О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….……./……….…….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 1262 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 27697/15.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс
– Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу
Решение № 1305 от 11.03.2020 г., постановено по гр. д. № 13619/2019 г. по описа
на РС-Варна, ГО, 16-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че А.
Алберти Н., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. Варна кв. Бриз – Юг, ул.
"Вл. Василев" № 4, действащ чрез адвокат Р.С., не дължи на въззивника, сумата в размер на 3121.70 лева, представляваща стойността
на ел. енергия, начислена по едностранна корекционна процедура, за която е
издадена фактура № **********/15.07.2019
г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, кв. Бриз - Юг, ул. „Вл.
Василев“ № 4, за периода от 19.01.2019 г. до 18.04.2019 г. с
кл. № ********** и аб. №**********.
В срока по чл. 263 от
ГПК, въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба
с вх. № 30438/26.05.2020 г.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба:
Въз
въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите
за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът твърди, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл.
200, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на
07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
Твърди се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на
реално потребено от абоната количество ел. енергия, защото е осъществен достъп
до вътрешността на електромера, като в схемата на свързване на СТИ е свързана
/запоена/ допълнителна платка с елементи, включена към трите измервателни
системи, поради което електромерът не съответства на одобрения тип. Излага се,
че доставеното количество ел. енергия е безспорно доставено и потребено от
въззиваемия. Навежда се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1
от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В условията на евентуалност е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В
отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакувания
съдебен акт да бъде потвърден. Въззиваемият оспорва доводите на въззивника за
наличие на правно основание, от което да произтича гражданското притезание, предмет
на настоящото производство, доколкото ОУ, касаещи едностранното преизчисляване
на доставена ел. енергия за минал период, са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Оспорва
и реалността на доставената електроенергия. Въззиваемият поддържа, че не може
да бъде приложена корекционната процедура и по чл. 48 и чл. 50 от ПИКЕЕ, тъй
като същата противоречи на чл. 2, ал. 2 от ЗЕ и на чл. 82 от ЗЗД, които са
нормативни актове от по-висок ранг, което обуславя приложението на чл. 15, ал.
3 от ЗНА. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Страните
не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 27697/15.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу
Решение № 1305 от 11.03.2020 г., постановено по гр. д. № 13619/2019 г. по описа
на РС-Варна, ГО, 16-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №
1262/2020 г. на
ОС-Варна за 15.07.2020 г. от 9:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.