Решение по дело №152/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №260199

 

гр. Пазарджик, 15.06.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на двадесет и седми май……….…………………………

през две хиляди и двадесет и първа година…................ в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                       Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                     МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Галина Младенова….....…… .и в присъствието на

прокурор……………............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова….……в. гр. дело № 152 по описа

за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260014/18.09.2021 г., постановено по гр.д. № 991/2018 г. Панагюрският районен съд е отхвърлил иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** с адрес: *** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. „Г. Бенковски“ № 100, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2000 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от управителя на ответника от невръчването навреме на длъжностна характеристика от страна на управителя на дружеството, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2000 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена, от бездействие на управителя на ответника по сигналите на ищеца за повтарящи се проблеми със закъснения на А. и неспазване на оперативната програма, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв. (частичен иск от 2000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от бездействие на управителя на ответника по становището на ищеца относно издадена заповед на управителя, създаваща предпоставки за вътреболнични инфекции - Заповед № 316/1711.2016г. ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1275 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от изискването от управителя на ответника, ищецът да дава писмени обяснения относно пренасочване на пациент, въпреки че професионалното му становище като Л. е било, че здравният проблем на пациента е от компетентността на друг специалист, какъвто не е бил наличен в лечебното заведение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 3000 лв. (частичен иск от 6000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от изискване от управителя на ответника на обяснения от ищеца, с вменяване на дисциплинарно нарушение, за отнасянето от негова страна на въпрос към членове на управителния орган на собственика на дружеството – ответник, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от създаването от управителя на ответника на атмосфера на нетърпимост към ищеца, включително чрез съчетание на нерешаваните, поставени от него, обективни въпроси и изискване на обяснения за взети от него професионални решения, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от неосигуряването от управителя на ответника на необходимите за работата на ръководеното от ищеца О. персонал, оборудване и консумативи, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от бездействието от управителя на ответника по ежемесечни заявки, необходими за работата на ръководеното от Й.П.Й. О., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

         Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4975 лв. (частичен иск от 8000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от Бездействието от управителя на ответника по посочените в исковата молба Становище от 20.02.2017 г, Заявка от 24.02.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

         Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от поставянето от управителя на ответника под съмнение на методите на работа на ищеца, препитването му по въпроси от професионалната му компетентност, без да е лишаван от право да упражнява медицинска професия и без работодателят да представлява орган, компетентен да провежда изпити, да присъжда образователна степен, да признава професионална квалификация и да издава дипломи по медицина, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

         Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2000 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от хоспитализацията на пациент X. И. Д. с ИЗ № 6681/30.05.2017 г. в оглавяваното от ищеца О. по П.-В. и В. Х. по устно разпореждане на зам. управителя по лечебно-диагностичната дейност д-р И.Д., извършено против волята на ищеца ми и в разрез с медицинските стандарти и статута на болницата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

         Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4000 лв. (частичен иск от 8000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от бездействието на управителя на ответника по Молба от 16.08.2017 г. от ищеца за критичен недостиг на медицински сестри, молба - становище от 01.09.2017г., и по Заявка от 01.09.2017 г. от д-р Й. за осигуряване на апаратура, обзавеждане и други организационни и технически въпроси, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4000 лв. (частичен иск от 8000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от бездействието на управителя на ответника по рапорти и доклади подавани от Й.П.Й. за липса на персонал и липса на основни апарати и инструментариум, включително такива, които са задължителни по медицинския стандарт по П.- В. и В. Х., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

         Отхвърлил е иска на Й.П.Й. ЕГН: ********** срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1500 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от вменяването на вина у ищеца от управителя на ответника относно недостатъчен по преценка на ръководството на ответника обем работа и твърдяна необходимост от привличане на още и още пациенти,  ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил е Й.П.Й. ЕГН: ********** да заплати на МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: ********* сумата от 1565 лв. представлява разноски за пред настоящата инстанция.

         Решението е поставено при участието на третите лица помагачи на страна на ответника МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД – Б.Г.А., Л.А.Д., С.К.П..

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Й.П.Й. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че оспорва изцяло първоинстанционното решение във всичките му части, тъй като не било мотивирано в достатъчна и пълна степен, не били обсъдени всички възражения наведени от страна на ищеца, постановено било при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, в противоречие с трайно установената константна съдебна практика по сходни случаи и при явно несъответствие между фактическите и правни изводи със събраните и кредитирани по делото множество доказателства. Първоинстанционният съд не бил обсъдил доказателствения материал по делото и не направил дължимия фактически и правен анализ на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност Жалбоподателят твърди, че съгласно изготвения по делото проекто-доклад, обективиран в Определение № 104/06.03.2019 г. по делото, допълнен и обявен за окончателен в ОСЗ, проведено на 24.02.2020 г., първоинстанционният съд на основание чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК бил определил правната квалификация на главните искове като такива по чл. 49 ЗЗД и разпределил съобразно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствената тежест между страните. По делото не било спорно, че жалбоподателят е заемал и изпълнявал в ответното дружество длъжността „Л, н о по „П-в и е х, код по НКПД: 13427011“, като със Заповед № 135/04.12.2017 г. на работодателя трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради което безспорно било налице възлагане на работа през периода на действие на трудовия договор.

В мотивите към всички обективно съединени искове районният съд се ограничил да приеме, че действията и/или бездействията на преките ръководители на жалбоподателя /управители на ответното дружество/ не съставлявали противоправни деяния, а били от кръга на оперативната самостоятелност на работодателя при вземане на управленски решения. Това било използвано като единствен мотив за отхвърляне на 3-ти иск, касаещ създаването на реални условия и предпоставки от ръководството на болницата за възникване на вътреболнични инфекции и усложнения при пациентите в следствие на смесване па пациентопотока и настаняване на пациенти от други отделения в оглавяваното от д-р Й. О., както и използвано като единствен мотив за отхвърляне и на 11-тия иск, касаещ извършване на медицински манипулации и дейности извън компетентността на болницата и специалистите, работещи в нея, което било в разрез с добрите медицински практики. Колкото до останалите материални предпоставки, съдът категорично бил посочил, че: не дължи произнасяне по отношение но тях.

Жалбоподателят твърди, че макар и да е кредитирал всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, съдът на практика не ги бил обсъдил и анализирал и не били взети предвид при постановяване на решението. В жалбата са направени конкретни твърдения, с които жалбоподателят е оспорил всеки един от предявените 14 обективно съединени иска.

По отношение на първия иск е посочил, че съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването. Твърди, че запознаването на работника с длъжностната му характеристика следва да предхожда или най-късно да съвпада с момента на подписване на трудовия договор, с оглед своевременно свеждане до знанието на работника на трудовите му функции и отговорности, които ще му бъдат вменени при възникване на трудовото правоотношение и съответно приемането им от страна на работника. Видно било от Трудов договор № 367/22.01.2016 г., че същият е сключен на дата 22.01.2016 г., в сила от 01.03.2016 г., а от отбелязването върху Длъжностната характеристика на жалбоподателя за заеманата от него длъжност “Н. О.“, се установявало, че същата му е била връчена с близо 3 месеца закъснение - едва на 15.04.2016 г. Съдът не бил отчел, че съгласно чл. 4 от Допълнителното споразумение от дата 14.07.2016 г. към гореописания трудов договор, с който същият е бил изменен, д-р Й. е заемал отчетническа дейност по смисъла на КТ, което означавало че той като Н. на О.то носи пълна имуществена отговорност за причинени от него вреди. Това означавало, че в продължение на близо 3 месеца жалбоподателят е осъществявал трудова дейност в ответното дружество без да е имал изготвена и надлежно връчена длъжностна характеристика, чиято цел била да възложи и вмени на работника конкретни трудови функции и отговорности. Съдът не е отчел, че от показанията на св. С. /приятел от дете/, св. д-р Ш. /състудент и колега на ищеца, с който дълги години са работили заедно/ и св. К. /старша мед. сестра, колега на ищеца в О.то, което той е оглавявал при ответника/, както и от заключението на вещите лица изготвили комплексната съдебно медицинска и психологическа експертиза по делото, се установявало, че в работата си д-р Й. бил отдаден на пациента, прецизен и педантичен. Свидетелите били установили, че д-р Й. е много педантичен, спазва стандарти и изисквания и когато нещо не е както трябва, това много го притеснява. От експертизата било установено, че подобен тежък вътрешно-психичен конфликт води до редица симптоми, увреждащи дългосрочно физическото и психическо здраве на ищеца. Експертите установили, че в най-доброто си желание да изпълни поетите ангажименти и да бъде едновременно лоялен към болничното заведение и спазващ Хипократовата клетва и чисто хуманните си задължения като Л., ищецът потиска емоциите, провокирани от дисквалифициращото и нехуманно, „формално“ отношение на управата на болницата към неговите професионални задължения като Л., и косвено или пряко - към поверените му болни. Потискането на емоции води в един първоначален етап до соматизация и проява на психосоматични симптоми - а именно „Х.С. без /З./ с н“ по МКБ 11.9, които постепенно продромират и понастоящем, са довели до трайна и може би необратима увреда на физическото здраве.

Неправилен бил изводът на съда, че ако работодателят не изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение, поради което и неоснователни се явявали твърденията на ищеца за възникване на вреда в резултат на това. Напротив, именно длъжностната характеристика според жалбоподателя определяла кръга от трудови функции и отговорности и без нея нямало как пълноценно да съществува връзката работодател-работник, а от там и работник-пациент.

Оспорен е и вторият иск, касаещ осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 2000 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от бездействие на управителя на ответника по сигналите на ищеца за повтарящи се проблеми със закъснения на А. и неспазване на оперативната програма, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Напълно погрешен бил изводът на съда, че посоченото от ищеца деяние - бездействие по сигнали за повтарящи се проблеми със закъснения на А. и неспазване на оперативната програма не представлява деяние осъществено в нарушение на определени законови разпоредби. В жалбата се посочва, че от една страна, видно от длъжностната характеристика /ДХ/ на жалбоподателя, негова основна функция като Н. на О. е била да планира, организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на О.то, което ръководи /т. 1.1. от ДХ/, като основни трудови задължения са: да контролира изработването и изпълнението на работните графици на персонала в О.то /т. 2.3. от ДХ/; да изготвя операционната програма на О.то, което ръководи /т.2.4 от ДХ/; да контролира спазването на безопасни условия на труд в О.то /т. 2.14 от ДХ/; да осъществява и контролира своевременното назначаване и провеждане на диагностични изследвания, на лечебни и рехабилитационни дейности и процедури, които съответстват на съвременното равнище на медицинските знания и на правилата за добра медицинска практика /т.2.28 от ДХ/; да контролира приема, провеждането и изписването на пациентите /т. 2.34 от ДХ/; да взема всички необходими мерки за недопускане на вътреболнични инфекции. При възникнал случай осъществява своевременна изолация и решава въпроса за карантината на контактните лица /т. 2.37 от ДХ/.

От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 1 - 4 от Правилата за добрата медицинска практика по Х. на Л.ите - хирурзи в Република България, преди предприемането на диагностично-лечебна процедура или оперативно лечение хирургът трябва да се увери, че разполага с необходимия ресурс, оборудване и консумативи за извършване на определената процедура с най-малък риск за живота и здравето на пациента. Ако тези средства не са налични, трябва да се помисли за отлагане на планираните действия. Ако безопасността на пациента и ефективността от приложеното лечение могат да бъдат компрометирани от липсата на ресурси, това трябва да бъде отразено в медицинската документация и да се уведоми ръководството на лечебното заведение. Ако процедурата е животоспасяваща и не търпи отлагане, отговорността при неблагоприятен изход или настъпили усложнения трябва да бъде споделена освен от извършилия процедурата и от ръководството на лечебното заведение.

Видно било от приетото по делото писмено доказателство - Уведомление от д-р Й. до д-р Л.Д. - в качеството й на управител на МБАЛ „Уни хоспитал“ ООД с вх. № 5057/26.10.2016 г., че жалбоподателят в изпълнение на вменените му с ДХ задължения и съобразно чл. 10, ал. 1-4 от Правилата за добрата медицинска практика по Х. на Л.ите - хирурзи в Република България, е уведомил своевременно ръководството на болницата че „…на дата 25.10.2016 г. пациентката Н.И.М. с история на заболяване № 4734, приета в О. „П. - В. и В. Х., беше поставена на операционната маса в изчакване на А. в продължение на 1 (един) астрономически час от постъпването й в операционния блок и монтирането и на операционната маса. Причината да се обърна към Вас официално е, че на дата 30.09.2016 г. при друга подобна ситуация пациент на О.то (ЗМР с ИЗ № 3624) престоя 4 (четири) часа на операционната маса в подобно изчакване - случай, за който Ви уведомих устно и опитах да обсъдим ситуацията. И при двата гореописани случая очакваният начален час на интервенцията според официалната оперативна програма бе ясно фиксиран и спазен от нашия екип, като не сме били уведомявани аз или член от екипа ми да забавим трансфера на пациентите от О.то до операционния блок, както изискват утвърдените правила за постъпване и извеждане на пациенти в и от операционния блок. Държа да подчертая дебело, че повторяемостта на подобни инциденти вреди сериозно на авторитета на нашето О. и Болницата като цяло, като пора,леда съмнение за тенденциозно отношение към нашето звено... “. В този смисъл били и свидетелските показания на св. д-р Ш.. От една страна тези деяния според жалбоподателя били неправомерни, но и аморални, а от друга страна по делото не били анагажирани никакви доказателства от ответника за оборване на тези неправомерни деяния и по-конкретно за предприемане на действия за недопускане на подобни ситуации или най-малкото за търсене на дисциплинарна отговорност от служителите анестезиолози, които са станали повод за закъснението на оперативната програма. Ежедневните закъснения и отсъствия на специалистите анестезиолози нарушавали плануваната оперативната програма, като на практика поставяли в обективна невъзможност жалбоподателя да изпълнява своите функции като Л. - хирург, а от друга страна поставяли пациентите в изключително стресова ситуация, предвид на това, че се налагало часове наред да изчакват на операционната маса началото на планувана операция.

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 3-тият иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв. (частичен иск от 2000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от бездействие на управителя на ответника по становището на ищеца относно издадена заповед на управителя, създаваща предпоставки за вътреболнични инфекции - Заповед № 316/1711.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Видно било от приетото по делото становище на д-р Й. с вх. № 5717/23.11.2016 г. до управителя на болницата д-р Л.Д., д-р Й., в качеството му на Н. О., член на специализираната комисия по надзор, превенция и контрол на ВБИ - вътреболнични инфекции и Л. за връзка по контрол на инфекциите е свел до знанието на ръководството, че настаняването на пациенти в отделения, различни от О.то, в което съответният пациент е хоспитализиран документално, на чисто териториален принцип създава сериозни предпоставки за смесване на т.нар. чист и мръсен поток, което на свой ред е предпоставка за възникване и разпространение на вътреболнични инфекции, както и други периоперативни усложнения в хирургичните звена ... противно на всички правила за асептиката и антисептиката, правилата за добра медицинска практика, както и противоречащо на противоепидемичния режим в МБАЛ „ Уни Хоспитал“ ООД..като на стр. 2 от становището си е дал и конкретни предложения за недопускането на горното, но нечути от ръководството на болницата. Въпреки, че бил привлечен на работа в болницата заради високите му качества на специалист в своята област, ненамирането на адекватна обратна връзка и поведение в лицето на ръководството на болницата били поставили д-р Й. в така наречената ситуация „double bind”, която била много добре обяснена от вещото лице психолог в комплексната експертиза, според която това е ситуация, при която от човек се изискват две едновременно взаимно изключващи се действия - от една страна неговите професионални и човешки задължения и убеждения да не наврежда със своето действие или бездействие на друго човешко същество и от друга страна поставянето в следните две ситуации 1/ ситуация, в която поради ненавременното осигуряване на необходимите медицински специалисти и консумативи, животът и здравето на пациентите, за които отговаря ишецът са в риск, 2/ ситуация, в която на ищеца е вменявана вина и са дисквалифицирани неговите професионални качества /като напр. да търси часове А. за пациент, който вече е в хирургична зала и преживява тежък стрес от предстоящото събития; противопоставяне на управата при нейно желание да приема пациенти, за които не може да бъде положена необходимата най-добра медицинска грижа, противопоставяне на управата за съвместно настаняване на пациенти от различни отделения и лекувани от различни заболявания, създаващо преки условия за възникване на вътреболнични инфекции и влошаване състоянието на поверените му пациенти и др./.

В този смисъл били и показанията на св. д-р Ш.. Вярно било, че работодателят разполага с оперативна самостоятелност, но тази самостоятелност не следвало да е в разрез с нормативно установените правила за добри медицински практики, което в случая безспорно се установявало от множеството доказателства, събрани по делото и най-вече да застрашавало живота и здравето на пациентите. Абсурдно било да се приеме, че бездействието на ръководството в случаите, създаващи реални предпоставки за риск от инфекции, не било противоправно и то при положение, че жалбоподателят алармирал ръководството за този риск.

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 4-тият иск - за осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 1275 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от изискването от управителя на ответника ищецът да дава писмени обяснения относно пренасочване на пациент, въпреки че професионалното му становище като Л. е било, че здравният проблем на пациента е от компетентността на друг специалист, какъвто не е бил наличен в лечебното заведение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Видно било от Допълнителен лист към лист № 000932 за преглед на пациент П.С.С., че се касае за пациент с л-ч травма - установено съвместно от д-р Й. и д-р Г. /неврохирург/ и необходимост от насочване на пациента към тесен специалист лицево-челюстен хирург и/или специалист по уши, нос, гърло с цел прецизиране на по-нататъшно терапевтично поведение, с какъвто специалист болницата не разполага, а и както било заявено от ищеца и необорено от ответника в хода на делото, не било в обхвата на разрешените медицински дейности, извършвани от ответното дружество. От Покана с изх. № 298/06.02.2017 г. отправена от управителя на болницата до ищеца, се установявало изискването на обяснения от жалбоподателя защо е пренасочил пациента към УМБАЛ „Св. Г.“ - гр. Пловдив. Практиката на ръководството на болницата постоянно да изисква по реда на чл. 193, ал. 1 КТ писмени обяснения в кратки срокове по един или по друг повод от д-р Й., наред с останалите фактори оказвала негативно влияние върху отношенията работник - работодател, навеждала на извода, че ръководството има субективно отношение към Л.я и едва ли не подлага на съмнение медицинската му експертиза. Това негативно отношение се установявало и от показанията на св. Ш. споделя, цитирани в жалбата. Това явно субективно отношение, упражнявано спрямо д-р Й. в продължение на времето, през което е работил при ответника, рефлектирало трайно и увредило здравословното му състояние до степен на развиване на болест „Х.С.“ без З. С.Н.; ежедневното преследване и пресиране от страна на ръководството довело до постоянна работа под стрес и напрежение, което се отразило негативно в неговото душевно и общо състояние. В тази връзка били събрани множество доказателства от всякакво естество /писмени, гласни - св. Ш., К., С., комплексна експертиза/, които били напълно неглежирани и останали без анализ и обсъждане от страна на първоинстанционния съд.

В случая, д-р Й. бил действал съобразно нормите на Кодекса за професионална етика на Л.ите в България, съгласно който Л.ят действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента, има право на професионална независимост и лична свобода за осигуряване на медицинска помощ и грижи за пациента при всички форми на упражняване на професията, има право на свобода за лекуване на пациентите си без външно влияние или намеса върху неговата професионална оценка, решения и действия, като поема отговорността за това /чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от Кодекса/. Чрез намесата на ръководството при решаването на случая на практика се възпрепятствала автономността при вземане на решения от жалбоподателя и неговата дейност, което било недопустимо. Още повече, че съгласно чл. 17 от Кодекса, Л.ят не можел да си приписва и огласява компетентност, която не притежава и не е придобита по законно установения ред. Следователно ако беше поел лечението на пациента с лицево-челюстна травма, д-р Й. би извършил нарушение на Кодекса.

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 5-тият иск - за осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 3000 лв. (частичен иск от 6000 лв.). представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от изискване от управителя на ответника на обяснения от ищеца, с вменяване на дисциплинарно нарушение, за отнасянето от негова страна на въпрос към членове на управителния орган на собственика на дружеството - ответник, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Видно било от обясненията на д-р Й., изпратени до д-р Д. като управител на болницата на дата 01.03.2017 г., че на 23.06.2016 г. в нейно присъствие се е провело Общо събрание на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД с представители на мажоритарния собственик „Асарел Медет“ АД в лицето на д-р Д.Н., който наредил устно всички проблеми и въпроси да се отнасят и свеждат до знанието на Съвета на директорите и лично до него. Поради това и в изпълнение на това нареждане на д-р Н. при възникване на поредния повдигнат от страна на ръководството на болницата проблем, съществен по отношение на мениджмънта и авторитета на болницата, жалбоподателят бил уведомил мажоритарния собственик „Асарел Медет“ АД за възникналата ситуация. Това уведомяване само по себе си не съставлявало дисциплинарно нарушение, което се установявало и от ДХ на Л.я. Напротив, касаело се за изпълнение на устно разпореждане на мажоритарния собственик на болницата. По делото от страна на ответника не били ангажирани никакви доказателства в обратна насока, досежно установяване на неправомерност в тези действия на д- р Й. или търсене на дисциплинарната му отговорност по този повод. Налице били съмнения какво е наложило искането на писмени обяснения за сочените в поканата обстоятелства, предвид на това, че интересът на мажоритарния собственик следвало да съвпада изцяло с този на ръководството на болницата и с уведомяването на първия за възникнали текущи въпроси, нуждаещи се от разрешение, болницата не поставяла по никакъв начин в риск. От събраните по делото доказателства се установявало, че спрямо жалбоподателя е упражняван постоянен неоправдан натиск и от него по всякакви поводи са събирани обяснения. Това било видно и от показанията на св. Ш..

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 6-тият иск - за осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена от създаването от управителя на ответника на атмосфера на нетърпимост към ищеца, включително чрез съчетание на нерешаваните, поставени от него, обективни въпроси и изискване на обяснения за взети от него професионални решения, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 10-тият иск - за осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена от поставянето от управителя на ответника под съмнение на методите на работа на ищеца, препитването му по въпроси от професионалната му компетентност, без да е лишаван от право да упражнява медицинска професия и без работодателят да представлява орган, компетентен да провежда изпити, да присъжда образователна степен, да признава професионална квалификация и да издава дипломи по медицина, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на тези два иска са изложени следните съображения:

Съгласно чл. 190, ал. 1 ЗЗдр, лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на действия и решения съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и медицинската етика. От събраните по делото множество доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че спрямо жалбоподателя е проявено субективно отношение. Това се потвърждавало много ясно от свидетелските показания на разпитаната старша медицинска сестра в О.то, оглавявано от д-р Й., с която били работили заедно през процесния период и която имала най-преки впечатления от всички разпитани свидетели за случващото се в болницата и конкретно в О. „П.-В. и В. Х.“. От тези показания ставало ясно, че управителите на болницата непрекъснато искали някакви становища, на които нямало резолюции; имаше П.Т. заради това, че нямало достатъчно персонал в О.то.... Становищата, които пишели с д-р Й., непрекъснато се губели и дори не се входирали. Не идвали и официални отговори. Свидетелката лично мерела К.то на жалбоподателя и установявала, че то било високо.

От събраните по делото множество писмени доказателства /дипломи, грамоти, сертификати, награди и прочие/, безспорно се установявли високите професионални качества, умения, заслуги и стаж на д-р Й. в областта на П.-В.та и В. Х., както в национален, така и в световен план, които наред със свидетелските показания и мнението на вещите лица, изготвили комплексната експертиза, следвало да служат като индиция за неговата прецизност при и по повод изпълнение на служебните му задължения и работата му с пациенти.

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 7-мият иск за осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена от неосигуряването от управителя на ответника на необходимите за работата на ръководеното от ищеца О. персонал, оборудване и консумативи, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 8-мият иск - за осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от бездействието от управителя на ответника по ежемесечни заявки, необходими за работата на ръководеното от д-р Й.Й. О., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 9-тият иск, за осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 4 975 лв. (частичен иск от 8000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от бездействието от управителя на ответника по посочените в исковата молба Становище от 20.02.2017 г, Заявка от 24.02.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 12-тият иск, за осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 4000 лв. (частичен иск от 8000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от бездействието на управителя на ответника по Молба от 16.08.2017 г. от ищеца за критичен недостиг на медицински сестри, молба - становище от 01.09.2017г., и по Заявка от 01.09.2017 г. от д-р Й. за осигуряване на апаратура, обзавеждане и други организационни и технически въпроси, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 13-тият иск, за осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 4000 лв. (частичен иск от 8000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от бездействието на управителя на ответника по рапорти и доклади подавани от д-р Й. за липса на персонал и липса на основни апарати и инструментариум, включително такива, които са задължителни по медицинския стандарт по П.- В. и В. Х., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

По отношение оспорването по т. 7, т. 8, т. 9, т. 12 и т. 13 са изложени следните съображения:

Неправилен бил единственият извод на съда, че тъй като работодателят разполагал с оперативна самостоятелност при вземане на управленски решения за работните процеси, не следвало да се приема за неправомерно това бездействие от страна на управителя на болницата д-р Л.Д., сезирана и уведомявана многократно от жалбоподателя с нарочни писмени изявления - молби, доклади, рапорти, становища, заявки и прочие /писмени доказателства към исковата молба, неоспорени и приети по делото/.

В жалбата се твърди, че от една страна с личната длъжностна характеристика на ищеца му били вменени трудови функции и отговорности, за изпълнението на които обаче следвало да бъдат осигурени от страна на работодателя необходимият минимум персонал и оборудване, с които той да си служи за пълноценното им изпълнение като Л. - п х и като Н. на О. / раздел III, т. 2 от ДХ/. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 1 - 4 от Правилата за добрата медицинска практика по Х. на Л.ите - хирурзи в Република България, преди предприемането на диагностично-лечебна процедура или оперативно лечение хирургът трябвало да се увери, че разполага с необходимия ресурс, оборудване и консумативи за извършване на определената процедура с най-малък риск за живота и здравето на пациента. Ако тези средства не са налични, трябва да се помисли за отлагане на планираните действия. Ако безопасността на пациента и ефективността от приложеното лечение могат да бъдат компрометирани от липсата на ресурси, това трябвало да бъде отразено в медицинската документация и да се уведоми ръководството на лечебното заведение. Ако процедурата е животоспасяваща и не търпи отлагане, отговорността при неблагоприятен изход или нас тънили усложнения трябвало да бъде споделена освен от извършилия процедурата и от ръководството на лечебното заведение.

Ръководството, макар и сигнализирано и многократно уведомявано и молено да предприеме необходимите фактически действия за осигуряване на нужния персонал и инстриментариум, бездействало и не вземало мерки за въвеждане на нормални работни условия в О.то, оглавявано от д-р Й., като по този начин на практика възпрепятствало пълноценното изпълнение на вменените на д-р Й. трудови функции и отговорности.

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 11-тият иск,за осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 2000 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена от хоспитализацията на пациент X. И. Д. с ИЗ № 6681/30.05.2017 г. в оглавяваното от ищеца О. по П.- В. и В. Х. по устно разпореждане на зам. управителя по лечебно - диагностичната дейност д-р И Д , извършено против волята на ищеца ми и в разрез с медицинските стандарти и статута на болницата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

За отхвърлянето на този иск не били изложени никакви мотиви. Съдът не сочел какво смислово съдържание влага в израза „оперативна самостоятелност“ при положение, че в случая касаело за действия, предприети от страна на ръководството, които са поставили в сериозен риск живота и здравето на пациента, като са настанили пациент за извършване на евентуална оперативна интервенция по повод тв областта на паротидната жлеза, която да бъде извършена от външен за болницата специалист по л-ч х, при положение, че било налице изрично противопоставяне на д-р Й. като Н. на О. „П. - В. и В. Х." - в абсолютен разрез с всякакви медицински закономерности, добри практики, и етичния кодекс на хирурзите. По делото били събрани доказателства относно обстоятелството, че лицево-челюстната Х. не е сред разрешените медицински дейности на болницата, видно от Заповед на МЗдр № РД-17-43/03.05.2017 г. и следователно болницата не е акредитирана да извършва медицинска дейност по тази специалност.

Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 14-тият иск - за осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 1500 лв. (частичен иск от 4000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от вменяването на вина у ищеца от управителя на ответника относно недостатъчен по преценка на ръководството на ответника обем работа и твърдяна необходимост от привличане на още и още пациенти, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,

Видно било от събраните по делото свидетелски показания на св. К., която е била старша мед. сестра в оглавяваното от ищеца О. през процесния период, че на разговорите за привличане на пациенти и по-голяма натовареност присъствали заместник управителят, управителят и главната сестра и те като ръководство на болницата упражнявали натиск върху жалбоподателя за привличането на пациенти, което според д-р Й. било в разрез с нормата на чл. 190, ал. 2 ЗЗдр, съгласно който медицинските специалисти, както и лечебните заведения, не могат да използват за своята дейност търговска реклама. Целенасоченото привличане на пациенти за увеличаване печалбата на болницата било недопустимо и противоправно. В тази насока била и разпоредбата на чл. 14 от Кодекса за професионална етика на Л.ите в България, съгласно която Л.ите трябва да следят стриктно използваните начини за информиране на пациентите и населението и да не допускат името, квалификацията и уменията им да се използват с рекламна цел.

Изводът на съда, че по делото не се било установило наличие на конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод за субективно отношение към жалбоподателя, бил неправилен. Напротив, писмените доказателства по делото, подкрепени от гласните такива, безспорно се установявали конкретни деяния на ръководството на болницата, които доказвали субективизма, проявен спрямо жалбоподателя.

По всички заявени искове жалбоподателят заявява, че нормите за непозволено увреждане се прилагат както за физическите, така и за юридическите лица и се основават на общия принцип да не се вреди другиму. Причинната връзка е зависимостта, при която деянието е предоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Фактическият състав на непозволеното увреждане предполага кумулативна даденост на всички предпоставки: противоправно деяние, извършено от ответника виновно /в случая конкретни действия и бездействия, упражняван П.Т. на работното място от служители на ответното дружество - третите лица помагачи като преки ръководители на ищеца в болницата, където той е полагал своя труд/, настъпване на вредоносен резултат /причиняване на неимуществени вреди - болки и страдания от морално естество, постоянен стрес и напрежение, довели до трайни заболявания у ищеца/ и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Несъмнено, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответното дружество следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав, като доказателствената тежест е за ищеца. Не е достатъчно твърдение за проявено от ответната страна неправомерно поведение, необходимо е същото да бъде установено, както и да бъдат установени претърпените вреди и техния размер. Жалобоподателят счита, че ако първоинстанционният съд бе обсъдил подробно събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, щял да установи наличието на деликт, тъй като всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане били налице. Със своите множество действия и бездействия, описани подробно в 14 иска, ответното дружество е упражнило П.Т. спрямо ищеца като служител, който по трудово правоотношение му е бил подчинен. В тази връзка били събрани достатъчно гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С., Ш. и К., установяващи проявяваното в течение на повече от 1 год. поведение от ответника и начина, по който същото се е отразило върху ищеца, и е оставило трайни последици върху общото и здравословно състоянието на ищеца, съществуващи и към момента.

Обсъждането на свидетелските им показания поотделно и в тяхната съвкупност несъмнено налагало изводите, че ответникът е проявявал неоправдано и недопустимо негативно отношение към ищеца позволявайки си държание, несъвместимо с добрия тон и толерантност, каквито се изисквали в служебните отношение на лица, намиращи се във връзка на власт и подчинение. Гласните доказателства били кредитирани формално, но на практика не били обсъдени и възприети в мотивите на съда.

Съдът не бил взел предвид заключенията на вещите лица, изготвили комплексната експертиза, която иначе била приета в открито съдебно заседание.

В случая се касаело за неспазване от страна на ответника на Закона за здравословните и безопасни условия на труд, където в пap. 1, т. 1 от ДР била дадена легална дефиниция на понятието „ здравословни и безопасни условия на труд" - такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица, както и на понятието „вредни фактори за здравето и безопасността“ - физически, химически, биологически, психологически, организационни и други въздействия, които влияят негативно или заплашват здравето и безопасността на работещите. За наличието на всички тези негативни фактори по делото били събрани множество доказателства и същите повлияли негативно върху здравето на жалбоподателя.

С оглед на обстоятелството, че в българското законодателство липсвала легална дефиниция на понятието „П.Т.“ на работното място, по аналогия можело да се приеме дефиницията, дадена член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз..., според която „П.Т.“ означава всяко непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично, и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да уронят личността, достойнството или накърнят физическата или психологическата цялост на друго лице.

По отношение на всички 14 на брой иска е направено още едно общо възражение - за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, а именно, че съдът неправилно е указал на ищеца с протоколно определение от ОСЗ 08.04.2019 г., че следва да раздели исковата претенция на отделни искове за всяка конкретно неправомерно деяние, което твърди и съответно да посочи и определи размера на вредата, настъпила в следствие на всяко твърдяно неправомерно деяние.

Видно било от първоначалната искова молба, че ищецът е изложил множество деяния /действия или бездействия/, извършени от страна на управителите на болницата, в следствие на които за жалбоподателя е настъпил вредоносен резултат. Под страх от връщане на исковата молба и прекратяване на дело, процесуалният представител на ищеца бил изпълнил тези указания на първоинстанционният съд. В молбата-уточнение от 17.04.2019 г. /стр. 2, т. 2, абз. 1/, както и в настоящата въззивна жалба се тъврди, че всички изложени в исковата молба деяния е следвало да се разглеждат в тяхната съвкупност като единно цяло, тъй като се касаело за последния период от близо 2 год., през който ищецът е бил в трудови правоотнишения с ответната страна, и през целия този период постоянно спрямо него били извършвани неправомерни деяния, от които е настъпил вредоносният резултат, изразяващ се в трайно влошаване на здравословното му състояние, увреждане на с, п на к н, в на х г, з, б, е срив. Жалбоподателят твърди, че съдът е следвало да разгледа неправомерните деяния в тяхната съвкупност и така да определи размера на вредата, а не да разделя на отделни искове всяко едно от посочените деяния.

Искането е решението на PC - Панагюрище следва да бъде отменено изцяло - във всичките му части, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените общо 14 /четиринадесет/ обективно кумулативно съединени частични осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъдат уважени за сумата в общ размер на 25 000 лв. /предявен частично от 68 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, причинени от 11 противоправни действия и бездействия от страна на служители на ответното дружество, ведно със законна лихва за забавено плащане, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението, конкретизирани и уточнени с молби по делото с вх. № 988/01.04.2019 г. и с вх. № 1176/17.04.2019 г., при участието на трети лица помагачи на ответната страна - д-р Б.Г.А., д-р Л.А.Д. и д-р С.К.П., ведно с присъждане на разноските за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ” ООД чрез процесуалния им пълномощник с искане решението на Панагюрския районен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ответникът твърди, че от твърдяната в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка не се установява наличието на нито един от елементите от фактическите състави на разпоредбата на чл.49, във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, а именно: деяние-действие или бездействие; противоправност; вреда; причинно-следствена връзка; възлагане; вина.

В исковата си молба и в допълнителните уточнения на същата ищецът бил описал вида на твърдяните за понесени от него конкретни вреди и размера на претендираното обезщетение, но липсвала всякаква конкретност на фактите относно всяко едно твърдяно деликтно поведение, съставляващо предмет на всеки един от исковете. Не била установена и противоправността на всяко едно от посочените деяния - дали „деликвента” не е изпълнил или е нарушил свои конкретни задължения, произтичащи от закона и кои са те, налице ли е недобросъвестност при изпълнение на служебните му задължения и при използване на служебното му положение. Не била посочена и причинно-следствена връзка между каквото й да било поведение на дружеството или на неговите представители с твърдяното влошеното здравословно състояние на ищеца. Същевременно, по делото били установени множество факти и обстоятелства, сочещи, че върху здравословното състояние на ищеца през процесния период влияние всъщност са оказвали редица други фактори, нямащи нищо общо с трудовото му правоотношение с МБАЛ „Уни Хоспитал”ООД. Така например било установено, че същия е спортувал активно, провеждайки непрекъснато фитнес занимания с различен интензитет, което, въпреки по принцип положителното си отражение върху тонуса на един човек, при определени обстоятелства можело да нанесе на организма и значителни вреди. Установено било също така, че ищецът е пътувал ежедневно от гр.София до гр. Панагюрище и обратно, което в цифрово изражение било около 240 км на ден, което само по себе си представлявало сериозно натоварване на организма и било свързано с различни стресови ситуации на пътя. Видно било от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът е развивал изключително интензивна научна дейност, явявайки се на различни национални и международни професионални срещи-конгреси, конкурси за доцентура, курсове и специализации, пътувайки на различни по-близки и по-далечни дестинации. Нямало как това извънредно голямо физическо и психическо натоварване да не се е отразило на здравословното състояние на ищеца и то в негативна посока. Посочено е, че към момента на постъпване на работа в „Уни Хоспитал“ ООД ищецът е бил в съдебна процедура с предишния си работодател заради уволнение. Изложено е становище и по всеки един от 14-те обективно съединени искове, както следва:

1/ По иска за невръчване навреме на длъжностната характеристика на ищеца, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 2 000 лева, частична претенция от общо предявим размер от 4 000 лева.

Установено било, че първоначално ищецът е сключил трудов договор с МБАЛ „Уни Хоспитал“ООД под № 203/01.12.2015 г., за длъжност: „Л., Н.-О. по П.-В. и В. Х..“. Този договор е бил прекратен със Заповед № 15/01.03.2016 г., считано от 01.03.2016 г. Междувременно обаче, ищецът е сключил втори трудов договор с МБАЛ „Уни Хоспитал“ООД под № 367/22.01. 2016 г., в който изрично било записано, че служителят ще постъпи на работа на 01.03.2016 г. Незабавно след сключване на договора ищецът е поискал (с Молба вх.№ 123/26.01.2016 г., приложена по делото) разрешаването на платен служебен отпуск за времето от 08.02.2016 г. до 08.04.2016 г. включително, който му е бил разрешен (със Заповед № 024/26.01.2016 г. на Управителя на МБАЛ „ Уни Хоспитал “ООД, приложена по делото) и който той е ползвал. След завръщането на ищеца от отпуск му е връчена длъжностната характеристика за длъжността „Л., Н.-О. по П.-В. и В. Х..“, която длъжност ищецът вече е заемал по прекратеното му трудово правоотношение. Следователно не било налице нито противоправно деяние на законния представител на болницата, нито пък е настъпила каквато й да е било вреда за ищеца. Още повече, че всички гореописани действия-сключване на един трудов договор, прекратяването му и сключване на нов, основен, трудов договор, ползването на платен служебен отпуск, били извършени по искане на самия ищец.

2/ По иска за бездействие по сигнали на ищеца за повтарящи се проблеми със закъснения на А. и неспазване на оперативната програма, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 2 000 лева, частична претенция от общо предявим размер от 4 000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна, тъй като от събраните по делото доказателства липсвали надлежни данни и доказателства за твърдяното бездействие и негова евентуална противоправност, а и поради липсата на каквито й да било данни за настъпили вреди за когото й да било, включително и за ищеца.

3/ По иска за бездействие по становището на ищеца относно издадена заповед на управителя, създаваща предпоставки за вътреболнични инфекции /Заповед № 316/17.11.2016 г./, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 50 лева, частична претенция от общо предявим размер от 2 000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна, тъй като от събраните по делото доказателства липсвали надлежни данни и доказателства за твърдяното бездействие, и негова евентуална противоправност, а и поради липсата на каквито й да било данни за настъпили вреди за когото й да било, включително и за ищеца.

4/ По иска за изискване от д-р Й.Й., дм., да дава писмени обяснения относно пренасочване на пациент, въпреки професионалното му становище като Л. е било, че здравния проблем на пациента е от компетентността на друг специалист, какъвто не е бил наличен в лечебното заведение, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 1275 лева, частична претенция от общо предявим размер от 4 000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна. Изискване на обяснения от работници и служители било в правомощията на работодателя по Кодекса на труда и било част от функциите на същия по ефективно управление на дружеството. След като липсва наложено дисциплинарно наказание очевидно работодателят бил приел обясненията на ищеца.

5/ По иска за изискване на обяснения от д-р Й.Й., дм., с вменяване на дисциплинарно нарушение за отнасяне от негова страна на въпрос към управителния орган на собственика на дружеството, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 3000 лева, частична претенция от общо предявим размер от 6 000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна. Изискване на обяснения от работници и служители било в правомощията на работодателя по Кодекса на труда и било част от функциите на същия по ефективно управление на дружеството. След като липсвало наложено дисциплинарно наказание, очевидно работодателят бил приел обясненията на ищеца.

6/ По иска за създаване на атмосфера на нетърпимост към ищеца, включително чрез съчетание на нерешаваните, поставени от него, обективни въпроси и изискване на обяснения за взети професионални решения, за каквито той имал свобода съгласно чл.190 от Закона за здравето, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 50 лева, частична претенция от общо предявим размер от 4 000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна. Изискване на обяснения от работници и служители било в правомощията на работодателя по Кодекса на труда и било част от функциите на същия по ефективно управление на дружеството. След като липсвало наложено дисциплинарно наказание, очевидно работодателят бил приел обясненията на ищеца. Освен това нямало надлежни данни и доказателства за създаване на атмосфера на нетърпимост към ищеца и противоправно нерешаване на поставени от него „обективни въпроси“.

7/ По иска за неосигуряването на необходимите за работата на ръководеното от ищеца О. персонал, оборудване и консумативи, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 50 лева, частична претенция от общо предявим размер от 4 000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна. Надлежни данни и доказателства за противоправно неосигуряване на необходимите за ръководеното от ищеца О. персонал, оборудване и консумативи, по делото не били събрани. Освен това подобни ситуации неминуемо се случвали във всяко предприятие (вкл. здравно заведение) и в компетентността и отговорността на управителя било да предприема необходимите действия за решаване на тези проблеми. Тъй като за ищеца такова задължение и отговорност не съществували, нямало как за него да произтекат каквито й да било вреди. Вреди не са произтекли и за никой друг. Това било видно и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.

8/ По иска за бездействието по ежемесечни заявки, необходими за работата на ръководеното от ищеца О., което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 50 лева, частична претенция от общо предявим размер от 4 000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна. Надлежни данни и доказателства за противоправно неосигуряване на необходимите за ръководеното от ищеца О. персонал, оборудване и консумативи по делото не били събрани. Освен това подобни ситуации неминуемо се случвали във всяко предприятие (вкл. здравно заведение) и в компетентността и отговорността на управителя било да предприема необходимите действия в тази насока. Тъй като такова задължение и отговорност ищецът нямал, нямало как за него да произтекат каквито й да било вреди. Вреди не били произтекли и за никой друг. Това било видно и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.

9/ По иска за бездействието по посочените в исковата молба Становище от 20.02.2017 г., и Заявка от 24.02.2017 г., което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 50 лева, частична претенция от общо предявим размер от 4 000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна. Надлежни данни и доказателства за противоправно бездействие по посочените в исковата молба Становище от 20.02.2017 г., и Заявка от 24.02.2017 г. по делото не били събрани. Твърдението се опровергавало напълно от свидетелските показания на св.К. както и от свидетелските показания на св.В..

10/ По иска за поставянето под съмнение на методите на работа на ищеца, препитването му по въпроси от професионалната му компетентност, без последния да е лишаван от право да упражнява медицинска професия и без работодателя да представлява орган, компетентен да провежда изпити, да присъжда образователна степен, да признава професионална квалификация и да издава дипломи по медицина, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 50 лева, частична претенция от общо предявим размер от 4 000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна. Надлежни данни и доказателства за противоправно поставянето под съмнение на методите на работа на ищеца, препитването му по въпроси от професионалната му компетентност, без последния да е лишаван от право да упражнява медицинска професия и без работодателя да представлява орган, компетентен да провежда изпити, да присъжда образователна степен, да признава професионална квалификация и да издава дипломи по медицина, по делото не били събрани. Освен това в упражняване на правата си на работодател управителят безспорно имал право да осъществява контрол върху дейността на работниците и служителите и това по никакъв начин не съставлявало противоправно поведение.

11/ По иска за хоспитализацията на пациент Х.И.Д. с ИЗ № 6681/30.05.2017 г. в оглавяваното от ищеца О. по П.-В. и В. Х. по устно разпореждане на зам. управителя по лечебно-диагностична дейност д-р И.Д., извършено против волята на ищеца и в разрез с медицинските стандарти и статута на болницата и неглижирането на писменото възражение на ищеца, депозирано в деня на хоспитализацията, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 2000 лева, частична претенция от общо предявим размер от 4 000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна. Надлежни данни и доказателства за противоправно хоспитализиране на пациент Х.И.Д. с ИЗ № 6681/30.05.2017 г. в оглавяваното от ищеца О. по П.-В. и В. Х. по устно разпореждане на зам.управителя по лечебно-диагностична дейност д-р И.Д., извършено против волята на ищеца и в разрез с медицинските стандарти и статута на болницата и неглижирането на писменото възражение на ищеца, депозирано в деня на хоспитализацията, по делото не били събрани.

12/ По иска за бездействие по Молба от 16.08.2017 г. от ищеца за критичен недостиг на медицински сестри, Молба-становище от 01.09.2017 г. и по Заявка от 01.09.2017 г. за осигуряване на апаратура, обзавеждане и други организационни и технически въпроси, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 4000 лева, частична претенция от общо предявим размер от 8000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна. Надлежни данни и доказателства за противоправно бездействие по Молба от 16.08.2017 г. от ищеца за критичен недостиг на медицински сестри, Молба-становище от 01.09.2017 г. и по Заявка от 01.09.2017 г. за осигуряване на апаратура, обзавеждане и други организационни и технически въпроси, по делото не били събрани. Твърдението се опровергавало напълно от свидетелските показания на св.К. както и от свидетелските показания на св.В..

13/ По иска за бездействие по подавани от ищеца Рапорти и Доклади за липса на персонал и липса на основни апарати и инструментариум, включително такива, които са задължителни по медицинския стандарт по П.-В. и В. Х., което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 4000 лева, частична претенция от общо предявим размер от 8000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна. Надлежни данни и доказателства за противоправно бездействие по подавани от ищеца Рапорти и Доклади за липса на персонал и липса на основни апарати и инструментариум, включително такива, които са задължителни по медицинския стандарт по П.-В. и В. Х., по делото не били събрани. Твърдението се опровергавало напълно от свидетелските показания на св.К. както и от свидетелските показания на св.В..

14/ По иска за вменяване на вина у ищеца относно недостатъчен по преценка на ръководството обем на работа и твърдяна необходимост от привличане на още и още пациенти, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на 1500 лева, частична претенция от общо предявим размер от 4000 лева.

Претенцията била изцяло неоснователна. Надлежни данни и доказателства за вменяване на вина у ищеца относно недостатъчен по преценка на ръководството обем на работа и твърдяна необходимост от привличане на още и още пациенти, по делото не били събрани. Данни за образувано по този повод дисциплинарно производство също липсвали.

В жалбата били направени уточнения, че на ищеца е било оказано комплексно въздействие върху психо-емоционалната му сфера, което не можело да се разбие на конкретни действия и бездействия, и което комплексно въздействие в крайна сметка е довело до претърпените от д-р Й.Й. неимуществени вреди. В тази връзка ответното дружество счита, че подобна теза е изцяло несъстоятелна. Съгласно константната практика на ВКС на РБългария с иска по чл.49 ЗЗД се ангажирала гаранционно-обезпечителната отговорност на този, който е възложил на друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я поражда, включвал виновно конкретно противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението й. Тази отговорност не се презумирала, тя възниквала само когато изпълнителят на възложената работа причини конкретна вреда като резултат на виновното му и противоправно конкретно поведение. В исковата си молба ищецът бил длъжен да изложи фактите относно конкретно деликтно поведение на съответното длъжностно лице - изпълнител и въведе необходимите обстоятелства, които да очертаят конкретното поведение на конкретно длъжностно лице - каква работа му е била възложена, в кръга на служебните си задължения ли е действало, дали са налице негови действия или бездействия, в какво точно се изразява виновното му поведение като пряк причинител на вредата. Необходимо било да се посочи противоправността в поведението на изпълнителя на възложената работа - дали не е изпълнил или е нарушил свои конкретни задължения, произтичащи от закона, дали е налице недобросъвестност при изпълнение на служебните му задължения, дали е налице хипотезата на извършване на уволнението от ръководител, или други подобни обстоятелства. Предвид гореизложеното и в светлината на установеното от ВКС изискване за конкретност в твърденията за осъществен деликт, твърдението на ищеца за комплексно въздействие било  неоснователно. Претендират се разноските, направени пред въззивната инстанция.

В отговора на въззивната жалба се анализират подробно както събраните гласни доказателства, така и заключенията на приетите по делото експертизи.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ищецът Й.П.Й. е твърдял, че бил поканен да се присъедини към екипа на „МБАЛ Уни Хоспитал“, като на 01.12.2015 г. бил сключен трудов договор между страните по спора, по силата на който Й.Й. изпълнявал длъжност „Л., Н. О., по „П.- В. и В. Х.“ с код по НКПД 13427011. Впоследствие този договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.03.2016 г., като на 22.01.2016 г. бил подписан нов трудов договор на същата длъжност, по който ищецът постъпил на работа на 01.03.2016 г. На 15.04.2016 г. на ищеца била връчена длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, а на 14.07.2016 г. било сключено Допълнително споразумение към посочения Трудов договор. Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед 135/04.12.2017 г. Ищецът е твърдял, че по време съществуването на трудовото правоотношение между страните пряк ръководители му били съответните управители на болница - д-р Л.Д. (до 19.06.2017 г.) и доц. д-р С.К.. На 08.11.2016 г. бил проведен задължителен Профилактичен преглед на работещите в болницата, след който осъществилите прегледа специалисти излезли със заключения, че е „клинично здрав“. Ищецът и твърдял, че с уведомление с вх. № 5057/26.10.2016 г. по описа на ответника, уведомил д-р Л.Д. за повтарящ се проблем със закъснения на А. и неспазване на оперативната програма. В края на месец ноември 2016 г. д-р Д. издала Заповед № 316/17.11.2016 г. за настаняване на пациенти, срещу която ищецът възразил с писмено становище с вх. № 5057/26.10.2016 г. по описа на "МБАЛ-Уни Хоспитал" ООД, тъй като счел, че е издадена в нарушение на правилата за асептика, антисептика и правилата за добра медицинска практика, както и сериозни предпоставки за възникване и разпространение на вътреболнични инфекции. На 06.02.2017 г. ищецът получил от управителя покана за писмени обяснения с изх. № 298/06.02.2017 г. по описа на болницата по Рапорт на д-р С Д и д-р Е.Б. от във връзка с причините и обстоятелствата, наложили пренасочването на пациент на 28.01.2017 г. към друго лечебно заведение, а именно УМБАЛ „Св. Г.“ - гр. Пловдив и причините за твърдяно неизготвяне на график за работа на медицинските специалисти за месец януари 2017 г., което ищецът направил с писмени обяснения с № 876/08.02.2017 г. по описа на "МБАЛ-Уни Хоспитал" ООД. Твърдял е, че Л.Д. оказвала натиск върху него относно вземането на решения с оглед повишаване на финансовите приходи на "МБАЛ-Уни Хоспитал" ООД. Нa 24.02.2017 г ищецът получил нова покана за писмени обяснения с твърдения за дисциплинарно нарушение, с изх. № 458 по описа на "МБАЛ - Унихоспитал" ООД, което обяснение било изпратено чрез “Български пощи“ на 01.03.2017 г. Ищецът е твърдял, че в оглавяваното от него О. нямало достатъчен медицински персонал и били налице липси на съществени за О.то консумативи и медицинско оборудване, за които правел ежемесечно заявки и настоявал за доставянето им, за което на 20.02.2017 г. депозирал Молба-становище за недостиг на медицински сестри с вх. № 1134/20.02.2017 г. по описа на Болницата, а на 24.02.2017 г. била входирана Заявка на необходима апаратура и обзавеждане за нуждите на О.то по П.- В. и В. Х. с вх. № 1261/24.02.2017 г. по описа на "МБАЛ Уни Хоспитал" ООД. Ищецът е поддържал, че на сутрешните рапорти постоянно му се вменявало чувство на вина за това как обемът работа е недостатъчен и как трябвало да бъдат привличани още и още пациенти. Вследствие на това ищецът започнал да има проблеми със съня, а емоционалното му състояние се влошило. Наред с безсънието и нервното напрежение, често чувствал слабост и получавал Х.К.. Потърсил Л.ска помощ първоначално при кардиолог - на 24.02.2017 г., документиран с Амбулаторен лист № 9 от 24.02.2017 г. от д-р В П при УМБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД, който след преглед му поставил основна диагноза МКБ 111.9 Х.С. без (З.) С.Н.. Х. кризи зачестили и на 13.03.2017 г. след преглед при к бил издаден Амбулаторен лист № 000864 от 13.03.2017 г. от д-р Н.С. с основна диагноза МКБ 111.9 Х.С. без (З.) С.Н. и болничен лист № Е20178477842 за период от до 26.03.2017 г. Твърдял е, че промяната в емоционалното му състояние се отразило най-силно върху отношенията му с близкия кръг приятели, в резултат на което се изолирал и започнал системно да прибягва до Л.ска помощ, не успявал да овладява Х. пристъпи и емоционалните сривове, поради което пък се свързал и с психиатър. На 27.03.2017 г. с Амбулаторен лист № 124 след преглед д-р Е.Н. му поставила основна диагноза МКБ I49.9 С.А., неуточнена. Пристъпна надкамерна тахикардия и му издала за период до 07.04.2017 г. болничен лист № 20178191201 с диагноза „С.А., неуточнена“, а на 31.03.2017 г. след преглед д-р Т.Й. - психиатър документиран с амбулаторен лист № 54 от 31.03.2017 г., му поставила диагноза МКБ F321 Умерено тежък Д. епизод.

На 30.05.2017 г. ищецът депозирал молба с вх. № 3528 по описа на болницата относно хоспитализацията на друг пациент в оглавяваното от него О.. На 16.08.2017 г. пък предвид голямото текучество на персонал и спада на броя на медицинските сестри под критичния минимум ищецът депозирал с вх. № 6128 по описа на болницата молба-становище за недостиг на медицински сестри. На 01.09.2017 г. била направена от ищеца нова заявка за необходима апаратура и обзавеждане за нуждите на О.то по П.-В. и В. Х. и депозирал молба-становище с вх. № 6683 по описа на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД. На 21.11.2017 г. депозирал изготвен Доклад за дейността на О.то по П.-В. и В. Х. в изпълнение на устно разпореждане от 18.10.2017 г. с вх. № 9050/21.11.2017 г. по описа на болницата до доц. д-р С.К. и с вх. № ПК 01269/21.11.2017 г. до Й. П., изпълнителен директор на „Асарел Панагюрище Здраве“ АД.

На 04.12.2017 г. на ищеца била връчена посочената по-горе Заповед № 135/04.12.2017 г. за едностранно прекратяване на трудово правоотношение. Й. е твърдял, че настъпилото влошаване на здравословното му състояние и емоционалните сривове са се проявили вследствие действията на ръководството на „МБАЛ Уни Хоспитал“, които били противоправни и се изразявали в: ненавременното му връчване на длъжностната характеристика; бездействие на сигналите на ищеца за повтарящи се проблеми със закъснения на А., неспазване на оперативната програма, заповед на управителя, създаваща предпоставки за вътреболнични инфекции; изискване от ищеца да дава писмени обяснения относно пренасочване на пациент, изискване на обяснения от ищеца с вменяване на дисциплинарно нарушение, създаване атмосфера на нетърпимост към ищеца, неосигуряване на необходимите за работата на ръководеното от ищеца О. персонал, оборудване и консумативи, бездействие по ежемесечни заявки, бездействие по посочените в исковата молба становище от 20.02.2017 г, заявка от 24.02.2017 г.; поставяне под съмнение на методите на работа на ищеца; бездействие по подавани от ищеца рапорти и доклади за липса на персонал и на основни апарати и инструментариум, включително такива, които са задължителни по медицинския стандарт по П.-В. и В. Х.; вменяване на вина у ищеца относно недостатъчен по преценка на ръководството обем работа и твърдяна необходимост от привличане на още пациенти; хоспитализиране в ръководеното от д-р Й. О. на пациенти, които не са индицирани за лечение в същото.

Искането е да бъде уважена предявената искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД е депозирал писмен отговор с твърдение, че исковата молба е нередовна, тъй като относно иска по чл. 86 ЗЗД липсват индивидуализиращи характеристики на претенцията, размер и период, като исковата молба по отношение на главния иск следвало да бъде върната, доколкото не са отстранени нередовностите, за които съдът е дал указания с разпореждане на по делото. Освен това е твърдял, че исковата молба е недопустима предвид изложените в обстоятелствената част фактически твърдения. Твърдял е също, че предявените искове са неоснователни, тъй като не се установява наличието на нито един от елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Не било изяснено в какво се изразява противоправността на всяко едно от посочените деяния.

С определение от 15.07.2019 г. по делото са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника Б.Г.А., С.К.П., Л.А.Д..

Третото лице-помагач С.П. е изразил писмено становище по делото като е посочил, че сочените от ищеца конкретни действия и бездействия са извън периода, в който той е бил управител на МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД, като е направено искане за отхвърляне на предявените искови претенции.

Третото лице-помагач Л.Д. в о.с.з. от 24.02.2020 г. проведено по делото е изразила становище за неоснователност на предявените искови претенции.

С разпореждане от 27.11.2018 г. районният съд е оставил без движение исковата молба с указание, че не са изложени конкретни противоправни действия от страна на ответника, а от изложеното в исковата молба не можело да се направи извод в какво се изразяват противоправните действия на ответника, водещи до твърдения от ищеца П.Т.. Конкретни указания обаче по какъв начин следва да бъдат отстранени констатираните нередовности не са дадени.

С молба-уточнение от 19.12.2018 г. ищецът е формулирал конкретни действия на ответника, които счита за противоправни.

С определение № 104/06.03.2019 г. Панагюрският районен съд е отново е оставил без движение исковата молба на д-р Й. с указание да посочи момент на настъпване на твърдените неимуществени вреди или краен момент на периода, в който се твърди да са настъпили неимуществените вреди.

На 01.04.2019 г. ищецът е подал нова уточняваща молба с посочване на конкретни дати – моментите на настъпване на неимуществените вреди, формулирани в 13 пункта.

В проведеното на 08.04.2019 г. първо по делото открито съдебно заседание районният съд отново е оставил без движение исковата молба, като в мотивите на своето определение е посочил, че първоначално искът е бил предявен за обезщетение в размер на 25 000 лв., но след подаването на двете предходни уточнителни молби ищецът посочил, че този размер на претендираното обезщетение се формира в резултат на противоправни действия и бездействия от страна на служителите на ответното дружество, като впоследствие са посочени датите на причиняване на самите действия, респ. бездействия. Районният съд е счел, че всяко противоправно действие или бездействие представлява самостоятелен иск, поради което е указал на ищеца да посочи размер на обезщетението, претендирано за всяко противоправно действие или бездействие, описано в уточняващите молби.

В указания от съда срок на 17.04.2019 г. ищецът е депозирал нова молба-уточнение, в която е предявил 14 обективно съединени иска с посочена цена и петитум за всеки един от тях, като съответно е внесена и дължимата ДТ. За някои от исковете ищецът изрично е заявил, че ги предявява като частични.

В откритото съдебно заседание, проведено на 24.02.2020 г., съдът на основание чл.143 от ГПК е приканил страните да заявят своите фактически и правни твърдения, във връзка с което процесуалният пълномощник на ищеца е заявил, че поддържа исковата молба и допълнителните молби-уточнения. Съдът е извършил доклад по реда на чл.146 от ГПК и е обявил за окончателен проекто-доклада от 06.03.2019 г., като е допълнил, че са предявени 14 обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на задължението , като с молба от 01.04.2019 г. и 17.04.2019 г. всеки един от исковете е конкретизиран съобразно изискванията на чл.127 от ГПК.

Против така одобрения доклад страните по делото не са направили възражение и докладът е бил обявен за окончателен в този вид.

При тези данни въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Панагюрския районен съд по следните съображения:

При внимателния анализ на първоначалната искова молба и уточняващите молби от 01.04. и 17.04.2019 г. се установява, че районният съд е бил сезиран с един иск с правна квалификация чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които според твърденията в исковата молба са резултат от няколко последователни противоправни деяния, свързани помежду си, които подлежат на глобално обезщетяване. В този случай ищецът не е бил длъжен да разграничава какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. В повечето случаи такова разграничение не е възможно да бъде коректно извършено, тъй като не всяко от деянията само по себе си може да е от такова естество, че да предизвика самостоятелно сериозни негативни последици. Кумулираният ефект от всички деяния обаче може да има много по-голямо отражение в психическата и емоционалната сфера на пострадалото лице. В исковата молба ищецът може, но не е длъжен да поясни как оценява вредите от всяко едно от тези деяния, но това не е условие за нейната редовност. Дори и да е направено такова разграничение в исковата молба, когато се установи обективна връзка между деянията и общо причинените неимуществени вреди, съдът дължи глобално произнасяне при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния.

В настоящия случай районният съд е бил сезиран само с един иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в общ размер на 25 000 лв., които според твърденията в исковата молба са пряка и непосредствена последица от негативното отношение и игнориращото личността на ищеца поведение на управителите на лечебното заведение, в което същият е работел до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, като датите на увреждащите действия или бездействия са посочени от ищеца в уточняващите молби. Вместо да разгледа така предявения иск, районният съд се е произнесъл по 14 обективно съединени иска, всеки с цена под 5000 лв., в резултат на което е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде върнато на Панагюрския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд за постановяване на решение по иска, с който съдът е сезиран.

 

Относно възможността за касационно обжалване на настоящото решение

 

         Настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване по следните съображения:

         Независимо, че е бил сезиран с един иск с цена 25 000 лв., районният съд се е произнесъл по 14 обективно съединени иска, всеки с цена под 5000 лв., след като незаконосъобразно е задължил ищеца да раздели исковата претенция. Приел е за окончателен доклад по чл.146 от ГПК в този смисъл, против който страните не са възразили, произнесъл е решение по всеки от тези 14 обективно съединени иска и именно това решение е предмет на обжалване в настоящото производство. Тъй като всеки от исковете, по които РС-Панагюрище се е произнесъл, е с цена под 5000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване.

 

По разноските

 

         С оглед изхода на спора пред въззивния съд в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лв., които са заплатени в брой от жалбоподателя, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 260014/18.09.2021 г., постановено по гр.д. № 991/2018 г. по описа на Панагюрския районен съд.

         ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за постановяване на решение по иска, с който е сезиран.

         ОСЪЖДА МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. „Г. Бенковски“ № 100, да заплати на Й.П.Й. ЕГН: ********** с адрес: ***, деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: