№ 1184
гр. София, 18.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 261259 от 19.11.2020г., постановено по гр. д. №
13987/2018г., Софийски градски съд, І ГО, 11 състав е осъдил, на основание
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратура на Република България да заплати на
С. А. Г. сумата в размер на 8 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление
по чл. 212, ал.4, вр. ал. 2 НК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по което е
оправдана с влязла в сила на 20.03.2018 г. присъда, сумата от 4015,26 лева -
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
неполучено нетно трудово възнаграждение за периода 10.01.2013 г. до
26.05.2013 г., сумата от 6735,86 лева обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от разлика между дължимото нетно трудово
възнаграждение и получено такова на по-нископлатена работа за периода
27.05.2013 г. до 20.03.2018 г., сумата от 500 лева - имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателния процес,
ведно със законната лихва върху горните главници от 20.03.2018 г. до
окончателното плащане, както и сумата 428,14 лева - разходи за адвокатско
възнаграждение и на основание чл. 10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ - сумата в размер на
10 лева - разходи за държавна такса, като е отхвърлил иска по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
50 000 лева, иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
неполучено нетно трудово възнаграждение за периода 10.01.2013 г. до
1
26.05.2013 г. до пълния предявен размер от 5 500 лева, както и иска за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от разлика между
дължимото нетно трудово възнаграждение и получено такова на по-
нископлатена работа за периода 27.05.2013 г. до 20.03.2018 г. до пълния
предявен размер от 33 930 лева.
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба
от ищцата в първоинстнационното производство, чрез пълномощника й. В
жалбата се правят оплаквания, че решението в обжалваната част е
постановено в нарушение на материалния закон - разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД и съдопроизводствените правила и е необосновано. Релевира се
възражение, че при определяне на периода, за който се дължи обезщетение от
ответника по предявените искове, първостепенният съд е допуснал
нарушение на пряко приложимите по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ разпоредби
на чл. 6, § 1 и § 2 от Конвенцията, като не e отчел изобщо предхождащите
действия по разследването, извършени спрямо ищцата, вместо което като
начало на този период е приета датата на повдигане на обвинението. В
жалбата се поддържа, че ищцата е дала обяснения за първи път на 16.04.2010
г., от която дата следва да се приеме, че е начало на периода, за който се
дължи обезщетение за повдигнатото незаконно обвинение срещу нея. В
жалбата се съдържа оплакване, че съдът неправилно е определил занижен
размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в нарушение на
критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, който размер не
съответства на конкретно установените по делото обстоятелства относно
продължителността и интензитета на търпените от ищцата неимуществени
вреди, както и на практиката на съдилищата в подобни случаи. Сочи се, че
съдът не е отчел в достатъчна степен събраните в хода на делото
доказателства, от които се установява изключително сериозно засягане на
неимуществената сфера на ищцата. Поддържа се твърдение, че от
показанията на разпитаните свидетели се установяват професионалния срив,
непоправимото разрушаване на професионалния й авторитет и достойнство.
Допълва се, че от показанията се установява, че ищцата се е затворила в себе
си, преустановила е лични и социални контакти, изживяла е голям стрес и
притеснения от несигурността, в която е била поставена в личен,
професионален и финансов план, емоционалната й сфера е била нарушена,
като воденото срещу нея наказателно производство е намерило сериозно
отражение върху здравето й, което се влошило, оказало е влияние и върху
начина й на живот, довело е до промяна на отношението на близки, колеги и
хора от населеното място, в което е работила и живяла. Релевира се
възражение, че не следва да бъдат кредитирани изводите по първата задача на
вещото лице, изготвило СМЕ, тъй като то не е компетентно да се произнася
по въпроса за наличието на причинно-следствена връзка между увреждащите
действия и конкретните проявления на влошаването на здравословното
състояние на ищцата, тъй като този въпрос е от изключително правен
характер и е в компетентността на съда. Поддържа се твърдение, че съдът
2
неправилно е определил и размера на обезщетението за имуществени вреди,
като при определянето му е следвало да бъдат взети всички суми, които
лицето би получило през периода, ако работеше по служебно
правоотношение, включително допълнителни възнаграждения, получени
периодично. Прави се искане въззивният съд да отмени
първоинстанционнното решение в обжалваната част, като вместо него бъде
постановено ново, с което да бъдат уважени предявените искове в пълните им
размери. Предявява се претенция за присъждане на разноски и за двете
съдебни инстанции.
В о.с.з. пред настоящия съдебен състав въззивницата, чрез процесуалния
си представител, поддържа подадената жалба. Ответникът по жалбата
изразява становище, с което я оспорва.
Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на
страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира
следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок,
предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на
разглеждане пред СГС са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд е приел за установени предпоставките за
ангажиране отговорността на правозащитния орган – Прокуратура на РБ, като
е уважил частично претенциите.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното
решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в
обжалваната част, което обуславя възможността за настоящата инстанция да
се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и
задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в
неговите отхвърлителни части. С оглед липсата на обжалване в осъдителните
части, решението на СГС е влязло в законна сила, поради което е налице сила
на пресъдено нещо по отношение на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника – Прокуратура на РБ.
Първият спорен по делото въпрос е свързан с правилното приложение на
чл. 52 ЗЗД.
3
От събраните и неоспорени пред първата инстанция писмени
доказателства, в това число цялото наказателно дело, ведно с приложенията
към него, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа
страна следното:
При образуването на наказателното производство ищцата С. А. Г. е
заемала длъжността: „Началник сектор „Регионални дейности“ - гр. Сливен
към Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ към МО. Ищцата за
първи път е дала обяснения на 16.04.2010г. пред разследващите органи. Въз
основа на извършената проверка с Постановление от 12.07.2010г. на Военно-
окръжна прокуратура – Сливен срещу ищцата и две други лица и било
образувано наказателно производство за престъпления по чл. 212, ал.2 НК,
след което са били извършени множество действия по разследването –
разпити на свидетели, събиране на документи, приемане на експертизи. С
постановление от 15.02.2011 г. ищцата е била привлечена като обвиняем за
продължавано престъпление по чл. 212 НК по н.д. № 79/2011 г. д.п. № 45-
РП/2010 г. на Военно-окръжна прокуратура - гр. Сливен, като с определение
№ 9/23.02.2011 г. на Военен съд - гр. Сливен са наложени обезпечения върху
имуществото на ищцата във връзка с образуваното срещу нея наказателно
производство - запор върху собствения й лек автомобил и възбрана върху
притежаваните от нея идеални части от недвижими имоти. На 20.04.2011 г. е
внесен обвинителен акт срещу нея и две други лица за престъпления по чл.
212, ал.4 НК. С Присъда № 37/16.12.2011 г. по н.о.х.д. № 123/2011 г. Военен
съд – гр. Сливен (ВСС) е призната за виновна по повдигнатото обвинение, с
Решение № 8/20.03.2012 г. по в.н.о.х.д. № 7/2012 г. Военно апелативен съд
София (ВАСС) отменя присъдата и връща делото на Прокуратурата за
отстраняване на неясноти в обвинителния акт. На 07.11.2012 г. е внесен нов
обвинителен акт, но сезираният съд връща делото на Прокуратурата за
прецезиране на обвинението. На 09.01.2013 г. е внесен нов обвинителен акт,
по който с Присъда № 6/17.05.2013 г. по н.о.х.д. № 7/2013 г. Военен съд-гр.
Сливен подсъдимата е призната за виновна, която присъда е потвърдена от
по-горната инстанция. С Решение № 311/16.01.2015 г. по к.н.д. № 976/2014 г.
ВКС отменя решението на ВАСС, поради неяснота в мотивите и го връща на
друг състав на същия съд. С Присъда № 7/23.02.2015 г. по в.н.о.х.д. № /2015 г.
ВАСС признава подсъдимата за невиновна, който акт е отменен от ВКС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С Решение №
31/11.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 30/2015 г. ВАСС отменя присъдата на Военен
съд Сливен и делото е върнато на Прокуратурата, тъй като повдигнатото
обвинение не съответствало на фактите по него. На 30.05.2016 г.
Прокуратурата отново внася обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д.
по описа на Военен съд – гр. Сливен. С Присъда № 17/08.11.2016 г. по н.о.х.д.
№ 36/2016 г. на ВСС С.Г. е призната за виновна в извършването на
квалифициран състав на безстопанственост и й е наложено условно наказание
лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Със същата присъда е
наложено и наказание лишаване от право да заема отговорна длъжност за
4
срок от две години. С Присъда № 19/27.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 96/2016 г.
ВАСС отменя присъдата на долустоящата инстанция и оправдава
подсъдимата по повдигнатите й обвинения, като тази присъда е потвърдена с
Решение № 216/20.03.2018 г. по к.н.д. № 1077/2017 г. по описа на ВКС.
Не се спори, че със заповед от м. декември 2012г. и влязла в сила на
10.01.2013 г. е прекратено служебното правоотношение на ищцата с
Министерство на отбраната, поради това че ищцата не притежава разрешение
за достъп до класифицирана информация, а срокът на разрешението й не е
бил удължен, поради наличието на висящото наказателното производство.
Страните не спорят, че на 27.05.2013 г. ищцата е започнала нова работа в
Дирекция за национален строителен контрол, с по-ниско възнаграждение, в
сравнение с предишната длъжност, от която е уволнена.
За установяване на претърпените отрицателни изживявания на ищцата,
са събрани гласни доказателства – свидетелските показания на свидетелите Г.
Г. и Х. Г., както и съдебномедицинска експертиза.
От показанията на свидетелката Г. /колежка и приятелка на ищцата/
съдът приема за установено, че двете се познават от 1998г., ищцата се
ползвала с авторитет, била работохолик, отговорен и креативен служител.
През 2010 г. започнали делата срещу ищцата във връзка с работата й като
началник на отдел. През 2012 г. С. била уволнена, което я съсипало
физически и психически. Уволнението уронило доброто й име и
достойнството й и тя смятала, че няма да може да си намери работа, имала и
финансови проблеми, искала да тегли заем. От показанията на свидетелката
съдът приема за установено, че първата осъдителна присъда на ищцата била
малко преди сватбата на дъщеря й и на С.Г. й било много трудно да се
„събере“, за да не показва, че има сериозни лични проблеми. Хората в гр. ***,
както и колегите им от гр. ***, започнали да отбягват С., да не й се обаждат,
да извръщат глава от нея, когато я видят на улица или в магазин.
От показанията на свидетеля Г. /син на ищцата/ настоящият съдебен
състав приема за установено, че майка му криела действителното си
емоционално състояние от него и сестра му, но той виждал, че е притеснена
във връзка е делата, като се появили завишени туморни маркери във връзка с
откритото й туморно заболяване през 2000г., наблюдавали се колебания в
кръвното, най-сериозно било положението с бъбреците и жлъчката, като по
повод на последната се наложила и оперативна интервенция. Майка му
срещнала много трудности с намирането на работа в толкова малък град,
където всички знаели за делото, но тя успяла да го направи сравнително
бързо. Към момента разговорите в семейството относно наказателното
производство са сведени до минимум, тъй като майка му продължава да се
разстройва.
Въззивният състав намира, че следва да кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са дадени в резултат на преки и непосредствени
впечатления, обективни са, взаимно не си противоречат, напротив - допълват
5
се.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
настоящият състав приема за установено, че каменно-жлъчната болест,
наложила оперативното лечение на ищцата през 2012 г., не може да бъде в
резултат на стреса и притеснението от воденото наказателно производство.
При ищцата е направена радикална оперативна интервенция през 2006 г. по
повод карцином на млечната жлеза, като от приложените по делото
медицински документи няма данни за прогресия на заболяването: локален
рецидив или далечни метастази. Има данни за нарастване на туморен маркер
СА 15-3 от изследванията през 2013 г. и 2017 г., като причината за това
покачване може да е прогресията в онкологичното заболяване, но, за да се
каже със сигурност са необходими други контролни изследвания -
компютърна томография, каквито не са представени по делото. Стресът е
фактор, който би могъл да доведе до известни промени в организма, но сам по
себе си не може да доведе до прогресия на онкологичното заболяване.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, съдът приема
за установено, че воденото срещу ищцата наказателно производство е
допълнителен стресогенен фактор, водещ до негативни емоционални
преживявания, насложени върху преживяванията на ищцата, свързани с
телесните й заболявания. От експертизата съдът намира за установено, че по
делото може да се приема, че при С.Г. има данни за психологична травма, но
не може да се отдиференцира коя е първопричината й. Дистресовите
състояния са фактор за влошаване на психофизиологичното функциониране,
като негативните емоционални преживявания влошават лечението на
онкологичните заболявания.
Въззивният състав кредитира заключенията в описаните части, тъй като
същите са изготвени от специалисти в съответната област, обосновани са и са
обективно дадени.
Пред въззивния състав е допусната и изслушана повторна ССчЕ, във
връзка с релевираното в жалбата на ищцата оплакване за необоснованост на
обжалваното решение. Съдът кредитира изцяло заключението като
обосновано, задълбочено и обстойно изготвено, прието без оспорване.
Анализът на събраните пред първата инстанция доказателства
обосновава извод, че ищцата е претърпяла вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на
обезщетяване от ответника - Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т. 3,
вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички конкретно
установени в производството обстоятелства за вида на преживените от
обвиненото лице болки и страдания, както и периода, за който се доказва, че
те са продължили, и тяхната интензивност. Изхождайки от понятието
„неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС, се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
6
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно
отражение върху психиката, но и водещи до социален дискомфорт в
определен период от време, както и от разбирането, че критерият за
справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства по делото, настоящият
състав счита, че първоинстанционният съд е определил паричен еквивалент,
който не отговаря на критерия за справедливост, /т.11 от ТР № 3/2005г. на
ОСГК/, тъй като размерът на присъденото обезщетение е занижен.
Основателно е възражението на жалбоподателката, че неправилно е бил
определен периода, за който се дължи обезщетение от ответника, тъй като
първоинстанционният съд е отчел само периода, след повдигане на обвинение
на ищцата с постановлението на Военно-окръжна прокуратура от 15.02.2011
г. по пр.пр. № 79/2011г. В съдебната практика по приложението на чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, вкл. редица решения на ЕСПЧ, постановени във връзка с
тълкуването и прилагането на разпоредбите на Конвенцията – чл. 6, § 1 се
приема, че за начало на наказателното производство по обвинение в
извършване на престъпление по см. на цитираната разпоредба се взема всяко
официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган
относно твърдение, че лицето е извършило престъпление или друг акт, от
който такова твърдение се подразбира, щом по този начин значително се
засяга положението на заподозрения от предприетите срещу него действия. В
настоящия случай, по повод данни за извършено престъпление, ищцата е била
разпитана от разследващ полицай – за първи път на 16.04.2010г.
След анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства, за да определи размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, настоящият съд съобрази следните приети за
установени факти: възрастта на ищцата – 51г. към момента на започване на
производството, т.е. трудоспособна възраст, доказан професионалист,
отговорен и креативен, с добро име в обществото. Взе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено престъпление, тъй като
се предвижда „лишаване от свобода за срок от 2 до 8 години, конфискация и
лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност
и определена професия/дейност“. Съобрази, че по отношение на ищцата са
били взети мерки за обезпечение на наказанието конфискация, което я е
лишило от възможност за евентуално свободно разпореждане със
собствеността си. Взе предвид и продължителността на наказателното
производство – общо 8 години /от 16.04.2010г. до 20.03.2018г./, като през този
период срещу ищцата са били произнесени три осъдителни присъди на първа
инстанция и една на втора, с наложено наказание три години лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата; както и обстоятелството, че
съдебната фаза на наказателния процес, в който ищцата е участвала, се е
развила три пъти пред първа, три пъти пред въззивна инстанция и два пъти
7
пред ВКС, където при второто разглеждане на делото състав на ВКС е
произнесъл окончателно решение, по силата на което ищцата е оправдана.
Отчете, че към момента на повдигане на обвинението на ищцата в качеството
й на длъжностно лице, тя не е била осъждана и не е имала повдигнати други
обвинения. Настоящият състав намира, че макар и да липсва връзка между
здравословното състояние на ищцата и наказателното преследване,
установените заболявания и хоспитализации следва да бъдат разгледани като
фактори, които в конкретния случай обуславят по-тежкото психическо и
емоционално натоварване на ищцата, по-голям интензитет на негативните
чувства и страдания. От значение при определяне размера на обезщетението е
и обстоятелството, че воденото срещу ищцата наказателно производство е
довело до уволнението й от заеманата длъжност, което от своя страна е
довело до срив в отношенията й с колеги и близки, както и до финансова
нестабилност поради загуба на доходи. Безспорно всички тези обстоятелства
са предизвикали изключително сериозен емоционален и психически стрес у
ищцата, чувство на унижение, притеснение, безпокойство, тревога за
резултата от делото и обуславят завишаване на обезщетението за
неимуществени вреди от 8 000 лв. на 20 000 лв.
За да остави без уважение въззивната жалба в останалата й част,
въззивният състав съобрази, че спрямо ищцата не е била взета мярка за
неотклонение, нито административна такава, ограничаващи правата й, не е
установено повдигнатото обвинение да се е отразило трайно и негативно в
отношенията с роднините и семейството, конкретното обвинение не е било
медийно разгласено, както и съобразявайки практиката на съдилищата за
сходни случаи през процесния период /Р № 154 от 18.08.2022г., по гр.д.
№2893/21г. на ВКС, IV ГО/, както и с оглед социално-икономическите
условия в страната към датата на увреждането.
Следователно жалбата на ищцата е частично основателна по отношение
претенцията й за обезщетение за неимуществени вреди.
Във връзка с претенциите за обезщетение за имуществени вреди
въззивният състав приема следното:
С оглед констатираното по-горе, че решението в осъдителните части е
влязло в сила, поради което по отношение на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника е налице сила на пресъдено нещо, то спорен е
въпросът само относно размера на отделните претенции за имуществени
вреди.
По отношение на претенциията за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от неполученото месечно възнаграждение за периода от
10.01.2013 г. /датата на прекратяване на служебното й правоотношение/ до
26.05.2013 г. /датата, на която е постъпила на работа по друго
правоотношение/, което ищцата би получила, ако служебното й
правоотношение с МО не беше прекратено. Съгласно допуснатата пред
въззивния състав повторна ССчЕ, при която вещото лице е извършило пълна
8
проверка в Министерство на отбраната, размерът на тази претенция възлиза
на сумата от 4044.17лв. – нето. За таза сума исковата претенция е
основателна. Върху главницата ответникът дължи и законна лихва, считано
от 20.03.2018 г. до окончателното плащане;
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода
от 27.05.2013 г. до 20.03.2018 г., представляващи разликата между нетното
възнаграждение, което би получавала на длъжността в МО и полученото
нетно трудово възнаграждение в ДНСК. Съгласно допуснатата пред
въззивния състав повторна ССчЕ, размерът възлиза на сумата от 37 661.26лв.
/вкл. и допълнителните възнаграждения/- в т.см. Решение № 343 от
10.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2014 г., IV г.о. За таза сума исковата
претенция е основателна. /в с.з. съдът и на основание чл. 214 ГПК е допуснал
увеличение в размера на претенцията/. Върху главницата ответникът дължи и
законна лихва, считано от 20.03.2018 г. до окончателното плащане.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение за представителството й в наказателното
производство, ведно със законна лихва върху тази сума от 20.03.2018 г. до
окончателното плащане, то в тази част решението на СГС е влязло в сила,
като претенцията е изцяло уважена.
По тези съображения и поради несъвпадане в крайните изводи на двете
инстанции, решението следва да бъде отменено в следните части: в частта, в
която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 8000лв. до 20 000лв., като въззивният съд следва
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата още
12 000лв.; в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи
неполученото месечно възнаграждение за периода от 10.01.2013 г. /датата на
прекратяване на служебното й правоотношение/ до 26.05.2013 г. /датата, на
която е постъпила на работа по друго правоотношение/, което ищцата би
получила, ако служебното й правоотношение с МО не беше прекратено е
отхвърлен за разликата над 4015.26лв. до 4044.17лв., като въззивният съд
следва да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцата още 28.91лв.; в частта, в която искът за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи
разликата между нетното възнаграждение, което би получавала на
длъжността в МО и полученото нетно трудово възнаграждение в ДНСК е
отхвърлен за разликата над 6735.86лв. до 37 661.26 лв., като въззивният съд
следва да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцата още 30 925.40лв. Върху главниците ответникът дължи законна лихва,
считано от 20.03.2018г. до окончателното плащане. С въззивното решение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата допълнително разноски в размер на 917.59 лв. за процесуално
представителство пред СГС.
9
По отношение на разноските пред въззивната инстанция, то
въззиваемият-ответник следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
да заплати на ищцата сумата от 605.58лв. – адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от жалбата, както и 5 лв. – държавна такса за
въззивно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261259 от 19.11.2020г., постановено по гр. д. №
13987/2018г. от Софийски градски съд, І ГО, 11 състав в следните части: 1. в
частта, в която искът с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 8000лв. до 20 000лв.; 2. в частта, в която искът с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
представляващи неполученото месечно възнаграждение за периода от
10.01.2013 г. /датата на прекратяване на служебното й правоотношение/ до
26.05.2013 г. /датата, на която е постъпила на работа по друго
правоотношение/, което ищцата би получила, ако служебното й
правоотношение с МО не беше прекратено е отхвърлен за разликата над
4015.26лв. до 4044.17лв.; 3. в частта, в която искът с правно основание чл. 2,
ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи
разликата между нетното възнаграждение, което би получавала на
длъжността в МО и полученото нетно трудово възнаграждение в ДНСК е
отхвърлен за разликата над 6735.86лв. до 37 661.26 лв., като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Г., ЕГН: **********, съдебен адрес:
гр. ***, ул. „***“ №8Б, офис 2-адв. Ч., на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.
първо ЗОДОВ, сума в размер на още 12 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за
престъпление по чл. 212, ал.4, вр. ал. 2 НК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК, по което е оправдана с влязла в сила на 20.03.2018 г. присъда, сума в
размер на още 28.91 лева /нето/ - обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от неполучено нетно трудово възнаграждение
за периода 10.01.2013 г. до 26.05.2013 г., сума в размер на още 30 925.40лв.
/нето/, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи от разлика между дължимото нетно трудово
възнаграждение и получено такова на по-нископлатена работа за периода
10
27.05.2013 г. до 20.03.2018 г., ведно със законната лихва върху горните три
главници от 20.03.2018 г. до окончателното плащане, както и да заплати сума
в размер на още 917.59 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС
и сума в размер на 605.58лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред
САС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК и на основание чл. 10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ
- сума в размер на 5 лева - за държавна такса за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Решението на СГС, І ГО, 11 състав в осъдителните части, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11