Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24.07.2020 година гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
X състав
На двадесети първи юли 2020 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 22 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава 32 от ГПК.
Искове с
правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД.
Производството
е образувано по депозирана от подадена
от от адв. А.М. – САК като пълномощник на А.Ю.И., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, против «ЗАД ОЗК - Застраховане» АД, ЕИК121265177 с адрес на
управление:***, представлявано заедно от Александър Личев и Румен Димитров
В
исковата молба се твърди, че на 03.10.2018 г., около 04,35 часа в с. Пробуда,
общ. Търговище, на ул. „Витоша" при управление на товарен автомобил „Рено
Магнум" с рег.№ ВТ 0460 КМ с прикачено ремарке с рег.№ ВТ 1253 ЕЕ, СЙП
нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се в населено място с превишена скорост
(около 90 км./ч.) и по непредпазливост блъснал попътно движещия се пешеходец Р.
А. Ю., който получил несъвместими с
живота наранявания (съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, довели
до тежък травматичен хеморагичен шок) и починал същата сутрин в болницата в гр.
Търговище. По случая е било образувано НОХД № 53 по описа за 2019 г. на Окръжен
съд - Търговище срещу водача на товарния автомобил СЙП, като с Присъда № 12 от
18.06.2019 г., влязла в законна сила на 20.12.2019 г., той е признат за виновен
за извършеното престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б", във вр. с чл. 343,
ал. 1, б. „в" във вр. чл. 342, ал. 1 от НК и му е наложено наказание.
Доверителят му е баща на починалия Р. А. Ю. и изключително тежко преживявал неговата
смърт. Р. не е бил семеен и бил най-близък именно с баща си. След неговата
смърт доверителят му А.И. се чувства самотен, плаче често и се е затворил в
себе си. Това е трета поредна загуба за него след като преди това е загубил още
един син, както и съпругата си. Ищецът твърди, че договорът за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" за товарен автомобил «Рено Магнум» с
per. № ВТ 0460 КМ, с който е причинено процесното ПТП по вина на водача му
Станимир Петков, е сключен със ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД - застрахователна
полица № BG/23A17002649094, сключена на 04.10.2017 г., валидна за периода
04.10.2017 г. - 03.10.2018 г., т.е. и към датата на ПТП. Съгласно изискванията
на чл. 380 КЗ от името на доверителя му предявил пред ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. С писмо изх. № 99-4905/07.112019 г. застрахователят предложил сключване
на споразумение като определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60 000 лева. Впоследствие предложил обезщетение в размер на 80 000 лева, но
ищецът не го приел.
Предвид
гореизложеното ищецът моли съда да осъди ответника „ЗАД ОЗК-Застраховане"
АД да му заплати сумата от 170 000 лв. /сто и седемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие смъртта на сина му Р. А. Ю.,
починал в резултат на ПТП, настъпило на 03.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата за периода 19.02.2019 г. - изтичането на тримесечния срок за
произнасяне по претенцията, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се и направените в настоящото производство разноски, както и адвокатски хонорар
за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА.
В срока
по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Застрахователно Акционерно
Дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров в качеството им на изпълнителни директори, чрез адвокат К.И.Т.,
адвокат от Софийска АК, личен № **********, адрес на кантората: гр. София, ул.
„Клокотница” №2а, ет. 5, в който се изразява следното становище по исковите
претенции:
Оспорва
всички сторени в исковата молба твърдения по основанието на предявените
претенции за обезвреда на неимуществени вреди. Оспорва твърденията, изложени в
исковата молба относно механизма на пътно-транспортното произшествие, настъпило
на 03.10.2018 г. в с. Пробуда, общ. Търговище, на ул. «Витоша», както и че
вредите са настъпили изключително по вина на водача Станимир Йорданов Проданов
при управлението на т.а. «Рено Магнум» с per. № ВТ0460КМ с прикачено ремарке с
per. №ВТ1253ЕЕ. В тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Р. А. Ю..
Счита, че същият е станал причина за настъпването на вредоносния резултат, тъй
като е извършил нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. Р. се е движел в
нарушение на разпоредбите на чл. 108 ЗДвП - не се е движел по тротоара или
банкета на пътното платно. При условията на евентуалност, твърди, че
пострадалият не се е движел по платното за движение, противоположно на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо да лявата му
граница. Това обстоятелство се установява от Мотивите към Присъда
№12/18.06.2019г. по НОХД №53/2019г. по описа на ОС-Търговище /стр.З/ и оборва
изложеното в исковата молба твърдение, което е в обратния смисъл. Алтернативно,
твърди, че пешеходецът е навлязъл внезапно на пътното платно в нарушение на чл.
114, т. 1 ЗДвП, без да съобрази разстоянието на приближаващото се превозно
средство, с което е създал реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат.
На
следващо място заявява, че пострадалият сам се е поставил в риск под влиянието
на алкохолно опиянение и употреба на наркотични вещества. Сам се е поставил в
невъзможност да ръководи адекватно действията и постъпките си. С оглед
гореизложеното, счита, че с поведението си Р. А. Ю. е допринесъл в изключителна степен за
осъществяване механизма на произшествието. Счита, че травмите му са настъпили
вследствие неговото виновно поведение и поради неспазването на посочените
по-горе разпоредби, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат.
Оспорва твърденията за съществуването на
отношения на общност и привързаност между починалия и ищеца, които да са
прекъснати единствено по причина на настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Счита, че болките и страданията, които се твърди да търпи А.Ю.И. са резултат от
загубата на другия му син и съпругата му и с предявяването на исковете по
настоящото дело се търси обезщетение и на вреди, за които застрахователят не
носи отговорност.
Оспорва
предявената искова претенция и по размер, като счита, че претендираното
обезщетение, предявено в настоящото производство, е изключително завишено по
размер и не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието
«справедливост», принципно указани от ВС. Процесуалният представител на ответника
твърди, че претендираното обезщетение е и прекомерно с оглед наличието на
изключителен принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия по аргумент на релевираните
по-горе възражения и във връзка с конкретната икономическа обстановка в
страната към датата на ПТП. Поддържа, че поради наличието на съпричиняване
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и застрахователното
обезщетение да бъде намалено съответно на приноса на пострадалия за настъпване
на вредоносния резултат.
Оспорва
се и дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като
дължими за посочения период. Твърди се, че ответното дружество се е произнесло
по предявената пред него претенция в срок, съответно - не е налице забава от
негова страна.
С
отговора са направени доказателствени искания.
В срока
по чл. 372 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът лично и чрез адвокат А.М. – САК поддържа исковите претенции.
Представени са писмени бележки, в които са акцентира на следното:
Доказана
е и активната легитимация на ищеца А.Ю.И.. От представеното удостоверение за
родствени връзки на ищеца се вижда, че загиналият Р. А. И. е негов син. Установен е факта, че договорът
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил «Рено
Магнум» с per. No ВТ 0460 КМ, с който е причинено процесното ПТП по вина на
водача му Станимир Петков, е сключен със ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД -
застрахователна полица № BG/23/117002649094, сключена на 04.10.2017 г.,в алидна
за периода 04.10.2017 г. - 03.10.2018 г., т.е. и към датата на ПТП. В хода на
делото, посредством гласни доказателствени средства, се установява, че размерът
на претендираното обезщетението е адекватен и съответства на претърпените от
ищеца вреди, тъй като ищецът и починалият му син Р. И. са поддържали
изключително близки отношения от раждането до смъртта му. Неоснователно и недоказано остана възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Р.
И.. Излагат се съображения за неоснователност на възражението за съпричиняване.
От приетата по делото АТЕ се установява, че Р. се е движил на 1,4 метра вляво
от десния край на пътното платно, но банкетът вдясно не дава възможност на
пешеходец дасе движи по него поради скат и надвиснали клони. Вещото лице е
посочило, че времето за реакция и придвижване на пешеходеца е в рамките на 1,29
секунди, а товарният автомобил изминава разстоянието от 75 метра със скорост от
90 км/ч. за време от 2,92 секунди. Пешеходецът едва ли предполага, че водачът
не го вижда или че управлява т.а. със скорост от 90 км/ч. в населено място и го
застяга толкова бързо. Разликата от възможността на пешеходеца да се скрие до
непредотвратимост на сблъсъка с камиона е 1,63 секунди. Това време не е
достатъчно и няма как това да се вмени
във вина на пешеходеца, който и не подозира, че не е забелязан от водача на
камион.
По
изложените съображения процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
изцяло исковите претенции.
В съдебно
заседание ответното застрахователно дружество оспорва исковете, така както са
предявени, чрез своя процесуален представител адвокат К.И.Т., адвокат от САК. Представена
е писмена защита, в която се акцентира на следното:
Молят съда
да да отхвърли като неоснователни и
недоказани предявените от ищеца А.Ю.И. искове. При условията на евентуалност,
молят да се намали претендираното обезщетение. Считат, че от една страна, по
делото не се събрали доказателства, които да обосновават присъждането на
обезщетение в толкова завишен размер. От друга, по делото се установило по
категоричен начин, че с поведението си пострадалият Р. А. Ю. е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, което е основание за намаляване на определеното обезщетение.
Твърдят,
че в конкретния случай липсват основания за присъждане на обезщетение в
претендирания размер, който считат за прекомерен, неотговарящ на принципа за
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД и некореспондиращ с обема на доказаните
вреди. Отделно от това, по делото не се установили някакви изключителни
обстоятелства, които да оправдаят присъждането на претендираното обезщетение.
Такива не се установили и от показанията на изслушания свидетел И. /брат на
ищеца/.
Излагат
се съображения, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. От страна на
пострадалият. Дори да не е било в действителност възможно за същия да се
придвижва по банкета, то при това положение той е следвало да се движи по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, в който смисъл
е и императивната разпоредба на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Отделно от
горното, по делото се установило също така, че ако пострадалият се е движил
максимално вдясно по пътното платно или се бе прибрал максимално вдясно в
момента, в който е имал възможност да забележи приближаващата товарна
композиция, е щял да предотврати удара с автомобила. Считат, че обемът на
съпричиняване е не по-малък от 80 %.
Със
своето определение по насрочване на делото в открито заседание съдът се е
произнесъл по допустимостта на така предявения иск. Съдът е посочил правната квалификация
на претендираните от ищеца права – иск по чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.
45 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД., като е разпределил
доказателствената тежест.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
По
фактите съдът съобрази следното:
Ищецът е
баща на Р. А. Ю. ЕГН ********** ***,
загинал в ПТП на 03.10.2018 година.
С Присъда
№ 12 от 18.06.2019 година, постановена по НОХД № 53/2019 година по описа на
Търговищкия окръжен съд, подсъдимият СЙП, роден на *** г. в гр. Велико Търново,
български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 03.10.2018 г., около 04,35 ч. в с. Пробуда,
общ. Търговище на ул. „Витоша“ при
управление на товарен автомобил „Рено Магнум” с рег. № ВТ 0460 КМ с прикачено
ремарке с рег. № ВТ 1253 ЕЕ, нарушил чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се в населено място с превишена скорост и по
непредпазливост причинил смъртта на Р. А. Ю. ЕГН ********** ***, като след деянието
подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия
, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 343, ал. 1,
б. „в“, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложил наказание от две
години лишаване от свобода, като на
осн. чл. 58а, ал. 1 НК е намалил така определеното наказание с 1/3 и е постановил
окончателно наказание от една година и четири месеца. На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяване на така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три години. Присъдата
е влязла в законна сила.
По делото
не е спорно, че товарният автомобил „Рено Магнум” с рег. № ВТ 0460 КМ е бил
застрахован към момента на пътното произшествие в ответното застрахователно
дружество.
Спорните
въпроси касаят вида, характера и обема на претендираните от ищеца неимуществени
вреди и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия Р. А. Ю..
От
заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, се
установява следното:
Пострадалият
и товарният автомобил са се движели в една посока от гр. Търговище към гр.
Шумен. Произшествието настъпва след табелата за населено място в дясното пътно
платно. Широчината на пътното платно на ул. „Витоша” в с. Пробуда,
общ.Търговище, на която улица е станало произшествието, е 8,58 м., предназначено
за движение в двете посоки с два броя пътни ленти, разделени с единична
непрекъсната линия — „М1”. Лявата пътна лента по посока на огледа е с широчина
4,40 м., а дясната — 4,18 м. От лявата страна на платното за движение има
банкет с височина на платното за движение, с ширина 2 м. от дребен чакъл и
затревена част. От дясната част на платното за движение завършва с ръб с
височина спрямо него 14см. От дясната страна на платното за движение има скат,
обрасъл в храсти и ниски дървета. В съдебно заседание вещото лице поясни, че е
невъзможно движението по банкате, по който се е движел пострадалият, поради
наличието на този скат и надвиснала раститетелност над банкета, която
ограничава движението на пешеходците.
Ударът
между автомобила и пешеходеца е настъпил по широчина на пътното платно — от 1, 40
м до 2,00 м вляво от десния край на пътното платно на ул. „Витоша” в с.
Пробуда, общ. Търговище, считано по посоката на огледа — посоката на движение
на автомобила. Осветеността от късите светлини пред коридора на автомобила е 75
м. Водачът възприема пешеходеца на отстояние от порядъка на 5,11-25 м., ( в
зависимост от начина на придвижване на пешеходеца ) при опасна зона за спиране
на превозното средство 151,24 м. Водачът Петков задейства спирачната система и
променя траекторията си на движение наляво, като следва удар с предна дясна
част на кабината в областта на гърба, след което пешеходецът е отхвърлен напред
и вдясно и пада до бордюра на дясна пътна лента. Ударът от превозното средство
е на нивото на двете лопатки, горно задна повърхност на задно ляво рамо, като
след удара от т.а., пострадалият е отхвърлен напред и по лице върху терена. От
това отхвърляне по лице са се получили обширните охлузвания по лицевата част на
главата, счупвания на ребра отпред до гръдната кост двустранно с разкъсване на
белия дроб вдясно.
Според
вещото лице пешеходецът е имал възможност да се прибере най- вдясно на пътното
платно и да предотврати произшествието от момента, от който е имал възможност
да забележи приближаващата товарна композиция, като основанието му за този
извод са направените от него изчисления, че времето необходимо на товарната
копозиция да достигне пешеходеца е 2,92 сек., а времето, необходимо на пешеходеца
да се прибере най-вдясно на пътя е 1,29
сек.
За
установяване на твърдяния факт за причинени на ищеца неимуществени вреди и
техния обем съдът разпита брата на ищеца свидетеля Ф. И., който
установява следното: Ищецът и сина му Р. И. са поддържали обичайни близки взаимоотношения като баща и син. Не ги
е чувал да се карат. Помагали са си в ежедневната работа и са живели като едно
домакинство. Р. е живеел при баща си, но липсата на работа в с. М. го принудила да търси препитание в съседното
село Манастирци като кравар. Село Манастирци било на около 4 километра от М. и Р. И. се прибирал при баща си често. А.И. се
грижел все още за своето момче, въпреки възрастта му, като дори му перял
дрехите, когато се прибирал у дома. Свидетелят видял А. на сутринта след
катастрофата. Той не бил на себе си, плачел, държал се за главата и се тюхкал.
Не можел да повярва на случилото се. На следващия ден Р. бил погребан в село М.
, като свидетелят присъствал и на погребението. А. отново бил много разстроен.
Трябвало му доста време след това за да се съвземе и да осъзнае какво се е
случило.. След инцидента А. не е на себе си. Все още се натьжава, като се сети
за внезапната загуба. Ходи на гроба на сина си на всички помени и спазва
традициите.
От
правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената
отговорност на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е функционално
обусловена от основанието и размера на имуществената отговорност на
застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния извършител на
противоправното деяние – до размера на установената в закона, респ. уговорената
в застрахователния договор застрахователна сума. Съобразно правната природа на
обезпечително-гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените
вреди само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид специална
имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна - целящи да бъдат
отстранени неблагоприятните последици, възникнали в тежест на застрахования от
непозволено увреждане, чрез покриване на отговорността му за обезвреда от
застрахователя, с което се гарантира запазване на неговото имущество, както и
да се обезпечи правото на обезщетение чрез възможността пострадалият да иска
пряко от застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично
обезщетение. При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите
втората функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица. Специфичното
предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат уредени от закона
като задължителни и да бъдат подчинени на специални правила и на институции за
контрол относно удостоверяване сключването на застрахователния договор по
законовоопределен начин, информация за конкретния застраховател и за заплащане
на обезщетение по прекия иск на увредения в определени хипотези от създадения
Гаранционен фонд.
В отношенията
между страните в настоящото производство е безспорно установено наличието на
правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на
увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от
застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение, сключено по застрахователна
полица № BG/23/117002649094, сключена на 04.10.2017 г., валидна за периода
04.10.2017 г. - 03.10.2018 г. ; настъпване
на застрахователно събитие в срока на действие на договора - ПТП, претърпени неимуществени вреди от
лицето, претендиращо обезщетения, които вреди са в резултат на виновното
поведение на застрахования водач.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.“
Спорните
въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди,
което обезщетение следва да се определи по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с
наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно
чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. В т.
7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да обуславя в
някаква степен вредоносния резултат. Дали поведението на пострадалия е рисково
и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай.
По въпроса
за предпоставките, при които се прилага разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е
налице многобройна задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №17/63 г., р.№159/24.11.10 г. по
т.д.№1117/09 г. на ВКС, второ т.о., р. №58/29.04.11 г. по т.д.№623/10 г. на
ВКС, второ т.о., р. №98/24.06.13 г. по т.д.№596/12 г. на ВКС, второ т.о., р.№52/08.04.14
г. по т.д.№1498/13 г. на ВКС, второ т.о., р.№153/31.10.11 г. по т.д.№971/10 г.
на ВКС, второ т.о., р.№169/ 28.02.12 г. по т.д.№762/10 г. на ВКС, второ т.о.,
р. №206/12.03.10 г. по т.д. № 35/09 г. на ВКС, второ т.о., р. № 151/12.11.10 г.
по т.д. № 1140/11 г. на ВКС,второ т.о., р. № 16/04.02.14г. по т.д. № 1858/13 г.
на ВКС, първо т.о., р. № 92/24.07.13 г. по т.д. № 540/12 г. на ВКС, първо т.о.,
р. №144/27.12.16 г. по т.д.№1000/15 г. на ВКС,второ т.о. и др. С нея се приема,
че за да бъде намалено дължимото обезщетение поради наличие на принос на
пострадалия, следва да е пряко доказано такова негово обективно поведение, изразяващо
се както в действие, така и евентуално в бездействие, пряко създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и без
наличието на което вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като
съотношението му спрямо поведението на деликвента следва да се преценява с
оглед това кой е основният фактор за причиняването на вредоносните последици.
В
конкретния случай съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия, тъй като същият се е движел по пътното платно
в нарушение на разпоредбата на чл. 108 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно тази разпоредба „Чл. 108. (1)
Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. (2)
Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства,
по възможност най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар или банкет
или е невъзможно те да бъдат използвани…“.
В случая
пострадалият се е движел в нарушение на тази разпоредба. Ако се беше движил
правилно, вероятността да не стане жертва на ПТП е голяма. Поведението му
определено е било рисково, още повече, че той се е движил през тъмната част на
деня без светлоотразителни елементи по облеклото му или предпазна жилетка.
Съдът приема, че възражението на ответното
застрахователно дружество за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия се явява
основателно като по-долу ще изложи мотиви за степента на това
съпричиняване.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При
определяне на размера на претендираното обезщетение по справедливост съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид установените от събраните по
делото доказателства за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Без съмнение е, че никой родител не очаква да надживее
своето дете. Към момента на произшествието ищецът е бил на близо 60 години,
загиналият му син – на 36 години, което означава, че биха могли да имат доста
години занапред отношения между родител и син, които са били обичайни и
традиционни – т.е. те са изпитвали чувства на общност и принадлежност към едно
домакинство, обичали се се и са се уважавали, грижили са се един за друг.
Неочакваната смърт на Р. е била тежък удар за баща му, още повече, че няколко
години преди това е загубил и съпругата си. Ищецът, навлизайки вече в пенсионна
възраст, несъмнено е имал очаквания, че с оглед напредване на възрастта му, ще може
да разчита на своите деца, включително и на Р., още повече, че две от децата му
живеят извън неговия дом – единят син е във Франция, а дъщерята – някъде из
България. Като всеки баща, загубил неочаквано дете и то в ПТП, ищецът е бил
покрусен и все още изпитва болки и страдания от смъртта на Р. като често
посещава и се грижи за гроба му.
Съобразявайки
посоченото, съдът намира, че на ищеца следва да бъде определено обезщетение в
размер на 100 000 лева. Същото следва да бъде редуцирано с 20% с оглед
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия.
Основният факторе за настъпване на смъртта на Р. е несъмнено поведението на
виновния водач на товарния автомобил. Същият се е движел със скорост 90 км/ч,
при разрешена скорост в населеното място до 50 км/ч. Ако се е движел с
разрешената скорост, той би могъл да избегне удара или същият да бъде с
по-малък интензитет, така че травматичните увреждания на Р. да не бъдат в такъв
вид, характер и обем и да не причинят смъртта му. В същото време Р. е
допринесъл за настъпване на смъртта си, тъй като се е движел в платното за
движение на около 1.4 метра от банкета в посоката на движение на пътните
превозни средства. Ако се е движел съобразно правилата, установени в
разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП, още повече при наличие на удачен за движение
тротоар от другата страна на пътя (улицата), той щеше да избегне произшествието. В същото
време следва да се подчертае, че ЗДвП съдържа разпоредби, които ясно посочват,
че на пътя пещаходецът е уязвимо лице, поради което всички водачи на ППС следва
да имат такова поведение, което най-общо се изразява с фразата, че „следва да
пазят пешеходците“. Предвид изложеното, съдът счита, че за настъпване на
вредоносния резултат вината е основно на извършителя на деянието, поради което
приема, че обемът на съпричиняването следва да се разпредели между деецът на
непозволеното увреждане и пострадалия в съотношение 80:20.
Предвид
изложеното, съдът приема, че следва да бъде осъдено застрахователното дружество
да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди
след редуциране на същото чрез неговото намаляване с 20%.
По
претенцията за лихва за забава, считано от
19.02.2019 г., съдът приема следното:
На
основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него
към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира
задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в
рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от
предявяването й. Според чл. 496, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в
лимитирания от чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази: или 1/ в
определяне и изплащане на размера на обезщетението, или 2/ в отказ за плащане,
поради - а/ доказано основание за отказ за плащане на обезщетението; б/ липса
на пълно доказване на основанието на претенцията или на размера на вредите,
като в последния случай отказът за плащане може да бъде и частичен – само по
отношение на недоказания от общо претендирания размер на вредата. В чл. 497,
ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т.1/ или изтичането
на 3-месечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната
претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т.2/. С
оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на застрахователните претенции, с
разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ е възложено в тежест на застрахователното
дружество да изиска от увреденото лице представяне на необходимите за доказване
на претенцията доказателства, в качеството му на професионалист при
осъществяване на дейността по предоставяне на застрахователните услуги,
включваща и изплащане на дължимите застрахователни обезщетения.
В
конкретния случай ищецът е предявил своята претенция пред ответното
застрахователно дружество, поради което е била образувана преписка по заведена
щета с № 0411-500-0003-2018. На
14.11.2019 година застрахователят одобрява искането на ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева. В периода между
депозиране на искането пред застрахователя до предложенито на същия да изплати
обезщетение в размер от 80 000 лева, между двете страни е вървяла
кореспонденция, основно свързана с установяване на вината на водача на МПС чрез
присъда.
Съдът
приема, при така установените факти, че ответното застрахователно дружество не
е проявило поведение, която да може да се приеме като забава от негова страна,
доколкото за произнасянето по претенцията е следвало да се съберат необходимите
доказателства за ангажиране на неговата отговорност. Предложеното от
застрахователя обезщетение е в размер, който съдът счита за справедлив, но не е
било прието от ищеца.
Предвид
изложеното, съдът приема, че така определеното от съда обезщетение се дължи от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска в съда – 06.02.2020 година /датата на пощенското клеймо/. Претенцията за
заплащане на обезщетението, ведно с лихва за забава, считано от 19.02.2019
година се явява неоснователна.
По разноските:
Искът е
предявен за сумата от 170 000 лева. Съдът приема, че същият е основателен
в размер на 80 000 лева (47.06%)
С оглед
частичната основателност на предявените искове ищецът имат право да му бъдат
присъдени разноски съобразно уважената част на исковете. Ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
Ищецът е
представляван безплатно от адвокат като претендира ответното дружество да бъде
осъдено да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева.
Съгласно
чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.
5. (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. -
3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. – т.е. ако се приеме за база
размера на първоначално предявените претенции, то минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 4930 лева. Съдът счита, че следва да приеме за
база това минимално адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди
съобразно уважената част на иска – т.е. на адвокат М. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 2320.06 лева, за заплащането на което следва да се
осъди ответното дружество.
Разноските
на ответното дружество са за адвокатско възнаграждение в размер на 4930 лева,
350 лева за депозит за вещо лице и 5 лева държавна такса за издаване на
удостоверение, или общо разноски в размер на 5285 лева. Същите следва да се
поемат от ищеца съобразно отхвърлената част на иска – т.е. ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответното застрахователно дружество сумата от 2797.88
лева. Съдът няма как да приложи компенсация на разноските, тъй като
възнаграждението на адвокат М. се дължи нему, а не на ищеца.
Доколкото
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, дължимата държавна такса за
разглеждане на делото следва да се присъди в тежест на ответника. Последният
следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса в размер на
3200 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК121265177 с адрес на
управление:***, представлявано заедно от Александър Личев и Румен Димитров в
качеството им на изпълнителни директори, действащи чрез адвокат К.Т., САК, адрес
***, да заплати на А.Ю.И., ЕГН **********,***, действащ чрез адвокат А.М., САК,
адрес ***, сумата от 80 000
/осемдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени му от смъртта на сина му Р. А. Ю. ЕГН ********** ***, загинал в ПТП на
03.10.2018 година, за което е признат за виновен водач на товарен автомобил
„Рено Магнум” с рег. № ВТ 0460 КМ с прикачено ремарке с рег. № ВТ 1253 ЕЕ,
застрахован в „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ведно със законната лихва, считано
от датата на предяявяване на иска – 06.02.2020 година до окончателно изплащане
на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
като отхвърля така предявения иск до пълния му предявен размер от 170 000
/сто и седемдесет хиляди/ лева, както и претенцията за дължима лихва, считано
от 19.02.2019 година, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Ю.И., ЕГН **********,***, действащ чрез адвокат А.М.,
САК, адрес ***, да заплати на „ЗАД
ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК121265177 с адрес на управление:***, представлявано
заедно от Александър Личев и Румен Димитров в качеството им на изпълнителни
директори, действащи чрез адвокат К.Т., САК, адрес ***, сумата от 2 797.88
/две хиляди седестотин деветдесет
и седем лева и 88 стотинки/ лева/ лева, представляваща направени по делото
разноски съобразно отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Осъжда „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК121265177 с адрес на управление:***,
представлявано заедно от Александър Личев и Румен Димитров в качеството им на
изпълнителни директори, действащи чрез адвокат К.Т., САК, адрес ***, да заплати на адвокат А.М., САК, адрес: ***, в
качеството му на процесуален представител на А.Ю.И., ЕГН **********,*** – ищец
по т. дело № 22/2020 година по описа на Търговищкия окръжен съд, адвокатско
възнаграждение в размер на 2 320.06 /две
хиляди триста и двадесет лева и 06 стотинки/ лева, на основание чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част на
исковете.
Осъжда „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК121265177 с адрес
на управление:***, представлявано заедно от Александър Личев и Румен Димитров в
качеството им на изпълнителни директори, действащи чрез адвокат К.Т., САК,
адрес ***, да заплати по сметка на
Окръжен съд – Търговище в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 3200 /три хиляди и двеста/ лева дължима държавна такса в производството съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: