Р Е Ш Е Н И Е
№68
гр.
Велико Търново, 21.02.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №384 по описа на Административния съд за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК.
Жалбоподателят
Община Велико Търново оспорва като незаконосъобразно решение №РД-02-36-708 от 5.06.2019 г., приключващо сигнал за
нередност №970, надлежно регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в ГД
„Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ към МРРБ на
ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Райони в растеж 2014
-2020 “, с което по отношение на жалбоподателя като бенефициер по договор за
безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № BG16RFOP001-1.009-004-C1 /договора за финансиране за лаконичност/
са констатирани нередности по смисъла на чл.70 от ЗУСЕСИФ.
В
представената жалба се поддържа, че решението е издадено при неправилно
прилагане на закона, като то е и формално незаконосъобразно.
Конкретно
се поддържа, че липсват нередности, представляващи нарушения при откриване и
провеждане на процедура по обществена поръчка. Законосъобразно според него е
поставено в документите за обществената поръчка изискването съответният
участник в процедурата да разполага с минимален персонал и с ръководен състав с
определена професионална компетентност за изпълнението и, както следва: инженер
по част „геодезия“ с висше образование по тази специалност или „маркшайдерство
и геодезия“, инспектор/координатор по безопасност и здраве – строителен инженер
всички специалности или строителен техник или еквивалентни, със завършен курс
или еквивалент и включен в регистъра по чл.165 от ЗКН архитект. Поддържа, че
тези изисквания са такива за професионална компетентност и това понятие е било
нормативно установено в ЗОП. Тези поставени от бенефициера изисквания не
ограничават конкуренцията, тъй като не е изискано разполагане с едно лице с
конкретно образование. Фрагментарно ответникът е обсъдил изискванията, което е
довело и до неправилен правен извод за нарушение, респ. за нередност. Освен
това, участниците можели да установят съответствие с критерий за подбор и с
факт и и обстоятелства, настъпили след подаване на офертите. Изискването за
специалист по геодезия, респ. еквивалентна специалност било в рамките на
оперативната самостоятелност на бенефициера с оглед характера и предмета на
поръчката. Идентични съображения
жалбоподателя излага досежно констатирани нарушения от РУО по отношение на
изискването за инспектор по безопасност и здраве – строителен инженер или
строителен техник или еквивалент с професионален опит от три години. Поддържа
се, че това изискване не нарушава конкуренцията, а има съвсем друга цел, а и са
налице еквивалентни изисквания. Изискването от друга страна е съобразено с
Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи. Всъщност
поръчката е с предмет строителен надзор
във връзка с мащабно строителство, при което този надзор е естествено да се
осъществява от строителни инженери, а не изобщо от инженери. При това според
него следва да се съблюдават и нормативните изисквания по Наредба
№РД-02-20-25/3.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за
вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на
инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Освен това,
предоставена е възможност да се ангажира от кандидата трето лице или
подизпълнител за тази дейност. Аналогични са оплакванията и досежно нарушението
по повод на поставеното изискване за архитект, включен в регистъра по чл.165 от
ЗКН, тъй като част от обектите в обхвата на поръчката са културни ценности по
този закон. Незаконосъобразен е и извода на ответника за противоречащо на
конкуренцията изискване от страна на бенефициера участникът да е изпълнил
успешно дейност с предмет и обем, идентичен или сходен с този на поръчката за
последните три години от подаването на офертата. Незаконосъобразно е прието
наличието на нередност, представляваща
неразделянето на съответната поръчка на обособени позиции. Всъщност разделянето
или не на поръчката на обособени позиции е въпрос на оперативна самостоятелност
на бенефициера и постига оптимален резултат, избягвайки лоша координация на
участващите в процеса на изпълнение. Обратно, избегнат е разубеждаващия ефект
от разделянето на поръчката по отношение на потенциалните кандидати и е
постигната реална конкуренция. Описани са онези факти и обстоятелства,
мотивирали бенефициера поръчката да не се разделя на обособени позиции. Посочено
е, че РУО обсъжда избирателно възраженията на бенефициера, което води и до
неправилните му изводи. На практика се поддържа и липса на форма, тъй като РУО
не излага правни съображения по възраженията на бенефициера, направени в хода
на производството по издаването на процесното решение.Аргументира се, че на
практика бенефициерът е санкциониран /той не е санкциониран, както ще се
установи по – нататък/ заради изпълнението на разпоредбите на чл.63, ал.1, т.5
от ЗОП. Претендират се разноските по делото.
Ответникът,
ръководителят на управляващият орган на ОП „Региони в растеж 2014 - 2020“, не
заема становище по нея в открито заседание. В писмена молба на процесуалния си
представител поддържа неоснователността и, като претендира и разноски.
Жалбата
е допустима.
Тази
и процесуална съдба се определя не от характера на оспорения акт, нито от
интереса на жалбоподателя да го оспори, а от определение №17127 от 13.12.2019 г.
на ВАС, въз основа на което настоящата инстанция е принудена да постанови
недопустимо решение. С определението си ВАС, в противоречие както с доктрината,
така и с ясни правни разпоредби, приема наличие на неблагоприятен индивидуален административен акт и оттам на
правен интерес, като се позовава на правното основание, посочено в акта и
мотивите му досежно констатирани нередности, които мотиви според ВАС могат да
се обжалват независимо от липса на властническо волеизявление за определяне на
финансова корекция.
Следва
само да се маркира, че оспореното понастоящем решение няма конститутивен
характер, какъвто характер apriori
има решението за финансова корекция, подлежащо на доброволно или принудително
изпълнение – арг. от чл.75, ал.1 - 3 от ЗУСЕСИФ, а и законът не предвижда издаването на констативни
административни актове, които да предвиждат единствено установяване на
нередности, без да е налице последиците от това установяване.
При
това настоящата инстанция на практика следва да проверява не предвидените в конститутивен
административен акт последици, а мотиви на изявление на ответника, което няма характер
на решение по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, въпреки формалното посочване на това правно
основание в процесното понастоящем изявление.
С мотивите на оспореното решение
е констатирано, че е налице нередност по т.9 от Раздел I към Приложение №1 към чл.2,
ал.1 от наредбата,приета с ПМС №57 от 28.03.2017 г. – Неправомерни критерии за
подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в
документацията за участие. Прието е, че за такава нередност адекватен размер на
евентуална корекция на средствата за финансиране чрез ЕСИФ е от 5%.
Отново чрез мотивите,
представляващи изявлението на ответника се установява, че е констатирана
нередност по т.10 от Раздел I към
Приложение №1 към чл.2, л.1 от посочената наредба –Критериите за подбор не са
свързани със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката.
Фингирайки процесното
изявление на ответника към административния акт по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ,
съдът счита, че то е валидно с оглед представената заповед №РД-02-36
-1179/20.09.2018 г. на министъра на РРБ, като е налице овластяване по смисъла
на чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ.
Съдът намира, че формата на
акта е спазена, като по – специално е спазено изискването на субсидиарно
приложимата разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Всъщност на практика – както
се отбеляза – актът не разполага с разпоредителна част, която да го
характеризира като властническо изявление, което да има предвидения от закона
конститутивен характер, а се състои само от мотиви, които са подписани. В изявлението
са изложени фактическите обстоятелства, приети като налични от ответника на
база на събраните по преписката доказателства, като са изведени и приложимите
според ответника правни норми, които са релевантни за направените фактически и
правни констатации. Всъщност в частта, която представлява фактически
констатации, са посочени и нормите на позитивно-правната уредба, които е
счетено, че са нарушени и които според ответника се вписват в дефиницията за
нередности, дадени в националното законодателство, респ. в Общностното законодателство на ниво
Регламент.
Спазени са – доколкото
мотивите, представляващи процесното изявление следва да се фингират към
административен акт според ВАС - съществените административно-производствени
правила, гарантиращи на жалбоподателя правото ма да се вземе участие в
производството, да представя доказателства и обяснения, както и гарантиращи
проявлението на принципа на истинност, посочен в чл.7 от АПК. Всъщност
неспазването им няма как да повлияе на оспореното изявление, което се състои единствено
и само от мотиви, без разпоредителна част, която да е функция на такива мотиви,
изградени при неправилни констатации и неспазени процесуални права.
Както се установява от
преписката, очевидно е налице сигнал за нередност под № 970 от регистъра за
сигналите при ОПРР. По повод на този сигнал ответникът е изпратил на
бенефициера писмо, изх. №99-00-6-268/1/ от 12.04.2019 г., с който уведомява
бенефициера с регистрирания сигнал за нередност. Представена е
административната информация, наименованието на договора за безвъзмездно
финансиране, бенефициера, информация за нередността /нарушения при възлагане на
обществена поръчка с предмет „Упражняване на строителен надзор на дейности по
извършване на СМР по проект „Привлекателна и съхранена автентична градста среда
на град Велико Търново“ по приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско
развитие“ на процесната ОПРР. Описани са твърдените нарушения /неправилно
неразделяне на поръчката на обособени позиции и поставени ограничителни условия
към бъдещите кандидати за участие в процедурата/, направен е т.н. правен
анализ, т.н анализ на нарушенията от правна страна /като са квалифицирани
нередностите/, посочени са нарушените разпоредби на националното
законодателство и на ЕС, дадена е за пореден път дефиниция на нередност,
посочен е реда за определяне на евентуална финансова корекция. Видно от
обратната разписка, писмото е получено от жалбоподателя – бенефициер на
16.04.2019 г.
Видно от писмо на
бенефициера, получено в МРРБ на 03.05.2019 г., същият е възразил срещу констатациите,
посочени в уведомителното писмо с аналогични на поддържаните пред съда
аргументи. Изразена е надежда отразеното в писмото становище да бъде съобразено
от УО и да не се стига до определяне на финансова
корекция /в случая липсва такава/.
Посоченото становище на
бенефициера е обсъдено в телеграфен стил в процесното решение/изявление.
При тези факти следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ е спазена, ако – както е
сторил ВАС – за процесното изявление се приеме, че е такова за определяне на
финансова корекция /каквото властническо изявление липсва/.
Съдът не обсъжда
съответствието на изявлението на ответника със законовата цел, тъй като това е
невъзможно предвид липса на предвидени в изявлението на ответника последици,
които да бъдат съобразени от състава на съда при съпоставка с преследваната от
разпоредбата на чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ цел.
Според мотивите на изявлението
на ответника в релевантните му части са налице следните констатации и правни
изводи по тях, а именно:
1/ Нарушена е националната
разпоредба на чл.2, ал.2 от ЗОП във връзка с чл.46, ал.1 от ЗОП в приложимите
към момента на вземането на решението за провеждане на обществена поръчка
редакции. От фактическа страна РУО констатира, че в решението за обявяването на
поръчката е мотивирано защо бенефициерът не я разделя на обособени позиции,
целейки постигане на избор на един изпълнител, носещ в пълен обем отговорност
за надзора на обектите на строителните работи и последваща отговорност след
реализацията на тези работи с оглед евентуално отстраняване на възникнали
дефекти. Посочено е и постигане на оптимален процес на управление на надзора
чрез съсредоточаването им, както и добра координация на този строителен процес.
Във връзка с това е направена констатацията, че според решението надзора ще се
реализира върху общо 10 обекта /на които е посочено точното наименование/, като
в този обхват са включени шестте обособени позиции по вече обявена обществена
поръчка с предмет „Дейности по извършване на СМР по проект „Привлекателна и
съхранена автентична градска среда на град Велико Търново“ по приоритетна ос 1
„Устойчиво и интегрирано градско развитие“.
Посочени са тези шест обособени позиции, които са предмет на другата
поръчка, като е анализирана публикуваната в профила на купувача на
бенефициера информация досежно
категоризацията на тези СМР. При това е констатирано, че обектите са с различна
категория /2, 3, ,4, 5 и 6/ по смисъла на ЗУТ, като се изпълняват на отделни и
самостоятелно издадени разрешения за строеж.
При тези констатации РУО
счита, че обединяването на надзора за строежите, изпълнявани по шестте позиции
на предходната обществена поръчка не може да е проява на целесъобразност /на
оперативна самостоятелност/ на бенефициера.
Прието е, че чл.46, ал.1 от ЗОП давал възможност на преценка за
разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, като само ако реши,
че разделянето не е целесъобразно, то в решението се посочват причините за
това. Цитиране е общият текст на чл.2, ал.2 от ЗОП. Посочено е, че наличието на
причини /които според РУО са непълни/ препятствало възможността за обжалване на
решението в тази му част /РУО намира, че е приложима разпоредбата на чл.196,
ал.2, т.2 от ЗОП/, като според практиката на ВАС /цитирани са две решения на
ВАС/ такава забрана за обжалване не препятствала възможността за обжалване на
неразделянето на обществената поръчка на обособени позиции на други основания,
като например свързани с текста на чл.46, ал.1 от ЗОП вр. с чл.2, ал.2 от този
закон. Най – сетне, РУО не преценява резултата от процедурата така, както е
обявена, а сочи, че изложените в решението мотиви, не сочат на спазване на
изискването на чл.46, ал.1, изречение второ от ЗОП. РУО изтъква, че мотивите на
бенефициера били констатации /тук не става ясно какво разбира под понятието
„мотиви“ РУО/, които не обуславяли връзка между тях и невъзможността за
разделянето на поръчката или реални причини по смисъла на второто изречение на
посочената разпоредба на ЗОП.
Най – сетне, в мотивите на
оспореното изявление /което, както многократно се подчерта, е съставено всъщност
само от мотиви/ е посочено, че това е нарушение освен на чл.2, ал.2 и на чл.160
на Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на ЕП и на Съвета от 18.06.2018 г. за
финансовите правила, приложими аз общия бюджет на Съюза, като това е
квилифицирано като нередност по т.9 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от
наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата/. Въпреки, че не посочва коя
алтернативните хипотези на състава приема за релевантна /всъщност именно РУО не
излага мотиви за приложимост на конкретна законова хипотеза при събсумиране на
констатирани факти под тази именно хипотеза/, съдът приема, че РУО има
предвид неправомерен критерий за
възлагане, посочен в обявлението за поръчката.
Какви са изводите на съда?
Веднага и на първо място
следва да се отбележи, че не е налице нарушение на посочената разпоредба на чл.160
на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18
юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за
изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013,
(ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) №
283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) №
966/2012 /Новият Регламент за бюджета за лаконичност/, както твърди РУО. Нарушението
на Общностното право, твърдяно като нередност, се преценява с оглед на
действащото към момента на извършването му такова право. Няма как твърдяно
нарушение, необхванато от Регламент, да се квалифицира като такова
впоследствие, тъй като решението на бенефициера е от 28.03.2017 г. Този
аргумент следва от разпоредбата на чл.282, §2 и §3, буква в) от
Новия Регламент за бюджета. Всъщност, дори съдът да коригира ответника, и да
приложи действащия към момента на издаването на решението на бенефициера
Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на
Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета, то
отново не е налице нарушаване на разпоредба от този регламент. Както се
установява от разпоредбата на чл.1, §1 от него, предметните му предели касаят правилата
за съставяне и изпълнение на общия бюджет на Европейския съюз и за представяне
и одит на отчетите (на
институциите).
В този контекст е уместно да се посочи, че на плоскостта на конкретният случай
са неприложим разпоредбите на чл.102 от този регламент, доколкото бенефициера
не се вписва нито в изискванията за възложител по чл.117, нито в тези
изисквания по чл.190, §2 от него.
Що се касае до националната
разпоредба на чл.2, ал.2 от ЗОП, в приложимата си редакция тя гласи следното: „При
възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават
конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка.“. Очевидно е
всъщност, че тази разпоредба транспонира разпоредбата на чл. 18, §1 от Директива
2014/24/ЕС на ЕП и на Съвета от 26.02.2014 г. за обществените поръчки и за
отмяна на Директива 2004/18/ЕО /“Директивата“ за лаконичност/.
Съответно, според
разпоредбата на чл. 46, ал.1 от ЗОП в редакцията му, под която следва да се
субсумират констатираните факти „При подготовката за възлагане на обществена
поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени
позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка
на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят
посочва причините за това.“. В този случай е налице транспониране на
разпоредбата на чл.46, §1, предложение второ от Директивата, според която освен
при поръчките, чието разделяне е задължително съгласно параграф 4 от настоящия
член, възлагащите органи посочват основните причини за решението да не разделят
поръчката на обособени позиции, като те се включват в документацията за
обществената поръчка или в индивидуалния доклад по член 84.
Видно от решението на
бенефициера, очевидно той е решил, че не следва да разделя поръчката на
обособени позиции, вкл. и досежно надзора върху СМР, които са елемент и предмет
на предходна финансирана чрез ЕСИФ обществена поръчка за СМР, по която които са
обособени различни и подробно описани позиции. Изложени са следните аргументи
/мотиви/: гарантиране на оптимален резултат и предотвратяване на евентуален
риск от лоша координация на участниците в строителния процес. Като цел,
преследвана чрез невъзможността да се раздели поръчката е посочено, избора на
един изпълнител ще идентифицира ясен субект на отговорността за надзора по
обектите на СМР, за отстраняване на дефекти в гаранционните срокове, като ще се
постигне оптимален процес на управлението на надзорните дейности, чрез
концентрация на изпълнението им. Добрата координация изисква осъществяване на надзора от един изпълнител.
Разделянето е нецелесъобразно и води до затруднения за възложителя. Разделянето
ще доведе до размиване на отговорността на екипа на строителния надзор, както и
до осъществяването на финансовия контрол, тъй като сходни работи ще се
реализират при различни финансови условия. Възлагането на един изпълнител ще
повиши качеството на изпълнение.
Изводът на ответника за
нарушаването на разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗОП е правилен като краен
резултат при корекция в изложените в изявлението релевантни мотиви, които са
схематични и лаконични.
Принципно решението за
провеждането на поръчката е административен акт, подлежащ на обжалване, като
ЗОП, предвид изискването на чл.196, ал.2, т.2 от него, изключва възможността да
се обжалва това решение само досежно изискването за прилагане на оперативна
самостоятелност, проявена от възложителя при избора да не разделя определена
обществена поръчка на обособени позиции.
Тази уредба сочи на извода,
че прилагането на оперативната самостоятелност е функция на предвидена законова
възможност за законосъобразен избор между алтернативни възможности за
съответния издател на административния акт, и, че изборът на тази оперативна
самостоятелност в случая с разходване на средства от ЕСИФ, води до проявлението
на принципа, посочен в разпоредбата на чл.6, ал.4 от АПК при съобразяването с
постигането на целта на Директивата и на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП.
За да се счете за постигнат
този резултат, то мотивите - по аргумент от посочените разпоредби на АПК и на
ЗОП - на решението за откриването на процедурата, които касаят посочената
оперативна самостоятелност, следва да съдържат конкретни факти и обстоятелства,
проявлението на които на първо място, обосновава прилагането на законовата
възможност за проява на дискрецията, и, на второ място, обосновава постигането
на целта, посочена в разпоредбата на чл.18, §1 от Директивата, респ.,
възпроизведена в разпоредбата на чл.2,
ал.2 от ЗОП. Изложените в решението за откриването на поръчката аргументи не
съдържат конкретни, ясни и точно идентифицирани обстоятелства, които да
обосноват логична и отговарящата на логиката и опитните правила констатация, че
е по-целесъобразно с оглед проявата на принципите по чл.2, ал.1 от ЗОП и при
спазване на целта по чл.2, ал.2 от този закон, възлагането на общ строителен
надзор на обекти, строителните работи по които се характеризират с различна
специфика и обхват, да се възложат на едно лице. Някои от строежите –
както е отбелязано в изявлението на ответника
– са от втора категория, други са от пета и шеста категории, като всеки строеж
се реализира на база на различно инвестиционно проектиране и разрешаване на
строителството. Самият закон – чл. 160, ал.1, чл.168, ал.1 от ЗУТ – предпоставя
изискването участници в отделни строителства /строително монтажни работи/ да са
различни лица, упражняващи надзорните функции за всеки отделен строеж, а не за
групи от строежи. Освен това, липсва изискването строителен надзор за строежите
от пета и шеста категория да се осъществява от консултант за строежите – арг.
от чл.168, ал.2 от ЗУТ в релевантната му редакция, докато такова изискване е
съществувало към надзорника за останалите четири категории строежи. При това
няма как да се поддържа, че осъществяването на надзора върху общо 10 строителни
обекта /шест от които финансирани по оперативна програма със средства от ЕСИФ/
води до по – икономичен начин за постигане на преследваната чрез процедурата
цел и то при спазване на принципите по чл.2, ал.1 от ЗОП.
Това обаче далеч не значи,
че е налице нередност по смисъла на
чл.70, ал.2 от ЗУЗЕСИФ вр. с приложимата редакция на т.9 от Приложение №1 към
чл. 2, ал. 1 от Наредбата, сочена в акта на ответника. Чл.2, ал.1 от този
нормативен акт в приложимата си редакция сочи, че нередностите по чл.
1, т. 1, както и приложимите процентни показатели на финансови корекции за
тях са посочени в приложение № 1. Съответно приложимата редакция на чл.1, ал.1
от този нормативен акт разписва, че с наредбата се посочват случаите на
нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез
действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за
последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЕСИФ) и които представляват основания за извършване на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т.
9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ). Очевидно е, че в приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата
се посочват изчерпателно онези нарушения на ЗОП, които съставляват нередности
по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ.
В случая се сочи като
осъществено следното нарушение, претендирано като нередност, а именно
неправомерен критерий за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в
обявлението за поръчката или в документацията за участие, като описанието на
нарушението като обстоятелствена част представлява случаи, в които
потенциалните участници/кандидати са възпрепятствани от участие поради
неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в
обявлението за поръчка или в документацията при два неизчерпателни примера.
Общият знаменател на тези нарушения и на обстоятелствата, които ги
характеризират е това, че става въпрос за неправомерен критерий за подбор и/или
неправомерен критерий за възлагане, посочени в документацията или в обявлението
за обществената поръчка. Критериите за подбор и/или за възлагане систематично
се намират в Раздел Втори от Глава седма на ЗОП, респ. в Глава осма от ЗОП.
Видно от логиката и систематиката на тези разпоредби, в тях изискването за
мотивиране на решението на възложителя за необходимостта обществената поръчка
да не се разделя на обособени позиции не е разписано нито като критерий за
подбор, нито като критерий за възлагане на поръчката. Всъщност това задължение
на възложителя касае подготовката на процедурата и е действие, което не поставя
никакво съобразимо от кандидатите за участие изискване за тяхно качество,
приложимо условие, наличен капацитет или състояние, което да е относимо към
подбора им и/или към параметрите на подаваните от тях оферти.
Следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата във връзка с т.9 от Приложението към
нея води до пораждане на отговорност за съответния субект и не може да се
тълкува разширително или качествено-поправително, а само стриктно. Неприемливо
е в този смисъл при правоприлагане по аналогия или чрез прилагане на
корективното тълкуване да се приема, че в т.9 от това приложение се включват и други
нарушения при възлагането на обществени поръчки, т.е. неспазване на разпоредби
на ЗОП, които не представляват според този закон неправомерни критерии за
подбор и/или за възлагане на поръчката, а на други разписани в ЗОП задължения
на бенефициера - възложител.
При това положение не е
налице нередност по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 от ЗОП вр. точка 9 от
Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата
за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове.
Следва
констативното изявление на ответника, с което се установява посочената
нередност, да бъде отменено.
2/ Нарушена е националната разпоредба на чл.2, ал.2 от ЗОП във връзка
с чл.2, ал.2 вр. с чл.2, ал.1, т.1 и 2 вр. чл.59, ал.2 от ЗОП, като това
нарушение има финансово отражение върху средствата от ЕСИФ, без да е ясен
точният им размер. От фактическа страна РУО констатира, че в документацията за
поръчката бенефициерът вписва критерии за подбор, състоящи се в: а/ изискването
кандидатът да разполага с един архитект, включен в регистъра по чл.165 от ЗКН,
разполагащ с удостоверение за
регистрация по Наредба №4 от 12.06.2015 г. за условията и реда за осъществяване на дейностите по
консервация и реставрация на движими
културни ценности или еквивалентен
регистър; б/ изискването участникът да е изпълнил успешно дейност с предмет и
обем, идентичен или сходен с този на поръчката за последните три години от
подаването на офертата; в/ изискването да е налице инженер по част „Геодезия“ –
1 лице с викше образование по специалността „геодезия“ или „маркшайдерство и геодезия“ или еквивалентна,
с пълна проектантска правоспособност по специалността или еквивалент с поне 3
годишен професионален опит; г/
изискването за инспектор/координатор по безопасност и здраве за едно
лице - строителен инженер всички специалности или професионална квалификация
строителен техник или еквивалент с поне тригодишен професионален опит.
По отношение на първото
изискване /досежно архитект, включен в регистъра по чл.165 от ЗКН/ РУО
констатира, че е налице становище на министерство на културата от 06.04.2016
г., според което определени и точно посочени улици, влизащи в обхвата на СМР
попадат в обхват на територия с културно – историческо наследство, със статут
паметник на културата „Историческо селище Велико Търново“, категоризиран като
паметник на културата с национално значение. Констатира се, че инвестиционното
проектиране е коригирано за обект „Градска среда в старата градска част –
Велико Търново досежно архитектурната част на фаза работен проект, като
министерството съгласува така коригираната документация за този обект,
финансиран чрез ЕСИФ по ОПРР. При така констатираното, РУО приема досежно
първото изискване, че НКЦ са единствено обектите от „Градска среда в старата
градска част - Реконструкция,
рехабилитация на уличната мрежа, прилежащи тротоари, пешеходни алеи, въвеждане
на енергоспестяващо улично осветление, поставяне на указателни и информационни
табели, елементи на градското обзавеждане“, като останалите обекти, за които се
възлага поръчката, нямат статут на културни ценности и поставеното изискване за
архитект, включен в посочения регистър по ЗКН е непропорционално с предмета на
част от дейностите, които са в обхвата на поръчката, като това е нарушаване на
чл.59, ал.2 от ЗОП в релевантната му редакция.
Досежно второто изискване РУО
приема, че поставянето на изискване за изпълнение на поръчки със сходен предмет
и обем към кандидатите е нарушаващо правилата на конкуренцията, тъй като се
дава необосновано предимство, респ.
необосновано се ограничава участието на определени субекти в предвид предмета,
стойността и качеството на поръчката. Изискването за изпълнение на идентични
като предмет и обем изпълнени от кандидатите поръчки не намира опора нито в
чл.63, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗОП, нито в разпоредбата на чл.64, ал.4 от този
закон.
Досежно третото изискване РУО
приема, че изискването за наличие на висше образование за инженера по част
„геодезия“ или „маркшайдерство и геодезия“ или еквивалентна отново нарушава
принципа на чл.2, ал.2 от ЗОП. Отхвърлен е аргумента на бенефициера, черпен от
разпоредбите на чл.100, ал.1 и ал.2 на ЗОП предвид характера на понятието
нередност, дадено на ниво Общностно право. Черпейки правна аргументация от
нормите на §1, т.5 от ДР а ЗГК, РУО приема, че неограничено е стеснен кръга на
лицата, с които участниците следва да разполагат за изпълнението на
обществената поръчка.
По отношение на четвъртата
констатация РУО приема, че изискването за инспектор, респ. координатор, който
да е строителен инженер всички специалности, респ. строителен техник или
еквиваленти, със завършен курс за КВЗ или еквивалент не отговаря на
разпоредбата на чл.24 от ЗЗБУТ във връзка с чл.3 от НАРЕДБА № 3 от 27.07.1998
г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в
предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата
от професионалните рискове и превенция на тези рискове, респ. респ. на чл.5, ал.2 и ал.3 от НАРЕДБА
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. По – специално
е подчертано, че анализът на разпоредбите на специалното законодателство води
до извода, че изискванията по отношение на квалификацията и техническата
компетентност на КБЗ са общи, а конкретизацията на нормата на чл.5, ал.3, т.2
от последната наредба касаела възможността на съответния етап от изпълнение на
строежа, функциите на координатор по безопасност и здраве да се възлагат и на
други лица в зависимост от категорията на строежа, извън тези по ал.2. посочено
е, че според чл.163а от ЗУТ функциите на КБЗ в хипотезата на чл.5, ал.3, т.2 от
посочената наредба – когато са възложени на техническия ръководител, могат да
се осъществяват от строителен инженер, архитект
или строителен техник, като извън тази тясна хипотеза тази функция може
да се упражнява и от други лица, които притежават съответната квалификация в
областта на ЗБУТ ,като е посочена разпоредбата на чл.15, а.1, т.4 от ЗКС. Не е
приет аргумента на бенефициера, че е абсурдно с оглед мащаба на строителството
да се счита, че само инженери, а не строителни инженери, са по – компетентни да
реализират тези дейности с обща фразеология.
Какви
са изводите на съда?
Що
са касае до квалификацията на нарушенията като такива по чл.160 на Регламент
(ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018
година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение
на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) №
1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) №
283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) №
966/2012 /Новият Регламент за бюджета за лаконичност/, то съдът препраща към
вече изложената по-горе аргументация, която не следва да се повтаря.
Според
чл.59, ал.2 от ЗОП в редакцията, която е
приложима към момента на твърдяното обективиране на нарушенията „Възложителите
могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор
по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да
изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета,
стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има
обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва
да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната
позиция.“. Всъщност тази разпоредба транспонира, макар и не съвсем адекватно, разпоредбата
на чл.58, §2 от Директивата, според която „Възлагащите органи могат да налагат
на икономическите оператори като изисквания за участие само критериите,
посочени в параграфи 2, 3 и 4. Възлагащите органи ограничават изискванията само
до тези, които са необходими, за да се гарантира, че кандидат или оферент има
както правните и финансовите възможности, така и техническите и професионалните
способности да изпълни възлаганата поръчка. Всички изисквания трябва да са
пропорционални на предмета на поръчката и да са свързани с него.“.
Правилен, макар и като краен
резултат, е извода на РУО досежно ограничаващото конкуренцията условие,
поставено от бенефициера като изискване за минимални професионални възможности
към кандидата, състоящо се в наличието на инженер по специалността „геодезия“
или „маркшайдерство и геодезия“ или еквивалентна с пълна проектантска
правоспособност. Предметът на поръчката е реализирането на строителен надзор
върху обекти, вкл. и такива, които ще се
възлагат след провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки,
финансирането на които ще се реализира чрез ЕСИФ. Следва да се обърне внимание
и на бенефициера, а и на РУО, че предметът на поръчката не се вписва в
изискването за основни дейности по чл.3 от ЗГК, а в изискването на чл.4 от
него, доколкото става въпрос за вече издадени разрешения за строеж, които
следва да са съобразени с действащи устройствени планове, които от своя страна
са процедирани върху надлежно установена кадастрална основа.
Тези дейности се изпълняват
от лица, получили правоспособност при условията и по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в
инвестиционното проектиране – арг. от чл.24, ал.2 от този закон. Съответно,
тази разпоредба изисква само правоспособност, получена по реда на ЗКАИИП.
Предвид обхвата на поръчката, очевидно се изисква пълна правоспособност по арг.
от чл.7, ал.7 от този закон. Съответно тези лица следва да са дипломирани по
съответната специалности, посочени в разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 от този
закон.
Дори и да се приеме – в
разрез с обявения предмет на поръчката - че става въпрос за основни дейности по
геодезия и картография, то тогава важи правилото на §1, т.5 от ДР на закона,
според което "Инженер по геодезия" е лице с висше образование по
специалностите "Геодезия, фотограметрия и картография",
"Земеустройство", "Геодезия", "Маркшайдерство"
или "Геодезия и маркшайдерство", както и лице със завършено висше
образование в чужбина с призната и легализирана диплома по реда на чл. 9, ал.
3, т. 9 и чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за
висшето образование, която съответства на посочените специалности.
Стесняването на поставеното
изискване от бенефициера до участниците за наличие само на специалист по
„геодезия“, респ. „геодезия и маркшайдерство и геодезия“ и на техни еквиваленти
при всички случаи води до ограничаване на конкуренцията, като освен това
изискването не е съобразено с предмета на поръчката. При това положение е
налице хипотезата отклоняване от изискването на чл.59, ал.2 от ЗОП.
Неоснователно е оплакването, че предвиждането на еквивалентна на посочените
специалности изпълва изискванията на §2, т.41 от ДР на ЗОП, тъй като тази
еквивалентност /равностойност/ не касае всички възможни правоспособни
специалисти, посочени в ЗКАИП и ЗГК, а
само посочените в обявлението на бенефициера.
По идентичен начин стои
въпросът и с условието инспекторът/координаторът по безопасност и здраве, с
който трябва да разполагат участниците в поръчката, да има образование
строителен инженер или строителен техник или еквивалентни. Всъщност ответникът
е възпроизвел в изявлението си изцяло част от решение № 11934 от 2019 г. на ВАС, с което е
разрешен идентичен казус. Както е посочил ВАС, с оглед на чл. 24 от ЗЗБУТ
изпълнителят на поръчката следва да разполага с лице, което е натоварено с
организиране изпълнението на дейностите по безопасност и здраве. Според чл. 3
от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и
на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на
дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на
тези рискове, издадена на основание чл. 24, ал. 2 ЗЗБУТ, органите за
безопасност и здраве при работа, назначени или определени от работодателя,
трябва да са специалисти с подходящо образование и квалификация, съобразно
характера на дейността, да притежават необходимата теоретична и практическа
подготовка, приложими в предприятието, и да отговарят на изискванията,
определени в други нормативни актове. Наредба № 3/1998 г. е общ нормативен акт,
регламентиращ изискванията, функциите и задачите на органите по безопасност и
здраве във всички предприятия, докато специфичните изисквания и правила за тези
лица по отношение дейности в строителството се съдържат в Наредба № 2 от 22
март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно чл. 5, ал. 2 от
Наредба № 2/2004 г., координаторите по безопасност и здраве трябва да са
правоспособни лица с квалификация, професионален опит и техническа
компетентност в областта на проектирането, строителството и безопасното и
здравословно изпълнение на СМР, доказани съответно с диплома, лицензи,
удостоверения и др. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, функциите на
координатор по безопасност и здраве могат да се изпълняват за етапа на
инвестиционното проектиране и от: консултант (за строежи от всички категории)
или лице с пълна проектантска правоспособност (за строежи от трета до пета
категория); а за етапа на изпълнението на строежа - и от консултант (за строежи
от първа до четвърта категория), съответно технически ръководител (за строежи
от пета категория). Тоест изискванията по отношение на квалификацията и
техническата компетентност за координаторите по безопасност и здраве са
посочени общо - те следва да са в областта на проектирането, строителството и
безопасното и здравословно изпълнение на СМР, без да съществува изискване да са
придобити по определена специалност. Допълнението и конкретизацията в ал. 3, т.
2 касае възможността на съответния етап от изпълнение на стоежа, функциите на
координатор по безопасност и здраве да бъдат възлагани и на други лица в
зависимост от категорията на строежа - консултант или технически ръководител,
извън тези по ал. 2. Според чл. 163а ЗУТ техническият ръководител е строителен
инженер, архитект или строителен техник, т. е. функциите на координатор по
безопасност и здраве в хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № 2/2004 г.
- когато те са възложени на техническия ръководител, могат да се осъществяват
от строителен инженер, архитект или строителен техник. Извън тази хипотеза
обаче, това могат да бъдат и други лица, притежаващи професионална квалификация
в областта на строителството, проектирането или здравословното изпълнение на
СМР. Следователно, нормативно изискване по отношение на лицето, което ще
осъществява функции на инспектор/координатор по безопасност и здраве, да бъде
само такова с професионална квалификация "строителен инженер" или
"строителен техник" не е изрично установено в приложимата правна
уредба. При това положение поставеното от възложителя изискване се явява
ограничително. След като законът дава възможност и допуска тези функции да
бъдат изпълнявани и от други специалисти в областта на проектирането,
строителството и безопасното и здравословно изпълнение на СМР, то е налице
ограничително и непропорционално изискване, което е в нарушение на чл. 2, ал. 2
ЗОП.
Съдът
счита и, че изискването към кандидатите за изпълняване успешно на дейност с
предмет и обем, идентичен или сходен с този на поръчката за последните три
години, поставено въз основа на чл.63, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗОП, което е
конкретизирано чрез поставянето на условие за изпълнение на поне един обект,
засягащ ново строителство и/или реконструкция и/или основен ремонт и/или
рехабилитация на автомагистрали и/или на пътища от републиканската пътна мрежа
и/или на пътища от Общинската пътна мрежа, и/или на улици, и/или на пътища с
аналогични характеристики, противоречи на принципа на чл.2 от ЗОП. Посоченото
изискване не би нарушило конкуренцията – както правилно поддържа ответника в
мотивите, представляващи оспореното изявление - ако предметът на поръчката би
обхващал надзорни функции, изискващи контролирането на СМР, представляващи
основен ремонт, реконструкция и/или рехабилитация само на пътища или на пътища
и прилежащата им инфраструктура. Всъщност, видно от предмета е, че надзор ще се
осъществява и върху СМР, представляващи обособени позиции по друга обществена
поръчка, като например обект 3, обект 5, обект 6, подробно описани в
обявлението на бенефициера, в обхвата на които строежи не се включва
изграждане, реконструкция, рехабилитация и прочие на пътни настилки и/или
прилежащата им инфраструктура. И в този случай бенефициерът нарушава
изискването на чл.59, ал.2 от ЗУТ предвид конкретизацията чрез стесняване на
параметрите за сходна като предмет а поръчката дейност, дадена в разпоредбата
на чл.63, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗОП.
Що са касае до критерия за
подбор, даден въз основа на чл.63, ал.1, т.5 от ЗОП, според който бенефициера
изисква разполагаемост на едно лице – архитект, включен в регистъра по чл.165
от ЗКН, което освен това трябва да разполага с удостоверение за регистрация по
Наредба №4 от 12.06.2015 г. за условията
и реда за осъществяване на дейностите по консервация и реставрация на движими
културни ценности или еквивалентен регистър, то изводите на ответника са
частично необосновани, като това не влияе на крайният му извод за нарушение на
разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗОП, тълкуван през призмата на изискването на
Общностното право. Както се установява от материалите по делото, надзора, който
е предмет на поръчката включва обект СМР градска среда /първи етап/ с
подобекти, както следва: ул. Независимост, ул.Стефан Стамболов, ул. Велчо
Джамджията, ул.Иван Вазов, ул.Читалищна, ул.Михаил Кефалов, ул.Г.С.Раковски,
пл.Самоводски пазар, обект СМР Градска среда в старата градска част /втори
етап/ с подобекти улиците генерал Гурко,
Колю Фичето, 10ти февруари, Пролет, Митрополит Панарет Рашев, Алексанъдр Добринов,
Ефрем Попхристов, доктор Алберт Лонг, Максим Райкович, Тунел, Шейново,
Силвестър Пенов, обект СМР градска среда стара градска част /трети етап/ с
подобекти улиците Крайбрежна, Йордан Инджето, Христо И. войвода, Петър
Богданов, Киро Тулешков, /ма дружина, Цани Гинчев и обект СМР градска среда в
стара градска част /четвърти етап/ с подобекти улиците Капитан Дядо Никола,
Драгоман, Медникарска, Кирил и Методий, Поборническа, П.Р Славейков, Георги
Мамарчев, Поп Матей Преображенски и
въстаническа. Не се спори по делото, че за по-голямата част от тези улици,
включени в четирите етапа на СМР, които ще са предмет на надзора, е налице
становище на МК, че засегнатите от работите обекти попадат в обхвата на
територия с културно историческо наследство, което е групов паметник на
културата и е с категория национално значение. При това положение, необоснован
е извода на ответника, че след като само четири от обектите, които са предмет
на надзора, попадат в обхвата на територия с недвижимо културно наследство, то
за останалите надзиравани обекти поставеното изискване нарушава конкуренцията. Така
или иначе липсва разделяне на поръчката, като е предвидено от бенефициера, че
надзора ще се осъществява върху всички обекти, представляващи СМР, вкл. и върху
тези, които попадат в територията с културно историческо наследство със статут
на групов паметник на културата. Всъщност самите СМР за старата градска част на
града /включваща изброените по – горе четири обекта/ във всички случаи
предполага както реставрация, така и адаптация на засегнатото от тези СМР
културно наследство – арг. от чл.163 от ЗКН, както и от §4, т.10, 11 и 19 от ДР
на ЗКН. С оглед констатираното бенефициерът е бил длъжен да спази изискването
на чл.168, ал.5 от ЗКН. При това положение, поставянето на изискване към
участниците за архитект, който да е включен в регистъра по чл.165 от ЗКН
не е дискриминационно, нито ограничаващо
конкуренцията, тъй като е поставено към всички лица, осъществяващи такова строителство
и то от специален закон.
Необосновано е обаче
изискването на бенефициера това лице да разполага с удостоверение за
регистрация, издадено по реда и при условията на НАРЕДБА № 4 от 12.06.2015 г.
за условията и реда за осъществяване на дейностите по консервация и реставрация
на движими културни ценности или еквивалентен регистър, тъй като става въпрос
за строителен надзор върху обекти, които са част от групов архитектурен обект –
недвижима културна ценност по §10, ал.1 от ПЗР на ЗКН. Посочената наредба не
обхваща в предмета си на регулиране дейностите по реставрация и консервация на
недвижими културни ценности, нито обхваща в този предмет редът, по който се
издават разрешения за извършване на такива дейности – арг. от чл.1 от нея.
Поставянето на това условие /предвид обхвата и предмета на поръчката/ необосновано
разширява изискването, поставено от разпоредбата на чл.63, ал.1, т.5 от ЗОП за професионална компетентност, като
това е в разрез с нормата на чл.59, ал.2, изречение второ от ЗОП, тъй като няма
как за надзор и върху СМР за обекти, които са част от групова недвижима
културна ценност, да се изисква наличието на удостоверение, издаването на
каквото впрочем цитираната наредба не предвижда. В този контекст следва да се
посочи, че в тази наредба са посочени различни субекти, които могат да
извършват дейностите по консервация и реставрация на движими културни ценности - чл. 3, ал.1 от нея, като е очевидно, че така
поставеното изискване – ако се приеме, че участниците следва да ангажират
посочените в тази разпоредба субекти – е извън обхвата на предмета на
поръчката. При това положение следва да се приеме, че и в този случай не е
спазена нормата на чл.59, ал.2 от ЗОП.
Законосъобразно нарушенията
по чл.59, ал.2 от ЗОП са третирани като
нередност по т.9 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата - за нарушение,
представляващо поставен от бенефициера критерий за подбор, представляващ изискване
към участниците в поръчката да са изпълнили за последните три години строителен
надзор върху поне един обект, засягащ ново строителство и/или реконструкция
и/или основен ремонт и/или рехабилитация на автомагистрали и/или на пътища от
републиканската пътна мрежа и/или на пътища от Общинската пътна мрежа, и/или на
улици, и/или на пътища с аналогични характеристики, и като нередност по т.10 от
същото приложение – за останалите констатирани и описани по-горе нарушения на
ЗОП.
В тези и части жалбата е
неоснователна.
Крайният извод на съда е, че
жалбата е частично основателна.
При този изход на спора
претенциите на страните за разноски са неоснователни. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. В процесният случай нито една от страните не е
осъществила пряко пред съда в открито заседание каквито и да е процесуални
действия чрез процесуален представител и за тях са неприложими правилата на
чл.3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№РД-02-36-708/05.06.2019 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна
програма „Региони в растеж“, с което не е определена финансова корекция в
частта му, с която се констатира нередност по смисъла на т.9 от Приложение 1
към чл.2, ал.1 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, представляваща нарушение на разпоредбата на
чл.46, ал.1, изречение второ от Закона за обществените поръчки.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Велико
Търново срещу останалата част от решение №РД-02-36-708/05.06.2019 г. на
ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“, с
което не е определена финансова корекция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: