Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3861
14.11.2018г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд петнадесети граждански състав
На четиринадесети
ноември две хиляди и
осемнадесета година
В открито
заседание на пети ноември 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 5747 по
описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 178, ал. 1,
т. 2, 3, 4, чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът С.Н.П., ЕГН **********,*** твърди, че работи
като *** ******** на
ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието на длъжност „****“, с местоизпълнение на
служебните си задължения на територията на З. – П. Заявява,
че ***** на З. – П., предвид нейната непрекъсваемост поради
самото й естество, е организирана на сменен режим дежурство, изпълнявано от ****
от състава в т. нар. „***“, нормативно установени по
своята продължителност и наименовани като 8, 12 и 24-часови смени, създадени по
предварително утвърден месечен график от нарочен служител, определен от *****
на З. – П.
Заявява, че в исковия
период, съгласно заповеди на ***** на З. – П. за разпределение на работното
време, работният процес е организиран предимно на 12-часови *** – дневни и нощни такива, а по изключение на 8-часови /за *****/.
Основните си служебни
задължения по охрана до 31.07.2017 г. ищецът осъществявал под формата на
12-часови наряди, изпълнявани на конкретен пост в З. – П. или извън него /т.нар. ****, в случаите на *** на лица, ***** при
болничен престой на територията на
съответното болнично заведение/, определян от ***** на З. – П., а от 01.08.2017
г. дежурствата били изпълнявани от него под формата на 24-часови смени, като
неговото работно време се изчислявало в часове сумирано за отчетен период,
който в процесния период варирал – тримесечен за периода: първото тримесечие на 2015 г. –
м.януари, м.февруари и м.март; едномесечен – от началото на м.април 2015 г. до
края на м.декемеври 2016 г.; отново тримесечен период на отчитане от 01.01.2017
г. и към настоящия момент.
Ищецът твърди, че
конкретно изпълнението на служебните функции през едно регламентирано 12-часово
дежурство осъществявал при 12-часово дневно дежурство. Същият следвало да се
яви на работа /вече да е влязъл и да е на територията на З. – П./ в 07:50 часа.
От този момент нататък същият е на разположение на прекия си ръководител и е
длъжен да изпълнява неговите заповеди. След това застъпващите на смяна се
събират за извършване на инструктажа на смяната от *** ****/***** на отделение
в нарочно определено за това място на територията на З. – П.. По време на
инструктажа застъпващите на смяна служители биват запознавани с оперативната
обстановка в З. през изминалата смяна, проверява се тяхната готовност да
изпълняват задълженията си, работното облекло, външен вид, ****, психическа
годност да изпълняват задълженията си на ***. Инструктажът бил с различна
продължителност, взависимост от това кой го води и от конкретната обстановка в З..
След изършване на инструктажа, всички застъпващи на смяна служители се
разписвали в ежедневната ведомост /представляваща книга по утвърден от ГД на
ГДИН образец/, където ищецът и другите служители били задължавани да се
разписват срещу предварително попълнени графи за времетраенето на съответните
наряди, съобразно нормативно установената продължителност на работните смени –
24, 12, 8-часови такива с конкретна продължителност – 8:00-20:00 часа или
20:00-08:00 часа – за 12-часовите, и 08:00-08:00 часа – за 24-часовите смени,
като всеки се отправял към своя пост за изпълнение на наряда. Дневният 12-часов
наряд приключвал със сдаването на поста на следващия застъпващ служител от
следващата смяна/***, в случая – нощната 12-часова. След изпълнение на
задълженията по сдаване на наряда приключващият дежурство **** имал и други
задължения, които съставлявали част от служебните му задължения и следвало да
спазва стриктно предвид субординацията и централизма в системата на З. –
Пловдив. Заявява, че на всеки утвърден пост в З. има книга по утвърден от ГД на
ГДИН образец – т. нар. постова книга, която приемащият смяната и сдаващият
същата разписват, когато приемат, съответно предават ****. Ищецът твърди, че
създадената практика в З. – П. е в тази книга предаващият дежурството на ****
да попълва часа, когато неговият колега от новия *** идва на самия ***, за да
го приеме. Това означава, че реално в тази книга бива отбелязван часа на
приключване на инструктажа на новата смяна. Поради тази причина при 12-часово
дневно дежурство в постовата книга биват отбелязвани различии часове, вариращи
от 08:10-08:15-08:20 часа, съобразно продължителността на инструктажа на новата
смяна и времетраенето на придвижване на новия *** до съответаия му ***.
Заявява, че след като сдаващият *** попълни часа на пристигане на приемащия ***
и *** книга се подпише от новия и стария дежурен на ***, двамата общо имат ред
задължения, които следва да изпълнят заедно: проверка на състояние на **************
и т.н. и да попълнят в *** книга съответните получени данни от проверката на
поста при сдаването. Изпълнението на тези задължения при сдаването/приемането
на поста допълнително удължавали времетраенето на дежурството, което приключва
за сдаващия наряда едва след докладване на резултатите на *****, който от своя
страна обобщава резултатите, получени от всички сдаващи **** от изминалата
смяна и също докладва на по-горестоящия от него служител, а той от своя страна
на ***** на З. или определен от него заместващ го служител. Едва след сдаването
на наряда, доклада на ********** от дежурство, приключилия смяната служител
приключвал своето дежурство и всички свои служебни задължения по неговото
изпълнение.
Заявява, че има
постове, които се изпълняват от двама дежурни ****и в една смяна, но реално
самото попълване на **** книга и подписването й ставало само от единия сдаващ ***
****, защото междувременно другият изпълнявал други необходими функции и
задачи, произтичащи от самия характер на поста /напр. ********** и т.н./.
Заявява, че поради гореописания начин, сдаването на *** обективно не можело да
стане в 20:00 часа, а ставало по-късно, тъй като сдаващият дежурството не може
да остави *** преди да е дошъл служителят от застъпващата смяна, на когото
следва да предаде ***.
Ищецът твърди, че
едно дневно 12-часово дежурство приключва не в 20:00 часа, както
бива отразявано в ежедневната ведомост, а най-рано в
20:30 часа, което прави фактическа продължителност на
дневната 12-часова смяна не 12 часа, а минимум 12 часа и 40 минути. Аналогично по гореописания начин биват осъществявани и
12-часовите нощни смени /от 20:00 часа до 08:00 часа/, както и 24-часови смени
в З. – П., които са с реална продължителност минимум 12 часа и 40 минути за
12-часова нощна смяна и 24 часа и 40 минута за 24-часовата.
Ищецът твърди, че ежедневната
нарядна ведомост и *** книги представляват утвърдени книги по образец,
съдържащи предварително изготвено съдържание, в които същият не може да прави
корекции, като записва реалната продължителност, часа на започване и на
приключване на дежурствата /в ежедневната нарядна ведомост/. Заявява, че
опитите на отделни служители да отразят действителното положение на реалната
продължителност на работното време в З. – П. били под заплаха за дисциплинарно
наказание, а отказът изобщо да бъде подписана ежедневната ведомост във вида, в
който се намира се тълкува като самоотлъчка и би повлякло след себе си, както
неотчитане на дежурството като положен труд, така и дисциплинарно наказание за
неспазване на разпорежданията на по-горестоящи служители на З..
Ищецът твърди, че от ежедневните
нарядни ведомости могат да се извлекат достоверни данни за броя на положените
дежурства от всеки **** за съответния отчетен период, защото не винаги се
съдържат точни данни за това обстоятелство, предвид факта, че някой от ***** се
изпълняват от двама ***, като само един от тях подписва **** книга при сдаване
на поста. Заявява, че при всяко 12-часово дежурство ищецът реално полага труд и
отработва по минимум 12 часа и 40 минути, съотв. при 24-часовата – 24 часа и 40
минути, от които ответната ГДИН в лицето на ***** на З. – П., му отчита и
включва в работното време за отчетен период само по 12/24 часа. Заявява, че по
този начин при сумирано изчисляване на работното време същият има положен труд
над установеното нормативно работно време, който не му е компенсиран от
ответника. Заявява, че фактическото времетраене на даваните от същия дежурства
на т.нар. ****** /ВОП/ – **********************, също превишава средно с около
1 час отчитаното от ответната ГДИН като работно време продължителност на
дежурството. Ищецът претендира, че полага поне 2 броя 12-часови дежурства на
външен ***. В тези случаи независимо дали *** на ***** е по график или не, при
12-часова смяна ищецът е длъжен да се яви в З. – П. в 07.30 часа за дневната
12-часова смяна, съответно в 19.30 часа – за нощната такава, където се
въоръжава и бива инструктиран за оперативната обстановка. Подписвал се в
ежедневната ведомост, където било отразено нормативно определената
продължителност на наряда – 08.00-20.00 часа и 20.00-08.00 часа, като бива
извозван до съответния ******. Заявява, че болничните заведения, в които се
настаняват ****** са четири с различна отдалеченост от З. – П., а служебният
автомобил, с който се извозват **** за **** /ВОП/ е само един, и на практика до
фактическото пристигане в болницата, където е временният *** на съответния ****
минава различно време – от 20 до 40 минути. Заявява също така, че застъпващите
на смяна на ВОП се извозват на 2-3 пъти до съответните болници, тъй като
служебният автомобил е само един. Самото сдаване на дежурството на ВОП ставало
по описаните по-горе причини на следващия застъпващ на смяна **** в
промеждутъка между 07.50-08.10 часа, съответно 19.50-20.10 часа за нощната
смяна, като при приемането-сдаването на дежурството на ВОП не се попълва ***
книга, защото за ******* не се водят такава. След сдаването на дежурството
ищецът бива извозван със служебния автомобил до З. – П., което отнемало още 20-30
минути, където същият се разоръжава и докладва обстановката от изминалото
дежурство. Ищецът заявява, че при 12-часова смяна на *** реалната
продължителност на работното му време е минимум 13 часа, от които работодателят
му отчита само 12 часа като работното
време.
Ищецът твърди, че отделно от
полаганите от него дежурства по предварителен месечен график изпълнява и други,
възложени му от ***** на З. – П. дейности, които съставляват част от работното
му време като служебни занятия /провеждани от м.май до м.септември/, за
повишаване квалификацията на ****, както и в **** /от м.септември до м.май/ и в
други допълнителни дейности – ************, като всички тези дейности понастоящем
и през процесния период се документират коректно от *** на З. – П. и се
включват при сумиране на работното му време. Заявява, че осъществява ****** по
време на болничен престой в някое от боничните заведения на територията на гр.
П., която *** се осъщестява под формата на дежурства с продължителност на
наряда /смяната/ 12 часа, които в някои от случаите са предварително планирани
и част от месечните му дежурства по предварително утвърдения месечен график, а
в други – при извънредно възникнала необходимост, се осъществяват от него във
време извън дежурствата му по график по писмена или устна заповед на ***** на З.
– П. /оформяна по-късно като писмена след полагане на съответния труд/.
Твърди, че фактическото положение
в З. – П. е различно и при него на практика не биват отчитани като работно
време съпътстващите всеки наряд дейности – извършваните инструктажи преди
самите смени, сдаването и приемането на *** и освобождаването от дежурството;
времето, през което, съответният служител пътува от З. – П. до ****** преди
приемането на смяната и обратно след сдаването на същата и преди **** му и
доклада за изминалото дежурство. По този начин, ищецът претендира, че ответната
ГДИН не му отчита и заплаща цялото фактически изработено от него време.
Заявява, че по време на съпътстващи на *** функции /инструктажи, приемане,
сдаване и освобождаване от дежурство/, както и по време на пътуванията до ******
и обратно до З. – П., ищецът бил или на територията на З. – П. или на указано
със заповед на ***** на З. място и маршрут, със задължителното за него *************
и изпълнявайки служебни задължения.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 1 550 лева /хиляда петстотин и петдесет лева/,
представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200 часа
извънреден труд, вледствие неотчетени инструктажи, *******, приемане и сдаване
на дежурства от ищеца в периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.; сумата от
310 лева /триста и десет лева/, представляваща сбор от мораторните лихви върху
всяко допълнително възнаграждение от възникването му, считано от 26-то число на
месеца, следващ всеки отчетен период до подаване на исковата молба, както и
законната лихва върху цялата главница от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените разноски.
Своевременно е постъпил
отговор на исковата молба, с който исковете се считат за
допустими и частично основателни, като се оспорват по размер.
Не се оспорва фактът, че за процесния период
ищецът е изпълнявал длъжността „****“ в З. – П., като работното време е било
уговорено при сумарно отчитане за тримесечен период. Не се оспорва и че трудът
е полаган на смени по график, а именно 8, 12 и 24-часови дежурства.
Направено е възражение за изтекла погасителна
давност относно претендираните от ищеца главница и лихва за процесния период.
Счита се също така, че в случай, че
съдът приеме за основателни исковите претенции на ищеца, лихвата за забава
следва да бъде изчислявана от датата на подаване на исковата молба, тъй като
липсва изрична покана за изпълнение от страна на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а
и от представените доказателства – Акт
за встъпване в длъжност от ********* г. се установява, че между сочените страни съществувало служебно правоотношение, като
ищецът заемал длъжността „****“, от ****** г. е повишен в длъжност „**** – **“.
Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно
установената продължителност в периода ********* г.
От разпита
на св. Б.И.М. – **** в З. – П., се установи, че с ищеца са *** – ****,
като св. ***** от ******** все на тази длъжност. От началото на ***** г.
до края на **** г. давали 24-часови дежурства. Застъпвали в 08:00 часа сутринта
до другата сутрин – 08:00 часа.
Давали и 12-часови дежурства, като има дневни и нощни съответно. Сутрин
отивали, около 8 без 10 най-късно трябвало да са вътре. Минавали през първи пост,
който е на входа на З.. Там ги
проверявали на ****. Оттам отивали до шкафчетата, ***************** за
инструктаж. Този инструктаж продължава 15-20 минути. След инструктажа отивали по *****, където били колегите и започвали
да приемат ***. Те им свеждали обстановката - дали е имало проблеми, дали няма
и минавали по килиите да проверяват с тях заграждения и броя на *******.
Старият **** най-рано може да си отиде от този **** и да напусне З. в 8:30 часа.
Реалната минимална продължителност на
дежурството е 24 часа и 40 минути. За 12-часовите дежурства дневната смяна била по същия начин – 8
без 10 трябвало да са вътре. Преминавало се през същите неща. Най-рано постовият, ако е дневна
смяна, си тръгва 08:30 часа вечерта. За нощното дежурство било по същия начин – от 19:50 часа до 08:30 часа сутринта. Реалната продължителност на едно
12-часово дежурство била 12 часа и 40 минути. Освен тези дежурства, които
трябвало да дават по график, имало и други дежурства, които трябвало да
изпълняват. Разкривали се ************
се изведе на болница и там се ***. Там били на 12-часови смени. Ако били дневна смяна, сутринта към
07:30 часа ги искали там, докато се преоблечат и *****. Минавали индивидуален
инструктаж и със служебен автомобил се придвижвали до лечебното заведение,
където с колегите си предавали пак има ли слаби места и т.н. Отстъпващият дежурство се връщал със
служебния автомобил до З., оставял си оръжието и информирал *** **** **** имало
ли е някакви проблеми по време на неговото дежурство. Най-рано отстъпващият
можел да си тръгне -ако бил дневна смяна, си тръгвал вечер в 20:30 часа
най-рано. За нощно дежурство било аналогично положението. Минималната продължителност на едно такова
дежурство била 13 часа. При всички тези дежурства, които били по график и извън
график, те били на разположение на *** ****. Нямали право да напускат ***** си
под никакъв предлог. Със С.П. били в едно ***. При ********, при които встъпвали в 12-часово
дежурство, имали случаи, в които да бъде по-кратко дежурството, не 12 часа, когато изпишат примерно болния от болницата. В тези моменти – реалната
продължителност не била такава, но в другото време, след като вече не били на *******, били на разположение по
график. Обичайната продължителност на ******* била 12 часа, но ако ********* бъде изписан по-рано, те го придружавали до З. и след това били на разположение до края на времето, за което било дежурството. Ако е
изписан ******, прибирали го в З., закарвали го до ****, където трябвало да се прегледа задължително и били свободни. Не оставали до края на 12-те часа. Това
се отразявало в ежедневната ведомост. Ако го *** на болница 10 часа, 2 часа си оставали на разположение. Тръгвали си след предаването му, но ако през това
време изкарали друг ***** на болница, пак можели да ги извикат. Те били на разположение. В ежедневната ведомост на 12 часа се
отразявали 12 часа, на 24 часа се отразявали 24 часа. Нямали право те да
записват реален час. ***** водил ежедневните ведомости.
Съдът
кредитира показанията на св. като логични, последователни, съответни на
приетите писмени доказателства, както и основани на преки впечатления и
незаинтересовани.
В разпоредбата на чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е посочено, че за ***** се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на
вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Предвид
липсата на изрична уредба в ЗИНЗС относно продължителността на служебното
време, уредбата на същото, както и на извънредния труд намират уредбата си в
Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на *******
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия
текст пък предвижда, че работното време на **** се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода
24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./
периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е носил дежурства в процесния период над нормативно
установената продължителност на служебното време, които са били частично
заплатени, като общо за процесния период са незаплатени 321 часа за дежурства
извънреден труд /включително и дежурства
по външни постове/ в размер на 1927,36лв., а размерът на обезщетението за
забава на възнаграждението за извънреден труд възлиза на 336,69лв.
Съдът възприема заключението на ССЕ като изготвено
обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, както и
съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи,
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, действали в
процесния период, както и с ежедневните ведомости. Съдът намира, че при лежаща
върху ищеца доказателствена тежест да установи полагането на труд над
нормативно установената продължителност, същият установи при условията на пълно
и главно доказване, че при носене на дежурства ищецът е полагал труд над
отчетеното работно време, като завишението е с 40минути, а при външен пост – с
1 час. В този смисъл, полаганият труд се явява извънреден, като след приспадане
на заплатеното допълнително възнаграждение, на ищеца следва да се присъдят сумата
от 1550лв. – незаплатено брутно възнаграждение за извънреден труд, сумата от
310лв. – обезщетение за забава на това
възнаграждение, поради което съдът намира, че исковете се явяват основателни и
доказани и ще се уважат изцяло. Макар
вещото лице да е установило по – голям размер на взеанията, то предвид
диспозитивното начало в процеса на ищеца ще се присъди търсеният размер.
При лежаща върху ответника доказателствена
тежест да установи, че е заплатил посочените суми, същият не е ангажирал
доказателства в тази насока.
Ответникът е направил възражение за
погасяване по давност на исковете за възнаграждение за извънреден труд за
първото тримесечие на 2015 г., като заявява и че обезщетение за забава се дължи
от датата на предявяване на исковете. Съдът не споделя така наведеното
възражение. За изпадането на ответника в забава не е необходима покана,
доколкото заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане
на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно
при тримесечно сумирано отчитане на работното време/. Ето защо ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се заплати
съответното възнаграждение. Поради това съдът приема, че за претендирания
период ответникът е бил в забава. С оглед разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД
върху главницата следва да се присъди и лихва за забава, считано от
изискуемостта на всяко вземане /25-то число на месеца, следващ тримесечието,
през който трудът е бил положен/ до 02.04.2018 г. Предвид падежа на главните
задължения, то и към момента на предявяване на исковете не е изтекла
тригодишната давност, поради което и следва да се присъди възнаграждение за
положен извънреден труд и за първото тримесечие на 2015 г.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват доказани по основание и размер, поради което
следва да се уважат изцяло. С оглед уважаване на главните искове следва да се
уважи и претенцията на присъждане на обезщетение за забавено плащане на
главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане.
С оглед изхода на делото и тъй като ищецът претендира
заплащане на разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, то на същия
следва да се присъдят такива, които се констатираха в размер на 500 лв. – заплатено
адв. възнаграждение.
Ответникът не претендира разноски.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника следва да се възложи и държавна такса в размер на 112лв.,
както и разноски за ССЕ в размер на 100лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати на С.Н.П., ЕГН **********,***, сумата от 1550лв./ хиляда петстотин и петдесет
лева/, представляваща брутно възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., както и
сумата от 310лв. / триста и десет
лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
извънреден труд за периода от 26-то число на месеца, следващ
отчетния период, до 02.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.04.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата
от 500 лв./петстотин
лева./ – разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 112лв./сто и дванадесет лева/ - държавна такса, както и 100лв./сто лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