№61
гр. Силистра, 05.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА,
Гражданско отделение,
в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
Мл. с. РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Райкова в.
гр. дело № 112 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 114/05.04.2018г.,
постановено по гр.д. № 1947/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, са
уважени предявените от Я.Л.К. срещу Общинско предприятие „Общински имоти и
услуги 2012“ – с. Ситово кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ, като е признато
за незаконно уволнението на ищеца и е отменена Заповед № 31/29.09.2017г. на
Кмета на Община Ситово, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е
прекратено трудовото правоотношение помежду им, възстановен е ищецът на
длъжност „Директор“ в Общинско предприятие „Общински имоти и услуги 2012“ в
Община Ситово и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 225,
ал. 2 КТ обезщетение за незаконно уволнение в размер на 1657,14 лв., заедно със
законната лихва, считано от 20.11.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
Срещу така постановеното решение е предявена въззивна
жалба от ответника Общинско предприятие „Общински имоти и услуги 2012“ – с. Ситово,
чрез процесуалния му представител адв. Р., в която се излагат съображения за
неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като се
поддържа, че съдът без да вникне в съществото на казуса е приел, че формално
липсват мотиви в атакуваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Твърди се, че според събраните в трудовото досие доказателства
към момента на издаване на заповедта става ясно, че ищецът е отказал да попълни
декларация за липса на несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 КТ, което въззивникът
счита за задължително за заемане на длъжността, на която е бил възстановен
служителят. Счита, че е недопустимо лице, което е председател на кооперация, да
заема и длъжността Директор на Общинско предприятие, което се явява второстепенен
разпоредител с бюджетни средства. Навежда се довод, че съдържанието на
заповедта и аргументът за несъвместимост са достатъчно ясни, видно и от
коментарите на ищеца в исковата молба, който е провел обширна съдебна защита в
процеса, именно относно мотива, посочен в заповедта. При тези съображения моли
обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това предявените искове бъдат
отхвърлени.
Въззиваемият Я.Л.К., чрез процесуалния му представител
адв. С., е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който
излага становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно. Счита за безспорна липсата на мотиви в атакуваната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което съдът следва
да отмени тази заповед без да разглежда спора по същество. Поддържа, че е
неоснователен доводът на ответника за конфликт на интереси, поради това, че
общинското предприятие и РПК са извършвали стопанска дейност, тъй като двете
юридически лица имат коренно различни предмети на дейност. Посочва, че чл.
107а, ал. 1 КТ не предвижда отказа да се попълни декларация по чл. 107а КТ за
основание за несключване/прекратяване на трудово правоотношение.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество се
явява основателна.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Тъй като по правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване
законността на уволнението носи работодателят, е необходимо да се очертаят
всички материални предпоставки, които трябва да бъдат налице при законното
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ – когато е
налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1 КТ.
Законността на едностранното прекратяване
на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се обуславя от
проявлението на следните обстоятелствата (юридически факти): 1) компетентен
орган на работодателя да е издал уволнителния акт; 2) ищецът да е работещ по
трудово правоотношение в държавната администрация и 3) да е налице основание за
несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 КТ.
От Заповед № 339/25.09.2017г.,
издадена от Общинска администрация Ситово, се установява, че ищецът е
възстановен на длъжност „Директор“ на Общинско предприятие „Общински имоти и
услуги – 2012“, на която е бил назначен с Трудов договор № 13/21.03.2012г.
Между страните не е спорно, че при
явяването на ищеца при работодателя, за да започне работа след възстановяването
му на длъжност „Директор“, му е била предоставена за подпис декларация по чл.
107а КТ, с която да декларира, че не са налице основанията за несъвместимост,
изброени в цитираната разпоредба, като ищецът е отказал да я подпише. Последният
е навел фактически твърдения в подадената от него искова молба, че е уведомил работодателя
си, че е избран за председател на управителния съвет на Кооперация – РПК „Бъдеще“
и е заявил, че подписването на тази декларация би означавало съзнателно да
декларира неверни данни. След като е заявил това и е отказал да подпише декларацията
на ищеца му е връчена атакуваната в настоящото производство заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение с правно основание чл. 330, ал. 2,
т. 8 КТ, с посочени причини за прекратяване на трудовия договор - несъвместимост
по чл. 107а, ал. 1 КТ. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника, който е
изложил в отговора на исковата молба, че е узнал за обстоятелството, че ищецът
е избран за председател на посочената кооперация, вкл. от вписванията в
Търговския регистър и е счел, че това обстоятелство е основание за
несъвместимост на двете длъжности.
При така изложените от страните факти
се налага изводът, че между тях не съществува никакво съмнение или колебание,
каква е причината за прекратяването на трудовото правоотношение, а именно, че работодателят
на ищеца е счел, че бъдейки член на орган на управление на кооперация,
служителят не може да работи на длъжност „Директор“ в общинското предприятие,
съгласно чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ. Нещо повече, ищецът е развил съдебната си
защита срещу незаконосъобразността на прекратяването на трудовото
правоотношение на това основание, посочвайки и че друго лице, заемащо длъжност
„Директор“ в друго общинско предприятие при Община Ситово е едноличен
собственик и управител на търговско дружество, към което лице не са били
поставени такива изисквания от кмета на Община Ситово.
Съдебната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 46 от 04.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 16/2010 г., IV
г.о., приема, че във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение
следва да има яснота за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата
на работника или служителя, така и поради правните последици. Възможно е работодателят
да не е посочил правно основание или да е объркал правната квалификация - от значение
са изложените обстоятелства. Важното във всички случаи е работникът или служителят
да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се
осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да
заключи дали уволнението е законосъобразно. Няма и законова пречка мотивите в
заповедта да се изчерпват с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не
предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на
допълнителни данни, формирали волята на законодателя, какъвто е случаят с
хипотезите на чл. 330, ал. 2, т. 7 и т. 8 КТ. В заключение, трайно се възприема
становището, че мотивите на заповедта за уволнение и в двете хипотези могат да
се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с
възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав.
В този смисъл, изводът на
първоинстанционния съд, че заповедта за уволнение при условията на чл. 330, ал.
2, т. 8 КТ не е мотивирана се явява неправилен, с оглед липсата на спор относно
основанието за несъвместимост според работодателя, тъй като ищецът е бил наясно
кой факт от обективната действителност е причината за прекратяване на трудовия
му договор, а именно заемането на длъжност председател и член на управителния
съвет на Кооперация „Районна потребителна кооперация“ Бъдеще.
Процесният уволнителен акт – Заповед
№ 31/25.09.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на
длъжността „Директор“ в Общинско предприятие „Общински имоти и услуги – 2012“ е
издаден от кмета на Община Ситово.
Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА
кметът на общината назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на
общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от
общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация. Според
приетия по делото като писмено доказателство и неоспорен от страните Правилник
за устройството и дейността на Общинско предприятие „Общински имоти и услуги
2012“, директорът на общинското предприятие се назначава от кмета на Община
Ситово и му е административно подчинен, съгласно чл. 7, ал. 2 и 3 от
Правилника.
От цитирания правилник за
устройството и дейността на работодателя се установява правнорелевантното
обстоятелство, че Общинско предприятие „Общински имоти и услуги 2012“ е
второстепенен разпоредител на общинския бюджет, не е самостоятелно юридическо
лице и осъществява своята дейност в рамките на предоставените му правомощия и
задължения от името на Община Ситово, като реализираните от общинското
предприятие собствени приходи се внасят в приход на общината – арг. чл. 4, ал.
2 и 3 и чл. 11, ал. 2 от Правилника. Изяснява се от разпоредбата на чл. 15, ал.
2 от Правилника, че общинското предприятие е административно звено от
общинската администрация и като такова си взаимодейства и сътрудничи с другите
административни звена от общинската администрация на Община Ситово.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗОбС
общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на
дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. То е част от
специализираната общинска администрация и като такова се приравнява на всяко организационно
и структурно обособено звено от същата – в този смисъл Решение № 17225 от
28.12.2011г. на ВАС по адм.д. № 10453/2011г., III о.
