№ 1104
гр. С., 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110143181 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЗАД А.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С...... чрез юрк. К., срещу С. О. ЕИК: ********* ул.
“М.” № 33 гр. С., ПК 1000, чрез юрк. М. М., с която се иска осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 889.07 лева/хиляда осемстотин осемдесет и
девет лева и седем ст./- главница за дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско и злополуки“ във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 11.09.2020 г. с участието на лек автомобил “БМВ 530“ с ДК №
******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на Исковата молба – 19.07.2024г. до датата на окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 658.51 лева за периода 16.07.2021 г. до
16.07.2024 г.
Ищецът твърди, че на 11.09.2020 г., около 18.00 - 19.00 часа, на
територията на С. О., при движение по ул.“Манастирска воденица“, в посока
от село Герман към село Лозен, преди магазина „Порше изток“, лек автомобил
“БМВ 530“ с ДК № ******, пътуващ в указаната посока попада в
необезопасени и несигнализирани препятствия на пътното платно —
множество пропадания на платното-дупки. Нанесени са материални вреди на
описаното МПС, като са увредени предна и задна леви джанти и задна дясна
джанта.. Автомобилът бил застрахован при ищеца с договор за застраховка
„Каско и злополуки“ обективиран в полица № **************** от
17.10..2019 г., със срок на действие от 13.12.2019 г. до 12.12.2020 г. Твърди, че
на собственика на увредения автомобил била изплатена сума равна на
претендираната в настоящото производство.
1
Поддържа, че С. О., като юридическо лице, собственик на пътното
платно, носи обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като
възложител на вредите, причинени виновно от съответните физически лица
при или по повод на изпълнение на възложената им работа, чрез бездействие,
а именно незапълване на дупка на уличното платно с асфалт, необезопасяване
на дупката до извършването на ремонт чрез пътни предупредителни табели -
пътни знаци. Сочи че по силата на императивната разпоредба, уредена в
параграф 7, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост, собственик на общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване, е съответната община, в чиито населени места се
намират тези улици. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините, т.е. собственикът на процесния пътен участък С. О. е длъжна да
вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното
платно. Ето защо счита че за него се поражда право на регрес за изплатеното
застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Поддържа че липсва точна индивидуализация на мястото на настъпване на
процесното събитие. Изтъква, че в тежест на ищеца е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, безпротиворечивото наличие на
твърдените от него обстоятелства. В тази връзка не са представени никакви
преки доказателства, които да потвърждават наличието на препятствие на
пътното платно (дупка). Липсва каквото и да е описание на твърдяната пътна
неравност, поради което, в случай че ищеца не представи доказателства на
наличието на същата, не би могло да се приеме, че подобна съществува. Сочи
че липсвал протокол за ПТП. Сочи че не било доказано, че процесното ПТП е
станало на път, поддържан от С. О.. Прави възражение за съпричиняване.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-ми състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.3
от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди ; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
2
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило
твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били
нанесени твърдените имуществени вреди, в т.ч. с неговия механизъм,
настъпило ли е покрито от застрахователния договор събитие и съответно
дали ищецът е бил в риск, както и и с това дали водачът на процесното
превозно средство е съпричинил вредоносния резултат.
В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по
отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да
противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу
застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които
се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден
застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките,
посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - виж Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 667/2009 г., І т. о., ТК.
С проекта си за доклад, обявен за окончателен без възражения от
страните, съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че ищецът заплатил
застрахователно обезщетение в сочения от него размер и че процесният л.а.
“БМВ 530“ с ДК № ****** бил застрахован при ищеца със застраховка „Каско
и злополуки“ валидна към датата на настъпване на произшествието.
Първият спорен въпрос е свързан с механизма на настъпване на ПТП.
За установяване на горепосочените обстоятелства свързани с механизма
на ПТП и установяване на предпоставките по чл. 49, ал.1 ЗЗД ищецът е
ангажирал свидетелски показания и е поискал изслушване на съдебно-
автотехническа експертиза.
В съдебно заседание на 20.01.2025г. е проведен разпит на свидетелката
С. И. И., който не успява да даде конкретни показания във връзка с
настъпилото ПТП. Същият заявява, че е имал автомобил същата марка и
модел като процесния, но сочи, че не си спомня конкретното ПТП от
11.09.2020 г. Сочи че е придобил автомобила след тази дата и със сигурност не
е участвал в ПТП на посоченото място и не си спомня да е попадал в
необезопасена дупка на посочения в исковата молба участък от пътната
мрежа.
При това положение съдът намира, че не се установява от
доказателствата по делото че е настъпило ПТП и то е настъпило на общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП. Само на това основание искът подлежи на
отхвърляне без да е необходимо да се коментират останалите доказателства
доказващи причинната връзка и стойността на вредата.
Ето защо при това положение и при прилагане на неблагоприятните
последици на чл. 154 ГПК съдът намира, че не се установява механизма на
ПТП и че същото да е настъпило на ул.“Манастирска воденица“, в посока от
село Герман към село Лозен, за поддръжката на която е отговорен ответника.
3
Предвид че не са налице предпоставките за уважаване на главния иск на
отхвърляне подлежи и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответника,
който претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение което съдът
определя в размер на 100 лева.
По изложените съображения,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД А.” АД, вписано в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр, С., ул. „С. К.”№ 2, СРЕЩУ С. О. ЕИК: ********* ул.
“М.” № 33 гр. С., ПК 1000, чрез юрк. М. М., с правно основание чл. 410, ал.1,
т.3 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 889.07 лева/хиляда осемстотин осемдесет и
девет лева и седем ст./- главница за дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско и злополуки“ във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 11.09.2020 г. с участието на лек автомобил “БМВ 530“ с ДК №
******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на Исковата молба – 19.07.2024г. до датата на окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 658.51 лева за периода 16.07.2021 г. до
16.07.2024 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЗАД А.” АД, вписано в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр, С.,
ул. „С. К.”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на С. О. ЕИК: ********* ул. “М.” № 33 гр. С.,
ПК 1000, чрез юрк. М. М. на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 100 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4