Р
Е Ш Е Н И Е
№ …………/9.5.2019
г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и
деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 4393 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 405 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът П.Ю.Л.Ю. твърди, че е
собственик на лек автомобил Мерцедес МЛ 320 ЦДИ, с peг.
№ *****, рама № WDC1641221A032470, застрахован по застраховка Каско + от ответното дружество за периода 26.3.2016 год. –
25.3.2017 год., за сумата 27 718 лева. На 24.5.2016 год. ищецът открил, че
лекият автомобил е откраднат от мястото, на което е бил паркиран - пред дома на
ищеца в гр. Пловдив, ул. *****и сигнализирал органите на I РУ на МВР в гр. Пловдив.
Ищецът уведомил веднага и застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. По случая било образувано досъдебно производство, което било спряно с
Постановление от 18.8.2016 год. По случая ответникът образувал щета, като
изискал от ищеца представянето на документи и двата контактни ключа на колата.
Ищецът представил документите, като уведомил застрахователя, че не може да
предаде двата контактни ключа, тъй като същите били иззети като веществено
доказателство по образуваното досъдебно производство. На 10.3.2017 год. с
Постановление на прокурор от РП гр.Пловдив било разпредено връщане на двата
броя контактни ключа, но реалното връщане било направено едва на 23.6.2017 год.
Въпреки това, ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй
като не му били предадени двата броя контактни ключа на автомобила - задължение
на застрахования, съгласно т. 11.5.2 от Общите условия. Като намира този отказ
за неоснователен, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за настъпило застрахователно събитие по
покрит риск „кражба“, по договор за застраховка „Каско
+“, в размер на 27 000 лева. Претендира лихва за забава върху тази сума от
датата на постановения от ответника отказ за заплащане на обезщетение – 20.6.2016
год. до датата на завеждане на исковата молба – 30.3.2018 год. в размер на 4800
лева. Претендира законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД оспорва
предявения иск. Оспорва настъпване на застрахователното събитие. Позовава се на
разпоредбата на т.11.5.2, раздел II Каско от Общите
условия, която уреждала задължение на застрахования в 36-часов срок от узнаване
на кражбата или грабежа на застрахованото МПС да уведоми за това застрахователя
и да му предаде оригиналното свидетелство за регистрация - част I и част II и
всички налични ключове на автомобила. Твърди, че застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие едва на 13.6.2016 год. Ответникът оспорва застрахователят
да е уведомен по телефона и да е дал указания на ищеца какви действия да
предприеме. Уведомяването било направено 20 дни след кражбата, а ключовете не
били предадени в предвидения срок. Закъснение било допуснато и при предаване на
свидетелствата за регистрация на автомобила. В случай, че съдът не счететези обстоятелства като достатъчни за изключване на отговорността
на застрахователя, то моли застрахователното обезщетение да бъде намалено.
Ответникът прави и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, като
счита, че отговорността му следва да бъде ограничена единствено до
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на
събитието. Твърди, че при застраховане на процесния
автомобил било допуснато надзастраховане. Автомобилът
бил увреден в областта на челното стъкло, дясна предна врата - хромирана лайсна
и тези вреди не подлежали на обезщетяване. Счита, че не дължи лихва за забава,
тъй като дължал изпълнение след изтичане на 15-дневен срок от представяне на
всички необходими доказателства, а в случая Постановлението за спиране на
наказателното производство било представено с исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е., поддържа предявените искове. В писмени бележки
сочи, че изключение от задължението за заплащане на обезщетение е поведението
на застрахованият да е способствало за настъпване на застрахователното събитие,
да е оказало друго въздействие или да е довело до невъзможност да бъдат
предотвратени вредите като имуществото бъде открито. Ответникът, чрез юрк. Кантарджиев, оспорва
исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е собственик на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № *****.
Не се спори на 25.03.2016 г. страните
да са сключили договор за имуществена застраховка „Каско+“
с период на покритие от 26.03.2016 г. до 25.03.2017 г. при определена застрахователна
сума от 27718,00 лв. В т. 11.5.2. от Общите условия е уговорено в срок от 36
часа от узнаването за настъпване на кражбата или грабеж на МПС лично или чрез
свой представител застрахованият следва да уведоми застрахователя, като подаде
писмено уведомление в най-близкия офис на застрахователя и му предаде оригиналното
свидетелство за регистрация на застрахованото МПС (част І и ІІ) и всички
налични комплекти ключове. В протокол за оглед на МПС № 325941/25.03.2016 г. е
отразено за застрахования автомобил да са налице невъзстановени щети: „стъкло
челно – люспа, лайсна хром вр. пр. дясна – П“.
Застрахователят е уведомен за кражбата
на процесния автомобил на 13.06.2016 г. В попълнена
анкетна карта от същата дата ищецът е отразил, че притежаваните 2 ключа са в 01
РУ, вкл. че полицията е сигнализирана. На същата дата ищецът е предал на
застрахователя свидетелство за регистрация част І и ІІ.
Събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А.Х.сочат, че в деня на кражбата ищецът
е позвънил на свидетеля и е поискал от него съдействие при уведомяване на
полицията, тъй като не говори добре български език. Свидетелят сочи ищецът да е
позвънил в полицията и на застрахователя, като последният го уведомил, че ще се
свържат с него първия работен ден (24.5.2016 г. бил почивен ден). Заедно подали
сигнал в РУ МВР, като на следваща дата предали втория ключ и талона. Няма
спомен дали заедно са ходили при застрахователя.
В постановление от 10.03.2017 г. на Районна
прокуратура гр. Пловдив е отразено образуване на досъдебно производство
374/2016 г. на Първо РУ на МВР гр. Пловдив срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 346 ал. 1 НК – отнемане на чуждо МПС, лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ***** от владението на П.Ю.Л. без негово съгласие и с
намерение противозаконно да го ползва. На 24.05.2016 г. П.Ю. е предал с
протокол за доброволно предаване 1 бр. ключ за автомобил с черен цвят с емблема
на марка „Мерцедес“, а на 7.6.2016 г. вторият ключ бил предаден от А.Х., както
и копия от свидетелство за регистрация част І и част ІІ. С оглед отказана на
застрахователя да изплати обезщетение поради непредадени ключове на
застрахованото МПС прокурорът е постановил връщане на П.Ю. на 2 бр. ключове. Същите
са получени от ищеца на 23.06.2017 г. срещу разписка от служител на 01 РУ МВР
гр. Пловдив.
С постановление от 18.08.2016 г. наказателното
производство е спряно, като е прието, че разследването следва да продължи при
квалификация чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК.
С писмо от 20.06.2016 г. ищецът е
уведомен, че поради неизпълнение на чл. 11.5.2. от Раздел І на Общи условия за
автомобилна застраховка „Каско +“ е налице съществено
увеличение на риска при настъпилото събитие, поради което претенцията е
неоснователна и отказват изплащане на обезщетение по щета № 44011511604094.
В приета и неоспорена Автотехническа експертиза вещото лице инж. С.А. сочи, че
средната пазарна стойност на л.а. „Мерцедес“ към датата на настъпване на
събитието е 21328 лева. При приспадане стойността на невъзстановените щети
стойността е 20054 лв. В отговор на допълнително поставена задача експертът
сочи, че стойността на допълнителното оборудване е 1020 лв., т.е. общата
стойност на автомобила при отчитане на невъзстановени щети и допълнително
оборудване е 21074 лв.
Спорно по делото е какво е значението
на срока по чл. 11.5.2. от общите условия и дали неспазването на задължението
за уведомяване в срок, респ. предаване на наличен комплект ключове е основание
за изключване задължението на застрахователя за изплащане на обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал.
1 КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок 7
работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми
застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. Ал. 4
на същия член сочи, че застрахователят
има право да откаже плащането, ако нито застрахованият или застраховащият, нито
третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с
цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването
им от застрахователя.
От съдържанието на разпоредбата е
видно, че основание за изключване на отговорността не е факта на самото
пропускане на срока, а бездействието на застрахования да цели установяване на
релевантни за застрахователното събитие обстоятелства. В конкретния случай
такива не се доказват от страна на ответника. Нещо повече, установява се в деня
на кражбата ищецът да е подал уведомление в Първо РУ на МВР гр. Пловдив,
предавайки първия ключ на автомобила и регистрационен талон. Тези обстоятелства
сочат, че ищецът своевременно е сторил дължимото за започване на оперативноиздирвателни действия от страна на органите на
досъдебното производство. Не се твърди и не се установява какво допълнително е
могъл да извърши ответника, наред с предприетите действия от полицията, което
да е осуетено поради бездействието на ищеца.
Ето защо, съдът приема, че не се
установява основание за отпадане на застрахователната отговорност - не е налице
нито неизпълнение на съществено задължение по смисъла на чл. 404 КЗ, нито е
налице друго неизпълнение на задължение по договора, което да е значително за
интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и да е било
предвидено в договора.
Ответникът дължи плащане, като за
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът съобрази
следното:
Обезщетението трябва да е равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Размерът на вредата при
риск кражба се съотнася към действителната стойност на застрахования автомобил
към датата на събитието, щом тя не е по-голяма от застрахователната сума. Ако е
уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната, съответно
възстановителната стойност на застрахованото имущество, договорът остава в
сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната, съответно
възстановителната стойност. Видно от застрахователния договор за застраховка
"Автокаско.", по силата на който е
застрахован процесния автомобил - застрахователна
полица № от 25.03.2016 г., страните са договорили застрахователна сума в размер
на 27718 лв. В същото време, съгласно заключението на приетата по делото САТЕ,
неоспорена от страните, действителната стойност на процесния
автомобил към датата на кражбата, определена по средни пазарни цени, възлиза на
21074 лв.
При така изложените мотиви основателна
се явява и претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, която при съобразяване на чл.
409 КЗ, се явява основателна за сумата от 3793.69 лв. за периода 20.06.2016 г. – 29.03.2018 г.
По разноските
Право
на разноски при този изход от спора има двете страни.
Съобразно
уважената част от исковете ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 2436,72
лв. (3124 х 0,78), а съобразно отхвърлената част от исковете дължимите в полза
на ответника разноски са в размер на 88 лв. (400х0,22%).
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК *****да заплати на П.Ю.Л.Ю., ЛНЧ **********,
по банкова сметка *** *** – титуляр адв. Б. Б.Е.:
-
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ: сумата от 21074
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско" за настъпил застрахователен риск на
24.05.2016 г., за който е образувана щета 44011511604094 – кражба застрахования
при ответника л.а."Мерцедес", рег. № *****, ведно със законната лихва от момента на
депозиране на исковата молба – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 27000 лв.;
-
на
основание чл. 409 КЗ вр.
чл. 86 ЗЗД: сумата от 3793.69
лв., представляваща законна лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение от 21074 лв. за периода 20.06.2016 г. – 29.03.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 4800 лв.;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата
от 2436,72 лв. – държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
П.Ю.Л.Ю.,
ЛНЧ ********** да заплати на „Д.О.з.“
ЕАД, ЕИК *****, IBAN ***. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 88 лв. – разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: