Р Е Ш Е Н И Е № 32
Гр. Разград, 23 март 2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от съдията дело № 31 по
описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във вр. чл.40 от Закона
за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, гр.Разград
против Решение №ЗДОИ-03/15.01.2021г. на
Кмета на Община Разград, в частта, с
която е отказал да предостави достъп
до поискана от него информация за общинските съветници
К. М. (заместник-председател на ОбС Разград) и С. Д.
(председател на ОбС Разград), само за периода от мес. септември 2020г. до настоящия момент.
В жалбата и по същество се излагат
доводи, че решението в оспорената част е незаконосъобразно, като издадено в
противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Твърди се, че
исканата информация е обществена по своя характер и въз основа на нея жалбоподателят
ще придобие представа за начина, по който се разходват средства от общинския
бюджет и е налице надделяващ обществен интерес, поради което не са налице
пречки да се предостави, независимо от заявеното становище на третите лица
съгласно чл.37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Наред с това сочи, че му е предоставена
информация по реда на ЗДОИ за получените
възнаграждения от С. Д., но за период до месец септември 2020г., поради
което не е налице основанието по чл. 37, ал. 1, т.3 от ЗДОИ да се предостави
исканата информация след този период. С
оглед на това моли съда да отмени постановения отказ, ведно с произтичащите от
това законни последици.
Ответникът по жалбата е депозирал
писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда
да я отхвърли.
Заинтересованото лице С. Д. е
депозирал писмено становище, с което заявява, че жалбата е неоснователна и
недоказана. Твърди, че исканата от жалбоподателя информация вече му е била
предоставена и не са изтекли шест месеца, поради което правилно на основание
чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ му е отказан
повторен достъп до нея.
Заинтересованото лице К. М. не се
явява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законосустановения срок срещу акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по
следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор по фактите. Същите сочат, че административното
производство е започнало със Заявление вх. №61-00-377/18.12.2020г., подадено от
Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, гр.Разград до Кмета на Община
Разград. С него е поискан достъп до информация, отнасяща се за получени суми от
общинските съветници на ОбС Разград от началото на
мандата през месец ноември 2019г. до датата на подаване на заявлението, както
следва: 1. Изплатени работни дни общо - брой; 2. Начислена сума за
възнаграждения - общо и по месеци; 3. Цялата налична информация за брой, цел и
продължителност на служебните пътувания, размера на командировъчните разходи в
страната и чужбина- независимо кой е отправил поканата и заплаща разходите; 4.
Изплатената сума по т.3. Посочена е и предпочитаната форма за предоставяне на
достъпа.
Сезираният административен орган е установил, че исканата информация засяга
трети лица и своевременно е уведомил общинските съветници за това, като им е
предоставил срок да заявят своето съгласие. В указания срок е постъпило
съгласие от 13 общински съветници, други (сред които и заинтересованото лице К.
М.) са изразили несъгласие, а някои (сред които и заинтересованото лице С. Д.)
не са изразили становище. При тези данни с процесното
решение №ЗДОИ-03/15.01.2021г. е предоставен частичен достъп до исканата информация
за изплатените работни дни и начислени възнаграждения само досежно общинските
съветници, заявили своето съгласие за това, както и информация за броя, целта и
продължителността на служебните пътувания и размер на изплатените командировъчни
разходи. В останалата част е постановен отказ. В мотивите на решението е прието,
че не може да се предостави исканата информация поради липса на съгласие на
засегнатите трети лица. Наред с това е посочено, че информацията по отношение
на С. Д. (председател на ОбС Разград), вече е
предоставена и е налице основанието на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Към
преписката е приложено Заявление за достъп до обществена информация с
вх.№373/21.08.2020г., подадено от жалбоподателя и постановеното по него Решение
№ЗДОИ-24/15.09.2020г.на Кмета на Община Разград, с което му е предоставен
достъп до информацията за получените възнаграждения от председателя на ОбС Разград от началото на мандата до месец септември.
Постановеното Решение №ЗДОИ-03/15.01.2021г. на Кмета на Община Разград, но само
в частта, с която е отказал да
предостави достъп до поискана от него информация за общинските съветници К. М. (заместник-председател на ОбС Разград) и С. Д. (председател на ОбС
Разград) за периода след мес. септември 2020г. е
предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че оспореното решение е валиден административен акт, като
издаден в надлежна писмена форма от компетентен орган. Това решение обаче е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми и
в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел.
Правото да се търси и получава информация е сред основните права на
гражданите, регламентирано в чл. 41 от Конституцията на Република България, и обхваща задължението на органите да осигуряват
достъп до общественозначима информация, доколкото тя
не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация,
са уредени в ЗДОИ. Както в Конституцията, така и в посочения закон правото на
информация е въздигнато като принцип, а ограничението му е изключение от този
принцип, като то е възможно и допустимо, само при изрична законова регламентация и въз основа
на изчерпателно изброени хипотези и основания.
Съгласно дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Тя бива официална обществена информация, когато се съдържа в актовете на държавните органи и на
органите на местното самоуправление, издадени при осъществяване на техните правомощия
(чл. 10 от ЗДОИ) и служебна обществена информация, когато е събрана, създадена
или съхранявана във връзка с официалната информация, както и по повод дейността
на органите и на техните администрации
(чл. 11 от ЗДОИ). В казуса поисканата информация е служебна обществена информация,
както е прието и от административния орган и достъпът до нея е свободен ( по арг. на чл.13, ал.1 от ЗДОИ), доколкото не са налице
ограниченията по чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Следователно достъп до исканата
информация може да се откаже само при наличието на хипотезите, изрично и
изчерпателно уредени с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ
достъп до обществена информация може да се откаже, когато тя засяга интересите
на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена
информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Анализът на тази
норма сочи, че за да е налице хипотезата, при която може да се приложи следва
да са осъществени три юридически факта- информацията засяга интересите на трето
лице, то е изразило изричен отказ и тази информация не е с надделяващ обществен
интерес. Следователно в случаите, когато е налице надделяващ обществен интерес,
наличието на двете кумулативни предпоставки (засягане на интересите на третото лице
и изразеното несъгласие от него) губят своето прекратяващо правото на достъп до
обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави
същата. С тази норма е регламентирано ограничение на конституционно
установеното право да се търси и получава информация, поради което следва да се
тълкува и прилага стриктно, а не разширително. Преценката на органа налице ли е
или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на
хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и той е длъжен да изложи конкретни
мотиви за това. В оспореното решение липсват мотиви в тази насока, поради което
не са изпълнени изискванията на чл. 38 от ЗДОИ
и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Излагането на мотиви е от съществено
значение, тъй като само по този начин както адресатът на акта, така и съдът при
провеждане на съдебен контрол, могат да разберат каква е действителната воля на
административния орган, кои са конкретните факти и съответстващите им правни
норми, въз основа на които той е счел, че следва да упражни предоставените му
властнически правомощия. От една страна те очертават предмета на доказване в
хода на съдебното производство, а от друга страна те определят и рамката на
съдебния контрол. Правомощието на съда се свежда до проверка за
законосъобразността на акта, т.е. да прецени правилно ли е приложен законът по
отношение на фактите, възприети и посочени от административния орган и
обосновали крайния му извод. Недопустимо е да се преценява законосъобразността
на един административен акт от гледище на други фактически и правни основания
по издаването му, различни от тези, които е посочил административният орган.
Недопустимо е и едва в съдебното решение да се излагат съображения, с които се конкретизират,
изясняват или допълват неговите мотиви.
На следващо място съдът намира, че решението е постановено и в противоречие
с материалния закон и преследваната от него цел. Според легалното определение
на § 1, т. 6 от ДР ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице,
когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба
с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. Законодателят
е приел, че информацията за доходите, получавани от лица, заемащи висши
публични длъжности е свързана с превенция на корупцията, прозрачност и
отчетност при упражняване на тяхната дейност и в специалния Закон за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(ЗПКОНПИ) е регламентирал задължението да подават декларации за своето имотно и
финансово състояние, в това число и за получените доходи. Тези декларации са
публични и достъпът до тях е неограничен. Общинските съветници са лица, заемащи
висши държавни длъжности по смисъла на чл. 6, ал. 1 , т. 32 от ЗПКОНПИ, поради
което исканата информация не се ползва с предвидената обща защита на личните
данни. В този смисъл са и мотивите на Решение № 4 от 26.03.2012 г. по конституционно
дело № 14/ 2012 г. на Конституционния съд, в което е прието, че защитата на
лични данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в
сравнение със защитата, от която се ползват останалите граждани.
На следващо място съдът приема, че не са били налице предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Към преписката е
приложено Заявление за достъп до обществена информация с вх.№373/21.08.2020г.,
подадено от жалбоподателя и постановеното по него Решение
№ЗДОИ-24/15.09.2020г.на Кмета на Община Разград, с което му е предоставен
достъп до информацията за получените възнаграждения от председателя на ОбС Разград от началото на мандата до месец септември 2020
г. Следователно заявителят не е получил исканата информация за получените
възнаграждения в периода след месец септември 2020 г. и не са били налице
пречки да му се предостави достъп до нея.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира
оспорения отказ за незаконосъобразен, като постановен при допуснати процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Той
следва да се отмени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката се
върне на административния орган за произнасяне по компетентност съобразно
дадените от съда указания.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на
ответната страна следва да се присъдят направените деловодни разноски от
жалбоподателя в размер на 510 лв., които са своевременно предявени и доказани
по размер. Претендираното адвокатско възнаграждение е
в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно на фактическата и
правна сложност на делото и няма основания да бъде присъдено в по-малък размер.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №ЗДОИ-03/15.01.2021г. на Кмета на Община Разград, в
частта, с която е отказал да предостави достъп до поискана от него
информация за общинските съветници К. М.
(заместник-председател на ОбС Разград) и С. Д.
(председател на ОбС Разград), само за периода след
месец септември 2020 г.
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от административния орган в срока по чл.
28, ал. 1 от ЗДОИ при спазване на
указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Разград да заплати на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“
– Разград сумата от 510 лева (петстотин и десет).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ : /п/