Р Е Ш Е Н И Е
Номер 08.03.2022г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На единадесети февруари Година 2022
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ Б.ОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Б.ова гр. дело N 4237 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди в исковата молба, че е титуляр на парични
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №HL 595/ HL 30609 от
21.09.2007г., сключен между ДЗИ Б.АД и ответника Б.Ц.Я., по силата на който Б.ата
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 100 000 лв., който
последният се задължил да върне в
сроковете и при условията на договора. През 2007 г. ДЗИ Б.АД се вляла в
„Българска пощенска Б.а“ АД, с наименование понастоящем „Ю.Б.“ АД. Крайният
срок за погасяване на кредита бил 240 месеца, считано от датата на усвояване. На
04.10.2007г. по Б.ова сметка ***ата от 100 000 лв. Кредитът бил обезпечен
с договорна ипотека върху подробно описан в исковата молба имот. Към договора били
сключени поредица от допълнителни споразумения, по силата на които страните се
съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислените за периодите на
облекчение договорни лихви да бъдат преструктурирани към размера на
непогасената редовна главница, като вследствие на така извършените
капитализации размерът на последната достигнал 116 325,42 лв. Поради неизпълнение
на задълженията на кредитополучателя за заплащане на погасителна вноска с падеж
10.04.2014г., на осн. чл.18, ал.1 от Договора и чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции, Б.ата обявила целия остатък на задължението за
предсрочно изискуем с нотариална покана от 07.02.2018г., получена лично от
длъжника. Ето защо, предявява обективно съединени осъдителни искове за сумите
от 116 574,36 лева, представляващи непогасената главница по договора за Б.ов
кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба
до окончателното плащане, както и за сумата от 746 лв. – нотариални разноски.
Ответникът Б.Я. подава отговор на
исковата молба в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, в който я оспорва изцяло.
Оспорва да е получавал сумата по процесния договор за кредит, като твърди, че
същите са изплатени не на него, а на друго, неизвестно лице. Оспорва да е
подписвал част от сключените към договора кредит допълнителни споразумения и
погасителните планове към тях. Оспорва истинността на Б.ово бордеро №1766915 от
04.10.2007г. с твърдението, че положеният в същото подпис не е негов.
В допълнителна искова молба ищецът
заявява, че действително, договорът за кредит е сключен с ДЗИ Б., но кредитът е
воден и обслужван през сметка на ответника при „Ю.Б.“ АД, предвид настъпилото
вливане. По въпросната сметка, извлечение от което ищецът представя, са
извършвани плащания от ответника за погасяване на процесния кредит, което
според ищеца свидетелства за неговото получаване.
В допълнителния отговор, ищецът
поддържа направените оспорвания, като прави искане по делото да бъдат
ангажирани от ищеца писмени доказателства – искане от ответника за усвояване на
сумата от 100 000лв. на 04.10.2007г. и за изплащане на каса на сумата от
98 500 лв. от Б.овата сметка, разкрита при ищеца. Моли, след представяне
на тези писмени доказателства, да се разкрие производство по оспорване на
неговия подпис, доколкото твърди да не е подписвал подобни документи.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетите по делото доказателства, че на 21.09.2007г. между ответника като кредитополучател и „ДЗИ Б.“ АД / чийто правоприемник е ищеца „Ю.Б.“
АД/ е бил сключен договор за потребителски кредит за текущи нужди №HL595, по силата на който Б.ата предоставила на
кредитополучателя Б.ов кредит в
размер на 100 000 лева. В чл.2, ал.1 от договора е посочено, че разрешеният кредит се усвоява
по сметка IBAN ***, открита в ДЗИ Б.АД,
след представяне в Б.ата на доказателства за учредяване на втора по ред ипотека
върху договореното между страните обезпечение, писмено искане от клиента за
усвояване на сумите по кредита, договор за залог на ДМА, подписани
приемо-предавателни протоколи относно ДМА и анекс към друг договор за кредит от
2006г. Размерът на годишната лихва е уговорен като сбор от базовия лихвен
процент на Б.ата за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период за
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0,45 пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП на Б.ата е в размер на 7 %. Посочено е също, че
действащият БЛП на Б.ата не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Кредитополучателят заплаща на Б.ата и следните такси:
1.5 % от размера на кредита еднократно – такса за управление; в началото на
всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка – годишна
такса за управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница към
същата дата; 40 лв. еднократно дължима административна такса. Крайният срок за
погасяване на кредита е 240 месеца, считано от откриването на заемната сметка,
която от своя страна се открива след учредяване на уговореното между страните
обезпечение на кредита и изпълнение на останалите условия по усвояването.
Погасяването на кредита е уговорено на равни месечни вноски, включващи главница
и лихва, в общ размер на 802,54 лева. Посочено е, че при промяна на БЛП на Б.ата
за жилищни кредити, размерът на погасителната вноска се променя автоматично.
Нотариалните такси за учредяване, заличаване или подновяване на ипотеката също
са уговорени за сметка на кретитополучателя – чл.13, ал.2 от договора. Съгласно
чл.18, ал.1 от договора при непогасяване на която и да вноска по кредита или
при неизпълнение на друго задължение, Б.ата
може да направи кредита частично или изцяло предсрочно изискуем. Ал. 2
на същия член предвижда, че при неиздължаване на три последователни месечни
вноски, изцяло или частично, целият непогасен остатък от кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било волеизявление на страните.
Представени са доказателства за учредяване на уговорените с договора за кредит обезпечения – залог върху движими вещи – модулна станция 10 куб.м., мачтов трансформаторен пост и ВЛ – модел „Ерексон“, три броя поставаеми модули за бензин, дизел и газьол, които съгласно протокол за отговорно пазене са оставени на съхранение при залогодателя Б.Ц.Я., както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 26.09.2007г. върху имот в землището на гр. Ботевград, отреден за построяване на „Газостанция за зареждане на автомобили, паркинг, едноетажна обслужваща сграда и подземен резервоар“, ведно с построените в него модулна газостанция и обслужващи сгради.
Условията по договора за
кредит са предоговаряни с допълнителни споразумения /анекси/.
С анекс от 01.10.2007г. страните са договорили
промяна в размера на годишната лихва, посочена като базовия лихвен процент на Б.ата
за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период за начисляване на
лихвата, намален с 0.05 пункта. Към момента на сключване на анекса БЛП на Б.ата
за жилищни кредити в лева е в размер на 7,5 %.
На 28.04.2010г. е подписано
последващо допълнително споразумение. Същото съдържа установителна част, в
която страните са посочили какъв е размерът на задълженията по кредита към
датата на сключването му – редовна главница и лихви. С подписването на споразумението
страните са договорили облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания по
договора, с изричната уговорка, че при неплащане на две месечни вноски, кредитополучателят
губи правото да ползва облекчението.
Подписаното на 29.12.2010г.
допълнително споразумение също съдържа установителна част, в която страните са
посочили какъв е размерът на задълженията по кредита към датата на сключването
му – просрочени главница, лихви, такси и плащания по застраховки, редовна главница и лихви. Страните са постигнали
съгласие задълженията по процесния кредит да бъдат „преоформени“ от Б.ата, като
към редовната непогасена част от главницата по първоначалното задължение бъде прибавено задължението за просрочена
главница, лихви, такси и плащания по застраховки. Срещу поемането на така
преоформените задължения кредитополучателят получава правото на облекчен ред за
погасяване на дълга за срок и при размер на вноските, уговорени между страните.
Извън това, е променен и начинът, по който се формира дължимата лихва по
кредита, посочена като сбор от действащия БЛП на Б.ата за жилищни кредити в
съответната валута и надбавка от 0.30 пункта.
Със сходни уговорки са
сключени още три анекса – от 30.06.2011г., 22.02.2012г. и 05.03.2013г. Всички
споразумения съдържат установителна част, с посочване размера на задълженията по кредита към датата
на сключване на анекса и съгласие задълженията по процесния кредит да бъдат
„преоформени“ от Б.ата, като към редовната непогасена част от главницата по
първоначалното задължение бъдат прибавени
просрочените задължения. Срещу това се договаря облекчен ред за погасяване на
дълга за определен срок, след което главницата по кредита се олихвява с
уговорена между страните лихва, формирана като сбор от действащия БЛП на Б.ата
за жилищни кредити в съответната валута и фиксирана надбавка.
На 05.11.2013г. е сключен
анекс с посочената по-горе установителна част относно размера на дълга,
уговорка за „преоформяне“ на същия по описания вече начин и промяна на лихвения
процент след съответния период на облекчено погасяване, формиран като сбор от референтния
лихвен процент ПРАЙМ на Б.ата за жилищни кредити в съответната валута, плюс
договорна надбавка от 6.6 пункта.
Поради неизпълнение на
задължението на ответника за погасяване на месечна вноски по кредита с падеж
11.04.2014г., ищцовата Б.а е пристъпила към обявяване на същия за предсрочно
изискуем, за което ответникът Я.е бил уведомен с нотариална покана, връчена му
лично на 27.02.2018г.
С отговор на нотариална
покана от 07.03.2018г. ответникът е завил, че не оспорва сключването на процесния
договор за кредит, но оспорва такъв реално да му е бил предоставян. Поддържа,
че не е получавал сумата от 100 000 лева – главница по процесния договор,
поради което не дължи връщането на същата, ведно с акцесорните вземания за
лихви, такси и пр.
С исковата молба по делото са
ангажирани от ищеца Б.ови бордера, от които се установяват операции, извършени
от Б.ата по Б.овата сметка, обслужваща процесния кредит, както и три броя Б.ови
бордера с молба от 07.06.2019г., сред които Б.ово бордеро №1766915/04.10.2007г.
за плащане в брой на каса при ДЗИ Б.АД на сума в размер на 98 350 лв. на
ответника, оспорено от него като неистински документ с твърдението, че
поставеният в същото подпис не е негов.
Прието е по делото и искане
за усвояване на суми по кредит, получено по факс във финансов център Витоша на
ДЗИ Б.АД, с посочена дата 02.10.2007г., от името на ответника и с положен за
ответника подпис. Във връзка с оспорване авторството на подписа, положен от
името на ответника върху приетото по делото електрографско копие на документа,
е разкрито производство по чл.193 от ГПК и е изслушано заключението на
съдебно-графическа експертиза на вещото лице Г. М.. От същото се установява, че
подписът в графа „С уважение“ в приложеното по делото копие на искане за
усвояване на суми по кредит от 02.10.2007г. към договор за кредит №595 от
21.09.2007г. се явява копие на подпис, който в оригиналния му вид е положен от Б.Ц.Я..
Вещото лице обаче заявява, че не може да даде категоричен отговор на въпроса
дали подписът е положен в оригинала на документа саморъчно от ответника или е
бил пренесен, тъй като подобно заключение може да се даде само след изследване
на оригинала на документа, какъвто по делото липсва. При направено искане от
страна на ответника за представяне по делото на оригинала от въпросния
документ, ищецът е заявил, че не разполага със същия, поради което и на осн.
чл.183, изр. последно от ГПК, с определение от открито съдебно заседание,
проведено на 18.09.2020г., съдът е изключил от доказателствата по делото
въпросният препис от искане за усвояване на суми по кредит.
Заключението на изслушаната
СГрЕ обхваща и проверка на подписите, положени от името на ответника в допълнителни
споразумения към договор за Б.ов кредит №HL595 /21.09.2007г., а именно – от
28.04.2010г. и погасителен план към него; от 29.12.2010г.; от 30.06.2011г.; от
05.11.2013г. и погасителен план към него, както и върху Искане за усвояване на
суми по кредит към договор за креди №595 от 21.09.2007г., доколкото с определение
на съда от 20.05.2019г. по отношение на същите е открито производство по
оспорване истинността им в частта относно авторството на подписите, положени от
името на ответника Я.. Заключението на вещото лице е категорично, че подписите
за кредитополучател на всеки лист в допълнително споразумение от 28.04.2010г. и
погасителния план към него, както и в допълнителни споразумения от 29.12.2010г.
и от 30.06.2011г. не са положени от ответника. Подписите за
кредитополучател на всеки лист в допълнително споразумение от 05.11.2013г. и
погасителния план към него от 26.11.2013г. са положени от ответника.
Заключението на вещото лице
е оспорено от ответника, поради което съдът е допуснал повторна СГрЕ със
задачата да изследва подписите в същите документи, които са били обект на
изследване при изготвянето на заключението на първоначалната СГрЕ, с изключение
на задачата относно авторството на подписа в искането за усвояване на суми по
кредит от 02.10.2007г., с оглед изключването на преписа от този документ от
доказателствата по делото.
Заключението на повторната
СГрЕ, изготвено от вещото лице И. И., сочи, че подписите за кредитополучател на
всеки лист в допълнително споразумение от 28.04.2010г. и погасителния план към
него, както и в допълнителни споразумения от 29.12.2010г. и от 30.06.2011г. не
са положени от ответника. За подписите за кредитополучател на всеки лист
в допълнително споразумение от 05.11.2013г. и погасителния план към него от
26.11.2013г. вещото лице допуска, че са положени от ответника. При изслушването
е о.с.з. вещото лице пояснява, че в графологията не се борави с проценти
вероятност, но при съпоставка на съвпаденията и различията, особено в частните
признаци, отразени в подписа, надделява заключението – с допускане – за
полагане на подписите в документите по т. 2 от заключението, от ответника.
Като взе предвид заключенията на двете експертизи, които са компетентно изготвени, пълни и се подкрепят взаимно, съдът намира за установено от фактическа страна, че допълнително споразумение от 28.04.2010г., погасителния план към него и допълнителни споразумения от 29.12.2010г. и от 30.06.2011г. не са подписани от ответника, а допълнително споразумение от 05.11.2013г. и погасителния план към него от 26.11.2013г. са подписани от него.
По делото е изслушано първоначално
и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено в два
варианта. От същите се установява, че на 04.10.2007г. разплащателна сметка с
титуляр Б.Ц.Я. и IBAN *** със 100 000 лв., представляваща сумата по
процесния договор за потребителски кредит. От представеното по делото
нареждане-разписка – Б.ово бордеро № 1766915/04.10.2007г. се установява, че на
същата дата ответникът е изтеглил в брой на каса от Б.ова сметка *** *** лв.
Като получател на сумата в бордерото е посочен Б.Ц.Я., ЕГН **********, с
документ за самоличност №********. Изтеглената сума е отразена и в извлечението
по сметката с новия IBAN ***. По предоставени на вещото лице от Б.ата данни,
кредитът е отпуснат след вливането на ДЗИ Б.в Българска пощенска Б.а, поради
което номерът на сметката /IBAN/ ***.01.2007г. При изслушването в о.с.з. вещото
лице пояснява, че по изисквания на Търговския закон, в шестмесечен период след
извършеното вливане сметките се водят паралелно, като в приемащата Б.а са
прехвърлени всички сметки на влялата се Б.а, които са получили нов IBAN. ***
отразени всички движения по сметката в ДЗИ Б.за предходен период. Що се касае
до Б.овите бордера, вещото обяснява, че поначало те представляват извлечения от
Б.овата система, поради което и не носят подписа на клиента. По тази причина и
съдът не е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на оспореното от
ответника Б.ово бордеро №1766915 от 04.10.2007г. с твърдението, че положеният в
същото подпис не е негов, доколкото същото изобщо не носи подпис, положен от
негово име.
Ответникът е погасил общо 77
вноски по кредита, до вноската от 10.03.2014г. и частично лихва по вноската с
падеж 10.04.2014г. в размер на 997,42 лв., което е извършено с плащане по
кредита от 27.10.2014г. След тази дата плащанията по кредита са преустановени.
Така, незаплатената част от главницата, при приложение на всички сключени между
страните допълнителни споразумения и извършените капитализации, е в размер на
116 574,36 лв. Размерът на начислените и непогасени нотариални такси
възлиза на 746 лв., от които 556, 40 лв. такса за подновяване на договорна
ипотека по вальор от 26.07.2017г. и 189,60 лв. – такса за връчване на
нотариална покана по вальор от 09.02.2018г.
От допълнителното заключение
на ССчЕ се установява, че без да се прилагат уговорките, направени с
допълнителните споразумения, за които по делото има данни, че не са подписани
от ответника и без да се вземат предвид извършените капитализации на просрочени
лихви към редовната главница, дължимата главница по договора за кредит възлиза
на 88 888,12 лв., от които падежирала главница към 07.02.2018г. –
14 209,01лв. и предсрочно изискуема главница – 74 679,11лв.
Съдът кредитира първоначалното и допълнителното заключение на ССчЕ изцяло като обосновани, компетентно изготвени и отговарящи в пълнота на поставените задачи.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ.
Основателността на исковете предполага доказването на
валидното възникване и съществуване на процесните парични вземания от твърдения
правопораждащ юридически факт – договор за кредит и сключените към него
допълнителни споразумения, както и техния размер. Тежестта за доказване на
правно релевантните факти, на осн. чл.154 от ГПК, е за ищеца.
Страните спорят по въпроса
дали сумата по сключения договор за кредит е била усвоена /получена/ от
ответника. Съдът намира, че процесният
кредит е бил отпуснат и усвоен от кредитополучателя на 04.10.2007г. - това се
установява с категоричност от заключението на изслушаната по делото ССчЕ, както
и от приетите по делото писмени доказателства. Изключването от доказателствата
на електрографското копие на документ – искане за усвояване от 02.10.2007г. не
разколебава този извод. Няма и приемливо обяснение за извършените от ответника
погашения на 77 вноски по кредита, както и за подписването на допълнителни
споразумения към същия, като напр. анекса от 05.11.2013г. /за който по делото е
безспорно установено, че е подписан от ответника/ и анексите от 22.02.2012г. и
05.03.2013г. /чието подписване от негова страна изобщо не се оспорва/, ако
усвояването е извършено, както се твърди в отговора на искова молба, от трето,
неизвестно за ответника, лице. Заверяването на Б.ова сметка *** *** – нов номер
на сметката след влизането на ДЗИ Б.АД в Българска пощенска Б.а АД, със сумата
от 100 000 лв., което се установява с категоричност от заключението на
ССчЕ, има доказателственото значение на плащане на сумата от кредитодателя на
кредитополучателя. Ето защо, след преценка на всички приети по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът приема, че ищецът е доказал усвояването
на сумата от 100 000лв. – главница по процесния договор за кредит, по
посочената по-горе Б.ова сметка ***.
От мотивите на т.18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС става ясно, че
вземането, произтичащо от договор за Б.ов кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но и след като Б.ата е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Тоест, само по себе си неплащането или
настъпването на другите обстоятелства няма за последица настъпване на
предсрочната изискуемост на вноските с ненастъпил падеж, ако Б.ата не упражни
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и не обяви това на длъжника. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
Съгласно уговореното между страните в чл.18, ал.1
от договора за кредит при непогасяване на която и да е вноска от кредита, Б.ата
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. От
заключението на ССчЕ се установява, че последната заплатена изцяло вноска по
кредита е тази с падеж 10.03.2014г. Б.ата е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем, за което ответникът е бил уведомен с нотариална
покана, получена от него на 27.02.2018г. Ето защо, съдът намира че искът е
доказан по основание както по отношение на падежиралата, така и по отношение на
предсрочно изискуемата главница, а по отношение на неговия размер намира
следното:
Установено е по делото, че част от допълнителните
споразумения към процесния договор за кредит не са били подписани от ответника.
По тази причина, следва да бъде кредитиран този вариант на допълнителното
заключение на ССчЕ, който е изчислил размерът на дължимата по договора
главница, без да съобразява въпросните допълнителни споразумения.
На следващо място, съдът съобразява следното:
В решение № 66/29.07.2019
год. на ВКС, II т.о. по т.д. №1504/2018г. съдът
е приел, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см.
на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294, ал.1 ТЗ. Уговорките в сключените допълнителни
споразумения, по които страна е физическо лице – потребител, за увеличаване на
главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на
възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4, във вр. с чл.10,
ал.3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба № 9/03.04.2008г.
/отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на
изтекли лихви.
Воден от разбирането, намерило израз в цитираната съдебна практика, настоящият състав на съда приема, че нищожни са уговорките, залегнали в сключените между страните допълнителни споразумения /за които не се оспорва от ответника да са подписани от него или за които, въпреки оспорването, е установено, че са подписани от него/, предвиждащи прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които да се начислява възнаградителна лихва.
Въз основа на
гореизложеното, съдът счита, че задълженията по процесния договор следва да
бъдат определени въз основа на отговора на заключението на допълнителната ССчЕ по
поставената от съда задача под номер 1.2 в неговия втори вариант – без да се
вземат предвид уговорките за капитализация, направени с допълнителните
споразумения, които представляват по същество нищожни уговорки за анатоцизъм и без
да се вземат предвид допълнителни споразумения от 28.04.2010г., 29.12.2010г. и
от 30.06.2011г., за които е установено, че не са подписани от ответника.
Следователно, като съобрази заключението на
експертизата, съдът намира, че основателен е искът за главница до размера от 88 888,12
лв., като за сумата над този размер същият е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Искът за сумата от 746 лв. – разноски за нотариални такси е изцяло
основателен и следва да бъде уважен. Ищецът е доказал извършването на тези
разходи, а съгласно уговореното между страните, нотариалните разноски са за
сметка на кредитополучателя.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото,
разноските възлизат на сума в общ размер от 10 094,50 лв. Съразмерно с
уважената част от исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 7 712,31
лв.
Ответникът Я. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК също има
право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, ответникът е сторил
разноски в общ размер на 1 150 лв. /посочените в списъка нотариални
разноски за отговор на нотариална покана в размер на 218,40 лв. не
представляват разноски, сторени в производството, по смисъла на чл.78 от ГПК,
поради което не могат да бъдат претендирани по този ред/. Ето защо, следва да
му бъдат присъдени 271,39 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.Ц.Я., ЕГН ********** *** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес:
*** следните суми:
-
сумата от 88 888,12 лева – главница по договор за потребителски кредит
№HL595 от 21.09.2007г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2018г. до
окончателното плащане, като за сумата над уважения размер до пълния предявен
размер от 116 574,36 лева ОТХВЪРЛЯ иска;
-
сумата от 746 лева – нотариални
такси;
-
сумата от 7 712,31 лв. - разноски
по делото.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес: *** да заплати на Б.Ц.Я., ЕГН ********** ***
сумата от 271,39 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: