Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1066
гр. Русе, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на шести
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4216 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 8261/2018 г. по описа на РРС за сумата от
527,33 лв., представляваща главница, 87,24 лв.–договорна
лихва за периода 28.08.2016 г.-20.08.2017 г., 25,50 лв.–такса за оценка на
досие за времето 04.09.2016 г.-20.08.2017 г., 130,49 лв.–такса за услуга
“Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода 04.09.2016 г.-20.08.2017 г., 304,52 лв.–такса
услуга “Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода 04.09.2016 г.-20.08.2017 г., и 66,76
лв.–обезщетение за забава за времето 29.08.2016 г.-06.12.2018 г., съставляващи
вземания по Договор за потребителски кредит №
*********/24.06.2016 г., със законната лихва върху първата стойност, считано от
07.12.2018 г., както и 75 лв.–разноски за заповедното производство.Актът бил
връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК, като на дружеството било
указано да предявяват претенциите си по общия исков ред.
Твърдят, че на
24.06.2016 г. от ”Файненшъл България” ЕООД, с предишно наименование ”Провидент
Файненшъл България” ООД, на ответника бил предоставен кредит в размер на 600
лв.Заемополучателят удостоверил с подписа си, че е получил сумата, задължава се
да я върне по начин и в срок, указан в контракта.Ответникът се съгласил да
престира на кредитора сумата от 718,35 лв. на 60 броя равни седмични вноски от
по 11,97 лв. от 03.07.2016 г. до 20.08.2017 г., включващи главница и договорна лихва от 118,35 лв.Страните постигнали съгласие за заплащане от
потребителя на такса за оценка на досие от 30 лв., включена в седмичните
погасителни вноски, оскъпявайки ги с още 0,50 лв. Кредитодателят се съгласил да
предостави на съконтрахента допълнителна услуга ”Кредит у дома”, изразяваща се
в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене, както и седмично
събиране на вноските по кредита.В чл.25 от договора ответникът декларирал, че е
пожелал тази услуга, за която дължи възнаграждение от 153,33 лв., включена в
седмичните погасителни вноски, както и сумата от 358,24 лв., свързана с
разходите на кредитора за събиране на седмичните плащания.С последната стойност
към вноската се добавили още 5,97 лв. Заемополучателят бил известен за правото
си да се откаже от допълнителните услуги.Сочат, че до 29.08.2016 г. ответникът
погасил 185,05 лв. от кредита.След тази дата му била начислена
лихва за просрочие.Твърдят, че договорът за кредит съдържа клауза, даваща право
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трето лице.
Твърдят, че на
01.07.2017 г. бил сключен Договор за
цесия между ”Изи Асет Менижмънт” АД и ”Файненшъл България” ЕООД, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/
24.06.2016 г. било прехвърлено на първото дружество.
На 01.03.2018
г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на вземания” ООД
/понастоящем “Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което “Изи
Асет Мениджмънт” АД прехвърлило в полза на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД спорните вземания.Ищецът бил упълномощен от цедента да съобщи на длъжника
за цесията.
В тази връзка на ответника било изпратено
уведомление за извършената цесия с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г., чрез Български пощи,
върнато, като непотърсено. На 18.06.2019 г. до длъжника било изпратено повторно
уведомително писмо с изх. № ЛД-С-ИАМ-ФН/********* за извършената цесия,
посредством куриерска служба, върнато с отбелязване, че няма никой на адреса.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.дело № 8554/2018 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.Търсят се разходите по двете
производства.
Ответницата Д.А.Д.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният й процесуален представител оспорва
исковете.Наведени са доводи за допуснати нарушения на ЗПК и ЗЗП.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 8261/2018 г. по описа на РРС, в полза на
ищеца в настоящото производство била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д.А.Д. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по договор за потребителски кредит от 24.06.2016 г., със законната
лихва върху главницата, считано от 07.12.2018 г., както и 75 лв.–разноски за
заповедното производство.Актът бил връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът указал на заявителя,
че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си.Разпореждането било
връчено на страната на 07.06.2019 г.Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, е
постъпила на 08.07.2019 г., като датата на пощенското клеймо на плика е от
05.07.2019 г.
По делото е представен
Договор за потребителски кредит № *********/24.06.2016
г.,
сключен между ответницата и ”Провидент Файненшъл България” ООД, след подаден от
лицето формуляр за кандидатстване от
същата дата (л.9).В чл.21 заемополучателката е декларирала, че сключва
контракта след предоставени й от дружеството СЕФ (л.11-л.15) и подходящи
обяснения по отношение на всички условия на кредита, стойността на всички
разходи, допълнителният характер и цената на таксата за услуга ”Кредит у дома”,
правата и задълженията й като клиент, включително последиците при
неизпълнение.В чл.14 е посочено, че в срок от 14 дни клиентът може да се откаже
от контракта.
В заглавната
страница на договора е записано, че отпуснатата в заем сума е 600 лв., която
потребителят трябва да върне в срок от 60 седмици, начиная от 01.07.2016 г. (понеделник),
като ще дължи такса за оценка на досие от 30 лв., договорна лихва от 118,35 лв.,
равняваща се годишно на 31,82 %, ГПР от 48 %, както и още 511,78 лв. за
доброволно избраната допълнителна услуга ”Кредит у дома”, представляваща
домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене и седмично домашно
събиране на вноските по кредита.Така общият размер на задължението станал 1 260,13
лв., а стойността на седмичната вноска-21,01 лв. и една изравнителна вноска от 20,54
лв.
В чл.25
ответникът е декларирал, че разбира, че 30 % от таксата ”Кредит у дома” се
равнява на разходите, свързани с организирането на услугата, а
останалите-разходи за събиране на седмичните вноски.
В чл.7 е
казано, че клиентът изплаща седмично на дружеството, чрез банков превод, сума,
равна на размера на уговорената седмична погасителна вноска.В чл.9 е посочен
редът, по който се погасяват вземанията, при недостиг на преведените средства.Приложен
е погасителен план към договора /л.16/.
Заемополучателят е удостоверил с подписа си фактическото
предаване на парите (чл.27). Ищецът признава, че ответникът е погасила 185,05 лв.
от дълга.Вещото лице е констатирало, че последното плащане е извършено от
клиента на 28.02.2017 г.Пояснен е редът, в който кредиторът е извършвал
погасявания по контракта.
В чл.22 от договора е предвидена възможност кредиторът да
прехвърли правата си на трето лице, за което уведоми клиента.
Представен е Договор за цесия и заместване в дълг ог
01.07.2017 г., с който “Провидент Файненшъл България” ООД продали на “Изи Асет
Мениджмънт” АД вземанията си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми
вземания, ведно с привилегиите и
обезпеченията, в това число и такива, чийто падеж е бъдещ.В чл.1.1.6 на
купувача е възложено да уведоми длъжниците от името на стария кредитор.В тази
връзка било издадено пълномощно на 04.07.2017 г. (л.137).
Видно от документа на л.135, старият кредитор, със сегашно
наименование “Файненшъл България” ЕООД, е потвърдил прехвърлянето на “Изи Асет
Мениджмънт” АД на вземанията по Договор № *********/24.06.2016 г. за главница
от 600 лв., като е посочено, че дългът към 01.07.2017 г. възлиза на 1 075,08
лв.
На 01.03.2018
г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г.
(л.21) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г. (л.17-л.20), сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за
събиране на вземания” ООД /понастоящем “Агенция за събиране на вземания” ЕАД/,
по силата на което в полза на ищеца били прехвърлени вземанията по Договор № *********/
24.06.2016 г. (л.25).Цесията е потвърдена на 01.03.2018 г./л.23/.Новият
кредитор бил упълномощен да съобщи на всички длъжници за прехвърлените
вземания, както от името на ”Изи Асет Мениджмънт” АД, така и от ”Файненшъл
България” ЕООД (л.27,л.28).
На ответницата
били изпратени уведомления за извършените
цесии с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г., чрез Български пощи, на
заявения по договора постоянен адрес, върнато, като непотърсено. На 18.06.2019
г. до длъжника повторно са изпратени същите уведомителни писма, но по настоящ адрес,вписан
в контракта, посредством куриерска служба.Книжата са върнати на подателя с
отбелязване, че няма никой на адреса, а телефонът е изключен.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с
представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца и
стария кредитор, е посочило, че към
датата на подаване на заявлението просроченият дълг на ответника възлиза на 527,33
лв.-главница за периода 26.08.16 г.-18.08.2017 г., 87,24 лв.-договорна лихва за
времето 26.06.16 г.-17.08.2017 г.,25,50 лв.-такса за оценка на кредитно досие
от 02.09.2016 г. до 18.08.2017 г., 130,55 лв.-такса за услугата “Кредит у дома”
за предоставяне на сумата в брой по местоживеене на кредитополучателя за
периода 02.09.2016 г.-18.08.2017 г., 304,46 лв.-просрочена такса за същото време за услугата
събиране на погасителните вноски по местоживеенето на клиента.Лихвата за забава
за периода 29.08.2016 г.-07.12.18 г. е определена на 94,29 лв.Експертът е
пояснил, че последната сума е начислена само върху просрочената главница.Вещото
лице е докладвало, че уговорената договорна лихва надхвърля три пъти законната
лихва.Тя, както и таксата за оценка на досие са включени в ГПР.Вещото лице е
посочило, че върху втората стойност няма начислявана лихва и по размепр тя
съотвества на обичайния размер за този тип услуги.Експертът е определил, че
ако
кредиторътбеше включил таксата за услугата “Кредит у дома” в ГПР, то той би
възлязал на 333,94 %.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415 ал.4 от ГПК, предвид което
претенциите са допустими.
По делото са ангажирани
доказателства, че “Провидент Файненшъл България” ООД и ответницата са били обвързани от
облигационно правоотношение във връзка
със сключения между тях договор за кредит от 24.06.2016
г. със срок на действие до 20.08.2017 г., при условия и за суми, така, както е
заявено по исковата молба.Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на
кредит под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем н рамките на своята търговска
дейност, и ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит.
Ответната
страна не оспорва реалното предаване на заетата сума.Няма разногласие и по
въпроса, че към настоящия момент ищецът
има качеството на кредитор по отношение на
заемополучателката.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът
може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето
лице, само ако контрактът предвижда такава възможност.В процесния случай
ответникът и първоначалният кредитор са постигнали съгласие по този въпрос.С
договор от 01.07.2017 г. ”Провидент
Файненшъл България” ООД прехвърлили на ”Изи Асет Мениджмънт” АД вземанията си
към длъжници-заемополучатели, ведно с
привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на ответника.Последното
обстоятелство е удостоверено от първоначалния кредитор в хода на настоящото
дело.За да премине дългът към ”Изи Асет Мениджмънт” АД, а впоследствие и към
ищеца, е било достатъчно да бъде постигнато съгласие между насрещните страни по
договорите за продажба на вземания.Безспорно за длъжника тези контракти пораждат действие от момента на
съобщаването.С оглед нормата на чл.235 ал.3 от ГПК, съдът намира, че трябва да
зачете направеното съобщаване на цесиите в хода на настоящото дело, доколкото е
неясно кой е отказал по телефон получаването на книжата, изпратени чрез
куриерска фирма след образуване на заповедното производство.В контракта от
01.07.2017 г. цедентът е дал съгласие и е упълномощил съконтрахента да уведоми всички длъжници по
реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД.”Изи Асет Мениджмънт” не са упражнили това своя
правомощие спрямо ответника. Впоследствие обаче те са упълномощили ищеца да
съобщи на насрещната страна за извършените прехвърляния на дълга.Доколкото цесионерът действа като
пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго
лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.Това налага извод, че дружеството е материалноправно
легитимиран да търси изпълнение на задълженията по договора за кредит, респ.установяване на вземанията си.
Ответната страна е направила възражения за допуснати
нарушения на правата й като потребител.Безспорно с оглед вида на сключения договор
и страните по него, то към контрактът е
са приложими § 13 т.12 от ДР на ЗЗП във вр. чл.143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.В тази
връзка, съдът има задължение да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната
страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите
нрави /Решение
№ 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др./, и когато е налице неравноправна клауза в
потребителски договор /Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016
г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.
Общата
потребителска закрила по чл.146 ал.1 от ЗЗП във
вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са
нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на
договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо
правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и
при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност.В конкретния случай, съдът приема, че
начинът на договаряне категорично изключва формиране на волята на страните по
всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават
значително равновесието между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност
/чл.143 от ЗЗП/. Съдът намира, че съдържанието на договора не е достатъчно
разбираемо изложен за част от клаузите.Допълнително затруднение създава липсата
на междуредие и въвеждането на множество задължения в една и съща точка от
контракта.
Съдът намира, че на кредитополучателката се е наложило да
приеме условия, с които не е имала възможност да се запознае обстойно преди
сключването на договора, в резултат на което не е била в състояние да прецени
икономическите последици от подписването на контракта, водещо до
неравноправност на уговорките.При позоваване на неравноправен характер на
договорна клауза от потребител, съгласно Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. №
3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи
индивидуалното уговаряне на съществените
условия, като обстоятелството, че
договорът е подписан от потребителя, се явява ирелевантно за спора.
Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в
потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или
доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл
да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран
избор, я е приел.В случая обаче няма данни ответницата да е разполагала с такъв
избор.Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и когато не е спазен чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК.Нормата установява изискване,
договорът за потребителски кредит да съдържа подробно условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.Съдът счита,
че това императивно законово изискване не е било напълно спазено.В приложения
погасителен план липсва разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, включените множество такси.Уговарянето на лихвен процент повече от три
пъти над законната лихва е в противоречие със закона и не може да се квалифицира като свобода на
договарянето по чл.9 от ЗЗД.Нарушение на правата на потребителя е допуснато и с
включения пакет допълнителни услуги ”Кредит у дома” с цена само с 88,22
лв. по-ниска от стойността на заетата сума.Съдът намира, че първо по този начин
се заобикаля ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, забраняващо годишният процент
на разходите да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.Не става
ясно каква всъщност са разходите на кредитора, свързани с организацията на
услугата ”Кредит у дома” и своевременната доставка на заетата сума в брой в
дома на клиента, при положение, че всички книжа са подписани на 24.06.2016 г. в
офис на дружеството, когато и потребителят е декларирал, че е получил
кредита.Липсват доказателства първоначалният кредитор да е правил някакви
разходи по събиране на седмичните вноски, за да му се дължи цена от насрещната
страна.Отделно от това, в договора е записано, че заемопоулчателят следва да
извършва плащанията си по банков път-чл.7.Всичко това сочи на допуснати нарушения на принципите на добросъвестност от
кредитодателят.По делото няма представени общи условия към процесния договор
съгласно изискването на чл.11 ал.2 от ЗПК.Тази липса е визирана също като
основание за недействителност на договора в чл.22 от ЗПК.Изброените пороци
водят до съобразяване нормата на чл.23 от същия закон.Там е казано, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.По делото няма спор, че ответницата е погасила 185,05 лв. в полза на
първоначалния кредитор.В този случай тя ще дължи на цедента сумата от 414,95
лв., ведно със законната лихва от
датата, посочена в заповедта за изпълнение.Мораторна лихва върху получената чиста стойност по
кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай
се явява исковата молба.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното
производство.С оглед изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за двете
производства съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.Д.,
ЕГН **********,***, с постоянен адрес:***,
и настоящ адрес:***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, сумата от 414,95 лв.-главница по Договор за
потребителски кредит № *********/24.06.2016 г., цедирана
им на 01.03.2018 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, а на последното дружество-на
01.07.2017 г. от “Провидент Файненшъл” Българияс” ООД, със законната
лихва върху нея, считано от 07.12.2018
г. до
окончателното плащане, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
под № 4454 от 10.12.2018 г. по ч.гр.дело № 8261/ 2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-София, ЕИК *********, да бъде признато за установено по отношение на Д.А.Д., ЕГН **********,***, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 8261/2018
г. по описа на РРС по Договор за
потребителски кредит № *********/24.06.2016 г. над 414,95 лв.
527,33 лв.-главница,
87,24 лв.–договорна лихва за периода 28.08.2016 г.-20.08.2017 г., 25,50
лв.–такса за оценка на досие за времето 04.09.2016 г.-20.08.2017 г., 130,49
лв.–такса за услуга “Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода 04.09.2016 г.-20.08.2017 г.,
304,52 лв.–такса услуга “Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода 04.09.2016 г.-20.08.2017 г., и
66,76 лв.–обезщетение за забава за времето 29.08.2016 г.-06.12.2018 г.,присъдени
им със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК под № 4454 от 10.12.2018 г. по ч.гр.дело № 8261/2018 г. по описа на РРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,***,
с
постоянен адрес:***, и настоящ
адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, по банкова сметка *** ”ОББ” АД
BG 93 UBBS 8002 1028 746 440, сумата от 325,25 лв.-разноски по
настоящото дело и 27,26 лв.-разноски за заповедното производство.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: