№ 2181
гр. Пазарджик, 19.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220101759 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът Т. Л. И. не се явява, редовно призован и не се представлява.
Съдът докладва постъпилото писмено становище от адв. М. М. от АК –
Пловдив, в качеството му на пълномощник на ищеца Т. И., с вх. №
24722/08.10.2024 г., с което заявява, че в случай, че е служебно ангажиран или
възпрепятстван да се яви в съдебното заседание, насрочено за 19.11.2024 г.
моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа изцяло
депозираната исковата молба и приложените с нея доказателства. Моли съдът
да приеме Списък с разноските по чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и
съдействие. Оспорва представения отговор. Моли да се даде ход на делото по
същество. Искането към съда е да постанови решение, с което да уважи
предявените от ищеца искови претенции, като основателни и доказани и да
отхвърли насрещните такива Претендира направените в настоящото
производство разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за юрисконсулт. Наред с изложените в
исковата молба основания, в писменото си становище е изразил и
допълнителни подробни аргументи в подкрепа на исковите твърдения. Към
писменото становище са приложен Списък с разноските по чл.80 от ГПК. Не е
приложен Договор за правна защита и съдействие.
Не се явява представител за ответното дружество „НЕТКРЕДИТ“ ООД,
редовно призовано.
Съдът докладва постъпилата молба от ответното дружество, чрез
пълномощник мл. юрк. Давидия Давидова, с вх. № 25036/10.10.2024 г., с която
сочи, че поради служебна ангажираност „Неткредит“ ООД няма да има
възможност да осигури процесуален представител, който да вземе участие в
насроченото за 19.11.2024 г. открито съдебно заседание по настоящото дело,
като дружеството моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В
1
случай, че насрещната страна се яви или бъде надлежно представлявана в нас‐
роченото открито съдебно заседание и представи нови доказателства по
делото или направи нови доказателствени искания, на основание чл. 144 ГПК,
„Неткредит“ ООД моли да бъде определен допълнителен срок за запознаване
и изразяване на становище, преди постановяването на съдебното решение.
Поддържа отговора на исковата молба и предявения насрещен иск в
производството. При положение, че бъде сложен край на съдебното дирене и
се даде ход по същество, „Неткредит“ ООД моли за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на направените разноски в полза на дружеството, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК. Към молбата е приложен списък по чл. 80
ГПК.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като страните са редовно призовани. Затова и на основание чл. 142, ал. 1 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е главен иск - за прогласяване нищожността на процесния
договор за потребителски кредит от 14.02.2024 г. и при условията на
евентуалност - иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6 от същия
договор. Предявени са и насрещни осъдителни искове.
В подадената искова молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за
потребителски кредит № 202402141103280070 от 14.02.2024г. сключен със
„Неткредит” ООД. Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се
задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 800.00
лева, а Кредитополучателят - ищецът се задължава да върне сумата от 2088
лева, съгласно условията на договора.
Твърди се, че съгласно Договор за потребителски кредит №
202402141103280070 ГПР по кредита е в размер на 48.29 %, а ГЛП в размер
също на 40,06% , при срок на кредита от 12 вноски.
Твърди се, че в чл.6 от договора е предвидено, че ако ищецът не
предостави достави гаранция по чл.4 ал. 3 от Договорът, то той дължи
неустойка в размер на 1104 лева.
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 1104
лева, видно от чл.6 от Договор за потребителски кредит №
202402141103280070.
Счита се, че Договор за потребителски кредит № 202402141103280070 е
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19
ал.4 от ЗПК.
При условията на евентуалност, се счита, че клаузата на чл.6 от Договор
за потребителски кредит № 202402141103280070 предвиждаща заплащането
2
на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Твърди се, че сключеният Договор за потребителски кредит №
202402141103280070 е недействителен на специалните основания по чл.22 от
ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит е
посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било
условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният
процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението
е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план
има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната
неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за
недействителност на Договор за кредит
Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл. 11
ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Твърди се, че годишният процент на разходите следва да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за
кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР,
освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Не става
ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва
3
в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства
липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни,
при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на
неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че
разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за кредит
поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Твърди се, че наред с това Договора за кредит е нищожен и поради
неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния
размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се
претендира за неустойка в размер на 1104 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В
договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението
за неустойка към ГПР и ГЛП. то действителните такива биха нараснали
двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.
С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е
част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/
, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата за
неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
4
кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките
за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС№426/2014г.
Сочи се, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи
за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Сочи се, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния
Договор за потребителски кредит № 202402141103280070 относно
определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като
изрично изискване в чл.Н, ал.1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е
приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе
клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за
определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за кредит следва да се
прогласи за недействителен.
При условията на евентуалност, се счита че клаузата на чл.6 от Договор
за потребителски кредит № 202402141103280070 предвиждаща заплащането
на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при
5
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Сочи се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З
то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д_№5093/2007г., определение №877
по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2
и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във
всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Сочи се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
Твърди се, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6 от Договор за
кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по
смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в
размер на 1104 лева е в размер на над 100% от сумата на отпуснатия кредит в
размер на 800.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В
настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка,
изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Твърди се, че именно и въз основа на това, така уговорената клауза в
чл.6 от Договор за кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Сочи се, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е
необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
6
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект,
клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит според които се дължи
неустойка в размер на 1104 лева при неосигуряване на обезпечения, се намира
в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По
посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Сочи се, че с процесната клауза на чл.6 от Договор за потребителски
кредит в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от
извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да
доводът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и
решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г.
Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от
25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г.,
на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г.
Искането към съда е да обяви Договор за потребителски кредит №
202402141103280070 сключен със „Неткредит“ ООД, за нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.П и чл.19 ал.4 от ЗПК
В условията на евентуалност, се моли съдът да обяви за нищожна
клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № 202402141103280070
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1104 лева, на основание
чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
7
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба, с който ответникът изразява становище за нередовност на
депозираната искова молба, а разгледана по същество, същата се явявала и
неоснователна, като са изложени аргументи в тази насока.
Твърди се, че исковата молба се явява допустима за разглеждане, но
същата е нередовна, доколкото не са посочени електронен адрес за връчване
при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения
електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите
представители или пълномощници, банкова сметка или друг начин за
плащане. Предвид това дружеството моли исковата молба да бъде
обездвижена и на ищеца да бъдат дадени указания по чл. 129, ал. 2 ГПК.
В случай че констатираните нередовности на исковата молба бъдат
отстранени, същата се явява допустима за разглеждане.
На основание чл. 175 ГПК ответното дружество признава следните
факти: Сключването на договор за кредит № 202402141103280070 между
страните по делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен
заем в размер на 800.00 лева при договорен ГПР в размер на 48.29 % и
годишен лихвен процент в размер на 40.06 %.
Доколкото посочените факти не са спорни между страните, ответникът
моли същите да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
с доклада на съда по делото.
Оспорва се твърдението на ищеца, че клаузата за неустойка по чл. 6 от
договора за потребителски кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави и неспазване изискванията на чл. 143,
ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП;
Оспорва се твърдението на ищеца, че недействителност на договора за
потребителски кредит № 202402141103280070 от 14.02.2024 г. на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и нарушаване разпоредбите на чл.
19, ал. 4 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10.
Не се възразява срещу приобщаването към доказателствения материал
по делото на представените като приложение към исковата молба писмени
доказателства, като се заявява, че ответното дружество ще се ползва от тях.
Твърди се, че процесният договор за кредит отговаря на императивните
изисквания на ЗПК.
Сочи се, че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Посоченият в договора ГПР е уговорен в допустимите параметри по
чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава определения размер. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК лихвите са част от компонентите, формиращи ГПР.
Сочи се, че след като в самия закон е предвиден максимален размер на
ГПР, който не следва да надвишава пет пъти законната лихва, посоченият в
8
договора фиксиран годишен лихвен процент по заема е в рамките на
допустимия от закона размер, като част от ГПР по заема. Уговорените в
договора размери на ГПР и на лихвения процент не са нищожни.
Твърди се, че неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора не е елемент от ГПР
по кредита и от същественото съдържание на договора (т.е. и без нея
договорът би бил сключен, за разликата от уговорката за лихва, която е
неотменна част от същественото му съдържание), понеже представлява разход
при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК
Сочи се, че на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват
разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит - законът е пределно ясен и
непротиворечив. В случай че е налице съмнение в основателността на това
твърдение, следва да се обърне внимание, че в Директива 2008/48, която се
транспонира в българския правен ред посредством ЗПК, изрично е посочено,
че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се
определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на
сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му
според договора за кредит...” (чл. 19, пар. 2 Директива 2008/48 ЕО).
Сочи се, че с договорената неустойка кредитополучателят бива
мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия
срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на
неустойката. Следва да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка
кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави
обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната
сума е получена от потребителя. Изложеното разбиране се подкрепя както от
правната доктрина, така и от съдебната практика - в Решение № 115 от
01.04.2016 г. по възз. т. д. № 72/2016 г. на Апелативен съд - Пловдив е прието,
че с уговаряне на неустойката се цели да се упражни натиск върху длъжника
да изпълнява в срок задълженията си под страх от плащане на нещо повече от
реално дължимото. По този начин обезпечителната функция на неустойката
произтича от стимулиращия ефект за длъжника, който, за да не претърпи
неблагоприятните последици от плащането на неустойка, ще положи
максимални усилия да изпълни точно задължението.
Твърди се, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 - ЗПК, според
които договорът за кредит следва да съдържа годишен процент на разходите
по кредита и общата сума, която се дължи от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Твърденията на ищцовата
страна, че процесният договор не отговаря на посочените по - горе
изисквания, „Неткредит“ ООД счита за неоснователни. Информация за
размера на ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от договора, а общата сума, която се
дължи от потребителя - в чл. 11, ал. 5 на договора. Следва да се вземе предвид,
че ГПР се изчислява при базово допускане, че договорът за кредит ще остане в
сила за уговорения срок.
9
На основание чл. 211 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД ответното
дружество, чрез пълномощника си, предявява насрещен иск срещу Т. Л. И.,
ЕГН **********, с адрес в с. Огняново, общ. Пазарджик, ул. „Александър
Стамболийски“ № 11 чрез процесуалния представител адв. М. М., със съдебен
адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, като моля същият
да бъде осъден да заплати на „Неткредит“ ООД следните дължими суми по
договор за кредит № 202402141103280070:
232.51 лева - падежирала главница, дължима за периода от 15.03.2024 г.
до 15.06.2024 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху
сумата в размер на 232.51 лева за периода от депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на вземането;
85.49 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от
15.03.2024 г. г. до 15.06.2024 г.;
567.49 лева - предсрочно изискуема главница, дължима за периода от
15.07.2024 г. до 15.02.2025 г. ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД,
начислено върху сумата в размер на 567.49 лева за периода от връчване на
исковата молба на ответника до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че на 14.02.2024 г. между „Неткредит“ ООД, ЕИК *********
(като кредитор) и Т. Л. И. (като кредитополучател) е сключен договор за
кредит № 202402141103280070. В изпълнение на задължението си по чл. 1, ал.
1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер
на 800.00 лева по банков път.
Твърди се, че съгласно чл. 3 от договор за кредит Т. Л. И. се е задължил
да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 12
броя анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 82.00 лева, обхващащи
периода от 15.03.2024 г. до 15.02.2025 година.
Твърди се, че единственото плащане за погасяване на задължението,
което е направено от страна на Т. И. по договора за кредит е сторено на
29.03.2024 г. и същото е в размер на 10 лева.
Твърди се, че с оглед неизпълнението на Т. И. на задълженията по
договора за кредит, вследствие на което към настоящия момент са непогасени
4 месечни вноски, поради което за кредитора възниква правото по чл. 8 от
договора за кредит да обяви задължението за предсрочно изискуемо, като с
настоящия насрещен иск се прави нарочно изявление на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът да бъде
уведомен с връчване на препис от исковата молба.
Искането към съда е да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и уважи изцяло предявения по реда на чл. 211 ГПК насрещен
иск, като осъди Т. Л. И. да заплати на дружеството следните дължими суми по
договор за кредит № 202402141103280070:
232.51 лева - падежирала главница, дължима за периода от 15.03.2024 г.
до 15.06.2024 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху
10
сумата в размер на 232.51 лева за периода от депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на вземането;
85.49 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от
15.03.2024 г. г. до 15.06.2024 г.;
567.49 лева - предсрочно изискуема главница в размер на лева, дължима
за периода от 15.07.2024 г. до 15.02.2025 г. ведно с обезщетение за забава по
чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 567.49 лева за периода от
връчване на исковата молба на ответника до окончателното изплащане на
вземането.
Претендира се присъждане на сторените от дружеството разноски,
включително 360.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Посочена е банкова сметка, по която може да бъде преведена
присъдената сума.
В случай че „Неткредит“ ООД не осигури процесуален представител,
който да вземе участие в първото открито заседание по делото, се моли делото
да бъде разгледано в отсъствие на ответника, като от името на същия се
заявява, че се поддържа отговора на исковата молба и дружеството ще се
ползва от всички приложени доказателства.
В случай, че е налице хипотезата на чл. 238, ал. 2 ГПК, се моли съдът да
прекрати делото по предявения срещу „Неткредит“ ООД иск.
На основание чл. 38, ал. 2, т. 3 ГПК заявява, че ответникът желае да му
бъдат връчвани съобщения и съдебни книжа чрез профила на дружеството в
Системата за сигурно електронно връчване на Министерството на
електронното управление.
Прави се възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и се моли
същото да бъде определено по справедливост, като се има предвид, че съдът
не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и
фактическа сложност на делото.
Към отговора на исковата молба е приложено платежно нареждане и
пълномощно.
С Определение № 2235/25.07.2024 г. съдът на основание чл. 211 от ГПК
е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от
ответника против ищеца насрещен иск.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор на
предявения насрещен иск от ответника по него и ищец по първоначалния иск,
с който е взето становище, че насрещната исковата молба е редовна и
допустима, но е изцяло неоснователна и недоказана.
Твърди се, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на
действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК
11
Твърди се, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на
чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.
Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11, ал.1, т 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за
потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен. В тази насока
е и Решение на СЕС, девети състав, от 21 март 2024 г., по дело C-714/22, което
е задължително за съдилища в страната, съгласно което:
В ГПР, следва да бъдат включени разходи по кредит, които ще се
понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за нищожен, което води
до връщане само на главница.
Сочи се, че съгласно Решение от 20.09.2017 г. по дело C-448/17 EOS KSI
Slovensko и цитираната съдебна практика; т 30 - 31 от Решение от 19.12.2019 г.
по дело C-290/19 Home credit Slovakia, т 48 - 52 от Решение от 16.07.2020 г. по
дело C-686/19 SIA “Soho group” и други, същият системно приема, че
посочването на правилен размер на ГПР има важно значение за това
потребителят да може да направи информиран избор за това кой кредит да
избере между няколко оферти и да прецени какво оскъпяване ще поеме, ако
получи сумата по договора за кредит. Поради това и с оглед на важното
значение, което ГПР има в това отношение (посочен е в съдебната практика - т
65 от Решение по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko като съществен елемент за
информиране на потребителя), то неправилното посочване на ГПР в договора
поради невключване на част от задълженията по него следва да има
последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до
последиците, които има липсата на посочване на ГПР съгласно националното
право - по българския закон това са нищожност и връщане само на главницата
по кредита съгласно чл. 22 - 23 ЗПКр
Сочи се, че в тази насока е практиката на съдилищата в страната:
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991 / 2020 г. на Възз. II-е
състав на Софийски градски съд, Решение № 764 от 06.06.2022 г. по в. гр. д. №
1004 / 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 151/29.03.2024г. по
в.гр.д. №62/2024г. по описа на Окръжен съд Враца, Решение № 159 от
27.03.2024 г. по в. гр. д. № 48/ 2024 г. на Окръжен съд - Благоевград, Решение
№ 171 от 23.05.2022 г. по в. гр. д. № 224 / 2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик,
Решение № 28 от 14.05.2021 г. по в. гр. д. № 76 / 2021 г. на Окръжен съд - Русе,
Решение № 243 от 19.07.2022 г. по в. гр. д. № 301 / 2022 г. на Окръжен съд -
Хасково и много други.
В случай че съдът уважи насрещните искови претенции, се моли
разноските по делото да останат в тежест на ответната страна, в тази насока и
12
Определение № 3050 от 22.12.2023г. по в.ч.гр.д.№ 3141/2023г. на ОС Пловдив,
14 състав „Аналогично, при предявен от потребител иск за нищожност на
клауза по сключен от него договор и основателност на този иск, следва да се
счита за недопустимо възлагането в негова тежест на разноски по частично
уважен иск на кредитора за връщане на суми по договора. Ето защо, частната
жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Моли се сумата от 10 лева, платена от ответника по насрещния иск по
процесния договор за кредит, да се прихване към дължимата се главница по
кредита.
Искането към съда е да отхвърли претендираните от „Нет Кредит“ ООД
искови претенции, като неоснователни и недоказани.
Моли се съдът да осъди и насрещния ищец „Нет кредит“ ООД да
заплати и разноските в настоящото производство.
С Определение № 2634/13.09.2024 г. съдът е приел представените от
страните и приложени съответно към исковата молба на ищеца и към
писмения отговор на ответника писмени доказателства. Указал им е
разпределението на доказателствената тежест в производството, а именно по
реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
По възражението на ответника за нередовност на исковата молба, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за оставяне на
исковата молба без движение, тъй като счита, че не са налице сочените от
ответника в писмения отговор нередовности на исковата молба.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и приложени съответно към
исковата молба на ищеца и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства.
ПРИЕМА Списък на разноските на ищеца по чл. 80 от ГПК, приложен
към писменото становище от 08.10.2024 г., както и Списък на разноските на
ответното дружество, приложен към молбата с входящ номер от 10.10.2024 г.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и при липсата
на други доказателствени искания от страните, съдът счита делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
13
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:51 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14