№ 1344
гр. София, 20.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Частно търговско дело
№ 20221100900392 по описа за 2022 година
Производството е по чл.679 от ТЗ.
Образувано е по молба на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД от 23.02.2022г., с която се претендира
да бъдат отменени изцяло като незаконосъобразни н съществено ощетяващи част от
кредиторите на длъжника, взетите решения на проведеното на 17.02.2022 г. Събрание на
кредиторите на „Д.“ ЕООД, ЕИК **** - в несъстоятелност, по т.д. № 7493/2015 г. по описа
на то VI-5 с-в на СГС, с дневен ред - Определяне на нов ред и начин на продажба на
недвижижими имоти, представляващ поземлен имот с идентификатор № 05815.303.119,
заедно с построената върху него сграда с идентификатор № 05815.303.119.1, с
административен адрес - гр. Ботевград, ул. Цар ****, подробно описани. Молителят твърди,
че без да са включени в дневния ред, обявен в поканата за свикване на СК, са взети
незаконосъобразно и решения да се извърши нова оценка на имотите - да се направят две
отделни оценки на поземления имот и сградата — да се оценяват като отделни обекти, като
за оценител да бъде назначено дружеството „ВП консулт-13“ ЕООД, ЕИК ****, като му
бъде платено възнаграждение общо 3000 лв., както и че е гласувано ново възнаграждение на
синдика в размер на 1000 лв., т.е. със 100 лв. повече, считано от следващия месец.
Молителят твърди, че в полза на „Уникредит Булбанк“ АД като обезпечение на В.та по
сключен договор за банков кредит № 001/21.03.2008 г. с кредитополучател „М.Л.К.“ ЕООД
(с предходно наименование „С.П.Б.“ ЕООД), е учредена договорна ипотека върху
собствения на длъжника имот, находящ се в гр. Ботевград, подробно описан в молбата.
Твърди, че въпросният имот е продаден от „М.Л.К.“ ЕООД на „Д.“ ЕООД на 05.02.2015г.
срещу продажна цена в размер на 70 000 лв. Твърди, че „АСВ“ ЕАД е правоприемник на
банката по договор за цесия от 15.10.2018г., поради което се явява ипотекарен кредитор по
отношение на имота, включен в масата на несъстоятелността по чл.717н от ТЗ. Твърди, че
В.та по договора за кредит са надлежно предявени и приети в производството по
несъстоятелност „М.Л.К.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК **** по т.д. № 904/2017 г. по
описа на то VI-10 с-в на СГС и са включени в Списъка на приетите В., одобрен от съда с
1
Определение № 2754/22.05.2018г. по т.д. № 904/2017 г. по описа на то VI-10 с-в на СГС.
Твърди, че качеството си на ипотекарен кредитор е заявило с описаната молба от
07.12.2018г. по процесното дело, като несъстоятелното дружество е уведомено за цесията
чрез синдика А.М. на 04.12.2018г. Твърди, че съгласно списъците на кредиторите в
производството по несъстоятелност на „Д.“ ЕООД, „АСВ“ ЕАД е единственият обезпечен
кредитор с право на преимуществено удовлетворяване от продажната цена на
горепосочения недвижим имот, който се явява и единственият актив в масата на
несъстоятелността на ипотекарния длъжник. Поддържа, че следва да има право на молба за
отмяна по чл. 679 от ТЗ предвид редакцията на тази разпоредба и на чл. 717н от ТЗ. Счита,
че ипотекарният кредитор има правен интерес от реализацията на ипотекираното в негова
полза имущество, поради което не му е безразлично какви решения се вземат от събранието
на кредиторите във връзка с реда и начина на осребряване на имуществото, което не го
лишава от правото да защитава своите интереси и да се удовлетвори по един от
предвидените в закона начини за реализация на имуществото, собственост на ипотекарния
длъжник в несъстоятелност. Твърди и че именно той е предплатил разноски за поддържане
на производството по несъстоятелност на ,Д.“ ЕООД в размер на 15 000,00 лева, за което е
подало изрична молба за предявяване на В.та за разноски в производството - вх. №
263736/24.01.2022г., ползващи се с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Към датата на
провеждане на събранието на кредиторите, новият синдик на дружеството е отказал да
включи вземането в списъка на приетите В., като на 15.02.2022г. е подал за обявяване в
ТРРЮЛНЦ Допълнителен списък по заявление Г2 1 на неприетите В., обявен в ТРРЮЛНЦ
на 21.02.2022г. с вписване № 20220221142543, като към момента не е приключила
процедура по чл. 690 от ТЗ. Молителят счита, че взетите на СК на 17.02.2022г. решения са
незаконосъобразни и съществено ощетяващи част от кредиторите по подробно изложените
доводи. Поддържа, че на проведеното СК не е бил представен актуален списък на
кредиторите от страна на синдика, от който да може да бъде определено процентното
съотношение на В.та на кредиторите, за да бъдат спазени законовите изисквания по чл. 676
от ТЗ за вземане на решения и определяне на точния процент от В.та на всеки от
кредиторите. Счита, че това, че е един кредитор се афишира като мажоритарен, не означава,
че съдът следва да се съобрази с това изявление и да наруши разпоредбата на чл. 676 от ТЗ,
като даде възможност на синдика в допълнителен срок да представи списък на кредиторите,
което е изрично отразено в протокола, тъй като това е последваща проверка, която е
недопустима и незаконосъобразна и противоречи на правилата за вземане на решения,
уредени в чл. 676 от ТЗ. Поддържа и че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 676, ал.
4, във връзка с чл. 670, ал. 1 от ТЗ, тъй като до участие в СК се допускат представители на
кредитори, с изрично пълномощно за вземане на решение но конкретния дневен ред за
конкретното СК, а кредитора „Б.“ ЕООД, който не е представил изрично пълномощно за
конкретното СК, а има общо-генерално пълномощно на представителя по делото, въпреки
това е допуснат до участие в СК. Твърди се и че неправилно и незаконосъобразно съдът не
допуснал представителя на „АСВ“ ЕАД да вземе участие с право на глас в проведеното СК.
Твърди, че предплащането на разноски за поддържане на производството по
2
несъстоятелност от кредитор като него го прави кредитор на масата на несъстоятелността,
ведно с всички произтичащи от това права н задължения, включително и участие в СК с
право на глас, като е следвало на чл. 673, ал. 3 и ал. 4 съдът да му предостави възможност на
да участва с право на глас в събранието на кредиторите, като счита, че са налице
предпоставките на разпоредбата - представени са убедителни писмени доказателства за
вземането. Твърди, че недопустимо и незаконосъобразно в дневния ред са включени точки и
да взети решения по тях, без в СК да са участвали всички кредитори на несъстоятелния
длъжник, като счита, че е ирелевантно дали предложение за това е направил мажоритарен
кредитор. Молителят счита, че за да бъде включена нова точка от дневния ред на СК следва
да са се явили всички кредитори, конто единодушно да вземат решение за включване на
предложените точки в дневния ред. Поддържа, че на процесното СК . Не са присъствали
кредитори със 100% от приетите В., поради което включването на нови точки е
недопустимо. Не е спазен предвидения в разпоредбите на чл. 674 и следващите ред за
свикване на събрание на кредиторите. Ако мажоритарният кредитор е искал да бъдат взети
решения и по нови точки е следвало с изрична молба да поиска свикване на ново СК на
основание чл. 674, ал. 1 от ТЗ, като на основание чл. 675 от ТЗ, поканата за тези нови точки
от дневния ред, следва да бъде обявена в ТРРЮЛНЦ по съответния ред на чл. 675 от ТЗ.
Това не е сторено, поради което взетите решения са нищожни, недопустими и
незаконосъобразни, като съществено нарушаващи правата и интересите на останалите
кредитори на несъстоятелния длъжник. Молителят поддържа, че недопустимо и
незаконосъобразно е да се гласува извършването на нова оценка на имуществото, без това да
е включено изрично в дневния ред на събранието на кредиторите. Видно от поканата за
свикване на СК, дневният ред е „Определяне на нов ред и начин на продажба на недвижим
имот, представляващ - Поземлен имот с идентификатор № 05815.303.119, заедно с
построената върху него сграда с идентификатор № 05815.303.119.1 с административен адрес
на същите в гр. Ботевград, ул. Цар ****“. Никъде в поканата не е включена точка за
определяне на нова оценка, нови оценители н методи и условия на оценката, поради което
счита, че тези решения са противоречащи на принципа за публичност и предвидимост на
производството, с оглед обстоятелството, че не всички кредитори са взели участие в ск и не
са дали съгласие да се включват нови точки в дневния ред, невписани в редовно обявената
покана за свикване на СК. Наред с горното счита, че с определяне на нов оценител и ново
възнаграждение се увеличават разноските за сметка на масата на несъстоятелността, което
косвено накърнява интересите и на него като ипотекарен кредитор. Молителят поддържа и
че взетото решение за извършване на продажби на имуществото на отделни обекти - земя и
сграда, съществено накърняват интереса на ипотекарния кредитор, както и на другите
кредитори и длъжника. Счита, че никой няма да си купи сграда без земя и достъп до нея.
Получаването на сервитут за преминаване е нелека, времеемка и скъпа процедура, което
обстоятелство е пренебрегнато от мажоритарния кредитор, взел решение, което ще
затормозява потенциални купувачи. Счита, че провеждането на продажби на два
взаимосвързани обекта, но по отделно, ще понижи интереса до нулеви стойности. Твърди, че
това ще доведе до натрупване на допълнителни ненужни разноски в производството по
3
несъстоятелност, което ощетява не само кредиторите, чийто В. не могат да бъдат
удовлетворени за неизвестен период от време, а и самия длъжник, върху чийто В. всяка
година се трупат допълнителни лихви. Предвид горното претендира да бъдат отмени изцяло
като незаконосъобразни и съществено ощетяващи част от кредиторите, взетите на
проведеното на 17.02.2022 г. решения от Събрание на кредиторите в производството но
несъстоятелност на „Д.“ ЕООД по т.д. 7493/2015 по описа на Софнйскн градскн съд, то, VI-5
състав. В хода на производството поддържа доводите си чрез процесуалния си представител
юриск. Л..
Длъжникът в производството „Д.“ ЕООД не изразява становище по молбата.
Синдикът на дружеството Б.Т. оспорва молбата като недопустима и неоснователна
по изложените в хода на делото доводи, отразени в протокола от проведеното съдебно
заседание.
Другите кредитори в производството по несъстоятелност, призовани чрез покана в
ДВ бр.24/25.03.2022г., не изпращат представител и не заявяват становище по молбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за
установено следното:
Видно от справка по публичния Търговски регистър с решение на СГС по т.д.
№7493/2015г. от 30.05.2016г. съдът е обявил неплатежоспособността на „Д.“ ЕООД,
определил е началната й дата и е открил производство по несъстоятелност, като
първоначално същото е било спряно. С решение № 785/25.4.2017г. производството е
възобновено, после отново е спряно и възобновено, като последното решение за
възобновяване е под № 260424/10.3.2021г.
Установява се, че с представената молба с вх.№263736/24.01.2022г. молителят „АСВ“
ЕАД е предявил в производството по несъстоятелност вземане срещу длъжника за за сумата
от 15 000 лв., представляващо привнесени разноски с привилегия по чл. 722, ал.1 т.3 от ТЗ,
като са приложени две референции за изходящ превод за формиране на горепосочената
сума. В ТР е обявен допълнителен списък №1 на неприетите В., изготвен от синдика Б.Т., с
който вземането е включено като неприето, като е посочено, че предплатените суми се
възстановяват когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, но не подлежат на
предявяване и не са В. спрямо длъжника, тъй като в ТР е предвиден специален ред за
удовлетворяването им. Видно от данните по системата е подадено възражение срещу
списъка с вх. № 270771 от 23.2.2022г. А. ЗА С. НА В. ЕАД, като на 14.04.2022г. е проведено
заседание по възражението, но все още няма постановен акт по чл. 692 от ТЗ.
От представените към молбата доказателства се установява, че „Уникредит Булбанк“
АД е предоставила кредит по сключен договор за банков кредит № 001/21.03.2008 г. с
кредитополучател „М.Л.К.“ ЕООД (с предходно наименование „С.П.Б.“ ЕООД),а като
обезпечение на В.та е учредена договорна ипотека върху собствения на длъжника имот,
находящ се в гр. Ботевград, подробно описан в молбата. Същият имот, въпреки ипотеката е
продаден от „М.Л.К.“ ЕООД на „Д.“ ЕООД на 05.02.2015г. срещу продажна цена в размер
4
на 70 000 лв. Представен е сключения между „АСВ“ ЕАД и банката договор за цесия от
15.10.2018г., както и списък на В., от който е видно, че В.та по договора за кредит са
надлежно предявени и приети в производството по несъстоятелност „М.Л.К.“ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК **** по т.д. № 904/2017 г. по описа на то VI-10 с-в на СГС и са
включени в Списъка на приетите В., одобрен от съда с Определение № 2754/22.05.2018г. по
т.д. № 904/2017 г. по описа на то VI-10 с-в на СГС. Ипотеката е подновена с представената
молба до СВ от 14.08.2018г.
От представените два списъка и определение на СГС за одобрението им се
установява, че кредитори на „Д.“ ЕООД с приети В. са „Б.“ ЕООД – с необезпечено вземане
по договор за заем и Държавата чрез НАП.
От данните по публичния ТР е видно, че с покана, обявена в ТР на 25.01.2022г. е
свикано СК на „Д.“ ЕООД с една точка по дневния ред, а именно: Определяне на нов ред и
начин на продажба на недвижижими имоти, представляващ поземлен имот с идентификатор
№ 05815.303.119, заедно с построената върху него сграда с идентификатор №
05815.303.119.1, с административен адрес - гр. Ботевград, ул. Цар ****.
От представения протокол от проведеното СК на 17.02.2022г. се установява, че на
свиканото СК се е явил за кредитора „Б.“ ЕООД – адв. Я. с пълномощно по делото, за
ипотекарния кредитор „АСВ“ ЕАД – юриск.В., синдика Б.Т.. От молителя е поискано
предоставяне на право на глас и да участват в СК, срещу което са възразили синдика и
другия кредитор и съдът е приел, че не му се следва право на глас съгласно чл. 673 от ТЗ, но
същевременно е дал възможност на ипотекарния кредитор да присъства на събранието,
доколкото с оглед предмета му имал правен интерес. С определение съдът е задължил
синдика в тридневен срок да представи актуален списък на кредиторите към датата на СК.
След повторно възражение, е последвало определение, с което е постановено кредитора
„АСВ“ да бъде отстранен от съдебната зала. След това адв. Я. е направил предложение да се
разделят поземления имот и сградата и да се продават отделно, тъй като голям процент от
поземления имот не бил застроен и можело да се използва за строителство. Поискано е да се
направи нова оценка, а за оценител да се назначи „ВП Консулт -13“ ЕООД, е гласувано
възнаграждение 3000 лв. Поискал е и включване на още една точка в дневния ред, а именно
ново възнаграждение на синдика в размер на 1000 лв., т.е. със 100 лв. повече. Съдът е приел,
че предвид процентното съотношение от мнозинството, предложението се приема с над 90%
от В.та.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 679 ал.1 ал.2 от ТЗ по искане на длъжника или на
кредитор, направено в 7-дневен срок от провеждане на събранието, друг състав на съда по
несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е
незаконосъобразно или съществено ощетява част от кредиторите. Съдът се произнася с
определение. В закона е регламентиран преклузивен седмодневен срок, в който недоволните
кредитори и/или длъжник могат да заявят възраженията си, като с оглед контролно-
отменителния характер на производството съдът следва да се произнесе само по наведените
5
доводи в самата молба, като допълнителното излагане в ход по същество на други аргументи
не следва да бъде отчитано предвид факта, че те не са включени в молбата за отмяна. Не
може да се приеме, че в производството по чл.679 от ТЗ съдът следи служебно и независимо
от доводите за нарушения при взетите решения на Събранията на кредиторите, тъй като
едно от основанията за отмяна е да е налице съществено ощетяване на кредитори с взетото
решение, а всеки от кредиторите сам преценява обективно дали решението го ощетява и ако
не е повдигнал възражение, съдът не може да следи служебно за същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 679, ал. 1 ТЗ производство по отмяна на решенията на
Събрание на кредиторите може да се инициира по искане на длъжника или на кредитор.
Законовата норма не въвежда ограничение кредиторът да е само кредитор с прието вземане
и като такъв да е участвал в Събранието на кредиторите. СлеД.телно и неучаствали
кредитори с приети В., както и специалната категория присъединени кредитори в
универсалното принудително изпълнение, макар да не са кредитори на самия длъжник, а
ипотекарни кредитори на имот от масата, какъвто е настоящия кредитор по чл. 717н от ТЗ,
могат да атакуват решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или
при съществено ощетяване на част от кредиторите. Според настоящия съдебен състав, ако
законодателят искаше да ограничи кръга на кредиторите, имащи право да атакуват взетото
решение, то той щеше да регламентира изрично това в разпоредбата на чл. 679 от ТЗ, така
както е направено с други тестове на ТЗ като например чл. 694, ал. 2, който говори за
"кредитор с неприето вземане". След като законодателят не е въвел такова ограничение,
липсва основание съдебната практика да въввежда такова. СлеД.телно, и неучаствали
кредитори с приети В., както и специална категория присъединени кредитори в
универсалното принудително изпълнение, макар да не са кредитори на самия длъжник, а
ипотекарни кредитори на имот от масата, какъвто е настоящия кредитор по чл.717н от ТЗ,
могат да атакуват решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или
при съществено ощетяване на част от кредиторите. Недопустимо е отричането на правото на
ипотекарния кредитор да атакува решението на Събранието на кредиторите, особено ако
същото се отнася до имота, върху който е учредена ипотеката, т.е. касае и неговата
възможност за удовлетворяване. Предвид горното съдът намира, че възраженията на
синдика на несъстоятелното дружество г-н Т., че молбата е недопустима, тъй като е
подадена от лице, което не се легитимира надлежно като кредитор, са неоснователни.
Молителят е ипотекарен кредитор по чл. 717 н от ТЗ, а и се установява, че независимо от
горното към момента е предявил и вземане, което макар да е неприето, все още не е
приключила процедурата по възражението на същия, а има възможност и за предявяване на
иск по чл. 694 от ТЗ за установяването му. СлеД.телно към момента все още не е разрешен
окончателно спорния въпрос дали е и кредитор на самото несъстоятелно дружество, освен
ипотекарен такъв. Независимо от горното именно в качеството си на ипотекарен кредитор
по чл.717н от ТЗ, според съда молителят има право да атакува решението на СК, в която
насока има и практика на съдилищата, като напр. определение №368/06.06.2016г. по в.ч.т.д.
№324/2016г. на Апелативен съд – Варна и др.
6
По заявените доводи, съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл. 676 ТЗ, събранието на кредиторите се провежда
независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото.
При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява
неговото вземане от размера на приетите В. и В.та с право на глас по чл. 673, ал. 3 от ТЗ.
Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго,
като при съвместното тълкуване с правилото на чл. 670, ал. 2 ТЗ се извежда принципа за
обикновено мнозинство от размера на В.та на кредиторите.
В Търговския закон е предвидена процедура по предоставяне на право на глас на
кредитор, чието вземане не е безспорно, като съобразно разпоредбата на чл. 673, ал.2 от ТЗ
право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети В., като
изключенията са изброени в чл. 673, ал.3 от ТЗ, съгласно която разпоредба съдът може да
предостави право на глас на кредитор по чл. 637, ал.3 от ТЗ, ако в подкрепа на вземането му
са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е
предявил иск по чл. 694 от ТЗ, както и на кредитор с прието вземане, срещу който е
предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му. Предоставянето
на процесуални права по този ред е предвидено единствено за кредитори с неприети В., по
отношение на които няма одобрен и неоспорен списък за размера, произхода на вземането и
неговата привилегия, като първо съдът е задължен да изследва въпроса попада ли вземането
в предметния обхват на чл. 616, ал.2 от ТЗ, което е императивно с оглед изричното правило
на чл. 673, ал.4 от ТЗ. Преценката на съда по несъстоятелността за предоставяне на право на
глас на такъв кредитор е свързана както със законосъобразност на това решение, а именно
ако са налице предпоставките, респ. отрицателните такива по чл. 616, ал.2 от ТЗ, така и на
вътрешно убеждение на съответния съдия по производството по несъстоятелност.
Настоящият съдебен състав счита, че доколкото в разпоредбата на чл. 673, ал.3 от ТЗ е
употребен изразът „може”, то предоставянето на право на глас на кредитор с неприето
вземане при горепосочените предпоставки е въпрос на решение при условията на вътрешна
преценка на съответния съдия, водещ производството по несъстоятелност и не може на това
основание да бъде преценявана законосъобразността на проведеното събрание на
кредиторите. Предвид горното, макар молителят да е предявил вземане, което е неприето и
срещу неприемането да има подадено възражение по чл. 690 от ТЗ, което е в процес на
разглеждане, предоставянето или не на право на глас на това основание в проведеното СК
не може да се приеме за основание за неговата отмяна, тъй като е и въпрос на
целесъобразност, а именно преценка по усмотрение на съда, която не може да бъде
преценявана от контролно-отменителната инстанция. Предвид горното доводите на
молителя, че незаконосъобразно не му е предоставен право на глас са неоснователни.
Съдът намира, че следва да се приемат за неоснователни и изложените от молителя
доводи относно ненадлежно представляване на кредитора „Б.“ ЕООД в процесното СК. На
първо място видно от данните по преписката СК са провеждани многократно и в
настоящото производство не е представено самото пълномощно за адв. Я., с което 6-5 състав
7
е приел, че се легитимира надлежно, за да се прецени дали се касае за общо пълномощно за
процесуално представителство или за упълномощаване за участие в Събрания на
кредиторите по принцип, тъй като има такава възможност да бъде упълномощен
представител да участва не само за конкретното СК, но и общо във всички проведеждани,
като гласува по свое усмотрение. Независимо от горното съдът намира, че заявявайки
горното възражение молителят на практика заявява чужди процесуални права, без да са му
предоставени по силата на закона. В закона е регламентиран преклузивен седмодневен срок,
в който недоволните кредитори и/или длъжник могат да заявят възраженията си, като с
оглед контролно-отменителния характер на производството съдът следва да се произнесе
само по наведените доводи в самата молба, като допълнителното излагане в ход по същество
на други аргументи не следва да бъде отчитано предвид факта, че те не са включени в
молбата за отмяна. Не може да се приеме, че в производството по чл.679 от ТЗ съдът следи
служебно и независимо от доводите за всякакви нарушения при взетите решения на
Събранията на кредиторите, тъй като едно от основанията за отмяна е да е налице
съществено ощетяване на кредитори с взетото решение, а всеки от кредиторите сам
преценява обективно дали решението го ощетява и ако не е повдигнал възражение, съдът не
може да следи служебно за същото. Недопустимо е кредитор да се позовава на нарушение на
права на друг кредитор, който в срока по чл. 679, ал. 2 ТЗ не е се позовал на нарушението и
не е поискал отмяна на решенията на проведеното събрание, тъй като всеки участник в
свикано събрание на кредиторите е свободен да прецени дали да упражни правото си или не.
Предвид горното, съдът намира, че и този довод е неоснователен. Дали кредиторът „Б.“ е
надлежно представляван на въпросното СК или не, касае упражняването на неговите
процесуални права като кредитор и само той би могъл да релевира такова възражение.
По отношение на доводите, че на проведеното СК не е бил представен актуален
списък на кредиторите от страна на синдика, от който да може да бъде определено
процентното съотношение на В.та на кредиторите, за да бъдат спазени законовите
изисквания по чл. 676 от ТЗ за вземане на решения и определяне на точния процент от В.та
на всеки от кредиторите, следва да се отбележи, че списък на кредиторите се представя по
търговските книги за първото СК, каквото не е процесното. След ПСК В.та следва да са
приети и одобрени по списъците по чл. 685 и чл.688 от ТЗ и представянето на списък от
страна на синдика е за улеснение на съда и страните, но не е негово процесуално
задължение. Напротив, съдът е този, който е длъжен да установи всеки от кредиторите с
какъв процент от В.та разполага и е следвало, ако не е наясно, да даде почивка и да изчисли
съотношението. В случая има двама кредитора, които са включени в одобрените списъци, и
молителят, който е с неприето вземане, поради което горното не би било затруднително.
Видно от протокола СГС не е посочил точния размер на гласувалите „за“, но е приел, че са с
над 90% от В.та, което е видно и от простото съпоставяне на същите по списъците на
приетите В.. Предвид горното съдът намира, че това не съставлява съществено нарушение и
не е довод за отмяна на взетите решения.
По доводите на молителя, че неправилно е взето решение за продажба на имотите
8
отделно земя и отделно сграда, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 677, ал. 1 т. 8 от ТЗ е недвусмислено точна и ясна относно,
правомощията и задълженията на събранието на кредиторите при определяне начина на
осребряване на имуществото на длъжника. Продажбата може да се извърши по три начина -
като цяло, в обособени части или на отделни имуществени права - чл. 716, ал. 1 ТЗ.
Съгласно § 1а от ДР на ТЗ "обособена част" е организационна структура, която може
самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант,
хотел и други подобни. СлеД.телно законодателно допустимо е да се продават
имуществените права поотделно, включително и теренът отделно от сградата. Възраженията
на молителя, че взетото решение ощетявало кредиторите, съдът също намира за
неоснователни и недоказани. Оспорващия кредитор-молител твърди несъответствието на
решението със специалното императивно предписание на закона, ограничаващо
мнозинството при решения, които биха ощетили част от кредиторите. Такова би било
налично, когато съответно на решението някой от кредиторите, или част от тях са
поставени в неравностойни с другите кредитори условия (в този смисъл се възприема
хипотезата на "ощетен кредитор", както се пояснява в решение № 83 от 27.11.2013 г. на
ВКС по т. д. № 940/2012 г., I т. о., ТК). Ощетяване на "част от кредиторите" би било налице,
когато решението на събранието на кредиторите възлага финансови задължения или
облагодетелства едни кредитори за сметка на други. В случая това, че е избран този метод
на разделна продажба, не води до ощетяване на част от кредиторите. Всички кредитори ще
се удовлетворят по реда си по чл.722 от ТЗ съобразно постъпилите суми от осребряване на
масата, независимо от използвания метод. СлеД.телно не е налице неравнопоставеност на
кредиторите, респ. ощетяване на някой от тях спрямо останалите. Законът няма предвид
предполагаемо бъдещо увреждане на интересите на кредиторите, а винаги конкретно
съществено увредени интереси на част от кредиторите, за които да са изложени конкретни
твърдения и са представени доказателства. Ощетяване на кредиторите би било налично,
когато с решението някой от кредиторите, или част от тях са поставени в неравностойни с
другите кредитори условия, какъвто не е настоящия случай, тъй като няма доказателства и
данни, че предложения и гласуван от „Б.“ ЕООД начин на продажба на имуществото би
предопределил занижени начални цени в процедурата по осребряване на активите на
длъжника, което да ощети част от кредиторите. Дали възприетият метод е най-
целесъобразния и изгоден е ирелевантен въпрос, тъй като това не се включва в понятието
„ощетяващ част от кредиторите“. Предвид горното съдът намира, че и тези твърдения са
неоснователни.
Нормата на чл. 677, ал. 1 ТЗ е материалноправна и императивна, защото урежда
компетентността на Събранието на кредиторите като особен орган в производството по
несъстоятелност и изчерпателно посочва по кои въпроси този орган разполага с правомощия
да приема решение. Със същия характер са и нормите относно реда и свикването на СК, тъй
като съгласно чл. 678 от ТЗ решенията на СК имат обвързващо действие за всички
кредитори, включително и неприсъствалите. Предвид горното Търговския закон предвижда
9
кой и при какви условия може да поиска свикване на СК, както и че същото съгласно чл.675
от ТЗ се свиква с покана, обявена в ТР, с която всички кредитори се считат уведомени, като
тя трябва да има съдържанието по т.1, включително дневния ред на СК. Съдът споделя
доводите на молителя, че включването на точки в проведеното СК, които не са включени в
дневния ред, не е допустимо без да са уведомени всички кредитори на дружеството. Всеки
кредитор, има право, да поиска допълнително включване на точки в дневния ред по вече
свикано СК, но горното изисква допълване на поканата с тези точки в законоустановения
срок, за да може кредиторите да преценят дали точките и въпросите по тях представляват
интерес за тях и дали следва да изпратят представител и как да гласува той. Вземането на
решение от СК по точки, които не са първоначално включени в дневния ред и за
допълнителното включване на които няма единодушие на всички кредитори се явява
незаконосъобразно. В този случай неявилият се кредитор, който е бил запознат само с
дневния ред, обявен в поканата, би се поставил в положение да са взети решения по
невключени в същия точки, които представляват интерес за него и би бил ощетен. В случая,
видно от протокола на процесното СК, е присъствал представител на кредитора „Б.“ ЕООД
и кредитора „АСВ“ ЕАД, кредитор по чл. 717н от ТЗ, чието право на участие е оспорено, но
не е присъставал друг кредитор, който е с прието вземане и включен в списъците на
одобрените В., а именно Държавата чрез НАП. Независимо от това какъв е размера на
неговите В., включването на допълнителни точки, без да са посочени в дневния ред и без да
е налице единодушие по допълването му, което изисква и кредиторът НАП да гласува за
включване на тези допълнителни точки води до ощетяване на кредитори. При свикването на
СК, кредиторът се е запознал с дневния ред и е преценил да не изпрати представител, но
именно затова не би следвало да се включват допълнителни точки, без да са отразени в
поканата, тъй като по отношение на тях неявилите се кредитори нямат възможност да
формулират волята си и да изявят или не воля по предложеното решение. Независимо, че
предложението е от мажоритарен кредитор, доколкото същият обаче, не притежава 100% от
В.та, за да може от СК да се разгледат законосъобразно други въпроси, които са извън
включените точки по дневния ред, следва или да се направи допълнително искане за
допълване на дневния ред по поканата в ТР, или това допълване да е по единодушно
решение на всички кредитори, а не само на присъствали и/или мажоритарни. СлеД.телно е
налице законово нарушение, което ощетява част от кредиторите, а именно тези, които не са
присъствали, тъй като включването на допълнителни въпроси не е извършено надлежно.
Неоснователни са доводите на синдика, че кредиторът НАП имал минимално по размер
вземане и не би могъл да влияе на взетото решение, тъй като това е по отношение на начина
на гласуване и изчисляване на гласовете, формиращи мнозинство, но не означава, че
решенията по въпроси, които не са надлежно включени в дневния ред, е законосъобразно и
неощетяващо част от кредиторите, напротив именно малцинствените като В. кредитори биха
могли да бъдат ощетени чрез решения по точки, за които нямат яснота, че ще бъдат взимани
на процесно СК, тъй като не са включени в поканата и в предварително обявения дневен
ред. Предвид горното съдът намира, че следва решенията на СК по допълнителните въпроси,
които не са били включени в точката по дневния ред, да бъдат отменени, в случая това е
10
решението за нова оценка, за избор на оценител и неговото възнаграждение и за
увеличаване възнаграждението на синдика, които въпроси не са включени в дневния ред на
проведеното СК с обявената в ТР покана. Следва да се отбележи, че в точката за СК, така
както е обявена в ТР се включват само част от въпросите по чл. 677, ал.1 т.8 от ТЗ, а именно
реда и начина на продажба на имота, като кредиторът, който е поискал свикването не е
посочил и не е допълнен обявения в ТР дневен ред с останалите правомощия на СК по т.8, а
именно метод и условия на оценка, избор на оценител и определяне на възнаграждението
им, а това са самостоятелни въпроси и след като не са включения в поставения дневен ред
при свикването с Поканата, няма основание да се приеме, че по тези въпроси са взети
решения законосъобразно чрез допълнителното им включване без да е налице единодушно
решение на всички кредитори за това. СлеД.телно доводите на синдика, че само точката за
възнаграждението му била извън дневния ред не могат да бъдат споделени, тъй като при
искането за свикване и при обявяване на поканата не са включени и другите горепосочени
въпроси, което прави решенията по тези невключени в дневния ред точки отменяеми.
Съдът намира, че в настоящия съдебен акт следва да бъде посочено, че е окончателен,
тъй като нито в чл. 679 от ТЗ, нито в друга законова норма е предвидена възможност за
неговото обжалване по реда на частното производство. Макар и да посочва вида на акта, с
който съдът по несъстоятелността се произнася по искането за отмяна на решение на
събранието на кредиторите, нормата на чл. 679, ал. 4 от ТЗ нито изрично предвижда
възможност за неговото обжалване, нито препраща към други норми, от които може да бъде
изведена такава възможност (в горния смисъл определение № 7 от 05.01.2011 г. по ч.т.д. №
913/2010 г., Т. К., ІІ т. о. и много др. ).
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по молба с вх.№ 270769/23.02.2022г., подадена от „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД,
ЕИК ****, взетите решения на проведеното на 17.02.2022 г. Събрание на кредиторите на
„Д.“ ЕООД, ЕИК **** - в несъстоятелност, по т.д. № 7493/2015 г. по описа на то VI-5 с-в на
СГС, по въпроси, невключени в дневния ред по обявената Покана в ТР за свикването му, а
именно за да се извърши нова оценка на имотите - да се направят две отделни оценки на
поземления имот и сградата — да се оценяват като отделни обекти, като за оценител да бъде
назначено дружеството „ВП консулт-13“ ЕООД, ЕИК ****, като му бъде платено
възнаграждение общо 3000 лв., както и че е гласувано ново възнаграждение на синдика в
размер на 1000 лв., т.е. със 100 лв. повече, считано от следващия месец.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 679 от ТЗ в останалата й част като
неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ по т. д. № 7493/2015 година
на СГС, от който момент същото се счита обявено на неучаствалите в производството
11
кредитори.
Заверен препис от определението да се изпрати за прилагане по т. дело 7493/2015г. на
6-5 състав на СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12