№ 8790
гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110164482 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Н.
Н. Н.ова,ЕГН **********,с адрес ****,с пълномощник адв.Д. М.,с адрес
***,против „****,със седалище и адрес на управление *****,представлявано
от ****,с искане за прогласяване недействителност на договорна клауза по
чл.4 от приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 534470
относно заплащане на неустойка при непредоставяне на поръчител в размер
на 3,28 лева дневно,но не повече от 10% от стойността на кредита,на клаузата
по приложение № 3,според която заемополучателят следва да заплати 50 лева
такса за ВИП обслужване,както и осъдителен иск за осъждане на ответника
да заплати сумата от 5 лева,предявена като частичен иск от 98,50 лева като
заплатена без основание.
В исковата молба се твърди,че на 23.01.2023 г. страните са сключили
договор за потребителски кредит № 534470,а според чл.4 от приложение 5
към договора заемополучателят е длъжан да предостави обезпечение като при
непредставяне на обезпечение възниква дължимост на неустойка. Ищцата
Н.ова сочи,че уговорената заемна парична сума е 500 лева,а срокът за
издължаване – един месец. Според ищцата Н.ова в предоставения
погасителен план е включен общ размер на задължението от 665,16 лева,от
които 500 лева главница,16,66 лева възнаградителна лихва,50 лева такса за
преференциално обслужване и 98,50 лева неустойка. В исковата молба са
изложени твърдения,че клаузата за неустойка противоречи на императивни
правила на ЗПК и се явява недействителна. Твърди се,че чрез уговаряне на
неустойката заемодателят реализира скрита печалба,а същевременно се цели
заобикаляне разпоредбата,регламентираща максимален размер на ГПР.
Ищцата Н.ова сочи,че такава клауза за неустойка не съответства на типичните
за неустойката функции,поради което е нищожна. В исковата молба са
изложени твърдения,че при сключване на договора е подписано и
приложение № 3,според което е уговорено заплащане на 50 лева за ВИП
обслужване,изразяващо се в удължено работно време и участие в промоции
или томболи. Според ищцата уговарянето на такса за дейности,свързани с
1
предоставянето и управлението на кредита нарушава императивната
забрана,установена в ЗПК за начисляване на такси за дейности,свързани с
предоставянето на заема. Ищцата твърди,че сумата от 5 лева,предявена като
частичен иск от 98,50 лева е платена без основание.
С исковата молба са представени писмени доказателства,които следва
да бъдат допуснати,защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
Неоснователно се явява искането за задължаване на ответника да
представи договор за потребителски кредит № 534470 при съобразяване на
обстоятелството,че този договор е представен като доказателство към
исковата молба.
Съдът намира,че искането за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с друго такова относно информация за всички сключени между
страните договори за кредит следва да бъде оставено без уважение,тъй като
съдът е сезиран с конкретен правен спор и изискването на подобна
информация е неотносимо към конкретния правен спор.
В срока за представяне на писмен отговор е депозиран такъв от
ответника със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че с
подадената искова молба се е достигнало до недопустимо съединяване на
установителни искове с осъдителни искове. Твърди се,че за ищцата липсва
интерес от предявяване на установителните искове. Оспорени са твърденията
уговорената неустойка да е недействителна като ответникът изразява
становище,че чрез клаузата за неустойка нито се нарушава ЗПК,нито ЗЗП.
Твърди се,че неустойката е уговорена поради липсата на поръчители или на
банкова гаранция. Оспорен е и искът за недействителност на
клаузата,пораждаща задължение за такса от 50 лева поради ВИП обслужване.
Твърди се,че таксата се начислява за допълнителни услуги,несвързани с
договора за заем. Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.
С писмения отговор са представени писмени доказателства,които
допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от
ГПК ищцата следва да установи обстоятелствата,на които основава исковете
си за недействителност на договорни клаузи,а ответникът следва да докаже,че
при уговаряне на договорните клаузи са спазени императивните изисквания
на закона. По исковата претенция с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД ищцата следва да докаже,че е заплатила сумата от 5 лева,а ответникът
следва да докаже,че има основание да получи плащането.
Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ответника да
2
представи писмено доказателство по реда на чл.190 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на информация
относно други договори за кредит,сключени между страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.03.2024 г.,от 10,00 часа,за която дата и час страните да бъдат призовани,да
им бъде изпратен препис от определението,а на ищцата – и от писмения
отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3