Р Е Ш Е Н И Е
№262018/21.6.2021г.
град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №15592/2019 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба
на Н.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против В.Д.С., гражданин на ФРГ,
ЛНЧ **********, с адрес: ***, е предявен иск за реално изпълние, а именно - за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400 лева – дължимо
възнаграждение по устен договор за изработка, сключен между страните по делото,
през м. декември 2017 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от
ищците права:
Между страните е налице облигационна обвързаност,
възникнала въз основа сключен между тях, през 2017 г., устен договор за
изработка, по силата, на който ищецът приел да извърши възложени му от
ответника услуги – строително-ремотни дейности в собствения на последния
недвижим имот с адрес: гр.К., ул. „Г.С.Р.“№*. За времето от 15.01.2018 г. до
30.04.2018 г. ищецът изпълнил договорените с ответника СМР, като използваните
материали били за сметка на ответника. Общият размер на възнаграждението за
положения от ищеца труд, възлизало на сумата от 4445 лева, като в същата се
включвали следните суми: 450 лева - за полагане на армирана замазка 45 кв.м;
798 лева – за монтаж на два пласта OSB – 133
кв.м; 1995 лева - за монтаж на 133 кв. м лепено дървено дюшеме; 1000 лева – за
изграждане на ел. инсталация – за полагане на СВТ проводник; 200 лева – за
изграждане на В и К инсталация /10 точки/.
По време на извършване на СМР – през м.март 2018 г.
ответникът заплатил на ищеца сумата от 1500 лева, а през м.юни погасил още една
част от задължението си – 507,26 лева, във вид на строителни материали. Така,
според ищеца, неплатена oстанала сума в размер на 2400 лева. Последвалите
разговори между страните не довели до изпълнение на задължението.
В срока по
чл.131 ГПК, ответникът оспорва основателността на предявения иск с твърдение,
че сумата дължима за извършените СМР е изцяло изплатена. Не спори, че между
страните е бил налице сочения от ищеца договор. Въвежда възражение за нищожност
на последния, на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, с твърдение, че договорът не
е сключен в изискуемата от закона форма. Твърди, че освен посочените от ищеца
дейности, на последния било възложено и извършване на монтаж на дървени
плоскости, с които да се облицова разстоянието межжду пода и гредите на плочата
между етажите, както и изработка на прагове под касите на вратите. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е извършил посочените в исковата молба дейности, но
намира, че същите са изпълнени некачествено. Оспорва да е приел изработеното от
ищеца, като твърди, че е уведомил последния за отказа си да приеме извършените
работи; оспорва дължимостта на претендираната сума. Въвежда възражение за
некачествено изпълнение на договорените СМР, като за поправка на констатираните
недостатъци, твърди, че е ангажирал трети лица, на които е заплатил
възнаграждение общо в размер на 5269 лева. В тази връзка въвежда възражение по
чл.265, ал.1 ЗЗД, за присъждане на разходите за възстановяване и поправяне на
изработеното от ищеца, в размер на 5269 лева, като сочи, че заявява
възражението до размера на действително изпълнената и незаплатена част от
възнаграждението, на основание чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД. В условия на
евентуалност – за намаляване на цената по договора със сумата, заплатена от
ответника за поправяне на недостатъците по изработеното, възлизаща общо на 5269
лева, като и в този случай, възражението се прави до размера на действително
изпълнената и незаплатена част от възнаграждението, на основание чл.265, ал.1,
пр.3 ЗЗД.
В
открито съдебно заседание страните поддържат заявените писмени становища.
Варненският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено, от фактическа страна, следното:
От
приета по делото нотариална покана рег. № 3038/01.10.2018 г. на Й.П.– нотариус
рег. № 035 на НК, с район на действие – РС - К., се установява, че на дата
01.10.2018 г. ищецът е отправил искане до ответника, действащ в качеството на
управител на „С. Голф“ ЕООД, да му заплати сумата от 2400 лева, представляваща
месечно възнаграждение за м.03.2018 г. и м.04.2018 г., в 15-дневен срок от
получаване на поканата. От последната не се установяват обстоятелствата, при и във
връзка, с които търговското дружество е поело задължението да изплати
възнаграждение за посочения период и в претендирания размер. В нито едно от
останалите събрани по делото доказателства не се установяват данни за сключено
облигационно или трудово правоотношение между ищеца и дружеството.
Ищецът
представя и по делото, като писмени доказателства са приети, общо 12 бр.
складови разписки, с получател ответникът по делото. Общата стойност на
материалите по разписките е в размер на 800,61 лева.
Приобщени
са преписи от прокурорски преписки по описа на РП – К. – пр.пр. №169/2019 г. и
пр.пр. № 670/2018 г. Първата от преписките е
образувана въз основа на жалба от ищеца против ответника, а втората – от
съпругата на ответника – против ищеца. Двете преписки са приключени с
постановления за отказ от отбразуване на досъдебно производство.
По
искане на страните е допуснато събиране на гласни доказателства, чрез
показанията на свидетели. В открито съдебно заседание ищецът се отказва от
разпит на допуснатите му свидетели, поради което гласни доказателства са
събрани само чрез показанията на водените от ответника свидетели – С.Р.К. – без
дела и родство със страните и Р.Д.С. – съпруга на ответника.
В
показанията си свидетелите очертават една и съща фактическа обстановка – ищецът
е ангажиран от ответника за извършване на ремонтни дейности по придобит имот –
стара къща в гр. К.. Изработеното от ищеца е некачествено и дори опасно. При
изграждане на ел. инсталацията не е съобразено, че къщата е с дървена
конструкция и положеният кабел не е обезопасен; В и К инсталацията е с
изкривени елементи; дюшемето е положено плътно до стената, като не е оставена
възможност за разширяване, поради което дървените подови настилки са изкривени.
Според св. К., ищецът е започнал да полага ел. кабела в гофрирана тръба, едва
след като му е била направена забележка, че при дървени конструкции, кабелът
трябва да бъде обезопасен по този начин. Свидетелят сочи, че му е известно, че ищецът
претендира заплащане на парична сума, но твърди, че работата, чието заплащане
търси, не е била извършена. Показанията на свидетеля Колев са последователни и
логични, същите не противоречат на останалия събран доказателствен материал,
поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Според
св. С., чиито показания съдът също кредитира като достоверни при спазване
изискването на чл.172 ГПК, ищецът е бил ангажиран с извършване на
строителни и ремонтни дейности в имота,
чиито собственици са със съпруга ѝ. С устен договор му било възложено
подмяна на греди, покрив, В и К инсталция, ел. инсталация, поставяне на дюшеме.
Ищецът не посочил възнаграждение за извършване на уговорените работи, а искал
плащане след всяка дейност, която изпълнявал. Според свидетеля С., изпълнителят
изработил само част от уговореното, като извършеното на обекта било толкова
некачествено, че се наложило да бъде поправяно от други лица. Сочи, че при
изграждане на ел. инсталацията, ищецът сгрешил свързването към ел. таблото,
като разменил фазовия и нулевия проводник, като в случай, че грешката не била
констатирана от друг ел. техник, можело да възникне късо съединение, което да
доведе до пожар в къщата. Заявява, че при сметките, които ищецът сам извършвал
за дължимите му суми, допускал грешки и надписвал сумите, като в един от тези
случаи били добавени 700 лева, вследствие допусната грешка в изчисленията.
Страните
не спорят, че на ищеца е била изплатена от ответника сума в размер на 1500
лева, както и че му е бил предоставен строителен материал – сайдинг, на стойност
507,26 лева.
По
делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, заключението,
на която е прието по делото. От същото се установява, че поставеното дюшеме в
сградата е напукано по цялата дължина на къщата, като при движение се усещат
неравности, пропадания и скърцане в част от стаите. Недостатъците, според
експерта, се дължат на неравна основа, влажност на материала и начина на монтаж
на дюшемето. Към датата на извършване на проверката, В и К и ел. инсталциите
функционират нормално, като експертът намира, че ако е положен кабел СВТ, то
това е неправилно, тъй като при дървени конструкции следва да се използва кабел
с допълнителна изолация. Посочена е стойност на дейностите и материалите за
отстраняване на недостатъците посочени в исковата молба и в отговора на
исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите
на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД. Същият е допустим, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността му.
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът
следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
възникнало между страните по делото облигационно правоотношение, по силата на
което ответникът да е поел задължението да заплати претендираната от ищеца
сума, за изпълнението, от страна на последния, на възложени му от ответника
дейности; размер на уговорената сума и настъпване на изискуемост на
задължението, както и неизпълнение на това задължение, от страна на ответника.
Липсата, на която и да е от посочените предпоставки води до неоснователност на
предявения иск.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, обстоятелството, че между страните по делото е налице сключен
договор за изработка, с предмет извършване СМР на обект с адрес: гр. К., ул.
„Г.С. Раковски“ №5. Макар между страните да не се спори относно факта на
сключване на договора, то спорни остават въпросите за дейностите, които ищецът
е следвало да извърши, както и размера на дължимото възнаграждение.
Разпоредбата на чл.258 ЗЗД дава легална дефиниция на
договора за изработка. Съгласно посочения законов текст, това е съглашение, с
което едната страна – изпълнител се задължава да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Съществените условия на договора обхващат неговия предмет, възнаграждение и
изпълнение на поръчаното. Следователно, доказването на твърдяната договорна
връзка означава установяване на съвпадащи волеизявления на страните досежно
елементите от същественото ѝ съдържание.
Възражението на ответната страна, че договорът е
нищожен поради липса на форма, е неоснователно. Договорът за изработка е
двустранен, консенсуален, но и неформален, като законът няма изискване по
отношение формата за сключването му, поради което и действителността му не е
обусловена от спазване на предписана от закона форма. Отделно, ответникът
твърди, че сам е възложил на ищеца извършването на определени СМР, както и е
заплатил сума за изпълнение на същите.
С решение №187/13.01.2020 по дело №3093/2018 на ВКС,
ТК, II т.о. е припомнено, че в практиката на ВКС по приложението на чл. 264 -
266 ЗЗД, цитирана и обобщена в решение № 99 от 11.07.2017г. по т. д. №
2483/2016 г. на І т. о., безпротиворечиво се приема, че недостатъците на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за
него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Задължение на
възложителя е да приеме извършената работа, като при приемането ѝ, той
трябва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения
начин на приемане или се появят по-късно.
В отговора на исковата молба е посочено, че ответникът
е заявил пред ищеца отказа си да приеме извършената работа, но не се представят
доказателства за това, а и не се твърди ответникът да е упражнил правото си по
чл.265, ал. 2 ЗЗД и да развали договора. Страните не спорят, че към края на
м.04.2018 г. ищецът е приключил с изпълнението на дейностите в имота на
ответника, като по делото не са представени доказателства, чрез които да се
установи соченото от възложителя съобщаване на изпълнителя, за отказа му да
приеме изработеното.
Съгласно решение №187/13.01.2020 г. по дело №3093/2018
г. на ВКС, ТК, II т.о., ако констатираните недостатъци не са толкова
съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да
заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци, като в този
случай, той може да иска поправяне на
работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняване на
недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или намаляване на
възнаграждението.
Независимо от принципното задължение на възложителя да
заплати на изпълнителя изработеното, предявеният иск се явява неоснователен,
доколкото не се установи страните да са постигнали съгласие по отношение
размера на дължимото на изпълнителя възнаграждение, като уговорената сума да е
останала неплатена от възложителя. В
исковата молба не се сочи начин на формиране на възнаграждението по договора за
изработка. От показанията на съпругата на ищеца, които съдът цени при спазване
изискването на чл.172 ГПК, се установява, че същото не е било уговорено
предварително, а ищецът е определял цена за всяка отделна дейност – монтиране
на дюшеме, изграждане на електрическа и В и К инсталации и пр., като често при
изчисленията е допускал грешки, като е претендирал за плащане суми в по-висок
размер от дължимите.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
не се установи, при започване на работата страните да са уговорили общ размер
на възнаграждението, в т.ч. и в сочения от ищеца размер - 4445 лева, от който
след предаване на работата в края на м.04.2018 г., да е останал неплатен
остатък в размер на 2400 лева. Представената нотариална покана на ищеца до
ответника, да му изплати сумата от 2400 лева, представляваща сбор от дължими
месечни възнаграждения, всяко в размер на 1200 лева не може да се възприеме
като основание за плащане по договора за изработка. Задължено лице, според
текста на същата е търговско дружество с управител ответника, а не самият
ответник, като ищецът не установи какъв е юридическият факт, от който за него
възниква правото да получи сумата от 2400 лева, а за търговското дружество –
задължението да заплати същата.
Ищецът, в качеството на изпълнител не е представил на
възложителя оферта, в която да са посочени единичните цени на отделните
дейности; не са изготвени документи, чрез които да се установи обемът на извършената
работа, поради което, дори възнаграждението да не е било определено
предварително, то да може същото да бъде определено. Цената на процесния
договор за изработка не само не е определена, тя не е и определяема. Като
съществен елемент от съдържанието на договора, липсата ѝ представлява
порок, който не може да бъде саниран. След като не е било постигнато съгласие
относно дължимото от възложителя възнаграждение, то не е налице валиден договор
за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, по който ответникът да дължи
претендираната от ищеца сума. Поради липса на облигационна обвързаност на
страните, безпредметно се явява анализирането на събраните по делото
доказателства дали извършеното от изпълнителя е качествено и дали същото е
прието от възложителя с или без възражения. Предявеният иск е неоснователен,
поради което същият подлежи на отхвърляне изцяло.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК, в полза на ответника, се следват сторените разноски по делото, но
доколкото в съдебно заседание ответникът заявява, че не претендира заплащането
им, съдът не следва да присъжда такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, против В.Д.С., гражданин на ФР Германия, ЛНЧ **********, с адрес: ***,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400 лева – дължимо
възнаграждение по устен договор за изработка, сключен между страните по делото,
през м. декември 2017 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Варна, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: