Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,26.07..2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII-ти въззивен
наказателен състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА
АНДРЕЙ Г.
с участието на секретаря Мариела Миланова и в
присъствието на прокурора Деян Маринов, като разгледа докладваното от съдия Захариева
ВНОХД № 1256/2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 31.07.2017 г. по НОХД № 16637/15 г., СРС,
НО, 17-състав, подсъдимият С.Г.В. е признат за виновен в това, че за времето от
около 14.00 ч. на 24.06.2014 г. до около 20.40 ч. на 25.06.2014 г. в гр. София
в условията на продължавано престъпление с четири деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, в съучастие като извършител с Н.Б.М. -
извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 723.30 лева /седемстотин
двадесет и три лева и тридесет стотинки/, от владението на различни лица с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване:
1. На 24.06.2014 г., около 14.00 ч., в гр. София, ж.
к. *******, отнел чужди - собственост на М.Б.Ю.движими вещи, както следва: 1
бр. ръчен часовник марка „Касио” на стойност 30.00 /тридесет/ лв.; 1 бр.
мобилен телефон марка „Huawei G 600” на стойност 166.00 /сто шестдесет и шест/
лв.; 2 бр. ключове с единична стойност 3.00 /три/ лв., на обща стойност 6.00
/шест/ лв.; 1 бр. ключодържател на стойност 1.50 /един лев и петдесет стотинки/
лв.; 1 бр. волейболен екип /къси панталонки, блуза и наколенки/ на стойност 30.0/тридесет/
лв. и 1 бр. чанта за през рамо на стойност 15.00 /петнадесет/ лв. собственост
на С.Т.Л., или всички вещи на обща стойност 248.50 лева /двеста четиридесет и
осем лева и петдесет стотинки/ от владението на М.Б.Ю.с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал чантата за
през рамо, съдържаща описаните вещи от рамото на М.Б.Ю.и издърпал часовника
„Касио” от ръката й;
2. На 24.06.2014 г., около 14.00 ч., в гр. София, ж.
к. *******, отнел чужди /собственост на И.Б.Ю./ движими вещи, както следва: 1
бр. квадратна детска чанта за през рамо с размери 20/30 см., шарена на цветя,
на стойност 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лв.; 1 бр. мобилен телефон
марка „Нокиа”, неустановен модел, сив на цвят, на стойност 15.00 /петнадесет/
лв.; 1 бр. пакетче с носни кърпи на стойност 0.20 /двадесет стотинки/ лв. или
всички вещи на обща стойност 22.70 лева /двадесет и два лева и седемдесет
стотинки/, от владението на И.Б.Ю.с намерението противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила - издърпал детската чанта за през рамо, съдържаща
вещите, от рамото на И.Б.Ю.;
3. На 24.06.2014 г., около 22.00 ч., в гр. София, бул.
„Г. М. Д.”, на спирка на Столичния градски транспорт, в близост до болница „София
Мед” в съучастие като извършител с Н.Б.М. - извършител, отнел чужди
/собственост на М.П.М./ движими вещи, както следва: 1 бр. мобилен телефон марка
„Сони Ериксон”, модел „Вивас” на стойност 56.0 /петдесет и шест/ лв.; 1 бр.
дамска чанта, платнена торба с дълга дръжка, на стойност 14.00 /четиринадесет/
лв.; 1 бр. портмоне от изкуствена кожа, черно на цвят, на стойност 7.00 /седем/
лв.; 1 бр. сребърен пръстен, 5 гр., на стойност 20.00 /двадесет/ лв.; 1 бр. СИМ
карта на стойност 6.00 /шест/ лв.; 1 бр. слънчеви очила марка „Дизел” на
стойност 49.00 /четиридесет и девет/ лв.; 1 бр. кафяв клин на стойност 8.00
/осем/ лв.; 1 бр. лилава блуза с ръкав на стойност 9.00 /девет/ лв. или всички
вещи на обща стойност 169.00 лева /сто шестдесет и девет/, от владението на М.П.М.
с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване /Н.Б.М. дърпала М.П.М. за косата и опряла нож в гърлото ѝ, а С.Г.В.
ѝ нанасял удари с палка в областта на краката и издърпал вещите от ръцете
ѝ/;
4. На 25.06.2014 г. около 20.40 ч. в гр. София, парк
„Гео Милев”, отнел чужди /собственост на В.А.Д./ движими вещи, както следва: 1
бр. мобилен телефон марка „Sony”, модел „Xperia J” на стойност от 278.10
/двеста седемдесет и осем лева и десет стотинки/ лв.; 1 бр. синьо калъфче на
стойност от 5.00 /пет/ лв. или вещи на обща стойност 283.10 лева /двеста
осемдесет и три лева и десет стотинки/, от владението на В.А.Д. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване /хванал В.А.Д.
за дясната ръка, опрял нож върху гърдите ѝ и издръпал телефона от ръката ѝ/,
като на основание 198, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест години, изтърпяването на
което е постановено при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание на
подсъдимия В. времето през което същият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С присъдата
подсъдимата Н. Б.М. е призната за
виновна в това, че на 24.06.2014 г., около 22.00 ч., в гр. София, бул. „Г. М. Д.”,
на спирка на Столичния градски транспорт, в близост до болница „София Мед” в
съучастие като извършител със С.Г.В. - извършител, отнела чужди /собственост на
М.П.М./ движими вещи, както следва: 1 бр. мобилен телефон марка „Сони Ериксон”,
модел „Вивас” на стойност 56.0 /петдесет и шест/ лв.; 1 бр. дамска чанта,
платнена торба с дълга дръжка, на стойност 14.00 /четиринадесет/ лв.; 1 бр.
портмоне от изкуствена кожа, черно на цвят, на стойност 7.00 /седем/ лв.; 1 бр.
сребърен пръстен, 5 гр., на стойност 20.00 /двадесет/ лв.; 1 бр. СИМ карта на
стойност 6.00 /шест/ лв.; 1 бр. слънчеви очила марка „Дизел” на стойност 49.00
/четиридесет и девет/ лв.; 1 бр. кафяв клин на стойност 8.00 /осем/ лв.; 1 бр.
лилава блуза с ръкав на стойност 9.00 /девет/ лв. или всички вещи на обща
стойност 169.00 лева /сто шестдесет и девет/, от владението на М.П.М. с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване /Н.Б.М. дърпала М.П.М. за косата и опряла нож в гърлото ѝ, а С.Г.В.
ѝ нанасял удари с палка в областта на краката и издърпал вещите от ръцете
ѝ/ и на основание чл. 198, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл 54 от НК е осъдена на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години.
На основание чл. 59 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание на
подсъдимата М. времето през което същата е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С присъдата на
основание чл.189, ал. 3 от НПК
подсъдимите В. и М. са осъдени да заплатят разноските по делото.
С
присъдата на основание чл. 111, ал. 2 от НПК съдът се е произнесъл относно
приобщените по делото веществени доказателства.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е
постъпил протест с искане за изменение на присъдата относно размера на наложените
наказание на подсъдимите, както и отмяна на чл. 66 от НК по отношение
наказанието на подсъдимата М..
Срещу присъдата е постъпила и жалба от подсъдимата М. чрез
защитата ѝ, с искане за отмяната ѝ и постановяване на нова от
въззивната инстанция, с която същата да бъде призната за невиновна и оправдана
по повдигнатото ѝ обвинение. След запознаване с мотивите към присъдата е
постъпило и допълнение към жалбата с подробно изложени в него съображения за
недоказаност на обвинението. В допълнението се навеждат доводи, че от
показанията на свидетелката М. не се установява по категоричен начин участието
на подсъдимата М. в инкриминираното деяние. Оспорва се валидността на
извършеното разпознаване, тъй като в предходно разпознаване, свидетелката е
посочила друго лице като извършител, а впоследствие се е отрекла от първоначално
извършеното разпознаване и е разпознала подсъдимата М., като не се е отрекла от
даденото описание на отличителните белези, на които подсъдимата не отговаря.
Изразява се становище, че по делото липсват категорични доказателства двамата
подсъдими да са действали в условията на съучастие под формата на
съизвършителство в деянието срещу свидетелката М., както и относно присъствието
на подсъдимата при извършеното от подсъдимия В. деяние срещу свидетелката Д..
Срещу присъдата е постъпил в установения от закона
срок и жалба от служебния защитник на подсъдимия с искане за отмяна ѝ и
оправдаване на В. по повдигнатото му обвинение.
В протеста и жалбите не се правят искания за събиране
на нови доказателства от въззивната инстанция.
В разпоредително заседание на 13.03.2018 г.,
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че обжалваната присъда е от
категорията актове, подлежащи на въззивен контрол по съответния ред, поради
което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание, и прие, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага
разпит на подсъдимите, свидетели и изслушване на експертизи.
В открито съдебно
заседание подсъдимата М. не се явява.
В хода на делото
по същество представителят на СГП не поддържа протеста и оспорва жалбите. Счита,
че определеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното деяние и с
личността и на двамата подсъдими, поради което предлага първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
Повереникът на
частния обвинител М. – адв. П. поддържа протеста на СРП и моли да бъдат
изменени наказанията на двамата подсъдими.
Защитникът на
подсъдимата М. – адв. К., поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли съда да
остави без уважение протеста на Районна прокуратура и да отмени присъдата по
отношение на подсъдимата изцяло по подробно изложените в жалбата съображения,
като постанови оправдателна присъда, с която да я признае за невиновна.
Защитникът на
подсъдимия В. – адв. А., оспорва протеста и поддържа жалбата. Моли да бъде
намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода,
като счита, че същият би се поправил и с по-малък размер на наказанието.
Подсъдимият В.
признава за извършеното престъпление и моли съда да намали размера на
наложеното му наказание. В последната си дума моли за намаляване на присъдата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста,
жалбите и допълнението към депозираната от адв. К. жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с правилата
на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради
следните съображения:
Присъдата си контролираната съдебна инстанция е
постановила при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява
въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното
следствие. Първоинстанционният съд е анализирал последователно и задълбочено
цялата доказателствена съвкупност и мотивирано е направил своите фактически
изводи. След като прецени всички доказателства по делото, настоящият съдебен
състав не намери основания за промяна на фактическата обстановка, която е
следната:
Подсъдимият С.Г.В. е роден на *** г.
в гр. Левски, ЕГН **********, българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, осъждан, с адрес: гр. **** *********.
Подсъдимата Н.Б.М. е родена на *** ***,
ЕГН **********, българка, български гражданин, със средно образование,
безработна, неосъждана, неомъжена, с адрес: гр. **** *********, вх. *********.
Двамата подсъдими живеели на
съпружески начала в гр. **** ********* и към 2014 г. имали две общи малолетни
деца, а в хода на процеса подсъдимата М. родила и трето.
На 24.06.2014 г. следобед, около
14:00 часа подсъдимият С.Г.В. ***, ж. к. ******. На същата дата и място
подсъдимият забелязал в близост свидетелките М.Б.Ю., И.Б.Ю.и С.Т.Л., които се
намирали в градинката зад блока. Свидетелката М.Ю. носела чанта през рамото си,
която била собственост на св. С. Л.. В чанта се намирали 1 бр. мобилен телефон
марка „Huawei G 600”, 2 бр. ключове, 1 бр. ключодържател, 1 бр. волейболен екип
/къси панталонки, блуза и наколенки/, всичките собственост на С. Л..
Свидетелката М.Ю. носела на ръката си 1 бр. ръчен часовник марка „Касио”, който
бил нейна собственост. СвидетелкатаИ.Ю. носела през рамото си 1 бр. квадратна
детска чанта за през рамо с размери 20/30 см., шарена на цветя, която съдържала
1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа”, неустановен модел, сив на цвят и 1 бр. пакетче
с носни кърпи, които били нейна собственост.
Докато трите свидетелки вървели по
пътека през градинката, подредени една след друга, подсъдимият се приближил
отстрани на тях, като носел в ръката си дървена пръчка. Той се приближил първо
до св. М.Ю., хванал я за ръката, заплашил я, че ако не даде нещата, които носи,
ще яде бой, след което издърпал от рамото на свидетелката М.Ю. чантата за през
рамо, собственост на С. Л., която съдържала описаните по-горе вещи, собственост
на С. Л.. В този момент подсъдимият видял поставения на ръката на св. М.Ю.
ръчен часовник марка „Касио”, нейна собственост и го издърпал от ръката ѝ.
След това подсъдимият С.В. се обърнал към св.И.Ю. и издърпал от рамото ѝ
нейната детска чанта с описаните в нея вещи. След като взел вещите от
момичетата, подсъдимият избягал с тях към една жена, която го чакала наблизо.
Трите свидетелки се намирали в
непосредствена близост до подсъдимия и имали възможност добре да го огледат и
въпреки преживения страх, св. М.Ю. успяла и да запамети отличителните му
белези. Незабавно след случилото се трите момичета се прибрали в дома на св. Ю.,
където разказали всичко на св. Д. Ю. - тяхната майка. Тя незабавно позвънила на
бащата на св. Л. - Т.Л.и всички заедно отишли да подадат сигнал за случилото се
в 01 РУ СДВР, където всички дали показания. Впоследствие, на 27.06.2017 г.
отново били разпитани свидетелкитеИ.и М.Ю. и С. Л., като с тяхно участие били
проведени и процесуално-следствени действия - разпознавания на лица на живо.
При тези разпознавания, св.И.Ю. и Л. не могли да посочат извършителя, но св. М.Ю.
при разпознаването посочила именно подсъдимия С.В. като извършител на деянието.
По време на така проведеното разпознаване, като поемни лица участвали св. Н.Б.и
С.П..
По-късно същия ден - 24.06.2014 г.
подсъдимият С.Г.В. се намирал заедно с приятелката си, с която живеел на
съпружески начала - подсъдимата Н.Б.М. *** в района на спирка на столичния
градски транспорт в близост до болница „София Мед”. Там около 22:00 часа
двамата подсъдими В. и М. забелязали св. М.П.М., която чакала на спирката
автобус. Освен тях на спирката нямало други лица. Свидетелката носела своята
дамска чанта - платнена торба с дълга дръжка, съдържаща следните вещи нейна
собственост: 1 бр. портмоне от изкуствена кожа, черно на цвят, 1 бр. СИМ карта,
1 бр. слънчеви очила марка „Дизел”, 1 бр. кафяв клин и 1 бр. лилава блуза с
ръкав. В джоба на дънките си св. М. носела своя мобилен телефон марка „Сони
Ериксон”, модел „Вивас”, а на ръката си - 1 бр. сребърен пръстен с тегло 5 гр.
Двамата подсъдими се приближили към М.М.
с намерението да отнемат вещите ѝ. Подсъдимата М. хванала косата на св. М.
и я дръпнала назад, като опряла нож в гърлото ѝ, като ѝ крещяла „ти
ли взе парите на детето ми?“. Двамата я завлекли зад спирката, за да не се
вижда от преминаващите покрай тях автомобили, а подсъдимият ѝ казал да не
вика. През това време подсъдимият С.В. нанасял удари с палка в областта на
краката и торса на свидетелката и извадил от джоба ѝ мобилния ѝ
телефон, като от ръката ѝ взел сребърния пръстен, и издърпал от ръцете ѝ
дамската чанта, с описаните в нея вещи. След като взели вещите на св. М.М.
подсъдимият С.В. и подсъдимата Н.М. избягали с тях.
Незабавно след случая св. М.М. подала
сигнал в 01 РУ СДВР, като дала и показания. С нейно участие на 26.06.2014 г.
били проведени две разпознавания, като същата не могла да посочи кое лице от
мъжки пол е извършителя, доколкото сред предявените не бил подсъдимият В., а
при разпознаването на лицата от женски пол, св. М. посочила друго лице - М.А.,
но при последващия си разпит се отрекла от така направеното разпознаване. При
извършени разпознавания на 27.06.2014 г. св. М. посочила като извършители на
деянието именно подсъдимият В. и подсъдимата М..
На 25.06.2014 г. малко преди 20:40
часа подсъдимият С.Г.В. ***, парк „Гео Милев”, където забелязал да се разхождат
св. В.А.Д., А.Ч.и Е.А.. Св. Д. държала в дясната си ръка 1 бр. мобилен телефон
марка „Sony”, модел „Xperia J”, прибран в синьо калъфче, нейна собственост.
Подсъдимият решил да отнеме
телефонния апарат от свидетелката и се приближил към нея, след като св. Е.А. и
св. А.Ч.вече го били подминали. Подс. В. при разминаването си със св. Д. по
пътеката в парка я хванал за дясната ѝ ръка, опрял нож върху гърдите ѝ
и се опитал да издърпа от дясната ѝ ръка мобилния телефон марка „Sony”,
модел „Xperia J”, ведно със синьото калъфче, в което бил апаратът. При това св.
Д. викала силно за помощ и се опитала да задържи телефона си, но подсъдимият
насочил ножа си към ръката ѝ и успял да измъкне телефона от ръката ѝ.
След като взел телефона на В.Д., подсъдимият избягал с него, като се качил в
паркиран наблизо лек автомобил марка „Сеат“, в който се намирала подсъдимата Н.М..
Потеглянето на автомобила било забелязано от св. Ю. Х., който стоял наблизо и
успял да запамети част от регистрационния номер на автомобила, както и
отличителните белези на подсъдимия. Междувременно св. Е.А. била изтичала в
друга посока да търси помощ, а свидетелката Д. и Ч. дотичали до потеглящия
автомобил, но не могли да го спрат, като веднага разказали случилото се на св. Х..
Св. Д. успяла добре да види не само извършителя, а и намиращата се на предната
дясна седалка в автомобила жена.
Тримата незабавно посетили 01 РУ
СДВР, където били разпитани, а на 27.06.2014 г. с тяхно участие били проведени
и процесуално-следствени действия - разпознавания. Св. Ю. Х. посочил подсъдимия
В. като мъжа, който видял да се качва в автомобила, преследван от двете
момичета и бързо да потегля. Св. Е.А. също разпознала подсъдимия В. като
нападателя на св. Д.. Пострадалата Д. в извършените с нейно участие две
разпознавания посочила подсъдимия В. като извършител на деянието, а подсъдимата
М. като пътуващата в управлявания от него автомобил жена.
На 26.06.2014 г. след 16.00 часа св. Е.В.и
В. С. - служители в ОСПС СДВР спрели за проверка подадения за издирване
автомобил „Сеат“ е peг. номер *******, като установили, че същият се управлява
от подс. В., а с него пътува и подсъдимата М.. Двамата задържали подсъдимите по
реда на ЗМВР, а в последствие било извършено претърсване и изземване в лекия
автомобил, при което били открити множество дрехи, нож и множество мобилни
телефонни апарати.
Подсъдимата М. предала с протокол за
доброволно предаване от 26.06.2014 г. един брой слънчеви очила марка „Дизел”
(отнети от св. М.), един брой синджир от бял метал е 60 вплетени елементи е
промушен на него сребърен пръстен „Булгари“ с тегло 5 грама (отнет от св. М.),
един брой ръчен часовник с електронен циферблат марка „Касио“ (отнет от св. М.Ю.)
и една гривна.
Видно от приетите съдебно -
оценителни експертизи, пазарната стойност на отнетите вещи, изчислена към
датата на извършване на съответното деяние, е както следва:
-1 бр. ръчен часовник марка „Касио”
на стойност 30.00 /тридесет/ лв.;
-1 бр. мобилен телефон марка „Huawei
G 600” на стойност 166.00 /сто шестдесет и шест/ лв.;
-2 бр. ключове с единична стойност
3.00 /три/ лв., на обща стойност 6.00 /шест/
лв.;
-1 бр. ключодържател на стойност 1.50
/един лев и петдесет стотинки/ лв.;
-1 бр. волейболен екип /къси
панталонки, блуза и наколенки/ на стойност 30.00 /тридесет/ лв.;
-1 бр. чанта за през рамо на стойност
15.00 /петнадесет/ лв.
-1 бр. квадратна детска чанта за през
рамо с размери 20/30 см., шарена на цветя, на стойност 7.50 /седем лева и
петдесет стотинки/ лв.;
-1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа”,
неустановен модел, сив на цвят, на стойност 15.00 /петнадесет/ лв.;
-1 бр. пакетче с носни кърпи на
стойност 0.20 /двадесет стотинки/ лв.;
-1 бр. мобилен телефон марка „Сони
Ериксон”, модел „Вивас” на стойност 56.00 /петдесет и шест/ лв.;
-1 бр. дамска чанта, платнена торба с
дълга дръжка, на стойност 14.00 /четиринадесет/ лв.;
-1 бр. портмоне от изкуствена кожа,
черно на цвят, на стойност 7.00 /седем/ лв.;
-1 бр. сребърен пръстен, 5 гр., на
стойност 20.00 /двадесет/ лв.;
-1 бр. СИМ карта на стойност 6.00
/шест/ лв.;
-1 бр. слънчеви очила марка „Дизел”
на стойност 49.00 /четиридесет и девет/ лв.;
-1 бр. кафяв клин на стойност 8.00
/осем/ лв.;
-1 бр. лилава блуза с ръкав на
стойност 9.00 /девет/ лв.;
-1 бр. мобилен телефон марка „Sony”,
модел „Xperia J” на стойност от 278.10 /двеста седемдесет и осем лева и десет
стотинки/ лв.;
-1 бр. синьо калъфче на стойност от
5.00 /пет/ лв.;
Според експертното заключение на
първоначалната и допълнителната съдебно- оценителни експертизи, пазарната
стойност на всички вещи, предмет на обвинението е 723.30 /седемстотин двадесет
и три лева и тридесет стотинки/ лева.
В хода на разследването, са назначени
СППЕ на всички малолетни и непълнолетни свидетелки, като според приетите по
реда на чл. 282, ал. 3 от НПК заключения на експертизите от вещите лица Костов
и Гергов, свидетелкитеИ.и М.Ю., М.М., Е.А. и В.Д. са психично здрави и при тях
е налице психична годност за даване на свидетелски показания.
Видно от изготвените КСППЕ на двамата
подсъдими, включително и назначената в съдебната фаза СППЕ на подсъдимата М., и
двамата подсъдими са вменяеми и са могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си. При подсъдимия В. експертите са
констатирали синдром на зависимост към опиоиди - хероин и метадон, което обаче
към момента на всяко от деянията не е представлявало разстройство на съзнанието
по смисъла на чл. 33 от НК.
По отношение на
СППЕ на подсъдимата М., вещите лица също са приели, че тя е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, независимо от
констатирания синдром на зависимост към хероин, което също не е отчетено като
пречка за нейната вменяемост. В изготвената в хода на съдебното следствие СППЕ
на подсъдимата М., вещите лица са приели, че синдрома на зависимост не
представлява същинско психично заболяване и не би могло да се приравни на
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Вещите лица са
приели, че независимо от проведеното доброволно лечение в психиатрични клиника
по време на процеса, психичното състояние на подсъдимата М. ѝ позволява
да участва в наказателното производство срещу нея.
Горната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно установена въз основа
на доказателствата, събрани и проверени по време на Съдебното следствие, както
следва: отчасти обясненията на подсъдимия С.В. и подсъдимата Н.М., показанията
на свидетелите В.Д.,И.Ю., М.Ю., М.М., Т.Л., С. Л., Р.Д., Е.А., А. Ч.,И.В., Ж.Д.,
К.Ц., Ю. Х., включително и дадените от свидетелитеИ.и М.Ю., М.М., Лангочев и Л.,
Е.А., П.Д., С.П., Н.Б., Д. Ю., В. С., Е.В., Ю. Х., показания в досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 и 5, вр. ал. 1 НПК; както и
проведената очна ставка между св. М. и св. Ж.Д.; заключенията на
съдебно-оценителните експертизи и на СППЕ за непълнолетните свидетелки и КСППЕ
за двамата подсъдими, на съдебно-медицинската експертиза; протоколите за
извършени разпознавания на лица, ведно с изготвените към тях фотоалбуми;
писмените доказателства по делото - свидетелство за съдимост на подсъдимия В. и
на подсъдимата М.; протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и
изземване от лек автомобил, заповед за задържане на лица и други; както и
предявените по реда на чл. 284 НПК веществени доказателства по делото.
Спазвайки принципа
за преценка достоверността на доказателствата, съставът на Софийски районен
съд, постановил атакувания съдебен акт, е коментирал достатъчно задълбочено и
прецизно целия доказателствен материал по делото, съпоставяйки го. Настоящият
съдебен състав споделя доказателствения анализ, даден в мотивите към
първоинстанционната присъда, поради което намира за безпредметно цялостното му
обсъждане, преповтаряне и допълване в настоящото решение.
Правилно съставът
на СРС, разгледал делото като първа инстанция, е поставил в основата на
фактическите си изводи за извършените от подсъдимия В. деяния показанията на
пострадалите М., Д. и Ю.. Първоинстанционният съд правилно е преценил въз
основа на изготвените СППЕ, че свидетелките, макар и непълнолетни, притежават
свидетелска годност, че разпитите им са проведени съобразно изискванията на НПК
и казаното от тях е логично, последователно и вътрешно непротиворечиво, като
законосъобразно го е ползвал при формиране на вътрешното си убеждение.
Въззивният съд, подобно на първостепенния, намира, че показанията на основните
свидетелки се подкрепят от казаното от преките очевидци на инкриминираните деяния,
от извършените процесуално-следствени действия – разпознавания на лица, както и
от направеното от подсъдимия В. самопризнание, поради което и приема за
безспорно установено авторството на В. във всяко едно от инкриминираните
деяния. От показанията на основните свидетелки се установяват и видът и
количеството на отнетите вещи, като за тези обстоятелства заявеното от тях
намира подкрепа в показанията на другите свидетели и протокола за доброволно
предаване.
Спори се относно
участието на подсъдимата М. извършеното на 24.06.2014 г. около 22:00 ч. срещу
свидетелката М. деяние. След извършения самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност, въззивният съд счете възраженията на защитата
ѝ, касаещи недоказаност на обвинението срещу М., за неоснователни.
Правилно
първоинстанционният съд е отчел, че пострадалата М. е единствен очевидец на
това деяние и като такъв е имала възможността добре да възприеме отличителните
белези на нападателите си, макар и в тъмната част на денонощието, като е дала подробно описание на
нападателката си. С оглед на това в хода на досъдебното производство са
извършени две разпознавания на лица от женски пол, като при първото
свидетелката М. е посочила друго лице, а в процесуално-следственото действие на
следващия ден – 27.06.2014 г. категорично е разпознала подсъдимата и се е
отрекла от предходното разпознаване. Обстоятелството, че при извършеното на
26.06.2014 г. разпознаване свидетелката М. е разпознала друго лице, а
впоследствие се е отрекла от него и е разпознала подсъдимата по същите
отличителни белези въззивният съд не намира за опорочаващо извършеното
последващо разпознаване. От показанията на свидетелката М. се установява, че
при първото разпознаване е била притеснена и се е подвела по това, че не е
видяла косата и веждите ѝ. Наред с това, видно от приложения към
протокола за разпознаване фотоалбум, между лицата, участвали в разпознаването,
няма голяма прилика, като разпознатата тогава жена е единствената с шал на главата,
който скрива косата ѝ. Впоследствие свидетелката М. посочва като
извършител на деянието подсъдимата, като по-дребна и по-ниска от посочената при
първото разпознаване жена и с различни черти на лицето, като изрично заявява,
че при извършване на деянието веждите на подсъдимата не са били нарисувани. С
оглед прочетените показания на свидетелката, именно подсъдимата отговаря в
пълнота на посочените от нея отличителни белези, поради което и въззивният съд
приема, че при първото разпознаване се
касае за грешка, като намира за неправилно възражението на защитата, че е
разпознала лице, което не отговаря на посочените белези.
Въззивният съд,
също като първоинстанционния, кредитира извършеното от свидетелката
разпознаване на подсъдимата М., като намира, че процесуално-следственото
действие е извършено съобразно изискванията на НПК.
На първо място подсъдимата
отговаря на посочените от свидетелката отличителни белези. Свидетелката М.
последователно и неизменно описва извършителката като жена на възраст около 30
години, висока около 170 см., с бледа кожа, слабо телосложение, без коса и без
окосмяване по веждите. Безспорно, в отговор на възраженията на защитата, в мотивите
си първоинстанционният съд е обсъдил по-подробно белегът „без коса“, като това
е единственият отличителен белег, който не съвпада с външността на разпознатото
лице. Въззивният съд отчете, че деянието
е извършено в тъмната част на денонощието, свидетелката е възприела
отличителните белези на светлината на уличното осветление в района, преживеният
стрес от престъпното посегателство, както и връзването на косата на подсъдимата
на стегната опашка, в каквато насока е и анализът на Софийски районен съд. Следва
да бъде отбелязано, че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция
свидетелката М. допуска косата на извършителката да е била опъната назад, в
следствие на което да не я е забелязала, поради което и настоящият състав
намира възражението на защитата, че липсата на коса при нападателката е
възприета след свалянето на качулката, за неоснователно. Въззивният съд споделя
и изводите на първоинстанционния за липсата на окосмяване по веждите, като при
подсъдимата те са тънко оформени и почти незабележими. По отношение на ръста на
подсъдимата свидетелката е категорична, че нападателката е по-ниска от нея (180
см.), като височината е възприета след като пострадалата е дръпната назад. С оглед
на това е нормално свидетелката да не успее да посочи с точност до сантиметър
ръста на нападателката си, а и е нелогично това да се случи без измервателни
средства дори и при нормални условия. Видно от приложения фотоалбум,
подсъдимата има слабо телосложение и бледа кожа, което отговаря на даденото от
свидетелката М. описание, в което никъде не се съдържат данни за едра фигура,
както твърди защитата.
Неоснователно е и възражението
на защитата, изразяващо съмнение в участието на свидетеля Ж.Д. като поемно лице
на проведеното на 27.06.2014 г. разпознаване и коректното изготвяне на
протокола от съответното процесуално-следствено действие. Първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви защо намира извършването на
процесуално-следственото действие разпознаване за законосъобразно, които
въззивната инстанция изцяло споделя. За пълнота настоящият състав намира за
нормална първоначалната липса на конкретен спомен преди извършването на очна
ставка между свидетелите Д. и М. относно участието му в конкретното
процесуално-следственото действие, предвид изминалия дълъг период от време и данните
за участие на свидетеля Д. и в други разпознавания същия ден и в друго качество
(„като фон“). При проведената очна ставка свидетелят посочва частната
обвинителка М. като разпознаващ в разпознаване, в което той самият е участвал
като поемно лице заедно със свидетеля Ц.. Показанията на двете поемни лица са
непротиворечиви относно липсата на допуснати нарушения, като и двамата
свидетели разпознават подписите си на протокола, а свидетелят Ц. излага и
подробности относно начина и последователността на провеждането на процесуално-следственото
действие, поради което и въззивният съд го приема за годно доказателствено
средство. Следва да бъде отбелязано, че в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция свидетелката М., след като е запозната с наказателната
отговорност за лъжесвидетелстване, отново посочва подсъдимата като жената, която
я е нападнала, поради което за съда не са налице основания за съмнение в
достоверността на извършеното разпознаване.
Предвид
установените факти, правилно първоинстанционният съд се е доверил на
обясненията на подсъдимия В. в частта, касаеща извършването на всички
инкриминирани деяния от него, преценявайки, че се подкрепят от целия събран и
проверен доказателствен материал. Въззивният състав споделя изводите на СРС, че
относно участието на подсъдимата М. в инкриминираното деяние срещу пострадалата
М., същите изграждат защитна версия, целяща да оневини неговата съучастница и
майка на децата му. Законосъобразно съдът не е кредитирал и обясненията на
подсъдимата М., че не се е виждала с подсъдимия В. няколко дни преди задържането
им, а предадените от нея вещи са ѝ били подарени от него малко преди
това. Действително обясненията на подсъдимите притежават двойствена природа –
на средство за защита и на доказателствено средство, но за да бъдат ценени като
източник на информация, при съвкупната преценка същите следва да не се
опровергават от други доказателства и доказателствени средства. В конкретния
случай от извършените разпознавания са събрани категорични доказателства, които
установяват не само участието на подсъдимата в инкриминираното деяние, за което
ѝ е повдигнато обвинение, но и присъствието ѝ по време на
извършване на деянието срещу пострадалата Д. на следващия ден. Правилно
съставът на СРС е отчел и влязлото в сила определение, с което е одобрено
споразумение по НОХД 17890/2014 г. на СРС, при което В. се е признал за виновен
в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за извършена на 22.06.2014 г. кражба от
автомобил, в съучастие именно с подсъдимата М. като допълнително обстоятелство,
което оборва твърдението на подсъдимите, че в периода около деянията и преди
задържането им, те не са били заедно и подсъдимата М. не е била съучастник в
престъпните деяния на В.. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е
достигнал до извод, че обясненията на двамата подсъдими за участието на
подсъдимата М. противоречат на всички събрани доказателства по делото и ги е
приел като защитна линия.
Правилно
първоинстанционният съд се е доверил изцяло на заключенията на
съдебно-оценителната и допълнителната СОЕ, от които се установява стойността на
отнетите вещи заедно и поотделно, на съдебно-медицинската, както и на всички
съдебно-психиатрични и психологични експертизи, изготвени в досъдебното
производство и на СППЕ на подсъдимата М. от съдебното производство, които
въззивният съд също намира за обективно изготвени, даващи компетентен и добре
обоснован отговор на поставените задачи.
Правилно районният
съд е кредитирал представените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, които допринасят за изясняването на обективната
истина.
Въз основа на така
установената и приета фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е
обосновал своите правни изводи за осъществен от обективна страна състав на
престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 НК и от двамата подсъдими, които
въззивният съд споделя изцяло.
От свидетелските
показания се установява, че отнетите вещи са собственост на свидетелкитеИ.и М.Ю.,
Л., Д. и М., а от СОЕ – тяхната стойност.
Осъществяването на
всяко едно от инкриминираните деяния от подсъдимия се установява от показанията
на пострадалите и свидетелите очевидци. от обективна страна при всяко едно от деянията
подсъдимият В. е употребил сила, за да отнеме чуждите движими вещи като ги е
издърпвал и е отправял заплахи за живота и здравето на пострадалите. Това
поведение е било насочено именно към улесняване на отнемането на вещите от
владението на пострадалите без тяхно съгласие и установяване на своя фактическа
власт върху вещите. С отнемането на вещите чрез използваната сила и заплахи за
това и отдалечаването на подсъдимия В. с отнетите от момичетата вещи е настъпил
и визираният от закона общественоопасен резултат при всяко едно от деянията.
Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че са налице предпоставките на чл. 26, ал.
1 НК по отношение на извършените от подсъдимия В. четири деяния, като е отчел
извършването на деянието срещу пострадалата М. в съучастие с подсъдимата М. с
оглед причинения общ престъпен резултат.
От обективна
страна подсъдимата М. е осъществила състава на престъплението по чл. 198, ал.
1, пр. 1 и 2 НК като е използвала сила срещу пострадалата М. като е дърпала косата
ѝ и заплаха, опирайки нож в гърлото ѝ, при което е отнела от
фактическата ѝ власт вещи с цел да установи собствено владение върху тях.
Инкриминираното
деяние срещу пострадалата М.М. е извършено при условията на съучастие от
двамата подсъдими, които са действали като съизвършители, тъй като всеки от тях
е участвал лично в самото изпълнително деяние - заедно са се приближили до
пострадалата и са я нападнали, като и двамата са упражнили сила спрямо М., а
подсъдимата М. и я е заплашвала с нож, след което подсъдимият В. е отнел
инкриминираните вещи от владението ѝ.
От субективна страна подсъдимите са
осъществили деянията си при форма на вината „пряк умисъл“. Подсъдимите са
съзнавали че отнемат чужди движими вещи от владението на свидетелките, както и
че за така намисленото отнемане се използва сила, съответно заплашване, за да
се сломи съпротивата на техния владелец. Предвиждали са, че посредством
действията си ще лишат пострадалите от законно упражняваната от тях фактическа
власт върху вещите, предмет на престъплението, за да установят своя фактическа
власт, както и че за да постигне тази цел, използват физическа сила за
сломяване на съпротивата на пострадалите и са целели настъпването на
общественоопасните последици - противозаконно да присвоят така отнетите чужди
движими вещи. По отношение на деянието срещу свидетелката М. всеки от подсъдимите
е осъзнавал участието на другия в изпълнителното деяние на престъплението и е
искал и целял това участие, като двамата са действали като съизвършители при
разпределение на ролите – подсъдимата М. е упражнявала сила и заплаха, а
подсъдимият В. освен в упражнената сила е участвал и в самото отнемане на
вещите.
Предвид гореизложеното правилно съставът на Софийски
районен съд, разгледал делото като първа инстанция, е признал подсъдимия С. Г.В.
за виновен в престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и подсъдимата Н.Б.М. е призната за виновна в
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Предвиденото за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК
наказание е „лишаване от свобода” от три до десет години.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.
правилно са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително
ниската стойност на отнетите вещи, както и констатираната от КСППЕ зависимост
на подсъдния към опиоиди и по-конкретно хероин, което е улеснило вземането на
решение за извършване на инкриминираните деяния. Настоящият състав отчете като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство и направеното от него
самопризнание. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия В. обстоятелства правилно
първоинстанционният съд е взел предвид обремененото му съдебно минало,
включително и осъжданията му на няколко наказания „лишаване от свобода“;
извършването на четири отделни деяния, осъществяващи едно продължавано
престъпление; нападението срещу малолетни и непълнолетни лица от женски пол,
които обективно са с много по-ограничени възможности за самоотбрана;
използваната сила (удари с палка по тялото на св. М.) и заплашване чрез нож на
св. Д., което обективно надвишава необходимата сила за отнемане на вещите чрез
издърпване от ръцете на пострадалите.
Предвид данните за
провеждане на лечение на зависимостта си към наркотични вещества след
задържането си за изтърпяване на наказание в СЦЗ и изразеното от подсъдимия
желание да поддържа контакт и да има възможност да се грижи за децата си, въззивният
съд намира за неоснователни възраженията в протеста, че при определяне на
наказанието не са взети предвид степента на обществена опасност на конкретното
деяние и на дееца. С оглед на това исканото от прокурора наказание в
максималния предвиден от закона размер се явява прекалено тежко и не отговаря
на предвидените в закона цели. Настоящият състав не споделя доводите, че по
отношение на подсъдимия не биха могли да бъдат постигнати целите на
наказанието, свързани с поправка и превъзпитание на дееца, а единствено биха
могли да се постигнат тези, свързани с отнемане на възможността на подсъдимия
да върши други престъпления и да се въздейства предупредително към членовете на
обществото, като счита, че приведеното в изпълнение предходно наказание
„лишаване от свобода“ и появата на нов член на семейството вече са започнали да
оказват превъзпитателно въздействие. Същевременно наличието на множество
отегчаващи отговорността обстоятелства обуславя завишена обществена опасност на
конкретното деяние и на дееца, които обуславят налагането на по-тежко наказание
от минималното предвидено в закона за съответното престъпление, поради което налагането
на наказание в размер по-малък от определеното с присъдата не би постигнало
предвидените в закона цели.
При преценка на
така определеното от първоинстанционния съд наказание, настоящата инстанция не
намери основание за изменение на същото. Правилно СРС е счел, че в случая не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят приложението на чл. 55 от НК и е определил наказанието при условията
на чл. 54 НК. С оглед на това настоящият съдебен състав достигна до
самостоятелен извод, че така определеното наказание „лишаване от свобода“ в
размер на шест години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг
режим, в достатъчна степен би отнело възможността на подсъдимия да върши други
престъпления и би оказало необходимото превъзпитателно и предупредително
въздействие. Законосъобразно по отношение на подсъдимия В. е приспаднато
времето, през което съшият е бил задържан по настоящето производство с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, считано от 23.01.2017 г. до 16.03.2017 г.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимата М. СРС правилно е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото ѝ съдебно минало към
датата на деянието, сравнително ниската стойност на отнетите вещи, както и
констатираната от КСППЕ зависимост към опиоиди и по-конкретно хероин, което е
улеснило вземането на решение за извършване на инкриминираното деяние. Правилно
е отчетено и обстоятелството, че подсъдимата М. е майка на три малолетни деца,
за които преди задържането си е полагала грижи, както и данните от изготвената
в съдебната фаза СППЕ на М. и представените медицински документи относно психическите
ѝ проблеми, които са се проявили и след деянието. Като отегчаващи
отговорността на подсъдимата М. обстоятелства правилно са взети предвид
извършването на нападението в съучастие с В. срещу непълнолетно лице от женски
пол, което обективно е с по-ограничени възможности за самоотбрана; използваната
сила и заплашване чрез нож на св. М.. По отношение на възраженията, изложени в
протеста, следва да бъде отбелязано, че на подсъдимата М. е повдигнато
обвинение само за едно деяние, като извършеното от нея деяние не следва да бъде
квалифицирано като продължавано престъпление, доколкото не се установи
съпричастността ѝ към останалите, извършени от подсъдимия В. деяния.
При определяне на
наказанието на подсъдимата правилно първоинстанционният съд е преценил, че
посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не обуславят приложението на
чл. 55 НК, доколкото не са многобройни или изключителни и е определил наказание
при условията на чл. 54 от НК и при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в минималния предвиден от закона размер, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от три години.
Правилно, при
наличие на основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК и данните за здравословното
състояние на подсъдимата и полаганите от нея грижи за малолетните ѝ деца,
първоинстанционният съд е отложил изпълнението на трака определеното наказание
за изпитателен срок от пет години, като въззивната инстанция споделя изводите,
че за постигане на целите на наказанието в конкретния случай не се налага
ефективното му изтърпяване. Въззивният състав намира, че отлагането на
изтърпяването на наказанието би постигнало целите на индивидуалната и на
генералната превенция, като в случай, че по време на определения максимален
изпитателен срок подсъдимата извърши друго умишлено престъпление от общ
характер, ще бъде приведено в изпълнение и отложеното наказание, с оглед на
което не споделя доводите в протеста. Законосъобразно първостепенният съд е
определил, че в случай, че бъде приведено в изпълнение, на основание чл. 59,
ал. 1 НК така определеното на подсъдимата наказание, следва да бъде приспаднато
времето, през което същата е била задържана в настоящето производство с мярка
за неотклонение „задържане под стража”, считано от 19.05.2017 г. до 08.08.2017
г.
Законосъобразно
съдът се е произнесъл и по въпроса за разпореждането с приобщените по делото
веществени доказателства с протокол за доброволно предаване от 26.06.2014 г. от
подсъдимата М., като е върнал част от тях на правоимащите: на св. М.Ю. - ръчен
часовник с електронен циферблат с надпис „Касио“ с черна гумирана каишка, а на
св. М.М. - слънчеви очила със зелена рамка с надпис „Дизел“ и пръстен от бял
метал с надпис „Булгари“. Правилно, доколкото не са установени предпоставки за
отнемане на вещите в полза на държавата или предаването им на друго лице, съдът
е върнал на подсъдимата М. част от вещите, които не са предмет на повдигнатите
по делото обвинения - а именно един брой синджир от бял метал и един брой
гривна с плочка от бял метал.
С оглед признаването на подсъдимия С.В. за виновен, съдът
правилно е възложил в негова тежест съответната част от направените по делото
разноски. С оглед признаването на подсъдимата Н.М. за виновна, правилно в нейна
тежест е възложена съответната част от направените по делото разноски.
Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания
първоинстанционен акт, въззивният съд не намери допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и
на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 31.07.2017 г. по
НОХД № 16637/15 г., СРС, НО, 17-състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.