Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Първомай, 25.03.2013 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Първомайският
районен съд, втори съдебен състав, в публично заседание на тринадесети март през
две хиляди и тринадесета година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря: Мария
Запрянова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 426 по описа на съда за 2011г.
за да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът В.И.Т., чрез адв. Т., твърди, че като съсобственици в режим на СИО,
с покойния и съпруг К. А. Т., са прехвърлили с договор за прехвърляне на право
на собственост срещу задължение за издръжка и гледане на сина си И. С., дворно място от 1100 кв. метра,
съставляващо УПИ III-190, разположен в кв. 16, по плана на с. В., обл. П., с
приложена улична и неприложена дворищна регулация, при граници на парцела:
улица, топична улица, УПИ ХII-195, УПИ ХIII-194
и тупична улица, ведно с построените в него паянтово жилище със застроена площ
от 57 кв. м и паянтова сграда със застроена площ от 43 кв. м, обективиран в
нотариален акт № 84, том VI, дело № 20/1994 г. по
описа на РС Първомай. Твърди, че синът е изпаднал в невъзможност да се грижи за
нея, след което е починал, а снаха и – ответникът Д.С., не се грижила за нея,
нито внукът и В. е изпълнявал тези задължения. Поради това желае разваляне на
договора поради неизпълнение на задълженията им.
Ответникът,чрез назначения на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител
адв. Д., изцяло оспорва предявения иск, като моли да бъде отхвърлен. В съдебно
заседание изразява становище за основателност и доказаност на иска по отношение
на собствената по наследство от съпруга си идеална част от имота, като счита,
че искът може да бъде уважен до размер на ¼ идеална част от имота.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет
на делото е една втора идеална част от имота, прехвърлен с процесния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт №
84, том VI,
дело № 20/1994 г. по описа на РС Първомай, тъй като за останалата една втора
идеална част от имота производството по делото е било прекратено, като
определението е влязло в сила.
Не е
спорно между страните, а и от представените писмени доказателства е видно, че
на 10.01.1994 г., ищцата и покойният и съпруг К. Т., са прехвърлили на сина си
И. Д. С. свой недвижим имот, а именно дворно място от 1100 кв.
метра, заедно с построената на него жилищна сграда, находящо се в с. В., обл. П.,
с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 84, том VI, дело № 20/1994 г. по описа на РС Първомай. В договора е
описано задължение на приобретателя да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до
прехвърлянето на имота, докато са живи, лично или чрез трето лице.
Към датата на прехвърлянето на
правото на собственост върху така описания имот, приобретателят е имал сключен
граждански брак с ответника, видно от представения по делото и неоспорен от
страните акт за граждански брак от 22.05.1990 год. на община Димитровград.
На 04.08.2003 год. е починал
прехвърлителя К. А. Т., видно от представеното удостоверение за наследници,
неоспорено от страните.
На 31.01.2011 год. е починал и
приобретателят И. Д. С. Видно от неоспореното удостоверение за наследници,
същият е оставил законни наследници ответника – негова съпруга и син В. И. С..
Към момента имотът, описан в
нотариален акт № 84, том VI, дело № 20/1994 г. по
описа на РС Първомай съставлява дворно място от 1100 кв. метра, съставляващо
УПИ III-190,
разположен в кв. 16, по плана на с. В., обл. П., с приложена улична и
неприложена дворищна регулация, при граници на парцела: улица, топична улица,
УПИ ХII-195,
УПИ ХIII-194
и тупична улица, ведно с построените в него паянтово жилище със застроена площ
от 57 кв. м и паянтова сграда със застроена площ от 43 кв. м, видно от
представената актуална скица на имота № 45/28.11.2012 год. на община Първомай.
Ответникът
не е изпълнил задълженията си да полага грижи и дава издръжка на ищцата.
Същата, въпреки, че е имала голяма нужда от грижи, не е получила такива от
ответника, нито от синът и, нейният внук, нито от трето лице, на което да е
било възложено от ответника изпълнение на нейните задължения. Това
обстоятелство се установи безспорно в съдебно заседание от разпита на
доведените от ищеца свидетели Г. и С. Същите заявиха, че ищцата е трудно
подвижна, не може да ходи, не може да се грижи сама за домакинството си, нито
може да отиде на лекар сама, поради което съседите са помагали с каквото могат,
до идването на синът и свидетеля С., да живее при нея, за да може да се грижи
за нея. Съдът отчете и родствената връзка с ищцата на свидетеля Георгиев, но
прие показанията му, дадени в съдебно заседание под страх от наказателна
отговорност, за истинни, доколкото бяха категорични, последователни и
безпротиворечиви и се потвърдиха изцяло от разпитания по делото,
незаинтересован от изхода му, свидетел Г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие, че по време на сключване на
процесния договор за прехвърляне на правото на собственост на имота на сина на
ищеца, той е бил в граждански брак с ответника С., поради което, с оглед възмездния
характер на задълженията, поети от приобретателя при прехвърляне на
собствеността и действащата към момента на сключване на договора разпоредба на
чл. 19, ал. 1 от СК - отм., имотът е станал съпружеска имуществена общност на И.
Д. С. и ответника Д.С.С.. Със смъртта на приобретателя е прекратена
съпружеската имуществена общност, като половината от притежавания по силата на
така сключения договор имот е останал собственост на ответника, а една четвърт
от имота е придобила по силата на наследствено правоприемство от съпруга си,
тъй като наследява равна част на тази на детето.
Целта на сключване на договора за
прехвърляне на собственост срещу задължение за осигуряване на издръжка е
получаване на по-добри материални условия на живот на прехвърлителите, съчетани
с необходимите нравствено-морални отношения /ТР 96/66 на ОСГК на ВС на РБ/. При
сключване на договора страните са уговорили конкретни задължения – поемане на
цялостната издръжка и гледане до края на живота на прехвърлителите, като
приобретателят им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до
прехвърлянето на имота, докато са живи, лично или чрез трето лице. Съгласно сключеният договор, приемателите дължат
издръжка и грижи в пълен обем, и тъй като е за издръжка, то трябва да се
изпълнява системно и непрекъснато, защото по своята същност не търпи забава.
Съдът прие, че е налице пълно неизпълнение на задължението за издръжка от
приобретателката – ответник, по отношение на ищцата, тъй като не е осигурявала
никога грижите и издръжката, необходими, за да води ищеца спокоен и нормален
живот, нито лично, нито чрез трето лице.
Съгласно ТР № 30/81 г. ОСГК на ВС, при смърт на
приобретателя, съгласно чл.
60 ЗН, наследниците му ще отговарят пред прехвърлителя
до размера на наследствения им дял и под страх от евентуално разваляне
на договора
поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници, следва да обезпечат
издръжката и грижите. Ето защо, освен за частта, придобита на лично основание като
приобратетел в режим на СИО, ответникът следва да отговаря и за частта,
получена по наследство от съпруга си. Тъй като за ½ идеална част от
имота искът е бил прекратен поради недопустимост и определението е влязло в
сила, то ответникът в настоящото производство следва да отговаря за
неизпълнение на задълженията си по отношение на ищеца, като това влече
прекратяване на договора за 3/8 идеални части от описания в исковата молба имот
( ½ от ½ като приобретател при режим на СИО и ½ от
¼ по наследство от съпруга си).
По отношение на останалата 1/8 идеална част от недвижимия имот, предмет на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
от 1994 год. може да отговаря наследника на починалия приобретател Васил Иванов
Семерджиев, към когото няма насочена искова претенция.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие, предявеният иск за
разваляне на договора, сключен с нотариален акт № 84, том VI,
дело № 20/1994 г. по описа на РС Първомай, за основателен до размера на
притежаваната от ответника идеална част от имота, собствен на ищеца към момента
на прехвърлянето му, а именно 3/8 идеални части от него.
Тъй като искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца, то следва да бъде уважено, съразмерно на
уважената част от иска. Не е представен списък на разноските от ищеца. По
делото са представени доказателства за заплатена дължима държавна такса в размер на 59,55 лв., както и
500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, или направените от ищеца разноски,
съразмерно на уважената част от иска са в размер на 209,83 лв., които следва да
бъдат присъдени на ищеца.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ сключения на 10.01.1994 г. в
гр. Първомай договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане с
нотариален акт № 84, том VI, дело № 20/1994 г. по
описа на РС Първомай, по силата на който
К. А. Т., починал 2003 год. и В.И.Т., с
ЕГН: **********,***, Пловдивска област, ул. “***” № 5, са прехвърлили на И. Д.
С., починал 2011 год., срещу задължение за поемане на гледането
и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот,
какъвто са водили до прехвърлянето на имота, докато са живи, лично или чрез
трето лице, недвижим имот, дворно
място от 1100 (хиляда и сто) кв. метра, съставляващо УПИ III-190
(трети тире сто и деветдесет), разположен в кв. 16 (шестнадесети), по плана на
с. В., обл. П., с приложена улична и неприложена дворищна регулация, при
граници на парцела: улица, топична улица, УПИ ХII-195,
УПИ ХIII-194
и тупична улица, ведно с построените в него паянтово жилище със застроена площ
от 57 (петдесет и седем) кв. м и паянтова сграда със застроена площ от 43
(четиридесет и три) кв. м, до размер на 3/8 (три
осми) идеални части от описания
недвижим имот, поради неизпълнение на задълженията от страна на Д.С.С., с ЕГН: **********,***, на осн.
чл. 87, ал.3 от ЗЗД, като в останалата част до предявения размер от ½
идеална част от недвижимия имот отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА
Д.С.С., с ЕГН: **********,***, да
заплати на В.И.Т., с ЕГН: **********,***,
П. област, ул. “***” № 5, сумата от 209,83 лв. (двеста и девет лева и осемдесет
и три стотинки) направени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /П/
ЕК / НК