№ 200
гр. Сливен , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200665 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от Д. Р. Р., против
Наказателно постановление № 1216 от 13.04.2020 г., издадено от Началник
РУ на ОДМВР Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 64, ал.4
от ЗМВР е наложена „глоба“ в размер на 400.00 лв. за нарушение на чл.257,
ал.1 от ЗМВР.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие, като заявява, че поддържа
жалбата. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.
В с.з. административнонаказващият орган не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 28.03.2020 год. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фиат
1
Пунто“ с ДК № СН **** СА в посока с. Самуилово. В автомобила на предна
дясна седалка пътувал и баща му – свидетелят Радко Д. Р.. Около 11.40
жалбоподателят бил спрян на ул. „Самуиловско шосе“ където бил изграден
КПП във връзка с обявеното в страната извънредно положение. На пост били
полицейските служители - свидетелите И.И., В.Д. и К.А.. Жалбоподателят
бил спрян за проверка от св. И.И., който след като узнал, че Д.Р. отива да
нагледа къщата си в с. Самуилово му разпоредил да се върне обратно в гр.
Сливен. Р. обаче, не изпълнил устното разпореждане на полицейския
служител, а продължил посока с. Самуилово. След известно време се върнал
по същия път, като на КПП бил спрян от св. В.Д., който му съставил АУАН за
нарушение на чл. 64, ал.4 от ЗМВР. Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни доказателства средства. Установява се и от
приложените и приети писмени доказателства.
Съдът намира, че от събраните доказателства безспорно може да се
направи извод, че жалбоподателят е нарушил разпоредба та на чл. 64, ал.4 от
ЗМВР, Съдът кредитира показанията на полицейските служители Димиитров,
И. и А. като взаимно допълващи се и непротиворечиви. От същите се
установява, че Р. е възприел даденото му устно разпореждане от св. И. да се
връща към гр. Сливен. Ето защо съдът не приема за основателни
възраженията на жалбоподателя, че не е разбрал какво му е разпоредено, още
повече че той е бил най-близко до св. И. и след като другите двама
полицейски служители, които са били на по-далечно разстояние са чули
разпореждането, то логично е той също да го е въприел.Съдът не кредитира
показанията на св. Р. че двамата със сина му не са разбрали полицейското
разпоредждане, тъй като самият свидетел сочи, че е провел разговор с
полицейския служител, което води на извода, че е можел добре да въприема
това което му се съобщава, а и съдът намира в известна степен свидетелят,
като баща на жалбоподателя, за заинтересован от изхода на спора.
Съдът намира, че в процесния случай са неприложими разпоредбите
както на чл. 257, ал.2 от ЗМВР, така и на чл. 28 от ЗАНН и случаят е
немаловажен, предвид причината поради която е бил изграден
2
контролнопропусквателния пункт /обявеното в страната извънредно
положение във връзка с разпространението на Covid 19 и Заповед № РД-01-
143/20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването, които съдът счита за
общоизвестен факт/ и целта на този пункт – да се препятства
разпространението на заболяването. Именно предвид кръга на обществените
отношения, които охраняват въведените с различни властнически актове
противоепидемични мерки, имащи за цел неразпространение на зараза и
опазване живота и здравето на гражданите, съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя, че се касае за маловажен случай. Не се установи в случая
жалбоподателят да е имал и основателна причина от изброените в Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването да премине през
КПП /не жалбоподателят, а баща му се установи да е адресно регистриран в с.
Самуилово, а и не това е изложено от тях като причина за преминаването./
Ето защо, съдът намира, че безспорно установено, че жалбоподаталелят
е нарушил разпоредбата на чл. 64, ал.4 от ЗМВР, според която
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен
ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение или застрашават живота или здравето му. Не се установи
разпореждането да е налагало извършване на престъпление от страна на
жалбоподателя, нарушение или да е застрашавало живота или здравето му.
Ирелевантни в случая са и възраженията, че полицейските служители не
са последвали жалбоподателя, за да го спрат, доколкото тези действия не са
елемент от състава на нарушението.
Доколкото обаче, че не се събраха доказателства нарушението на
жалбоподателя да не е първо по ред, предвид младата му възраст и факта, че
нарушението е извършено в първите дни от обявяването на извънредното
положение в страната /обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 год. / и действието на цитираната Заповед от 20.03.2020 год, то
съдът намира, че размерът на наказанието „глоба“, определен на
жалбоподателят следва да бъде определен в минимален такъв, а именно 100
лева.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
3
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице - жалбоподател в настоящото производство.
С оглед изхода на спора и прилагайки правилата относно разноските,
регламентирани в ГПК, съдът намира че следва да осъди въззиваемата страна
да заплати сторените от жалбоподателя разноски. Съобразно изменения
размер на наложеното административно наказание от 400 лева на 100 лева и
претендираните разноски в размер на 200 лева, то съдът следва да осъди
ОДМВР Сливен да заплати на Дмитър Р. сумата от 150.00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1216 от 13.04.2020 г.,
издадено от Началник РУ на ОДМВР Сливен, с което на Д. Р. Р. ЕГН
********** за нарушение на чл. 64, ал.4 от ЗМВР е наложена на основание
чл. 257, ал.1 от ЗМВР „глоба“ в размер на 400.00 лв, като НАМАЛЯ така
определения размер на 100.00 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на Д. Р. Р. ЕГН **********
сумата от 150.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4