О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 04.12.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря
…………………........................................................ като разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА в.гр. дело № 633 по описа за 2020 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производство
по чл. 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба частна жалба от С.Й.С., гражданин на Република Гърция, чрез адв. Петко П.
от САК срещу определение от 24.06.2020 година по гр.д. № 206/ 2017 година по
описа на РС – Тетевен.
С определение № 728/ 28.09.2020
година въззивният съд е констатирал нередовност на частната жалба по смисъла на
чл. 275, ал.2, вр. чл. 261, т.2 от ГПК – към частната жалба не е приложено пълномощно,
с което адв. Петко П. е упълномощен от С.Й.С., поради което на основание чл. 263 от ГПК е върнал същата за
администриране на първоинстанционния съд, при дадените указания и е прекратил
производството.
По делото е представено пълномощно
с нотариална заверка на подписа, с което С.Й.С. е упълномощил адв. П. П. и Ст. П., като е потвърдил действията,
извършени до момента по делото.
Постъпила е частна жалба от С.Й.С., гражданин на Република Гърция, чрез адв. Петко П.
от САК срещу определение от 24.06.2020 година по гр.д. № 206/ 2017 година по
описа на РС – Тетевен. Посочва, че с уточняваща молба от 17.06.2020 г.
коригирали петитума на иска по чл. 108 ЗС, като поискали от съда да отмени разпореждането
си за довнасяне на държавна такса в размер на 1200 лв. за разглеждане на
ревандикационния иск по отношение на описаните в исковата молба движими вещи,
както и по отношение указанията на съда да конкретизират иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за всяка движима вещ поотделно, за целия претендирай период. Твърди, че в
молбата изложили подробни аргументи защо считат, че държавната такса неправилно
е определена от съда, както и защо не могат да конкретизират претенцията за
обезщетение по отношение на всяка движима вещ поотделно. Считат, че в нарушение
на чл. 254, ал. 1 ГПК съдът не излага каквито и да е мотиви защо не уважава
молбата им по чл. 253 ГПК, а просто преповтаря поредността на процесуалните
действия, извършени от ищеца и от съда във връзка с разпореждането на
10.06.2020 г. По отношение на указанията за довнасяне на държавна такса в
размер на 1200 лв. съдът просто бланкетно е констатирал, че е подадена молба за
отмяна по чл. 253 ГПК. По отношение на аргументите им относно конкретизирането
на молбата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД липсва дори такова споменаване, като съдът
просто е констатирал, че указанията не са изпълнени. Позовава се на практика на
Европейския съд.
В този смисъл моли да бъде отменено
горецитираното определение.
Постъпил е
отговор на частна жалба от
адв. Веселка Илиева Коева от АК – Велико Търново, пълномощник на Анна Маринова
Симеонова, която оспорва подадената от С.Й.С. частна жалба и моли да бъде
отхвърлена, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Счита, че съдът правилно е приел, че ищецът
не е отстранил в законния срок нередовностите на исковата молба в частта й
относно исковете с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, касаещи
движимите вещи- предмет на иска, за което е получил изрични указания от съда. С
оглед неизпълнение на дадените указания, районният съд законосъобразно е
прекратил производството по делото в тази част на основание чл. 129 ал.З от ГПК.
По отношение исковете по чл. 108 от ЗС:
Ищецът не е внесъл дължимата държавна такса
по съединените 25 бр. искове за собственост на движими вещи, дължима върху
цената на всеки иск. Съдът е изложил подробни съображения как е определил
цената на исковете /доколкото тя не е посочена от ищеца/ и каква е дължимата
държавна такса върху всеки от исковете. Доводите на жалбоподателя, че
определената държавна такса в общ размер 1200 лв. е недължима, са неоснователни
и не намират опора в закона.
Отделно от това, исковете за собственост на
движимите вещи са процесуално недопустими и производството по тях подлежи на
прекратяване. Посочва, че с решение на Ловешки окръжен съд по в.гр.дело 132/
2016 г., с което е отменено решението по гр.дело 503/ 2014 г. на Районен съд
Тетевен са отхвърлени изцяло установителните искове за собственост, предявени
от С.С. против доверителката й, за същите движими вещи, предмет на исковете по
чл. 108 от ЗС по настоящото производство. Решението на Ловешкия окръжен съд е
влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ищеца С.С.. Горните факти са
установени от приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
На основание чл. 298 от ГПК влязлото в сила решение по в.гр.дело 132/ 2016 г.
на ЛОС има сила на пресъдено нещо между страните и спорът за собствеността на
движимите вещи не подлежи на преразглеждане.
По отношение исковете по чл. 59 от ЗЗД:
Първоинстанционният съд правилно е указал
на ищеца да уточни размера на претендираното обезщетение помесечно за всяка
една от движимите вещи, предмет на исковете. Касае се за отделни искове, всеки
от които следва да има отделен петитум. Доколкото теоретично един от исковете
може да бъде уважен, а друг -отхвърлен, ищецът е длъжен да формулира конкретен
петитум за всяка движима вещ поотделно. Ищецът не е изпълнил точно указанията
на съда, като е посочил, че за всички движими вещи претендира общо обезщетение
в размер на 1090 лв.
Предвид изложеното, съдът законосъобразно е
прекратил производството по делото в посочените части с оглед разпоредбата на
чл.129 ал. 3 от ГПК.
Жалбата
е подадена в срок, поради което са допустими и следва да бъде разгледана по
същество.
От
събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено
следното:
Подадена
е искова молба от С.Й.С., чрез адв. С.П.П., срещу Анна Маринова Симеонова с посочено правно
основание чл. 108 от ЗС, чл. 73, ал.1, пр.2 от ЗС и цена на иска 14 000
лева. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че през 28.06.2005
година е закупил конкретно посочен недвижим имот-жилищна сграда, преди да
встъпи в брак с майката на ответника. След покупката на имота го ремонтирал и
обзавел с изброени двадесет и пет вещи. Твърди, че през лятото на 2014 година
след смъртта на съпругата си (18.03.2013 година) отишъл да прибере част от
обзавеждането си, но бил възпрепятстван по искане на ответника от полицейските
органи. Формулиран е петитум за бъде осъдена ответницата да му предаде
владението върху недвижими имот и вещите, както и да му заплати обезщетение за
ползването на имота и вещите в размер на 14 000 лева за периода 18.03.2013
година до датата на исковата молба, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното плащане.
С
разпореждане от 20.03.2017 година по гр.д. № 206/ 2017 година Тетевенският
районен съд е оставил на основание чл. 129, ал.2 от ГПК без движение исковата
молба за представяне на актуални скици и данъчна оценка на недвижимия имот,
върху която следва да бъде определена държавната такса по иска за неговата
ревандикация, както и да заплати държавна такса върху осъдителния иск в размер
на 560 лева, а за ревандикационния иск по отношение на движимите вещи на
основание чл. 70, ал.3 от ГПК е определил държавна такса в размер на 50 лева,
както и да бъде вписана исковата молба.
С молба вх. № 2107/ 06.04.2017
година са приложени скица и данъчна оценка на имота, както и вносна бележка за
внесени държавни такси по ревандикационния иск по отношение на движимите вещи и
осъдителния иск.
С
Разпореждане от 06.04.2017 година, съдът е оставил без движение исковата молба да
представи документ за внесена държавна такса в размер на 50 лева за
ревандикационния иск по отношение на недвижимия имот. Представено е платежно
нареждане за внасяне на определената държавна такса.
След
връчване на исковата молба и приложенията към нея, по реда на чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника. Направено е възражение за
нередовност на исковата молба, тъй като не е посочена цената на всеки един от
исковете за собственост и на осъдителните искове за недвижимия имот и движимите вещи
поотделно. Изтъкнато е, че не са изложени фактическите обстоятелства, на които
се основават исковете са собственост – придобивното основание, както и на какво
основание счита, че е индивидуален собственик на движимите вещи. Изложено е, че
искът по чл. 108 от ЗС по отношение на движимия имот е недопустим, тъй като с
влязло в сила решение по в.гр.д. №
132/ 2016 година на ОС – Ловеч е отменено решението по гр.д. № 503/ 2014 година
на РС-Тетевен и е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан,
установителния иск за собственост на същите движими вещи, поради което спорът
не подлежи на преразглеждане. По отношение на иска по чл. 108 от ЗС на
недвижимия имот, спорът по цитираното дело на РС-Тетевен е висящ пред ВКС –
гр.д. № 4596/ 2016 година и тъй като считат, че има преюдициално решение молят
спора по настоящото дело да бъде спрян. Изложени са и съображения
неоснователност на исковите претенции.
От приложените
решения се установява, че с решение № 25/ 04.02.2016 година на РС - Тетевен,
постановено по гр.д. № 503/ 2014 година е признато за установено по отношение
на Анна Маринова Симеонова, че С.Й.С. е собственик на процесните жилищна сграда
и движими вещи – 25 броя и е отхвърлен искът за делба на тези вещи. С решение
по в.гр.д.132/ 2016 година по описа на ОС – Ловеч, решението на РС – Тетевен в
тази част е отменено, като е отхвърлен искът за трансформация по отношение на
недвижимия имот и движимите вещи, като е прието, че те са придобити преди брака
и са лична собственост на С.С., като е потвърдено решението в частта, с което е
отхвърлен искът за делба по отношение на тези вещи. Видно от определение № 328/
02.06.2017 година на ВКС по гр.д. № 4596/ 2016 година, решение № 195/
29.07.2016 година по в.гр.д. № 132/ 2016 година на Ловешкия окръжен съд, е
допуснато до касация в частта, с
която на основание чл. 19, ал.1 ЗН е прогласена нищожността на нотариално
завещание № 5, т.1, нот. дело № 12/2011 г. в частта, с която Генка Йорданова
Симу завещала на дъщеря си Анна Маринова Симеонова ½ ид. част от жилищната сграда с идентификатор
80902.249.339.1 по КККР на с. Черни Вит и в частта, с
която е отхвърлен искът за делба на тази сграда, по въпроса за предпоставките и
реда за признаване в Република България на брак на български гражданин с чужд
гражданин, сключен пред местен орган в чужбина, и относно правното значение на
акта за регистрация на брака, съставен по реда на чл. 72, ал.З ЗГР.
С решение по гр.д. № 4596/ 2016 година по описа на ВКС е отменено
въззивното решение, в частта,
с която на основание чл. 19, ал.1 ЗН е
прогласена нищожността на нотариално завещание № 5, т.1, нот. дело № 12/2011 г.
в частта, с която Генка Йорданова Симу завещала на дъщеря си Анна Маринова
Симеонова ½ ид. част от жилищната сграда
с идентификатор 80902.249.339.1 по КККР на с. Черни Вит и в частта, с
която е отхвърлен искът за делба на тази сграда, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменените части. (В тази връзка
направената от РС – Тетевен заверка на решение №25/ 04.02.2016 година по гр.д.
№ 503/ 2014 година по описа на РС - Тетевен на стр. 102 от делото е невярна.)
След връщане на
делото е образувано въззивно гражданско дело № 721/ 2017 година по описа на ОС
– Ловеч и с решение от 16.11.2018 година е потвърдено решение № 25/ 04.02.2016 година на Тетевенския районен съд по
гражданско дело № 503/ 2014 година, по описа на същия съд, в частта, с която е прогласил
за недействително, на
основание чл.19,ал.1 от ЗН, нотариално завещание № 5, том І, рег.№2848, нот.дело № 12/ 2011г по описа на нотариус с рег.№392 на НК
и район на действие РС-Тетевен, в частта, с която Генка Йорданова Симу, б.ж.на град Тетевен, Ловешка област, е завещала в
полза на Анна Маринова Симеонова от град Тетевен, Ловешка област, 1/2 идеална
част от жилищна сграда-еднофамилна на
два етажа, застроена върху площ по акт за собственост от 60 кв.м., а по
Кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Черни Вит, представляваща
жилищна сграда с идентификатор 80902.249.339.1, еднофамилна на два етажа,
застроена върху площ от 58 кв.м., находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
80902.249.339 по КККР на с.Черни Вит, одобрени със Заповед №
РД-18-88/29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по актуална
скица от 1735 кв.м., адрес на имота с.Черни Вит, ул.“Дели Пало“ № 6, трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно застрояване-ниско
застрояване (до 10м.), при съседи: имоти с идентификатори 80902.249.340,
80902.18.182, 80902.249.338, 80902.249.337, 80902.249.341, както и в частта, с
която е отхвърлен искът за делба на същата сграда между Стилиянос
Й.С., гражданин на Република Гърция, роден на *** г. в гр.Атина, срещу Анна
Маринова Симеонова, ЕГН **********,***. В мотивите си съдът е приел, че жилищната не е
съсобствена между страните, а е изключителна собственост на С.С.. С определение
№ 509/ 07.11.2019 година по гр.д. № 1549/ 2019 година на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на въззивно решение
№ 243/ 16.11.2018 година по в.гр.д. № 721/ 2017 година по описа на ОС – Ловеч.
С разпореждане от № 883/ 10.06.2020 година по гр.д. № 206/ 2017 година по описа на РС-Тетевен исковата молба е оставена
без движение, като в частта относно иска по чл. 108 от ЗС са дадени указания за
формулиране на съответен петитум, съдържащ и установителната част на иска. По
отношение на движимите вещи първоинстанционният съд е посочил, че се касае за
25 отделни претенции, като цената се определя по реда на чл. 72, ал.2 от ГПК. Тъй
като не е посочена цената на всяка една от движимите вещи, на основание чл. 70,
ал.3 от ГПК е определил по 50 лева държавна такса по всеки един от исковете или
1 200 лева. По отношение на исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД е
посочено, че в обстоятелствената част липсва изложение на начина на формиране
на претендираното обезщетение, както и какъв е размерът на претенцията за
недвижимия имот, както и за движимите вещи, като в тази насока да направи
изложение и приведе петитума в съответствие с обстоятелствената част на иска.
На ищеца е дадено указание на основание чл. 127 от ГПК да отстрани нередовностите на исковата молба,
конкретно посочени в разпореждането в едноседмичен срок от съобщението, като са
посочени и последиците при неизпълнение в срок на указанията - исковата молба
ще бъде върната обратно, а производството по делото ще бъде прекратено.
Съобщението е получено от ищеца на 11.06.2020 година.
С молба от 17.06.2020 година ищецът е формулирал надлежен петитум
по иска по чл. 108 от ГПК. Възразил е срещу определяне на държавна такса в размер на 1 200 лева по отношение на исковата претенция
за ревандикация на движимите вещи, като е поискал на основание чл. 253 от ГПК
отмяна на разпореждането в тази част. По отношение на претенцията за обезщетение
за ползване на недвижимия имот и движимите вещи, посочва, че ответницата владее
без основание тези вещи от 04.09.2013 година, когато при завръщането си в
България ищецът направил опит за ги изнесе, но бил възпрепятстван. Определя
обезщетението за неоснователното ползване на недвижимия имот по 300 лева
месечно, а по отношение 25.33 лева месечно или общо за целия период 12 910
лева за недвижимия имот и 1 090 лева за движимите вещи.
С определение № 221/ 24.06.2020
година по гр.д. № 206/ 2017 година първоинстанционният съд е приел, че по
отношение на ревандикационния иск за движимите вещи не е отстранена
нередовността на исковата молба, тъй като не е внесена определената държавна
такса в размер на 1 200 лева, а по претенцията за обезщетение за
ползването на движимите вещи не е посочен размерът на обезщетението месечно за
всяка една от вещите, а е уточнена общата сума за всички вещи за претендирания
период. При тези съображения на основание чл. 129, ал.3 от ГПК производството
по отношение на движимите вещи е прекратено изцяло – по претенцията за
ревандикация и по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер от
1 090 лева за периода 04.09.2013 година до датата на предявяване на иска -
17.03.2017 година, ведно със законната лихва от момента на предявяване на иска
до окончателното плащане.
При така установената фактическа обстановка
Ловешкият окръжен съд счита, че жалбата е частично основателна
по следните съображения. Подадената искова молба в частта относно ревандикация на 25 броя движими
вещи е била нередовна, тъй като освен, че не е внесена следващата се държавна
такса, на първо място не е посочена цената на иска – чл. 127, ал.1, т.3 от ГПК. Касае се за оценяем иск и при
действието на чл. 69, ал.1, т. 2 от ГПК цената на иска е пазарната цена на
вещното право - стойността на всяка една от движимите вещи, като държавната
такса се определя върху една четвърт от цената на иска – чл. 71, ал.2 от ГПК по
реда на чл. 1 от Тарифа ГПК. В тази насока не са давани указания по реда на чл.
129 от ГПК от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното в тази част прекратителното
определение по отношение на иска по чл. 108 от ЗС за ревандикация на движимите
вещи , следва да бъде отменено, като първоинстанционния съд следва да укаже по
реда на чл. 129, ал.2, вр. чл. 127, ал.1, т.3 от ГПК цената на иска, формирана
при действието на чл. 69, ал.1, т. 2 от ГПК - пазарната цена на вещното право,
като посочи стойността на всяка една от движимите вещи.
По отношение на искът по чл. 59 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неоснователно ползване на движими вещи, изброени в двадесет и
пет пункта, с разпореждането
си по чл. 129 от ГПК съдът е дал подробни указания на ищеца, че
следва да уточни искането си относно претенцията за всяка една от вещите. съдът е връчил разпореждането, с което са
дадени указанията по чл. 129 от ГПК на 11.06.2020 година.
С молба от 17.06.2020 година ищецът по отношение на претенцията
за обезщетение за ползване на движимите вещи е посочил, че ответницата владее
без основание тези вещи от 04.09.2013 година, когато при завръщането си в
България ищецът направил опит за ги изнесе, но бил възпрепятстван. Определил е
обезщетението за неоснователното ползване на движимите вещи 25.33 лева месечно
или общо за целия период 1 090 лева.
Настоящият състав счита, че в
тази част атакуваното определение е правилно, тъй като се касае за отделни
вещи, като твърдяното ползване на всяка една от тях подлежи на отделно
доказване, а оттам и отделно произнасяне за всяка една от тях и възможност за
частично уважаване. В случая е посочена една обща стойност на обезщетението за
движимите вещи, което води до невъзможност да бъде определен размерът на
претенцията за всяка вещ.
При това
положение въззивният съд, счита че не са отстранени констатираните от
първоинстанционния съд нередовности на исковата молба в указания срок.
Несъстоятелни са доводите на ищеца и процесуалния представител, че се касае за
съвкупност от вещи, за които не е необходимо посочване на отделна претенция. Посочване
цената на иска и в какво се състои искането, тъй като в случая се касае за
осъдителен иск, включва и размера на претенцията, са условия за редовност на
исковата молба по смисъла на чл. 127, ал.1, т.3 и 5 от ГПК. (арг. в този
см. Решение № 674
от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., I г. о., ГК).
В този смисъл правилно първоинстанционният
съд е констатирал, че не са отстранени посочените от него конкретно
нередовности на исковата молба и по реда на чл. 129, ал.3 от ГПК е върнал
искова молба и е прекратил производството по делото в частта относно иска по чл. 59
от ЗЗД по отношение на движимите вещи.
При тези съображения определение № 221/ 24.06.2020 година по гр.д. № 206/ 2017 година по описа на РС – Тетевен следва да бъде отменено в
частта, в която е прекратено производството по чл. 108 от ЗС по отношение на
движимите вещи и върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по
реда на чл. 129, ал.2 от ГПК. В останалата част определението
следва да бъде потвърдено, като прававилно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
278 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 221/ 24.06.2020 година по гр.д. № 206/ 2017 година на РС -Тетевен, в частта, в която е прекратено производството по
чл. 108 от ЗС по отношение на движимите вещи, посочени в двадесет и пет пункта.
ВРЪЩА делото на РС Тетевен за
продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в
настоящето определение.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 221/ 24.06.2020 година по гр.д. № 206/ 2017 година на РС -Тетевен с което е прекратено, поради
неотстраняване в срок на указаните нередовности, производството по предявения иск
по чл. 59 от ЗЗД от С.Й.С.,
чрез адв. С.П.П.,
срещу Анна Маринова Симеонова,
за обезщетение в
размер на 1 090 лева за неоснователно ползване от ответника на конкретно
посочени движими вещи за периода от 04.09.2013 година до 17.03.2017 година,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Определението
не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.