РЕШЕНИЕ
№ 3495
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330106317 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от Г. Н. Н. против „А 1“ ЕАД кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че
ищецът не дължи сумата от общо 462, 01 лв., от които: 281, 42 лв. – главница, 180, 59 лв. –
лихва за забава за периода 10.09.2012 г. – 03.05.2022 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ и 65 лв. – присъдени разноски, по изпълнителен лист, издаден на ***** г.,
издаден в полза на „Мобилтел“ ЕАД против Г. Н. Н. по ч.гр.д. № ******* г. по описа на РС
– П., за принудителното събиране на което е образувано изпълнително дело № ****** г. по
описа на *** Д. М. с рег. № **** и район на действие Окръжен съд – П., поради погасяване
на вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист от
***** г. по ч.гр.д. № ****** г. по описа на РС – П. за сумата от 281, 42 лв., представляващи
незаплатени суми за ползвани далекосъобщителни услуги по договор от ***** г., ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2012 г. до окончателното изпълнение на задължението,
както и разноските по ч.гр.д. в размер на 65 лв. Твърди се, че при **** Д. М. било
образувано изпълнително дело № ****** г., като единственото изпълнително действие,
извършвано по него, било изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение с изх. №
****** г. Твърди се, че от изпращане на поканата за доброволно изпълнение до образуване
на настоящото производство действия по принудително изпълнение не били извършвани,
поради което и вземанията, предмет на изпълнителния лист, били погасени по давност,
изтекла на ***** г.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който признава факта на
1
изтеклата погасителна давност по отношение на вземането си, но счита, че същото е
дължимо, като в този смисъл оспорва иска. Сочи, че искът бил неоснователен доколкото,
макар вземането да е погасено по давност, то продължавало да съществува като „естествено
вземане“, а влязлото в сила решение, с което такъв иска се уважава, би отрекло със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземането.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК.
От приложеното по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът Г. Н. е
осъдена да заплати на „Мобилтел“ ЕАД /сегашно наименование „А 1“ ЕАД/ сумата от 281,
42 лв., представляваща неплатени суми за предоставени делекосъобщителни услуги, ведно
със законната лихва, считано от 10.09.2012 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист
от ****** г. За принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист е
било образувано изп. дело № ***** г. по описа на **** Д. М.
С оглед заявеното от ответника признание на факта на изтеклата погасителна
давност по отношение на процесното вземане съдът на основание чл. 146, ал. 11,т. 4 ГПК е
обявил за безспорен този факт.
Искът по чл. 439 ГПК дава възможност на ищеца да оспори вземането, предмет на
изпълнението, като се позове на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такива факти биха могли
да бъдат различните способи за погасяване дълга /опрощаване, новация и др./, включително
погасителната давност. Тоест изтичането на погасителната давност е едно от основанията на
този иск. Доводите на ответника за неоснователност на иска не се споделят. Възражението
за изтекла погасителна давност е правоизключващо и съдът дължи произнасяне по него.
Когато давността е изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, то този факт е основание за предявяване на нов
иск. Такава е и процесната хипотеза. Ако бъдат споделени доводите на ответника, би се
стигнало до противен на закона извод за недопустимост, с оглед изначалната им
неоснователност, на всички искове с права квалификация чл. 439 ГПК, базирани на изтекла
погасителна давност.
С изтичането на погасителната давност вземането продължава да съществува като
естествено вземане, което дори да бъде изпълнено доброволно от длъжника, то той не
придобива право на иск за неоснователно обогатяване. Изложеното по-горе се отнася
включително и до хипотезата, при която длъжник изпълнява отречено със сила на пресъдено
нещо като погасено по давност вземане. Когато съдът уважи иск по чл. 439 ГПК, то със сила
на пресъдено нещо приема, че ищецът не дължи изпълнение по едно вземане, което е
погасено по давност и по този начин се препятства възможността кредиторът да изпълнява
принудително.
Давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на
бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се
приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително
реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК
съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК.
2
Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното
събиране на вземането.
Въз основа на всичко изложено, както и базирайки се на признатия факт на
изтеклата погасителна давност, касаеща процесното вземане, съдът намира така предявените
искове за основателни.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния
разноски в исковото производство в размер на сумата общо 500, 80 лв., от които 50, 80 лв. за
заплатена държавна такса и 450 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Не се споделят
доводите на ответника за това, че не е станал повод за завеждане на делото, тъй като
правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес.
гр. П. против „А 1“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Кукуш“ № 1, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК, че Г. Н. Н. не дължи на „А 1“ ЕАД сумата от общо 462, 01 лв., от
които: 281, 42 лв. – главница, 180, 59 лв. – лихва за забава за периода 10.09.2012 г. –
03.05.2022 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ и 65 лв. – присъдени разноски,
по изпълнителен лист, издаден на ******* г., издаден в полза на „Мобилтел“ ЕАД против Г.
Н. Н. по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС – П., за принудителното събиране на което е
образувано изпълнително дело № ***** г. по описа на *** Д. М. с рег. № **** и район на
действие Окръжен съд – П., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А 1“ ЕАД да заплати на Г. Н. Н. сумата от
500, 80 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по
гр.д. № 6317/2022 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3