РЕШЕНИЕ
№ 8294
гр. С, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110158843 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск от Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул."Т Л”, бл.24, партер, чрез Д. К. Б., ЕГН ********** като неин баща и законен
представител, чрез адв.П., със съдебен адрес гр.С, ул.“Ц А” № 50, насочен срещу А. Д. А.,
ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Д ІІ бл.2....., за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 6 200 лева, представляваща обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД във
вр. с чл.56 от ЗС за ползите, от които ответникът е лишил ищцата от ползването на имот,
върху който Б. има учредено право на ползване, за периода 01.11.2018 - 26.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2023 г.,
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата притежава вещно право на ползване върху
идеална част, а ответникът през исковия период е притежавал право на собственост върху
друга идеална част от следния недвижим имот: апартамент с идентификатор ..., находящ се
в гр.С, район "К П", ул."Т Л" блок № 24, втори етаж, със застроена площ от 87.76 кв.м.,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет-баня и тераса, заедно с две избени помещения,
заемащи западната половина от сутеренната част на блока, едно зимнично помещение под
терасата от северната страна на блока и две тавански помещения, заемащи западната
половина от таванската площ на блока, заедно с прилежащите към апартамента ½ ид.ч. от
общите части на сградата (включващи стълбището на блока и разпределителното антре в
мазето на блока) и 1/2 (една втора) или 5/10 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ......
Според ищцата, тя има право на ползване върху 1/8 ид.ч. от апартамента и 1/10 ид.ч.
от поземления имот, придобито с нотариален акт №..., том ІІ, per. № ..., нот.дело
.../13.12.2017 г., съставен от нотариус С М, рег.№... от РНК.
В исковата молба се сочи, че през процесния период ответникът е бил собственик на
7/8 ид. части от апартамента и 4/10 ид. части от поземления имот и в това си качество е
имал право да ползва тези части.
1
Ищецът обяснява, че от възникването на правото на ползване на ищцата, имотът
винаги се е управлявал единствено от ответника и само той е разполагал с ключове от
помещенията като някои е отдавал под наем, други е използвал лично, в т.ч. ги е
предоставял безвъзмездно на близки на него хора. Твърди се, че ответникът не е заплащал
никакви суми на ищцата - нито като част от получени от него наемни цени, нито като
обезщетение за това, че е лишена от полагащото й се ползване.
Обръща се внимание, че процесният апартамент с идентификатор ... с прилежащите
му избени и тавански помещения е бил преустроен от ответника в 4 самостоятелни
жилищни помещения, всяко със самостоятелен санитарен възел, наречени в сключваните от
него договори за наем „ателиета” - две на втория жилищен етаж, едно на таванския и едно в
сутерена. Ищцата с предявения иск претендира обезщетение за лишаване от ползване на
тези помещения на тавана и в сутерена, което обезщетение определя на 6200 лв.
В законоустановения срок, ответни кът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Изложени са доводи както по допустимостта, така и по
основателността на предявения иск. Ответникът посочва номера на дела с идентичен
предмет, водени срещу него от майката на ищцата, както и производство пред 167 състав на
СРС с ищец Д. Б..
Според ответника, за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г. той е заплатил дела от
получен доход от отдаване под наем на съсобствения имот на майката на ищеца и
собственик на 1/8 ид.ч. от недвижимия имот, а за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. има
акт на съда, подлежащ на изпълнение.
Ответникът изтъква, че поради незнанието на съда, а и на ответника, по всички
цитирани в отговора на исковата молба дела, ищец е М Б Г - Б., която няма
материалноправна легитимация, тъй като е чредила право на ползване на дъщеря си и ищец
по настоящото дело. Въпреки това, срещу ответника са постановени съдебни актове, с които
той е осъден да й заплати съответните суми. По така изложените съображения се иска от
съда да приеме, че за периода от 01.11.2018 г. до 31.12.2020 г. ответникът вече е осъден от
майката на ищцата, а за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. е осъден от самата ищца, като
до момента той е заплатил общо 2976.30 лв.
Изразява се и становище, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. е налице
хипотезата на чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД, съгласно която длъжникът се освобождава, ако
добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени
обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението, като съгласно изр. 2 на същата
разпоредба истинския кредитор има право на иск срешу лицето, което е получило
изпълнението.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявения иск като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, допусната и приета е съдебно-
оценителна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД. В
случая предявената претенция е от лице, в чиято полза е учредено вещно право на ползване
върху недвижим имот срещу собственик на имота, за заплащане на обезщетение за
ползването, от което е бил лишен. Чл.59 ЗЗД дава право на носителя на вещното право на
ползване, да претендира обезщетение за ползуването на определена вещ, от което е лишен,
поради това, че ако вещта се намираше в негово държане, можеше да извлича ползи от нея
2
било лично, било като я отдава под наем. За основателност на иска с правно основание чл.59
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е носител на вещно право на ползване върху
процесната идеална част от имота, която е била използвана от ответника, както и каква е
ползата, от която е лишен за периода, предмет на делото – средния пазарен наем за ползване
на имота за процесния период.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяването на дълга.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства –
нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване №..., том II, рег. № ..., дело .../2017
г. на нотариус С М, рег. № 50 и решение от 10.01.2019 г. по гр.д. № 88713/2017 по описа на
СРС, 58 с-в, се установява, че в полза на ищеца е учредено право на ползване върху 1/8
идеална част от апартамент, находящ се в гр. С, район "К П", ул, "Т Л" (предишна ул, “Б
Б"), блок № 24 (двадесет и четири), на втория (първи надпартерен) етаж, целият със
застроена площ от 87,76 кв.м, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет-баня и тераса,
заедно с 1/8 идеална част от две избени помещения, заемащи западната половина от
сутеренната част на блока, заедно с 1/3 идеална част от едно зимнично помещение под
терасата от северната страна на блока и заедно с 1/8 идеална част от две тавански
помещения, заемащи западната половина от таванската площ на блока, заедно с 1/8
идеална част от прилежащите към апартамента 50/100 идеални части от общите части
на сградата, включващи стълбището на блока и разпределителното антре в мазето на блока,
който представлява съгласно издадена от СГКК - гр. С Схема № .... от 30.11.2017 г. -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-50 от 02.11.2011г. на Изпълнителен директор на
АГКК, стар идентификатор - няма, с административен адрес: С, район “К П“, ул. Т Л № 24,
ет. 2, в сграда 1 с предназначение "жилище, апартамент" на едно ниво с площ 87.78 кв.м,
заедно с 50/100 идеални части от общите части на сградата, заедно с две избени помещения,
заемащи западната половина от сутеренната част на блока; едно зимнично помещение под
терасата от северната страна на блока и две тавански помещения, заемащи западната
половина от таванската площ на блока, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта - ......1.1, над обекта – няма, както и върху 1/10 идеална част
от урегулирания поземлен имот (УПИ), в който е построена сградата, съставляващ по
доказателствен нотариален акт УПИ ... с площ от 595 кв. м. от квартал 13 по плана на гр. С,
местността “Ф“, а съгласно издадена от СГКК - гр. С Скица № .. от 30.11.2017 г.
представлява поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните
регистри, стар идентификатор - няма, с административен адрес С, област С (столица),
Столична община, район “К П", ул.Т Л № 24 /двадесет и четири/ с площ от 603 кв. м., номер
по предходен план ..., квартал №... (три...) при съседи: поземлени имоти с идентификатори
........... Установява се още, че ответникът притежава 7/8 ид.ч. върху така описания
самостоятелен обект с идентификатор ... и 4/10 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ......
Искът е допустим и предвиден в случаите, в които ищецът не разполага с друга
правна възможност да възстанови обедняването си освен чрез кондикционната претениця.
Според съдебната практика и съгласно ППВС № 1/1979 г., искът по чл.59 от ЗЗД е винаги
със субсидиарен характер и защита чрез него може да се търси само ако ищецът не може да
се защити чрез друг иск на договорно или извъндоговорно основание срещу
неоснователното си обедняване за сметка на обогатяването на друг правен субект. Това
вземане представлява обезщетение за лишаване на собственика от възможността да си
служи със собствената вещ през определен период от време и поради това се дължи общо за
целия период. В практиката размерът на това обезщетение се определя обикновено въз
основа на пазарния наем, тъй като това би била сумата, която собственикът на имота би
получил от лицето, което фактически ползва вещта, ако последният заплащаше ползването.
Приема се, че това е пропуснатото увеличение на актива на собственика, което се явява и
3
неговото обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД.
В ППВС № 1/79 г. за иска с правно основание чл.59 ЗЗД е указано освен посоченото,
че между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без
обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Поради това по делата за
неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
( решение по гр. д. № 1411/10 г. на ІV ГО на ВКС, решение по гр. д. № 1933/13 г. на ІV ГО
на ВК С, решение № 98 от 26.05.2015 г. п о гр. д. № 6186/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). По
реда на чл.59 ЗЗД обезщетение за лишаване от ползване може да бъде присъдено само ако
ползващото съответната вещ лице се е обогатило за сметка на нейния собственик без
основание. (решение № 169 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 7213/2013 г. на Г. К., І ГО на ВКС по
чл. 290 ГПК).
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да се
направи категоричен и еднозначен извод, че ответникът лично е ползвал процесния имот,
като е възпрепятствал ищеца и той да си служи с него. В случая има данни за отдаване на
процесните имоти под наем, в която хипотеза ищецът разполага с друг иск за защита на
правата си. Извод в тази насока се следва от отразеното в представения от самия ищец
протокол от о.с.з. от 03.11.2021 г. по гр.д. № 40909/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в, където
ответникът заявява, че предоставя ползването на имота на трети лица, като квартирантите и
той имат ключове или дори само квартирантите, като само той е управлявал имота. В
същата насока е изложеното и в отговора на исковата молба по настоящето дело, където
ответникът заявява, че през процесния период е отдавал под наем имота. Посочените
изявления съдът цени като извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт. Те се
подкрепят и от представените по делото договор за наем от 10.09.2018 г. и анекси към него,
договор за наем от 12.10.2018 г., договор за наем от 19.10.2018 г. и анекс към него, договор
за наем от 01.01.2019 г. и анекси към него, договор за наем от 21.02.2019 г., договор за наем
от 01.10.2019 г., договор за наем от 15.05.2021 г., договор за наем от 23.06.2021 г., в които
отдаваните под наем помещения са описани единствено като „ателие с площ от 30 кв.м.,
явяващо се част от втори жилищен етаж от къща, намираща се в гр. С, ул. „Т Л“ № 24“. В
същото време, между страните не се спори, че процесният имот е обособен на 4 ателиета, с
оглед на което и предвид недостатъчната индивидуализация на предмета на наемните
договори, както и застъпването на периода на действието им, съдът достига до извода, че
техен предмет са повече от един обект, сред които най-вероятно и процесните ателиета на
таванския етаж и сутерена. В подкрепа на това е и изявлението на ответника, направено в
отговор на исковата молба по гр.д. № 80366/2018 г. по описа на СРС, в който заявява, че е
отдавал под наем ателие с площ от 30 кв.м., съставляващо едно от таванските помещения,
находящо се над съсобствения етаж.
От представените по делото решение по гр.д.№ 80366/2018 г., гр.д.№ 40909/2020 г.,
гр.д. № 40907/2020 г., гр.д. № 73338/2021 г., гр.д. № 5347/2023 г., всички по описа на СРС,
се установява, че за процесния период майката на ищеца, респективно ищеца са били
овъзмездени посредством присъдената им част от добивите от вещта под формата на
получаван наем от имота.
Ето защо и доколкото, както се посочи по-горе искът по чл. 59 ЗЗД представлява
субсидиарна форма на защита, доколкото ищецът не разполага с друг иск за защита на
правата си, то съдът намира предявения иск за недоказан и неоснователен. В тази връзка, за
пълнота на изложението, следва да се посочи, че с доклада по делото съдът е допуснал един
свидетел при режим на довеждане на страната на ищеца за установяване обстоятелството, че
процесният имот е бил ползван лично от ответника, като ищецът се е отказал от така
допуснатия свидетел. Ето защо и доколкото не се събраха други доказателства за личното
ползване на ответника, предявеният иск подлежи на отхвърляне като недоказан.
4
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ответникът. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в
размер на 1 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."Т Л”, бл.24,
партер, чрез нейния баща и законен представител Д. К. Б., ЕГН **********, иск насочен
срещу А. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Д ІІ бл.2....., иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 6 200.00 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване, а именно обезщетение за ползите, от които ответникът е лишил
ищцата при личното ползване на 1/8 ид.ч. от обособените на тавана и сутерена ателиета в
сграда с идентификатор ......1, находяща се в гр.С, ул.“Т Л“ № 24, за периода 01.11.2018 -
26.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 26.10.2023 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."Т Л”, бл.24, партер, чрез Д. К.
Б., ЕГН ********** като неин баща и законен представител, да заплати на А. Д. А., ЕГН
**********, с адрес гр.С ж.к.Д ІІ бл.2....., сума в размер на 1 150.00 лв., представляваща
направени от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5