,на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първостепенния съд.

Предвид изложеното, ОС

РЕШИ:

Потвърждава решение №4859 от 17.06.2013г. по гр.д.№ 1682/2012г. на РС-Б..

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове: