РЕШЕНИЕ
№ 1081
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110208908 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. П. срещу електронен фиш серия К №
6507370, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на електронния фиш. Счита се, че са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Счита се, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 10 ЗАНН, тъй
като отсъства информация във фиша за това дали подлежи на обжаване, в
какъв срок и пред кой съд. Поддържа се, че не може да се установи дали
техническото средство е преминало първоначална или последваща проверка.
Жалбоподателят счита, че липсва правна квалификация на нарушението и
посочване конкретно на основанието за ангажиране на
административнонаказателна отговорност. При обосноваването на
извършване на нарушението при условията на повторност само бил посочен
номер на фиш, без да се сочи кога е влязъл в законна сила.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
1
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпили са писмени бележки от процесуален представител
на въззиваемата страна.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2022г. в 16.14 часа с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 с № 11743EE е установено и заснето, че МПС – лек автомобил „Ауди
А4” с ДК № , се движи в гр. София по бул. „Ботевградско шосе” до № 326 с
посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към Околовръстен път със
скорост от 67 км/ч при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в
населено място.
Мобилната система за контрол на скоростта е преминала техническа
проверка на 28.09.2020г. съгласно протокол № 60-С-ИСИС/28.09.20г., като
представлява одобрен тип средство за измерване.
Видно от протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система на 06.01.2022г. автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1 с № 11743EE за времето от 16.00 часа до 18.00 часа при
стационарен режим на работа е позиционирано в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе” до № 326 с посока на контролираните МПС от бул.
„Владимир Вазов” към Околовръстен път при важащо ограничение на
скоростта на движение от 50 км/ч в населено място, въведено с пътен знак В-
26. Ограничението на скоростта за движение се установява от веществените
доказателствени средства – разпечатки от техническото средство, в които
освен ограничението от 50 км/ч за населено място, са отразени и
координатите на процесното нарушение, както и от снимки на процесния
пътен участък. Записът, направен от техническото средство, е отразен на
хартия – фотоснимки, отразяващи дата, точен час, скорост и регистрационен
номер на МПС.
Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото
е собственост на В. В. П..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация
на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за проверка от 28.09.20г.,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване
2
на автоматизирано техническо средство или система, ел. фиш К 3104608,
извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на
електронния фиш и за влизане в сила на ел. фиш К 3104608, и веществени
доказателствени средства – снимки.
Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които по
еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка.
Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт,
който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на атакувания електронен фиш. Същият е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички
задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение
второ на посочената разпоредба, а именно: данни за триториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й
заплащане. Липсата на отразяване на дата на издаване на фиша и на
възможността за неговото обжалване не може да се приеме за допуснато
процесуално нарушение. По силата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш
е приравнен по правни последици на наказателно постановление.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което във фиша не се вписва
името на издател и негов подпис, а само териториална структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш е съставен на собственика на МПС, с което е
3
извършено нарушението, като В. П. не се е възползвал от възможността по
чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП да посочи друго лице, управлявало превозното
средство при извършване на нарушението, поради което остава субект на
административнонаказателна отговорност на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като
МПС – лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № , се е движел със скорост от 67
км/ч при ограничение от 50 км/ч в населено място, сигнализирано с пътен
знак В-26 в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Ограничението на скоростта на
движение съдът прие, че несъмнено се доказва от приобщените писмени
доказателства и веществени доказателствени средства. Техническото
средство за измерване на скоростта е отчело скорост от 67 км/ч след
приспадане на допустимото отклонение. С оглед на това и автомобилът,
собственост на В. П., се е движел със скорост, превишаваща максимално
допустимата за съответния пътен участък със 17 км/ч, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От приобщените писмени доказателства е видно, че преносимата
система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка за изправност,
като резултатите от проверката са отразени в протокол № 60-С-
ИСИС/28.09.20г., с оглед на което техническото средство, с което е
установена скоростта, е изправно.
Не се налага изследване на субективната страна на нарушението,
доколкото отговорността на жалбоподателя почива на разпоредбата на чл.
188, ал. 1 ЗДвП и на факта, че същият е собственик на МПС, с което е
извършено нарушението, което я прави обективна.
Законосъобразно на жалбоподателя е ангажирана
адмнистративнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2 ЗДвП, като размерът на глобата е абсолютно определен – двоен размер на
глобата за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП – 50 лева, поради което и
законосъобразно е наложена глоба в размер 100 лева, тъй като нарушението е
повторно. Неоснователно се твърди, че непълно е посочено основанието за
ангажиране на административнонаказателна отговорност. Същото пълно и
точно отразява състава на вмененото нарушение и факта, че същото е
извършено при условията на повторност. В обстоятелствената част на
електронния фиш изрично е описано словесно, че нарушението е извършено
4
повторно, като е посочен електронният фиш, който обуславя наличието на
повторност. Последният е приобщен към административнонаказателната
преписка, както и удостоверяване от деловодната система на СДВР за
неговото влизане в сила.
Обжалваният електронен фиш като законосъобразен следва да бъде
потвърден.
Процесуален представител на въззиваемата страна е депозирал писмени
бележки по същество на 02.11.2023г. с оглед на което на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски.
Съобразявайки чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
счете, че следва да осъди жалбоподателя В. П. да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6507370, издаден от
СДВР, с който на В. В. П. е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. В. П. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5