Определение по дело №21/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по въззивна жалба на защитника на подсъдимия И. Б. Г. против присъда №818/17.03.2014 год., постановена по нохд №304/13 год. по описа на Районен съд - Г. Д., с която подсъдимият И. Б. Г. е признат за виновен в това, че на 10.07.2012 година в [населено място], област Б., се е заканил с убийство на И. К. Л. от [населено място], област Б., като му е казал „ще те утрепа, ако те набарам някъде насаме ще те утрепа, студен ще те целуват” и тази закана е възбудила основателен страх у Л. за осъществяването й - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание същия текст вр. с чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 години.

Със същата присъда И. Б. Г. е осъден да заплати на И. К. Л. сумата от 1 100 лева по предявен от Л. граждански иск за неимуществени вреди, причинени от престъплението, като над присъдения размер искът е отхвърлен като неоснователен.

В жалбата си защитникът излага доводи за необоснованост на фактическите констатации и правни изводи, иска отмяна на атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, излагат се подробни съображения.

Представителят на държавното обвинение изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда, прави искане същата да бъде потвърдена.

Повереникът на гр.ищец и частен обвинител И. Л. счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Иска се потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, след като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно правомощията си по чл.313 и 314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна районният съд е изяснил правилно относимите по делото обстоятелства, от които се установява следното:

Съпругите на подсъдимия Г. и на пострадалия И. Л., като първи братовчедки били в добри отношения. Свидетелят Л. от около 40 години работел като таксиметров шофьор на товарен автомобил, като такъв започнал работа и подсъдимия Г.. Местостоянката на товарните автомобили, извършващи таксиметрова дейност в [населено място] от дълги години била - района на керамична фабрика. Свидетелят Л. притежавал товарен автомобил м. ГАЗ, а подсъдимия Г. товарен автомобил м.ЗИЛ. Отношенията между двамата постепенно започнали да се влошават, преди всичко за това, че нямало достатъчно работа за всички шофьори, извършващи превоз с товарни автомобили. Оформили се две конкурентни групи. Подсъдимият Г. и И. Л. били в различни групи, при което почти ежедневно шофьорите си правили различни номера, за да може да вземат клиенти на конкурентите си – автомобилите се паркирали по начин да не могат там да паркират конкурентите, пукали се гуми, манипулирали се клиенти. Така постепенно отношенията се обтегнали в значителна степен, като стигали и до нетърпимост.

В едната група били пострадалия И. Л. и свидетеля Д. К., а в другата подсъдимия Г. и свидетелите М. и Г. Л.. Постепенно отношенията между Г. и И. Л. все повече се влошили, като се стигало и до отправени псувни и закани от Г. към Л., както и такива към свидетеля К.. На 10.07.2012 година рано сутринта И. Л. отишъл на работа. Паркирал автомобила си, след което седнал на пейка под дърветата, на която почивали шофьорите. Около 08.30 часа при него отишъл подсъдимият Г..Точно в този момент наоколо нямало други хора. Г. напсувал Л., след което извадил желязно ножче, на което имало тирбушон. Тирбушонът бил изваден и бил с дължина няколко сантиметра. Г. вдигнал с ръка ножа с извадения тирбушон и го насочил към главата на И. Л.. Л. успял да мръдне, при което вместо в главата, ударът с тирбушона попаднал в лявото му рамо, като от раната потекла кръв. Точно в този момент пристигнал свидетеля К..Това предотвратило по нататъшните действия на Г., който прибрал ножчето с тирбушона и се насочил към камиона си, като започнал да се заканва на И. Л., че "ще го утрепе, ако го набара някъде насаме, че студен ще го целуват", като продължавал да го псува и да му се заканва. И. Л. се изплашил, че подсъдимия ще осъществи отправената закана за убийство. Псувни и закани били отправени от Г. и по отношение на свидетеля Д. К.. Било уведомено РУП – Г. Д.. Местопроизшествието било посетено от полицейските служители Ю. и М., които провели разговори с подсъдимия Г. и със свидетелите И. Л. и Д. К..

Полицейските служители съставили протоколи за предупреждение както на Г., така и на Л.. След това И. Л. потърсил медицинска помощ във ФСМП – Г. Д., след което посетил кабинета на д-р А. П. – ортопед-травматолог. Било му издадено медицинско удостоверение от д-р П..

В медицинското удостоверение било отразено, че на 10.07.2012 година около 8.30 ч., И. Л. е бил ударен с тирбушон по ляво рамо от познато лице. При прегледа било установено наличие на прободна рана в областта на лява раменна става, с което са причинени болки и страдания. След като му била оказана медицинска помощ, Л. се върнал временно на работното си място, но няколко дни след това не ходил на работа, тъй като се страхувал за живота си, предвид извършеното върху него нападение от Г. и от отправената му закана за убийство.

Съгласно заключение по изготвена на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, телесната увреда на И. К. Л. се изразява в прободна рана в лявата раменна област, причиняваща му болка и страдание. Същата е вследствие на удар с остър предмет, какъвто е и тирбушона.

Вещото лице д-р Б. е категоричен, че не е възможно Л. сам да си е причинил такова пробождане.

Видно от заключение по изготвена комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза, след извършено освидетелствуване на И. Л. и проведени специализирани психиатрични и психологични методи на изследване - заканите отправени от страна на И. Б. Г. към пострадалия И. К. Л. са възбудили основателен страх в Л.. Твърденията на вещите лица сочат, че Л. продължава да изпитва страх, като същият е изпитвал остра стресова реакция която с течение на времето се е разгърнала в посттравматично стресово разстройство.

Данните от извършено съдебно психиатрично-психологично освидетелствуване на И. Б. Г., според анализ на резултатите от тестово и специализирано психиатрично-психологично изследване очертават освидетелствувания като общителен, комуникативен, трудолюбив, деен, предприемчив, амбициозен. На този фон поради пречките, които има при осъществяване на желанията си, той може да стане подозрителен, фрустриран, особено сензитивен към професионалната си реализация, както и полагащ значителни усилия с цел запазване на постигнатото и увеличаване на резултатите.

Резултатите от специализираното тестово и клинично изследване не са констатирали наличие на физическа и вербална агресивност в поведението на Г.. Налице е обаче явна склонност към цензуриране на изказванията и поведението, съобразно конкретната обстановка и фактология. В съчетание с регистрираните завишени стойности по скалата за социална желателност, при освидетелствания се долавя стремеж да оправдае своите действия с външно предизвикателство и стечение на обстоятелствата. Създалата се ситуация на напрежение и продължителната фрустрация на работното място в определени моменти на затруднение и/или евентуална провокация, биха могли да предопределят действия с прояви на раздразнение и гняв, без да се достига степента и тежестта на болестна мотивировка на действията.

Вещите лица са категорични, че е възможно от страна на подсъдимия да бъде проявена агресия в зависимост от конфликтната ситуация.

Така установените факти се потвърждават от събраните писмени и гласни доказателства, както и експертни изводи, които безспорно установяват действията на подсъдимия Г. по осъществяване на престъпния състав.

Налице е обективиране чрез думи и действия на закана с убийство спрямо определено лице, която е възприета от заплашения и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.

В настоящия случай подсъдимият е отправил конкретна словесна закана за убийство „ще те утрепа, ако те набарам някъде насаме ще те утрепа, студен ще те целуват”, придружена с действия, като Г. насочил желязно ножче с изваден тирбушон към Г. и нанесъл прободна рана в лявото му рамо.

При анализа на доказателствата, правилно районният съд е дал вяра на свидетелите И. Л. и Д. К., чиито показания намират опора не само в останалите гласни доказателства, но и в заключенията по изготвените съдебно психиатрично-психологични експертизи, съдебно-медицинска експертиза.

От показанията на св.И. Л. се установява начина на извършване на престъплението, а именно отправяйки словесните изрази „ще те утрепа, ако те набарам някъде насаме ще те утрепа, студен ще те целуват”, подсъдимият е насочил желязно ножче с изваден тирбушон към Г. и нанесъл прободна рана в лявото му рамо, при което заплахата за Л. е била реална и възникнал основателен страх за живота му. Относно възприетата опасност за живота на пострадалия свидетелства и Д. К., който лично възприел отправените към Л. заплахи. Същият подробно описва състоянието на пострадалия след случилото се, твърди, че след възприетата от Л. закана за убийство, последният бил много изплашен, след случая Л. идвал със страх на работа.

Тези показания се подкрепят и от заключението по изготвена съдебна психиатрично-психологична експертиза, видно от която действията на подс.Г. са възбудили основателен страх у пострадалия Л..

Макар и не преки свидетели на случилото се, релевантни факти по делото установяват свидетелите М. и В. - служители в РУП – Г. Д., първият посетил по сигнал мястото, а вторият работил по процесната преписка. Според техните показания, влошените отношения между Г. и Л. като колеги датира от доста време преди случая, подсъдимият според показанията на тези свидетели се определя като агресивна личност, чиито действия на процесната дата са изплашили сериозно пострадалия Л..

Предвид изложеното законосъобразно районният съд е приел, че подсъдимият И. Б. Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

По наложеното наказание:

За престъплението по чл.144, ал. 3 вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до 6/шест/ години.

Районният съд, предвид разпоредбата на чл.54 от НК е наложил на И. Б. Г. наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години/.

Настоящият състав намира, че наказанието на подсъдимия е съобразено с всички относими обстоятелства – данните за личността на подс. Г., причините за извършване на престъплението, поради което и законосъобразно е прието, че така определено към минимума, то ще поправи и превъзпита дееца.

По предявеният граждански иск :

Пострадалият е предявил такъв в размер на 4 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието.

От писмените - медицински доказателства и от гласните такива, се установява телесната увреда, която е била причинена на Л. от деянието, изразяваща се в прободна рана в лява раменна област, причинила му болка и страдание. В резултат на преживяното Л. се е страхувал за живота си. При заявена претенция от пострадалия и съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи паричен еквивалент за обезщетяване на претърпените душевни болки и страдания. При преценка на доказателствата, районният съд се е съобразил с характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и настъпилия вредоносен резултат, с оглед на които настоящият състав намира, че определената сума в размер на 1 100лв. е достатъчна да обезщети болките и страданията на пострадалия Л..

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че не са налице нарушения нито на материалните, нито на процесуалните норми на закона, които по необходимост да водят до отмяна или изменение на обжалваната присъда и същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава присъда №818 от 17.03.2014 година, постановена по нохд №304/13 год. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: