Р
Е Ш Е Н И Е № 626
05.08.2016г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на 23.06., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т.И.
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 4880 по описа за 2014 година,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Делото е
образувано по молбата на Д.П.Т.. В хода на делото е настъпила промяна в
семейното й положение, поради което фамилията й е променена на П.- листи №№ 90
и 91 от делото. По тази причина по-долу в изложението тя ще бъде записвана
именно с фамилия П..
Твърди, че е
дъщеря на покойния П. Д. П., а част от ответниците- А.К.П. и Д.П.П., са
съответно негови съпруга и дъщеря от втория му брак.
Също, че те
тримата, както и ответника Д.С.П. са съсобственици, по силата на наследяване на
Г. Д. П., поч.24.03.2013г., който след смъртта си не оставил низходящи; след
това по наследяване на баба й Дена П.П., поч. 11.06.2013г. и баща й- бащата на
ищцата, поч. 24.09.2013г., на поземлен имот с идентификатор 72165.504.327,
който се намира на административен адрес гр.Твърдица, ул.”Н.Вапцаров”№14, с
площ 634кв.м., както и построените в него сгради:
- с
идентификатор 72165.504.327.1 с площ 56кв.м., представляваща еднофамилна
жилищна сграда.
- с
идентификатор 72165.504.327.2 с площ 42кв.м., представляваща друг вид сграда за
обитаване.
- с
идентификатор 72165.504.327.3 с площ 18кв.м., представляваща селскостопанска
сграда, и
- с
идентификатор 72165.504.327.4 с площ 18кв.м., представляваща сграда за ползване
като хангар, депо, гараж.
Д.П. излага, че
от дълги години живее в гр.Бургас, а при посещение в края на месец ноември
2014г. в гр.Твърдица научила за смъртта на баща си и се сдобила с удостоверение
за наследници. На 02.12. същата година, при справка в Агенцията по вписванията,
Имотен регистър-Сливен узнала, че споменатите до тук ответници продали на
четвъртия- Е.Я. К., външно за имуществената общност лице, дела си от тези
недвижими имоти, без обаче преди това да й го предложат на нея като
съсобственик. По тази причина предявява иск съда с решение да признае правото й
на изкупуване на отчуждените с нот.акт №195, т.ІІ, дело 362/ 08.05.2014г. на
нотариус Ел.Ш., ид.части, при действително уговорените между страните по него
условия, като замести К.. Ищцата излага съображение, че квотите на
съсобствениците в имота са различни от посочените в този акт, поради което иска
й е за 1/2ид.ч. от имота.
Ищцата
претендира сторените от нея разноски по делото.
Писмени
отговори депозират ответниците Д.С.П., А.К.П. и Д.П.П., като навеждат
възражение, че иска е късно заведен- след изтичане на установения за това в
закона двумесечен срок от узнаване от ищцата, на сделката. Другото възражение
на първия от тях е не по принципната основателност на иска, а касае размера, до
който би трябвало да се уважи- свежда го до размера на запазената за ищеца като
наследник, съгласно Закона за наследството, част. Жените пък оспорват иска с
твърдението, че процесната сделка представлява привидно съглашение по смисъла
на чл.152 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и поради това, като
недействителна, не може да породи целяните с нея правни последици. В тази
връзка те твърдят, че прехвърлянето е било извършено с цел да обезпечат
изпълнението си на задължение по договор за заем, заемодател по който е
купувача на имота, като уговорката е била при връщане на заема, тя да им
прехвърли обратно правото на собственост.
В проведените
по делото съдебни заседания се явяват всички участници в процеса, а ищцата,
както и ответниците А.К.П. и Д.П.П., се представляват по пълномощие от
адвокати. На практика се поддържат вече заетите в писмен вид позиции.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от
нот.акт №10, том І, дело 43/1991г. по описа на нотариус при СлРС, Г. Д. П. е
придобил, чрез покупка от родителите си Д.С.П. и Д. П.П., дворно място,
образуващо парцел Х-327 в кв.68 по плана на гр.Твърдица, с площ 635кв.м., ведно
с намиращата се в него масивна жилищна сграда на един етаж, застроена върху
48.50кв.м.; лятна кухня от 26.50кв.м.; полумасивен навес от 40куб.м. и гараж с
площ 19кв.м.
В последствие
всички участници в тази сделка са починали. Най- напред Д.С.П.- на
12.01.1996г.- видно от удостоверение за наследници № 2261/ 26.11.2014г., издадено
от община Твърдица, а след това, на 24.03.2013г. – купувача- видно от удостоверение за наследници № 2306/
10.12.2014г., издадено също от община Твърдица. От последното се установява
още, че той не е оставил низходящи, а единствения негов наследник е майка му
Дена П.П..
На 11.06.2013г.
тя също е починала, като към момента на смъртта й живи са били единствено сина
й П. Д. П. и наследниците на сина й С. Д. П., който е починал преди нея- на
22.02.2010г.: съпругата му Ц. Я.П. и децата му Д.С.П. и М.С.П.. Съвсем скоро
след майка си – на 23.09.2013г., почива Петър П., а за наследници оставя
съпругата си А.К.П. и децата си Д.П.Т. /понастоящем П./ и Д.П.П.. За тези
обстоятелства свидетелстват удостоверение за наследници № 2305/ 10.12.2014г.,
издадено от община Твърдица и удостоверение за наследници № 160/ 22.01.2014г.,
издадено от община Твърдица /последното л.170 от делото/
Част от тези
лица – Д.С.П., А.К.П. и Д.П.П., са продавачи по договор, извършен в нот.акт №
195, том ІІ, дело 362/ 2014г. по описа на нотариус Ел.Ш., на по 1/6ид.ч., т.е.
общо 1/2 ид.ч. /запис в самия документ/ от недвижим имот с идентификатор
72165.504.327, който се намира на административен адрес: гр.Т., ул.”Н.В.” №.. с
площ 634кв.м., с № по предходен план- 327 в кв.68, , парцел Х, както и
намиращите се в него сгради:
- сграда с
идентификатор 72165.504.327.1, с площ 56кв.м. и начин на трайно ползване:
жилищна сграда, еднофамилна;
- сграда с
идентификатор 72165.504.327.2, с площ 42кв.м. и начин на трайно ползване: друг
вид сграда за обитаване;
- сграда с
идентификатор 72165.504.327.3, с площ 18кв.м. и начин на трайно ползване:
селскостопанска сграда;
- сграда с
идентификатор 72165.504.327.4, с площ 18кв.м. и начин на трайно ползване:
хангар, депо, гараж.
За поземления
имот се представя и скица- № 15-461741-13.12.2014г. на СГКК-Сливен, в който са
нанесени и четирите сгради. В скицата се съдържа и информацията, че по
предходния план на Т. този имот се е индивидуализирал като имот № 327 в кв.68,
парцел Х. Останалите скици- на сградите, съда няма да обсъжда, тъй като това не
е необходимо.
Купувач на
идеалните части по договора от 2014г. е Е.Я.К.. От удостоверение изх.№ 1165/
25.02.2015г. на община Твърдица съда установява, че жената е вдовица.
На 02.12.2014г.
Д.П.Т. /понастоящем П./ е подала пред Служба по вписванията гр.Сливен заявление
вх.рег.№ 3747/ 3748; 3749 за издаване на препис от нотариален акт 199, том ІІІ,
нот.дело № 1738/1990; нот.акт № 10, том І от 1991г. и нот.акт дв.вх.№ 2478/
2014г.
Последното от
тези означения представлява индивидуализацията на нот.акт № 195, том ІІ, дело
362/ 2014г. при Служба по вписванията- видно то поставения в горната му дясна
част печат.
Съдът се
запозна с изисканата от нотариус Ел.Ш. преписка по съставянето на нотариалния
акт, в който е извършена процесната продажба – това са листи №№ 165-175 от
настоящото дело. Сред тях липсва документ, от който да се установи, че преди
извършване на цитираната сделка, съсобствениците –продавачи, са предложили на
останалите съсобственици, конкретно на Д.П.Т. /понастоящем П./, да изкупят/и
идеалните им части. Странно защо пък, присъства декларация от лицето Ценка Я.П..
Събрани бяха гласни
доказателствени средства- чрез разпита на свидетелката Д. Р. Ю.. От показанията
й съда установява, че тя е била съседка на Дена П., а последната е живяла до
смъртта си в гр.Твърдица, на ул.”Вапцаров”; след смъртта й в имота се нанесла Е.К..
Споменатият от свидетелката № на улицата е 15. Само тези от показанията на свидетелката
съда кредитира, а останалата им част- не. Защото за фактите, за които жената
изложи възприятията, спомените си, не се събраха никакви други доказателства. В
този смисъл те останаха изолирани и поради това според съда с недостатъчна
степен на надеждност установяват факти, основни сред които са тези, че през
м.юни 2014г. свидетелката е разговаряла с ищцата в гр.Твърдица и й обяснила, че
къщата, в която е живяла до смъртта си Дена П., вече е продадена и в нея вече
живее Е. К.. Ето защо съда не приема, че тези факти са доказани посредством
това доказателствено средство.
При така установената фактическа обстановка съда
прави следните правни изводи:
Предявен е иск
с пр.основание чл.33 ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/.
Основният спор
по делото се състои в това дали иска е допустим, като тезата на част от ответниците-
представлявани в хода на делото от адвокат- А.П. и Д.П., е че е предявен след
изтичането на посочения в чл. 33 ал.2 от ЗС двумесечен срок и тъй като
срока е преклузивен, иска е недопустим.
На това ищцата противопоставя твърдението си, че двумесечния срок не е изтекъл,
тъй като иска си е предявила на 22.12.2014г., а за сделката е узнала същия
месец- когато направила справка в Служба по вписванията - Сливен.
За да установят
твърдението си за този факт двете ответници се основаха на свидетелки
показания, а за доказване на своето твърдение, ищцата ползва писмено
доказателствено средство- документ. На това място трябва да се коментира, че в тежест
на всяка от страните бе да докаже своето твърдение, тъй като двете са
взаимноизключващи се.
Както стана
ясно от коментара на съдията-докладчик по делото по-горе, съда не кредитира
показанията на свидетелката, разпитана по искане на ответниците. Във връзка с
гласните доказателствени средства съда ще отбележи, че с учудване възприе
отказа на ищцата, в проведеното на 26.05.2016г. съдебно заседание, от
доказателственото си искане, направено минути преди това, до разпит като
свидетел да бъде допуснато лицето, което свид. Ю. описа като възрастна жена на
име Златка, която също била присъствала, според свидетелката, на разговора й с
ищцата и която всъщност й обяснила, че това е дъщеря на П. Д. П.. Аргументът на
ищцата бе, че и тази жена вероятно ще лъжествидетелства както и вече
разпитаната, поради което разпита й е ненужен.
Същото, а дори
и по-голямо, недоумение обаче буди и поведението на ответниците, навели
твърдението, че от момента, в който ищцата е узнала за процесната сделка, са
изминали повече от два месеца. Такова е впечатлението у съда, защото и
ответниците не проявиха активност да ангажират въпросната жена Златка като
свидетел, а се позоваха на показанията на единствен свидетел за толкова решаващ
като обсъждания факт. Той- свидетеля, обаче не е достатъчен да създаде у съда
решително и непоколебимо впечатление за доказаност на твърдението на отв. А.П.
и Д.П.. Според съда, в случая би могъл да се направи паралел между показанията
на единствения свидетел и частния писмен документ, на който закона не придава
доказателствена сила за достоверност на датата на съставянето му.
Ищцата пък се
позова на документ- заявление вх.рег.№ 3747/ 3748; 3749 за издаване на препис
от нотариален акт 199, том ІІІ, нот.дело № 1738/1990; нот.акт № 10, том І от
1991г. и нот.акт дв.вх.№ 2478/ 2014г., за да докаже момента, в който е узнала
за сделката. Това заявление е нейно писмено изявление и е точно такъв, като
току-що описания, документ- частен свидетелстващ, представен по делото от
изготвилата го страна; страна, която се домогва да извлече от документа изгодни
за себе си правни последици. В друг, така да се каже общ, случай, съда не би
зачел доказателствена сила на този документ за твърдяния факт. В случая обаче може
да се приеме, че документа има достоверна дата, защото от учреждението, в което
е представен, е поставен входящ номер, част от който е датата на представянето
му- това е Служба по вписванията. А датата е 02.12.2014г.
От друга
страна, сред посочените в молбата на Трендафилова /сега П./ актове е и нот.акт дв.вх.№
2478/ 2014г., а това е означението на Службата по вписванията за нотариалния
акт, в който е извършена процесната сделка- нот.акт № 195, том ІІ, дело 362/
2014г. по описа на нотариус Ел.Ш..
При изложените
разсъждения и липсата на доказателства за нещо различно, съда приема, че ищцата
е узнала за тази сделка именно на 02.12.2014г. При конкуренцията на изолирано
свидетелско показание и достоверна дата на документ, съда дава предпочитание на
последния.
След като това
е датата на узнаване на сделката, а иска е предявен на 22.12.2014г., то е ясно,
че Д.П. е спазила преклузивния 2-месечен срок. Тук трябва да се отбележи, че в
текста на закона- чл.33 ал.2 от ЗС, е записано, че иска трябва да се предяви в
двумесечен срок от продажбата. Трайно установената съдебна практика обаче
безпротиворечиво приема, че когато няма доказателства съсобственика-продавач да
е предложил на съсобственика-ищец да изкупи дела му, то този срок за последния
тече от узнаване на сделката.
Щом това е
така, съда трябва да разгледа и останалите възражения на ответниците. Такива са
изложени само от А.П. и Д.П.. Те оспорват иска с твърдението, че процесната
сделка представлява привидно съглашение по смисъла на чл.152 от Закона за
задълженията и договорите, и поради
това, като недействителна, не може да породи целяните с нея правни последици.
Те твърдят, че прехвърлянето е било извършено с цел да обезпечат изпълнението
си на задължение по договор за заем, заемодател по който е купувача на имота,
като уговорката е била при връщане на заема, тя да им прехвърли обратно правото
на собственост. Тази теза съда не
възприема, не само и толкова защото е убеден, че всъщност представлява не лош адвокатски прийом, а не
действителната воля на страните по сделката, предприет с цел да се парира
ищцовата претенция, а защото тезата остана недоказана. Впечатлението на
съдията-докладчик като председател на съдебния състав, пред който се провеждаха
откритите съдебни заседания бе, че никой от участниците в производството като
страни по делото, не бе наясно с тази развита в писмен отговор теза. Така,
въпроса със свидетеля и въобще със защитната теза на ответниците А.П. и Д.П. е
твърде спорен, тъй като при твърдение, че волята на страните по процесната
сделка не е била да се отчуждава правото на собственост, се ангажират
показания, че свидетелката била уведомила ищцата, че къщата е продадена и в нея
живее купувачката Е.К.. Т.е., едно от двете е измислица, лъжа, защото не е
възможно продавачите и купувача да са с ясното съзнание, че последния е мним
купувач, а същевременно продавачите да го допуснат да се настани в имота, който
всъщност само привидно са отчуждили!
Написаното до
тук води до необходимост и от следните разсъждения: от писмени
доказателства- два нотариални акта и няколко удостоверения за наследници, се
установи, че ищцата и ответниците, с
изключение на Е.К., са съсобственици, като наследници на общ наследодател, на
процесния недв.имот. Първоначално той е бил собственост на Д.С.П. и Дена П.П.,
но те са го отчуждили, чрез продажба, на сина си Г. Д. П.. Години след това последния
е починал и тъй като не е оставил низходящи, негов единствен наследник се е
оказала майка му. Така имота отново се е озовал в нейния патримониум. Смъртта
обаче не се е задоволила само с живота на Георги П. и след едва три месеца е
отнела и този на Дена П.. Единствен жив нейн низходящ по това време е бил сина
й Петър Димитров П.. Така наследството й, включително и процесния имот, са
преминали, при равни квоти, в негов дял – от една страна и в общ дял- от друга,
на част от наследниците на третия син на Д. П., който е починал няколко години
преди нея- на 22.02.2010г.- това е Стефан Димитров П.. Този дял включва само децата
на последния, но не и съпругата му, макар всички да са живи към момента на
смъртта му /а и към момента/, с оглед
правилото на чл. 10 ал.1 от Закона за наследството ЗН/, за правото на
заместване- починалия преди родителя си низходящ се замества при наследяването
на първия само от децата си /като низходящи/, но не и от съпругата си.
Съпругата е изключена. Така към м.06.2013г. съсобственици в процесния имот са били
П. Д. П. с ½ ид.ч. и също с толкова, в общ дял- Д.С.П. и М.С.П.. За
равенството в дяловете на децата на наследодателя от наследството на последния -
чл.5 ал.1 от ЗН. Т.е., Д.П. е имал 1/4ид.ч. и също толкова- М.П..
Жестокото отношение
на смъртта към фамилията П. обаче е продължило и само три месеца след като е
починала Дена П., починал и сина й П. Д. П.. Тогава неговия дял /от ½
ид.ч./ е преминал в равни части върху съпругата му и двете му деца. В случая
приложението на чл.19 от СК /отм. 01.10.2009г./ е изключено, защото процесния
имот е част от наследственото имущество, а то на осн.чл.20 ал.1, изр.първо от СК /отм. 01.10.2009г./ е индивидуален дял на съпруга. По тази причина едната втора
ид.част, останала в наследство от майката на П. П. не е станала съпружеска
имуществена общност между него и съпругата му А.П., а индивидуална собственост
само на мъжа. Веднъж преминало в неговия актив обаче това имущество/имуществено
право, след смъртта му така да се каже на общо основание, се наследява от
съпругата- заедно с децата, при равни квоти- чл.9 ал.1 от ЗН. Ето защо след
м.09.2013г. съсобственици в процесния имот са
били Д.П. с 1/4ид.ч., М.П. с 1/4ид.ч., А.П. с 1/6ид.ч., Д.П. с 1/6ид.ч.
и Д.Т. /понастоящем П./- също с 1/6 ид.ч.
Изложеното означава, че неправилно разсъждава ищцата в исковата си
молба, че с процесната сделка отчуждителите не са прехвърлили на купувачката
½ ид.ч. от недв.имота. Продавачи са Д.С.П., А.К.П. и Д.П.П., като те
общо са имали 7/12 ид.ч. А това е повече
от ½.
От друга
страна, горните разсъждения означават и че ищцата също е съсобственик /по
наследство/ в процесния имот. Щом е така, а част от останалите съсобственици са
отчуждили свои идеални части, без преди това да ги й предложат на нея, иска е основателен. Това означава, че съда ще признае
правото на Д.П. да изкупи разпоредените
идеални части. То ще стане срещу цената, посочена в нотариалния акт №195,
тъй като чл.33 ал.2, изр.първо от ЗС изисква изкупуването да бъде извършено при
действително уговорените условия. След като други, освен описаните в
нотариалния акт, условия не се доказаха по делото, съда приема, че те са тези,
посочени в акта. Така цената е 3
657.60лв.
Тази сума
ищцата ще трябва да заплати, в случая на купувача по договора, извършен в нот.акт №195/ 2014г.- Е.Я. Климентова, тъй
като съда не прие тезата, че този договор е привидно съглашение. А в нотариалния
акт е записано, че продажната цена е платена напълно и в брой, от купувача на
продавачите.
Трябва да се коментира
и възражение на първия от ответниците, което е не по принципната основателност
на иска, а касае размера, до който би трябвало да се уважи- свежда го до
размера на запазената за ищеца като наследник, съгласно Закона за наследството,
част. Това съображение в случая не е състоятелно. То е относимо в друго, но не
и в настоящото производство. Съсобствениците и идеалните им части от правото на
собственост бяха посочени от съда по-горе, при което последния се ръководеше не
от разпоредбите, указващи запазените, респ. разполагаеми части, а от онези,
които уреждат начина и квотите за наследяване при открито наследство.
По въпроса за
разноските – както ищцата, така и двете ответници, представлявани от адвокат,
претендират такива, но с оглед изхода на делото на разноски право има само
ищеца- ал.1 на чл.78 от ГПК и по аргумент за противното от ал.3. За разноските
си П. представи списък по чл.80 от ГПК- л.№ 176 от делото, за разноски в общ
размер 770.82лв., като подробно са посочени всяко от разходните пера, от които
е формиран той. Това са реално направен и доказан, разход- видно от платежните
документи, представени със списъка. Разноските на ищцата обаче ще бъдат
поставени в тежест не на всички ответници, а само на онези от тях, които са ги
предизвикали- това са страните по процесния договор за продажба.
Претенцията на
онези от ответниците, които търсят разноски, съда ще отхвърли.
Воден от
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА предявения от Д.П.П. с ЕГН: ********** и адрес: *** против
А.К.П. с ЕГН: ********** и адрес: ***; Д.П.П. с ЕГН: ********** и адрес:г***; Д.С.П.
с ЕГН: ********** и адрес: ***; Е.Я. К. с ЕГН: ********** и адрес: *** и М.С.П.
с ЕГН: ********** и адрес: ***, иск с пр.осн.чл.33 ал.2 от ЗС и ДОПУСКА в нейна полза ИЗКУПУВАНЕ, при
условията на договора от 08.05.2014г., извършен в нот.акт № 195, том ІІ, дело
362/ 2014г. по описа на нотариус Ел.Ш., вписана в регистъра на Нотариалната
камара под №128, на отчуждените с него от
първите трима ответници- А.К.П. с ЕГН: **********; Д.П.П. с ЕГН: **********
и Д.С.П. с ЕГН: ********** в полза на четвъртия от тях- Е.Я. К. с
ЕГН: **********, общо 1/2 идеални части
от поземлен имот с идентификатор 72165.504.327 по кадастралните карти и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-2/ 26.02.2010г. на изп.директор на АК,
който се намира на административен адрес: гр.Т., ул.”Н.В.” №.., с площ
634кв.м., с № по предходен план- 327 в кв.68, парцел Х, при съседи имоти: с
идентификатор 72165.504.330; с идентификатор 72165.504.329; с идентификатор
72165.504.328; с идентификатор 72165.504.326 и с идентификатор 72165.504.1804, както
и намиращите се в него сгради:
- сграда с
идентификатор 72165.504.327.1, с площ 56кв.м. и начин на трайно ползване:
жилищна сграда, еднофамилна;
- сграда с
идентификатор 72165.504.327.2, с площ 42кв.м. и начин на трайно ползване: друг
вид сграда за обитаване;
- сграда с
идентификатор 72165.504.327.3, с площ 18кв.м. и начин на трайно ползване:
селскостопанска сграда;
- сграда с
идентификатор 72165.504.327.4, с площ 18кв.м. и начин на трайно ползване:
хангар, депо, гараж,
при условие, че
в едномесечен срок от влизане на решението в сила заплати на Е.Я. КЛИМЕНТОВА с
ЕГН: **********, сумата 3 567.60лв.
/три хиляди петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки/.
Съдът указва,
че в случай, че цената не бъде платена в този срок, решението се счита
обезсилено по право.
ОСЪЖДА А.К.П. с ЕГН: **********; Д.П.П. с ЕГН:
**********; Д.С.П. с ЕГН: ********** и Е.Я. К. с ЕГН: ********** да заплатят на Д.П.П. с ЕГН: **********
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, разноски по делото в пълен размер - 770.82лв.
/седемстотин и седемдесет лева и осемдесет и две стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на А.К.П.
с ЕГН: ********** и Д.П.П. с ЕГН: ********** да им бъдат присъдени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва по следния начин- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: