Р Е Ш Е Н И Е
№ 34/11.03.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско
дело № 366 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 539/30.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 1508/2018г. ОС – Варна е осъдил "ОРКИД МУЛТИ
КОМПЛЕКС – ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на С.Т.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител И.И.М., сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди: болки и страдания,
предизвикани от падането му от необезопасена вещ – ескалатор, собственост на
ответника, през отвора, широк
Решението е постановено при участието
на третото лице-помагач КЮ БИ И ИНШУРЪНС (ЮРЪП) ЛИМИТИД, Лондон,
Великобритания, вписано в регистъра на Палата на дружествата, Кардиф,
номер на регистрацията: 1761561, действащо чрез "Кю Би Иншурънс
(Юръп) Лимитид – клон София", ЕИК *********.
Срещу първоинстанционното решение са
постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.
Ищецът С.М., чрез процесуален
представител адв. Ф. обжалва същото в частта, в която е отхвърлена исковата му
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди за горницата над присъдените 60 000 лева до предявения размер от
130 000 лева. Твърди се, че в тази му част същото е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че определеният от съда размер не се явява справедлив
по см. на чл.52 ЗЗД, не е съобразен с трайната съдебна практика, установените
по делото претърпени неимуществени вреди, техния интензитет и продължителност.
Излагат се доводи по съществото на спора. Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение в тази част и постанови друго, с което да уважи иска
му в пълния предявен размер, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение за
двете инстанции при условията на чл.38 ЗА.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
отговор от ответната страна – „Оркид Мулти Комплекс – Варна“ ЕООД, с който
жалбата се оспорва като неоснователна.
Третото лице-помагач не е депозирало
отговор.
Ответникът „Оркид Мулти Комплекс –
Варна“ ЕООД обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. В
жалбата си излага доводи, че същото е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Оспорва изводите на съда, че са налице предпоставките на
чл.50 ЗЗД, обуславящи ангажиране на отговорността му за претърпените от ищеца
вреди. Счита, че в тази си част мотивите на решението са необосновани и вътрешно
противоречиви – съдът е приел, че вредите са от необезопасена вещ – ескалатор,
като в същото време прави извод, че падането се дължи на увеличеното разстояние
между ескалатора и парапетната стена и оставянето на детето без надзор. Твърди
се, че въпросното разстояние не съставлява вещ. Навеждат се оплаквания за
необсъждане на всички факти и доказателства по делото, не е изследвана в
пълнота причинната връзка между инцидента и състоянието на процесния ескалатор,
липсват мотиви за посоченото в дизпозитива на решението като неспазено
изискване за наличие на предпазно стъкло, както и че неправилно съдът е приел
възражението им за изключване на отговорността, евентуално за съпричиняване на
вредите поради неупражнен от родителите надзор за недоказано. Във връзка с
последното се твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е
дал указания за подлежащите на доказване факти, както и това, че по делото е
било безспорно, че детето е оставено без надзор, което обстоятелство е пряката
причина за настъпването на инцидента. В условията на евентуалност се излагат
оплаквания, че присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди е
завишен. Отправеното до съда искане е за отмяна на решението в така обжалваната
му част и отхвърляне на предявените искове, евентуално намаляване на
присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, както и присъждане на разноски за двете инстанции.
Срещу тази жалба не е постъпил отговор
от насрещната страна.
В с.з., чрез процесуалните си представители
всяка една от страните поддържа подадената от нея въззивна жалба и оспорва
насрещната.
Третото лице-помагач, редовно
призовано не е изразило становище по жалбите.
За
да се произнесе съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по предявени от въззивника С.Т.М., чрез неговата майка и законен
представител И.И.М. против "Оркид Мулти Комплекс - Варна" ЕООД искове
за заплащане на сумата от 130 000 лева, претендирана като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на
травматични увреждания, получени на 20.08.2013г. при падане от височина от
Изложените в исковата молба фактически
твърдения са, че на 20.08.2013г., около 18.15 часа, без да бъде забелязан от
аниматорите на детски център Кидс Планет, въззивникът е напуснал развлекателния
център, находящ на ет.2 в Гранд Мол - Варна, приближил се е до намиращите се в
близост ескалатори, при повторно хващане за дясна парапетна лента на движещия
се от ниво 2 към ниво 1 ескалатор, е бил "увлечен" от нея, загубил е
опора в двата си крака, при което вместо да бъде спрян от парапета в дясно на
ескалатора, тялото му е преминало през образувания между ескалатора и този
парапет отвор, навлиза в пространството извън ескалатора и преминава етажната
стоманобетонна плоча. В резултат на това, увисвайки само на едната си ръка и неиздържайки тежестта на тялото е
последвало падане от височина от
С оглед на тези твърдения са предявени
и горепосочените искови претенции.
В срока по чл.131 ГПК същите са
оспорени от ответната страна с възражения, че не са налице основания за
ангажиране на неговата отговорност връзка настъпилия с детето инцидент. Твърди
се, че същото е било оставено без родителски надзор, в резултат на което се е
стигнало до използване на ескалатора не по предназначение и което обстоятелство
е пряката причина за последвалата злополука. Оспорват се твърденията за
допуснати нарушения при монтажа на ескалатора и неговата техническа безопасност,
в частност за изисквания за монтиране на специално стъкло и неспазване на
предвидени отстояния. Сочи, че към датата на монтажа е действал БДС EN
115-1:2008, приложението на който не е задължително, независимо от това
посоченото в него отстояние между етажния парапет и ескалатора е с максимална
ширина до
На основание чл.219 ГПК, с определение
от 09.10.2018г. КЮ БИ И ИНШУРЪНС (ЮРЪП) ЛИМИТИД, Лондон,
Великобритания, вписано в регистъра на Палата на дружествата, Кардиф,
номер на регистрацията: 1761561, действащо чрез "Кю Би Иншурънс
(Юръп) Лимитид – клон София", ЕИК ********* е конституирано като трето
лице - помагач на страната на ответника. С молба, вх. № 35285/30.11.2018г.
/л.369/ същото е оспорило предявените искове, поддържайки направените от
ответното дружество възражения.
Уведомената на основание чл.15 ал.6
ЗЗкрД ДСП - Варна не е изразила становище по спора, вкл. и по депозираните
въззивни жалби.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените в исковата
молба фактически твърдения - претърпени вреди в резултат на падане от
необезопасена вещ, изискванията вр. монтажа на процесния ескалатор и
състоянието му към датата на инцидента. Определянето на приложимата правна
норма към правото, предмет на търсената защита касае правилността на съдебния
акт.
По
съществото на спора, при отчитане наведените в жалбите оплаквания по
правилността на обжалваното решение, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните липсва спор относно факта
на настъпването на инцидента с въззивника С.М. и механизма на падането. На
20.08.2013г. детето е било оставено от майка си в детски развлекателен център,
стопанисван от трето за процеса лице, находящ се на ет.2 в Гранд Мол - Варна,
сграда собственост на ответното дружество, като около 18 часа, незабелязано е
напуснало детския кът, озовавайки се в общите части, в близост до ескалаторите,
движещи се от ниво 2 към ниво 1 и обратно. При поставяне на ръката си върху
дясна парапетна лента на движещия се надолу ескалатор е бил леко
"увлечен" от нея, след което се е отдръпнал. След секунди отново е
последвал допир с поставяне на дясна ръка върху същото перило на ескалатора,
откъм външната страна на балюстрадата, при което движещата се гумена лента на
парапета го увлича, тялото му чрез ротация преминава през съществуващия отвор
между страничното стъкло на ескалатора и ограждащия етажен парапет, увисва от
външната страна, извън междуетажната стоманобетонна плоча, след което пада от
височина от
Безспорно е обстоятелството, че в
резултат на падането въззивникът е получил множество травматични увреждания,
част от които са били животозастрашаващи.
Съгласно заключението на СМЕ, прието
от първоинстанционния съд, кореспондиращо на представената по делото медицинска
документация, при падането са получени контузия на главата и контузия на мозъка,
счупване на първи шиен прешлен, контузия на гръден кош и белите дробове,
частичен левостранен пневмоторакс, контузия на корема, разкъсване на слезка,
черен дроб и дванадесотопръстник, счупване на лява раменна кост, лява лъчева и
лява лакътна кости, счупване лява бедрена кост и на таза /дясна хълбочна кост,
кръстна кост и горното рамо на лява срамна кост/. Вещото лице сочи, че всяка
една от коремните травми сама по себе си е била животозастрашаваща, налагаща
своевременна хирургична интервенция, каквато и е била направена веднага след
транспортирането му в МБАЛ "Св. Анна - Варна". Контузията на мозъка и
белия дроб също са обусловили разстройство временно опасно за живота.
Счупването на първи шиен прешлен и счупванията на крайниците са обусловили
затруднения в движенията за период в рамките на от един до 4-5 месеца и
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установено е от вещото
лице, че във връзка с получените травми въззивникът е претърпял три операции
под пълна анестезия - първата за овладяване на вътрешния кръвоизлив, при което
е била отстранена и слезката, след операцията е поставен в медикаментозна кома
/до 27.08.2013г., съгласно посоченото в епикризата/, втора операция по повод
счупванията и последваща за отстраняване на поставени имплати. Отразено е както
в медицинската документация по делото, така и от вещото лице, че при първата
интервенция са настъпили и усложнения - остра дихателна недостатъчност и
хеморагичен шок. По време на първия болничен престой е развита и левостранна
бронхопневмония с изразена картина на дихателна недостатъчност.
Съгласно коментираното заключение
оздравителният процес, вкл. и с последващата физиотерапия и хранителен режим е
завършил в рамките на 5-6 месеца /обяснения на в.л. в с.з./, без дефицити към
настоящия момент по отношение на неврологичния статус и коремната травма. Не са
установени от вещото лице и дефицити в двигателните функции на счупените
крайници, т.е. налице е възстановяване на функциите им в пълен обем.
Във връзка с последното, показанията
на разпитания по делото свидетел Т. М., баща на въззивника, в частта им, в
която сочи, че лявата ръка не е "на 100% възстановена" се явяват
изолирани и неподкрепени от доказателствения материал. В останалата част, в
която свидетелят описва състоянието на детето по време на двата му престоя в
болницата и последващото възстановяване вкъщи, същите кореспондират на
установеното от вещото лице и писмените доказателства, поради което и изцяло се
кредитират от съда.
Кореспондиращи на останалия
доказателствен материал и възпроизвеждащи непосредствени впечатления относно
оздравителния процес и претърпените в тази връзка болки и негативни
преживявания, са и показанията на св.Г. К.
Така от показанията и на двамата
свидетели, съдът приема за установено, че след изписването му от болницата през
м.09.2013г. възможностите за движение на детето са били силно ограничени,
същото е било с поставена яка на шията, обездвижени крайници, с открити наместващи
импланти на лявата ръка, приемал е силни обезболяващи и други лекарства,
налагало се е двукратно сменяне на превръзки през деня, спазването на специален
хранителен режим, а впоследствие и провеждането на рехабилитация, отслабнал е
значително, в определени моменти е констатирана и анемия, бил е податлив на
инфекции, плачел при провежданите манипулации и болките, които е изпитвал, вкл.
и при упражненията за раздвижването. И свидетелите сочат, че оздравителния
процес е приключил в рамките на около половин година, след което детето е започнало
да посещава детска градина.
Спорните въпроси между страните са: 1./
дали процесният ескалатор е бил безопасен за ползване /достатъчно обезопасен/,
като при положителен отговор дали това се дължи на виновно поведение от страна
на служители на ответното дружество, респ. лица, на които същото е възложило
монтажа и подръжката на процесния ескалатор или на състоянието на вещта /липса
на техническа възможност за пълно обезопасяване/; 2./ налице ли е причинна
връзка между инцидента и състоянието на ескалатора, която да обуслови
ангажирането отговорността на въззиваемия; 3./ налице ли са основания, които да
изключват тази отговорност, респ. съпричиняване на вредоносния резултат.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ескалаторът е произведен в края на 2009г.,
монтиран и въведен в експлоатация, съгласно акт обр.16 от м.05.2010г. и
разрешение за ползване № ОТ-05-607/25.05.2010г. Издадена е и декларация за
съответствие /ЕО/, съдържаща удостоверително изявление на фирмата, извършила
монтажа за правилност на същия /л.348/. В декларацията изрично е посочено, че
са приложени определени стандарти, сред които и хармонизиран европейски
стандарт по см. на §1 т.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите EN
115-1:2008 относно безопасност на ескалатори и подвижни пътеки.
Цитираният европейски стандарт е със
статут на български стандарт от 15.01.2008г. и е действащият към датата на производство
на ескалатора и към датата на въвеждането му в експлоатация /видно от писмо на Български
институт по стандартизация, л.2, том 12 от ДП № 273/2013г./. С него са
разписани различни норми относно конструирането, монтажа и експлоатацията,
касаещи осигуряване безопасната експлоатация на съоръжението. Изведени са
характерни за този вид машини опасни ситуации, които могат да настъпят при
използването по предназначение или логично могат да бъдат предвидени от
производителя в хипотезите на злоупотреби. Една от тези опасности е
възможността от преминаване от външната страна на балюстрадата и падане, като
за нейното елиминиране е предложено примерно разрешение – ограничаване
възможността за достъп от външната страна на парапета на ескалатора, чрез
поставяне на бариери, ограничаващи достъпа, предвиждайки максимално разстояние между
стъкления панел на балюстрадата и преградата от
Тази фигура е включена и в предоставената от
производителя инструкция за монтаж, част от която документация се съдържа в
кориците на том ІХ, л.71-92 от ДП № 273/2013г. Изрично в коментираната
инструкция е посочено, че изискваните стандарти за безопасност в EN 115 са
минимални. С оглед на това и по аргумент от чл.6 ал.2 от Наредбата за
съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, приложима по
отношение на процесния ескалатор вр. чл.11 и чл.14 от същата наредба, съдът
намира, че дадената от производителя норма е задължителна и определя минимума изисквания,
които следва да бъдат спазени.
Съгласно заключението на приетата пред
първоинстанционния съд СТЕ процесният ескалатор е бил технически изправен като
съоръжение. Съгласно обясненията на в.л. Й., а относно това обстоятелство между
страните не е налице спор, към датата на инцидента разстоянието между
балюстрадата /дясно стъкло/ на процесния ескалатор и разположеното ортогонално
на него стъкло на етажния парапет в горната част на отвора е
С оглед удостовереното в посочената
по-горе декларация съответствие с нормите на EN 115-1:2008 и за установяване
причината за констатираното несъответствие между предвидения в стандарта
максимален размер на отстоянието между страничното стъкло на ескалатора и това
на оградния парапет на етажа в т.нар. "опасна зона", пред настоящата
инстанция са проведени две СТЕ, заключенията по които не са оспорени от
страните и които се кредитират от съда като обективни, подробно аргументирани и
компетентни.
Вещите лица и по двете експертизи са
категорични, че отклонението в разстоянието спрямо установеното такова по
стандарт не се дължи на процеси по слягане на сградата или самото съоръжение.
В заключението си в.л. Св.П. сочи, че
при извършения оглед, както и от наличната строителна документация не е
констатирала промяна в експлоатационното натоварване, рязко претоварване по
време на експлоатацията на сградата и на етажа на кота +11.88 при процесния
ескалатор, нито видими деформации - слягане, провисване на плочи, пукнатини по
конструктивни елементи, пукнатини по настилки, отваряне на фуги, деформации по
конструктивни елементи и увреждания, водещи до намаляване на водещите сечения,
които да сочат за улягане на сградата над допустимото или такова, водещо до
въпросното отклонение. Съгласно обясненията, дадени в с.з. дори и да има
някакво провисване на стоманобетонната плоча на етажа на ниво 2, то това няма
да има за последица отклонения в хоризонтална посока, т.е. увеличаване на
разстоянието между ескалатора и етажния парапет в тази посока.
В.л. Пл. М. също изключва възможността
за последваща монтажа промяна в отстоянията между стъклото на ескалатора и това
на етажния парапет, която да се дължи на улягане на самото съоръжение в процеса
на ескплоатацията му. Този извод е мотивиран изключително подробно, с посочване
на причините, които биха довели до евентуално увеличаване на процесното
разстояние и изключване на същите на база съответните изчисления -
конструкцията на ескалатора не позволява физически деформации от приложени
върху него сили /механични и топлинни/ за хоризонтални премествания между
рамата и стоманобетоновата плоча в зоната на опорните тампони на ескалатора;
няма сили, които да са с такъв интензитет, че да деформират балюстрадата на
ескалатора в процесната зона /пластична деформация на стъклото/.
От тези две заключения на вещите лица следва,
че още при монтажа отстоянието е било в размерите, установени към датата на
инцидента с въззивника. Удостовереното в декларацията за съответствие за
правилност на монтажа на процесния ескалатор съобразно нормите за безопасност,
предвидени в приложения стандарт EN 115-1:2008, в частност досежно посоченото в
този стандарт максимално разстояние между страничното стъкло на ескалатора и стъклото
на оградния парапет на етажа е опровергано.
Следователно от страна на фирмата, на която
въззиваемото дружество е възложило монтирането на процесния ескалатор,
евентуално от лицето, монтирало оградния парапет на етажа, при условие, че това
е следващо монтажа на ескалатора действие, не е било изпълнено даденото от
производителя указание по осигуряване безопасното ползване на съоръжението вр.
свеждане до мининум възможността за възникване на опасна ситуация, излагаща на
риск хората в района на ескалатора. Това съставлява противоправно поведение на
изпълнителя, което е в причинна връзка с настъпилия инцидент.
Съгласно константната съдебна практика, при допуснати
нарушения, водещи до въвеждането в експлоатация на необезопасена вещ
отговорността на собственика е по чл.49 ЗЗД, а само когато не съществува
техническа възможност за нейното обезопасяване отговорността ще е по чл.50 ЗЗД
/т.3 от ППВС № 4/1975г./. Допустимо е и кумулиране на двете отговорности, в
хипотези, когато вредата се дължи едновременно на виновно действие на
изпълнителя на работата, чийто възложител е собственик на вещта и на свойствата
на самата вещ /ППВС № 17/1963г., решение № 27/2019г. по гр.д. № 1321/2018г., ІV
г.о. на ВКС, решение № 309/2013г. по гр.д. № 1354/2018г., ІV г.о. на ВКС/.
Макар и процесното разстояние да не
съставлява самостоятелна вещ, нито част от ескалатора като съоръжение, същото
следва да се разглежда именно от гледна точка на обезопасяването на вещта,
естеството и ползването на която предпоставя идентифицираната и от
производителя опасност от падане между етажите и задължението на нейния
собственик да положи дължимата грижа, тази опасност да бъде елиминирана при
ползването на вещта по предназначение и разумно предвидима неправилна
експлоатация, съобразно техническите за това възможности.
С оглед на това, изхождайки от посочените
по-горе критерии за определяне основанието на отговорността и предвид извода,
че не са били изпълнени минималните стандарти за осигуряване безопасното
ползване на процесния ескалатор, а възможност за такова обезопасяване безспорно
е била налице /предвид последващите действия на ответното дружество по
поставяне на допълнителна преграда, ограничаваща възможността за преминаване от
външната страна на ескалатора, без това да ограничава функционирането и
обслужването му, и при отчитане на посоченото от производителя в инструкциите
за безопасност, че посочените в тях стандарти за безопасност са минимални/, настоящият
състав намира, че са налице предпоставките на фактическия състав на нормата на чл.49 ЗЗД. Налице е възлагане на работа от страна на въззиваемото дружество, при
която не са изпълнени предписания относно осигуряване безопасността в зоната на
монтирания на ниво 2 ескалатор, в резултат на което са настъпили вреди.
Дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация не кореспондира нито на въведените с исковата молба твърдения за
неизправност и поради допуснати пропуски при монтажа на вещта, нито на установените
по делото факти. В същото време при посочване на фактическите основания на иска
и при разпределянето на доказателствената тежест с доклада по чл.146 ГПК на
страните са дадени правилни указания по релевантните за спора обстоятелства, с
оглед на които и същите са ангажирали доказателства за установяване твърденията
си относно безопасността на процесния ескалатор и причините за това. По тези
съображения и настоящият състав не е давал нови указания с определението си по
чл.267 ГПК.
Дори и да се възприеме за основателен
довода на ответната страна, че детето би паднало и при спазване на предписаното
по стандарт отстояние от
Възраженията за липса на причинна
връзка, основани на доводи за действия на трето лице, в резултат на които
детето е било оставено без надзор са неоснователни. Действително, по делото са
налице данни, че навлизането в зоната на ескалатора е станало след като
въззивникът незабелязано е напуснал детския център, където е бил оставен от
своите родители, т.е. към момента на настъпване на инцидента е бил без надзор
от родител или друг придружител. Това обстоятелство обаче не изключва
причинната връзка между състоянието на ескалатора и последвалото падане, нито съставлява
случайно събитие, което да обоснове изключване вината на изпълнителя, за чиито
действия възложителят отговаря. Същото маже да бъде единствено основание за
ангажиране отговорността и на трети лица, които биха отговаряли солидарно с
настоящия ответник.
На основание чл.51 ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като в случая доказани се явяват както твърденията за претърпени
неимуществени вреди, съобразно обсъдените по-горе доказателства за получените
травми и свързаните с това болки и страдания, така и за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в направата на разходи вр. лечението. Относно размера на
последните не са направени оплаквания във въззивната жалба на ответната страна,
поради което и съдът приема, че същите са в установения от първоинстанционния
съд размер – 2 226.22 лева, а искът за тяхното заплащане е основателен в
предявения размер.
Що се отнася до размера на следващото се обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, настоящият състав намира, че справедлив
еквивалент на същите съобразно чл.52 ЗЗД е сумата от 80 000 лева. При
определянето му, съдът взема предвид множеството травматични увреждания,
получени при падането, част от които са били животозастрашаващи, претърпените
оперативни интервенции, вкл. и настъпилите при първата усложнения, безспорните
болки и неудобства, които въззивникът е претърпял към датата на увреждането,
последващото лечение и в периода на провежданите рехабилитации,
продължителността на оздравителния процес. Следва да бъде отчетена и възрастта
му, с оглед на която възприемането и реакцията към провежданото лечение
обуславя преживяването на значително по-голям стрес /страх/ в сравнение с
осъзнатите възприятия на възрастен човек, както и по-осезаемо усещане на
неудобството от невъзможността да се движи и играе за дълъг период от време. В
същото време, съдът отчита, че оздравителния процес е приключил в нормалните за
съответните травми граници, както и обстоятелството, че към днешна дата не се
наблюдават дефицити в двигателните функции на засегнатите при падането
крайници, нито в здравословното му състояние, свързано с травмите на главата и
вътрешните органи. Липсват данни и за продължаваща психологическа травма, като
нито в свидетелските показания, нито в СМЕ не се сочи за посещения при психолог.
Направеното от ответната страна възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно. Отчитайки механизма на
падането, не може да се приеме, че пострадалото дете е използвало ескалатора не
по предназначение – няма данни същото да се е катерило по външния страничен
бордюр, а попадането му там, последвано от преминаване на тялото през отвора
между стъклото на балюстрадата и оградното стъкло на етажния парапет е резултат
от „увличането“ на ръката му от движещата се парапетна лента, след което същото
е загубило опората на долните крайници.
Обстоятелството, че детето е било без надзор
също не съставлява обстоятелство, което да обуслови направата на извод за
съпричиняване настъпването на вредите от негова страна. Съобразно изложеното
по-горе, причината въззивникът да се намира там не е поведението на неговите
родители, а в резултат на действия на трети лица, които действия могат да бъдат
основание за възникване на солидарната им отговорност, наред с отговорността на
въззиваемото дружество. Преценката дали искът за обезвреда да бъде насочен само
срещу един от солидарните длъжици, или срещу двамата е на пострадалия, като
наличието на първата хипотеза не води до определяне на по-нисък размер на
следващото му се обезщетение.
Ето защо предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се явява основателен до размер
на сумата от 80 000 лева, като за горницата над тази сума до претендирания
размер от 130 000 лева исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
На основание чл.86 ЗЗД върху присъдените
обезщетения се дължи законната лихва, считано от датата на увреждането -
20.08.2013г. до окончателното им изплащане.
С оглед направените от настоящата инстанция
изводи относно правното основание на което исковете следва да бъдат уважени и вр.
ТР № 1/2013г. ОСГТК обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо
него постановено друго в изложения по-горе смисъл.
По
разноските:
На основание чл.38 ЗА вр. чл.78 ал.1 ГПК и
Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, въззиваемото
дружество следва да заплати на адв.Ф. адвокатско възнаграждение за
осъщественото от нея процесуално представителство в двете инстанции, съобразно
уважената част от исковете, което възнаграждение е в общ размер на 5 192
лева /по 2 596 лева за инстанция, при отчитане, че предмет на защитата във
въззивното производство е и по жалбата на насрещната страна/.
На основание чл.78 ал.3 ГПК и съобразно
отхвърлената част от исковете му, въззивникът С.М. дължи на ответната страна
заплащане на направените от нея разноски за първоинстанционното производство /адвокатско
възнаграждение и депозити за вещи лица/ в размер на 1 497 лева и 1 134
лева, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция,
или общо 2 631 лева. Направените от дружеството разноски за
заплатена държавна такса по въззивната си жалба и за възнаграждение за вещите
лица не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца, предвид неоснователността
на същата и относимостта на СТЕ единствено към нея.
На основание чл.78 ал.6 ГПК „Оркид Мулти
Комплекс – Варна“ ЕООД следва да заплати в полза на съдебната власт, по сметка
на съда направените от бюджета разноски за проведените пред първоинстанционния
съд СТЕ и СМЕ /общо 460 лева/, както и дължимите държавни такси върху уважената
част от исковата претенция и въззивната жалба в общ размер на 3 689 лева
/3 289 лв. за първа инстанция и 400 лв. по уважената част от въззивната жалба/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
539/30.04.2019г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. № 1508/2018г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ОРКИД
МУЛТИ КОМПЛЕКС – ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. "Андрей
Сахаров" № 2, Гранд Мол, ет. 2, административен офис, представлявано от
управителите О. М. и Г. Н. М., да заплати на С.Т.М., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител И.И.М. сумата от 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди - болки и страдания, предизвикани от падането му от необезопасена вещ –
ескалатор, собственост на ответника и сумата 2 226.22 лв. /две хиляди и
двеста и двадесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпените от същия инцидент имуществени вреди – разноски за
лечение, на основание чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на увреждането - 20.08.2013 г. до окончателното им изплащане,
на основание чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.Т.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител И.И.М. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за горницата над присъдената сума от 80 000 лева до предявения
размер от 130 000 лева, като неоснователен.
Решението е постановено при участието
на третото лице-помагач КЮ БИ И ИНШУРЪНС (ЮРЪП) ЛИМИТИД, Лондон, Великобритания, вписано
в регистъра на Палата на дружествата, Кардиф, номер на регистрацията: 1761561,
действащо чрез "Кю Би Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,
ул. "Бачо Киро" 26-28-30.
ОСЪЖДА
С.Т.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител И.И.М.,
с адрес *** да заплати на "ОРКИД
МУЛТИ КОМПЛЕКС – ВАРНА" ЕООД ЕИК148009056 сумата 2 631 /две хиляди шестстотин тридесет и един/ лева, представляваща
сторените разноски по делото в двете инстанции,
съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
"ОРКИД МУЛТИ КОМПЛЕКС – ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. "Андрей Сахаров"
№ 2, Гранд Мол, ет. 2 да заплати на адв.
Н.С.Ф. от ВАК сумата 5 192 /пет хиляди сто деветдесет
и два/ лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца С.Т.М.
за двете инстанции, на основание чл. 38 ЗА вр. чл.78 ал.1 ГПК и
Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
ОСЪЖДА
"ОРКИД МУЛТИ КОМПЛЕКС – ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. "Андрей Сахаров"
№ 2, Гранд Мол, ет. 2 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сумата от 4 149
/четири хиляди сто четиридесет и девет/ лева, представляваща дължимите държавни
такси върху уважената част от исковата претенция и въззивната жалба на ищеца, и заплатени от бюджета на първоинстанционния съд разноски за
възнаграждение на вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на
чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.