Присъда по дело №430/2020 на Окръжен съд - Шумен

 П Р И С Ъ Д А

 

 

       № 260010                                        29.09.2021г.                                               гр.Шумен

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд                                                                       наказателна колегия

На двадесет и девети септември                                 две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание  в следния състав:

    Председател:  Румяна  Райкова

                                                            Съдебни заседатели: 1. П.С.

                                                                                                  2. И.И.

Секретар Станислава Стойчева

Прокурор Орлин Куздов

Като разгледа докладваното от окръжния съдия Румяна Райкова

Наказателно дело от общ характер № 430 по описа за 2020г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия В.П.Д., български гражданин, с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, женен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 12.11.2019 година,  на път 2006 км 0+480 / с.Мадара – кв.Мътница/, в близост до с.Мадара, обл.Шумен, при управление на лекотоварен автомобил „Нисан Ванет -Карго“ с рег.№ Р **** АТ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр.1 от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС при избиране на скоростта на движение да се съобразяват със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост /управление на МПС през тъмната част на денонощието/, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като се е движил в тъмната част на денонощието със скорост, по-висока от тази, с която би могъл да спре в границите на осветената зона от късите светлини на фаровете на автомобила, и по непредпазливост причинил смъртта на В. ***, починал на 22.11.2019 г., като причиняването на смъртта е извършено при условията на независимо съпричиняване с В. ***, който по същото време и място, при управляване на велосипед с монтиран на него двигател нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.79, т. 3 и т. 4 от ЗДвП - за да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипедист трябва да има изправни: т. 3- устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад; т. 4 – бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата и чл. 80, т. 1 от ЗДвП - водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост, като след деянието подсъдимият направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК ГО  ОСЪЖДА като му налага наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с периодичност 2 пъти седмично и задължителни  периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение срещу него по  чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК

            На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК НАЛАГА на подсъдимия В.П.Д., с ЕГН ********** наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

            Веществени доказателства: парченце стъкло обект №1, косми от пътното платно обект №2 и марлена отривка от червено петно течност върху асфалта обект №3, да се пазят до приключване на делото, след което да бъдат унищожени.

            Веществени доказателства: 2 бр. автомобилни крушки от ляв и десен фар, и 1 бр. стъкло с неправилна форма с размери 16 см. на 7 см. от ляв фар и 1 бр. стъкло с неправилна форма с размери 10,5 см. на 5,5см. от рефлектор на ляв фар, иззети при оглед на автомобил „Нисан Ванет – Карго“ с рег. № Р 5945 АТ да се върнат на подсъдимия В.П.Д..

            На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия В.П.Д., с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски общо в размер на 2043,40лв. от които 1288,40лв по сметка на ОД на МВР – Шумен и в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Шумен в размер на 755,00лв.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – гр. Варна в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

    Председател:

 

 

 

Съдебни заседатели: 1.

 

 

 

                                       2.

Мотиви към присъда по НОХД № 430 по описа за 2020г. на ШОС

 

На 31.12.2020г. е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 23/2018г.,  ведно с материалите по ДП № 1296/2019г. по описа на РУ – Шумен при ОД на МВР - Шумен, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу В.П.Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 12.11.2019 година, на път 2006 км 0+480 /с.Мадара – кв.Мътница/, в близост до с.Мадара, обл.Шумен, при управление на лек автомобил „Нисан Ванет -Карго“ с рег.№ *****, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП – задължаващ водачите на ППС при избиране на скоростта на движение да се съобразяват …, с конкретните условия на видимост /управление на МПС  през тъмната част на денонощието/, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на В. ***, починал на 22.11.2019 година, като причиняването на смъртта е извършено при условията на независимо съпричиняване с В. ***, който по същото време и място, при управляване на велосипед с монтиран на него двигател, като нарушил правилата за движение – чл.79, т.3 и т.4 от ЗДвП – за да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипедист трябва да има изправни: т.3- устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад; т.4 – бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелетата и чл.80, т.1 – водачът на велосипед е длъжен: да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост – престъпление по чл.343, ал.1 б.“в“ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

По исканe направено в писмен вид преди съдебното заседание от страна на процесуален представител, поддържано от адв.Пл.П. от ШАК в съдебно заседание, преди началото на съдебното следствие като наследници на пострадалия и най-близки приживе лица са конституирани като частни обвинители съпругата му А.С.Ж. и дъщеря му И.В. П.

В хода на разпоредителното заседание на 09.02.2021г. са взели участие подсъдимият, неговият защитник, четиримата пострадали /съпруга, син, дъщеря и майка/ чрез надлежно упълномощеният им повереник и представителят на ШОП внесъл обвинителния акт. По направено възражение от страна на подсъдимия и неговия защитник за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, състоящи се в нарушаване на правата на пострадалите и на подсъдимия в хода на досъдебното производство, съдът е преценил, че не е налице нарушение на правото на защита на пострадалия, подсъдимия и защитата и на основание чл. 248 ал. 5, т. 4 от НПК е постановил делото да се разгледа по общия ред.

След събиране на редица гласни доказателства и изслушване на вещите лица, включително по назначените допълнителна авто-техническа експертиза и втора допълнителна автотехническа експертиза и приемането на заключенията им, в съдебно заседание на 15.06.2021г. представителят на ШОП на основание чл.287 ал.1 от НПК изменя възведеното с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия, а именно: за това, че на 12.11.2019 година, на път 2006 км 0+480 / с.Мадара – кв.Мътница/, в близост до с. Мадара, обл. Шумен, при управляване на лек автомобил „Нисан Ванет-Карго“ с рег. № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 изр.1 от ЗДвП - задължаващ водачите на ППС при избиране на скоростта на движение да се съобразяват със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост /управление на МПС през тъмната част на денонощието/, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и по непредпазливост причинил смъртта на В. ***, починал на 22.11.2019 г., като причиняването на смъртта е извършено при условията на независимо съпричиняване с В. ***, който по същото време и място, при управляване на велосипед с монтиран на него двигател нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 79, т. 3 и т. 4 от ЗДвП -  за да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипедист трябва да има изправни: т. 3- устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад; т. 4 – бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата и чл. 80, т. 1 от ЗДвП, а именно - водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управление извън населено място, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. След предявяване на измененото обвинение, по искане на подсъдимия, делото е отложено за друга дата за да организира защитата си по него, преди да реализира правото си да даде обяснения по измененото обвинение.

Представителят на ШОП в хода на съдебните прения поддържа така измененото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца. Счита, че предвид наличието на законовите предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК, следва да бъде отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години. Моли съдът да върне веществените доказателства на правоимащите.

Повереникът на частните обвинители в съдебно заседание поддържа аргументите на държавното обвинение, счита фактическата обстановка за безпротиворечиво установена. Обстойно анализира допуснатите от участниците в ПТП нарушения и събраните в хода на ДП и на съдебното следствие доказателства, като поддържа вменените на подсъдимия и предлага част от тези вменени на велосипедиста да отпаднат поради липса на причинно-следствена връзка с противоправния резултат. Смята, че в съответствие с обсъдената от него съдебна практика, именно несъобразяването на скоростта на автомобила с всички елементи от пътната обстановка е довело до удължена опасна зона на спиране, в която водачът на автомобила не е могъл да спре пред препятствието и е последвал удар и това, че е бил длъжен и е могъл да вземе необходимите мерки, а не е изпълнил своите задължения определя и отговорността му. По отношение на наказанието поддържа казаното от прокурора за справедливо наказание в поисканите от него размери на наказанията.

Защитникът на подсъдимия подробно анализира фактическата обстановка и събраните по делото доказателства, като прави детайлен разбор и на заключенията на трите автотехнически експертизи, като мотивира конкретните стойности на скоростта и коефициента на триене с пътната настилка, които предлага да бъдат възприети от съда, като най-благоприятен за подсъдимия вариант. Излага своята версия за това защо според него не са нарушени конкретните разпоредби на ЗДвП посочени от обвинението за неговия подзащитен. В същото време смята, че велосипедистът е направил всичко зависещо от него за да остане незабелязан за останалите участници в движението по пътя. Поради това счита, че няма причинно-следствена връзка между поведението на пътя на неговия подзащитен, който е успял според него да спре в рамките на опасната зона и настъпилия противоправен резултат и той е настъпил единствено поради действията на велосипедиста. Освен това акцентира, че подзащитният му е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и подробно изброява действията му в тази връзка. Поради това моли съда да оправдае подзащитния му изцяло по повдигнатото му обвинение.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и не признава вината си, тъй като смята, че е направил всичко зависещо от него за да избегне произшествието. Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият e съдействал за разкриване на обективната истина, като е давал подробни обяснения. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения и изказва искрени съжаления за случилото се. В защитната си реч изразява съгласие с казаното от неговия защитник и излага допълнителни аргументи в своя защита. В последната си дума смята, че няма вина за това ПТП и иска да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.П.Д. бил правоспособен водач на МПС категория „ВМ“ от 1981г. Впоследствие през 1994г. придобил и правоспособност за категория „С“. През лятото на 2015г. съпругата на подсъдимия придобила лекотоварен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег.№****с дясна дирекция на управление, внос от Великобритания и подсъдимият Д. редовно управлявал този автомобил, като го използвал и за работата си.

На 12.11.2019г. около 11.00 часа подсъдимият Д. и синът му - свидетелят А.В.Д. ***, обл.Шумен, с управлявания от подсъдимия лекотоварен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег.№****с дясна дирекция. Били повикани в с.Кюлевча, за да извършат ремонт на един трактор в кооперацията /в бившия стопански двор/ на с.Кюлевча. Пристигнали там около 13.00 часа и след залез слънце приключили работата, за която били повикани и прегледали свършeната работа на ел.осветление. В района на метеорологична станция Шумен на 12.11.2019г. слънцето залязло в 16.52 часа, а след 33 мин. настъпило пълно смрачаване. Около 17.15 часа вече по тъмно свид.Д. и подс.Д. ***. Пътували със същия лекотоварен автомобил, който бил управляван отново от подсъдимия.Д., а синът му свид.А.Д. се возил на мястото до шофьора – на предната лява седалка.

Около 17.30 часа в тъмната част на денонощието подсъдимият Д. управлявал лекотоварен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****в посока от с.Мадара към с.Мътница по път 2006, по който бил минавал и преди и познавал добре. Той се движил в дясната лента за движение с 80 км/ч с включени къси светлини на фаровете. Пътната настилка била суха без недостатъци, а движението не било натоварено, но се разминал с няколко насрещно движещи се автомобила, някои от които го заслепявали с фаровете си. При достигане на км 0+480 автомобилът управляван от подс.Д. бил с включени къси светлини, поради разминаване с насрещно движещо се МПС, което също било с включени къси светлини. Непосредствено след разминаването на двата автомобила първо синът му, а след това и подсъдимият възприели пушека от двигателче и силуета на движещ се попътно пред тях велосипедист. Велосипедистът нямал облечена светлоотразителна жилетка и сложена каска, а велосипедът бил с монтиран двигател с вътрешно горене и без изискуемите по ЗДП светлоотразителни светлини – бяла или жълта отстрани на колелата и червена отзад. Подс.Д. опитал да избегне сблъсъка, като употребил аварийно спирачки и направил спасителна маневра в дясно, но в протежение на спирачния път ударил с предната лява част на управлявания от него автомобил задното колело на велосипеда. От удара велосипедиста – В. *** бил отхвърлен назад и се ударил в предната част на автомобила, след което отхвръкнал напред при намаляване на скоростта на движение на моторното превозно средство. След спирането на лекия автомобил, пострадалият Ж. и велосипеда му останали на асфалта пред предната част на автомобила. Свидетелят А.Д. и подсъдимият В.Д. излезли от колата и отишли до пострадалия, който лежал безпомощно встрани от велосипеда и дишал тежко. Свид.Д. с помощта на баща си, преместил краката на пострадалия, тъй като били разположени в лентата за насрещно движение. Подс.Д. решил да се обади на тел. 112, но видял, че синът му свид.А.Д. вече се бил свързал с тях и в 17.32 часа вече бил подал сигнал на тел.112. Екип на Пътна полиция бил в близост и се отзовал на местопроизшествието след около пет минути. Малко по-късно пристигнала и линейка на ЦСМП в МБАЛ-Шумен, които установили, че вследствие на удара пострадалият Ж. е получил множество травматични увреждания и се нуждае от допълнителни изследвания и болнично лечение. Подсъдимият Д. и синът му помогнали на медицинския екип да качат пострадалия в линейката, която го отвела към МБАЛ – Шумен. Пострадалият бил настанен за лечение там и подс.Д. ходил на свиждане на пострадалия и разговарял с него. Освен това взел номера на телефона му и му звънял, за да провери дали има нужда от нещо. Въпреки проведеното адекватно болнично лечение на 22.11.2019г. в 6,00 часа пострадалият В.Ж. починал в болничното заведение.

Видно от заключението на проведената съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № І-84/2019 г. пострадалият В. Г. Ж. на 61 години е получил съчетана травма: черепно мозъчна травма – счупване на слепоочната кост в ляво, ограничен кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка в ляво челно, контузия на мозъка в същия участък; гръдна травма – счупване на V ребро в дясно; компресионно счупване на втори и трети поясен прешлен; счупване на бедрена кост на ляв крак, състояние след хирургическо наместване на счупена кост и захващане с метален винт; двустранна пневмония; остра мезентериална тромбоза /запушване на коремни кръвоносни съдове/ с некроза на дебелото черво и голяма част от тънкото черво, разкъсване на ободната част на дебело черво и излив на чревно съдържимо в коремна кухина, възпаление на коремницата /перитонит/. Според заключението причината за смъртта на В. Г. Ж. се дължала на съчетанието на двустранна пневмония и острата мезентериална тромбоза, довели до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, които били непосредствен механизъм на настъпване на смъртта. Развитието на двустранната пневмония и острата мезентериална тромбоза били възможни, но непредвидими усложнения на тежката съчетана травма. Експертът е заключил, че всички травматични увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети, причинени са прижизнено и е възможно да се получат при ПТП и че е налице причинно-следствена връзка между получените травми и смъртта на пострадалия Ж..

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия Д. дадени в хода на съдебното следствие в съдебни заседания на 29.04.2021г. и 29.09.2021г, от показанията на свидетеля А.Д., който е пряк свидетел на инцидента, дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетеля В.Ж. депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК в хода на съдебното следствие чрез прочитането им. Тези гласни доказателства се подкрепят от заключенията на приетите в хода на съдебното следствие експертизи, поддържани от вещите лица в съдебно заседание: от заключението на проведената съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № І-84/2019 г. пострадалият В. Г. Ж., от заключението на химическа експертиза № 196/25.11.2019 г., от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, от заключението на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на втората допълнителна автотехническа експертиза, от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство технически експертизи. Обясненията на подсъдимия се подкрепят изцяло от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства - от показанията на свидетелите – свид. А.Д. и свид.В.Ж., които са взаимно допълващи се. Те са в синхрон и със събраните писмени доказателства и материали в хода на ДП - с протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, с протокола за оглед на МПС и от всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които са приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК.

Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза: мястото на удара е по дължината на платното на 18,7 м. след Ор.1 по посока на огледа /от с.Мадара към с.Мътница/ по ширината на платното на 1,3 м. в ляво от десния край на платното. Скоростта на движение на  автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****била  80 км/час, а на велосипеда задвижван с двигател с вътрешно горене около /8,33 м/сек/ - 30 км/час. Опасната зона за спиране на  автомобила с определената скорост - 67,13 метра. Светлинния поток на автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****на къси светлини е осветявал на около 60 метра пред него. На дълги светлини водачът е имал възможност да възприеме движещият се велосипедист от не по –малко от 120-130 метра пред автомобила. Водачът на автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****според експертизата е имал възможност да избегне сблъсъка в момента на възприемане на опасността  / на 38,3 метра имайки предвид спирачните следи / в случай, че се е движил на къси светлини с технически съобразена скорост не повече от 54,7 км/час. При движение на дълги светлини при скорост 80км/час водачът е имал възможност своевременно да възприеме движещият се пред него велосипедист и да предотврати удара чрез спиране.

Според автоексперта ПТП е могло да бъде избегнато при изпълнение на следните изисквания за безопасност на движението:

- при движение на автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****в момента на разминаване на къси светлини със скорост не повече от 54,7 км/час и аварийна употреба на спирачки;

- при наличие на осветително тяло в задната част на велосипеда, което дава възможност за възприемане от по-далечно разстояние;

- при наличие на светлоотразителна жилетка ползвана от водача на велосипеда, което дава възможност за възприемане от по-далечно разстояние;

- при движение на велосипеда плътно в дясната част на платното за движение, което би дало възможност на водача на  автомобила „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****да премине от лявата му страна в същата лента за движение.

Видно от заключението на допълнителната автотехническа експертиза водачът на автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****с дясна дирекция е имал възможност да избегне сблъсъка в момента на възприемане на опасността /движещия се пред него без осветление и светлоотразителна жилетка велосипед/ в случай, че се е движил на къси светлини с технически съобразена скорост не повече от 65 км/час.

Видно от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство технически експертизи, представените за изследване 2 бр. автомобилни крушки от ляв и десен фар на автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****иззети с протокол за оглед от 19.02.2020г. са изправни.

В заключението на назначената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-автотехническата експертиза, за изготвянето на която вещото лице е съобразило всички събрани в хода на ДП и в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, вещото лице е посочило като механизъм на ПТП:

На 12.11.2019 година по път 2006 в посока от с. Мадара - с. Мътница в тъмната част на денонощието товарен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с peг. №****с водач В.П.Д. се е движел в дясната лента за движение. Пътното платно е било с ширина 6,7 метра разделено на две ленти с прекъсната осева линия. Сухо пътно платно, без недостатъци по асфалтовата настилка. При достигане км. 0 + 480 /прав пътен участък/ водачът е управлявал на къси светлини поради насрещно движещо се МПС. След разминаването с насрещно движещия се автомобил /също с включени светлини/ водачът на товарен автомобил „Нисан Ванет Карго“ възприема движещ се попътно в неговата лента велосипедист /велосипеда снабден с двигател с вътрешно горене/. Водачът на автомобила употребява аварийно спирачки и в протежение на спирачния път удря с предната си част/приоритетно в ляво/ задното колело на велосипеда. От удара велосипедиста е отхвърлен назад и се удря в предната част на автомобила и отхвръква напред при намаляване на скоростта на движение на автомобила. След спиране на автомобила велосипедиста и велосипеда остават пред предната му част, както е описано в огледния протокол и видно на фотоалбума към ПТП. Вследствие на удара на двете превозни средства са нанесени щети и телесна повреда на водача на велосипеда.

Мястото на удара е по дължина на платното на 18,7 метра след Ор.1 по посока на огледа /от с. Мадара към с. Мътница/. При приемане, че вследствие на удара стъклата от левия фар са се придвижили на 5,7 метра напред и в ляво, то мястото на удара може да се определи на 13,1 метра след Ор.1; по ширина на платното имайки предвид, че ударът е на 1,28 от десния край на предния капак и дясната спирачна следа /съгласно мащабната схема/ е на 0,5 метра от десния край на платното може да се определи мястото на удара на 1,78 от десния край на платното.

Осветеното пространство пред фронта на автомобила на къси светлини е било около 60 метра, а дългите светлини осветяват пътя пред фронта на автомобила на около 120-130 метра. Скоростта на движение на товарен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с per. №****е била около 80 км/час. Опасната зона за спиране на т. а. „Нисан Ванет Карго“ с peг. №****с определената скорост е била 67,13 метра.

Водачът на т. а. „Нисан Ванет-Карго“ с рег. №****е имал възможност да избегне сблъсъка в момента на възприемане на опасността в случай, че се движил на къси светлини с технически съобразена скорост не повече от 73,5 км/час.

При движение на дълги светлини водачът е имал възможност да управлява със скорост разрешена за движение извън населени места - 90 км/час и при аварийна употреба на спирачки да преустанови движението в рамките на осветената пред автомобила зона, тъй като опасната зона за спиране в случая е 80,5 метра.

ПТП би могло да бъде избягнато при изпълнение на следните изисквания на безопасността на движението:

- при движение на л. т. а. „Нисан Ванет-Карго“ в момента на разминаване в конкретната ситуация /възприемане на опасността на 26,6 метра/ на къси светлини със скорост не повече 41,25 км/час и аварийна употреба на спирачки.

- при наличие на осветително тяло в задната част на велосипеда, което дава възможност за възприемане от по-далечно разстояние,

- при наличие на светлоотразителна жилетка ползвана от водача на велосипеда, което дава възможност за възприемане от по-далечно разстояние.

- при движение на велосипеда плътно в дясната част на платното за движение, което би дало възможност на водача на т. а. „Нисан Ванет Карго“ за преминаване от лявата му страна в същата лента за движение.

По поставените от защитата и повереника въпроси да се извършат допълнителни изчисления, вещото лице е определило:

а/ Скоростта на движение на товарен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****при µ=0,5-коефициент на сцепление на гумите с платното е била 67,1 км/час. Опасната зона за спиране на товарен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****с определената скорост е била 61,3 метра. Скоростта на движение на товарен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****при µ=0,55 - коефициент на сцепление на гумите с платното е била 70,5 км/час. Опасната зона за спиране на товарен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****с определената скорост е била 62,91 м.

б/ Относно догонването от момента на възприемане на препятствието до удара, вещото лице заключава, че при разминаване с насрещно движещия се автомобил водачът на л. т. а. „Нисан Ванет-Карго“ е възприел велосипедиста /движещ се с 30 км/час/ на разстояние 26,6 метра пред автомобила т. е. преди началото на спирачните следи.

в/ Относно мястото на удара по дължината на пътя, като се включи начална скорост на парчетата стъкла, вещото лице заключава, че ако се вземе предвид, че стъклата на преден ляв фар са отхвръкнали на 6,1 метра напред след удара, то мястото на удара следва да се счита на (18,7 - 5,7) 13 метра след Ориентир 1.

По посочения от повереника вариант - ако пред преден ляв фар е имало преграда - велосипед и тялото на велосипедиста, според вещото лице най-вероятно парчетата стъкла от предния ляв фар биха отхвръкнали диагонално напред и наляво, както не е изключено да се е получило в случая според него. При определяне мястото на удара в случая на представената скица е нанесено мястото на удара и то е на 13,1 метра след Ориентир 1. При приемане, че стъклата паднали от левия фар са се придвижили на 5,7 метра диагонално наляво, то мястото на удара следва да се изтегли назад по спирачните следи на разстояние 13,1 метра след Ор.1 и тогава мястото на удара следва да се приеме /при положение, че ударът е на 1,28 метра в ляво от десния край на предния капак/ на 1,95 метра в ляво от десния край на платното.

г/ При определяне мястото на удара по зададени параметри на защитата - място на удара в средата на окривяването на предния капак на автомобила на разстояние 1.28 м. от десния преден край на капака на автомобила в средата на окривяването на предния капак на автомобила, експертизата установява, че ударът е станал на 1,78 метра от десния край на платното за движение.

д/ При разминаване с насрещно движещия се автомобил водачът на л. т. а. „Нисан Ванет-Карго“ би възприел велосипедист движещ се със скорост 35 км/час (9,72 м/сек)/ на разстояние 23 метра пред автомобила т. е. преди началото на спирачните следи.

При разминаване с насрещно движещия се автомобил водачът на т. а. „Нисан Ванет-Карго“ би възприел велосипедист движещ се със скорост 40 км/час (11,11 м/сек)/ на разстояние 19,5 метра пред автомобила т. е. преди началото на спирачните следи.

е/ Пълния спирачен път на автомобила 65,71 метра съответства като разстояние, което е в границите на осветеност на фаровете при посочените от защитата стойности - 65 - 70 метра.

ж/  Посоката на движение на велосипеда е праволинейна успоредна на оста на платното за движение.

з/ Скоростта на движение на товарен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****при намаляване на спирачните следи с един метър е била около (21,9 м/сек) 78,9 км/час.

Опасната зона за спиране на товарен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. №****с определената скорост при намаляване на спирачния път с 1 метър (78,9 км/час) е била 65,6 м.

При определяне на скоростта на движение с коефициент на съпротивление на триене на гумите с платното / µ / 0,5 и 0,55, то съответно получената опасната зона за спиране 61,3 метра и 62,91 метра надвишават видимостта на къси светлини 60 м., което води до извода, че водачът не е имал възможност да предотврати удара.

При наличие на осветеност в задната част на велосипеда или облечена от велосипедиста светлоотразителна жилетка водачът на товарен автомобил „Нисан Ванет Карго“ би имал възможност да възприеме своевременно велосипедиста и да преустанови движението.

При приемане, че стъклата паднали от левия фар са се придвижили на 5,7 метра диагонално на ляво, то мястото на удара следва да се изтегли назад по спирачните следи на разстояние 13,1 метра след Ор.1 и тогава мястото на удара следва да се приеме /при положение, че ударът е на 1,28 метра в ляво от десния край на предния капак/ на 1,95 метра в ляво от десния край на платното.

При движение на велосипедиста в дясната част на платното за движение според изискванията на безопасността на движението водачът на автомобила би имал възможност своевременно да го възприеме и да премине от ляво /заобиколи/ т.е. да го изпревари в своята лента за движение.

В заключението на втората допълнителна съдебно-автотехническата експертиза детайлно са изчислени спирачното закъснение в зависимост от µ-j=µ.g м/сек², скорост на движение при различен µ, опасна зона при различен µ, безопасна скорост при видимост 26,6 м., безопасна скорост при видимост 60 м., пълен спирачен път с приспадане на междуосието на т. а. по технически данни, път изминат преди спир. следи (tp+tcn+0,5.tn).Va метра, при µ-коефициенти на сцепление на гумите с платното: 0,5,  0,55,  0,6,  0,65 и 0,7 и са представени в табличен вид:

 

 

            Вещото лице е обяснило, че в автотехническата литература пълния спирачен път се отъждествява с опасната зона за спиране и терминът „ефективен спирачен път“ използван при определянето на скоростта е спирачната следа измерена от началото до предните колела на МПС намалена с междуосовото разстояние на МПС - в случая 2,895 метра и при определянето на исканите параметри поместени в таблицата следва да се използва и е използван термина „ефективен спирачен път“ - спирачната следа намалена с междуосовото разстояние 2,895 метра. Експерта заключава, че пълният спирачен път съответства като разстояние при всички възможни варианти на осветеност на фаровете при посочените от защитата стойности от 60 - 70 метра.

            Обяснил е, че в „Ръководство за експертно изследване на ПТП“ - I част 1985г. инж. к.т.н. А.А.стр. 130 Приложение №1 за сух асфалт или бетон, е посочен коефициент на сцепление на гумите с пътното платно в границите 0,7 - 0,8 без да се посочва качеството на асфалтовото покритие и по тази причина в предходните експертизи е приел и използвал посочения минимален коефициент на сцепление на гумите с пътното платно 0,7. Експертът е допуснал, че е възможно да бъде използван и коефициент на сцепление на гумите с пътното платно до 0,6 - 0,65, но не по-нисък.

Отново е заключил, че водачът на автомобила е имал възможност да възприеме велосипедиста на около 60 - 70 метра при отсъствие на насрещно движещо се МПС с включени къси светлини. Съобразно схемата на осветеност от светлинния поток на съвременните автомобили, водачът на автомобила има възможност да възприеме движещия се около средната част на дясната лента велосипедист и на малко повече от 70 метра и обяснява, че причината за късното възприемане на движещия се пред автомобила велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене е, че: при разминаване с включени къси светлини на насрещно движещи се превозни средства водачите най-често губят зрителни способности за части от секундата, което удължава до известна степен времето и възможността за възприемане на обекти след разминаването и удължава разстоянието при движение с постоянна скорост до началото на спирачните следи. Затова според експерта водачът на т. а. „Нисан Ванет- Карго“ не е възприел своевременно движещия се пред него необозначен според изискванията на безопасността на движението велосипедист, а го е възприел на около 26,6 метра. Акцентирал е, че съгласно изискванията на безопасността на движение водачът на велосипеда е следвало да се придвижва плътно в дясната част на платното; че велосипеда е следвало да бъде снабден със светлина в задната си част и велосипедиста - със светлоотразителна жилетка. Според вещото лице при наличие на светлина в задната част или при наличие на светлоотразителна жилетка, велосипедиста би могъл да бъде възприет от водача на автомобила движещ се зад него от не по-малко от 100 метра в конкретните условия /прав участък без намалена и ограничена видимост/ и това би станало далеч преди разминаването с насрещно движещото се превозно средство дори и при движение на къси светлини през тъмната част на денонощието, като в този случай водачът на л. т. а. „Нисан Ванет-Карго“ би успял своевременно да намали скоростта и при необходимост да преустанови движението преди удара.

При изясняване на пътната обстановка и в тази експертиза вещото лице отново отбелязва, че първоначално л.т. а. „Нисан Ванет-Карго“ се е движел по средата на дясната пътна лента, като в огледния протокол дясната спирачна следа започва на 0,8 метра в ляво от десния край на платното и при положение, че ширината на дясната лента на пътното платно е 3,35 метра и велосипеда се е движел в дясната част на платното, то водачът на автомобила /ширина 1,7 метра/ би могъл да премине от ляво на велосипеда, като най-вероятно произшествието би било избягнато чрез заобикаляне/изпреварване/ в същата лента за движение.

Съдът намира, че заключенията на автотехническите експертизи са взаимнодопълващи се и в тях се прави пълен и всеобхватен анализ на ПТП, като в двете допълнителни експертизи назначени в хода на съдебното следствие, са взети предвид и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Тези заключения се възприемат от съда като пълни, обосновани и компетентно дадени – те отговарят  на всички допълнителни въпроси, както от страна на защитата, така и на повереника и развиват различните варианти, предложени от тях. Следва да се отбележи, че във всички експертизи и при защитата им в съдебно заседание последователно приема следните показатели – скорост на движение на лекотоварния автомобил преди ПТП – 80 км/ч., опасна зона за спиране на т. а. „Нисан Ванет Карго“ с peг. №****с тази скорост - 67,13 метра, скорост на движение на велосипеда с монтиран двигател – 30 км/ч., движение на велосипедиста праволинейно и успоредно на пътя на разстояние 1,78 м. от десния край на пътя, вещото лице и сцепление на гумите с асфалта на пътя µ - 0,7. Макар да дава други варианти и възможности по зададените от защитата параметри, вещото лице бе категорично и обоснова защо е приел именно такъв коефициент µ на сцепление. Категоричен и последователен е и при излагането на изводите си, как е било възможно да се избегне ПТП в конкретния случай, а именно: при движение на л. т. а. „Нисан Ванет-Карго“ в момента на разминаване в конкретната ситуация /възприемане на опасността на 26,6 метра/ на къси светлини със скорост по-ниска от избраната от водача и аварийна употреба на спирачки; при наличие на осветително тяло в задната част на велосипеда, което би дало възможност за възприемането му от по-далечно разстояние; при ползване на светлоотразителна жилетка от водача на велосипеда, което би дало възможност за възприемане от по-далечно разстояние; при движение на велосипеда плътно в дясната част на платното за движение, което би дало възможност на водача на т. а. „Нисан Ванет Карго“ за преминаване от лявата му страна в същата лента за движение; освен това при липса на насрещно движение, при движение на дълги светлини водачът е имал възможност да управлява със скорост разрешена за движение извън населени места - 90 км/час и при аварийна употреба на спирачки да преустанови движението в рамките на осветената пред автомобила зона.

От протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, от протокола за оглед на МПС, от заключенията на съдебно автотехническата експертиза и допълнителните автотехнически експертиза, безспорно се установява, че на посочената дата около 17:30 часа подсъдимият Д. е управлявал със скорост 80 км/ч и включени къси светлини лекотоварен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег.№ ***** на път 2006 км 0+480 /с.Мадара – кв.Мътница/, в близост до с.Мадара, обл.Шумен, след залез слънце и настъпване на мрака – в тъмната част на денонощието, като видимостта била нормална за нощно време, а асфалтът - сух и по същото време попътно пред него се е движил на велосипед със самоделно монтиран китайски двигател велосипедистът В. *** със скорост около 30 км/ч. на разстояние около 1,78м. от десния край на пътното платно. Съдът приема за безспорно установено, че движейки се с около 80 км./ч непосредствено след разминаване с насрещно движещ се автомобил на около 26,6 метра пред себе си подсъдимият В.Д. е забелязал петно от пушека на моторчето и гумата на велосипеда, който трудно се виждал в цялост, защото бил без светлоотразители и велосипедиста без светлоотразителна жилетка. От обясненията на подс.Д., от показанията на свид Д. и заключенията на съдебно-автотехническите експертизи, безспорно се установява, че подсъдимият е употребил аварийно спирачки и е опитал да направи спасителна маневра вдясно, но въпреки това в протежение на спирачния път  е ударил с предната лява част на управлявания от него автомобил задното колело на велосипеда, като от удара велосипедиста – В. *** бил отхвърлен назад и се ударил в предната част на автомобила и след това при намаляване на скоростта на движение на МПС отхвръкнал напред и останал на асфалта пред автомобила. От обясненията на подсъдимия В.Д. и показанията на свидетел А.Д., съдът приема за безспорно установено, че и двамата са отишли до пострадалия, възприели са, че диша тежко и свид.Д. с помощта на баща си, преместил краката на пострадалия, тъй като били разположени в лентата за насрещно движение; както и че когато подс.Д. решил да се обади на тел. 112, възприел, че синът му свид.А.Д. вече се бил свързал с тях и в 17.32 часа вече бил подал сигнал на тел.112; както и че подсъдимият Д. и синът му помогнали на медицинския екип да качат пострадалия в линейката, която го отвела към МБАЛ – Шумен; че след като пострадалия бил настанен за лечение в болницата, подс.Д. ходил на свиждане на пострадалия и разговарял с него, че взел номера на телефона му и му звънял, за да провери дали има нужда от нещо.

От заключението на СМЕ за оглед и аутопсия на труп № І-84/2019 г., съдът приема за безспорно установено по делото, че в резултат на ПТП пострадалият В. Г. Ж. на 61 години е получил съчетана травма: черепно мозъчна травма – счупване на слепоочната кост в ляво, ограничен кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка в ляво челно, контузия на мозъка в същия участък; гръдна травма – счупване на V ребро в дясно; компресионно счупване на втори и трети поясен прешлен; счупване на бедрена кост на ляв крак, състояние след хирургическо наместване на счупена кост и захващане с метален винт; двустранна пневмония; остра мезентериална тромбоза /запушване на коремни кръвоносни съдове/ с некроза на дебелото черво и голяма част от тънкото черво, разкъсване на ободната част на дебело черво и излив на чревно съдържимо в коремна кухина, възпаление на коремницата /перитонит/. Съдът приема заключението на експерта, че причината за смъртта на В. Г. Ж. се дължала на съчетанието на двустранна пневмония и острата мезентериална тромбоза, довели до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, които били непосредствен механизъм на настъпване на смъртта. Развитието на двустранната пневмония и острата мезентериална тромбоза били възможни, но непредвидими усложнения на тежката съчетана травма. Кредитира се и заключението, че всички травматични увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети, причинени са прижизнено и е възможно да се получат при ПТП и че е налице причинно-следствена връзка между получените травми и смъртта на пострадалия Ж.. От тях съдът прави извода, че въпреки проведеното адекватно болнично лечение на 22.11.2019г. в 6,00 часа пострадалият В.Ж. починал в болничното заведение и смъртта е настъпили именно в резултат на причинените на 12.11.2020г. при ПТП травматични увреждания.

Видно от заключението на химическа експертиза № 196/25.11.2018 г., в кръвната проба иззета на 12.11.2019г. от пострадалия В. Г. Ж., не е установено наличие на алкохол. Именно тази експертиза е единственият годен способ да установи евентуална алкохолната концентрация в кръвта на велосипедиста. Поради това не се приема становището на подсъдимия и защитата, че преди ПТП пострадалият е бил употребил алкохол и приложения в ДП попълнен при приемането в болницата Талон за медицинска експертиза отразява субективно възприятие на попълнилия го медик, което не се подкрепя от останалите доказателства по делото.

Заключенията на всички назначени в хода на ДП експертизи и събраните писмени доказателства по делото са в синхрон помежду си и са взаимнодопълващи се, а така също и кореспондират на показанията на разпитаните по делото свидетели и на обясненията на подсъдимия. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл. 343а, ал. 1, б. „б” във вр. с чл.343 ал.1 б.”в” от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;

* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му";

- безспорно се установи, че при управлението на моторно превозно средство – лекотоварен автомобил „Нисан Ванет-Карго“ с рег. № *****, подсъдимият В.Д. на 12.11.2019 година, на път 2006 км 0+480  в близост до с. Мадара, обл. Шумен, не е съобразил факта, че се движи в тъмната част на денонощието и движението на къси светлини, поради разминаване с насрещно движещите се МПС обуславят необходимост да се движи с по-ниска скорост, защото осветената част от фаровете му е по-малка; следвало е да се движи със съобразена с тези обстоятелства скорост, с която би могъл да спре в границите на осветената зона от късите светлини на фаровете на автомобила, включително и с по-ниска от позволената за движение извън населено място 90 км/ч.; в случая избраната от него скорост 80 км/ч. не е била превишена за движение извън населено място, но е била по-висока от тази, с която би могъл да спре в границите на осветената зона от късите светлини на фаровете на автомобила, а именно – 77,90 км/ч; затова подсъдимият е нарушил правила за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 изр.1 от ЗДвП - задължаващ водачите на ППС при избиране на скоростта на движение да се съобразяват със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост /управление на МПС през тъмната част на денонощието/, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В този смисъл е и решение № 3 от 29.06.1976г. по н.д. № 2/76г., Пленум на ВС, според което „Водачът на МПС трябва да избира такава величина на скоростта при движение нощно време или при намалена видимост, която да е съобразена с разстоянието на видимост, в границите на която той своевременно да възприеме появяващите се препятствия и да ги избегне чрез нормативно предвидените способи, като намаляване на скоростта, спиране или заобикаляне. Когато разстоянието на видимост е по-малко от възможностите за спиране на автомобила при появяване на пътно препятствие, величината на скоростта е несъответстваща на пътните условия, а това означава, че водачът на МПС е създал по-голяма опасна зона, отколкото е разстоянието на видимост, което съставлява нарушение на правилата за движение“.

            - налице е съпричиняване от страна на пострадалия велосипедист В. ***, който по същото време и място при управление на велосипед с монтиран на него двигател също е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като велосипеда не е бил с изискуемите от закона светлоотразители в съответствие с чл. 79 т.3 и т.4 от ЗДвП, а самият пострадал е бил без светлоотразителна жилетка в разрез с изискванията на чл.80 т.1 от ЗДвП и именно затова не е можел да бъде забелязан от значително по-голямо разстояние. Според чл. 79, т. 3 и т. 4 от ЗДвП -  за да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипедист трябва да има изправни: т. 3- устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад; т. 4 – бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата и според чл. 80, т. 1 от ЗДвП - водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управление извън населено място, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост. Правомерно движение на велосипедиста със светлоотразители на велосипеда и със съответна светлоотразителна жилетка би позволило на подс.Д. да го види своевременно и да избегне удара чрез намаляване на скоростта и спиране. Движението на велосипедиста на повече от метър и половина от края на дясната лента за движение, безспорно също е допринесло за настъпване на произшествието. Съдът не приема довода на подсъдимия и защитата че пострадалият е бил употребил алкохол, защото това не е установено със съдебно-химическа или съдебно-медицинска експертиза.

- в резултат на тези нарушения на правилата за движение подсъдимият Д. допуснал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на В. ***; в резултат именно на това ПТП на пострадалия са причинени множество травматични увреждания, съставляващи съчетана травма – черепно мозъчна травма - счупване на слепоочната кост в ляво, ограничен кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка в ляво челно, контузия на мозъка в същия участък; гръдна травма – счупване на V ребро в дясно; компресионно счупване на втори и трети поясен прешлен; счупване на бедрена кост на ляв крак, състояние след хирургическо наместване на счупена кост и захващане с метален винт; двустранна пневмония; остра мезентериална тромбоза /запушване на коремни кръвоносни съдове/ с некроза на дебелото черво и голяма част от тънкото черво, разкъсване на ободната част на дебело черво и излив на чревно съдържимо в коремна кухина, възпаление на коремницата /перитонит/. Според заключението причината за смъртта на В. Г. Ж. се дължала на съчетанието на двустранна пневмония и острата мезентериална тромбоза, довели до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, които били непосредствен механизъм на настъпване на смъртта. Развитието на двустранната пневмония и острата мезентериална тромбоза били възможни, но непредвидими усложнения на тежката съчетана травма. Всички травматични увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети, причинени са прижизнено и могат да се получат при ПТП, включително велосипедна травма/блъскане на /блъскане на велосипедист от лек автомобил/. Пострадалият е починал няколко дни след ПТП - на 22.11.2020г. в МБАЛ Шумен, независимо от оказаната навременна медицинска помощ и приложеното лечение; Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт на пострадалия Ж. е налице пряка причинна връзка; подсъдимият на 12.11.2020г. около 17.15 часа на път 2006 км 0+480 / с.Мадара – кв.Мътница/, в близост до с. Мадара, обл. Шумен, е въздействал с управляваното от него МПС – лекотоварен автомобил „Нисан Ванет-Карго“ с рег. № *****, пряко и непосредствено върху пострадалия и по този начин е увредил обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на неговия живот; в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на В. ***; между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП е настъпила смъртта на пострадалия; т.е. подсъдимият чрез своите действия противоправно е лишил от живот пострадалия на В. *** и смъртта му е в пряка каузална връзка с посоченото по-горе нарушение на правилата за движение от подсъдимия Д.;

- след извършване на деянието подсъдимият Д. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия Ж.; той спрял веднага лекия автомобил – обезопасили пътното платно заедно със сина си свид.А.Д.; преместили леко пострадалия за да не е тялото му в платното за насрещно движение, сигнализирали на телефон 112 за необходимостта от спешна помощ за пострадалия и помогнали пострадалия да бъде качен в линейката. Обстоятелството, че не лично подсъдимия се е обадил на телефон 112, а синът му не може да игнорира приложението на чл.343а от НПК, тъй като подсъдимият не го е направил само защото е видял, че синът му вече го е сторил. Освен това независимо от това, той е помогнал за да преместят от лентата за насрещно движение краката на пострадалия, а впоследствие и да го качат в линейката.

            * субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице, притежаващо свидетелство за управление на МПС - по време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност. Според настоящия състав подс. В.П.Д. не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Предвид изложените обстоятелства подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение срещу него по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като бъде признат за виновен по чл. 343а, ал. 1, б. „б” във вр. с чл.343 ал.1 б.”в” от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК по изложените до тук съображения.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването на правилата за безопасност на движението по пътищата в тъмната част на денонощието от страна на подсъдимия и съпричиняването от страна на пострадалия.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните обстоятелства:

- степента на обществената опасност на деянието е ниска, независимо, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно се отличават с висока степен на обществена опасност; това е така, защото в конкретния случай е налице съпричиняване от страна на пострадалия.

- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му – подсъдимият В.П.Д. е роден на *** ***; български гражданин е, женен, със средно образование, работи. Подсъдимият не е осъждан и няма налагани административни наказания по чл.78а от НК. Придобил е право да управлява МПС категория „ВМ“ през 1981г., а през 1994г и категория „С“; Съдейства на органите на досъдебното и съдебното производство за разкриване на обективната истина; Има добро процесуално поведение, като се явява в съдебно заседание дори и непосредствено след операция на ахилесово сухожилие на крака си; Демонстрира съжаление за настъпилия противоправен резултат. Всички тези данни обуславят категоричния извод, че у подсъдимия няма изградена антисоциални нагласи към противоправно поведение и не се очертава като личност склонна към незряло шофиране и нарушаване на правилата за движение по пътищата, а процесното деяние представлява инцидентна проява в неговия съзнателен живот, поради което неговата обществена опасност се приема за ниска.

- подбудите за извършване на престъплението – недооценяване на пътната ситуация в тъмната част на денонощието и неглижиране на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС в тъмната част на денонощието.

Предвид гореизложеното, съдът констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия: Налице са следните смекчаващи вината обстоятелства: съпричиняването от страна на пострадалия, който е управлявал велосипеда без да има светлоотразителни елементи и без светлоотразителна жилетка през нощта на разстояние 1,78м от края на пътното платно; чисто съдебно минало; липса на наказания по чл.78а от НК; съдействие в хода на досъдебното производство; съдействие на органите на наказателното производство и в съдебната фаза и има добро процесуално поведение, като се явява в съдебно заседание дори и непосредствено след операция на крака си; добри данни за личността му; изказаните съжаления; ниска степен на обществена опасност на дееца.

Съдът не констатира наличие на отегчаващи вината обстоятелства.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено при условията на чл.55 от НК поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая констатирани по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства от една страна са многобройни, а от друга съпричиняването от страна на пострадалия и добросъвестното поведение на подсъдимия, явяващ се в съдебно заседание непосредствено след операция на крака си се приемат като изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. За престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б” във вр. с чл.343 ал.1 б.”в” от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до четири години и съобразно чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС. Предвид ниската обществена опасност на деянието, ниската степен на обществена опасност на дееца и констатацията, че у подсъдимия няма изградена антисоциални нагласи към противоправно поведение и не се очертава като личност склонна към незряло шофиране и нарушаване на правилата за движение по пътищата, а процесното деяние представлява инцидентна проява в неговия съзнателен живот, съдът намира, че и най-ниското предвидено от закона наказание за престъплението в минималния предвиден от закона размер от три месеца, се явява прекомерно тежко както за деянието, така и за дееца. Искането на прокурора и на частното обвинение за определяне на наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК не може да бъде уважено, тъй като такова наказание не би изпълнило целите на специалната превенция, при констатираните добри данни за личността и ниската степен на обществена опасност на деянието. Поради това наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като предвиденото наказание лишаване от свобода бъде заменено с наказание „пробация“. Съдът счита за справедливо и съответно на извършеното, да наложи наказание "пробация“ със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година. В съответствие с чл.343 г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК следва да се наложи и наказание лишаване от правото да управлява МПС, а имено – 6/шест/ месеца. Наказанието не следва да бъде съобразявано преимуществено със специалната или генералната превенция – то следва да изпълни и двете цели. Определеният размер на тези две наказания в тяхната комбинация, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Съдът счита, че именно така определените наказания пробация с избраните пробационни мерки и лишаване от права ще въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на веществените доказателства: парченце стъкло обект №1, косми от пътното платно обект №2 и марлена отривка от червено петно течност върху асфалта обект №3, иззети при извършен оглед на местопроизшествието на 12.11.2019г., разположени по делото в плик - лист 34, лист 35 А и 35 Б; съдът постанови да се пазят до приключване на делото, след което да бъдат унищожени.

По отношение на веществените доказателства: 2 бр. автомобилни крушки от ляв и десен фар, иззети при оглед на автомобил „Нисан Ванет – Карго“ с рег. № ****извършен на 19.02.2020г. съхранявани в склад за веществени доказателства на ОСлО при ОП-Шумен; и 1 бр. стъкло с неправилна форма с размери 16 см. на 7 см. от ляв фар и 1 бр. стъкло с неправилна форма с размери 10,5 см. на 5,5см. от рефлектор на ляв фар, иззети при оглед на автомобил „Нисан Ванет – Карго“ с рег. № ****извършен на 22.01.2020г. съхранявани в склад за веществени доказателства на ОСлО при ОП-Шумен; съдът постанови да се върнат на подсъдимия В.П.Д..

Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК общо в размер на 2043,40лв. от които 1288,40лв следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Шумен и в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Шумен в размер на 755,00лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: