№ 623
гр. Варна, 04.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000428 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, подадена съвместно от името на В. П. К.,
И. К. И., Д. К. И. и С. К. И. чрез общ техен пълномощник срещу решение
№50/11.05.2023г., постановено по електронно дело 20213200900191(ТД
№191/2021г. на ОС- Добрич), с което са били отхвърлени съединените им
искове, предявени срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД, за присъждане на
застрахователни обезщетения в размер на по 150 000 лв. за понесени от всяка
една от тях, като увредени лица от смъртта на близък родственик ( съпруг и
баща), причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ автомобилист, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от увреждането на 02.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и са били определени разноски в тежест на ищците.
По предварителните въпроси: Въззивната жалба е депозирана в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК като електронно подписан документ с визуализирани
корекции на начална редакция. Екземплярът на същия документ, но вече
оформен като окончателен автентичен текст, подписан също като електронен
документ е депозиран с молба вх.№ 4028/20.06.23, но не е възпроизведен на
хартиен носител при администриране на книжата в първата инстанция. Този
пропуск е отстранен служебно от настоящия състав при подготовка на делото.
Това съдържание на документа отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261
ГПК. Жалбата е била надлежно администрирана.
В срока по чл. 263 ГПК насрещната страна е упражнила право на
отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт по същество, при
наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за въззивниците
отхвърляне на обективно съединени претенции, основани на общи
1
правопораждащи факти. Правото на жалба и отговор по нея са упражнени от
надлежно упълномощени процесуални представители с права за всички
инстанции. Въззивниците са били изрично освободени от авансово внасяне на
държавна такса. Производството е допустимо.
Доклад по жалбата:
Въззивниците В. К. и И., Д. и С. И. , чрез адв. Т., излагат съвместно
идентични оплаквания за необоснованост поради липса на конкретни мотиви
за изводите на съда относно значението на обстоятелствата, изключващи
злополуката в склада като покрит риск по задължителната застраховка
Гражданска отговорност. Сочат, че не са били изяснени нито факти по
механизма на злополуката, нито връзката на прегазването на родственика на
ищците от транспортното средство с поведението на водачът му и
множеството негови нарушения, установени при разследване на трудовата
злополука. Считат, че събраните по делото множество доказателства за вина
на застрахования водач са погрешно игнорирани, както се позовават на
безкритично възприето първо заключение на автоексперта (изготвено само по
данни от неприключило разследване) и заключение на лекар (повлияно от
съгласуване на изводите с автоексперта) без съпоставка с допълнителната
експертиза и пропуск на съда да констатира съществени противоречия в
свидетелски показания относно фактите по поведението на починалия
работник и тези, установени в други процедури по повод на същото събитие.
Оплаквания се излагат и по неправилно приложен закон при квалифициране
на установено движение при маневра на заден ход на челен товарач като
действие по товарене, а не като ползване на самоходната селскостопанска
машина като превозно средство, което е било извършено от застрахования
при допускане на многобройни нарушения както на правила за движение (чл.
40 ал.1 и 2 ЗДвП), така и за работа с повдигачи-товарачи и за безопасност на
труда и това неправомерно поведение пряко е причинило смъртоносното
блъскане и премазване на починалия. Отделно се сочат нарушения при
събирането на авто-техническата експертиза, изготвена преди изслушването
на свидетелите и без съобразяване на факти, посочени от св. Петров и
депозирана във варианти по предположения, без обосновка с факти,
установени с другите доказателства. Въззивниците се оплакват и за
незаконосъобразна подмяна на поставените на експерта допълнителни
въпроси, насочени към установяване на значението на поведението на водача
на транспортното средство, което е останало неизяснено дори и след
допълнителното заключение на вещото лице и въпреки това съдът не е
поставил служебно конкретни въпроси, а е приел неясните му изводи. В тази
връзка е направено и доказателствено искане за поставяне на конкретно
посочени от въззивниците въпроси на автоексперта. Намират за необосновано
с правила на формалната логика приравняването на установените по
процесната злополука факти на събития извън застрахователно покритие,
установени в цитираната в мотивите съдебна практика.
Въззиваемият застраховател ЗД“ЕВРОИНС“АД, чрез юрк. М. ,
оспорва оплакванията по обосноваността на изводите на първата инстанция,
като сочи, че не нарушенията на съда, а липсата на доказателствени средства е
обусловила и липсата на категоричност в изводите на вещите лица при
установяване на механизма на увреждането и конкретно значението на
2
поведението както на водача, така и на пострадалия за причиняване на
крайния фатален резултат. Според тази страна именно липсата, а не
игнориране, на основни изходни данни е осуетило категоричност на
преценката както на автоексперта, така и на медика, които са дали
равностойни варианти на изводите си без да са се ангажирали кой от тях е по-
достоверен. Съответно, въззиваемата страна счита, че при така проведеното
доказване не може да се обоснове каквато и да е отговорност на
застрахования, дори и да са били допуснати някакви нарушения на правила за
движение и работа с конкретната машина. Оспорва и оплакванията по
формулирането на задачите на експертите и нуждата от повторно събиране на
заключение, което не е било оспорено при приемането му в първа инстанция.
Страните претендират насрещно и за определяне на разноски.
По доказателствени искания:
Във връзка с оплакванията по фактическите изводи на съда,
въззивниците са поискали събиране на ново доказателство, като са поставили
въпроси към автоексперта по начин, идентичен с този, поискан от първата
инстанция в първото по делото заседание(л. 128 от делото на ДОС).
Въззивният съд отчита, че и трите въпроса, относно възможностите на водача
на товарача да предотврати сблъсък с работник в склада, както установяване
на траекторията и скоростта на движение на пострадалия и конкретното му
положение преди удара по технически данни, вече са били поставени на
назначеното по делото вещо лице като част от задачите по първото
заключение, съответно по въпрос № 3 (определяне на траекторията и посока
на движение на машината и на пострадалия) и въпрос № 7(каква е видимостта
на водача на товарача и има ли той възможност да предотврати инцидента).
Повторното възлагане на заключение по вече поставени въпроси не
представлява ново доказване. Не се установява процесуално нарушение от
първата инстанция, която не е поставила въпросите във формата, която е
заявила страната, но е допуснала събирането на експертно заключение за
същите обстоятелства. След изготвяне на заключението по тези въпроси,
ищците не са възразили нито по изслушването на вещото лице след
събирането на гласните доказателства в цялост чрез разпита на очевидците на
злополуката (л. 246), нито по приемането на експертизата във вида, изготвена
от експерта ( л. 249), пояснена изрично с отговора за липса на данни в
новоизслушаните показания за факти по поведението на пострадалия, от
които се обуславя и конкретната възможност на водача да съобразява своето
поведение с опасността в зоната на машината. Напротив пълномощникът е
настоял за поставяне на допълнителни въпроси само относно спазване на
правилата за работа с машината, нейната категоризация като превозно
средство и предвиждания за лични защитни средства на работници в склада,
които са включени в задачата на допълнителната експертиза, както и
относими към медицинска специалност задачи по новоназначена медицинска
експертиза. По отношение на въпросите по връзката на поведението на
водача, обусловени от поведение на пострадалия, които са останали
неизяснени поради липса на обективни изходни данни, пълномощниците Т. и
Г. са направили изявление, че предоставят преценка на съда. Липсва изрично
обосноваване на възникнали съмнения в правилността на извода на вещото
лице Жечев за невъзможност за установяване на поведение на лица без
3
обективни следи или преки показания на очевидци. Подобно е и
процесуалното поведение на въззивниците при изготвяне и приемане на
допълнителното заключение, където в опит да отговори отново на въпроса за
предотвратимост на вредоносното събитие от всеки от участващите в него
субекти (водач на машината и пострадал работник), експертът е обявил два
равностойни по вероятност варианта на взаимна връзка на причиняване на
вредата, приложими в хипотези на различни обстоятелства, подлежащи на
допълнително установяване, за които няма обективни данни(точното място на
попадането на работника в зоната на видимост на водача). Искане за повторно
заключение от друг експерт не е направено, съответно не е отхвърлено в
нарушение на процесуалните правила и затова липсва предпоставката за
допускане на незаконосъобразно отказано доказателствено искане от
въззивния съд(чл. 266 ал.3 ГПК). Поисканата експертиза не следва да се
допуска.
По останалите оплаквания по процедурни нарушения при установяване
на фактите въззивният съд следва самостоятелно да извърши преценка и
съпоставка на целия доказателствен материал в рамките на правомощията си
по разрешаване на спора.
За събиране на становищата на страните по съществото на спора делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн.
чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба, подадена съвместно от
името на В. П. К., И. К. И., Д. К. И. и С. К. И. чрез общ техен пълномощник
срещу решение №50/11.05.2023г., постановено по електронно дело
20213200900191(ТД №191/2021г. на ОС- Добрич), с което са били отхвърлени
съединените им искове, предявени срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД, за
присъждане на застрахователни обезщетения в размер на по 150 000 лв. за
понесени от всяка една от тях, като увредени лица от смъртта на близък
родственик (съпруг и баща), причинена от застрахован по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от увреждането на 02.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и са били определени
разноски в тежест на ищците.
Да се приложи към делото въззивната жалба, възпроизведена на
хартиен носител като окончателен текст на подписан с КЕП електронен
документ(приложен към молба вх.№ 4028/20.06.23г.)
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за допускане на
въпроси към авто-техническа експертиза.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 15.11.2023г. от 14.00 часа. Да се
призоват страните, на адреси на пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
достъп до електронното дело на въззивната инстанция се
предоставя само на регистрирани потребители в ЕПЕП
4
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания
в последното по делото заседание) за представяне на справка за
разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен
от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5