Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/21.04.2020 г.
гр.
София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в публично
заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело
№ 335 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от "Б." ЕООД срещу „Д.з.” ЕАД за сумата от 49
500 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета №
44012131808816/20.03.2018 г. за настъпили по застрахованото при „Д.з.” ЕАД
имущество на ищеца, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното събиране на вземането, както и
лихва в размер на 4345 лева, за периода от 11.04.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба.
Ищецът "Б." ЕООД твърди, че е застраховал
при ответника лек автомобил с марка "Ландровер", модел "Рейндж
ровер", шаси № SALLMAME4AA313059, с ДКН ******, по силата на
застрахователна полица № 440117213139656, със срок на валидност от 16.11 ч. на
20.11.2017 г. до 23.59 ч. на 19.11.2018 година (след като през периода на
действие на застрахователния договор е настъпило прехвърляне на застрахованата
вещ от представляващия "Б." ЕООД на самото дружество, като за тази
цел към договора за застраховка е сключен анекс).
Сочи, че на 18.03.2018 г., около 23.20 ч., в
периметъра на кръстовището на ул. „Народно хоро“ и ул. „Брезов рид“ в гр.
София, участник в движението нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП, при което причинил
увреждания по застрахования автомобил, което е отразено в протокол за ПТП №
1700507 от 18.03.2018 година. За реализиралото се събитие при ответника била
образувана щета № 44012131808816/20.03.2018 г., като ищецът предоставил
автомобила на застрахователя за извършване на оглед и опис на повредите по
превозното средство, както и проформа фактура за извършения възстановителен
ремонт на стойност от 51 338.36 лева с ДДС.
С писмо изх. № 0-92-7297/08.06.2018 г. застрахователят
уведомил ищеца, че отказва да изплати обезщетение по образуваната щета, с
аргумент, че уврежданията не са получени и не могат да бъдат получени
вследствие на описаното събитие. С оглед получения отказ, ищецът твърди, че
изискал извършването на експертно становище от съдебен експерт, който изготвил
заключение, съгласно което безспорно е налице причинно-следствена връзка между
настъпилото пътнотранспортно произшествие и уврежданията на застрахованата вещ.
Експертното становище било изпратено до застрахователя с писмо вх. №
92-3712/31.10.2018 г., заедно с искане за преразглеждане на преписката, по
което застрахователят отново постановил, немотивиран, отказ.
Претендира присъждане в негова полза на сторените в
производството съдебни разноски.
Ответникът „ДЗИ- О.З.” ЕАД оспорва предявения иск като
неоснователен. Ответникът счита, че твърдените увреждания не са получени и не
могат да бъдат получени вследствие описаното събитие, поради което оспорва да е
налице причинна връзка помежду им. Ответникът поддържа, че, с оглед
образуваната щета, извършил проверка на мястото, на което се твърдяло да се е
реализирало ПТП, като установил, че на самото място е невъзможно да се
реализира описаното събитие от техническа гледна точка, като липсвали
характерните за твърдения механизъм вреди по автомобила, а тези, които били
налице, не били пресни и не съвпадали с фактически възможните вреди.
С оглед изложеното, твърди, че е налице несъответствие
между декларираното от застрахования и действително случилото се, което
представлява основание за отказ за изплащане на обезщетение съгласно т. 9.1.9.
от ОУ и т. 9.3.1. от ОУ на застрахователя. Спори механизмът на събитието,
отразен в представения протокол за ПТП № 1700507, да е действително отразен,
като твърди, че протоколът, в частта относно механизма, не представлява
официален удостоверителен документ.
В условията на евентуалност твърди, че не всички
увреждания са получени от застрахователното събитие, поради което дължи плащане
на обезщетение единствено за реално причинените такива. Оспорва претенцията и
по размер, тъй като счита претендираното обезщетение за силно завишено. Счита,
че не е налице основание за начисляване на законна лихва, тъй като
застрахователят не бил изпаднал в забава.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и
оспорва твърденията на ответника.
Ответникът не е упражнил в срок правото си да подаде
отговор на допълнителната искова молба.
По искане на ответника, на основание чл. 220 ГПК, застрахователят „ЗАД „ОЗК – З.““ АД,
ЕИК: ******– застраховател на водача на лек автомобил „Пежо“, модел 4007, с
рег. № ******, е привлечен като трето лице – помагач на страната на ответника
„ДЗИ- О.З.” ЕАД по делото.
Третото лице – помагач – ЗАД „ОЗК – З.“ АД, оспорва
исковете като сочи, че повредите на двигателя се дължат на експлоатационни
причини, а не са резултат от процесното ПТП. Прави се и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, марка
"Ландровер", модел "Рейндж ровер". Оспорва се и стойността
на претендираното застрахователно обезщетение, като се сочи, че Изтъква се и,
че тъй като е налице тотална щета, е необходимо да бъде приспадната стойността
на запазените части.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 от ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището
на ответника и третото лице-помагач, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото удостоверение за техническа
изправност на ППС от 07.12.2017 г., издадено от Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията (стр. 13), се установява, че К.М.С.е
собственик на лек автомобил с марка "Ландровер", модел "Рейндж
ровер", с шаси № SALLMAME4AA313059, ДКН ******, в което качество е
застраховал автомобила при ответника „ДЗИ- О.З.” ЕАД със застраховка „Каско +“,
полица № 440117213139656, със срок на валидност от 16.11 ч. на 20.11.2017 г. до
23.59 ч. на 19.11.2018 година (стр. 10), като е изпълнил задължението си да
плати изчислената застрахователна премия (платежно на стр. 11 по делото). От
застрахователната полица се установява, че сключеният договор е с клауза „Пълно
каско“, а застрахователната сума е в размер на 49 500 лева, като застраховката
влиза в сила след плащане на цялата дължима застрахователна премия или първа
вноска – при разсрочено плащане, и след извършване на оглед и заснемане на МПС
от представител на застрахователя.
От приложения по делото препис от анекс №
01/18.01.2018 г. към договора за застраховка и приложеното свидетелство за
регистрация от 18.01.2018 г. (стр. 15-16 по делото), се установява, че К.М.С.е
прехвърлил собствеността върху застрахования лек автомобил на "Б."
ЕООД, като застрахователният договор е променен съответно на настъпилите
промени.
Към договора са приложени и Общи условия на
застрахователя „ДЗИ- О.З.” ЕАД (стр. 65 - 69), при които застрахователят
сключва договори за застраховка „Каско +“. В раздел II от посочените Общи
условия, озаглавен „Каско“, т. 2 „Покрити рискове“, т. 2.3. е посочено, че по
клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива всички рискове, причинени от
застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло
МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС. Освен това, от приложения препис на ОУ на застрахователя се установява, че
в раздела „Покрити рискове“, т. 2.1. „Клауза Супер“, под точка 2.1.3. като
застрахователни събития, вредите от проявяването на които се покриват от
застрахователя, са посочени пътно-транспортни нарушения, като изрично е
включено сблъскване или удар от МПС и/или други физически тела, в това число
ПТП, съгласно Закона за движение по пътищата.
В раздел II, точка 9 са предвидени задължения на
застрахования при настъпване на застрахователно събитие да предостави МПС и да
съдейства на застрахователя за извършване на оглед и описания на щетите, както
и за допълнителен или контролен оглед, ако това е изискано от застрахователя
(т. 9.4.), като при наличие на щети, причинени от ПТП, в срок от седем дни от
узнаването, да подаде писмена претенция по образец на застрахователя, като
допълнително представи констативен протокол за ПТП, протокол за ПТП, двустранен
констативен протокол, попълнен съгласно законоустановените изисквания(т.9.5.3 и
9.6.1). Наред с това, съгласно т. 9.6.8. застрахованият следва да представи и:
свидетелство за регистрация на МПС или договор за покупко-продажба на МПС,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон на водача, управлявал
застрахованото МПС в момента на настъпване на събитието, както и допълнителни
документи и доказателства относно обстоятелствата и причините за настъпване на
застрахователното събитие и размера на претенцията, поискани писмено от
застрахователя. Наред с това, в т. 10.5 от същия раздел, за застрахователя е
предвидено задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати
обезщетение на застрахования в срок до петнадесет работни дни, който започва да
тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си при настъпване
на застрахователното събитие и е представил всички, поискани от застрахователя
документи, доказващи основанието и размера на претендираното обезщетение.
Предвидено е, че в същия срок застрахователят следва да уведоми писмено
застрахования при отказ за изплащане на обезщетение, като следва да посочи
мотивите за това.
Видно от Приложение 1 от 20.03.2018 г. към
уведомлението на застрахования за реализирано събитие (стр. 64), К.С., в
качеството на водач на МПС и управител на Б. ЕООД, е уведомил ДЗИ О.З. АД, че
на 18.03.2018 г., в 23.20 ч. е настъпило ПТП с управляваното от него МПС - лек
автомобил, марка "Ландровер", модел "Рейндж
ровер", ДКН ******, като, при движение по ул.
„Народно хоро“ в посока ул. „Монтевидео“, по път с предимство, е бил ударен от
друг автомобил, след което се ударил с автомобила в дърво. В попълненото на
ръка приложение, не са посочени други обстоятелства относно механизма на ПТП и
последиците от него.
По делото е представен заверен препис от протокол от
ПТП (стр. 102), издаден от представител на СДВР – гр. София, в който е
посочено, че на ПТП, настъпило на 18.03.2018 г. в 23,50 часа в гр. София са
участвали л.а. рег. № *****, марка „Пежо“ № 4007, воден от Л.В.С.и - лек
автомобил, марка "Ландровер", модел "Рейндж
ровер", ДКН ******, управляван от К.С.,
собственост на Б. ЕООД. В протокола за ПТП, в графа „Обстоятелсва,
причини и условия за ПТП“ е посочено, че на 18.03.2018 г., в 23,20 ч., движейки
се по ул. „Брезов рид“ в гр. София, с посока от ул. „Маестро Кънев“ към бул. „Буземска“, л.а. рег. № *****, марка „Пежо“ № 4007, воден от
Л.В.С.на кръстовището с ул. „Народно хоро“, при пътен знак 5.1. не пропуска и
реализира ПТП с движещия се по път с предимство лек автомобил, марка
"Ландровер", модел "Рейндж ровер", ДКН ******, който, вследствие на реализирания
удар, впоследствие се удря в дърво вдясно от пътя.
Във връзка с уведомлението, при застрахователя е извършен
оглед и опис по образуваната от застрахователя щета № 44012131808816/20.03.2018
година.
От представения препис на извършения от застрахователя
опис се установяват увредените детайли по застрахования лек автомобил (стр. 19
по делото), както следва: лека деформация на облицовка предна броня – за
пребоядисване на детайла с основен цвят боя, десен фар – за подмяна, дясна
предна врата – за подмяна; за пребоядисване на детайла с основен цвят боя,
задна врата – за подмяна, лайсна задна врата – за подмяна; за пребоядисване на
детайла с основен цвят боя, лайсна предна врата – за подмяна; за пребоядисване
на детайла с основен цвят боя, стъкло предна врата – за подмяна, преден калник
– за пребоядисване на детайла с основен цвят боя, средна деформация на преден
капак – за пребоядисване на детайла с основен цвят боя, решетка декоративна –
за подмяна, лека деформация на решетка предна броня - за пребоядисване на
детайла с основен цвят боя, странична дясна въздушна възглавница – за подмяна,
странична лява въздушна възглавница – за подмяна, въздушна възглавница на
шофьор – за подмяна, въздушна възглавница под волан – за подмяна, основа предна
броня – за подмяна, основа предна броня pvc – за
подмяна, дифузьор радиатор долен – за подмяна, рамка
радиатор – за подмяна, лека деформация на греда над радиатора – за
пребоядисване на детайла с основен цвят боя, дифузьор
радиатор горен – за подмяна, средна деформация на ляв фар – 2 часа, ст.
Подемник ел. пр. врата – д. – за подмяна, лека деформация на PVC облицовка на
десен праг – за пребоядисване на детайла с черен мат – 1 час ремонт, десен праг
– за подмяна и за пребоядисване на детайла с основен цвят боя, средна
деформация на десен вътрешен праг – за пребоядисване на детайла с основен цвят
боя, лека деформация на предна дясна колона за пребоядисване на детайла с
основен цвят боя, средна дясна колона – за подмяна и за пребоядисване на
детайла с основен цвят боя, средна деформация на основа на предна дясна седалка
– за пребоядисване на детайла с основен цвят боя, задна дек. кора праг десен –
за подмяна, основа ел. инсталация на пр. дясна седалка – за подмяна, средна
дясна дек. кора колона – за подмяна, средна деформация на тапицерията на
тавана.
От представеното по делото уведомление изх. №
0-92-7297 (стр. 60) се установява, че на 08.06.2018 г. застрахователят ДЗИ О.З.
ЕАД е постановил отказ по заведената щета, като счел претенцията за
неоснователна, с аргумент, че след преглед на предоставените документи и
извършените допълнителни проверки е установил, че описаните увреждания не са
получени и не могат да бъдат получени вследствие описаното събитие, като
по-специално е посочено, че настъпилите щети не могат да бъдат получени
вследствие на удар с дърво с оглед очертанията на контурите. Позовал се на т.
9.1.9. от раздел I от Общите условия, като е посочил, че в случай на
деклариране на обстоятелства от стана на застрахования, които са различни от
действително случилото се или при представяне на документи с невярно
съдържание, то застрахователят не предоставя застрахователно обезщетение.
Видно от приложеното по делото заявление за
преразглеждане на ликвидационна преписка (стр. 28- 41), застрахованото лице Б.
ЕООД е поискало от застрахователя да преразгледа становището си относно
образуваната щета, като му е представил заключение, относно механизма на ПТП,
изготвено от независим експерт.
На 08.11.2018 г. ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е
изпратил до „Б.“ ЕООД уведомление, че потвърждава постановения отказ от
изплащане на обезщетение, с аргумент, че в постъпилото заявление не са посочени
допълнителни обстоятелства, относно случая и не е представен нов доказателствен
материал, въз основа на които да се прави нова преценка.
По делото са приети основно и повторно заключение на
САТЕ.
В заключението от първата експертиза, вещото лице А.М.
е посочил, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП съответства на получените
увреждания по участвалите автомобили. Констатирано, е че описаните и
констатирани увреждания на застрахования автомобил са получени при удар на джип
„Ленд Ровър“ в дясна странична част и при удара се е нарушила работата на
газоразпределителния механизъм от вибрацията на автомобила странично, при което
се е увредил клапан на застрахования автомобил.
С оглед възприетия като възможен механизъм на ПТП,
описан в констативен протокол по делото, вещото лице е изчислило, че преди
удара л.а. Ленд Роувър се е движил със скорост от 61 км/ч., а л.а. Пежо се е
движил с 10 км/час. Вещото лице е дало становище, че при развитата преди удара
скорост и при навлизане в кръстовището на л.а. „Пежо 4007“, за водача на л.а.
„Ленд Роувър“ ударът е невъзможен за предотвратяване. Наред с това вещото лице
е извършило изчисление на необходимата скорост на л.а. „Ленд роувър“, при която да е възможно предотвратяване на ПТП,
като получената от него скорост е до 23 км/час.
Вещото лице е посочило, че стойността на ремонта по
средни пазарни цени към момента на настъпване на произшествието по средни
пазарни цени възлиза на 51 338,36 лева. Вещото лице е приело размерът на
запазените части на 30% от стойността на автомобила или 14 250 лева. При
определяне на необходимата сума за ремонт на автомобила, вещото лице е
посочило, че е ползвало приложените по делото описи на вредите от страна на
представители на застрахователя.
Вещото лице М. е посочило, че действителната пазарна стойност на
застрахования при ответника автомобил към датата на ПТП е 47 500 лева.
В открито съдебно заседание, вещото лице е направило
уточнения, относно уврежданията в областта на двигателя, в смисъл, че не са
констатирани деформации по буталото, което, според вещото лице, означава, че не
е приплъзнала веригата, като предполага, че
счупването на двата клапана и тарелката е в резултат
по- скоро на амортизация, тъй като те вече са били отслабени поради амортизация,
са се пукнали при удара.
Поради направените възражения от страна на ответника и
на третото лице-помагач по делото във връзка с изготвената експертиза, е
допуснато изслушване на повторна съдебно-автотехническа експертиза. В заключението
си вещото лице инж. Й.Й. е приел, че е налице
съвпадение на уврежданията по двете превозни средства, участвали в процесното
ПТП с описания механизъм на ПТП, както и че уврежданията по лек автомобил
„Лендровър Рейндж Ровър“, с рег. № ******, отразени в описа на застрахователя
съответстват на механизма на процесното събитие. Вещото лице Й. сочи, че според
него десният праг, коляновият вал и буталата на застрахования при ответника
автомобил, не са и не могат да бъдат увредени при описаното в протокола ПТП.
Пояснява, че при изчисляване на необходимите суми за ремонт на автомобила, е
изключил тези части от получената стойност.
Изяснява в подробности механизма на ПТП, като
пояснява, че с оглед уврежданията по л.а. „Пежо“, единственият възможен извод е
за кос удар, като първоначалното съприкосновение е в предната дясна врата на
л.а. „Ленд Роувър“, след което се е получило относително движение на двата
автомобила един спрямо друг (приплъзване), за което свидетелстват следи в
дясната част на л.а. „Пежо“, което се виждало и в снимковия материал, според
вещото лице. Посочено е, че заради тази по-висока относителна скорост и почти
перпендикулярно движение, на л. а. „Ленд Ровер“ се получава преминаване на
предната дясна част, през средната колона, което достига до дясната врата, но
за един много кратък период от време, след което се получило избутване назад на
л.а. „Ленд Ровер“. Вещото лице е счело, че именно заради това избутване,
автомобилът променил посоката си на движение надясно, а не наляво по посоката
на избутване, което движение се установявало ясно и на двете извършени от
вещото лице симулации на ПТП чрез два различни софтуера.
При отговора на третата поставена задача, вещото лице
по повторната експертиза посочва, че при процесното ПТП няма реализирано въздействие,
което да доведе до счупване на клапан в двигателния отсек, като в случай че
двигателят е бил изправен преди удара, то не могат да се реализират отразените
в представения снимков материал увреждания.
Добавило е, че за да е налице огъване на предния десен
праг, който е метален, би следвало да е налице значителна деформация в предната
броня на л.а. „Пежо“, свързана със счупване, деформиране, смачкване на детайла,
като не е възможно една предна броня да смачка един праг и да остане цяла, без
поне в горната й част да се е получила издадена област с напукано лаково
бояджийско покритие. Излага и, че прагът е огънат по характерен начин, който
няма общо с полученото огъване на вратата на застрахования автомобил.
Дава обяснения в смисъл, че не може да е налице
увреждане по основата на бронята, която е метална част, без да се скъса
предната броня, която е пластмасов детайл на автомобила. Сочи, че когато тази
пластмасова броня се удари, тя се прибира навътре към автомобила и стига до
основата, а основата къса бронята в крайните ѝ части, защото бронята
продължава да се деформира назад, а основата е метална и се намира отгоре, по
средата на пластмасовата част. Твърди, че, с оглед състоянието на предната
броня на л.а. „Пежо“, не е възможно тази броня да е влязла в съприкосновение,
да достигне до основата на бронята и да се възстанови нейната цялост, без да
имаме увреждания, деформации или скъсване на самата предна броня при такъв удар,
а основата на бронята да е деформирана. Добавя, че за да се случат каквито и да
било изменения в двигателния отсек, при изправен двигател, включително вериги,
бутала, цилиндри, трябва да е налице въздействие с много голяма кинетична
енергия. Ударът е с 20 км/ч. в дървото така, че нямало такава деформация, тъй
като според вещото лице 20 км/ч. не е толкова сериозен удар за автомобил с
такива якостни характеристики (краш характеристики).
Изразява мнение, че в случай, че е имало някакво увреждане на вериги, които са
били за подмяна, увреждане по клапана и други такива, тогава може да се получи
такова увреждане на двигателя, като увреждането на двигателя е в пряка и
функционална зависимост от неговото предходно състояние.
В открито съдебно заседание вещото лице Й. пояснява,
че страничните въздушни възглавници на л.а. „Ленд Ровер“ са задействани при
страничния удар от л.а. „Пежо“. Сочи, че при страничния удар, се отварят
страничните въздушни възглавници (завесите), за да предпазят пасажерите да се
ударят в стъклото. А при предния удар на автомобила са се отворили всички предни въздушни възглавници,
тъй като такава е инерцията на автомобила. Сочи, че в конкретния случай са
отворени, както страничните, така и предните въздушни възглавници (от удара в
дървото).
Въз основа на анализираните деформации по двата
автомобила, вещото лице е заело становище, че скоростта на лек автомобил „Пежо“
към момента на удара е била около 10-15 км/ч., на лек автомобил „Ленд Ровер“, в
момента на удара с лек автомобил „Пежо“ около 35-40 км/ч., а при удара в
дървото - около 20 км/час, поради което е приело, че към момента на настъпване
на произшествието, лек автомобил „Ландровер Рейндж Ровер“ се е движил със
скорост по-ниска от разрешената за участъка (50 км/ч) и по делото няма данни за
технически неправилни действия от страна на водача на лек автомобил „Лендровър Рейндж
Ровър“, с рег. № ******.
Посочена е необходимата според вещото лице сума за
възстановяване на уврежданията на лек автомобил „Лендровър Рейндж Ровър“ (с изключение на десен праг и части от
двигателя, уврежданията по които вещото лице сочи, че не е възможно да бъдат
причинени при реализираното ПТП), която е изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП възлиза на 30 300,31 лева (съгласно уточнението, направено в
о.с.з по делото, проведено на 05.11.2019 г.). Стойността на запазените части за
лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ - 30 % от неговата действителна стойност, е 13
961 лева.
По делото е разпитан свидетелят А.Г.. Свидетелят
посочва, че на 18.03.2018 г., късно вечер, около 23.00 ч. – 23.30 ч., пътувайки
с К.С. – водача на застрахованото МПС и негов колега, към дома на последния, на
ул. „Народно хоро“, една дама странично (от дясна страна) ги е ударила с
управлявания от нея автомобил марка „Пежо“, в черен цвят. Вследствие
реализирания удар, автомобилът, с който са пътували се ударил челно и се спрял
в едно дърво, вследствие на което автомобилът изгаснал. Свидетелят добавя, че
се е возил на задната дясна седалка в автомобила, като след като автомобилът
изгаснал, слязъл от лявата страна на автомобила, като не могъл да отвори
дясната, защото ударът между автомобилите е бил странично на джипа, в задна
дясна страна и по- към калника. Твърди, че си тръгнал преди да дойде пътна
помощ, както и че докато бил на мястото на произшествието, не е имало
представител на застрахователя. Твърди, че не си спомня дали е носил предпазен
колан при удара, но помни, че не е бил ранен при него, като не помни дали са се
отваряли страничните еърбези. Спомня си водачът С.да
е носил предпазен колан, тъй като е видял да го откопчава преди да слезе. Не си
спомня конкретно автомобилът с каква скорост се е движел, но предполага, че е
била ниска, тъй като познава района и по тази улица не можело да се мине с
висока скорост. Предполага, че скоростта е била около 30/40 или 50 км/час.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Относно предявения главен иск по чл. 405 от КЗ за сумата от
49 500 лева - застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на чл.
18.03.2018 година застрахователно събитие - ПТП.
Това е искът, който застрахованият има срещу застрахователя при
настъпване на застрахователното събитие, като в същото време претендираното
застрахователно обезщетение представлява дължимата престация по договор за
застраховка, а нейното неплащане – договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД.
В тежест на ищцата по иска е да докаже следните предпоставки за
основателност на иска: 1) сключен договор за имуществена застраховка; 2)
настъпване на застрахователно събитие по смисъла на този договор; 3) вид и
стойност на вредите и размер на дължимото застрахователно обезщетение; 4)
надлежно уведомяване на застрахователя.
В тежест на ответника като застраховател е, ако твърди, да докаже
изплащане на застрахователно обезщетение или основанията за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение.
Основният спор по делото е относно наличието на причинно – следствена връзка
между настъпилото ПТП на 18.03.2018 г. и вредите по застрахованото МПС – марка „Лендровър
Рейндж Ровър“, с рег. № ******.
На първо място, следва да се отбележи, че протоколът за настъпило ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т.е.
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
"извършените от него и пред него действия".
В конкретния случай, като цени в съвкупност представеният протокол за ПТП,
огледът на застрахования автомобил, направен от служители на ответника като
застраховател, непосредствено след инцидента, и заключенията на двете вещи
лица, Съдът намира, че се установява точно вида и естеството на вредите по
двата автомобила и разположението на автомобилите в момента, в който органът на
МВР е посетил мястото на ПТП, което е съответства и на отразеното в протокола.
По тези съображения Съдът намира, че оспорването от ответника на
материалната доказателствена сила на протокола за ПТП в частта относно
описаните видими вреди, разположението на автомобилите, състоянието на пътната
обстановка, време, място на огледа, не бе успешно.
На базата на така установени обстоятелства, с оглед заключението и на
двете вещи лица, които в това отношение нямат разлика, Съдът намира, че по
делото се доказа, че в резултат на процесното ПТП, настъпило на 18.03.2018 г.
по застрахования автомобил марка „Лендровър Рейндж Ровър“, с рег. № ****** са настъпили описаните в опис –
заключение на застрахователя вреди, с изключение на десен праг, колянов вал и
бутала. Тези вреди, без изключенията, се намират в причинно - следствена връзка
с описаното ПТП. Изложените в противния смисъл доводи от ответника, останаха
недоказани по делото. Всички описани вреди се установи, че са констатирани от
органите на МВР при посещение на мястото на инцидента, и съответно за вредите,
които няма как да бъдат видени, са описани при огледа, извършен от служители на
самия застраховател. За вредите, които и двете вещи лица посочиха, че нямат
връзка с инцидента, тъй като при съприкосновението на двата автомобила,
съответно на застрахования автомобил и дървото няма как да настъпят, Съдът
приема, че не са във връзка с процесното ПТП.
Не се доказаха твърденията на третото лице-помагач за наличието на
съпричиняване на водача на увредения лек автомобил, като и двете вещи лица
сочат, че няма данни за нарушаване на правилата на движение по пътищата на
водача на марка „Лендровър Рейндж Ровър“,
с рег. № ******.
Установи се по делото, че действителната стойност на процесния лек
автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 46
456 лева.
Съгласно дефинициите в ОУ на за
автомобила застраховка Каско +, пълна загуба е налице при увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия
ремонт надхвърля 70 % от действителната стойностна МПС към датата на застрахователното
събитие.
От заключението на повторната САТЕ, което съдът кредитира в тази част, се
установява, че общия размер на разходите за ремонт възлизат на 30 300,31 лева. Следователно,
не е налице тотална щета, тъй като общият размер на разходите за ремонт не
надхвърлят 70 % от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
инцидента (70 % от 44 320 лева е 32 575,20 лева).
Следователно, неоснователен е довода на застрахователя за неизпълнение за
задължението на застрахования за сваляне от отчет на застрахованото МСП, тъй
като няма налице тотална щета.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подЗ. и З. по договорена застрахователна
стойност, каквото не се твърди в настоящото производство.
Застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение, което
възлиза на разходите, необходими за поправка на претърпените вреди по
застрахованото имущество – 30 300, 31 лева.
До този размер искът е доказан и основателен и следва да бъде уважен. До
пълния претендиран размер от 49 500 лева искът следва да се отхвърли като
недоказан.
Относно иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 409 от КЗ за сумата от 4 345 лева
Въз основа на приетите документи по претенцията на ищеца от 20.03.2018
г., Съдът намира, че с представянето на тези документи задълженията на ищеца за
представяне на всички документи, необходими за установяване на
застрахователното събитие и вредите от него, са изпълнени на посочената дата,
което съгласно чл.405, ал.1, изр.2, вр. чл. 108, ал. 1 КЗ предпоставя, че ответникът
е изпаднал в забава по отношение на главното вземане за застрахователно
обезщетение на 05.04.2018 година, когато е изтекъл предвиденият в закона
петнадесетдневен срок.
Следователно, за периода 05.04.2018 г. – 19.02.2019 г. ответникът като
застраховател е в забава за изпълнение на задължението му да изплати дължимото
застрахователно обезщетение в размер на 30 300,31 лева. С оглед диспозитивното
начало, искът е основателен за периода 11.04.2018 г. – 19.02.2019 година. С
помощта на компютърна програма и на основание чл. 162 от ГПК, искът е
основателен за сумата от 2701,78 лева. До пълния претендиран размер от 4 345
лева искът следва да се отхвърли като недоказан.
Относно разноските по производството
С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат разноски съобразно
уважената част от исковете, а на ответника
- съобразно отхвърлената част от исковете.
Съдът не споделя възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение, като намира, че същото отговаря на правната и
фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ДЗИ О.З." ЕАД, ЕИК ******, адрес: гр. София, бул.******, да
заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, офис 8 , адв. Ц.М., по иск с правно основание чл. 405 от КЗ
сумата от 30 300,21 лева – застрахователно обезщетение по щета № 44012131808816/20.03.2018
г. за настъпили по лек автомобил с марка "Ландровер", модел
"Рейндж ровер", шаси № SALLMAME4AA313059, с ДКН ****** вреди в
резултата на ПТО от 18.03.2018 г., заедно със законната лихва за забава,
считано от 20.02.2019 г. до окончателното събиране на вземането, по иск с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 409 от КЗ сумата от 2701,78
лева – лихва за забава върху обезщетението от 30 300,21 лева за периода 11.04.2018
г. -19.02.2019 г. и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото, както
следва; 1320 лева – държавна такса, 2100 лева – адвокатско възнаграждение и сумата
от 180 лева – депозит за вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, офис
8 , адв. Ц.М. срещу "ДЗИ О.З."
ЕАД, ЕИК ******, адрес: гр. София, бул.****** иск с правно основание чл. 405 от КЗ за сумата над 30 300,21 лева – застрахователно обезщетение по щета № 44012131808816/20.03.2018
г. за настъпили по лек автомобил с марка "Ландровер", модел
"Рейндж ровер", шаси № SALLMAME4AA313059, с ДКН ****** вреди в резултата
на ПТО от 18.03.2018 г. до пълния претендиран размер от 49 500 лева и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД във връзка
с чл. 409 от КЗ за сумата над 2701,78 лева – лихва за забава до пълния
претендиран размер от 4345 лева.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, офис 8, адв.
Ц.М. да заплати на "ДЗИ О.З." ЕАД, ЕИК ******, адрес: гр. София, бул.******
сумата от 40 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ответника
ЗАД “ОЗК З.“ АД, ЕИК ******.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: