РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330106714 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. С. П., ЕГН
********** против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № *****, който бил нищожен поради противоречие с добрите нрави и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Счита, че
следва да бъде върната чистата стойност на паричния заем, но не и лихви и други разходи
по заема. Съгласно договора за кредит ищецът следвало да върне сумата от 500 лева при
ГПР 48,90%, годишен лихвен процент 41.00 % и лихвен процент на ден 0,11%, при срок на
договора от 11 месеца. Ищецът следвало да заплати и пакет от допълнителни услуги в
размер на 820,66 лева, с което следвало да върне сума в общ размер на 1320,66 лева. Счита,
че с договореният лихвен процент се нарушават добрите нрави, както и, че е налице
нищожност на уговореното заплащане на пакет от допълнителни услуги. Била налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушавало
принципът на добросъвестност. Заплащането на възнаградителна лихва следвало да се
съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря
нейното връщане. При заем с кратък срок на връщане, макар и заемът да не е обезпечен,
уговарянето на възнаградителна лихва с близо 250% по-висока стойност от заема не било
обяснимо нито с разходите, които правел заемодателя, нито с риска, който носел. Такава
висока възнаградителна лихва била типична за дългосрочните кредити. Договорената между
страните лихва в размер на 41,00 % годишно, към която следвало да се прибави и скрита
лихва под формата на такса по пакет от допълнителни услуги, надхвърляла с над 10 пъти
законната, което представлява според ищцата нарушение на добрите нрави. Твърди се, че е
налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща
пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва. Реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез
1
нарушение на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от
ЗПК и при съблюдаване на основния принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се
калкулирала допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. Счита
за нарушаваща добрите нрави и клаузата от договора договаряща ГПР в размер на 48,90 %,
тъй като действителният му размер бил различен от посочения и това въвеждало в
заблуждение ищеца, относно стойността на разходите, които ще прави по обслужване на
кредита.
С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата по договора касаеща
заплащането на „пакет от допълнителни услуги“ за нищожна. Моли се за присъждане на
сумата от 50 лева – платена по пакет от допълнителна услуга за периода 15.03.2021г. –
20.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на ИМ в съда – 22.04.2021г.
до окончателното погасяване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Твърди, че между страните има сключен договор за потребителски кредит №
******* от 19.02.2021г., по силата на който е била отпусната сумата от 600 лева, с размер
на възнаградителна лихва от 120.73 лева. Твърди се, че ищецът не бил сключил
допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, а в договора
не се съдържала клауза, определяща плащане по такъв пакет. Счита за неоснователно
твърдението на ищеца, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и
неспазване разпоредбите на ЗПК. Неправилно било твърдението на ищеца относно общото
възнаграждение по кредита, което същия считал, че е в размер на 250%. Посочената сума се
основавала на договор за потребителски кредит и сключено споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, а такова споразумение не било сключено между страните.
Относно твърдението, че със сключване на пакет от допълнителни услуги се целяло
заобикаляне на разпоредбата чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за пакет
следвало да бъде включено в изчисляване на ГПР, счита същото за неоснователно тъй като
такова споразумение не било сключено. Неоснователно било твърдението, че
действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването.
Параметрите и условията, свързани с договора, били ясно определени в преддоговорната
информация и ищецът бил наясно с тях преди подписването на договора за потребителски
кредит. Също били посочени и в т.15 от общите условия. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за кредит № *******, по
силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 600 лева за срок от 11 месеца при
следните условия: годишен лихвен процент 40,90%, лихвен процент на ден – 0,11%, ГПР-
48,90%. Посочена и общо дължимата сума по кредита в размер на 720,73 лева.Предвидена е
клауза за заплащане на пакет от допълнителна услуга „Ф.“, за която е предвидено
възнаграждение в размер на 180 лева и допълнителна услуга „Ф.“ срещу възнаграждение в
размер на 420 лева. След включване на възнагражденията за тези допълнителни услуги общо
дължимата от кредитополучателя сума възлиза на 1320,66 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит,
погасителен план, искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски
формуляр към него и допълнителна преддоговорна информация към договор за
потребителски кредит.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в. л. М. М. се
установява следното:
Размерът на годишния процент на разходите по процесния Договор за
потребителски кредит подписан на 19.02.2021г., изчислен съобразно формулата, определена
по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК е 47,90% при параметрите описани в
2
раздел 3 от заключението. В годишния процент на разходите по договора, като разход на
заемодателя е включена само договорна/възнаградителна лихва.
Процентът, с който се оскъпява кредита с уговорената такса пакет от допълнителни
услуги, съгласно раздел 4-ти от договора за кредит годишно и месечно е следния: годишен
процент на възнаграждението спрямо главницата по кредита- 109,09% и месечен процент
спрямо главницата по кредита- 9,917%.
Датата и размерът на извършените от ищцата плащания по договора са описани от
в. л. в Таблица № 1 от заключението. Сумите по вноски и по пера- главница,
възнаградителна лихва и възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги, които
са погасени с извършените плащания са описани от вещото лице в Таблица №2 от
заключението. Видно от същата, размерът на платената такса по пакет от допълнителни
услуги в периода от 15.03.2021г. до 20.0.2021г. е 109,08 лева.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния
договор за паричен заем, получаването на сумата от 600 лева в заем от ищеца, както и че
същата е заплатила възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размерна 109,08 лева.
С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за закупуване
на допълнителен пакет услуги, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на
основания за недействителност на същата.
Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и
кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид
изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото
приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
По отношение на възражението на ищцата за недействителност на договорът за
закупуване на пакет от допълнителни услуги поради противоречието й с нормата на чл. 10а
от ЗПК, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК повелява видът, размерът и действието, за
което се събират такси и комисионни да бъде ясно и точно определено в договора за
потребителски кредит. В процесния договор е предвидено възнаграждение за пакет
допълнителни услуги, без да е ясен техния вид и брой, нито е разграничена стойността на
всяка от тях, като същевременно е определено общо възнаграждение по двата пакета в
размер, чието заплащане е разсрочено като сума, дължима към всяка една от погасителни
вноски.
Съгласно константната съдебна практика „допълнителни услуги” по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
3
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата, ведно с
възнаградителна лихва на определен падеж. Такива допълнителни услуги по смисъла на
закона биха съставлявали например издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки по отпуснатия кредит, за неговия размер или изправността на клиента.
Не съставлява по смисъла на цитираната норма допълнителна услуга предоставеното от
ответника право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и
право на промяна на погасителния план и то срещу заплащане на едностранно определена
от ответника такса, дължима заедно с месечните вноски съобразно погасителния план по
договора за кредит. В процесния случай се налага извод, че възнаграждението за пакет
„допълнителни услуги” по естеството си представлява „скрит” разход по кредита, който би
следвало ответникът да включи в годишния процент на разходите, каквото е изискването на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Включването му обаче в този процент би довел до многократно по-
висок годишен процент на разходите, от посочения в договора- 47,90%. От това следва
извод, че клаузата за ГПР би била нищожна, като надвишаваща пет пъти законната лихва.
Напълно се споделят от съда съображенията на ищцата за нищожност на клаузата,
предвиждаща възнаграждение за пакет допълнителни услуги поради противоречието й с
разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. Установи се в хода на процеса, че въз основа на нищожната
клауза ищцата е заплатила сумата от общо 109,08 лева, поради което предявеният иск за
осъждане на ответното дружество да възстанови недължимо платената сума на ищцата е
основателен и следва изцяло да се уважи.
Претендираната от ищцата сума следва да й се присъди, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба в съда- 22.04.2021г. до окончателното
изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищцата, които се констатираха в размер на 280 лева съобразно представения списък
/заплатена държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на
180 лева/ и заплащането им следва да се възложи в тежест на ответника.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на обективно съединените искове,
определен по реда на чл. 7 от НМРАВ и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА възлиза на сумата от
общо 600 лева /по 300 лева за всеки иск/.
Направените от ответника разноски следва да си останат за негова сметка.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, че клаузата предвиждаща заплащане на пакет за „допълнителни
услуги“ от Договор за кредит № ***** от 19.02.2021г. е нищожна.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, мл.
53Е, вх. В, представлявано винаги от *** от ***** С. Н. Н., Я. Я. Ч., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. да
4
заплати на Й. С. П., ЕГН **********, с адрес в с. „Й. Г.“, ул. „**“ № ** сумата от 109,08
лева /сто и девет лева и осем стотинки/, представляваща недължимо платена сума за
закупуване на пакет за „допълнителни услуги“ по Договор за кредит № ****** от
19.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда- 22.04.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, мл.
53Е, вх. В, представлявано винаги от *** от **** С. Н. Н., Я. Я. Ч., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. да
заплати на Й. С. П., ЕГН **********, с адрес в с. „Й. Г.", ул. „**“ № ** сумата от общо 280
лева /двеста и осемдесет лева/ представляваща направени по делото разноски, от които-
заплатена държавна такса в размер на 100 лева и депозит за вещо лице в размер на 180 лева.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, мл.
53Е, вх. В, представлявано винаги от *** от ***** С. Н. Н., Я. Я. Ч., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. да
заплати на адв. Е. Г. И. с личен № **********, с адрес в гр. П., ул. „Х. К.“ № * сумата от
общо 600 лева /шестотин лева/, представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение за предявените обективно съединени искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5