При тези съображения се налага
изводът, че Общинско предприятие „Общински имоти и услуги 2012“ е част от
общинската администрация на Община Ситово, респ. и длъжността „директор“ на
същото. В този смисъл разпоредбата на чл. 107а, ал. 1 КТ е приложима спрямо
ищеца, като работещ по трудово правоотношение в общинската администрация. Използваното
от законодателя общо понятие „държавна администрация“ включва административните
структури на централната и териториална администрация на изпълнителната власт,
каквато е общинската администрация, съгласно чл. 36 ЗА. Следователно, в процеса
на доказване са установени първите две материални предпоставки, обуславящи
законността на уволнението – компетентен орган е издал процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение и ищецът е заемал длъжност в
общинската администрация, съотв. в държавната администрация.
Съгласно чл. 107а, ал. 1 КТ в
изброените в разпоредбата хипотези не може да бъде сключван трудов договор в
държавната администрация, а ако такъв съществува, следва да се прекрати по чл.
330, ал. 2, т. 8 КТ. В този случай на нетърпимост на съществуващото трудово
правоотношение е без значение волята на страните, тъй като законодателят не е
дал възможност на работодателя да преценява дали да уволни работника или
служителя, както е в хипотезата на ал. 1 на чл. 330 КТ. Разпоредбата на чл.
330, ал. 2, т. 8 КТ е въведена в публичноправен интерес и целта е да се избегне
възможността да се оказва неправомерно въздействие върху лицата, които
изпълняват дейността или работата по трудовото правоотношение в държавната и
общинската администрация.
Безспорно е между страните, че към
датата на уволнението ищецът е бил орган на управление на кооперация, а и от
представеното извлечение от Търговския регистър относно Районна потребителна
кооперация „Бъдеще“, се установява, че ищецът е председател на управителния
съвет на Кооперация – РПК „Бъдеще“, т.е. е налице основание за несъвместимост,
съгласно чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ. Следователно, по делото са установени всички
юридически факти, обуславящи законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ,
поради което предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обстоятелството дали в друго общинско
предприятие при Община Ситово, различно от ответника в настоящия процес, е
назначено лице на длъжност „директор“, което едновременно е и управител в
търговско дружество, е без значение за законността на уволнението на ищеца.
Както бе изяснено по-горе, за работодателя не съществува възможност за преценка
дали да уволни служителя при наличието на несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 КТ,
каквато категорично се установява относно ищеца, тъй кметът на общината е
допуснал съществуване на трудово правоотношение с друг служител при сходни
обстоятелства, които не са предмет на установяване в настоящото дело.
Евентуалната хипотеза на нетърпимост на това трудово правоотношение с друг
директор в друго общинско предприятие при Община Ситово и необходимостта от
неговото прекратяване, не обуславят незаконосъобразност на процесния
уволнителен акт.
След като главният иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата
отмяна е неоснователен, следва да бъдат отхвърлени и обусловените от него
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225,
ал. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за
присъждане на обезщетение в размер на разликата между трудовите възнаграждения
на двете длъжности за шестмесечния
период след уволнението.
Тъй като изводите, до които
настоящият съдебен състав е достигнал, не съвпадат с крайните изводи на
първоинстанционния съд, обжалваното съдебно решение трябва изцяло да бъде
отменено, а предявените кумулативно обективно съединени искове да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор,
предмет на въззивното производство, в полза на въззивника следва да се присъдят
сторените от него разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 665,14
лв. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 552 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Районен съд – Силистра, и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 113,14 лв., представляваща
заплатена държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.
Така мотивиран, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 114/05.04.2018г.,
постановено по гр.д. № 1947/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.Л.К., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Общинско предприятие „Общински имоти и услуги – 2012“ –
с. Ситово, Община Ситово, искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ за признаване на
уволнението, наложено със Заповед № 31/29.09.2017г. на Кмета на Община
Ситово, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е прекратено трудовото
правоотношение помежду им, за незаконно и
неговата отмяна; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност
– „Директор“ в Общинско предприятие „Общински имоти и услуги – 2012“ – с.
Ситово и за заплащане на парично обезщетение за незаконно уволнение за времето
през което е получавал по-ниско трудово възнаграждение, а именно за периода от 25.09.2017г.
до 25.03.2018г. в размер на сумата от 1657,14 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 20.11.2017г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Я.Л.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Общинско предприятие „Общински имоти и услуги – 2012“ – с.
Ситово, Община Ситово сумата от 665,14
лв. – съдебни разноски за двете
съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.