Решение по дело №422/2015 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 30
Дата: 2 март 2016 г.
Съдия: Наташа Георгиева Панчева
Дело: 20154410100422
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.Левски, 02.03.2016 г.

                                

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Левски, І-ви граждански състав в публично заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                     

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наташа Панчева

 

При секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдия  Панчева  гражданско дело №422 по описа за 2015 г. и на основание данните по делото и закона,за да се произнесе взе предвид следното:

           Иск с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 236, ал.2 ЗЗД.

 Постъпила е искова молба на ЕТ ”****” ЕИК **** от *** с управител В.М. Т. от ***, против ЕТ „***” с адрес на управление ***, с управител М.Н.А.А.А.Р. по искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС и 236, ал.2 от ЗЗД за недвижим имот – Магазин за хранителни стоки, снек бар и обществена тоалетна в УПИ № *** по плана на ***. на ул.„****” №***, като се легитимира с Договор за учредено право на строеж от 29.08.2001 г. вписан под №73, том 18, вх. рег. 2259, том VІІІ, и Анекс към Договора от 12.05.2014 г. на Община Л., като обектът е въведен в експлоатация, но се излагат доводи, че ответникът владее процесния имот без правно основание, че имота не е СИО, като бил предоставен с договор за ползване, че е канила ответника да й освободи имота, но той отказвал. С нотариална покана бил поканен да й заплаща по 600 лева месечен наем считано от 10.03.2015 година. Твърди, че наем не и е платен, но и че ответникът отказва да и освободи имота. В заключение моли съда да постанови решение, предаде собствеността и владението върху недвижим имот – Магазин за хранителни стоки, снек бар и обществена тоалетна в УПИ № *** по плана на *** на ул.„***” №***, както и да й заплати наем в размер на 2700 лева за периода от 10.03.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба 27.07.2015 г. Направено е искане за допускане на писмени доказателства представени към исковата молба по опис. С допълнителна молба е направено изменение на иска, като същият да се счита предявен за сумата  16 383,00 лв.

           Ищецът по делото редовно призован се явява лично и се представлява  от адвокат Ф. П. от ***, която поддържа предявените искове.

          Ответникът редовно призован по делото се явява лично и се представлява от адвокат Ж. Н. от ***, а в последното съдебно заседание и от адвокат П. от САК, които оспорват предявения иск. Ответникът участва в производството с преводач М.А. назначен от съда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

                По допустимостта и основателността на иска с правно основание чл. 108 от ЗС

Предявеният ревандикационен иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от провеждането на осъдителен иск по отношение на ответника. Съдът се е произнесъл по допустимостта на предявения иск с определението по чл.131 и това по чл.140 и чл.146 от ГПК.

Ищцата в исковата си молба твърди, че е собственик на Търговски обект, находящ се *** Магазин за хранителни стоки, снек бар и обществена тоалетна със застроена площ  съгласно инвестиционен проект от 125 кв.м. построена въз основа на учредено право на строеж върху общинска земя от 29.08.2001 г. на община Л., е за обект с разгърната площ от 250 кв.м. върху урегулиран общински имот в границите на урбанизирана територия / строителни е придобито за упражняване на стопанска дейност  регулационен план на * утвърден със Заповед №2503/1980 г. е означен с №** предназначен за обществено обслужване, в квартал №**  при съседи на  построения обект: ****.).

Ответникът в отговора на исковата й молба възразява, че ищцата „не е правосубектна”, че сградата е построена със средства на ответника и той я ползва от момента на построяването й”.

 Спорен е въпроса какъв е характера на спорното имущество, т. е. дали е оборена презумпцията, че вещта макар и придобито от едноличния търговец следва да се включи в семейната имуществена общност, като доказателствената тежест за установяване на характера на имуществото е на ответника по делото , който оспорва презумпцията на чл.22, ал. 3 от СК.

Няма спор, че на 29.08.2001 г. когато В.М. и Община Л. са подписали Договор за учредяване на право на строеж върху общинско място на името на търговското си предприятие (едноличен търговец с наименование  ЕТ „***” решение№ * от 24.03.1999 г. на П. окръжен съд  по ф.д. № */1999 г. на П. окръжен съд ) същата е била в брак с ответника. Това е така, тъй като с отговора на исковата молба ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.131, ал.2, т.4 и ал.3 от ГПК (чл.131, ал.2, т.4 от ГПК „становище по обстоятелствата, на които се основава искът„ – тогава не е изразил) и т.5 (чл.131, ал.2, т.5 възраженията срещу иска и обстоятелствата на които те се основават „ такива не е направил) и ал. 3 (чл.131, ал.3 от ГПК „В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да  представи всички писмени доказателства, с които разполага „ това не е направил не е представил и доказателствата с които разполага не е направил и доказателствени искания). Първоначално оспори представените от ищцата писмени доказателства, но в първото по делото съдебно заседание оттегли това свое искане.

Няма спор по делото, че този имот  е придобит от ищцата в качеството й на ЕТ, на възмездно основание, на името на едноличния търговец чрез учредено  нему право на строеж, което е станало през времетраенето на брака на страните (бракът в последствие е бил  прекратен с влязло в сила решение на П. районен съд на 04.01.2001 година). Това е така, тъй като с отговора на исковата молба ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.131, ал.2, т.4 от ГПК (чл.131, ал.2, т.4 от ГПК  „становище по обстоятелствата, на които се основава искът„) и чл.5 (чл.131, ал.2, т.5 възраженията срещу иска и обстоятелствата на които те се основават) ал.3 (чл.131, ал. 3 от ГПК „В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага „това не е направил не е представил и доказателствата с които разполага не е направил и доказателствени искания). Първоначално оспори представените от ищцата писмени доказателства, но в първото по делото съдебно заседание оттегли това свое искане. Ответникът не е направил  и не направи до края на първото съдебно заседание своите възражения срещу това обстоятелство, нито пък е представил доказателствата за конкретните обстоятелства.

Няма спор по делото че, на името на ЕТ „***” е издадено Разрешение за строеж №* от 03.07.2006 година. Това е така, тъй като с отговора на исковата молба ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.131, ал.2, т.4 от ГПК (чл.131, ал.2, т.4 от ГПК „становище по обстоятелствата, на които се основава искът„) и 5 (чл.131, ал.2, т.5 възраженията срещу иска и обстоятелствата на които те се основават„ ал.3 (чл.131, ал.3 от ГПК „В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага „това не е направил не е представил и доказателствата с които разполага не е направил и доказателствени искания). Първоначално оспори представените от ищцата писмени доказателства, но в първото по делото съдебно заседание оттегли това свое искане. Ответникът не е направил и не направи до края на първото съдебно заседание своите възражения срещу това обстоятелство, нито пък е представил доказателствата  за конкретните обстоятелства.

Няма спор също така и че ищцата е реализирала правото на строеж на свое име, е изградила търговския обект, деклариран на нейно име като ЕТ и  който е въведен в експлоатация. Това е така, тъй като с отговора на исковата молба ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.131, ал.2, т.4 от ГПК (чл.131, ал.2, т.4 от ГПК „становище по обстоятелствата, на които се основава искът„) и 5 (чл.131, ал.2, т.5 възраженията срещу иска и обстоятелствата на които те се основават„ ал.3 (чл.131, ал. 3 от ГПК „В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства , които ще доказва с тях и да  представи всички писмени доказателства, с които разполага„ това не е направил не е представил и доказателствата с които разполага не е направил и доказателствени искания). Първоначално оспори представените от ищцата писмени доказателства, но в първото по делото съдебно заседание оттегли това свое искане. Ответникът не е направил и не направи до края на първото съдебно заседание своите възражения срещу това обстоятелство, нито пък е представил доказателствата за конкретните обстоятелства. В негово задължение бе, след като оспорва характера на  процесното спорното имущество, (като прави взаимо изключващи се възражения – в отговор по чл.131 от ГПК твърди, че вещта е построена с негови средства – т.е. негова собственост, а в писмената защита твърди, че е СИО, а не негов търговски обект), да представи доказателства и направи доказателствени искания, с които да установи характера на имуществото, че то не е търговски обект, а следва да се включи в семейната имуществена общност, което той не направи. Не представи доказателства, не направи доказателствени искания по приключване на съдебното дирене, не представи и доказателства, че има влязло в сила решение по чл.28, ал.3 от СК или чл.30 от СК касаещо процесната вещ, като негова бе доказателствената тежест.

Няма спор по делото, че ищцата е предоставила по времетраенето на брака си с ответника с Договор за послужване от 01.11.2008 г. търговския обект. Това е така, тъй като с отговора на исковата молба ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.131, ал.2, т.4 от ГПК (чл.131, ал.2, т.4 от ГПК  „становище по обстоятелствата, на които се основава искът”) и 5 (чл.131, ал.2, т 5 възраженията срещу иска и обстоятелствата на които те се основават„ ал.3 (чл.131, ал.3 от ГПК „В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага„ това не е направил не е представил и доказателствата с които разполага не е направил и доказателствени искания). Първоначално оспори представените от ищцата писмени доказателства, но в първото по делото съдебно заседание оттегли това свое искане. Ответникът не е направил и не направи до края на първото съдебно заседание своите възражения срещу това обстоятелство, нито пък е представил доказателствата.

Няма спор по делото, че преди прекратяването на брака между страните, ищцата с търговско предприятие ”****” е предявила претенциите си на едноличен собственик на търговския обект и е  поканила с нотариална покана ответника да и опразни имота и да й го предаде.  Няма спор по делото, че ищцата на 10.09.2010 година (бракът прекратен на 04.01.2011 година) е предявила иск  против ответника с търговско предприятие ЕТ „****” по реда на бързото производство, като е предявила петитум„ Да го осъдите да опразни заетия от него за послужване обект в ***, представляващ заведение за обществено хранене – хранителен магазин, заведение за обществено хранене – снек бар и обществена тоалетна в УПИ-*** в по плана на ***, за което е образувано гр.д. №611/2010 година по описа на РС – Л. за 2010 година. Това е така, тъй като с отговора на исковата молба ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.131, ал.2, т.4 от ГПК (чл.131, ал.2, т.4 от ГПК  „становище по обстоятелствата, на които се основава искът”) и 5 (чл.131, ал.2, т.5 възраженията срещу иска и обстоятелствата на които те се основават „ал.3 (чл.131, ал.3 от ГПК „В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да  представи всички писмени доказателства, с които разполага „това не е направил не е представил и доказателствата с които разполага не е направил и доказателствени искания). Първоначално оспори представените от ищцата писмени доказателства, но в първото по делото съдебно заседание оттегли това свое искане. Това е така, тъй като с отговора на исковата молба ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.131, ал.2, т.4 от ГПК (чл.131, ал.2, т.4 от ГПК  „становище по обстоятелствата, на които се основава искът”) и 5 (чл.131, ал.2, т.5 възраженията срещу иска и обстоятелствата на които те се основават„ ал.3 (чл.131, ал.3 от ГПК „В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да  представи всички писмени доказателства, с които разполага „това не е направил не е представил и доказателствата, с които разполага не е направил и доказателствени искания). Първоначално оспори представените от ищцата писмени доказателства, но в първото по делото съдебно заседание оттегли това свое искане. Ответникът не е направил и не направи до края на първото съдебно заседание своите възражения срещу това обстоятелство, нито пък е представил доказателствата за конкретните обстоятелства. В негово задължение бе след като оспорва характера на процесното спорното имущество, (като  прави взаимо изключващи се възражения – в отговор по чл.131 от ГПК твърди, че  вещта е построена с негови средства – т.е. негова собственост, а в писмената защита твърди, че е СИО, а негов  търговски обект), да представи доказателства  и направи доказателствени искания, с които да установи характера на имуществото, че то не е търговски обект, а  следва да се включи в семейната имуществена общност, което той не направи. Не представи доказателства, не направи доказателствени искания по приключване на съдебното дирене, като негова бе доказателствената тежест. Нещо повече, видно от приложеното дело №611/2010 г. е, че в Отговора на исковата молба по това дело, ответникът не е възразил срещу това доказателства, не го е оспорил, не е направил възражение касаещо неговата действителност, а е писмено  заявил, че то е доказателства за срочен и валиден Договор за наем.

Няма спор поделото, че с влязло в сила решение на 04.01.2011 година П. районен съд е прекратил бракът между страните и е утвърдил писменото споразумение. (Решение №* от 04.01.2011 г. на РС – П. постановено по гр.д. № */2010 година на ІХ състав на П. РС за 2010 година с което  бракът между В. М. Т. и М.Н. А. А. А.Р. е прекратен на основание чл.50 от СК, както и че съдът е одобрил постигнатото между съпрузите споразумение (т.4 „съпрузите нямат придобито по време на брака недвижимо имущество ..”, както и че решението е влязло в сила на 04.01.2011 година.). Към отговора на исковата молба на ответника по това дело няма доказателства за това, както и липсва искова молба от страна на ответника от която да е видно, че е заявяван петитум за признаването на правото на собственост на ответника по отношение на настоящият ищец за процесния имот – търговски обект в ***, представляващ заведение за обществено хранене – хранителен магазин, заведение за обществено хранене – снек бар и обществена тоалетна в ***  по плана на *** на което и да е от посочените в СК основания. Негово бе задължението да направи това. Доказателствени искания не бяха направени до приключване на съдебното дирене (л.92). Щом ответника спори какъв е характера на спорното имущество, т.е. дали е оборена презумпцията, че вещта макар и придобита от едноличния търговец следва да се включи в семейната имуществена общност то  доказателствената тежест за установяване на характера на имуществото бе  негова на ответника по делото, което той не стори. Няма представени доказателства за проведено производство по чл.23 от СК.

Няма спор, че за този имот ищцата се легитимира като собственик на процесния търговски обект с констативен нотариален акт Нотариален акт №*** от 15.12.2015 година на нотариус Х. К., с район на действие района на РС – Л. Това е така, защото ответникът не е направил своите възражения, не е оспори правото на ищцата. Видно от неоспорените по реда начините и сроковете на ГПК писмени доказателства  е, че за да се  издаде този констативен нотариален акт е съобразено при издаването му наличието на следните предпоставки, че молителят е регистриран като ЕТ, в това му качество по време на брака е придобил вещни права, те (вещни права) са предназначени за упражняване на търговската му дейност към момента на придобиването, че това имущество е включено в търговското му предприятие, че се плаща данък сгради за него, такива възражения не са направени по реда на чл.147 от ГПК по приключване на съдебното дирене (Протокол с.з. 02.02.2016 г. л.92 ). Щом ответника спори какъв е характера на спорното имущество, т.е. дали е оборена презумпцията (чл.22, ал.3 от СК), че вещта макар и придобита от едноличния търговец следва да се включи в семейната имуществена общност то доказателствената тежест за установяване на характера на имуществото бе негова на ответника по делото, което той не стори.

Съгласно Тълкувателно решение №2 от 27.12.2001 г на ОСГК на ВКС от режима на имуществената общност се изключват съвкупността от права, задължения и фактически отношения, които съгласно чл.15, ал.1 от Търговския закон образуват предприятието на едноличния търговец. Така приетото от съдебната практика е намерило законодателен израз в чл.22, ал.3 от новия  СК от 2009 г.: лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Придобиването на имот от едноличния търговец, който е в брак на възмездно основание чрез учредяване на право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда изключват презумпцията на чл.21 от СК, за съвместен принос (чл.19 СК отм.). Придобиването на имот от едноличния търговец, който е в брак остава собственост на търговеца, ако вещта е предназначена за стопанска дейност, а не за задоволяване на нуждите на семейството.  Включеното в търговското предприятие на собственика на ЕТ „***” В. М. Т. имущество на едноличния търговец, когато той е бил в брак е обособено спрямо съпружеската  имуществена общност принадлежи на едноличния търговец. От  характеристиката на имота, описан в Нотариален акт №* *** на нотариус Х.К. е ясно, че се касае за търговски обект (неоспорен от страна на ответника Нотариален акт №*** от 15.12. 2015 година на нотариус Х.К., съгласно който ЕТ „***”, вписан в  Търговския регистър, на Агенцията по вписванията с ЕИК *** със седалище и адресна управление ***, община Л., ул.„***” №**, представляван от собственика на търговското предприятие В.М. Т., ЕГН ********** с търговско предприятие е призната за собственик на  Търговски обект, находящ се в ***, община Л., ул.„***” №*** Магазин за хранителни стоки, снек бар и обществена тоалетна със застроена площ съгласно инвестиционен проект от 125 кв.м. построена въз основа на учредено право на строеж върху общинска земя от 29.08. 2001 г. на община Л., е за обект с разгърната площ от 250 кв.м.  върху урегулиран общински имот в границите на урбанизирана територия / строителни е придобито за упражняване на стопанска дейност  регулационен  план на селото утвърден със Заповед №2503/1980 г. е означен с №** предназначен за обществено обслужване, в квартал №*** при съседи на  построения обект ***. Имуществото на търговеца е лично и не се включва в семейната имуществена общност.  Подписаното между страните споразумение по чл.51 от СК по гр.д. №*/2010 по описа на РС П. за 2010 г. също обвързва страните (чл.20 а ЗЗД) досежно изявлението им, че липсва  съсобственост между тях (ако ответникът бе искал този имот да е съсобствен, то той следваше да заяви в законоустановените по СК срокове своите претенции  по  някой от исковете по СК, което той не стори и не представи доказателства да са налице влезли в сила решения за това, а сроковете за тях са реклузивни като са започнали да текат от 04.11.2011 година). Вещта, която е придобита от едноличния търговец с предишно наименование ЕТ „***” и сегашно от ЕТ” ***” Придобитото недвижимо имущество от ЕТ” ***” с предишно наименование ЕТ „***” е Търговски обект, находящ се в ***,  община Л., ул.„***” №*** Магазин за хранителни стоки, снек бар и обществена тоалетна със застроена площ съгласно инвестиционен проект от 125 кв.м. построена  въз основа на учредено право на строеж върху общинска земя от 29.08.2001 г. на община Л., е за обект с разгърната площ от 250 кв.м.  върху урегулиран общински имот в границите на урбанизирана територия /строителни граници/ на ***, община Л., който съгласно дворищно- регулационен  план на селото утвърден със Заповед № 2503/1980 г. е означен с №** предназначен за обществено обслужване, в квартал № ** при съседи на  построения обект: ****. е лична собственост, тъй като е включена в търговското предприятие на ищцата. То не е станало имущество на семейството и не е придобито чрез съвместен принос, защото придобитото от едноличния търговец за упражняването на стопанска дейност не става съпружеска имуществена общност  и не може да има за последица  придобиването на вещни права  от не участвалия в сделката съпруг (Договор за учредено право на строеж върху общински имот  от 29.08.2001 г. със страни Община Л. и ЕТ „*** „). Съдът не споделя доводите на адвокатите на ответника, че е налице конкуренция на права с оглед презумпцията на чл.21 от СК за съвместен принос при придобиването на имоти през времетраенето на брака. Ако ответникът се е домогвал да докаже, че характера на вещта е друг, че не са БИЛИ налице кумулативните предпоставки по чл.22, ал.3 от СК то той следваше и бе длъжен да направи това своевременно, най-късно преди приключване на съдебното дирене, което той не направи (Протокол с.з. 02.02.2016 г. л.92 от делото, като в това заседание е приет и  констативния нотариален акт!) Недопустимо е едва в съдебната защита и след приключване на съдебното дирене да се навеждат такива доводи.  Съгласно ТР 2 от 2001 г. на ОСГК на ВКС липсва конкуренция на права, тъй като механизма на придобиването на вещите и тяхното предназначение са различни и формирането на имуществото на семейството от една страна и на едноличния търговец от друга страна се извършва по различен  начин. Така предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от провеждането на осъдителен иск по отношение на ответника. По неговата основателност съдът приема следното:

Безспорно по делото е, че ищеца е вписан в ТР като ЕТ с наименование ЕТ ”***” ЕИК ***.

Безспорно по делото е, че ответника е вписан в ТР като ЕТ „****”.

Безспорно по делото е, че както ищеца, така и ответника през времетраенето на брака са били търговци и всеки един от тях е имал своето търговско предприятие с горепосочените наименования, а след развода на страните от 04.01.2011 година ищцата  е ЕТ  с наименование „***, с представител В. М. Т., а ответника е ЕТ с наименование *****, като вписването на ищеца и ответника в Търговския регистър като еднолични търговци с търговско предприятие „***” ЕИК *** за ищеца и с търговско предприятие „***” с ЕИК *** е станало по времетраенето на бракът им, сключен на 23.04.1995 г. и те са били съпрузи.

По делото не са налични данни и доказателства ответника като бивш съпруг да е предявявал в установените срокове иск по чл.23  от СК, чл.28 от СК или чл.30 от ЗС.

Спорен  е въпроса ищцата собственик ли е на построения МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, СНЕК БАР И ОБЩЕСТВЕНА ТОАЛЕТНА” са находящи в УПИ (не урегулиран като  *** квартал *** по плана на в землището на ***, община Л. с административен адрес ***, ул.”***” №** върху общинско място с Отстъпено право на строеж на името на ”***” ЕИК *** придобит по време на брака й с М. Р. на името на като ответника спори също така и  какъв е характера на спорното имущество, т.е. дали е оборена презумпцията на чл.22, ал.3 от СК, че вещта макар и придобита от едноличния търговец следва да се включи в семейната имуществена общност, като  доказателствената тежест за установяване на характера на имуществото е на ответника п делото, тъй като той оспорва презумпцията на чл.22, ал.3 от СК.

За да отговори на спорния въпроси съдът съобрази разпоредбата на закона, задължителната съдебна практика, събра и обсъди писмени доказателства,  изслуша и при е заключение на вещо лице, от които се установи следното:

В съдебната практика се приема, че за успешното провеждане на иск по чл. 108 ЗС е необходимо да са налице три  предпоставки:

- да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска (Тъй като се касае за вещно право на едноличен търговец придобито по време на брака му, то следва да се докаже, че са налични били следните предпоставки, че молителят е  регистриран като ЕТ, в това му качество по време на брака е придобил вещни права, те са предназначени за упражняване на търговската му дейност към момента на придобиването, че това  имущество е включено в търговското му предприятие, че се плаща данък сгради за него …);

- че вещта се намира във владение или държане на ответника;

- че ответникът владее и държи вещта без правно основание.

Ищцата се легитимира като собственик на имота с Нотариален акт №*** от 15.12.2015 година на нотариус Х.К. Този нотариален акт е констативен. За да издаде този акт, нотариусът е удостоверил правото на собственост на ищеца върху процесния имот с изброените в него писмени доказателства (Договор за учредено право на строеж от 29.08.2001 година, вписан под №73, том 1, вх. рег. 2259 том VІІІ от 29.08.2001 г., Анекс към Договора от 12.05.2004 г., Писмо № Об-94-В-516 на Община Л., инвестиционен проект одобрен от главния архитект на 03.07.2006 г. и др.). От проверката на тези писмени доказателства същият е удостоверил, че са налични били следните предпоставки, че молителят е  регистриран като ЕТ, в това му качество по време на брака е придобил вещни права, те са предназначени за упражняване на търговската му дейност към момента на придобиването, че това  имущество е включено в търговското му предприятие, че се плаща данък сгради за него.

От представеното по делото и неоспорено от ответника по реда, начините и сроковете на ГПК писмено доказателство Договор за учредено право на строеж  от 29.08.2001 година, вписан под №73, том 1, вх. рег. 2259 том VІІІ от 29.08.2001 г.  и Анекс към Договора от 12.05.2004 г. ведно с Писмо № Об-94-В-516 /на Община Л. се установява, че по времетраенето на бракът й с ответника, последната в качеството й на ЕТ е сключила с Община Л.  Договор за учредено право на строеж ,върху общинско място УПИ VІ в кв. 122А по плана на ***, община гр.Л. с адрес ***, ул.”***  ***.

От представеното по делото и неоспорено от ответника като доказателство Писмо № Обс-94-В-516  от 12.05. 2004 година на Община Л.  се установява, че Община Л.е предявила на В.М. като ЕТ на 12.05.2004 година Анекс към Договор за учредено право на строеж от 29.08.2001 година.

От представеното по делото и неоспорено от ответника като доказателство Анекс към Договор за учредено право на строеж от 29.08.2001 година се установява, че на 12.05.2004 година е подписан Анекс към Договор за учредено право на строеж от 29.08.2001 година, като страни по този договор са: Община Л.  представлявана от Кмета Г. К.и ЕТ ***, представляван от В.М. Р. и съгласно чл.20 А от ЗЗД той обвързва страните, които са го подписали.

От представеното по делото и не оспорено от ответника Разрешение за строеж №* от 03.07. 2006 година на Община Л. се установява, че на ЕТ „***”, представляван от В.М. Р.  е разрешено да построи Магазин за хранителни стоки, снек бар и обществена тоалетна съгласно одобрен и съгласуван от главния архитект на Община Л.от 03.07.2006 г. инвестиционен проект.

Видно от представеното по делото и не оспорено от ответника като доказателство Удостоверение №11 от 15.08.2008 година за въвеждане в експлоатация на строеж, е че „МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, СНЕК БАР И ОБЩЕСТВЕНА ТОАЛЕТНА” са находящи в УПИ (неурегулиран като  ***, квартал *** по плана на/в землището на ***, община Л. с административен адрес ***, ул.”***” №** е въведен в експлоатация на 15.08.2008 година съгласно Договор за учредено право на строеж от 29.08.2001 година с възложител ЕТ „***” ЕГН **********.

Видно от представеното по делото и не оспорено от ответника доказателство (л. 18)  Предварителен договор за присъединяване на недвижим имот и потребители към ВИК МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ №* от 22.06.2006 година е, че на 21.06.2006 година същият е подписан между ”ВиК” ЕООД  от една страна като водоснабдител и от друга страна като потребител ЕТ „***”.

Видно от представеното по делото и не оспорено от ответника доказателство л.17 от делото Споразумение №1/07.04.2008 г. към Договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност */07.04.2008  година е, че ЕТ „****” е купувач на ел. енергия  за стопански нужди. 

Видно от представеното по делото и не оспорено от ответника като доказателство  Удостоверение  изх.  № * от 15.07.2015 година на Община Л., отдел Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство е, че „МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, СНЕК БАР И ОБЩЕСТВЕНА ТОАЛЕТНА” е деклариран на името на ЕТ „****” ЕГН **********.

Видно е още от същото това доказателство че ЕТ „****” е записана като собственик на МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, СНЕК БАР И ОБЩЕСТВЕНА ТОАЛЕТНА.

Видно от представените по делото и не оспорени от ответника доказателства (л.50, 51) приходни квитанции на Община Л. е, че ищцата плаща данък сгради и е погасила задълженията си към Община Л. за данък върху недвижими имоти и такси битови отпадъци, ведно с лихвите за имот „МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, СНЕК БАР И ОБЩЕСТВЕНА ТОАЛЕТНА” е деклариран на името на ЕТ „***” ЕГН **********.

От тези писмени доказателства се установява, че имота е лична собственост на ищцата, тъй като е включен в търговското предприятие на ищцата. То не е станало имущество на семейството и не е придобито чрез съвместен принос, защото придобитото от едноличния търговец за упражняването на стопанска дейност не става съпружеска имуществена общност  и не може да има за последица  придобиването на вещни права  от не участвалия в сделката съпруг (Договор за учредено право на строеж върху общински имот от 29.08.2001 г. със страни Община Л.и ЕТ „**** „). В този смисъл е и съдебната практика ТР 2/2001 г. на ОСГК, ТР 5 /2013 г., Реш.№406/2013 г. по гр.д. №419/2011 г. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК. Съдът не споделя доводите на адвокатите на ответника, че е налице конкуренция на права с оглед презумпцията на чл.21 от СК за съвместен принос при придобиването на имоти през времетраенето на брака. Ако ответникът се е домогвал да докаже, че характера на вещта е друг, че не са  БИЛИ налице кумулативните предпоставки по чл.22, ал.3 от СК то той следваше и бе длъжен да направи това своевременно, най-късно преди приключване на съдебното дирене, което той не направи (Протокол с.з. 02.02.2016 г. л.92 от делото, като в това заседание е приет и констативния нотариален акт!). Недопустимо е едва в съдебната защита и след приключване на съдебното дирене да се навеждат такива доводи. Съдът не споделя и останалите доводи на ответника. Съгласно ТР 2 от 2001 г. на ОСГК на ВКС липсва конкуренция на права, тъй като механизма на придобиването на вещите и тяхното предназначение са различни и формирането на имуществото на семейството от една страна и на едноличния търговец от друга страна се извършва по различен  начин. Важен е характера на имуществото – касае се за търговски обект и тежестта да се обори презумпцията, че вещта макар и придобита от едноличния търговец ищец  следва да се включи в семейната имуществена общност, като тежестта да  установи характера на имуществото е на онзи от съпрузите, който оспорва презумпцията на чл.22, ал.3 от СК, а това е ответника. От протоколите по проведените съдебни заседания е явно бездействието на ответника, който не направи никакви доказателствени искания нито по чл.131 от ГПК, нито по реда на чл.140, 146 или 147, 149 от ГПК (чл.152 от ГПК).

От тези писмени доказателства се установява, че са налични били предпоставките: ищцата е регистрирана като ЕТ по време на брака й с ответника, в това й качество по време на брака е придобил вещни права Договор за учредено право на строеж на търговски обект, те са (вещните права) са  предназначени за упражняване на търговската й дейност към момента на придобиването, че това имущество е включено в търговското предприятие на ищцата деклариран имот след въвеждането му в експлоатация в местната Община, че се плаща данък сгради за него, от тези специфични доказателства явства, че ищцата е собственик  на  процесния имот – търговски обект т.е. налице първата предпоставка – ищцата е собственик на процесния имот.

Няма спор по делото, че процесната вещ се намира във владение или държане от ответника. По силата на сключен между ищцата и ответника Договор с дата 01.11.2008 година процесният имот е попаднал при ответника.   На 31.08.2010 година ищцата е изпратила на ответника по делото (л.52) НОТАРИАЛНА ПОКАНА №3622/30.08.2010 г. на нотариус Х. К. От нея явства, че същата е връчена на ответника – „адресата” на 31.08.2010 година с разписка №3180 от 31.08.2010 година. От съдържанието на поканата се установява, че ЕТ „****” е поканила ЕТ „***” в това му качество на търговец и  заемател да освободи заеманото от неговата фирма собственият й търговски обект на ЕТ „****” заведение за обществено хранене- хранителен магазин заведение за обществено хранене – снек бар  и обществена тоалетна в УПИ *** по плана на *** в седмодневен срок от  получаване на поканата. Имотът въпреки поканата не е бил върнат на ищцата. Това е  видно от представеното и приложено като доказателство гр.д. 611/ 2010 г. по описа на РС – Левски за 2010 година. От него се установява, че същото е образувано на 10.09.2010 година по искова молба с вх.№3890 от 01.09.2010 година от **** като ЕТ „****” против **** с фирма ЕТ „***” за освобождаване на имот заведение за обществено хранене – хранителен магазин заведение за обществено хранене – снек бар и обществена тоалетна в УПИ * *** по реда на чл.310, т.2 от ГПК както и че същото е прекратено на основание чл.232 от ГПК на 16.02.2011 г. с протоколно определение от същата дата влязло в сила на 23.02.2011 година. Видно от отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК по гр.д. № 611/2010 по описа на РС Левски за 2010 година е, че ответникът е направил признание по това дело (611/2010 г.), че се намира в имота на ищцата в качеството му на наемател по срочен договор за наем, който към него момент е все още действащ и който се изпълнява от него, не е изразявал становище, че той е собственик на процесната вещ, а че само я държи и то на основание договора за наем. По вида на този договор и неговото действие съдът ще се произнесе по нататък. Налице е и втората  предпоставка.

От представеното по делото и не оспорено от ответника доказателство (л.16) Договор с дата 11.08.2008 година се установява, че на 01.11.2008 година   е сключен „Договор  между ЕТ „****” наименована в този договор  като „наемодател” и  ЕТ „****” наименован в този договор като „наемател” на МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, заведение за обществено хранене, намиращ се на паркинга на ***, ул.„***” №** за срок от 10 години. Съдът намира, че макар този договор да е наименован като такъв за наем и в него се съдържат наименования като наемодател и наемател, то наличието на тези наименования не могат да го превърнат в договор за наем, тъй като той не съдържа реквизитите на наемен договор: той е с не спазена форма; не е с нотариална заверка на подписите; не е с уговорена наемна цена;  не е вписан в Службата по вписванията, въпреки неговия 10 годишен срок и дефакто същия  представлява договор за заем за послужване с имот. Така  подписаният между страните Договор за заем за послужване е с уговорен срок от 10 години. Взаимоотношенията между страните по един такъв договор се уреждат по правилата на Особената част на ЗЗД раздел VІ, членове 243 – 249 от ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл.248 от ЗЗД при заема за послужване намира съответното приложение разпоредбата чл.233 от ЗЗД, които задължават заемателят да върне вещта. Още на 30.08.2010 година ищцата е изпратила на ответника по делото (л.52 ) НОТАРИАЛНА ПОКАНА №3622/30.08.2010 г. на нотариус Х. К. От нея явства, че същата е връчена на ответника – „адресата” на 31.08.2010 година с разписка №3180 от 31.08.2010 година. От  съдържанието на поканата се установява, че ЕТ „***  е поканила ЕТ „****  в това му качество на търговец и заемател да освободи заеманато от неговата фирма    собственият й търговски обект на ЕТ „***” заведение за обществено хранене – хранителен магазин заведение за обществено хранене – снек бар  и обществена тоалетна, в УПИ *** по плана на *** в седмодневен срок от получаване на поканата. Манифестирана е воля от нея за прекратяването на този договор за заем за послужване към онзи момент. В цитираната нотариална покана №3622/30.08.2010 година ищцата е заявила, че се нуждае от процесния имот. С тази нотариална покана от 30.08.2010 година ищцата е прекратила Договора за заем за послужване. Видно от приложеното по делото като доказателство гр.д. №611/2010 г. по описа на РС Левски за 2010 година е, че в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил по никакъв начин нуждата на ищцата от този имот, но и не е освободил имота. Това не е направил и в последствие през 2015 година. На 10.09.2010 година е предявила иск против ответника с търговско предприятие ЕТ „***” по реда на бързото производство, като е предявила с исковата си молба петитум „Да го осъдите да опразни заетия от него за послужване обект в ***, представляващ заведение за обществено хранене – хранителен магазин, заведение за обществено хранене – снек бар и обществена тоалетна в УПИ-*** в по плана на *** Видно от протокола от проведеното по делото съдебно заседание от 16.02.2011 година е, че производството по делото е прекратено на основание чл.232 от ГПК на 16.02.2011 г. поради оттегляне на исковата молба с протоколно определение от същата дата влязло в сила на 23.02.2011 година. Видно от неоспорените от ответника писмени доказателства по делото е, че последният е продължил въпреки волята на ищцата да държи имотът й, но смущаван от нейните действия. На 09.03.2015 година ищцата е изпратила до ответника   НОТАРИАЛНА ПОКАНА №*, том 1, акт 22 на Нотариус Х. К. Видно от представеното по делото и не оспорено от ответника доказателство (л.14) НОТАРИАЛНА ПОКАНА №*, том 1, акт 22 на Нотариус Х. К. е, че  същата е с адресат М. Н. А. А. Р.Р. и е връчена именно на М. Н.А. А. Р. Р.с разписка 01168 на 10.03.2015 година, както и че М.Н. А. А. Р. Р. е поканен от ищеца в качеството му на управител на ЕТ „**** да заплаща наем за ползваното на заведение за обществено хранене – хранителен магазин заведение за обществено хранене – снек бар и обществена тоалетна в УПИ *** по плана на *** в размер на 600 лева месечно считано от 30.03.2015 година и поканен да освободи имота, при  отказ от плащане на наемната цена и неплащане в едномесечен срок.  

При така събраните и неоспорени от страна на ответника доказателства съдът намира, че Договорът за заем за послужване към датата на подаване на процесната искова молба между страните е бил вече прекратен по реда на чл.249,  ал.1, изр. второ, предложение първо и предложение второ от ЗЗД. Видно от представеното по делото и не оспорено от ответника доказателство (л.41-42) Решение №* от 04.01.2011 г. на РС П. постановено по гр.д. №*/2010 година на ІХ състав на ПлРС за 2010 година е, че бракът между В. М. Т. и М. Н. А. А. А.Р. е прекратен на основание чл.50 от СК. При събраните по делото доказателства е доказана от ищцата не само неотложната й нужда от имота, но и непредвиденост на случая, която „непредвиденост на случая” видимо е, че се състои в прекратяване на бракът между ищцата и ответника на 04.01.2011 година ето защо съдът намира, че е налице и третата предпоставка.

При така събраните и обсъдени доказателства съдът намира, че няма спор  по делото, че ищцата по времетраенето на бракът й с ответника е манифестирала, че е едноличен собственик на построения търговски обект. Видно от представеното по делото и не оспорено от ответника доказателство (л.12 дело 611/2010 по описа на РС Левски за 2010 година) е, че към дата 31.08.2010 година тази манифестация е била на лице и публично известена  чрез  НОТАРИАЛНА ПОКАНА №3622/30.08.2010 г. на нотариус Х. К. От нея явства, че същата е връчена на ответника – „адресата” на 31.08.2010 година с разписка №3180 от 31.08.2010 година, от което се установява, че ЕТ „***  е поканила ЕТ „ *** в това му качество на търговец и заемател да освободи заеманото от неговата фирма собственият й търговски обект на ЕТ „***” заведение за обществено хранене – хранителен магазин заведение за обществено хранене – снек бар и обществена тоалетна в УПИ *** по плана на *** Манифестирана е воля от нея за прекратяването на този договор за заем за послужване към онзи момент и на 10.09.2010 година (бракът прекратен едва близо четири месеца след това на 04.01.2011 година) е предявила иск против ответника с търговско предприятие ЕТ „***” по реда на бързото производство, като е предявила с исковата си молба петитум „Да го осъдите да опразни заетия  от него за послужване обект в ***, представляващ заведение за обществено хранене – хранителен магазин, заведение за обществено хранене – снек бар и обществена тоалетна в УПИ*** по плана на ***, за което е образувано гр.д. №611/2010 година по описа на РС – Л. за 2010 година.   Към онзи момент, при така публичното манифестиране от страна на ищцата и висящ бракоразводен процес ответникът в онова производство и ответник и в настоящето производство, който е бил надлежно представляван от адвокат и с назначен му преводач (както тогава така и сега за да може да разбира съдопроизводствените действия), ответникът в направения от него Отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК по гр.д. №611/2010 година е изразил становище, че се намира в облигационни отношения с ищцата по Договор за наем, какъвто обаче никога не е сключван между страните. С отговора по чл.131 от ГПК на исковата молба на ищеца (л.26 и 27) не е предявен насрещен иск по чл.108 от ЗС, не са ангажирани доказателства и не са правени доказателствени искания за събиране на доказателства в такава насока. Представените декларации са без нотариална заверка на подписите и не са допуснати, поради недопустимост, но доказателствени искания за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на тези лица в о.с.з. не бяха направени до приключване на съдебното дирене. Налице е презумпцията на чл.22, ал.3 от СК по отношение на процесния търговски обект и в задължение на ответника по делото, който оспорваше презумпцията на чл.22, ал.3 от СК бе да докаже  какъв е характера на спорното имущество, т.е. дали тази вещ е придобита за задоволяване на нуждите на семейството или е предназначена за стопанска дейност, защото включеното в търговското предприятие имущество на едноличния търговец, който е в брак е обособено спрямо имуществената общност – такава е законодателната воля  намерила израз в чл.22, ал.3 от СК и задължение на ответника бе да докаже дали е оспорена презумпцията, че макар и вещта да е придобита от едноличния търговец следва да се включи в семейната общност, което ответника не стори. Не представи доказателства, че е предявявал или предявил такъв иск, не направи доказателствени искания за събиране и прилагане към делото на доказателства в тази насока. В  отговора на исковата молба по настоящето дело и в защита си по същество прави възражения, че сградата е построена от него. Не представя доказателства. Представил е касови бележки за закупуване на строителни материали, но от тях не става ясно че те са вложени в строителството на процесния имот. Представил е писмени декларации, които са недопустими като доказателства. Съдът на това основание не ги е приели ги е върнал на страната, но ответникът не е направил в проведеното съдебно заседание на 02.02.2015 година искане за разпит като свидетели на деклараторите в открито съдебно заседание. Такива искания не са правени от ответника по приключване на съдебното дирене (л.92 от делото). По делото няма доказателства представени от ответника за това, както и липсва искова молба инициирана от страна на ответника против ищцата към онзи момент, или към последващ такъв след прекратяването на брака между съпрузите от която да е видно да  е заявяван петитум  за признаването на правото на собственост на ответника  по отношение на  настоящият ищец  за търговски обект в ***, представляващ заведение за обществено хранене – хранителен магазин, заведение за обществено хранене – снек бар  и обществена тоалетна в УПИ-*** в по плана на *** по чл.27, ал.2 от СК. Такива доказателствени искания не са правени в настоящето производство. Няма спор поделото, че с влязло в сила решение на 04.01.2011 година П. районен  съд е прекратил бракът между страните и е утвърдил писменото споразумение. Решение №* от 04.01.2011 г. на РС – П.постановено по гр.д. №*/2010 година на ІХ състав на Пл.РС за 2010 година с което бракът между В.М. Т. и М.Н.А. А. А. Р. е прекратен на основание чл.50 от СК, както и че съдът е одобрил постигнатото между съпрузите споразумение (т.4 - „съпрузите нямат придобито по време на брака  недвижимо имущество ..”, както и че решението е влязло в сила на 04.01.2011 година.) Това споразумение в тази му част обвързва страните и е писмено манифестирано от ответника по делото зачитане на правото на ищцата на собственост върху процесния търговски обект. По делото няма доказателства също така и  за това, както и  липсва искова молба от страна на ответника, от която да е видно, че последният се е възползвал от правната възможност дадена му с разпоредбата на чл.30, ал.2 от СК с искане да получи част от вещите е заявяван петитум за признаването на правото на собственост на ответника по отношение на настоящият ищец за търговски обект в ***, представляващ заведение за обществено хранене – хранителен магазин, заведение за обществено хранене – снек бар и обществена тоалетна в УПИ*** по плана на ***. По делото няма доказателства представени от ответника или направени искания от него за прилагане на доказателства за иск по чл.21, ал.4 или влязло в сила решение по допускане на делбата на процесния имот. Доказателства не са представени, не са правени с отговора на исковата молба или до края на първото по делото съдебно заседание  искания за събиране на такива доказателства такива не са правени и по приключване на съдебното дирене.

Видно от представеното по делото и не оспорено от ответника доказателство (л.16) е, че на 01.11.2008 година е сключен „Договор от 11.08.2008 година” между ЕТ „***” наименована в този договор  като „наемодател” и  ЕТ „***” наименован в този договор  като „наемател” на МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ заведение за обществено хранене намиращ се на паркинга на ***, ул.„***„ №** за срок от 10 години. Съдът намира, че макар този договор да е наименован като такъв за наем и в него се съдържат наименования като наемодател и наемател, то наличието на тези наименования не могат да го превърнат в договор за наем, тъй като той не съдържа реквизитите на наемен договор: той е с не спазена форма; не е с нотариална заверка на подписите; не е с уговорена наемна цена;  не е вписан в Службата по вписванията, въпреки неговия 10 годишен срок и дефакто същия  представлява договор за заем за послужване с имот и е безвъзмезден, като е  бил такъв до 10.03.2015 година. До дата 31.08.2010 година ответникът се е намирал в личния имот на ищцата  на основание безвъзмездния Договор за заем за послужване от 01.11.2008 г., който на тази дата е прекратен. С връчването на НОТАРИАЛНА ПОКАНА №*, том 1, акт 22 на Нотариус Х. К. ищцата  е изразила  намерението си и  е заявила на ответника  възмездните си претенции за ползването на собственият й търговски обект, считано от 30.03.2015 година. Видно от представеното по делото и не оспорено от ответника доказателство (л.14) НОТАРИАЛНА ПОКАНА №*, том 1, акт 22 на Нотариус Х. К.  е, че  същата е с адресат М. Н. А. А. Р. Р. и е връчена именно на М.Н.А. А.Р.Р. с разписка 01168 на 10.03.2015 година, както и че М. Н.А. А. Р. Р. е поканен  от ищеца в качеството му на управител на ЕТ „***” да заплаща наем за ползваното на заведение за обществено хранене – хранителен магазин заведение за обществено хранене – снек бар  и обществена тоалетна в УПИ *** по плана на *** в размер на 600 лева месечно, считано от 30.03.2015 година и поканен да освободи имота, при  отказ от плащане на наемната цена. При така установеното е налице правен интерес от провеждането на осъдителен иск по отношение на ответника. Няма спор, че на 29.08.2001 г., когато В. М. и Община Л. са подписали Договор за учредяване на право на строеж върху общинско място на името на търговското си предприятие (едноличен търговец с наименование ЕТ „***” решение №* от 24.03.1999 г. на Плевенски окръжен съд по ф.д. №*/1999 г. на Плевенски окръжен съд) същата е била в брак с ответника. Този имот е придобит на възмездно основание на името на едноличния търговец чрез учредено нему право на строеж, което е станало през времетраенето на брака на страните (бракът в последствие е бил прекратен с влязло в сила решение на Плевенския районен съд на 04.01.2011 година). Няма спор по делото, че на името на ЕТ *** издадено Разрешение за строеж №* от 03.07.2006 година. Няма спор също така и че ищцата е реализирала правото на строеж и е изградила търговския обект, който е въведен в експлоатация. Няма спор по делото, че ищцата е предоставила по времетраенето на брака си с ответника с Договор за послужване от 01.11.2008 г. търговския обект. Няма спор по делото, че преди прекратяването на брака между страните, ищцата с търговско предприятие ”***” е предявила претенциите си на едноличен собственик на търговския обект и е поканила с нотариална покана ответника да и опразни имота и да и го предаде. Няма спор по делото, че ищцата на 10.09.2010 година (бракът прекратен на 04.01.2011 година) е предявила иск против ответника с търговско предприятие ЕТ „***” по реда на бързото производство, като е предявила петитум „Да го осъдите да опразни заетия от него за послужване обект в ***, представляващ заведение за обществено хранене – хранителен магазин, заведение за обществено хранене – снек бар  и обществена тоалетна в УПИ-*** по плана на ***, за което е образувано гр.д. №611/2010 година по описа на РС – Л. за 2010 година. Няма спор по делото, че с влязло в сила решение на 04.01.2011 година П. районен  съд е прекратил бракът между страните и е утвърдил писменото споразумение. (Решение №* от 04.01.2011 г. на РС – Плевен постановено по гр.д. № */2010 година на ІХ състав на Пл.РС за 2010 година с което  бракът между В. М.Т. и М. Н. А. А.А. Р. е прекратен на основание чл.50 от СК, както и че съдът е одобрил постигнатото между съпрузите споразумение (т. 4 „съпрузите нямат придобито по време на брака  недвижимо имущество ..”, както и че решението е влязло в сила на 04.01.2011 година.). По делото няма данни за това, както и липсва искова молба от страна на ответника от която да е видно, че е заявяван петитум за признаването на правото на собственост на ответника по отношение на настоящият ищец за търговски обект в ***, представляващ заведение за обществено хранене – хранителен магазин, заведение за обществено хранене – снек бар  и обществена тоалетна в УПИ*** в по плана на ***. Няма спор, че за този имот ищцата се легитимира като собственик с констативен нотариален акт Нотариален акт №*** от 15.12.2015 година на нотариус Х. К., с район на действие района на ***. Без значение за спора са представените от ответника доказателства (л.28-30 от делото е), трудов договор, молба, автобиография, тъй като решаващите съображения на съда са основани на разбирането, че придобитото от едноличния търговец за упражняване на стопанска дейност не става съпружеска имуществена общност и не може да има за последица придобиването на вещни права от не участвалия в сделката съпруг. (При дадената възможност на  ответника с определението по чл.140 и 146 от ГПК и в открито съдебно заседание ответника направи изявления, че с тях се домогва да докаже,че ищцата е работила при ответника. Ето защо съдът приема, че те касаят отношения на ищцата, в качеството й на физическо лице като В.  М. свързани с трудово правоотношение с  фирмата на ответника с наименование ЕТ „***”, като взаимоотношенията между тях са по ТПО. По това правоотношение свързано с престирането на труд, вземанията на ищцата представляват вземания на ищцата   и върху тях не е възникнала СИО.

Съгласно тълкувателно решение №2 от 27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение №406/2013 на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК и постоянната практика на ВКС по чл.290 от ГПК във връзка с чл.22, ал.3 от СК от режима на имуществената общност се изключват съвкупността от права, задължения и фактически отношения, които съгласно чл.15, ал.1 от Търговския закон образуват предприятието на едноличния търговец. Така приетото от съдебната практика е намерило законодателен израз в чл.22, ал.3 от новия  СК от 2009 г.: лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Придобиването на имот от едноличния търговец, който е в брак на възмездно основание чрез учредяване на право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда изключват презумпцията на чл.21 от СК. Придобиването на имот от едноличния търговец, който е в брак остава собственост на търговеца, ако вещта е предназначена за стопанска дейност, а не за задоволяване на нуждите на семейството. Включеното в търговското  предприятие на собственика на ЕТ „****” В. М. Т. имущество на едноличния търговец, когато той е бил в брак е обособено спрямо съпружеската имуществена общност принадлежи на едноличния търговец. От характеристиката на имота, описан в Нотариален акт №*** от 15.12.2015 година на нотариус Х.К. е ясно, че се касае за търговски обект (неоспорен от страна на ответника  Нотариален акт №*** от 15.12.2015 година на нотариус Х. К., съгласно който ЕТ „***”, вписан в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *** със седалище и адресна управление ***,  община Л., ул.„***” №**, представляван от собственика на търговското предприятие В.М. Т., ЕГН ********** с търговско предприятие е призната за собственик на Търговски обект, находящ се в ***, община Л., ул.„****” №*** Магазин за хранителни стоки, снек бар и обществена тоалетна със застроена площ  съгласно инвестиционен проект от 125 кв.м. построена  въз основа на учредено право на строеж върху общинска земя от 29.08.2001 г. на община Л., е за обект с разгърната площ от 250 кв.м. върху урегулиран общински имот в границите на урбанизирана територия /строителни граници/ е придобито за упражняване на стопанска дейност регулационен план на селото утвърден със Заповед №2503/1980 г. е означен с №*** предназначен за обществено обслужване, в квартал №*** при съседи на  построения обект: ***. Имуществото на търговеца е лично и не се включва в семейната имуществена общност. Подписаното между страните споразумение по чл.51 от СК по гр.д. №*/2010 по описа на РС – П. за 2010 г. също обвързва страните и явства за оборената презумпция по чл.21 от СК. Вещта, която е придобита от едноличния търговец с предишно наименование ЕТ „***” и сегашно от ЕТ ”*** „Придобитото недвижимо имущество от ЕТ ”***” с предишно наименование ЕТ „***” Търговски обект, находящ се в ***, община Л., ул.„***” №*** Магазин за хранителни стоки, снек бар и обществена тоалетна със застроена площ  съгласно инвестиционен проект от 125 кв.м. построена въз основа на учредено право на строеж  върху общинска земя от 29.08.2001 г. на община Л., е за обект с разгърната площ от 250 кв.м. върху урегулиран общински имот в границите на урбанизирна територия /строителни граници/ на ***, община Л., който съгласно дворищно-регулационен  план на селото утвърден със Заповед №2503/1980 г. е означен с №*** предназначен за обществено обслужване, в квартал №*** при съседи на  построения обект:  ***. е лична собственост, тъй като е включена в търговското предприятие на ищцата. Този търговски обект не е станал имущество на семейството и той не е придобит чрез съвместен принос, защото придобитото от едноличния търговец за упражняването на стопанска дейност не става съпружеска имуществена общност  и не може да има за последица  придобиването на вещни права  от не участвалия в сделката съпруг (Договор за учредено право на строеж върху общински имот  от 29.08.2001 г. със страни Община ** и ЕТ „***„). Съдът не споделя доводите на адвокатите на ответника, че е налице конкуренция на права с оглед презумпцията на чл.21 от СК за съвместен принос при придобиването на имоти през времетраенето на брака.  Съгласно ТР 2 от 2001 г. на ОСГК на ВКС липсва конкуренция на права, тъй като механизма на придобиването на вещите  и тяхното предназначение са различни  и формирането на имуществото на семейството от една страна и на едноличния търговец от друга страна се извършва по различен  начин. С отговора по чл.131 от ГПК на исковата молба на ищеца (л.26 и 27) не е предявен насрещен иск по чл.108 от ЗС, не са ангажирани доказателства  и не са правени доказателствени искания за събиране на доказателства в такава насока. Представените декларации с нотариална заверка на подписите не са допуснати, поради недопустимост, но доказателствени искания за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на тези лица в о.с.з.не бяха направени до приключване на съдебното дирене. Налице е презумпцията на чл. 22 , ал. 3 от СК по отношение на процесния търговски обект  и в    задължение на ответника по делото , който оспорваше презумпцията на чл.22, ал.3 от СК бе да докаже  какъв е характера на спорното имущество, т.е. дали тази вещ е придобита за задоволяване на нуждите на семейството или е предназначена за стопанска дейност, защото включеното в търговското предприятие имущество на едноличния търговец, който е в брак е обособено спрямо имуществената общност –такава е законодателната воля  намерила израз  в чл.22 , ал.3 от  СК  и задължение на ответника бе да докаже дали е оспорена презумпцията, че макар и вещта да е придобита от едноличния търговец по времетраенето на брака, следва да се включи  в семейната общност, което ответника не стори.Не представи доказателства , че е предявявал  или предявил такъв  иск, нито по чл.30 от СК( в законоустановените срокове ), не направи доказателствени искания за събиране и прилагане към делото на доказателства в тази насока. Ответникът не е оспорил доклада на съда  направен  по делото и обявен за окончателен, не е направил искания и по реда на чл.147 от ГПК. Не може едва в писмената защита да се навеждат нови доводи и се правят възражения. Срокът за това е до края на първото по делото съдебно заседание. Ето защо съдът приема че в конкретния случай имуществото на търговеца не се включва в имуществената общност Искът е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.236 , ал.2 от ЗЗД.

С Нотариална покана №*, том 1, акт 22 на Нотариус Х. К., с адресат М. Н. А. .Р. Р., връчена именно на М. Н. А. А. Р. Р. с разписка №* на 10.03.2015 година, М. Н.А. А. Р. Р. е поканен от ищеца в качеството му на управител на ЕТ „***” да заплаща наем за ползваното на заведение за обществено хранене – хранителен магазин заведение за обществено хранене – снек бар и обществена тоалетна в УПИ *** по плана на *** в размер на 600 лева месечно считано от 30.03.2015 година и поканен да освободи имота, при отказ от плащане на наемната цена и неплащане в едномесечен срок.

С исковата си молба ищцата е предявила иск за сумата 2700 лева и за периода 10.03.2015 г. до датата на завеждане на делото. В с.з. е направила изменение на искът си, като е претендирала сумата 13 683,00 лева и за периода 31.08.2010 г. до 10.01.2016 г. Съдът е приел изменение на размера на претендираната сума.

От  не оспореното по делото заключение на ВЛ се установява, че размера на месечния наем за периода 31.08.2010 г. е по 300 лева месечно, за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. е по 280 лв. месечно, а за периода 01.01.2014 г. до 10.01.2016 г. е по 210 лева месечно.

Съдът намира, че искът на ищцата е частично основателен. Макар и ищцата да е предявила на ответника първоначално покана от 31.08.2010 год. и ответникът да е останал в имота и след тази дата, искът и следва да бъде уважен за периода от 10.03.2015 година до датата на подаване на исковата молба 27.07.2015 година и за размера съгласно заключението на вещото лице от 1050 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното събиране на вземането и отхвърлен за периода 31.08.2010 година до 10.01.2016 година и за разликата над 1050 лева.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и направените  деловодни разноски в размер на 2810,86 лв. Ответникът също има право на разноски, като ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски в размер на сумата от 23,02 лева (1050 х 300 / 13 683 = 23.021267) съответно на отхвърлената част от иска.

          Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС ЕТ „****представляван от М. Н. А. А. Р. Р.  ДА ПРЕДАДЕ на ЕТ „***, вписан в  Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *** със седалище и адресна управление ****, представляван от собственика на търговското предприятие В.М. Т., ЕГН **********, собствеността и владението върху  Търговски обект, находящ се в ****, Магазин за хранителни стоки, снек бар и обществена тоалетна, със застроена площ, съгласно инвестиционен проект от 125 кв.м. построена  въз основа на учредено право на строеж  върху общинска земя от 29.08.2001 г. на община Л., е за обект с разгърната площ от 250 кв.м.  върху урегулиран общински имот в границите на урбанизирна територия /строителни граници/ е придобито за упражняване на стопанска дейност  регулационен план на селото утвърден със Заповед №2503/1980 г. е означен с №*** предназначен за обществено обслужване, в квартал №** при съседи на  построения обект: ***.)  

ОСЪЖДА ЕТ „***” представляван от  М. Н. А. А. Р. Р.  ДА ЗАПЛАТИ  на  ЕТ „***”, вписан в  Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представляван от собственика на търговското предприятие В. М. Т., ЕГН **********, СУМАТА 1050  (хиляда и петдесет) лева, представляваща наем за Търговски обект, находящ се в ****, Магазин за хранителни стоки, снек бар и обществена тоалетна със застроена площ съгласно инвестиционен проект от 125 кв.м. построена въз основа на учредено право на строеж  върху общинска земя от 29.08.2001 г. на община Л., е за обект с разгърната площ от 250 кв.м.  върху урегулиран общински имот  в границите на урбанизирна територия /строителни граници/ на ***, община Л., който съгласно дворищно- регулационен  план на селото утвърден със Заповед №2503/1980 г. е означен с №*** предназначен за обществено обслужване, в квартал № *** при съседи на  построения обект: **** считано от датата на подаване на нотариалната покана 10.03.2015 г. до 27.07. 2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното събиране на вземането, като отхвърля иска за горницата над 1050 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „*** представляван от  М.Н. А. А. Р. Р.  ДА ЗАПЛАТИ  на  ЕТ „****, вписан в  Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК **** със седалище и адресна управление ****, представляван от собственика на търговското предприятие В. М.Т., ЕГН **********, СУМАТА 2810,86 лева (две хиляди осемстотин и десет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща направени по делото разноски съобразно списъка  по чл.80 от ГПК.

ОСЪЖДА   на основание чл. 78 , ал. 3от ГПК ЕТ „***, вписан в  Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *** със седалище и адресна управление ****, представляван от собственика на търговското предприятие В. М.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  на  ЕТ „*** представляван от  М. Н. А. А. Р. Р., СУМАТА 23,02 лева (двадесет и три лева и две стотинки), представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: