РЕШЕНИЕ
№ 6999
..................., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ..................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20241110156879 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът .................... твърди, че по договор за застраховка ................... е
заплатил на застрахования сума в размер 368,37 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети на л.а. ..................., с рег. №
...................... – предна броня и преден капак, настъпили в резултат от ПТП на
....................... в ..................., на кръговото кръстовище в ................... Виновен за
ПТП бил водачът на л.а. ....................., чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП била застрахована при ответното дружество. Ответникът
отказал да изпълни задълженията си по договора за застраховка .................. по
предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение по щета № ................... в размер 368, 37 лв., както и 15 лв.
ликвидационни разноски. Предявява частичен иск за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 10 лв., представляваща част от дължимата сума в общ
размер от 383,37 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
...................., до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ................... в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор
на исковата молба, с който признава предявения иск по основание и размер,
като счита същия за допустим и основателен. Моли с оглед на предстоящо
плащане в полза на ищеца на сума в общ размер .................... лв. законна лихва
за периода от .......................... юрисконсултско възнаграждение и 50 лв.
държавна такса, делото да бъде прекратено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
1
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
С доклада по делото на основание чл. 153 вр. чл. 146 ГПК съдът е обявил
всички правнорелевантни факти, възложени в тежест на ищеца, за безспорни
между страните и с това ненуждаещи се от доказване.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си.
Видно от приетото по делото преводно нареждане от .................... г.,
представено с молба от ................. ответникът е заплатил по сметка на ищеца
сума в размер 654,62 лв. С молба от .................... ищецът заявява, че признава
заплащането на сумите по делото и потвърждава получаването им.
С доклада по делото на основание чл. 153 вр. чл. 146 ГПК съдът е обявил
за безспорно между страните и с това ненуждаещо се от доказване, че
ответникът е заплатил на ищеца в хода на делото сума в размер 654,62 лв.
При съобразяване на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът приема, че
вземането на ищеца към датата на устните състезания е погасено чрез
извършеното в хода на делото плащане, поради което искът по чл. 411 КЗ
следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на делото.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето
на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като
отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност
за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете
извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на
решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за
разноските. Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото, същият
дължи заплащането на сторените от ищеца разноски. Ищецът претендира
заплащане на 50 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът признава дължимостта на претендираните
разноски и заявява, че е заплатил на ищеца 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 50 лв. държавна такса. С молба от .................... ищецът
заявява, че сторените от него разноски – 50 лв. държавна такса и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение, са платени от ответника. С оглед на
изложеното, съдът приема, че претендираните от ищеца разноски са платени в
хода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...................., ЕИК ..................... срещу
..................., ЕИК .................... иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане
на сума в размер 10 лв., предявен като частичен за вземане в общ размер
383,37 лв., представляващо регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета № ................... за вреди на л.а. ..................., с рег. №
...................... – предна броня и преден капак, настъпили в резултат от ПТП на
....................... в ..................., на кръговото кръстовище в .................., ведно със
законната лихва от .................... до погасяването, поради плащане в хода на
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3