Р Е Ш Е Н И Е № 21
Гр. Разград, 20 март 2018 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на шести март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело № 20 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.256, ал.1 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на „Автотест“
ООД, гр.Разград против Заповед №1/04.01.2018г. на началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Разград (РСПБЗН) за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ), с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.255 от ЗМВР за нарушения
на чл.140, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.5, т.2 и чл.14,
ал.1 от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите за реда за осъществяване на държавен противопожарен е
разпоредено да се спре използването на автоцистерна за газ като склад за
природен газ за газоснабдяване на проверения обект.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази
заповед е нищожна и незаконосъобразна. Твърди се, че тя е издадена от
некомпетентен орган, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. С оглед на
това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Ответникът по жалбата намира
същата за неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни
съображения:
Събраните по делото доказателства сочат, че на 06.12.2017г.
служители на РСПБЗН са извършили проверка на Пункт за периодични технически
прегледи на автомобили, находящ се в гр.Разград, ул.“Пегас“
№1, стопанисван от „Автотест“
ООД, гр.Разград. При нея е установено, че според строителните книжа газовата
инсталация на обекта включва склад за компресиран газ (2бр. батерии, състоящи
се от 16 бр. бутилки компенсиран газ с Р = 220 bar, вместимост 1440л.), газово съоръжение ГРТ (Рвх
= 220 bar, Ризх = 22 mbar), газопроводна
инсталация (Рраб= 22 mbar),
газов котел и система за
захранване с въздух за горене и отвеждане на отпадъчните газове. Към момента на
проверката тя е заменена със стационарно положена автоцистерна за газ (Р = 16,4 bar,
с вместимост 50 000 л.). Тези факти са отразени в съставения Констативен
акт № 2 за нарушение на правилата и нормите за пожарна безопасност, като е
прието, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.140,т.1 от ЗМВР във вр. с чл.5, т.2 и чл.14, ал.1 от Наредба №8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите (Наредба №8121з-647). Същият е надлежно връчен на
представител на жалбоподателя. В предоставения срок той е депозирал възражение,
в което сочи, че ползваната цистерна има необходимите сертификати и протоколи
от технически прегледи, които установяват нейната годност и е поставена в съответствие
с разпоредбата на чл.135, ал.1, т.3 от Наредба
№6 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на
обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на
природен газ на разстояние повече от 5 м
от съседните сгради, като замяната е одобрена от лицензирания технически
надзор на обекта. С оглед на това твърди, че няма законови пречки да се ползва,
поради което следва да се прекрати процедурата за налагане на ПАМ.
Административният орган не е възприел възражението за основателно и въз основа
на отразените обстоятелства в съставения констативен акт е издал Заповед №
1/04.01.2018 г., с
която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.255 от ЗМВР е разпоредил да се спре
използването на автоцистерната за газ чрез поставяне на лепенка с печат на
нейния корпус. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Съдът намира, че оспореният
акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му,
произтичащи от разпоредбата на чл.25, ал.4, т.3 във вр.
с чл.25 ал.1, т.3 от Наредба № 8121з-882
за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол. Те определят, че
началниците на РСПБЗН са компетентни да издават заповеди за прилагане на ПАМ -
спиране на строителството и
използването на инсталации, уреди и съоръжения с ограничено действие,
какъвто е настоящият случай. Както от посоченото в самата заповед, така и от
другите материали по делото се установява, че главен инспектор С. И. е началник
на РСПБЗН- гр.Разград и в пределите на неговата материална и териториална
компетентност е да издаде процесната заповед. Тя е постановена в надлежна писмена форма, при спазване на процесуалните
правила и норми.
Правилно е приложен и материалният закон. Съгласно цитираните норми
на чл.140, т.1 от ЗМВР и чл.5, т.2 и чл.14, ал.1 от 6 Наредба №8121з-647 ползвателите на обектите са длъжни да ги поддържат в техническото
състояние, при което са въведени в
експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба. По делото са
представени разрешения за строеж, ведно със заверени копия от обяснителната
записка, част „Газоснабдяване“ и екзекутивните чертежи, надлежно заверени и предадени в общинската
администрация. Във всички е предвидено изграждането на стационарна газова инсталация, която включва склад за компресиран газ (2бр. батерии,
състоящи се от 16 бр. бутилки компенсиран газ с Р = 220 bar,
вместимост 1440л.), газово съоръжение ГРТ (Рвх = 220 bar, Ризх = 22 mbar), газопроводна инсталация (Рраб=
22 mbar), газов котел и система за захранване с въздух
за горене и отвеждане на отпадъчните газове. В този вид обектът е завършен и предаден
на възложителя, видно от съставения по реда на чл.176, ал.1 от ЗУТ Констативен акт (обр.15)
за установяване годността за приемане на строежа, част „Газификация“ (л.40 от
делото). Там е посочено, че е изграден склад за компресиран газ с позиционирани
2 броя батерии от по 16 бутилки компенсиран газ налягане 220 bar. Подаването на природен газ към газорегулаторното
табло (ГРТ) се осъществява посредством гъвкав шланг, като ГРТ се състои от
сферични кранове, холендри, течноотделител,
бутонвентили и регулатори за газ. Началото на
изградената инсталация започва от ГРТ със стоманена тръба с посочения там
диаметър, изградена на кота +1,70м. Захранващият
газопровод е изпълнен за налягане 22 mbar. Влизането в сградата и излизането от терена е
осъществено чрез обсадна тръба. Монтиран е стенен газов котел, окомплектован с
вградена циркулационна помпа. Констативният акт е съставен на 15.08.2016г. и
подписан от всички лица, в това число и от представителя на „Автотест“ ООД, без възражения. В него изрично е посочено,
че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и строителни книжа.
Обектът е въведен в експлоатация въз основа на Удостоверение № 41/12.09.2016 г.
за въвеждане в експлоатация на строежа.
Съдът намира, че съставеният Констативен акт обр.15 съставлява официален удостоверителен писмен документ
по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, като
издаден от длъжностни лица в кръга на възложените им служебни задължения, по установените
от закона форма и ред. Този извод се налага при тълкуване на нормата на чл.176,
ал.1 от ЗУТ, която сочи, че след завършване на строежа възложителят,
проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят
констативен акт, с който удостоверяват,
че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ и условията на сключения договор. В този смисъл е и разпоредбата на чл.1, ал.4
от Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, според
която съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и
протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата,
свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на
строежите. Приложеният акт е съставен от компетентните за това лица, по
предвидения ред и форма. В него няма зачерквания, изтривания, поправки, добавки
и пр., които да разколебават доказателствената му сила. Истинността на този
документ не беше оспорена от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, приложим в
настоящето производството с оглед препращането на чл.144 от АПК. Той не е ангажирал и доказателства, които да опровергаят
констатациите в акта, поради което съдът намира, че строежът е изпълнен и
предаден на възложителя във вида, в който е описан там. В този вид той е и
въведен в експлоатация.
Представеното от оспорващия копие на проекта, в който е
нанесена забележка, че предвидените по
проекта батерии от бутилки (поз.1) могат да се
заменят с транспортируемо съоръжение полуремарке цистерна, за което има издаден сертификат
№362/14.06.2011г. при спазване на условията на чл.135, ал.1, т.3 от Наредба №6 за технически правила и нормативи
за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос,
съхранение, разпределение и доставка на природен газ, не съставлява годно
доказателство, с което може да се обори доказателствената сила на съставения
акт обр.15. Това копие се различава от представения екзекутивен чертеж, в който няма подобен
надпис. Наред с това той прилага сертификат и протокол за извършен периодичен преглед на поставеното
в обекта транспортируемо съоръжение –полуремарке цистерна за транспортиране и съхранение на газ,
които са неотносими към настоящия спор, тъй като са издадени на 14.06.2011г.,
преди датата на издаване на разрешението за строеж от 29.07.2015г. Другите
актове за първоначален технически преглед се отнасят за поставения газов котел
и изградения газорегулаторен пункт, а не за поставената
автоцистерна.
Въз основа на така изложеното съдът намира, че са били налице
фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния
орган за да постанови своя акт. Доказателствата
по делото установяват, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да поддържа проверения обект в състоянието, при
което е въведен в експлоатация, а е извършил замяна на складът за компресиран
природен газ с трайно прикрепена автоцистерна за газ.
Спазена е и преследваната от закона цел. Съгласно чл.25,
ал.1 от Наредба № 8121з-882 за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по ЗМВР или с дейности, които създават опасност от възникване
на пожари и производствени аварии, както и за отстраняване
на вредните последици от тях
се налагат предвидените там ПАМ. В
случая се касае до ползването на газова инсталация, която безспорно е с повишен
риск и създава опасност от възникването на пожари, поради което е недопустимо
да се ползва, без да е изпълнена, приета и въведена по надлежния ред.
Въз основа на така изложените фактически и правни
съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Автотест“ ООД, гр.Разград против
Заповед №1/04.01.2018г. на началника на Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Разград за прилагане на
принудителна административна мярка, с която е разпоредено
да се спре използването на автоцистерната за газ, поставена в Пункт за
периодични технически прегледи на автомобили, находящ се в гр.Разград, ул.“Пегас“ №1, стопанисван от
„Автотест“ ООД, гр.Разград.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: /п/