О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 26.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане
докладваното от съдията гр.д. № 801 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Г.Ж.Д. е подала исковата
молба, в която твърди, че през 2010 г. с изпълнителен лист, издаден въз основа
на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3976/2009 г. по описа на РС –
гр. Шумен в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу нея, П.М.и М.И.било образувано
изпълнително дело за събиране на сумата от 11 313.88 евро, представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 04.04.2008 г.,
1 272.55 евро договорна лихва за периода 07.07.2009 г. – 11.11.2009 г. и
1 188.63 лева разноски.
Г.Д. била поръчител по
договора за текущо потребление, сключен с кредитополучателя П.П.М..
Върху трудовото
възнаграждение на Д. бил наложен запор и за периода 28.05.2010 г. – 19.11.2020
г. по изпълнителното дело постъпили суми на обща стойност 44 710.74 лева. От
тях 8 873.60 лева били заплатени на „Банка ДСК“ ЕАД, а 32 135.91 лева
– на цесионера по договор за цесия от 16.08.2012 г. „ОТП Факторинг“ ЕАД.
Тъй като срещу длъжника П.М.не
били извършвани изпълнителни действия от 10.03.2010 г., давността за
задълженията за главници и лихви изтекла на 10.03.2015 г.
Като поръчител, Г.Д. могла да
противопостави на кредитора всички възражения на длъжника, в това число
възражението за изтекла погасителна давност. Поради това счита за недължими
сумите, събрани от запори върху нейни трудови възнаграждения за периода
30.03.2015 г. – 19.11.2020 г. на стойност 27 094.17 лева и платени на „ОТП
Факторинг“ ЕАД. Като недължимо платена и погасена по давност, сумата от
27 094.17 лева следвало да й бъде върната, поради което предявява иск за
осъждане на „ОТП Факторинг“ ЕАД да й заплати сумата от 27 094.17 лева.
Искът се основава
на твърдения за настъпили факти след образуване на изпълнителното дело –
погасяване на правото на взискателя за принудително изпълнение поради
непредприемане на изпълнителни действия по отношение на длъжника –
кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление, въз основа на
който документ е била издадена заповед по чл. 417 от ГПК.
Съгласно чл. 141,
ал. 1 от ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, а
отговорността му може да бъде ангажирана само доколкото съществува и главното
задължение (чл. 138, ал. 2 от ЗЗД). Положението на поръчителя е идентично с
това на длъжника по договора. Безспорно П.М.е „потребител“ по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като съгласно сключения с „Банка ДСК“ ЕАД договор той е
приел да ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. Такова качество има и поръчителят Г.Д..
С предявения от
нея иск тя упражнява последваща защита на правото си, въз основа на проведено
срещу нея изпълнение като гарант по договор за финансова услуга.
Потребителската
защита, съответно благоприятната за потребителя специална местна подсъдност по
чл. 113 от ГПК, намира приложение не само когато е предявен иск, произтичащ
директно от разпоредбите на ЗЗП, но и когато лице, притежаващо качеството
„потребител“ търси защита срещу изпълнението, основано на договор, по отношение
на който са приложими разпоредбите на ЗЗП, независимо от избрания способ (чрез
отрицателен установителен иск, осъдителен иск за връщане на недължимо платено
при проведено принудително изпълнение срещу потребител). Независимо от
характера на иска, интересът на ищеца е отричане на вземането на ответника,
основано на заповедта за незабавно изпълнение, издадена за задължения по
договор за кредит.
Правилото на чл.
113 от ГПК, установяващо особена местна подсъдност е приложимо и по силата на
въведените в ЗЗП принципи и актове на ЕС, предвиждащи засилена защита на
правата на потребителите, включително въведените процесуални правила, по които
тази защита се реализира. В този смисъл е и нормата на § 1 от ДР на ЗЗП, според
която при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока
степен на защита на потребителите.
Прехвърлянето на
вземането по договора за кредит на трето лице – небанкова институция, не
променя основанието и съответно качеството на лицата, отговарящи за
задълженията по този договор.
По така
изложените съображения и на база изложените в молбата факти и обстоятелства, съставляващи
основание на иска – защита срещу принудително изпълнение за събиране на вземане
по договор за кредит, качеството на ищцата на „потребител“ е релевантно за
определяне на местната подсъдност по чл. 113 от ГПК.
Въпросът за
подсъдност на делото по чл. 113 от ГПК може да се повдига от съда служебно до
приключване на първото по делото заседание.
По делото е
извършена справка за постоянен и настоящ адрес на потребителя Г.Ж.Д., от която
е видно, че и двата адреса са в района на ОС – гр. Шумен.
Налице са предпоставките
на чл. 113 от ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата на местната
подсъдност е Окръжен съд – гр. Шумен.
Така мотивиран и на основание
чл. 119, ал. 3 вр. чл. 118, ал. 2 вр. чл. 113, изр. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 801/2021 г. по описа на СГС, І-17 състав.
ИЗПРАЩА делото
по подсъдност на ОС – гр. Шумен.
Определението може да се
обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: