№ 241
гр. Варна , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина П. Карагьозова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина П. Карагьозова Търговско
дело № 20203100901195 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:08 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 от ГПК, на второ четене се
явиха:
Ищецът „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ“ ЕООД , редовно призован,
не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат
П.П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован, не
се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат
Н.Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Третото лице-помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 10164 от 28.05.2021 г.
от старши юрисконсулт Е.М., пълномощник на третото лице-помагач
„Национална електрическа компания“ ЕАД, в което изразява становище по
иска.
Съдът връчва преписи от същото на процесуалните представители на
страните.
Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.
1
Адв. Б.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК,
пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна
Адв. П.: Поддържам исковете. Нямам възражения по доклада.
Адв. Б.: Оспорвам исковете. Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на
делото, така както е докладвано с Определение № 472 от разпоредително
заседание на 26.04.2021г. и го обявява за окончателен, като допълва същия
с постъпилото становище от третото лице-помагач „Национална електрическа
компания“ ЕАД и обективираното в него възражение за погасяване на
претенцията по давност, в случай, че се претендира за период от три години
преди предявяване на исковата молба, а именно:
Производството е образувано по предявени от „УП България 1“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл.“Позитано“ 2, ет. 5, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258,
Варна Тауърс - Г, обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
2осъждането на ответника да заплати:
- сумата 44795.93 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Камен бряг Север -1“, през м. ноември 2017 г.,
обективирана във фактура № 176/30.11.2017 г., дължима по силата на Договор
изкупуване № 104/26.08.2009 г. и сумата 12766.79 лв., обезщетение забава за
периода 29.12.2017г. - 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху
2
главницата от датата на предявяване на иска - 22.10.2020г. до окончателното
изплащане;
- сумата 139803.52 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Камен бряг Север -1“, през м. декември 2017 г.,
обективирана във фактура № 178/31.12.2017 г., дължима по силата на Договор
изкупуване № 104/26.08.2009 г. и сумата 38795.42 лв., обезщетение забава за
периода 25.01.2018г. - 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 22.10.2020г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към
мрежата, по силата на Договор от 14.11.2008г. и за изкупуване на
произведената енергия е сключен с ответника Договор № 104/26.08.2009г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011г.
Сочи, че през м. ноември 2017г. ищецът произвел и доставил на ответника
енергия в размер на 432.096 МВтЧ, за която е издадена фактура №
176/30.11.2017г., на стойност 97631.23 лв., с ДДС, изчислена по
преференциална цена, тъй като централата е работила при надхвърлен праг от
2000 МВтЧ нетно специфично производство, но без да е достигнала 2250
ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 МВтЧ нетно специфично
производство, от която ответникът е заплатил само 52835.30 лева. През м.
декември 2017г. централата е произвела и доставила на ответника енергия в
размер на 675.173 МВтЧ, за която е издадена фактура № 178/31.12.2017 г., на
стойност 149850.24 лв., с ДДС, като продажната цена за количеството от
3528.294 МВтЧ е 188.29 лв./МВтЧ, а за количеството от 146.879 МВтЧ е
остойностено по преференциална цена от 172.95 лв./МВтЧ., приложима цена
след надхвърляне на 2250 ч. работа и преди достигане на 2300 МВтЧ нетно
специфично производство, от която ответникът е заплатил само 10046.72
лева. Излага, че стойността била изчислена по този начин, тъй като през
месеца централата е работила под 2250 часа при надхвърлен праг от 2000
МВтЧ НСП, след което надмината 2250 часа работа, без да е достигнат прагът
от 2300 МВтЧ НСП. Излага още, че ответникът е изпаднал в забава по
3
отношение на претендираните суми и дължи обезщетение за това до
предявяването на иска, което възлиза на втората искова претенция. Излага
анализ на нормативната и поднормативна уредба, която счита за приложима
към процесното правоотношение. Прави искане съдът да се произнесе
инцидентно по валидността на Решение СП-5/28.03.2019г. по реда на
косвения съдебен контрол на основание чл.17 от ГПК. Твърди, че с оглед
отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. и нищожността на Решение СП-
5/28.03.2019г. на КЕВР, не съществува друг механизъм за заплащане или
цени различни от преференциалните до размера на първоначално
предвидения праг от 2250 часа, определен с Решение Ц-10. При липса на
определено от КЕВР нетно специфично производство, цялото количество
ел.енергия до достигане на 2250 ефективни часа подлежи на изкупуване по
преференциална цена.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което
са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Твърди, че
именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което
от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението
вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ. От своя страна излага анализ на
развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи,
че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, общественият доставчик,
съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената ел.
енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното
4специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи това производство - по цени за излишък. Излага, че ищецът сам
е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ,
работещи до 2250 часа и по този начин е получил за производството си от
началото на календарната 2017г. преференциалната цена, съответстваща на
тази категория. Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно
4
или изработва над този праг, е от значение само за определяне на това коя от
двете преференциални цени се прилага - тази по т. 8 или по т. 9 от Решение
Ц-10. Прагът, след който не се дължи преференциална цена за произведената
енергия, е съответстващото за категорията нетно специфични производство
(НСП), а не ефективните часове за ценовата категория. Оспорва начина на
изчисляване на стойността на произведеното количество енергия и сочи, че
процесното количество енергия е било заплатено на ищеца по цена на
излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД. Счита, че за
ищеца не е налице правен интерес от оспорване на Решение СП-5, тъй като
заплащането по цена за излишък на произведената енергия след достигане на
съответното НСП произтича от приложението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и
съответното решение, с което е определена преференциалната цена - в случая
Решение Ц-10. В условията на евентуалност са изложени съображения за
валидност и законосъобразност на решението.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага, че
приложимостта на двете преференциални цени по т.1.7. и т.1.8. от Решение
СП-1 произтича от клаузата на чл.18.ал.4 от сключения между страните
договор за продажба, в която е постигнато съгласие енергията да се изкупува
и по двете преференциални цени. В този смисъл е била и търговската
практика между страните до 2015г., когато НЕК неоснователно и
незаконосъобразно е отказал да закупува произведената енергия по
съображения за неприложимост на двете преференциални цени за една и
съща ВяЕЦ. Незаконосъобразното поведение на НЕК не може да дерогира
законовите задължения на ответника по договора. Обстоятелството, че след
сключването на договора с Решение СП-1 и последвалото Решение СП-5 се
установява праг на НСП, който ограничава изкупуването по преференциална
5цена преди достигане на 2250 ч., не променя уговорката между страните, че
ще се прилагат и двете преференциални цени. Поддържа, че е юридически
възможно ВяЕЦ да попада и под двете групи производители на ел.енергия,
работещи в рамките на една календарна година, като е цитирана съдебна
практика.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора и сочи съдебна практика,
5
приемаща за неоснователно твърдението, че по отношение на един и същи
производител на ел. енергия могат да се прилагат двете категории
преференциални цени. Излага, че отношенията по изкупуване на ел.енергия
се регулират от специални императивни норми, които ограничават свободата
на договарянето в името на обществения интерес в частност по отношение на
цената, в какъвто смисъл е и обективираното в договора съгласие на страните
да заместват изрично уговорените параметри със съдържание, наложено с
бъдещи нормативни промени (чл.2, ал.2, чл.18, ал.2, чл.38). Действително в
договорните отношения между страните са прилагани последователно двете
преференциални цени, но тъй като тази практика не е противоречала на
приложимия закон, който към този момент не ограничава продажбата по
преференциална цена до определен нормативно праг. Така са се развили и
отношенията между страните до 24.07.2015г., когато законодателно е
наложена принципна промяна в правоотношението, въведена с чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ. Поддържа, че Решение СП-5/28.03.2019г. не е от преюдициално
значение за изхода на спора, тъй като нито определя НСП, нито количество
енергия, което се изкупува по преференциални цени, поради което искането
за осъществяване на инцидентен контрол на административния акт е
недопустимо.
В предоставения от съда срок е постъпило становище от третото лице-
помагач на страната на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД,
в което се поддържат подробни доводи за неоснователност на предявените
искове. Обективирано е възражение за погасяване на претенциите по давност,
в случай, че се претендират за период повече от три години преди
предявяване на исковата молба.
На основание чл.146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: - ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници - ВяЕЦ, която е
въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; -
ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; - между страните е
налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор №
104/26.08.2009 г.; - 6процесното количество енергия е доставено и продадено
на ответника; - ответникът е продал на обществения доставчик „НЕК“ ЕАД
процесните количества ел.енергия на цената, на която ги е купил от ищеца; -
6
до началното на процесния период ищецът е продавал на ответника енергия
по преференциална цена 188.29 лв./МВч; - произведеното от ищеца за
процесния период количество енергия е остойностено от ответника по цени
на излишък, поради достигане на нетно специфично производство от 2000
МВтЧ; - издадените от ищеца фактури са получени от ответника, като
заплатена е стойност на енергията по цени за излишък;
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че на доказване подлежат следните
обстоятелства: Ищецът следва да докаже наличието на възникнало договорно
правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма за
определяне на приложимата цена, изпадането на ответника в забава,
обосноваване на вземанията по основание, период и размер, както и
възраженията си за нищожност на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. В
тежест на ответника е да установи точно и в срок изпълнение на
задълженията си по договора, както и останалите правоизключващи и
правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите
възражения.
СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства от страните
са относими и допустими към предмета на спора и същите следва да бъдат
приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените
с исковата молба заверени копия на писмени документи, както следва:
адвокатско пълномощно; електронна справка за актуално състояние от
Търговския регистър на „УП България“ ЕООД към дата 15.10.2020г.;
електронна справка за актуално състояние от Търговския регистър на
„Енерго-Про Продажби“ АД към дата 15.10.2020г.; Анекс №1 към договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ ДУА-428/20.03.2008-3036-ВГ-21.03.2008-4039-ВГ-08.09.2008 от дата
10.04.2009г.; Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източни №104 от дата 26.08.2009г.; Приложение №1,
№2 и №3 към Договор за изкупуване на електрическа енергия между „Е.ОН
България Продажби“ АД и „УП България 1“ ЕООД – ВяЕЦ „Камен Бряг
Север-1“; Договор за присъединяване на обект на независим производител на
7
електрическа енергия № ДУА-428/20.03.2008-3036-ВГ-21.03.2008-4039-ВГ-
08.09.2008 от 14.11.2008г.; Анекс №2 към Договор за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-
428/20.03.2008-3036-ВГ-21.03.2008-4039-ВГ-08.09.2008 от 02.06.2009г.; Анекс
№3 към Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА-428/20.03.2008-3036-ВГ-21.03.2008-4039-ВГ-
08.09.2008 от 02.09.2009г.; Анекс №4 към Договор за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-
428/20.03.2008-3036-ВГ-21.03.2008-4039-ВГ-08.09.2008 от 09.03.2010г.;
Допълнително споразумение №1 към Договор за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия № ДУА-428/20.03.2008-
3036-ВГ-21.03.2008-4039-ВГ-08.09.2008 от дата 20.12.2010г.; фактура №
********** от 30.11.2017г.; извлечение по Разплащателна сметка №
121/31.12.2017г.; фактура № ********** от 31.12.2017г.; Извлечение по
Разплащателна сметка №10/26.01.2018г.; писмо изх. № Е-12-00-
646/30.05.2008г. от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране;
писмо изх. № Е-04-01-4/28.04.2015г. от Държавна комисия за енергийно и
водно регулиране; писмо изх. № EPS-61/04.12.2017г. от „Енел Грийн Пауър
България“ ЕАД; писмо изх. № EPS-01/04.01.2018г. от „Енел Грийн Пауър
България“ ЕАД; писмо с изх. № EPS-2/09.02.2018г. от „Енерго-Про
Продажби“ АД; справка за корекция на фактурирана енергия за м.11.2017г.щ
до размера на цената за излишък на балансиращ пазар; писмо изх. № 26-1632-
7/17.01.2018г. от Национална електрическа компания; справка за количества
електрическа енергия квтч. И стойност в лв. без ДДС, предмет на оспорване
на ДИ №2852/31.12.2017г. от „Енерго-Про Продажби“ АД; изчисляване на
законна лихва за просрочени задължения на „Енерго-Про Продажби“ АД от
14.10.2020г. въз основа на фактура №178 от 31.12.2020г. и изчисляване на
законна лихва за просрочени задължения на „Енерго-Про Продажби“ АД от
14.10.2020г. въз основа на фактура №176 от 30.11.2020г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените
с отговора на исковата молба заверени копия на писмени документи:
адвокатско пълномощно - 2 бр. и удостоверение от 28.05.2020г. на Софийски
градски съд по ф.д. № 648/2010г.
Адв. П.: Искаме да спрете делото до приключване на преюдициалното
8
му адм.д.№ 719 по описа на Административен съд - София град за 2021 г., с
което е поставен въпроса за проверка законосъобразността на Решение СП-
5/28.03.2019г. на КЕВР. Представям разпореждане, с което доказвам
висящността на делото, както и предмета му. Представям и едно определение
на Върховния касационен съд, с което е допуснато до касационен контрол
решението на Варненски апелативен съд, като твърденията ни са, че
решението на Варненски апелативен съд е недопустимо, тъй като не е
уважено искането ни за спиране на делото до приключване на
преюдициалното му.
Ако не уважите искането ни за спиране на настоящото производство, то
правим искане на основание чл.17, ал. 2 от ГПК за косвен съдебен контрол,
който да бъде осъществен на Ваша страна по отношение на оспорения като
нищожен и незаконосъобразен акт на КЕВР, а именно: СП-5.
Адв. Б.: Искането за спиране е неоснователно, доколкото се касае за акт
по отношение, по отношение на който е допусната предварителна
изпълняемост по силата на чл.13, ал.9 от ЗЕ.
Отделно от това не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК. Определението на Върховен касационен съд, с което е допусната до
касационно обжалване частната жалба касае проверка за евентуална
недопустимост на акта, като тази проверка тепърва предстои да бъде
извършена, а не означава, че акта е недопустим. В този смисъл, моля да
оставите без уважение искането.
Моля да оставите без уважение искането за инцидентен съдебен
контрол, доколкото не са налице предпоставки, съответно съдът да извърши
такъв, доколкото Решение СП-5 не поражда права и задължения за страните.
Същото определя единствено стойности - размер на нетно специфично
производство, чийто параметри вече са били определени с предходно
преференциално ценообразуващо решение на КЕВР по отношение на
централата на ищцовото дружество.
След преглед виждам, че идентично е и становището на „Национална
електрическа компания“ ЕАД, с което се солидаризираме.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за спиране на
9
производството по делото, поради липса на връзка на преюдициалност с
производството, образувано по жалба срещу Решение № СП-5 от 28.03.2019 г.
на КЕВР, предвид предвиденото в чл.13, ал.9 от ЗЕ действие по време на
решенията на административния орган. По отношение на образуваното
търговско дело пред Върховен касационен съд предвид липсата на
идентичност между страните и връзка между делата, не са налице
преюдициални факти и правоотношения, по които би се формирала сила на
пресъдено нещо, нито се касае за предстоящо задължително тълкуване, с
което настоящият състав да е длъжен да се съобрази. По изложените
съображения искането за спиране на делото следва да бъде оставено без
уважение.
Преценката по валидност и законосъобразност на административния
акт в рамките на косвения съдебен контрол е въпрос по съществото на спора,
по който съдът дължи произнасяне в мотивите на решението.
Съдът намира, че представените от ищцовата страна писмени
документи следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
спиране на производството по настоящото дело до приключване на
производството по адм.д.№ 719/2021 г. по описа на Административен съд -
София град и т.д. №1731/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото днес
представените от процесуалния представител на ищцовата страна заверени
копия на писмени документи: Определение № 183/18.03.2021 г. по т.д.№
1184/2020 г. по описа на ВКС и Разпореждане по адм.д.№1719/2021 г. по
описа АдмС- София град.
Адв. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноските.
Адв.Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
10
разноските.
СЪДЪТ предоставя за сведение представените списъци по чл.80 от
ГПК и доказателства, съответно на процесуалния представител на насрещната
страна.
Адв. П.: Оспорваме размера на адвокатското възнаграждение. Правя
възражение за прекомерност.
Адв. Б.: Нямам възражения.
СЪДЪТ намира, че представените от страните списъци на разноски по
чл.80 от ГПК, ведно с приложените към тях доказателства следва да бъдат
приобщени към доказателствата по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представените в днешното съдебно заседание от процесуалния представител
на ищцовата страна списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с фактура №
********** от 31.10.2020 г. и преводно нареждане от 10.11.2020г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото днес
представените от процесуалния представител на ответника списък с
разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие №
20864/22.12.2020 г.; фактура № **********/04.01.2021г. и платежно
нареждане от 13.01.2021г.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Моля да уважите исковете. Моля да ни присъдите разноски.
Моля да ни дадете срок да формулираме аргументите си в писмен вид.
Адв. Б.: Моля да отхвърлите исковете като неоснователни и и
недоказани и като последица да ни присъдите извършените разноски,
11
съобразно списъците.
Моля по същество на спора да зачетете съображенията ни в
депозираните писмени отговори, също така и становището докладвано в
днешното съдебно заседание от „НЕК“ ЕАД.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищцовата
страна в 5- дневен срок, считано от днес да представи писмени бележки по
делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:12
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12