Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2017 г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на тридесети октомври 2017
г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова,
като разгледа докладваното от
съдия Милачков
административно дело №1937 по
описа за 2017 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на Д.П.А. ЕГН **********, срещу Заповед № 365з-2340/23.06.2017 г. на
Началник на Отдел „Разследване“ при ОД на МВР Варна, издадена на основание чл.
204, т. 4 и чл.206, ал.1, 2, 3 и 4 от Закона за министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), с която на жалбоподателя, заемащ длъжността старши разследващ
полицай в РУ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР Варна, за извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1 и ал.2, т. 2 във вр. чл. 200, ал. 1,
т. 11, пр. първо от ЗМВР във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3, е наложено
дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца.
Жалбоподателят
счита, че атакуваният административен акт е издаден при липса на съответната
компетентност, неспазване на предвидената в закона форма, съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че целта на А. е
била след изготвяне на СТЕ, да бъде назначена СГЕ, с което ще се постигне
пълнота и последователност при установяване на фактите. Твърди се че
дисциплинарното производство е проведено в нарушение на Заповед
№8121з-1252/2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Иска се от съда да
отмени заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание чрез процесуален
представител жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира присъждане на съдебни
разноски по делото в размер на 10 лв.
Депозирани
са писмени бележки от процесуалният представител на жалбоподателя, които са
подадени след указания от съда срок.
Ответникът по жалбата –
Началник на отдел „Разследване“ при ОД на МВР Варна, редовно призован за
насроченото съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Г.. Пледира
законосъобразност на оспорената заповед, тъй като при налагане на
дисциплинарното наказание не са допуснати нарушения на административно
производствените правила и материалния закон е приложен правилно.
Административен съд
Варна, като обсъди изложените в жалбата доводи, приложените в административната
преписка писмени доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от активно легитимирано лице, с установен правен
интерес от оспорването, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК.
Обжалването е насочено срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Видно от представената
кадрова справка от 21.04.2017 г. /л.12 от адм. преписка/, жалбоподателката е
назначена на длъжност "младши дознател" в група „Грабежи и сексуални
престъпления“ на сектор „Криминална полиция“ при ОД на МВР Варна, считано от
22.08.2006 г. Последователно е преназначавана на други длъжности, като считано
от 01.10.2014 г. е назначен на длъжност "Старши разследващ полицай в
РУ", отдел "Досъдебно производство" при ОД на МВР-Варна.
Награждавана е с „писмена похвала“ – заповед №К-190/13.05.2009 г. на Директор
на ОД на МВР Варна, „Обявяване на благодарност“ със Заповед №К-308/27.06.2011
г. на Директора на ОД на МВР Варна. Няма налагани предходни дисциплинарни
наказания.
В хода на
административното производство е установено, че на 26.01.2016 г. е образувано
ДП № 213/2016 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 249, ал.1,
пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Делото е образувано по жалба на Костова, за това, че през 2015 г. в гр. Варна си е
изгубила/била и е открадната дебитната карта и в периода 28.08.2015 г. до
13.10.2015 г. от банковата й сметка са били извършени плащания на покупки от
интернет сайтове за онлайн търговия. Образуваното досъдебно производство е било
възложено на Д.А. за разследване. На 04.02.2016 г. водещият разследването е
уведомил ВОП за номера на досъдебното производство и на кого е било възложено
за разследване. На 26.07.2016 г. е постановено от разследващия орган
изготвянето на техническата експертиза, която е възложена на Д.Ю. – експерт към
НИКК МВР, предадена ведно с веществените доказателства. Експертизата - СТЕ е
била изготвена на 23.01.2017 г. С Постановление на ВОП от 01.08.2016 г.
/приложено по делото на електронен носител сканирано д.п.№213/2016 г.,
страница/документ 25 от делото/ наблюдаващият прокурор е постановил на водещия
разследването да изиска оригиналните протоколи на входящия дневник – регистър
за получените пратки от „Български пощи“ за периода 01.06.2015 г. до 30.01.2016
г. и след получаването му да бъде назначена СГЕ за установяване на положени от
обвиняемата Юлия Стефанова текст и подписи. Едва на 24.01.2017 г., в деня
когато наблюдаващия прокурор е изискал делото, водещият разследването е изискал
от „Булпост“ процесният регистър. С Постановление от 23.02.2017 г. на
наблюдаващия делото прокурор, старши разследващ полицай Д.А. е била отстранена
от разследването, поради това че не може да осигури правилното му провеждане.
