РЕШЕНИЕ
№ 347/10.5.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
XI
касационен
състав, в открито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Десислава
Кривиралчева
Членове: Георги Видев
Дияна
Златева - Найденова
при секретаря Радослава
Цоневска, и с участието на прокурора Паун Савов,
като разгледа докладваното от съдия Златева – Найденова
КАНД № 143 по описа за 2022 година на Административен съд - Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба от Г.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д.Т., против
Решение № 20/11.01.2022 г., постановено по НАХД № 980/2021 г., по описа на
Районен съд - Пазарджик, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 4069523
издаден от ОД на МВР- Пазарджик.
В касационната жалба
атакуваното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено
нарушение на процесуалните правила, както и че наложеното на жалбоподателя наказание
е явно несправедливо. Сочи се, че съдът нито е коментирал, нито
съобразил възражението в жалбата, че обжалваният електронен фиш не отговоря на
изискванията на чл. 34 от ЗАНН, както и възражението на жалбоподателя във
второто му становище по делото, че процесният електронен фиш не му бил надлежно
връчен. Твърди се, че правната квалификация на наказанието е неправилна, тъй
като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изложени са подробни съображения за липса на
доказаност относно скоростта на МПС при
извършване на нарушението, с оглед представената по делото снимка №
11743ВВ/0305965, съобразно която е издаден оспореният електронен фиш, на която
снимка липсва посочена скорост на движение на МПС. Твърди
се, че съдът не е съобразил недоказаност на твърдението, че на посоченото в електронния
фиш време и място жалбоподателят не бил извършил соченото нарушение. Изложени
са подробни съображения касаещи твърдения, че справка от АПИ - ОПУ Пазарджик
относно момента на твърдяното нарушение - 11.08.2020 г., няма. Твърдят се
нередности в съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г., които въззивният съд не е обсъдил. Изложени са съображения за
маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По делото е постъпило
и становище вх. № 2071/07.03.2022 г., с което жалбата се поддържа. Претендират
се разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие и списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по касационната
жалба – ОД на МВР – гр. Пазарджик, редовно призован, не изпраща
представител, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик пледира за оставяне в сила на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във
връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното
решение е потвърден Електронен фиш Серия К № 4069523 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на Г.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21 ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.
За да потвърди обжалвания
електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че същият е
издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател, както и че неговото съдържание съответства на
изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, разписваща задължителните
реквизити, които следва да бъдат вписани в електронния фиш. Съдът е приел, че атакуваният
ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, посоката на движение, вид, марка, модел и регистрационен номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, в това число ограничението на скоростта и по
какъв начин е въведено, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът не е споделил
възражението направено в жалбата, че нарушението на разпоредбата на чл.21 ал.2
от ЗДвП не следвало да се обвързва с ал. 1 на същия член, тъй като било
самостоятелно нарушение свързано с ограничение на скоростта в контролирания
участък посредством пътен знак В-26. Мотивирал се е, че алинея първа на същия
член разписва каква следва да бъде максималната скорост на движение за
съответните категории МПС съответно в населено, извън населено място,
автомагистрала или скоростен път. При това положение, с оглед на това, че в
описанието на нарушението е посочено място на извършването- участък от главен
път I-8, който попада извън населено място и същевременно, че
скоростта на движение е ограничена посредством знак В-26, то правилно
наказващият орган бил посочил като нарушена разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Съдът не е приел и следващото
възражение в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, а именно,
че не било посочено изрично в описанието на нарушението дали превишената
скорост е за населено или извън населено място. Според съда в ЕФ ясно и
подробно е посочено мястото на нарушението- обл. Пазарджик, главен път 1-8 км
195+240 мост р. Луда Яна в посока гр. Пловдив. При това положение нямало
съмнение, че се касаело за извън населено място, дори и това да не е посочено
изрично.
По отношение на
възражението, че в описанието не било посочено на колко метра бил поставен
пътния знак и дали на мястото са присъствали контролни органи въззивният съд е
възприел, че тези обстоятелства са несъставомерни и не попадат сред реквизитите
по чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП, както и че информация за същите следва да се
съдържа в Протокола за използване на АТСС, какъвто в случая е изготвен и в него
било посочено на какво разстояние от АТСС е поставен знак В-26 и кой е
полицейският служител- оператор на системата.
Не е възприето и
възражението, че използваното АТСС не било преминало надлежна проверка и е
технически неизправно. Съдът е посочил, че по делото са приети Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване издадено от БИМ и протокол от проверка (л.
18-20), че използваната в случая АТСС (посочена и в ЕФ) мобилна радарна система
ARH CAM SI № 11743bb е вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г., както и е
одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на
нарушението е минала периодична техническа проверка.
По отношение на направеното
възражение в представеното писмено становище, че ЕФ не бил надлежно връчен, с
което се нарушавало правото на защита на наказаното лице, въззивният съдът е
приел същото за неоснователно, като се е мотивирал, че ЕФ е връчен чрез изваден
екземпляр на същия чрез РСОД, на който наказаното лице лично е изписало, че е
получило екземпляр от фиша, датата на получаване и се е подписало, като този
факт не се отрича с депозираната жалба. Освен това дори и хипотетично да се
допуснело, че е налице нарушение по отношение на връчването на ЕФ, то същото не
е съществено, тъй като не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Жалба
срещу ЕФ е депозирана пред съда и то в законоустановения срок, като в най-пълна
степен именно чрез съдебен контрол се е разгърнало правото на защита чрез
инициирания съдебен процес.
Съдът е обсъдил и
възражението, че в ЕФ не било посочено, че скоростта на движение била
ограничена със знак В26. В тази връзка съдът е възприел, че видно от фиша това
обстоятелство е надлежно посочено и е отразено също така какво е ограничението
на скоростта.
Мотивите на районния съд са
правилни само по част от наведените възражения.
За да се произнесе
касационната инстанция намира за установено следното: от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е санкциониран с издаването
на Електронен фиш , Серия К, № 4069523 за това, че на 11.08.2020 г., в 10:11
часа, в обл. Пазарджик, на път 1-8 км 195+240, мост р. Луда Яна в посока гр.
Пловдив, при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, е
управлявал товарен автомобил „Фиат Дукато“, с per. № ***, като се е движил със
скорост от 88 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано
техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH CAM S1 с № 11743bb.
Системата отчела движение със скорост от 88 км/час, т.е. превишение на
скоростта от 28 км/час, но от това превишение са били извадени 3 км/ч. Така се
формирало превишението на скоростта от 25 км/ч.
Атакуваният ЕФ е издаден за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. Атакуваният
ЕФ е връчен лично на жалбоподателя, а жалбата против него е подадена в срока по
чл.189 ал. 8 от ЗДвП.
По делото е представена
справка с данни за първоначална
регистрация по заявление рег. № 200906008306/10.07.2020 г., относно МПС
с рег. № ОВ7026ВР. От същото е видно, че МПС с рег. № *** е товарен автомобил
Марка
„Фиат“, модел Дукато. Собственост е на Г.Н.Г., ЕГН **********. По делото не са налични
данни санкционираното лице да е представило писмена декларация по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство.
В този смисъл, обосновано
следва да се възприеме, че ЕФ е издаден на собственика на МПС, който е и
извършителят на евентуалното нарушение. ЕФ е връчен на лицето лично, макар и
като препис, като жалба е подадена в законоустановения срок и разгледана от
съда. В този смисъл правото на защита на лицето не е накърнено.
Представени и приети са
доказателства установяващи преминати технически преглед и годност на процесното
АТСС, като в този смисъл възражения относно годността му за установяване на
нарушения са неоснователни.
По делото са представени и
приети, както издаденият електронен фиш, заедно със снимка № 11743BB/0305965,
в която не е отразена скорост на движение на МПС, така и допълнителен, снимков
материал установяващ нарушението (снимка на поставено АТСС, без GPS координати,
снимка № 11743BB/0305966, в която не е отразена скорост на
движение на МПС, снимка № 11743BB/0305967, в която е
отразена скорост на движение на МПС от 88 км/ч., снимка № 11743BB/0305968,
в която не е отразена скорост на движение на МПС, снимка № 11743BB/0305969,
в която не е отразена скорост на движение на МПС), заедно с Протокол №
1006р-7609 от 14.08.2020 г., съставен по образец по чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. От представения и приет по
делото снимков материал се установява, че действително има данни, макар и само
на една от снимките, от които се установява, че скоростта на движение е била 88
км/ч. Единствено базирано на тази снимка може да се приеме и че е извършено
нарушение на ограничението на скоростта с 25 км/ч (при отчетено намаление с 3
км/ч в полза на нарушителя). От събраните по делото доказателства обаче, става
видно разминаване от съдържанието на Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. и събраните по делото доказателства.
В протокола изрично е
записано, че са налични само две снимки. Не е уточнено кои са тези две снимки. По
делото са събрани пет отделни снимки касаещи процесното нарушение, с различна
номерация и съдържание. Само на една от тях е посочена скорост на движение на
МПС, но електронният фиш не е съотнесен конкретно към тази снимка. Т.е. налице
е фактическо разминаване между приетите по делото доказателства.
Лицето освен това е
санкционирано за нарушение – превишаване на разрешената скорост извън населено
място – чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП с посочено в Протокола по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., както и в оспорения Електронен фиш място
на нарушението „Обл. Пазарджик, път I-8, км. 195 + 240, мост на р.
Луда Яна“.
Ноторно известно е, че Републикански
път I-8 е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България в
направление запад – изток. Същият преминава по територията на 5 области:
Софийска, Област София, Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска. Пътят в по –
голямата си част преминава извън населените места, но в част от тях преминава и
през населените места. Посоченото конкретно местоположение км. 195 + 240
предполага установяване на нарушение извън населено място, по – конкретно на
моста на р. Луда Яна. Това обстоятелство – нарушение извън населено място обаче
не е изрично конкретизирано в рамките на оспорения електронен фиш. Такова може да
бъде изведено единствено по пътя на логиката с оглед представените по делото
данни, което е недопустимо в настоящия съдебен процес. С оглед повдигнатото
възражение в тази връзка от страна на жалбоподателя, въззивният съд е извършил и
собствена проверка по посочените в приетия по делото снимков материал и
посочени GPS координати в снимковия материал, като е
установил, макар и минимално, отклонение
от посочените данни за местоположение на нарушението.
В тази връзка по делото са
събрани и допълнителни доказателства. С писмо изх. № 11-00-147/14.07.2021 г. на
АПИ – ОПУ Пазарджик изрично е посочено,
че на Републикански път I-8, на километър 195+045 от
гр. Пазарджик за гр. Пловдив е монтиран пътен знак В26 (60 км/ч) „забранено е
движението със скорост по – висока от означената“. Не е посочено кога е
монтиран този пътен знак и от кога е валидно ограничението, респ. дали същото е
съществувало към 11.08.2020 г. за когато се твърди да е установено нарушението.
С писмо изх. №
6750/20.09.2021 г. на Районен съд – Пазарджик е изискана допълнителна информация
от АПИ, ОПУ – Пазарджик, като изрично е поискана информация дали координатите
посочени в събрания снимков материал
съвпадат с Републикански път I-8, км. 195 + 240, мост на р. Луда Яна. В отговор
по делото е представено писмо изх. № 11-00-194/29.09.2021 г., с което се
посочва, че в Регистъра на АПИ – ОПУ Пазарджик, мостът на р. Луда Яна се намира
на републикански път I-8, при километър 195+230
(средата на моста), както и че посочените GPS
кооридинати в писмото на районния съд не съвпадат с тези при км. 195+230 на
моста на р. Луда Яна. В същото писмо е посочено и, че пътен знак В26 е поставен
при км 195+045 в посока гр. Пазарджик към гр. Пловдив. С последващо писмо изх.
№ 11-00-235/11.11.2021, е посочено че знакът е поставен през м. юли 2020 г. и е
действащ към 11.08.2020 г.
С оглед изложеното, настоящата
инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при
неправилно прилагане на закона, тъй като не е доказано безспорно нарушението.
В случая електронният фиш е
издаден за нарушение - превишаване на максималната разрешена скорост извън
населено място, но по делото не се установява точното местоположение на
извършване на нарушението. От липсата на яснота за точното местоположение –
установеното разминаване в посочените GPS координати в събраните
веществени доказателства и посоченото в писмо изх. № 11-00-194/29.09.2021 г. на
АПИ, ОПУ – Пазарджик, следва и необосноваността и неправилността на издадения
електронен фиш. Точното местоположение на извършеното нарушение не може да се
установи и от събраните по делото доказателства, вкл. с допълнително изисканата
информация от АПИ, ОПУ – Пазарджик. Местоположението на извършеното евентуално
нарушение не може и да се предполага или извежда по пътя на житейската или
формалната логика. При липса на яснота относно точното местоположение на нарушението,
следва и обективната невъзможност да се извърши преценка дали в случая е
действало допълнителното ограничение на скоростта въведено с пътен знак В26. В
случай че такова не е действало, а е установено че МПС се е движело със скорост
от 88 км/ч., при общо ограничение на скоростта извън населените места от 90
км./ч., то тогава нарушение не би било налице.
От събрания доказателствен
материал по повод на издадения електронен фиш се установяват и други
разминавания, вкл. фактът, че данните за собствеността на МПС по повод на което
е издаден електронния фиш са дадени по заявление рег. № 200906008306/10.07.2020
г., относно МПС с рег. № ***, а нарушението се твърди да е от 11.08.2020 г.
Т.е. данните са искани по заявление от месец преди нарушението. Същевременно в
писмо изх. № 11-00-235/11.11.2021 г. на АПИ, ОПУ - Пазарджик е посочено че
знакът е поставен през м. юли 2020 г. и е действащ към 11.08.2020 г. Наред с
горното, в Протокол № 1006р-7609 от 14.08.2020 г. е посочено че са налични два
броя дигитални снимки, а по делото са представени пет различни снимки, като
само на една от тях е посочена скорост на движение на МПС. В електронния фиш
обаче не е уточнено съобразно коя снимка е издаден, с което се препятствана и
възможността за преценка установяване наличието на нарушение. Към самия фиш е
представена и прикрепена снимка № 11743ВВ/0305965, на която липсва обозначение
на скоростта, с която МПС се е движело. От представените снимки по делото, вкл.
снимката на поставеното АТСС на път I-8 не се установява дори
видимо местоположение на устройството или на преминаващите превозни средства да
е на мост.
С оглед горните,
потвърждавайки оспорения електронен фиш, въззивният съд е постановил неправилно
решение.
Съобразно изхода на делото и
направеното своевременно искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски. Пред касационната инстанция са претендирани разноски в общ размер на
1000 /хиляда/ лева, 500 лв. от които за касационната инстанция и 500 лв. за
производството пред районния съд. Списъкът по чл. 80 от ГПК е представен в
срок, преди даване на ход по същество на делото, като към същия е представен и
договор за правна защита и съдействие, с предмет правна защита и процесуално
представителство по канд №143/2022 г.,
по описа на Административен съд –Пазарджик. Договорено е възнаграждение в
размер на 500 лв., като изрично в договора е записано, че същото е заплатено в
брой и договорът служи за разписка за получената сума. Ответникът не е изразил
становище по претендираните разноски пред касационната инстанция.
Пред районния съд, със
становище вх. № 15266/23.08.2021 г. е представен списък по чл. 80 от ГПК и Договор
за правна защита и съдействие, с предмет правна защита и процесуално
представителство по анд № 980/2021 г., по описа на Районен съд –Пазарджик. Договорено
е възнаграждение в размер на 500 лв., като изрично в договора е записано, че
същото е заплатено в брой и договорът служи за разписка за получената сума. В
становище вх. № 20095/28.10.2021 г. ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на жалбоподателя във
въззивното производство.
При така претендираните
разноски и с оглед направеното своевременно възражение за прекомерност на
разноските пред районния съд, възнаграждението за въззивната инстанция следва
да бъде намалено до предвидения размер в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В
настоящия случай оспореният акт е електронен фиш, с който е наложена глоба в
размер на 100 лв. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 при интерес до
1000 лв. възнаграждението е в размер на 300 лв.
Предвид липсата на направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в касационната
инстанция, съдът следва да присъди възнаграждението съобразно представените по
делото списък с разноски и доказателства за направата на такива, а именно – 500
лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№20/11.01.2022 г., постановено по НАХД № 980/2021 г., по описа на Районен съд –
Пазарджик, като вместо това постановява
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия
К № 4069523 издаден от ОД на МВР- Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР- Пазарджик да заплати на Г.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д.Т.
разноски в общ размер на 800 (осемстотин) лева, както следва: разноски за
касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева и разноски за
производството пред районния съд в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2./п/