Решение по дело №69202/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2921
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20211110169202
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2921
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.А
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110169202 по описа за 2021 година
иск с пр.осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ:
Ищецът – Т. М. Д. твърди, че л.а., застрахован при ответника, на 20.06.2019г. бил паркиран
на ул. „Д. В.“ №**, където бил увреден при ПТП при паркирано състояние, моли да се осъди
ответникът да му заплати следните суми:
- сумата от 1 892,20 лева, неизплатено обезщетение по щета № 44012131918939/20.06.2019г.
Претендира още законната лихва и разноски.
Ответникът – Фирма, оспорва иска:
- не била изложена фактическа обстановка;
- съответно се оспорва и дължимостта на каквато и да е сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
На 04.07.2019г. е уведомено МВР СДВР (Удостоверение от същата дата – л. 33).
Ищецът е уведомил и ответника за щетата, като в резултат е получил отказ,
мотивиран със съмнение относно механизма на увредата, а и липса на договорена хипотеза
на риск (Писмо 01.07.2019г., изпратено от ответника до ищеца).
Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Хр., чието показания се кредитират
1
от съда. От тях се установява, че: бил приятел на Т.Д.. На 20.07(месецът е сгрешен, което е
и нормално предвид изминалото време, но очевидно става въпрос за този инцидент).2019г.
двамата отишли на купон в гр. С., ж.к. Л., пл. „Ж.“. Било привечер - към 19-20ч. паркирали
(име се предвид „****“-та) на ул. „Д. В.“ , тъй като било трудно с паркирането на пл. „Ж.“.
Станало късно, а двамата имали работа на следващия ден, поради което свидетелят си
тръгнал. На следващия ден имали среща при колата, тъй като ищецът останал да преспи.
00
Сутринта в 9,ч. видели (г-на Хр. дори бил първи на мястото), че тя била със чупени
фарове, предна броня спукана, преден десен калник имал охлузвания. Щетите по колата
били в предната част – преден ляв фар имало дупка във фара, а на другия имало охлузвания,
бронята била спукана, десният калник бил изкривен и надран. Десният бил надраскан и
частите му бяха изпаднали, все едно е удрян, а в левия фар имало дупка.
Колата била паркирана правилно и имало място – не било запушено движението.
Имало пряка като вход за ВИАС и имало място да влезе и да излезе кола. Обсъдили и
предположили, че е удар от друга кола.
По време на събирането нямали пряк визуален контакт с л.а. Когато на сутринта го
намерили, бил паркиран в същата позиция.
В първото о.с.з. е поискано да се събере гласно доказателство – разпит на свидетеля,
който бе разпитан във второто такова – към този момент не е настипъли процесуална
преклузия (Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; Решение №
700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).

Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- на 20.06.2019г. в гр. С. е настъпило ПТП с участието на л.а. марка „****“, модел
„***”, рег. № *****. За събитието е съставено Уведомление за щета (лист №10 от делото) от
20.06.2019г.
Обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието, са отразени в
Уведомлението за щета и описани в исковата молба, са следните: на 20.06.2019г., около
00
09,ч., л.а. е паркиран на ул. „Д. В.“ № **, където е намерен с увреждания по предната част.
Видимите щети са:
- фар ляв;
- фар десен;
- броня предна;
- калник преден десен; и
- калник преден ляв.
От представения снимков материал е видно, че:
- увреждането на фар ляв се изразява в счупване на външната част на детайла
2
- увреждането на фар десен се изразява в надиране на външната част на фара и
счупени елементи във вътрешността на фара;
- увреждането по броня предна се изразява в спукване на бронята в дясната и част; и
- увреждането по калник преден десен се изразява в нарушаване на целостта на боята.
От направения анализ на уврежданията може да се направи извод, че същите могат
да настъпят в паркирано състояние на автомобила, но не и от едно и също събитие
(съприкосновение). Няма как да се получат едновременно уврежданията по двата фара, без
да настъпят значителни щети в средната част на предната броня и/или предния капак, тъй
като двата фара се намират на около 50 см. по - навътре спрямо най-издадената част на
предната броня. По външната повърхност на фар ляв не се установяват следи от надиране и
същият може да се увреди в паркирано състояние на автомобила единствено от
злоумишлени действия.
Уврежданията по външната повърхност на фар десен, броня предна и калник преден
десен могат да бъдат причинени в паркирано състояние на автомобила и съприкосновение с
друго превозно средство.
Уврежданията във вътрешността на десен фар не могат да настъпят вследствие
на съприкосновението на външната повърхност на фара с друг автомобил или предмет. За
да се определи причината за уврежданията във вътрешността на фар десен същият следва да
се демонтира и разглоби. В Опис - заключението по щета (лист № 12 от делото) в забележка
е записано, че: „По време на огледа фар ляв и фар десен не светят, а само аварийни“, което
не може да е вследствие на уврежданията по външните повърхности на двата детайла.
От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя, отразените в Уведомлението за щета видими увреждания и предоставения
снимков материал, се налага изводът, че щетите по л.а. могат да настъпят в паркирано
състояние на автомобила, но не и от едно събитие (съприкосновение). Причината за
възникване на уврежданията по вътрешните елементи на фар десен, може да бъде
установена след демонтаж на детайла, за какъвто липсват доказателства по делото.
От фирма е извършен оглед и съставен опис, възприет от в.л. Към датата на
застрахователното събитие - 20.06.2019г., автомобилът е бил в експлоатация 17 години, 11
месеца и 11 дни от датата на първоначална регистрация - 24.03.2005г.
Стойността необходима за възстановяване, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП, е 2 179,52 лева.
от правна страна:
Фактическата обстановка, описано изрично в становището (исковата молба) на ищеца
(като мотивационна част) е напълно достатъчна, за да се приеме, че искът е редовен.
Съгласно О. № 812 от 03.12.2010г. на ВКС, I т.о., т.д. № 497/2010г. Съгласно чл.127, т.4 ГПК
в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава иска си,
като условие за нейната редовност / чл.129, ал.2 ГПК/. Ищецът е задължен да изложи всички
3
онези факти, които очертават предмета на спора и индивидуализират спорното право, като
за всеки правен спор те са конкретни. Разликата в предмета на спора, чията защита се търси
с исковия процес, определя и различното съдържание на исковите молби. Затова преценката
на съда дали исковата молба отговаря по съдържание на изискването на закона – чл. 127, ал.
1, т. 4 ГПК е конкретна за всяка искова молба. Съобразно описаната фактическа обстановка,
фактите, за които може да се предполага, че са известни на ищеца (ако той е добросъвестен
и не става въпрос за умишлено самоувреждане – последното обаче не се предполага, а се
установява от ответната страна – чл. 154 от ГПК), са изложени изцяло.
В т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г.,
ОСГТК, докладчик съдиите Симеон Чаначев, Любка Илиева и Светла Цачева, не е посочено
нищо различно. Както бе посочено, исковата молба съдържа всички необходими факти –
кога и къде е настъпило произшествието и в какво състояние е бил л.а. Добросъвестността, в
българския правопорядък, се предполага – например: Решение № 237 от 14.01.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 695/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева.

Съгласно нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
ОУ на ответника не са представени по делото (доказателствената тежест за това е на
застрахователя), а и този довод не е релевиран в отговора. По правило подобни щети са в
предмета на застраховките „Каско“.
Съдът напълни споделя виждането на експерта, че двата фара няма как да бъдат
увредени от едно съприкосновение. Възможните начини на разсъждения са няколко:
- умишлено самоувреждане с цел да се принуди застрахователят да заплати
дефектирал и скъп детайл. Това, както бе посочено, не се предполага, а и е малко вероятно –
цялата стойност на обезвредата не е особено висока (като решаващият орган си дава
сметка за субективната относителност на подобно съждение). Няма данни и за наличието
на особен проблемен елемент от структурата на л.а.;
- л.а. е бил паркиран до/на пряка като вход за ВИАС. Според свидетеля, имало
възможност за движение, но това отново е субективно виждане. Възможно е това да е било
именно така, но и в тази ситуация възможността за маневри да е била в някаква степен
практически ограничена. Съответно „***“ да е била ударена от преминаващо друго МПС, а
впоследствие да има и вандалско действие от страна на водача;
- при маневриране на втори л.а. процесният да е бил засегнат поне два пъти. Това е
по-малко вероятно предвид особеностите на увредите по фаровете.
Съдът възприема по-скоро втория вариант. Допълнителен аргумент в тази насока е и
извънпроцесулното поведение на застрахователя. Според в.л., за да е налице яснота е било
необходимо да се разглоби моторното превозно средство (в частта около фара), но това не е
сторено, а застрахователят е бил длъжен да го направи. В тази връзка, в подобни спорове,
4
всичко което може да се тълкува в полза на по-слабата икономически страна, следва да се
тълкува именно по тази начин (т. 18 от преамбюла на Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. на
европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела).
Нито собственикът на увредения л.а., нито свидетелят, са длъжни да имат технически
познания и да могат правило да преценят или установят точната причина за инцидента. Ако
те действително са констатирали, след събирането им, че л.а. е в този си вид – друго, като
поведение и изложение на факти, не би следвало да се изисква от тях.
Тъй като се претендира по-малко отколкото се дължи (с оглед становището на в.л.),
то искът е основателен.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски – 745 лева.


Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. “В.” № ***, представлявано от К. Христов Ч. - Главен
изпълнителен директор и Б. В. - Изпълнителен директор, чрез юрк. Ив. Д., тел. *******, e-
mail: ************, да заплати на Т. М. Д., ЕГН **********, гр. С., ж.к. "Св. Т.", бл. ****,
вх.**, ет. **, ап. *****, чрез адв. Т.Б., АК - Пловдив, следното:
- сумата от 1 892,20 (хиляда осемстотни деветдесет и два лева и двадесет стотинки) лева,
неизплатено обезщетение по щета № 44012131918939/20.06.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 02.12.2021г. до окончателното ù изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК,
- сумата от 745 (седемстотин четиридесет и пет) лева, сторени деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5