№ 1028
гр. Варна, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500581 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 293, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 50025 от 28.02.2023г. по гр.д. № 1898/2022г. на ВКС, I ГО е обезсилено
Решение № 109 от 27.01.2022г. по в.гр.д. № 2438/2021г. по описа на ВОС, II състав, като
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предмет на настоящото въззивно производство е въззивна жалба на С. И. Н. срещу
Решение № 876 от 15.07.2021г. по гр.д. № 3392/2021г. по описа на ВРС, ХXXV-ти състав, с
коeто на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба на
недвижим имот, находящ се в гр. Белослав, ул. „Плиска“ № 8, представящ дворно място и
поземлен имот с ид. 03719.503.717 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31/05.05.2015г.
на ИД на АГКК, с площ от 669 кв.м. и при граници: ПИ с ид. 719, 718, 5101, 713, 714, 715 и
716, ведно с изградената в него еднофамилна жилищна сграда на един етаж, представляваща
самостоятелен обект с ид. 03719.503.717.1, със ЗП от 120 кв.м., между съделителите и при
квоти за всеки от тях, както следва:
1/6 ид.ч. за Г. И. Г. с ЕГН ********** и
5/6 ид.ч. за С. И. Н. с ЕГН **********,
като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на
Иван Георгиев Илиев, п. на 20.11.1991г. и договор за дарение, обективиран в НА № 48 от
08.05.1997г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, поради
това, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът не е разгледал
възражението, че от 2003г. след смъртта на майка им, въззивницата преобърнала държането
на идеалните части на съсобственика си във владение, което владението е било явно,
1
манифестирано и външно изявено по отношение на съсобственика, на което основание е
придобила идеалните части на съсобственика си и се легитимира като пълноправен
собственик на имота. Допуснатите от ВРС доказателства в тази връзка не са били събрани
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е отправено
искане обжалваното решение да се отмени, а искът за делба да се отхвърли с извод за
неоснователност.
В отговор на жалбата Г. Г. оспорила доводите в нея по съображения, че решението на
ВРС е правилно и законосъобразно. Отправила искане същото да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
В решението на ВКС, постановеното при първото разглеждане на делото решение на
ВОС е обезсилено по съображения, че въззивно решение, постановено при наличие на
основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е недопустимо /ТР № 1/09.07.2019г. на
ОСГТК на ВКС/.
Установено е по делото, че съделителката С. Н. е предявила в самостоятелен исков
процес извън делбата иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между същите страни на правото на собственост върху претендираната от
съделителката Г. Г. 1/6 ид.ч. от имота, предмет на делбата, като придобито по давност, който
иск е преюдициален спрямо делбения процес, тъй като при неговото уважаване предявеният
от последната иск за делба следва да бъде отхвърлен поради липса на съсобственост между
спорещите страни. По делото са налице данни, че по предявения от съделителката
установителен иск срещу другата съделителка е образувано гр.д. № 11113/2021г. по описа
на ВРС, XLIX-ти състав. За допустимостта на този иск, настоящият съдебен състав е
изложил съображения и в Определение № 4401/10.12.2021г. по ч.гр.д. № 2957/2021г. по
описа на ВОС, I-ви състав.
В решението е посочено, че по въпроса за наличието на предпоставки за спиране на
делбеното производство поради наличие на преюдициален спор в практиката на ВКС е
съществувало разбирането, че с настъпването на преклузията по чл. 343 вр. чл. 342 от ГПК
възниква и отрицателна процесуална предпоставка за предявяването на искове по
преюдициалните за делбата въпроси в отделно, самостоятелно исково производство, а
именно – липса на правен интерес. Посочено е обаче, че тази практика е изоставена и
свидетелство за това са постановените в обратния смисъл актове, цитирани в решението. В
актуалната си практика ВКС приема, че съдебното производство за делба е уредено от
закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани
от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи
2
възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права.
Такива са споровете за собственост, произход, осиновяване, за приемане и отказ от
наследство, за действителност на завещания, както и за възстановяване на запазена част.
Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не
само в делбеното производство, но и могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков
ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за
съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а
не императивно изискване. Разпоредбата на чл. 342 ГПК указва срока, в който могат да
бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не
изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал да направи възраженията си в този
срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред. Преклудирането на
непредявените в рамките на делбеното производство възражения не означава, че правата,
върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза,
поради обуславящия му характер, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът
следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до
приключване на производството по иска, имащ за предмет спор от кръга на предвидените в
чл. 343 от ГПК.
Споделяйки това разбиране и актуалната съдебна практика, в изплнение на
задължителните указания на касационната инстанция, съдебният състав намира, че
производството за съдебна делба следва да се спре до приключване с окончателен съдебен
акт на производството по предявения установителен иск за собственост.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по гр.д. №
581/2023г. по описа на ВОС, III – ти състав до окончателното приключване с влязъл в сила
съдебен акт на гр.д. № 11113/2021г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав.
ВЪЗЛАГА на деловодителя на съдебния състав да извършва ежемесечни справки за
движението и етапа на развитие на гр.д. № 11113/2021г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав,
посредством надлежно отбелязване по делото момента на справката и резултатите от нея,
като своевременно докладва на съдията обстоятелството, че е налице влязъл в сила съдебен
акт приключващ преюдициалния спор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –
Варна в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Препис от определението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4