Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, ІХ-ти касационен състав
На трети февруари две
хиляди и двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове:
1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Ангелина
Георгиева
Прокурор: Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2629 по описа за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на М. Р.В. *** против Решение №125/27.09.2021г. по НАХД
№79/2021г. на РС-Провадия, с което е потвърден Електронен фиш серия К №***** на
ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и е осъден
да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата депозирана
от процесуален представител на В. се твърди, че Решението на РС-Провадия е
неправилно и незаконосъобразно. Отново са изложени доводите за издаване на електронния
фиш след изтичане на законово установения срок. Неправилно РС приел, че са
спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, че са приложими разпоредбите на чл.11
от ЗАНН във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК и предвидения 3 годишен срок. Касаторът
счита, че не следва да се прилага само абсолютната давност в производството по
издаване на ел. фиш. Поради това се оспорва решаващият извод на РС, че не е
налице основание за отмяна на ел. фиш, че той е правилно и законосъобразно
издаден и следва да бъде потвърден. Претендира се отмяна на Решението на РС-Провадия
и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен електронния
фиш. Иска се ОД на МВР-Варна да бъде осъдена да заплати на касатора направените
разноски за настоящата инстанция.
Ответната страна –
ОД на МВР- Варна в депозирани от упълномощения юрисконсулт писмени бележки
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Оспорва я изцяло. Решението
на РС било постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по
делото факти, след обсъждане на доводите в жалбата. Правилно РС намерил
производството за законосъобразно проведено, без да са допуснати процесуални
нарушения, които да нарушават правото на защита на санкционирания. Правилно
РС-Провадия намерил фиша за съдържащ ясно и пълно описание на нарушението,
поради което не било нарушено правото на защита на санкционирания. С оглед
обществената опасност на случая правилно не бил счетен за маловажен и за него
не е приложен чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Поради това се моли за отхвърляне на
касационната жалба като неоснователна и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на уважаване на
жалбата при предявена претенция за присъждане на касатора на адвокатско
възнаграждение над минималния размер се иска присъждането му в минимума.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна предлага касационната жалба да бъде отхвърлена и Решението
на РС-Провадия да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба
е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно
легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1
от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата се
твърди нарушение на закона, което е основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Решението е валидно
и допустимо.
Потвърденият с
Решение №125/27.09.2021г. на РС-Провадия електронен фиш серия К №***** на ОД на
МВР- Варна е издаден на касатора М. Р.В. *** за това, че на 05.10.2019г. в 16.35часа
по път А-2 / автомагистрала „Хемус“ /, при пътен възел
„Ветрино“ в посока гр.Варна с л.а. Мерцедес ЦЛС 500 с
рег.№ Т****АК извършил нарушение за скорост, като при разрешена скорост от 140км/час,
с автоматизирана техническа система ТFR1M-600 е установено и
заснето, че превозното средство се движи със скорост 188км/час, т.е. с 48км/час
превишение на скоростта. В графата за собственик, респ. ползвател във фиша са
посочени имената на касатора, на когото собственика на автомобила Р. В. В. в
писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП е заявил, че го предоставил за
ползване на 05.10.2019г. в 08.00часа. Деянието е квалифицирано като нарушение по
чл.21 ал.1 от ЗДвП и за него на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.5
от ЗДвП на В. е наложена глоба от 400лв., като му е указано, че съгласно
чл.189, ал.9 от ЗДвП при заплащането й в 14-дневен срок от датата на получаване
на писмото с обратната разписка дължи 70% от размера й възлизащ на 280лв.
Неоснователни са
оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон
от РС-Провадия. Постановеното от него решение е правилно, мотивирано и
законосъобразно. Извършена е задължителната проверка за законосъобразността на производството
по издаване на оспорения ел. фиш и по установяване на лицето, което носи
отговорност за него и са направени правилни и съобразени с установените факти и
приложимите разпоредби изводи за липсата на основание за отмяната му.
Настоящият състав споделя изводите на РС-Провадия,
че електронен фиш серия К №***** на ОД на МВР- Варна е с изискуемото съдържание
в чл.189 ал.4 от ЗДвП и съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната
му квалификация и основанието за налагане на наказанието и при издаването му не
е допуснато съществено нарушение на правилата. На приложения в преписката клип
№3836 от автоматизираната техническа система ТFR1M-600 на 05.10.2019г. разположена
в служебен автомобил с рег. №В **** НС на път А-2 / автомагистрала „Хемус“ /,
при пътен възел „Ветрино“ в посока гр.Варна в 16.35часа е заснето приближаващото
към гр.Варна ППС - л.а. Мерцедес ЦЛС 500 с рег.№ Т****АК със скорост 194км/час,
при въведено в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта за магистрала до
140км/час. Поради това правилно РС-Провадия намерил за доказано и правилно
квалифицирано извършеното с това полуремарке нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Правилно
то е описано в ел. фиш и установената скорост, с която се е движело пътното превозно
средство, която е превишавала разрешената от закона максимална скорост от 140
км/час за дадения пътен участък с 48км/час, като в полза на нарушителя от
измерената скорост е приспаднато допустимото за техническата система отклонение
от 3% при движение със скорост над 100км/час възлизащо на 6км/час. Извършеното
с това ППС нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство,
тъй като за него в чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е предвидено налагане на глоба от 400лв.
и не се налага наказание лишаване от правоуправление и не се отнемат контролни
точки, в съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП за него е издаден ел. фиш. Съгласно
чл.189 ал.4 от ЗДвП собственикът на МПС заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, на което се издава и изпраща електронен фиш за
нарушението. В съответствие с тази правна уредба РС-Провадия отчел, че
собственика на л.а. Мерцедес ЦЛС 500 с рег.№ Т****АК Р. В. В. *** е представил писмена
декларация, че М. Р.В. е лицето, на което го е предоставил сутринта на 05.10.2019г.
за ползване и който го е управлявал по време на нарушението. Правилно РС отчел,
че с ел. фиш именно на ползвателя на МПС е наложена глобата за извършеното с него
нарушение във фиксирания размер от 400лв. в чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП. Тази глоба
се налага на водач, който превиши с над 41 km/h до 50 km/h разрешената
максимална скорост при движение на МПС извън населено място.
Правилно РС
отхвърлил като неоснователни доводите във въззивната жалба, развити и в касационната,
че е изтекла предвидената в закона давност за ангажиране на отговорността на В.
за нарушението. Неоснователно пред въззивния съд и в касационната жалба се
претендира приложимост на давностните срокове в чл.34, ал.1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за електронните фишове издадени на основание чл.189, ал.4
от ЗДвП. За електронните фишове е приложима специалната уредба в чл.189, ал.4 и
следващите от ЗДвП. По дефиницията в § 6 т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи. Ел. фиш безспорно не е акт за установяване на административно
нарушение, поради което са различни изискванията за неговото съдържание и
правилата за издаването му. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Ел. фиш се издава по утвърден образец за цялата страна с изискване да съдържа
посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Тъй като ел. фиш е електронно изявление създадено
чрез административно-информационна система и не е волеизявление на физическо
лице, без значение е датата и името на този, който извършва техническата
дейност по разпечатването му на хартия. За разлика от ел. фиш, АУАН е
волеизявление на оправомощено за това длъжностно лице, с което се повдига и
предявява обвинение на дадено лице за извършване на административно нарушение,
поради което ЗАНН изисква задължително в АУАН да са посочени дата на
съставянето му, имената и длъжността на органа, който го съставя и подписа му.
В чл.189, ал.5 от ЗДвП е предвидено, че ел. фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2
с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На посоченото
в декларацията лице се издава и изпраща ел. фиш по ал.4 за извършеното
нарушение, а първоначално издаденият ел. фиш се анулира. Правилно РС преценил,
че в конкретното производство е спазена описаната в ЗДвП процедура.
За разлика от
производствата при които е съставен АУАН и издадено НП, глобата по което се заплаща
в размера определен в НП или в решението на съда по обжалването му, при ел. фиш
в чл.189, ал.9 от ЗДвП е предвидено, че глобата наложена с него се дължи в
по-малък размер от наложената – в 70 на сто от нейния размер, ако се плаща в
срока по ал.8.
Аргумент за
съществените различия в производството по издаване на ел. фиш на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП спрямо производството по съставяне на АУАН в ЗАНН е и чл.189,
ал.11 от ЗДвП, съгласно която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло
в сила наказателно постановление. Т.е. последиците на влезлия в сила електронният
фиш са същите, каквито са последиците на влязлото в сила НП, но ел. фиш и НП не
са приравнени нито по съдържание, нито по процедура на издаване. Тъй като ел.
фиш по чл. 189, ал.4 от ЗДвП не е нито АУАН, нито НП, по препращането в чл.189,
ал.14 от ЗДвП за неуредените въпроси към ЗАНН, сроковете по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за издаване на НП са неприложими за ел. фиш, а са приложими
по препращане в чл.11 от ЗАНН разпоредбите за абсолютната давност в НК.
Предвид изложеното
за нарушение на ЗДвП като процесното, изразяващо се в управление на МПС от В.
на 05.10.2019г. извън населено място със скорост с 48км/час над максимално
разрешената от 140км/час, което е установено и заснето с автоматизирано система
и е издаден електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, с
който е наложено административно наказание „глоба“ е приложима е абсолютната
давност от четири години и половина в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл.80, ал.1,
т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. От датата на нарушението 05.10.2019г. не са
изминали четири години и шест месеца към датата на постановяване на Решение
№125/27.09.2021г. на РС – Провадия, с което ел. фиш е потвърден, нито към
настоящия момент. Поради това доводите в касационната жалба за отмяна на
Решението на РС-Провадия и за отмяна на ел. фиш поради изтекъл давностен срок за
преследването му следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изложеното
правилно, законосъобразно и в съответствие с доказателствата и установените от
тях релевантни факти и обстоятелства в решението на РС-Провадия е направен
извода, че в производството по издаване и връчването на ел. фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната му като
незаконосъобразен. Фактическите и правни изводи в обжалваното решение са в
съответствие с доказателствата и приложимите разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, нарушението
е квалифицирано правилно и за него е наложено предвиденото административно
наказание „глоба“ в размера в приложимата разпоредба, на отговорния за
извършването му субект. Правилно предвид отхвърлянето на жалбата и потвърждаването
на ел. фиш на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП във вр.
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ РС-Провадия уважил искането
за разноски на ОД на МВР-Варна и осъдил жалбоподателя да им заплати на сумата
от 80лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Касационният състав
не констатира наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението
на РС-Провадия, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход
на спора искането на представителя на ОД на МВР-Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважено.
На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН М. Р.В. следва да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Водим от това и на
основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №125/27.09.2021г. по НАХД №79/2021г. на Районен съд
- Провадия.
ОСЪЖДА М. Р.В. *** с
ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от
80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.