Експертизата - СГЕ е била изготвена на 05.04.2017 г.
С писмо от 24.02.2017 г.
прокурор А.И а при Окръжна прокуратура Варна е сезирала директора на ОД на
МВР-Варна за вземане на дисциплинарни мерки по ЗМВР по отношение на Д.А..
На 29.03.2017 г. е
издадена Заповед № 365з-1120/29.03.2017 г. от главен разследващ полицай
Началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР Варна за извършване на проверка по
данните съдържащи се в писмо от 27.02.2017 г. на прокурор при ОП-гр. Варна,
относно работата на водещия разследването полицай по ДП № 213/2016 г. по описа
на Трето РУ Варна, със срок на изпълнение до 28.04.2017 г./л.4 от адм.
преписка/. В хода на проверката са изискани обяснения от жалбоподателката,
които е представила на 20.04.2017 г. / л.9 от адм. преписка/. В обясненията е
посочила, че в действителност е била провела разговор по телефона с прокурор И а,
като и е обяснила, че е назначила СТЕ. А. е била запозната с ангажиментите на
вещото лице, че същото е ангажирано, поради което ще успее да изготви
експертизата в началото на 2017 г., след което вещото лице ще излезе в отпуска,
за да пише докторантура. Посочва в обясненията си че не е назначила СГЕ, защото
не е знаела какво ще бъде съдържанието на техническата експертиза, изготвена от
вещото лице и дали няма да бъдат посочени още документи, които да следва да се
изискат. След получаване на досъдебното производство и след запознаване с
материалите по него, е предложила да бъде разпределено на разследващ от група
„Икономическа престъпност“, тъй като се касае за извършени транзакции от чужда
банкова карта, които не са от нейната компетентност.
Относно извършената
проверка по заповедта на Началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Варна е
представена справка рег.№ 442р-10879/25.04.2017 г. от членовете на назначената
комисия, с която е направено предложение за предприемане на дисциплинарни мерки
срещу служителя /л.15-20 от адм. преписка/. Прието е, че за периода от
01.08.2016 г. до 24.01.2017 г. не е
изпълнила служебните си задължения, във връзка с воденото от нея разследване по
досъдебно производство №213/2016 г. по описа на Трето РУ Варна, изразяващи се в
неизискване от „Български пощи“ ЕАД, клон Варна, оригинала на входящия дневник
– регистър на получените колетни пратки и не назначаване на СГЕ, които действия
са й били указани в задължително за изпълнение постановление от 01.08.2016 г.
от наблюдаващия прокурор Антония И а от ОП Варна, което е довело до
необосновано забавяне на разследването. Прието е че не е изпълнила вменените й
служебни задължения, в утвърдената с рег.№К-12309/10.11.2010 г. типова
длъжностна характеристика, в която е посочено, че „взема мерки за осигуряване
на своевременно законосъобразно и успешно извършване на разследването“, „събира
доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на
обективната истина“, „при осъществяване на дейността си се ръководи от
…писмените указания на прокурора във връзка с водените досъдебни производства,
като набелязва действията и поредността, в която трябва да се извършат“. На
разследващия орган са възложени задължения произтичащи от разпоредбите на
чл.52, ал.1, т.3, чл.196, ал.1, т.2 и чл.197 от НПК.
Жалбоподателката се е
запознала със справката на комисията на 26.04.2017 г., 13.40 часа, удостоверено
със саморъчния и подпис. На 03.05.2017 г. А. е дала обяснения, в които е
изложила аргументите си, че е изчаквала да бъде изготвена СТЕ, едва след което
да назначи СГЕ. Посочва, че след узнаването й, че досъдебното производство
разпределено на нея е предложила да бъде разпределено на друг неин колега от
отдел „Икономическа полиция“, тъй като тя не е компетентна. Посочва, че за
периода от месец ноември 2016 г. до 03.05.2017 г. е приключила над 70 досъдебни
производства, част от които са били със задържани лица, всички те в срокове,
позволяващи и да работи успоредно по всички ДП, които са били на производство, в
това число и досъдебни производства, разпределени и по „стаен принцип“, т.е.
при отстранен разследващ полицай, с когото работи в една стая.
Дисциплинарното
наказание на жалбоподателката е наложено, поради това, че като не е изпълнила
своевременно задължително указание на наблюдаващия по ДП №213/2016 г. прокурор
/налице е бездействие за период от 5 месеца/, служителката не е изпълнила
основно длъжностно задължение, съгласно типова длъжностна характеристика,
рег.№К-12309/10.11.2010 г. на длъжността „младши разследващ полицай – старши
разследващ полицай в ОДМВР“, утвърдена с МЗ №Із-2839/29.11.2010 г. – „взема
всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно
извършване на разследването, събира доказателства и извършва необходимите
действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина“, „при
осъществяване на дейността си се ръководи от основните принципи на
законност…писмените указания на прокурора във връзка с водените досъдебни
производства“. Посоченото е квалифицирано като нарушение съгл. чл. 200, ал.1,
т.11, предл. 1 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание
"Порицание" за срок от 6 месеца.
Заповедта за налагане на
дисциплинарно нарушение е връчена на служителя на 26.06.2017 г., лично срещу
подпис.
Срещу заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание на 05.07.2017 г. е подадена жалба.
В хода на съдебното
производство, жалбоподателят не представя други доказателства.
По искане на
жалбоподателят, съдът е допуснал до разпит свидетелят Д.Г.Ю., който работи към
Научно изследователски отдел по Криминалистика към МВР. От показанията на
свидетеля се установява, че му е била възлагана експертиза от А.. Не си спомня
кога са били проведени разговорите за назначаване, спомня си че е била
компютърно-техническа експертиза, тъй като е специалист в тази област. За
изготвянето на такава експертиза се изисква повече време, ако доказателствата
са на компютърно информационен носител същите би следвало да се направи копие
на носителя, след това се обработва със специализиран програмен продукт, следва
всички тези доказателства да бъдат изследвани визуално, което изисква повече
време. Срокът на експертизата зависи от големината на обекта, наличието на
материали в самото доказателство. В процеса на работа, ако му възложат
експертиза, която касае задържано лице, или тежки криминални престъпления,
същите получават приоритет и се прекъсва изготвянето на експертизи или се
прекъсва редът, по който вървят експертизите и се изготвят тези с по-висок
приоритет. Приблизително от 5 г. се занимава с изготвянето на такива
експертизи. За периода от 01.08.2016 г. до края на 2016 г. вещото лице посочва,
че е бил много натоварен с експертизи с приоритетен порядък и със спешност за
задържани лица, отделно и с много постановени експертизи. За периода от края на
2016 г. свидетелят заявява, че се е срещал с А. и са комуникирали по телефона,
във връзка с назначената експертиза. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ю.,
като обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
Същите обаче се приемат като ирелевантни към предмета на доказване, тъй като не
касаят конкретното санкционирано нарушение.
При така установените
данни по делото и след извършена проверка по реда на чл. 168, ал.2 от АПК,
съдът извежда следните правни изводи:
Проверката относно
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място
обхваща компетентността на органа, който го е наложил.
Нищожността на
административния акт е форма на недействителност. Съгласно константната съдебна
практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при
издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на
нищожност на акта, докато нарушението на административнопроизводствените
правила, на материалния закон, както и неспазването на целта на закона следва
да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на
волеизявлението на административния орган. Възприето е становището, че нищожни
са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки,
непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и
въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи,
поради което не пораждат правни последици.
Съгласно чл. 204 от ЗМВР
дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени по т.4 от същата
норма от служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по
чл. 197, ал.1, т.1 - 3 ЗМВР. В настоящия случай предвид вида на наложеното
дисциплинарно наказание - по чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР, то безспорно попада
във видовете наказания изброени в чл. 204, т.4 от ЗМВР. Няма спор и относно
факта, че длъжността, която заема дисциплинарно наказващият орган - началник
отдел „Разследване“ при ОД на МВР Варна, е ръководна, а длъжността, която заема
жалбоподателя е старши разследващ полицай, която не е посочена в разпоредбата
на чл.204, т.1-3, поради което компетентен да наложи дисциплинарно наказание е
именно началник на отдел „Разследване“ при ОД на МВР Варна, на старши
разследващ полицай в отдел „Разследване“.
Заповедта е издадена от
компетентен орган съобразно правомощията съгл. чл. 204, т.4 от ЗМВР, в
предписаната от закона форма и в предвидения в чл. 225, ал.1 от ЗМВР
преклузивен двумесечен срок от откриване на нарушението. Съгл. чл. 196, ал.1 от ЗМВР нарушението се счита открито когато стане известно на органа имащ право да
наложи дисциплинарно наказание. В случая справката, с която се установява
извършено дисциплинарно нарушение е от 25.04.2017 г., а заповедта е от
23.06.2017 г. В случая дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по
чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя по
силата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган.
Съдебният контрол за
законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценка дали са налице
установените от дисциплинарно наказващия орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват състава на посоченото в
заповедта нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и
размер на наложената дисциплинарна санкция.
Обжалваният акт не е
издаден и при противоречие с целта на закона. Не се установява от
доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с
цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на
които същия е издаден. При издаване на обжалваната заповед не са засегнати
права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която
акта се издава. Постигането на тази цел е изрично уредено в чл. 197 и
следващите от ЗМВР, които регламентират видовете дисциплинарни наказания и
процедурата по тяхното налагане. В случая крайната /перспективна/ цел на
оспорения индивидуален административен акт, както и на правните норми на ЗМВР,
е да въздейства по максимално ефективен начин върху обществените отношения,
свързани с правилното и законосъобразното изпълнение на служебната дейност от
служителите на МВР, а непосредствената /конкретна/ цел на същия е санкциониране
на извършено дисциплинарно нарушение, което представлява поставеният от
законодателя резултат, който трябва да се постигне чрез изпълнението на съдържащото
се в този административен акт волеизявление.
Оспорваната в настоящото
производство заповед отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 210 от ЗМВР. Същата е издадена в писмена форма, посочени са извършителят на
дисциплинарното нарушение, мястото, времето и обстоятелствата по извършване на
нарушението, доказателствата, въз основа на които същото е установено,
нарушените от служителя разпоредби и правното основание за налагане на
наказанието, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок заповедта
може да бъде обжалвана. Заповедта съдържа изложени мотиви. С оглед това
доводите на защитата, за немотивираност на заповедта не се възприемат. Не са
налице основания за отмяна на заповедта в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.
В тежест на дисциплинарно
наказващият орган е да извърши всички процесуални действия по доказване на
дисциплинарното нарушение, което в случая е сторено. Дисциплинарно наказващият
орган е събрал относими доказателства за извършеното от страна на жалбоподателя
нарушение. А. е следвало да изпълни служебните си задължения, както и
указанията на наблюдаващия прокурор, като изиска посочените доказателства,
както и да назначи СГЕ, след което докладва по съответния ред. В справката
комисията е посочила какво е трябвало да направи А., за да изпълни възложените
и за изпълнение задачи и съответно са установили, че жалбоподателката в
конкретно посочения времеви периоди е бездействала, като не е извършила никакви
действия по Постановление от 01.08.2016 г. на Окръжен прокурор Антония И а.
Съгласно разпоредбата на
чл. 206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини
той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Посочената по-горе
разпоредба е императивна и неизпълнението й води до незаконосъобразност на
издадената заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание и налага нейната
отмяна. Едно от възраженията на жалбоподателката е, че не е спазена цитираната
разпоредба, тъй като преди да издаде заповедта за дисциплинарно наказание
компетентния орган, издателя на заповедта не е изпълнил задължението си да я
уведоми. В случая със ЗМВР са разписани специални правила относно уведомяването
за образувано дисциплинарно производство и даване на възможност за реализиране
на правото на защита чрез писмени или устни обяснения. Тези императивните
изисквания са залегнали в разпоредбата на чл. 206, ал.1 от ЗМВР.
В хода на проверката
жалбоподателката е представила обяснение от 20.04.2017 г. / л.9 от адм.
преписка/, в което е посочила обстоятелствата, които са довели до забавяне в
процесуално-следствените действия. Събрани са допълнително доказателства –
Кадрова справка, справка за ползван платен годишен отпуск, справка за ползван
отпуск за временна нетрудоспособност - необходими за преценката относно
субективната страна на деянието осъществяващо дисциплинарно нарушение. По повод
извършената проверка по преписката е представена справката на назначената
комисия / л.15-20 от адм. преписка/, с която жалбоподателката е била запозната
и е имала възможност да даде допълнителни обяснения пред административно
наказващия орган. С нея именно се установява дисциплинарно нарушение допуснато
от жалбоподателката и отново в нея се прави и предложение за налагане на
дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца до една
година. На последната страница на справката в графата „служител“
жалбоподателката собственоръчно е записала трите си имена, длъжността, която
заема и адрес за кореспонденция, дата и час и подпис. След връчване на
справката е представила обяснения от 03.05.2017 г. по взетото становище на
комисията/л.21 от адм. преписка/, в които е изложила доводите си относно
преценката за допуснати нарушения на служебните задължения.
Неправилно се твърди от
процесуалният представител на жалбоподателя, че Дисциплинарно наказващия орган
не се е запознал с обясненията на жалбоподателката. Твърдението се опровергава
с факта, че в обжалваната заповед органа е посочил, че от страна на А. е
подадено обяснение, както и че същата се е запознала на 26.04.2017 г. с
изготвената справка от комисията. Дисциплинарно наказващия орган е посочил и
мотивите на наказаното лице, за извършеното дисциплинарно нарушение, което по
категоричен и безспорен начин опровергава изложеното в писмените бележки.
Фактическите основания
са ясно посочени и цитирани по-горе в решението, както и ясно са посочени
правните основания за налагане на наказанието, а именно чл. 194, ал.1 и ал.2,
т.2, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.11, предл. първо, чл. 204, т.4 и чл.
206, ал.1,2,3 и 4 от ЗМВР. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.III.1975 г.,
ОСГК на ВС липсата на мотиви към основния административен акт не е съществено
нарушение и тогава, когато по-горният административен орган, като е потвърдил
обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви,
разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери
неговата законосъобразност. И в този случай се постигат посочените по-горе цели
на изискването за мотивиране на административните актове, тъй като се
обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол над законосъобразността
на такъв акт при възможност за страните за правилното ориентиране на защитата
им пред съда. В случая от изготвената от комисията справка от 25.04.2017 г. са
изложени подробно фактите и обстоятелствата, на база които комисията е
установила, че именно А. е извършила дисциплинарно нарушение. Посочени са
конкретно разпределеното и досъдебно производство, предмета на производството,
детайлно всяко едно действие на прокурора, което следва да бъде изпълнено от
разследващия полицай – А.. Посочено е че в конкретния случай, причината да бъде
потърсена дисциплинарна отговорност от А. е факта, че не е предприела
необходимите мерки за период от 01.08.2016 г. до 24.01.2017 г. да изпълни
указанията дадени й с Постановление от 01.08.2016 г. на ОП Варна. Комисията е
изследвала документи, доказателства, а не дейността на А. по нейни обяснения
или твърдения. Изложеното налага на извода, че преценката на комисията е
обективна и безпристрастна. Не са налице твърдените пороци в назначената
комисия, че членовете на комисията следва да бъдат от различни звена.
Цитираната от процесуалният представител Заповед №8121з-1252/03.11.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи е вътрешен акт на ОД на МВР. Твърдяното
нарушение не представлява съществено такова, още повече предвид изложеното,
комисията е изследвала документи и доказателства, поради което не са налице
предпоставките за субективна преценка, както ако се позовава единствено на
показания на А.. В опровержение на твърдението е факта, че именно като
служители в едно звено, комисията би могла да бъде пристрастна и да не отрази
действително фактическата обстановка, но това е възпрепятствано, поради това че
комисията следва да изследва досъдебното производство, документите,
задълженията на разследващия полицай. Прави впечатление, че членовете на
комисията И и Д -О , са инспектори –
гл.разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОД на МВР, докато
жалбоподателката е старши разследващ полицай в РУ към отдел „Разследване“ при
ОД на МВР. Членовете на комисията са към ОД на МВР, докато жалбоподателката е в
районно управление. Също така членовете на комисията, като служители от звено
„Разследване“, също са разследващи полицаи, юристи, които много добре са
запознати с работата на разследващия полицай и действията, които той следва да
извърши за подготовка на обвинителния акт, поради което няма да изпитат
затруднения при изясняване на случая.
По така изложените
мотиви, настоящият състав на съда счита, че при издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, които
самостоятелно да обуславят нейната незаконосъобразност.
Фактическите основания
за издаването на процесната заповед се свеждат до несвоевремнно изискване на
протокол оригинала на входящия дневник регистър за получени пратки от
„Български пощи“ ЕАД и назначаване на СГЕ на подписа поставен срещу името на Ю
Д С по ДП№213/2016 г. за периода от 01.08.2016 г. до 24.01.2017 г. Следва да се
посочи, че съдът е ограничен да обсъди съответствието на заповедта с
материалния закон, само в рамките на приетите от издателя на заповедта
фактически основания. Поради това, следва да се направи преценката дали това
забавяне в извършването на процесуално-следствените действия представлява
неизпълнение на служебните задължения и съответно дали е налице основанието на
чл. 200, ал.1, т.11, пред. 1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание
"Порицание".
В раздел III на
длъжностната характеристика на длъжността "Младши разследващ полицай –
Старши разследващ полицай" е вменено задължението за вземане на всички
мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно извършване на
разследването, събиране на доказателства и всички действия, съобразно НПК за
разкриване на обективната истина.
Сроковете за извършване
на разследването са уредени в чл. 234 и сл. от Наказателно -процесуалния
кодекс, като първоначалният срок от 2 месеца може да бъде удължаван в
хипотезата на чл. 234, ал.3 от НПК. Не са налице данни по делото досъдебното
производство да е удължавано, както и да е правено такова искане от страна на
жалбоподателката. Следователно закъснението за извършване на
процесуално-следствените действия – 5 месеца и 21 дни за изискване на
оригиналния регистър за получените колетни пратки от Централна поща на
„Български пощи“ – Варна и назначаване на СГЕ, прието като нарушение на
служебните задължения не е в рамките на установените процесуални срокове за
извършване на разследването. По делото са представени доказателства от
ответника – електронен носител сканирано д.п.№213/2016 г. по описа на Трето РУ
ОД МВР Варна, преписка №4892/2015 г. по описа на ОП Варна. От представените
доказателства, на стр.9 и 10 от електронния носител/от качените три файла Том І
на РУ на ОД на МВР Варна/, се намира Постановление от 01.08.2016 г. на Окръжен
прокурор Антония И а, с което е постановила, предвид събраните по делото гласни
и писмени доказателства, както и с проведения доклад на стореното по
досъдебното производство, с оглед пълнота и обективност на разследването,
следва да бъдат предприети незабавни действия за следното: да бъде изискан и
приобщен срещу протокол оригинала на входящ дневник – регистър за получените
пратки от „Български пощи“ ЕАД, клон Варна, заверено копие от който е приобщено
към материалите по досъдебното производство; да бъде назначена СГЕ на подписа,
поставен срещу името Ю Д С по всички получени пратки, отразени във входящия
регистър на „Български пощи“ ЕАД, клон Варна. Видно от поставения печат на
Прокурорското постановление, същото е депозирано в ОД на МВР Варна на
03.08.2016 г., като е поставена резолюция от същата дата „РПАрабаджиева“, с
подпис. Следва да се приеме, че Арабадажиева е узнала за Постановлението от
03.08.2016 г., а не от 01.08.2016 г., както е посочено в обжалваната заповед и
е приел административно наказващия орган. Посоченото не представлява съществено
нарушение, тъй като по безспорен начин е установено неизпълнението на
указанията на Окръжния прокурор от страна на жалбоподателката.
Налице е разминаване в
твърденията на жалбоподателката и посоченото в сигнала на Окръжен прокурор
Антония И а. Жалбоподателката посочва, че е разговаряла с вещото лице за
изготвяне на експертиза/не се уточнява каква/, като е имала уговорка, че същата
ще бъде изготвена. Твърди се също така че е провела неколкократно разговори с
вещото лице. След разговор на прокурор Антония И а с вещото лице се установява,
че вещото лице не е провеждало разговор с разследващ полицай А. през месец
ноември, вещото лице не е уведомено, че по делото има привлечено към
наказателна отговорност лице, пакетите с веществените доказателства по
д.п.№213/2016 г. по описа на Трето РУ ОД на МВР Варна не са разпечатани. От
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – Д.Г.Ю. – вещо лице, се
установява, че не си спомня за разговорите и назначаването му като вещо лице.
Предполага, че е ставало въпрос за компютърна експертиза, тъй като е специалист
в тази област. Заявява, че е изготвена и предадена въпросната експертиза.
Установява се че действително е била възложена експертиза от А. на вещото лице,
но не СГЕ, а компютърна, каквато не е била указана с постановлението от
01.08.2016 г. на Окръжния прокурор. Твърди се в обясненията на А., че е
изчаквала да бъде изготвена СТЕ/предполага се компютърната/, едва след което да
бъде назначена и СГЕ, защото не се е знаело какви въпроси ще възникнат.
Защитната теза не оправдава „бездействието“ за посочения период – 01.08.2016 г.
до 24.01.2017 г., с което се е забавило изясняването на извършеното престъпление,
като действително не са били изпълнени указанията дадени с Постановление от
01.08.2016 г. на Окръжния прокурор – да се изискат от „Български пощи“ ЕАД
входящия регистър, отразяващ получените пратки и назначаване на СГЕ. За жалбоподателката не е съществувала
легитимна пречка да изпълни указанията на наблюдаващия прокурор, тъй като
изготвянето на СТЕ по никакъв начин не препятства извършването на указаните
действия.
Видът и размерът на
наложеното наказание са съобразени с нормата чл. 206, ал.2 ЗМВР. В справката
изготвена от назначената комисия от дисциплинарно наказващия орган е посочено,
като смекчаващо вината обстоятелство, че не е допусната загуба на
доказателства, които иначе с течение на времето биха се изгубили, както и
предходните награди и едно наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“, за
извършено маловажно дисциплинарно нарушение преди девет години. Следва да се
отбележи, че дисциплинарното наказание „Мъмрене“ наложено със Заповед
№К-61/25.03.2008 г. на Главния дознател при ОДП – Варна, е отменена с влязло в
сила Решение №1158/01.08.2008 г. на Административен съд Варна, но самото
дисциплинарно наказание е взето от административно наказващия орган като
смекчаващо вината обстоятелство, а не като отегчаващо, както неправилно се
излага от процесуалният представител на жалбоподателката.
Следователно нарушение
на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при което фактически осъщественото от служителя
деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на същия.
Служебните задължения на разследващия полицай произтичат освен от длъжностната
характеристика, така също и от наблюдаващия прокурор по конкретно досъдебно
производство, на основание чл.196, ал.1, т.2 от ЗМВР при упражняване на
ръководство и надзор прокурорът може да дава указания по разследването и
разпоредбата на чл.197 от ЗМВР е озаглавена „задължителни указания на
прокурора“, а текста на разпоредбата гласи „Писмените указания на прокурора до
разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение“.
А. е полицейски орган,
извършващ оперативно-издирвателна работа по смисъла на чл. 8 от ЗМВР и в
нейните преки правомощия, както по силата на ЗМВР, така и по длъжностната й
характеристика е да работи за изпълнение на основните функции и задачи с цел,
съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗМВР разкриване на престъпления. Касае се за
бездействие, като фактическите обстоятелства се съдържат в административната
преписка, и представляват мотиви на административния акт. Доказани са както
периодът на извършване на нарушенията, така и задълженията, които
жалбоподателят не е изпълнил. Въз основа на това и от изложеното дотук ясно
личи, че се касае за периоди от около 5 /пет/ месеца и двадесет и 1 дни, през
което време е налице пълно бездействие по изпълнение на Постановление от
01.08.2016 г. на Окръжен прокурор Антония И а. За проявлението на предвидената
дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението,
което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от
МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или
пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на
съответното лице. При тази формулировка на закона неизвършването на процесуални
действия, по възложени проверки, попадащи в кръга на служебните му задължения
правилно е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
При тези установени
обстоятелства, съдът намира, че поведението на жалбоподателя представлява
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.1 и ал.2, т.2 ЗМВР, за което на
основание чл. 200, ал.1, т.11 ЗМВР – за неизпълнение на служебни задължения или
на заповеди се налага дисциплинарно наказание "порицание".
При този изход на спора
на жалбоподателя не се следва присъждане на разноски.
Разноски в настоящото
производство не са претендирани от административния орган, поради което такива
не следва да се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.А.
ЕГН********** против заповед № 365з-2340 от 23.06.2017 г. издадена от Началник на отдел „Разследване“
при ОД на МВР Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.