№ 509
гр. С., 07.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело
№ 20242200100157 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът Г. И. Ф., редовно призован, се явява лично и с адв. М. С. от АК
С., надлежно упълномощен.
Ответникът Ф. А. С., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Ц. Б., надлежно упълномощена с пълномощно от 31.10.2024 г.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице условията и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото и докладва съгласно свое Определение № 750 от
09.10.2024 г., с което на страните е предявен проект за доклад, като с
Определение № 592/31.07.2024 г. съдът се е произнесъл по исканията за
събиране на доказателства.
Адв. С.: Поддържам исковата молба и подадените след нея допълнения
уточнения на исковата молба. Нямам възражения по доклада на съда и моля
същият да бъде приет. С оглед на предоставения отговор на исковата молба
възразявам срещу твърденията, че е починала следобедния ден на 11.12.2018
г., във връзка с което обстоятелство водим и днес моля да бъдат допуснати
трима свидетели. С оглед на становището на ответника ще направя едно
допълнително искане за събиране на друго доказателство относимо към спора.
Адв. Б.: Поддържам всички изложени в отговора на исковата молба
факти и обстоятелства, като оспорвам изцяло исковата молба и изложените в
нея обстоятелства. Нямам възражения по направения по делото доклад с
изключение на една част от обстоятелствената част на доклада, в която съдът
приема изложено обстоятелство свързано с възражението направено в
1
отговора на исковата молба относно придобИ.е на имота евентуално по
давност. Твърдя, че в тази част не приемам доклада. Считам, че не е правилно
да не се събират доказателства за това възражение. Съдът може да не го
уважи. Това е твърдението на моя доверител. Нямам други аргументи, защото
твърдя, че действително, ако не се приемат останалите твърдения и не се
докаже друго в процеса от твърденията на ищцовата страна, аз поддържам и
това твърдение, че имотът е придобит чрез давностно владение. Считаме, че
има значение за валидността на сделката фактът дали ответникът е придобил
имота чрез давностно владение. Владял го е ответникът от момента на
възлагане на имота от частен съдебен изпълнител 2022 г. и до днешна дата го
е придобил по давност. За установяване на възраженията на исковата молба и
днешните твърдения от страна на ответника, водя двама свидетели, които ще
установяват отношенията между страните по сделката и изпълнението на
процесния договор, по-точно престация. Тъй като са допуснати трима
свидетели щяхме да водим в днешното заседание третия свидетел. Това е
жена, която живее във входа, където живее доверителя ми. Тя работи като
готвачка в едно заведение и не може да отсъства. Ако може да се освободи по-
късно, ще помоля да бъде разпитана.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че следва да обяви
предявеният на страните проект за доклад с Определение № 750/09.10.2024 г.
за окончателен.
Съдът намира, че възражението относно значението на факта на
владение на имота, за основателността или неоснователността на предявените
искове - за изпълнение на насрещната престация на ответника като
приобретател и относно валидността на договора от 11.12.2018 г., е без
значение, поради което съдът намира, че не следва да допълва или да изменя
доклада си в този смисъл, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на пълномощника на
ответника за относимост на твърденията за придобИ.е на имота по давност,
към въпросите за валидността на процесната сделка и за изпълнението на
насрещната престация
На основание чл. 146 ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА предявеният на страните проект за доклад с Определение №
750/09.10.2024 г.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с Определение № 592/31.07.2024 г.
писмени доказателства.
Намира, че няма пречки в днешното съдебно заседание и следва да се
извърши разпит на доведените свидетели.
2
По искането за разпит на трети свидетел от страна на ответника, съдът
ще се произнесе евентуално след събирането на гласните доказателства на
яВ.те се свидетели.
Съдът предостави възможност на страните да вземат становища и да
направят искания във връзка с доклада по делото, съгласно правото им по чл.
146 ал.3 от ГПК.
Адв. С.: Във връзка с твърдението на ответниците за часа на смъртта на
В. И.а Ф.а, моля да се издаде съдебно удостоверение на мое име - М. В. С.,
което да представя пред погребална агенция „Т.“, по силата на което да се
предостави информация и документи, които са издадени на 11.12.2018 г. в гр.
С., свързани с предоставените погребални услуги на В. И.а Ф.а с ЕГН
**********. В погребалната агенция отбелязват в кой час при тях е постъпила
информацията за покойника, т.е. удостоверение, от което да е видно, кога им е
възложено на тях извършването на погребалната услуга.
Адв. Б.: Представям, с оглед отсъствието на ответника в предходното
съдебно заседание епикриза за лечение в болнично заведение и извадка от
входящ регистър на Службата по вписвания, от която на стр. 6 така, както е
отбелязано и под № 8487 е отбелязано кога нотариалният акт за извършената
сделка, в колко часа и на коя дата е вписан в Службата по вписвания. По
отношение искането на пълномощника на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, не разбрах какво ще се доказва с такава справка, която даже не
знам, какво би съдържала.
Съдът намира, че искането на адв. С. касае събиране доказателства,
освен по реда на чл. 190 ГПК, който е допустим единствено за удостоверяване
на факти, отделно от документите, които може да представи третото лице. По
отношение на искането за представяне на такива документи, които се намират
в погребална агенция „Т.“, редът за събиране на доказателства е по чл. 192 от
ГПК.
Съдът намира, че представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства от адв. Б. – епикриза, , което не е по предмета на делото, е
относимо към факта на причината, наложила отлагане на предходното съдебно
заседание. Този документ следва само да се приложи във връзка с указанията.
Като относима към изясняване на фактите по делото е представената извадка
от входящ регистър на Службата по вписванията-гр. С. за периода 11.12.2018 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА на основание чл. 148 от ГПК представената в
днешното съдебно заседание от адв. Б. като пълномощник на ответника
извадка от входящ регистър на Служба по вписвания за 11.12.2018 г.,
съдържаща осем страници.
ПРИЛАГА по делото във връзка с обстоятелствата, наложили отлагането
3
на предходното съдебно заседание, представената днес епикриза на Ф. А. С. за
проведено лечение в МБАЛ- С. към ВМА-С. за периода 07.10.2024 г. и
15.10.2024 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 190 от ГПК съдебно удостоверение в
полза на адв. М. В. С., в качеството му на пълномощник на ищеца Г. И. Ф., въз
основа на което да се снабди с друго от Погребална агенция „Т.“-гр. С., от
което да е видно в колко часа на 11.12.2018 г. на агенцията са възложени
извършването на услуги по повод погребението на В. И.а Ф.а, починала на
11.12.2018 г., като в удостоверението да е видно и въз основа на какви записи и
документи е посочен часът на възлагане на погребалните услуги.
УКАЗВА на ищеца чрез пълномощника му адв. М. В. С., че за
изискването на намиращи се в трето за делото лице документи, следва в 3-
дневен срок от днес да представи молба заедно с препис за връчване на това
трето лице, в която молба да са посочени точно документите, които това трето
лице следва да представи по делото.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
К.С.З. на 34 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
със страните и техните пълномощници;
Г.Д.Р. на 73 г., българин, български гражданин, неосъждан, бе родство
със страните и техните пълномощници;
Б. Г.ЕВ Ф. на 37 г., българин, български гражданин, неосъждан, син на Г.
И. Ф., желае да свидетелства,
П. И.А А. на 69 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без
родство със страните и техните пълномощници;
М. Ф.ОВА Х. на 37 г., българка, българска гражданка, дъщеря на Ф. А.
С., желае да свидетелства,
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност, която носят по
чл. 290 от НК, обещават да говорят истината.
Съдът ВЪРНА документите за самоличност на свидетелите.
Адв. Б.: Моля, първо да се разпита свидетелката К.З., тъй като има
служебни ангажименти.
Адв. С.: Не се противопоставям.
Съдът отстрани от залата свидетелите и пристъпи към разпита на
свидетелката Забунова.
Свид. К.З., РАЗПИТАНА КАЗА: Помощник нотариус съм при нотариус
К.Т. повече от десет години вече. Съответно и тази година също, и към
момента съм помощник – нотариус. Лицето Ф. А. С. познавам и жената, с
която е живял В. Ф.а. Поводът беше, че господинът Ф. А. дойде с молба за
4
пълномощно, заверено извън кантората, тъй като госпожата В. е неподвижна и
съответно сме се разбрали за ден, час, уточнили сме какво желае той да бъде
включено в пълномощното. Отидохме на адреса в уговорения ден.
Пълномощното беше прочетено изцяло на госпожата. Тя е потвърдила
съдържанието, съгласила се е. Аз съм го извършила удостоверяването.
Разговарях с нея. В адекватно състояние. Доста добре изглеждаща. Каза ми, че
той се грижи за нея. Той взима пенсията. Каза, че е решила апартамента да
остане на него, тъй като той се грижи за нея. Не съм имала колебание в
отговорите. Тя беше в съзнание, много добре изглеждаща жена. Много добре
запазена физически, изключвам това, че не можеше да се движи. Беше на
легло. Каза, че е с памперси и той й сменя памперсите, той се грижи за нея.
Направи ми впечатление, че в дома беше чисто за лежащо болен, тъй като
ходим не рядко в такива домове. Беше чисто. В дома на Ф. отидох, не мога да
кажа по кое време, но обикновено сделките извън кантората са следобедните
часове, по-рядко са сутрин. Сделката не беше на същия ден. Мисля, че на
другия ден сутринта. На 10 декември бях в дома на Ф.. Предполагам, че е
било следобед, не помня точно. Извън служебната ангажираност във връзка
със сделката разговаряхме. Тя ми каза, че желае да подпише това пълномощно
той да прехвърли сам на себе си апартамента, тъй като той я гледа от няколко
години и се грижи за нея. Доколкото си спомням е с издръжка и гледане. Тя
каза, че той назад във времето се е грижил за нея, тъй като здравословното й
състояние не е позволявало да полага грижи за себе си. Не съм водила
разговор за това дали някой друг се грижи за нея. Когато тя заяви това, че
желае да му прехвърли жилището, Ф. не е реагирал някак. Ако бях останала с
такова впечатление, нямаше да впиша пълномощното. Имали сме и такива
случаи. Не сме обсъждали периода, за който пълномощникът се е грижил за
нея. Причината е, че дамата беше неподвижна. Абсолютно е забранено
нотариусът да извършва сделки на друго място. Сделка се извършва само в
кантората в работно време. Пълномощното е за това, че тя упълномощава него
той да договаря сам за себе си, за да извърши сделката той да прехвърли
апартамента.
Когато посетих дома и чух нейната воля, Ф. я взе с такси, свършихме
нещата, говорихме с упълномощителката. Практиката е такава, че след
подписването на пълномощното, всички документи се връщат в кантората.
Там биват обработвани, слагат се печати, подписи и след тяхното обработване
пълномощникът вече може да получи готовите документи. Няма как да ги
оставя там, т.е. те не са предварително заверени.
На 10.12.2018 г. подписаното от мен пълномощно и декларации Ф.
трябва да ги е получил от кантората. Не съм убедена, дали ги е получил или ги
остави за вписване, за подготвяне на предстоящата сделка. Възможно е да ги е
получил в оригинал, ние да сме остаВ. в копия. При сделката тези документи
са при нас в оригинал. Такива са и правилата. Към делото са приложени
оригиналите. Нотариалният акт не помня кой го подготви за сделката. Или аз
или нотариус Т.. И двете изготвяме нотариални актове. Не помня коя от двете
5
го е писала.
Адв. С.: Спомняте ли си дали в датата на упълномощаването всички
други изискуеми документи - скица, данъчна оценка, документ за собственост
са били предоставени при вас или в друго време са били донесени в
кантората?
Свид. ЗАБУНОВА: Скица със сигурност ни е била предоставена, защото
пълномощното го пишем на база документи собственост. За данъчна оценка
не мога да бъда убедена. Може би я е донесъл в деня на сделката или я е
оставил, затова не съм сигурна за оценката. Кантората ни започва работа в
девет часа. Не е възможно преди девет часа да бъде извършена сделката.
Сделките ги насрочваме към десет часа, не преди това. Нотариусът идва в 10
часа обикновено, в девет и половина. В този ден аз занесох изповяданите
сделки в Службата по вписванията. Обичайно ги носим около 14 часа. В края
на работния ден Ф. се върна в кантората и каза, че жената е починала.
На място ходих. Номерът на блока не мога да кажа, но е крайните
блокове на кв. „Д.“. Може би тридесет и някой номер. Блокът е съседен на
тридесет и шест блок със сигурност. Нотариалното дело се пази при нас пет
години.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от залата.
Свид. Г.Р., РАЗПИТАН КАЗА: Знам, че майката на Г. Ф. се казва В., а
мъжа й беше И.. Като комшии се познаваме. Много от малък ги познавам и с
мъжа й се познавах И. Ф.. Те преди живееха на една улица, когато ги познавах
в кв. „К.“, но ги смениха и сега не мога да кажа коя е улицата. След това се
преместиха до нашия блок. Аз живея в първи блок, те живеят в девети в „К.“.
Знам жилището, в което тя е живяла. Блокът го знам, но не мога да кажа
етажа. Жилището, в което последно тя живя се намира в кв. „К.“ блок 9, а аз
живея в първи блок, една улица ни дели. Мисля, че на 11.12.2018 г. Първо ми
се обади малкият й син, той беше жив тогава - М. Ф., и ми каза: „Знаеш ли, че
мама почина?“. Викам: „Не знам“. Това беше преди обяд между осем и девет
часа. Той ме уведоми по телефона. После ми се обади брат му и каза: „Знаеш
ли, че мама почина?“ и пита, дали брат му М. е бил при мен. Аз щях да
пътувам за С., но го отложих пътуването си по причината, че като приятели
трябваше да помогнем за погребението на кака В.. Помогнах с ходения. Питах
моята братовчедка, понеже работи в погребална агенция, Я.К. се казва и да
питам, как са нещата, какво се прави всъщност. С това помогнах, както и с
присъствието си, защото за всичко трябват хора. За утеха на М. бях. Където ми
кажеха, с колата ги водех. Возех М. по-точно него ден, защото той ми беше
като син. Ходихме да пазарим него ден работи за погребението. Беше преди
обяд. Спомням си го, защото Ви казах, че на 11 декември научава, че В. е
починала и на другия ден вече… На следващия ден, след като ми се обадиха,
че е починала, аз се обадих на Я.К.. На следващия ден е това, което описвам,
че ходихме с М. да купим неща за погребението. В. беше женена ли, на
6
приятелски начала ли, живееше с някакъв човек. Не го познавам този човек. И
да съм го виждал не знам, че е той. Виждал съм я в промеждутъка за време за
два-три дена и ми се е оплаквала, че не я оставил намира и не искала повече да
живее с него. Не искаше да живее с този човек, с който са живели. Мисля, че
Ф. ли беше, нещо такова. Не мога да си спомня колко време преди да почине
ми го е казвала. Блоковете ни са един до друг. Тя излизаше понякога и сядаше
отвън на пейката и сме си говорили. Когато В. почина, живееше при приятеля
си, но не знам, къде. Мисля, че в някакъв блок в кв. Сини камъни“ или в кв.
„Д.“, там някъде. Аз съм я виждал в „К.“. И., мъжът на В., почина рано. Не
мога да кажа колко години е живяла с приятеля си. Не знам колко години
преди смъртта си В. е живяла с Ф.. Точно не мога да кажа колко.
Приблизително, може и десет години да са били. В апартамента в „К.“
живееше М.. Когато майка му я нямаше, той сам си живееше. Апартаментът
на Г. е отсреща в същия блок в „К.“ и не мога да кажа, дали е живял в
апартамента с М.. М. работеше на частно. Всичко можеше да прави -
строителство, заваря, каквото си помислиш можеше да прави. М. можеше да
извършва всякаква строителна работа. Редовно работеше. Работеше като роб.
На моменти употребяваше алкохол. Не знам дали се напиваше. М. не съм го
виждал пиян във видимо нетрезво състояние. Виждал съм го почерпан.
В. и двамата й сина бяха в отношения, щом М. живееше с майка си
мисля, че са добри отношенията, а пък Г. и той. Те са майка и син. За
отношенията между Г. и В. не знам, но за М. знам, че живееше с майка си. Не
мога да кажа, дали са имали пререкания и скандали. Знам коя е датата, на
която почина В., защото ми се обадиха. Първо ми се обади М. и след това ми
се обади Г.. Търсеше брат си и ми вика: „Знаеш ли, че мама почина?“. Викам:
„Откъде да знам?“. Аз не живея в града, а живея на пътя, на главния път I-66
Б.-С.. На 11 декември 2018 г. ми се обадиха и М. ми каза първо: „Мама
почина“, после Г. ми каза: „Знаеш ли, че мама почина?“. На следващия ден
ходих да помагам на М.. Обадиха ми се между 8 и 9 часа сутринта. Не знам,
откъде са взели В., когато е починала, но знам, че не живееше в кв. „К.“.
Мисля, че почина в жилището на приятеля си. Погребението организира Г.. Г.
ходи да плаща нещата за погребението. Аз ходих на погребението. Беше
погребението на 12.12.2018 г. Мисля, че беше един часа на обяд на Новите
гробища.
Имам крайпътно заведение на гърба на кв. „Р.“ и там живея в
заведението. На първия етаж е заведението, на втория етаж е хотелската част.
Собственик съм на това заведение. По пет пъти максимум на ден идвах през
2018 година идвах в С. да пазаря и други работи да върша.
Виждал съм я В. последната година, когато тя стои отвън и когато се
движи, понеже блоковете ни са един до друг и улучвам момента, като се
движа, нали живеем един до друг блоковете и като минавам с колата, тя ми е
викала: „Д., ела да те видя“. В. през 2018 г. съм я виждал пред блока на
скамейката в „К.“. Собственик съм на дворно място в „К.“. Майка ми и баща
ми живееха на ул. „О.“ ...... Не мога да си спомня, кога като седмица сме
7
разговаряли с В., но когато сме се виждали сме си говорили общи приказки.
Апартаментът си е неин, аз мога ли да я питам, защо идва. В. се оплакваше, че
имали неприятности с приятеля си и вика: „Не мога да го оставя“, поради
причината, че тя искала да го остави, но той не я пускал да си идва. Не мога да
отговоря на въпроса, дали през 2018 година В. е боледувала, дали е ходила в
болница и кой се е грижил за нея.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
Свид. П. А., РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Г. Ф. и неговата майка. Те
бяха първите хора, с които се запознахме, когато се нанесохме в блока в „К.“.
Още не бяха нанесени всичките. Ние бързахме да се нанесен, защото бяхме на
квартира и те бяха първите хора в този блок. Това беше на 25 април през 1986
година. Тя живееше в голям апартамент в „К.“, тристаен с разширение, а сина
й живееше срещу нейното жилище в тристаен апартамент, без разширение.
Нашият апартамент е в другия вход, в съседния вход. Бяхме много близки,
защото децата – нейните внуци и моите синове бяха на една възраст и ходеха
заедно на училище. Малкият й внук и моя син са връстници. От там се
сприятелихме с Г. Ф. и се събирахме семействата често покрай децата. Бяхме
много близки покрай децата. Датата, на която почина тя я свързвам с това, че в
него ден, два-три дни преди това получих много силни болки в крака и имах
запазен номер при ортопед. На 11 декември отидох сутринта на ортопед и ми
сложиха инжекция в коляното и ми казаха, че имам износена става, след което
отидох в социалното, но още не беше отворено. В девет часа отваряли
социалните. Исках да си купя бастун и с това нещо свързвам аз нейната смърт.
Аз се връщам от социалните с бастуна и от едно такси слизам с мъжа ми и в
този момент Г. Ф. и М. Ф., двамата сина на кака В. слизат от колата на Г. и М.
плачеше. Попитах: „Какво стана, М.е?“ и М. каза: „Мама почина“. Попитах
как е станало и той каза: „Не знам. Сега се връщаме от там“. Това да е било
някъде към 10,30 часа. Помня часа, защото аз изчаквах и не бяха отворили
още социалните, а те отварят в 9 часа и да си взема този бастун от магазина.
Говоря за сградата до Лимонадената фабрика. Разговорът с двамата не мога да
кажа колко продължи. Те бързаха, трябваше да вземат някакви неща от „К.“ и
да ги носят в дома, в който е починала. Тя почина в дома на Ф.. Там не съм
ходила никога в този дом. Знам, че е близо до някаква градина, имало там
В.чка и те ходили там лятото да гледат майката на Ф.. Кака В. да я храни. Тя да
гледа майката на Ф.. Майката на Ф. била на инсулин, доколкото съм чувала от
нея и тя е ходила да й слага инжекциите и да се грижи за нея. Някъде в „Д.“
ли, близко било до някаква вила. Не съм ходила на погребението. Мисля, че
погребението беше на другия ден, защото аз си бях легнала следобед да спя и
М. дойде и звънна на вратата и донесе раздавка от погребението. Тя нямаше
заболяване. За това заболяване научих по-късно, защото тя беше лежала в
болница и като я докараха от болницата блокът се санирваше и ние бяхме
излезли всички съседи пред блока и тя дойде и седна при нас. Каза, че е дошла
8
да вземе нотариален акт, защото иска жилището й да се прехвърли на големия
й внук И., защото той носи трите имена на дядо си И. Г.ев Ф.. Поговорихме
малко и после Ф. й каза: „Хайде, хайде да тръгваме“, защото трябвало да
слагат инжекции на майка му. Тя тогава беше с Ф. и той й каза да тръгват, за
да слагат инжекции на майка му. Това беше през есента. Това беше няколко
месеца преди да почине. Тогава от нея разбрахме, че е имала някакво
онкологично заболяване и, че е ходила в С.З. в болницата. Тя постоя около
половин час при нас на пейката, ние се събираме следобед и после си отиде и
повече не съм я виждала. Тя многократно си е идвала, когато живееше с Ф., но
нещо не се разбираха двамата. Тя избяга, дойде си. Даже снаха й беше ходила.
Тя ми е показвала сини петна по корема си. Той я беше бил и ми се оплакваше,
че повече няма да стъпи там. Той искаше неща от нея интимни, които тя не е
искала да върши. Питах я, как е възможно да живее с толкова по-млад човек
от нея. Много ясно, че той ще иска сексуален живот и защо се връща при него.
Тя каза, че той я заплашва. Тя като се върне, той всеки ден се върти покрай
блока и я търси, защото му била малка пенсията. Той идваше пред блока да я
търси и тя се връщаше пак при него, после пак си идваше. Много пъти снаха й
с кола й пренасяше багажа, после пак се върна при него. Не помня коя година
беше, но може би една-две години преди да почине. Дори той заплашваше,
бяхме с една съседка пред блока и той й звънял, но тя не му отворила и дойде
при нас на пейката и донесе едни снимки и ни показа едни снимки на мен и на
Г. - съседка в нашия блок. Снимките бяха на кака В., на които е чисто гола,
седнала на една пейка и си пъха едно шише отдолу и една друга снимка, пак
чисто гола. Кълна се във внуците си, че това което видях на снимките е
истина. Той говореше много лоши работи за нея. След като той си отиде и аз й
казвах на кака В.: „Како, В., знаеш ли какви снимки донесе и показа на мен и
на Г.?“ и не знам после как се минаха два-три дни и тя замина пак. Един път я
срещнах в пазара и викам – „Защо се е върна при него. Той те беше бил и
какви снимки ни показа“. Тя вика: „Тези снимки той ми ги направи насила.
Затова ме бие и ме удряше в корема, защото не исках да направя тези снимки“.
Не знам тя да се е оплаквала в полицията. Има още един свидетел от нашия
блок, ако става въпрос за тези снимки, ако не вярвате на мен, която ги е
виждала тези снимки. Г. се казва, съседка от нашия вход. Двете бяхме с Г..
Мъжът й е Д.Д. ли е. Казва се Г., но й викаме Г.. Тя живее в десети-
единадесети апартамент. С тази Г. са били съседи по къща преди. Може би
една седмица, след като тя се върна при него, я срещнах в пазара и й викам:
„Како, В., как можа да отидеш пак при него? Той виж какви снимки ти е
правил?“. Тя каза: „Ами като ме заплашва“. Заплашвал я е, че ще отиде пак в
махалата да говори за нея и да показва снимки. Той дори се беше сприятелил
по едно време с М., малкият син на каза В. и му даваше алкохол и го караше
да гони майка си от къщи, и да отиде тя пак при него. Не знам, дали е имало
да се обажда на синовете си, но снаха й със сина й два-три дни ходеха с колата
да й пренасят багажи, защото тя като отиде при него и по една седмица
мъкнат багажи. После като си дойде, започват да ги мъкнат обратно. Пренасят
9
багажи от дома му и след това обратно.
В момента с Г. сме в отношения като съседи. Ние сме съседи и
пенсионерите излизаме всеки ден пред блока и си говорим, но не така да си
ходим по гости. Г. не е разказвал неща, за които сме говорили с майка му. М.,
може грях да имам, не съм го видяла, но той една седмица преди да умре,
някакви цигани го бяха набили в градинката горе на Б. и той като дойдеше,
всяка вечер псуваше и се оплакваше, че много го боли главата. Той се
съмняваше, че Ф. ги е пращал тези цигани да го набият. Той не ги е познавал
тези цигани. На Б. е бил при някакъв дограмаджия и се е връщал и в
градинката на Б. едни цигани го превардили и го били. Тогава той една
седмица се оплакваше, че го боли главата и по едно време М. изчезна. Викаме
си, какво става, всеки ден – М. го няма, М. го няма. Започна да мирише нещо
на лошо в квартала в техния вход и накрая се оказа, че една седмица го търсят
брат му и снаха му по телефона. Снаха му каза, че му звъни, а телефона му
дава свободно и М. не се обажда. Накрая извикаха полицията да отвори
апартамента и го намериха умрял.
Не мога да кажа по кое време В. е ходила да се лекува в болница. Мисля,
че годината, в която почина, тогава е ходила в болница. Имала е онкологично
заболяване. Беше в болницата в С.З.. След като се върна от болницата, остана
в „Д.“ при Ф., но дойде от болницата. Направо дойде да види блока и каза, че
ще си вземе нотариалния акт, за да препише на Ваньо. Виждали сме я. Тя си
идваше. Тя дори и последния път, когато дойде си беше на крака. Това е било
месец може би преди да умре. Не мога да кажа, не знам дали е била болна на
легло.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
Свид. Б. Ф., РАЗПИТАН КАЗА: Баба ми В. почина, беше на 11 декември
2018 г. Научих от моя чичо М. Ф.. Обади ми се мисля, че преди девет часа.
Рано сутринта беше, когато ми звънна и каза ми, че баба е починала. Малко
преди това бях отишъл на работа. В осем часа започвам работа. Погребението
го организира моят баща и моят чичо със съдействие от моя страна и приятели
на баща ми. Моето лично съдействие беше най-вече за намирането на
скорошна снимка на баба, която да предоставя. Дадох снимка от моята сватба
за изготвянето на некролог. Мисля, че фирма „Т.“ изготви некролозите. Баща
ми така ми каза, че фирма „Т.“ е дошла и те са подготВ. погребението. Просто
нямаше откъде да намерим на баба снимка по-скорошна. Той ме пита, откъде
можем да намерим на баба ми по-скорошна снимка и с това съм съдействал.
Тя почина в дома на Ф., който се намира в кв. „Д.“ 38 блок. Силно казано
установила, защото баба ми доста често се прибираше в къщи в кв. „К.“ блок 9
вход Б. ние сме на четвъртия апартамент, а тя беше в трети апартамент, на
един етаж сме. Преди да почине баба, доста често си беше при нас, в смисъл
точно с време не знам, но беше при нас. Особено идваше си най-често, когато
ставаше някакъв проблем. В смисъл дали я биел, дали разправии. Доколкото
10
знам тя издържаше него Ф.. Те живяха на нейната пенсия. Мисля, че майка му
на Ф. живееше с тях. Баба ми се грижеше за майката на Ф.. Мисля, че беше
болна жената. Аз съм я виждал там. Аз съм ходил да вземам багажите на баба
ми от тях, от дома на Ф. и съм виждал майка му там. Баба ми и чичо ми не бих
казал да са били в конфликт. В смисъл, конфликт на майка със син. Нормално
е понякога майката да каже нещо, когато тя иска да стане на нейното. Такива
взаимоотношения, семейни взаимоотношения, но чак конфликт не бих казал.
Баба ми се обаждаше на мен. Тя се обажда на брат ми многократно да ходим
да я вземаме. Сериозно не бих казал да е боледува баба ми. Беше с акъла си,
можеше да разсъждава какво иска и как да го направи. Беше на крака, не беше
тежко болна да се залежи в къщи. Знам, че ходеше в С.З.. Даже татко я беше
карал преди с брат ми, ходеха да й правят прегледи. Мисля, но не съм на сто
процента сигурен. В интерес на истината и аз се чудя от какво почина баба,
тъй като до последно си беше добре. В смисъл, нямаше изгледи баба да
почине. Мисля, че 3-4 дни преди да почине беше при нас на пейката беше
отвън в „К.“ пред девети блок. С баба говорехме най-вече за здравето. Питаше
ме, как сме ние, как съм аз, жена ми, детето, нормални неща. Другото, което
ми е споменавала е, че бил съм се сърдел от гледна точка на това, че иска да
препише апартамента на брат ми, който носи трите имена на дядо си. Ние с
брат ми това нещо сме си го говорили. Аз не се сърдя, той ми е брат. Тя каза,
че иска да прехвърли, колкото се може по-бързо, все пак годините минават,
времето лети. С брат ми сме си коментирали това нещо, но с други не знам,
нямам си на представа. В мое присъствие, когато баба се беше обадила
пореден път да й вземем багажите, големи разправии бяха със сина на Ф..
Грозно, но това беше. Баба искаше да й вземем багажа. Баба искаше просто да
я приберем в къщи. Не знам, какво се беше случило, но беше разстроена и
искаше да я приберем в къщи. Знам, че се е случило нещо с времето, че боища,
че закани разни, такива неща, но аз се отнасям както внук с баба си, нормални
неща. Нормално е, когато баба ти те извика да помогнеш по някакъв начин, да
отидеш да помогнеш, а тя за да ме извика, значи е имало за какво. То тогава
станаха такива панаири, че просто …. Закани, закани най-вече за .. не знам,
силно казано за убийство не бих казал, за побоища, за постоянните побоища.
Закани към баба ми. Тя се оплакваше, че има синини, белези. Аз не напразно
съм ходил, от тази гледна точка, да я вземам. Ходил съм не един път да я
взема, но и аз имам семейство, така че нямаше как да я взема при мен. Поне
четири пъти съм ходил да я вземам. Последните три години не знам, но
последния път станаха панаири, които за мен бяха излишни. Две седмици
преди смъртта й беше последния път, когато я взех. Ноември синът ми имаше
рожден ден и за рождения ден на сина ми ние бяхме заедно с баба в нашия
апартамент. Тя тогава беше дошла в апартамента при чичо ми. Ние сме на
един етаж, в смисъл тя като беше у нас си ходеше и в тях. Тя не е напуснала
апартамента си. Това, че е ходила на друго място да живее.
Тя почина в дома на Ф.. Когато чичо ми се обади и ми каза: „Баба ти е
починала“ и съответно първият ми въпрос беше – как разбра, откъде знаеш.
11
Когато отишъл рано сутринта в дома на Ф. и тогава той му казал, че е
починала. Каза: „Видях я баба ти. Наистина е починала“. Тогава вече той
звънна на баща ми и същевременно после на мен и на брат ми. Смъртта й е
констатирана в дома на Ф., сутринта, малко след като започнах работа. Нямам
представа дали са викали медицинско лице. Бях на погребението. Мисля, че на
следващия ден беше погребението. Поклонението беше на новите гробища,
там беше. То тогава татко и чичо бяха поели всичките разноски. Служителите
от погребалната агенция са отишли в дома на Ф.. Аз не съм бил там.
Съдът прекъсна съдебното заседание в 15,11 часа, като същото ще
продължи в 15,15 часа.
Съдебното заседание продължава в 15,15 ч. с разпита на свидетеля Б. Ф..
Свид. Б. Ф.: Знам, че баба беше в болница в С.З.. Нямам точен спомен,
но знам, че баща ми и брат ми ходеха в С.З.. Аз тогава бях ангажиран. Точно
спомен нямам за времето, когато ходеха. Мисля, че по-рано от годината, в
която почина, не помня точно. Те са я водили в С.З.. Вечерта се бяхме видели.
Те по-често се виждаха с нея, брат ми и баща ми. Не знам какво й беше
заболяването. Те по често се грижеха за нея. Брат ми се виждаше по-често с
нея. Поддържахме отношения с баба ми. Когато съм имал възможността
винаги съм ходил. В дома на Ф. съм ходил, заради тези случаи, които не исках
да ходя, но съм ходил, но най-често в апартамента в „К.“. Вътре в жилището на
Ф. съм влизал, когато съм виждал баба ми да се грижи за негова майка. Мисля,
че беше двустаен апартамент. Мисля, че съм сигурен. Не съм ходил да се
разкарвам във всичките стаи. През месец ноември имаше моя син рожден ден
и баба ми беше на рождения. Това беше 2018 година. Тя беше сама. Когато
правихме сватба с моята съпруга той държеше да идва на сватбата и имаше
пак тогава едни дрязги и разправии. Да идва някой да се самопоканва на моята
сватба. То е абсурд нещо такова. Като знам през какво преминава баба. Да, не
мога да й казвам с кой да бъде, с кой да не бъде, с кой да общува и с кой да не
общува, но да идва някой на моята сватба или в къщи да се самопоканва е
абсурд. Нямам си на представа колко време баба ми живя с Ф., даже не искам
да знам. Сватбата беше през 2011 година. Не знам дали са живеели заедно
тогава. Аз Ви казвам, че не искам той да присъства, но дали са живели заедно,
не знам. На рождения ден на детето ми баба ми беше в нормално състояние за
възрастен човек. Нормално да има някакви болежки, да има някакви
обаждания здравословни, от време навреме да се показва нещо дали
главоболия, дали крака. За мен лично това са нормални неща за нейната
възраст. Никой от семейството не е искал баба ми да прехвърли жилището.
Баба ми сама е казвала, че иска да го препише на брат ми. За мен е абсурдно
някой да иска нещо такова.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
12
Свид. М. Х., РАЗПИТАНА КАЗА: Дъщеря съм на Ф.. Ф. е разведен
повече от 20 години с моята майка. Освен с леля В. не е живял с друга жена.
Шест - седем години е живял с нея. През 2016 г. се роди моето момиченце, а
леля В. почина през 2017 година. На 7 декември 2016 г. се роди моята дъщеря.
Понеже аз бях в С.З. и баща ми се обади и каза, че е починала. Това беше на 11
декември 2018 година. Двамата живееха в апартамента на баща ми в „Д.“, гр.
С.. Квартал „Д.“ блок 38, вх Б, ап.3. Баща ми сам живееше там. Жилището е
голямо - кухня, спалня, хол, детска, баня и тоалетна отделно, две тераси
големи. Много добри бяха отношенията им. Разбираха се, помагаха си,
готвеха си, излизаха си. Не ми е известно да са имали конфликти. Понеже аз
много често ходех там и не съм виждала да имат конфликти. Баща ми и леля
В. не мога да отговоря откога заживяха заедно. Повече от 15 години живеят
заедно, а тя почина, така го сравнявам, понеже дъщеря ми тогава се роди и аз
така си го обяснявам, а пък повече от 15 години. Сто процента съм сигурна.
Така мисля, убедена съм. През този период, когато живяха заедно, не е имало
случаи, когато В. да си е ходила. Отивала е просто да види сина си, на гости си
е отивала, но с баща ми. Не ми е известно да е живяла със сина си през това
време. За домакинството и двамата са си помагали. Единият на другия и
другия на другия. Двамата се грижеха. Баща ми плащаше сметките. В. се
разболя от рак. Понеже тя заболя, аз бях в С.З., така че предполагам шест или
седем години. Тя ходеше на лекари с баща ми. Такова нещо е нямало. Никога
не е била придружавана от син, внук, освен баща ми. Имало е случаи, когато
В. се разболя да не може сама да се обслужва. Не знам колко време, но доста
време, понеже баща ми много често ходеше в С.З. с нея. Никой не ходеше,
освен баща ми. Той я гледаше. Той купуваше памперси. Той я миеше. Аз съм
била свидетелка на тези неща. Не мога точно да отговаря на този въпрос колко
продължи това с памперсите. Тя се оплакваше, че я боли долу. Имаше период,
в който В. беше на легло и не можеше да се движи самостоятелно. Месец –
два, но е имало такъв период. Повече от седмица или две, мисля, че беше този
период, защото тя като си дойде от С.З. казаха, че повече не може, трябва да
чака. Повече от месец беше на легло и не можеше да се движи и да се
самообслужва. Баща ми се грижеше за нея. Имаше моменти ставаше. Имаше
моменти, когато, но в повечето случаи беше на легло. Можеше да отиде за
малко до тоалетната, но не може да излиза навън самостоятелно от дома.
Когато беше болна не са излизали с баща ми извън апартамента. Ходеше до
тоалетна в къщи. Аз съм ходила да помагам. Купувала съм памперси. Отивала
съм на гости и баща ми ми е казвал – „Като идваш мини през аптеката и купи
памперси“ и аз ги носех. Само баща ми се грижеше за нея. В. почина на 11
декември. Баща ми се обади и пепериже. Предполагам, че е плакал и каза:
„М., леля ти В. почина“ и аз естествено се разплаках и това беше. Това беше
следобед. Погребението не знам кога беше, понеже аз пак не бях тук.
Предполагам на другия ден, не знам. Погребението го организира баща ми,
със сигурност. Той се обади на погребалната агенция. Не помня на коя
агенция. Доучих това нещо, че тя иска да му препише апартамента, защото със
13
сина си М. не е в добри отношения и с другия си син. Тя беше доволна от
отношението на баща ми към нея. Не съм чувала да са идвали нейните деца и
внуци да я вземат от апартамента, защото той я бие и я гони, но няколко пъти
синът й М. е идвал в къщи. Аз съм била там. Идваше за пари от нея и то беше
в пияно състояние. Не знам синовете й и внуците й да са идвали да я вземат,
заради груби отношения на баща ми. С В. бяхме в много близки отношения.
Не ми е споделяла нищо за отношенията на баща ми към нея и не ми се е
оплаквала.
Аз живея в кв. „Ново село“ в къща. Баща ми работеше като строител на
трудов договор. Не знам на какви обекти е работил, но знам, че работеше.
Преди смъртта си моята баба живееше в село П., община К.. Моята баба
почина три или четири дни след леля В.. Тя почина при баща ми тук в С.. Той
я гледаше в апартамента. Те като заживяха двамата, той си работеше, но точно
кога се пенсионира не мога да Ви кажа. Той е пенсионер по болест. Пенсията
му към 2018 година не знам каква е била. Мисля, че не беше голяма пенсията,
не мога да кажа точно. Не знам кога В. е прехвърлила апартамента на баща
ми, но го чух, защото няколко пъти ходихме на гости в „К.“ го чух, че тя иска
да го препише на баща ми, защото явно е била доволна и не е имала нищо
общо нито с единия си син, нито с другия. Говоря за М. и за другия й син.
Ходихме на гости в тях в леля В. в апартамента в „К.“. Ходихме на гости
просто да видим какво е положението, защото синът й М. беше. Той там
живееше. Другият й син не знам къде живее. Това беше отдавна, преди да се
разболее. Познавам само М. от синовете и внуците на В..
Моята баба се казваше М.. Страдаше от заболявания. Тя с бъбреците
беше зле и имаше диабет. Последно разговарях с В. може би една седмица
преди да почине. Разговаряхме по телефона. Не знам кой е констатирал
нейната смърт. Мисля, че баща ми, защото той се обади и каза: М., така и така,
татко, леля ти В. почина“. Баща ми се обади по телефона, защото аз пак бях в
С.З. и каза: „М., не искам да те притеснявам, но леля ти В. си отиде“ Това му
бяха думите. Каза „почина“. Не знам как е починала, защото аз не бях тук.
Когато последно аз говорих с него, той като разбра, че тя е починала,
разговорът ми с него беше: „Аз дойдох да подпиша“ някакъв документ,
понеже тя си е дала съгласието и е предписала апартамента на баща ми и той е
тръгнал дефакто за някакъв подпис ли, нещо и когато се прибрал я сварил вече
починала. Когато излиза тя е жива и когато се прибира тя вече е починала.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от залата.
Предвид допуснатите доказателствени искания в днешното съдебно
заседание, съдът намира, че не са налице условия за преустановяване на
съдебното дирене, като на основание чл. 158 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на страните, че всички гласни доказателства следва да бъдат
събрани най-късно в следващото съдебно заседание, като нови искания по
14
доказателствата, съдът ще допусне само, ако се касае за такива по смисъла на
чл. 147 от ГПК – нововъзникнали или новооткрити, като в случай, че са
новооткрити, доказателствата трябва да бъдат посочени и представени
едновременно с доказателствата относно тяхното открИ.е.
Адв. С.: Уважаема госпожо Председател, във връзка с извършения днес
разпит на свидетелката П. А., която спомена, че пред нея са изразени факти и
събития относими към спора свързани с конфликтните отношения между
ответника и В. Ф.а и тя спомена, че пред нея и пред други свидетели от
живущите в блока е изразила тези факти, които днес се събраха, но не в
пълнота, са споменати пред друг свидетел, който живее в същия блок и има
преки впечатления за отношенията между страните, аз ще Ви моля да ми
предоставите същия тридневен срок, който имам за другото доказателство, да
посоча имената, да бъде в режим на призоваване, тъй като разбрах, че тя също
е в много тежко здравословно състояние и й предстои лечение. Дайте ми
тридневен срок да посоча дали тази жена е в състояние да се яви в съда и да
посоча начин за довеждане или призоваване. Няма друго искане.
Адв. Б.: Имам искане свидетелката, която днес не се яви, тъй като нямам
представа защо, да посоча имената и адреса за нейното призоваване за другото
заседание.
Съдът намира исканията на пълномощниците на страните за допустими
и относими.
Съдът намира, че е допустимо по смисъла на чл.147 т.1 от ГПК искането
за разпит на лице, посочено днес в показанията на свидетелката П. А..
УКАЗВА на пълномощниците на страните, че в 3-дневен срок от днес
следва да представят молба, в която да посочат режима, в който свидетелите
ще се явят в съдебно заседание и ако искат да бъдат призовани да посочат
адрес за призоваване и да представят документ за платена държавна такса в
размер на 5 лева по сметка на Окръжен съд-С..
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при невъзможност за събиране на
гласни доказателства в следващото съдебно заседание и при трудност за
събирането им, съдът ще приключи делото и ще допусне да бъдат събрани в
ново съдебно заседание само при наличие на уважителни причини, след което
ще приключи съдебното съгласно чл. 158 ал.2 от ГПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 19.12.2024 г. от 13,30 часа, за
която дата страните да се считат редовно призовани.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 15,55 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
15
Секретар: _______________________
16